Решение по дело №210/2017 на Окръжен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е       № .........

                                     

гр. Плевен,06. 07. 2018 г.

 

В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                                                търговско отделение,

на     тринадесети юни  през               ДВЕ ХИЛЯДИ И ОСЕМНАДЕСЕТА година, 

в публично заседание ,в следния състав:                              

  

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВЪРБИНА МЪЛЧИНИКОЛОВА

 

СЕКРЕТАР: Александра Сергева

като разгледа докладваното от съдията  МЪЛЧИНИКОЛОВА

ТД № 210  по описа за 2017  година , за да се произнесе взе предвид следното

 

        Обективно съединени осъдителни искове по чл. 79,ал.1 ЗЗД,чл.86 ЗЗД,във вр. с чл.430 от ТЗ.

          Производството е образувано ИСКОВА МОЛБА Вх. рег. 14624/ 07.12.2017Г, подадена от "***” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район „***”, бул, “***” № 19, етаж 2 , като универсален правоприемник на преобразуваното и прекратено без ликвидация дружество „***“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от И.Г.Д-М. - Изпълнителен директор и Е.Д.К. - Прокурист, чрез пълномощника юрисконсулт М.Г.,***; Телефон: ***;   против:  К. Г. К. ***.

  Цена на иска 39 913.99 лева.

 Моли съда, да постанови решение, с което ДА БЪДЕ ОСЪДЕНА  ответника К.Г.К., ЕГН **********, да заплати на “***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София 1000, район „***”, бул. “***” № 19, етаж 2 (като правоприемник-цесионер на „***” ЕАД - цедент), следните суми, произтичащи от неизпълнение на договора за кредит от 06.06.2014 г:

 - СУМАТА  5 574,11 лева - падежиралата към датата на подаване на настоящата искова молба част от главницата по Договора за кредит от 06.06.2014г., включващи месечните вноски дължими от 20/02/2016г. до 20/11/2017 г. съгласно погасителен план, ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на подаването на настоящата искова молба до пълното й изплащане, на основание чл. 124, ал.1 ГПК, във вр. с чл.79 от ЗЗД, във вр. с чл. 84, ал.1, изр.1 от ЗЗД, във вр. с чл.110 от ЗЗД.

  -СУМАТА 28 952,05 лева - Предсрочно изискуемата част от главницата по Договора за кредит, която предсрочно изискуема част от главницата , включваща дължими от 20/12/2017г. до 06/06/2024г.  погасителни вноски съгласно погасителен план, на основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, ведро със законните лихви от датата на завеждане исковата молба ,до пълното й изплащане.

- СУМАТА 5 387,83 лева - възнаградителна лихва по Договора за кредит,  която е включена в анюитетните вноски, дължими от 20.02.2016 г. до 20.11.2017г. съгласно погасителен план, който е неразделна част от Договора за кредит, на основание  чл. 124, ал.1 ГПК, във вр. с чл.79 от ЗЗД, във вр. с чл. 84, ал.1, изр.1 от ЗЗД, във вр. с чл.111 от ЗЗД.

Иска също присъждане на деловодните разноски , направени от ищеца в това производство, в това число и юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78,ал.8 от ГПК, във вр.с чл.37 ЗПП, вр. чл. 25,ал.2 от наредбата за заплащане правната помощ.

Твърденията на страните:

В исковата молба/ ИМ/ се твърди, че съгласно Договор за кредит за текущо потребление от 06.06.2014 г., „***” ЕАД, чрез Финансов център Плевен, е предоставила на ответника К.Г.К., ЕГН: **********, кредит в размер на 39 000 лева, при лихва и други условия, подробно уговорени с договора за кредит. ***” ЕАД е изпълнила задълженията си по договора за кредит, като е предоставила на кредитополучателя сумата в размер на 39 000 лева, която сума е усвоена изцяло от кредитополучателя.

      Посочва се в ИМ,че съгласно чл. 2  от Договора за кредит, срокът за издължаване на кредита е 120 месеца, считано от датата на усвояване. Уговорена е падежна дата за издължаване на месечните вноски 20-то число на месеца. На основание чл. 8 от договора за кредит, за предоставения кредит кредитополучателят дължи заплащане на лихва, формирана от променлив лихвен процент в размер на 9,2% годишно съгласно Условия по програма „***“.

  Твърди се също така в ИМ, че    кредитополучателят е допуснал неизпълнение на уговорените месечни погасителни вноски, г.   кредитът е станал предсрочно изискуем на 12.12.2016  и съгласно т. 19.2 от Общите условия и „***” ЕАД е предприела необходимите действия за събиране на вземането си по съдебен ред.

               Сочи се също , че въз основа на подаденото от „***” ЕАД заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, е образувано ч. гр. дело № 9431/2016 г. по описа на Районен съд — гр. Плевен. По посоченото дело е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 5900 от 15.12.2016г. и Изпълнителен лист от 15.12.2016 г. Въз основа на така издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 5900 от 15.12.2016г. и Изпълнителен лист от 15.12.2016 г. ,„***” ЕАД е образувало срещу длъжникът К.Г.К. изпълнително дело № 1/2017 г, по описа на ЧСИ П.П., per. № 905 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Плевен.

 Твърди се в ИМ, че след получаване на поканата за доброволно изпълнение по посоченото изпълнително дело е постъпило писмено възражение от ответника К.Г.К. срещу издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 5900 от 15.12.2016 г. Поради това, Районният съд гр. Плевен, с определение № 2567 от дата 27/06/2017г., указва на заявителя *** ЕАД в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си. В указания срок *** ЕАД не е предявила иска си и с определение от 18/09/2017 г. Районен съд гр. Плевен обезсилил издадената по ч.гр.д. № 9431/2016г. по описа на Районен съд гр. Плевен Заповед № 5900 от 15/12/2016 г.

              Ищецът твърди още, че по силата на Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от 14.3.2017 г., сключен между “***“ ЕАД (Цедент) и „***” ЕАД, ЕИК *** (Цесионер), “***” ЕАД е придобило процесното вземане срещу кредитополучателя К.Г.К., ведно с всичките му привилегии, обезпечения и други принадлежности.  Сочи се също така, че ответникът е надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането от досегашния си кредитор (цедент), който е упълномощил за това цесионера.

 

            В случай, че, съдът не  приемете,  ответникът да е надлежно уведомен за прехвърлянето на вземането с изпратеното до него уведомително писмо, то ищецът моли съда  да счете, че същият е уведомен за цесията с връчване на настоящата искова молба, ведно е приложените към нея писмени доказателства, сред които и самият договор за цесия, писмото - уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и пълномощното от цедента за уведомяване на длъжниците за извършената цесия. Посочва се в ИМ, че  в този смисъл е и Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, ТК, 2 т.о.   

Твърди се в исковата молба, че към датата на подаване исковата молба,  ответницата не е изпълнила задължението си по Договора за кредит от 06.06.2014г., като не е изплатила месечните вноски с настъпил падеж ,както следва:

-Главница общо за сумата 5 574.11 лева, за периода  от  20.02.2016г. до 20.11.2017г;

-Договорни възнаградителни лихви общо 5 387.53 лева за периода от 20.02.2016г.до 20.11.2017г.;

-Предсрочно изискуем остатък от главницата – 27 852,83 лева;

 

 Сочи се в исковата молба ,че доколкото   цедентът „***“ ЕАД не е упражнила надлежно правото си да обяви процесния Договор за кредит за предсрочно изискуем за целия остатък и предвид наличието на предпоставките на т. 19.2 от приложимите към него Общи условия,  ищецът -цесионер „***“ ЕАД с настоящата искова молба ОБЯВЯВА предсрочна изискуемост на задълженото по процесния Договор за кредит за текущо потребление от 06.06.2014 г., сключен между „***” ЕАД, чрез Финансов център Плевен като кредитор и К.Г.К. като кредитополучател.

Сочи се също така ,че в хода на изпълнителното дело № 1/2017 г. по описа на ЧСИ П.П., per. № 905 на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Плевен в резултат на принудително изпълнение са събрани суми от запор на трудово възнаграждение на лицето К.Г.К. в размер на 5 193,88 лева.

Моли съда  да приеме, че настоящата искова молба съдържа изрично волеизявление,  с което обявява кредита за изцяло и предсрочно изискуем.

На основание изложените в исковата молба факти и обстоятелства, ищецът счита, че за него е налице правен интерес от предявяването на обективно съединените осъдителни искове срещу ответника К.К., на основание чл. 124 ,ал.1 от ГПК, вр. чл.79 от ЗЗД ,вр. чл. 84,ал.1,изр.1 от ЗЗД.

С исковата молба са представени като писмени доказателства следните документи: Договор за текущо потребление от 06.06.2014 г., ведно с общи условия и погасителен план и Извлечение от счетоводните книги към дата 14/12/2016г.;  Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК Х° 5900 от 15.12.2016 г., издадена по ч. гр. дело 9431/2016 г. по описа на Районен съд - Плевен;  Изпълнителен лист от 15.12.2016 г., издадена по ч. гр. дело Х° 9431/2016 г. по описа на Районен съд - Плевен;  Договор за покупко-продажба на вземания от 14,3.2017 г. между „***” ЕАД и „***” ЕООД;  Извлечение от Приемо-предавателен протокол към Договора за цесия от 14.3.2017 г. относно процесното вземане (Забележка: Поради факта, че в този документ се съдържат лични данни и такива, представляващи банкова и търговска тайна, е закрита информацията, която не касае процесното вземане);  Потвърждение от „***” ЕАД до “***” ЕООД за прехвърлянето на вземанията съгласно Договор за покупко-продажба на вземания от 14.3.2017 г.;  Пълномощно от „***” ЕАД за уведомяване на длъжниците за прехвърлянето на вземанията на основание Договор за покупко-продажба на вземания от 14.3.2017 г.;   Уведомително писмо и придружаващата го обратна разписка за уведомяване на К.Г.К. за прехвърлянето на вземането срещу нея на основание Договор за покупко-продажба на вземания от 14.03.2017 г.;  Допълнително споразумение към Договори за покупко - продажба на вземания (цесия), сключен на 10.03.2017г. между „***“ ЕАД и „***“ ЕАД;  Определение № 2567 от дата 27/06/2017г. на PC Плевен Определение от 18/09/2017 г. Районен съд гр. Плевен.

 В срока по чл. 367,ал.1 от ГПК от ответника К.Г.К. е постъпил отговор на исковата молба.

Ответницата е оспорила съдържанието на  следните, представени с исковата молба писмени доказателства:  извлечение от счетоводни книги;  договор за покупко — продажба на вземане от 14.03.2017 г ; ,приемно предавателен протокол;  писмо до *** ЕАД;  уведомление относно договор за покупко- продажба на вземане от 06.04.2017 г.;  известие за доставяне с нечетлив печат и пощенско клеймо - гръб и лице ; допълнително споразумение към договор за покупко- продажба на цесия от 10.03.2017 г .,подробна справка относно размера на дълг за кредит с длъжник К.К. към 07.12.2017г.,  съгласно договор за кредит от 06.06.2014 г. и погасителен план.

С отговора е направено възражение от ответницата ,че оспорените документи, не са й връчвани и за тях разбрала едва  след получаването  на исковата молба по това дело.

 В срока по чл. 372,ал.1 от ГПК, който е изтекъл на 12.02.2018г, по делото не е подадена допълнителна искова молба.

 

С определение по реда на чл. 374 от ГПК, съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните и е изготвил проект за доклад по делото, който им е съобщен. В дадения от съда срок, не са постъпили писмени възражения от страните по проекта за доклад, поради което той е приет за окончателен.

В първото по делото заседание, ищецът чрез процесуалния си представител е заявил, че поддържа предявените искове, като е представил за сравнение от съда, оригиналите на оспорените от ответницата документи.

С писмена молба до съда, ответницата к.К. е заявила желание делото да се гледа в нейно отсъствие, също така поддържа становището си за неоснователността на предявените искове, отразени в отговора на исковата молба и направените възражения.

След обсъждане на събраните по делото доказателства във връзка с доводите и съображенията на страните, съдът приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА  СТРАНА:

           Безспорно е между страните по делото, че по силата на сключен на 06.06.2014 г. с ответницата К.К., Договор за кредит за текущо потребление , „***” ЕАД, чрез Финансов център Плевен е предоставила на  К.Г.К., ЕГН: **********, потребителски кредит в размер на 39 000 лева, при променлив лихвен процент в размер на 9,2% годишно или 0.03% на ден – чл. 8 от договора и  съгласно Условия по програма „***“ и други условия, подробно уговорени с договора за кредит. Съгласно чл. 2  от Договора за кредит, срокът за издължаване на кредита е 120 месеца, считано от датата на усвояване. Уговорена е падежна дата за издължаване на месечните вноски 20-то число на месеца. Съгласно чл. 14 от договора, страните са се съгласили ,че „Неразделна част от сключения между страните договор за кредит за текущо потребление са Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление и погасителен план, подписани от ответницата „

Съгласно чл. 19.2 от Общите условия, при забава в плащането на глвница или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяването  на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава 10 процентни пункта, а след тази датата със законната лихва по чл. 86 ЗЗД. Съгласно чл.20.1 , т.1 от Общите условия, кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем и при всяко неплащане в срок на уговорените погашения за главница или лихва, а съгласно т.6 и при всяко друго неизпълнение от страна на Кредитополучателя на клаузите на Договора  и Общите условия.

В чл.23 от Общите условия е посочено ,че кредиторът има  право да прехвърли на трето лице правата си по договора за кредит.

          Не се спори също,че ***” ЕАД е изпълнила задълженията си по договора за кредит, като е предоставила на кредитополучателя сумата в размер на 39 000 лева, която сума е усвоена изцяло от кредитополучателя.

          Видно от приетите  писмени доказателства по делото , въз основа на подаденото от „***” ЕАД заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК до РС- Плевен, съдът е издал Заповед № 5900/15.12.2016г.по ч.гр. дело № 9431/2016 г. по описа на Районен съд – Плевен,срещу длъжника К.  Г.К. по процесния договор за текущо потребление за сумата 34 531.76, представляваща главница, сумата 3 323.86 лв. – договорна лихва за периода 20.01.2016г. – 13.12.2016г, сумата 120 лева – заемни такси и разноски , ведно със законната лихва върху главницата ,считано от 14.12.2016г. и за сумата 1862.32 лева – разноски по заповедното производство . „***“ ЕАД се е снабдила и  изпълнителен лист от 15.12.2016г. на основание издадената заповед, по който е образувано ч. гр.— гр. Плевен. По посоченото дело е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 5900 от 15.12.2016г. и Изпълнителен лист от 15.12.2016 г. Въз основа на така издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 5900 от 15.12.2016г. и Изпълнителен лист от 15.12.2016 г. ,„***” ЕАД е образувало срещу длъжникът К.Г.К. изпълнително дело № 1/2017 г, по описа на ЧСИ П.П., per. № *** на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд - Плевен.

          Безспорно е също така,че поради постъпило писмено възражение от ответника К.Г.К. срещу издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 5900 от 15.12.2016г. Поради това, Районният съд гр. Плевен, с определение № 2567 от дата 27/06/2017г., указал на заявителя *** ЕАД в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си. В указания срок *** ЕАД не е предявила иска си и с определение от 18/09/2017 г. Районен съд гр. Плевен обезсилил издадената по ч.гр.д. № 9431/2016г. по описа на Районен съд гр. Плевен Заповед № 5900 от 15/12/2016 г.

          Видно от представените с исковата молба и приети като писмени доказателства, заверени преписи от Договор за покупко- продажба на вземания от 14.03.2017г. и приложен към него списък на вземанията(л. 28-35) ,“***“ ЕАД (Цедент) е прехвърлила на ищеца „***” ЕАД, ЕИК *** (Цесионер), вземане  срещу кредитополучателя К.Г.К., в размер на 41 074.98 лева, произтичащо  Договора за текущо потребление от 06.06.2014г.,  ведно с всичките му привилегии, обезпечения и други принадлежности.  

          По делото е изслушано заключението на изготвената съдебно- счетоводна експертиза, което съдът е приел като пълно, обективно и компетентно. Вещото лице Св. П., след извършена проверка в банката по кредитното досие на длъжника, е установило, че кредитът е бил изцяло усвоен от кредитополучателя, като експертът е установила още размера на погасените суми по кредита, неплатения остатък и размера на дълга към момента на подаване на исковата молба и към датата на заключението.

 

         От заключението на вещото лице С.П., се установява ,че на 20.01.2016г. е постъпило последното плащане от кредитополучателя по процесния Договор за кредит за текущо потребление от 06.06.2014г  , с което е погасена изцяло вноска № 20 от погасителния план, включително главница ,лихви и лихви за забава. След тази дата, с останалата налична сума от 27.12.г е погасена лихва за забава . След 21.01.2016г. е преустановено плащането на месечните вноски по процесния договор за потребителски кредит.

          В т .7 от заключението , вещото лице посочва че за периода 20.02.2016г до датата на подаване исковата молба 17.11.2017г  неиздължените погасителни вноски с настъпил падеж са в размер общо на  

5 574.11 лева.  В т.8 от заключението вещото лице  е посочило ,че а същия период от време 20.02.2016 – 17.11.2017г сумата на неиздължените договорни лихви с настъпил падеж е 5 387.83 лева. В табличен вид на л. 114 в.л. е представило неиздължените анюитетни вноски  с настъпил падеж от 20.02.2016г до датата на подаване исковата молба 17.11.2017г, чиято обща сума е 10.964.94 лева ,включваща главница и договорни лихви .

Основните възражения на ответника К.К.  са за липса на активна легитимация на ищеца, поради недействителност спрямо нея на цесията, липса на надлежно уведомяване за прехвърляне на вземането и за настъпила предсрочна изискуемост. Във връзка с горното, ответницата е оспорила  истинността - съдържанието на всички копия от документи, представени от ищеца с исковата молба, който заявява, че не са и връчвани преди подаване на исковата молба.

          Видно от представеното с ИМ, като писмено доказателство  писмо - Уведомление за прехвърляне на вземания(л.38) новият  кредитор “***“ ЕАД е изпратил съобщение до длъжника К.К. ***, че на основание договор за цесия от 14.03.2017г. Банката е прехвърлила на ***“ ЕАД „ всички свои вземания, произтичащи от сключения помежду им договор за кредит от 06.06.2014г. общо в размер на 41 305.94 лева, както и че следва да заплати задължението си на новия кредитор по посочената в уведомлението сметка в 14 дневен срок, считано от датата но получаването му.

           От представената на л.40-41 копие от известие за доставяне“ с подател „***“ ЕАД №46517430 на куриерска фирма “***” се вижда, че  на 28.04.2014г до ответницата „писмо“ с неизвестно съдържание , на гърба на което известие  е отбелязано ,че същото е върнато на 22.05.2017г. на изпращача, като непотърсено.

          Съдът в хода на съдебното дирене е направил сравнение между копието на „известието за доставяне“ и оригинала, представен от ищеца, като е констатирал идентичността на копието с оригинала .

          С исковата молба  е представено и копие от пълномощно без дата (л. 36) със съдържание, че изпълнителните директори на „***“ ЕАД упълномощават ОТП“***“ ЕАД да уведоми от името на бараката всички длъжници по кредитите, които Банката е цедирала с договор са покупко – продажба на вземания сключен на 14.03.2017г за извършената цесия, като пълномощниците имат право да подписват писмените съобщения по чл. 99,ал.3 от ЗЗД от името на банката до длъжниците.

          При сверяването на представения по делото от ищеца оригинал на пълномощното, с копието му, приложено към исковата молба, установи ,че оригиналът е идентичен с копието ,но също така  няма достоверна дата, нито нотариална заверка на подписи.

По делото не са представени други доказателства, от които да е видно, че „***“ ЕАД е изпратила уведомление до ответницата за извършената цесия, което да е получено от нея.

От приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

В тежест на ищеца е да докаже, че има   ликвидно и изискуемо вземане срещу ответницата К.К., на основание  договора за потребителски кредит от 06.06.2014г.,  вземанията  по който да са му цедирани с договора за прехвърляне на вземания от кредитора „***“ ЕАД, като установи както основанието така и размера на задължението.

Съгласно чл.99, ал.4 ЗЗД, прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня, когато му бъде съобщено от предишния кредитор. От това следва, че цесионният договор няма действие по отношение на ответника преди съобщаването и същият с нищо не го обвързва, респ. Банката (цедента) продължава да се счита кредитор в отношенията си към цедирания длъжник. Съгласно утвърдената и неизменна практика на ВС и ВКС  „само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т. е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 от ЗЗД.  В този смисъл е задължителната практика на ВКС по подобен вид дела - Тълкувателно решение № 1 от 11.11.1954 г. на ОСГК на ВС, Решение № 150/26.03.2009г. на ВКС по гр. д. № 147/ 2008 г., І г. о., ГК, Решение № 123/ 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г. ІІ т. о., ТК и др.

 Ето защо, този съдебен състав намира , че  правнорелевантно за действието на цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента /стария кредитор/, но не и съобщението извършено от цесионера /новия кредитор/.  Ищецът се позовава на пълномощно, дадено му от цедента да уведомява длъжниците за цесията.

В този случай съдът счита, че на първо място , представеното с ИМ копие от пълномощно без дата, не се ползва с материална доказателствена сила,  нито ищецът е установил достоверна дата на съставянето му, тъй като няма нито нотариална заверка, нито с други доказателства е установена датата на съставянето му. С оглед на това съдът намира ,че истинността му откъм дата и съдържание е опровергана и го изключва от доказателствата по делото.  

Представеното по делото известие за доставка  не е в състояние да удостовери,  какво е съдържала пратката , тъй като това никъде не е посочено, нито пък има доказателства да е  достигнала до получателя – ответницата по делото, тъй като пратката е върната  в цялост непотърсена.

На следващо място, съдът намира ,че действието с което  цедентът  упълномощава изрично цесионера, от негово име да изпраща писмени уведомления до длъжниците за прехвърлените вземания, следва да се счита за нищожно поради противоречието му с императивна норма на закона - чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Това е така, защото установеното в чл. 99, ал. 4 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането.       

 В настоящия случай ищецът изобщо не твърди, че старият кредитор /цедентът/ - “***” ЕАД, е уведомил ответника за цесията, което е достатъчно основание за несъставомерност на ищцовата теза. В случая  не е налице надлежно уведомяване на длъжника по реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД.

От това следва, че  договорът за цесия от 14.03.2017г няма действие по отношение на ответника преди да му бъде съобщен от цедента. Същият с нищо не го обвързва, съответно - „ Банката ДСК“ЕАД (цедента) продължава да се счита кредитор в отношенията си към цедирания длъжник – ответника по делото.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че е налице и още едно основание за отхвърляне на претенциите, доколкото исковете са предявени от цесионера, а именно:

  В нито една клауза на процесния договор за кредит не е предвидено, че кредиторът може да прехвърли вземанията си по договора на друго лице.

  Съгласно чл. 26 Закон за потребителския кредит /обнародван в ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г., изм. и доп., бр. 58 от 30.07.2010 г., в сила от 31.08.2010бр. 36 в сила от 13.03.2013 г./, в редакцията към  06.06.2014г. - датата на сключване Договора потребителски кредит, изрично е посочено ,че  кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за потребителски кредит на трето лице само ако договорът за потребителски кредит предвижда такава възможност.

В настоящия случай договорът за потребителски  кредит не предвижда такава възможност.  Според съда, наличието на такава уговорка в Общите условия е ирелевантно, доколкото в цитираната по-горе норма изрично е посочено, че прехвърлянето на вземането следва да е уредено като възможност  именно в договора.  Освен това, от клаузата на чл.23 от „Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление „е видно ,че тя предвижда право на кредитора да прехвърли на трето лице правата си по договора за кредит. Тоест, клаузата не предвижда правото на кредитора да прехвърли вземанията си по договорите за кредит на трето лице, а да прехвърли правата си , която уговорка се явява недействителна, тъй като такова заместване от трето неидентифицирано лице на страната във вече възникнало правоотношение по договор, законът не допуска без съгласие на насрещната страна .

  Съдът намира ,че доколкото изхожда от новия кредитор /цесионера/, подадената  искова молба за присъждане на прехвърленото вземане, същата няма характер на съобщение за самото прехвърляне, т. е. същата не представлява уведомление по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД и няма за последица действие на цесията спрямо длъжника. В този смисъл е Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК.

 

Предвид изложеното, следва да се приеме, че в полза на ищеца не съществува претендираното с исковата молба вземане, за сумите за главница и лихви, както и за разноските в настоящото  производство,поради което претенцията е неоснователна, а предявените искове следва да бъдат отхвърлени.

Спорен по делото е въпросът дали е настъпила и на коя дата предсрочна изискуемост на вземанията по процесния договор за кредит.

Освен обективният факт на неплащането, е необходимо и кредиторът да упражни правото си да обяви кредита за изискуем преди крайния му падеж. Според по т. 18 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по т. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора или с други думи до длъжника  трябва да е стигнало волеизявлението на банката да направи кредита предсрочно изискуем. По делото обаче не са ангажирани никакви доказателства , задълженото лице  да е получило уведомления или писма в тази връзка от банката.  В този смисъл независимо дали обективно обслужването на кредита е било преустановено и плащанията по погасителните вноски са били спрени, без банката изрично да е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и това нейно волеизявление да е достигнало до длъжника, то не са налице предпоставките за подобна претенция.

С исковата молба, ищецът е заявил, че същата следва да се приеме като съобщение до длъжника за обявена предсрочна изискуемост на цялото вземане по договора за потребителски кредит от датата на  връчването й на ответника, ведно с приложенията .

По делото е представено с ИМ, допълнително споразумение към договори за покупко-продажба на вземания(цесия) с посочена дата10.03.2017г. В раздел „В“ на щото , т.1 е посочено ,че „Продавачът прехвърля на „Купувача“ и правото да обявява на длъжниците предсрочна изискуемост на вземанията, освен ако това право вече не е упражнено от Продавача“. Тази уговорка съдът намира за недействителна, тъй като с договора за цесия, продавачът прехвърля само вземането си срещу длъжника, но не и останалите права произтичащи от договора.

Не се установи по делото надлежно уведомяване на ответницата, за настъпила предсрочна изискуемост на кредита от *** ЕАД, нито за извършената цесия. Видно от представеното уведомление по делото, същото   не е изготвено от „***“ ЕАД нито такова съобщение е  е стигнало до получателя К.К..

Съдът намира, че след като първоначалният титуляр на вземането „***“ ЕАД, не е направил вземането си предсрочно изискуемо, по надлежния ред, то и последващият му носител- купувачът по цесията, също не може да се ползва с въпросното право, тъй като с договора за цесия, цесионерът придобива само едно вземане, но не става страна по договора за кредит и не може да се ползва от правата на цедента по него.

 Действително според  чл. 99, ал. 2 ЗЗД едно прехвърлено вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви.

Потестативното право на Банката  да обяви кредита за предсрочно изискуем, обаче не  представлява привилегия нито обезпечение . Законът има предвид правните категории на обезпечение ,принадлежност на вземанията и привилегиите за препдочтително удовлетворяване ( чл. 136 ЗДД, чл. 722 ТЗ и др.), но не и житейските. Възможността банката да обяви кредита за предсрочно изискуем, както и по-общо  да развали  договора поради неизпълнение по чл. 87, ал. 3 ГПК, не  означава, че тази възможност е привилегия или обезпечение на неговото вземане по смисъла на чл. 99,ал.2 от ЗЗД.

 Поради това не може да се приеме, че с прехвърляне на вземането по договор за кредит цесионерът придобива и възможността да обяви същия за предсрочно изискуем, нито може да изменя клаузите на договора.

С оглед всички съображения, изложени по-горе, исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

При този изход на делото, на ответницата следва да бъдат присъдени направените в това производство деловодни разноски в размер на 152.42 лева за възнаграждение на вещо лице, съгласно представените доказателства и изричното искане.

Мотивиран от горното Плевенският окръжен съд

                                

                                        Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от „***” ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район „***”, бул. „***” № 19, ет. 2, като универсален правоприемник на преобразуваното и прекратено без ликвидация дружество „***“ ЕООД, ЕИК ***, представлявано от И.Г.Д-М. - Изпълнителен директор и Е.Д.К. – Прокурист , срещу ответника К. Г. К. ***, ЕГН- **********,  за ОСЪЖДАНЕ на  К.Г.К. да заплати на ищеца дължими суми, произтичащи от неизпълнението на  Договор за кредит за текущо потребление от 06.06.2014г. сключен между ***“ ЕАД , ЕИК *** и К.Г.К., както следва:

  - СУМАТА  5 574,11 лева , представляваща падежиралата към датата на подаване на искова молба – 07.12.2017г част от главницата по Договора за кредит от 06.06.2014г., включващи месечните вноски дължими от 20/02/2016г. до 20/11/2017 г. съгласно погасителен план, ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на подаването на настоящата искова молба до пълното й изплащане, на основание чл. 124, ал.1 ГПК, във вр. с чл.79 от ЗЗД, във вр. с чл. 84, ал.1, изр.1 от ЗЗД.

  -СУМАТА 28 952,05 лева, представляваща предсрочно изискуемата част от главницата по Договора за кредит, която предсрочно изискуема част от главницата , включваща дължими от 20/12/2017г. до 06/06/2024г.  погасителни вноски съгласно погасителен план, на основание чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, ведно със законните лихви от датата на завеждане исковата молба ,до пълното й изплащане.

- СУМАТА 5 387,83 лева - възнаградителна лихва по Договора за кредит,  която е включена в анюитетните вноски, дължими от 20.02.2016 г. до 20.11.2017г. съгласно погасителен план - неразделна част от Договора за кредит, на основание  чл. 124, ал.1 ГПК, във вр. с чл.79 от ЗЗД, във вр. с чл. 86,  от ЗЗД.

ОСЪЖДА „***” ЕАД, с ЕИК ***, да заплати на К. Г. К. ***, ЕГН ********** направените в това производство ДЕЛОВОДНИ РАЗНОСКИ в размер на на 152.42 лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред Апелативния съд гр. Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

СЪДИЯ в ОКРЪЖЕН СЪД: