Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр.Ловеч, 18.05.2021 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, в открито
заседание на шести
април две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА
МИТЕВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при секретаря Марина Филипова като разгледа докладваното от съдия М.Вълчева в.гр.д.
№ 723 по описа за 2020 година и за да се
произнесе, съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260010/04.09.2020 г., постановени по гр.д. № 1070/2017 г., Троянският районен
съд е признал за установено по реда на чл. 124 ал. 1 от ГПК по отношение на Ц.Г.Г.,
ЕГН **********, адрес: ***, че С.С.М., адрес: ***, А.Х.М., адрес: ***, С.В.Т., Т.И.Т.,
двамата с адрес: *** а, Р.С.А. и Д.Н.А., двамата с адрес: *** НЕ СА СОБСТВЕНИЦИ
на реална част
от имот, находящ се в гр. Троян , Община Троян, Ловешка област,
която част е с площ от 113 кв. м и съставлява част от поземлен имот, находящ се
в гр. Троян,
Община Троян, Ловешка област с идентификатор № ******по КККР на гр. Троян,
одобрени със заповед № РД- 18-11/20.04.2007 г. на Изпълнителния директор на
АГКК- София, с адрес: „Л.К.", целият с площ от 530 кв. м, с трайно
предназначение на територията - урбанизирана и начин на трайно ползване: за
друг вид застрояване, стар идентификатор № 4037 при съседи: ниско застрояване
/до 10 м/, № ****.504.369, за второстепенна улица №****.504.314, за
второстепенна улица № ****.504.328 и ниско застрояване /до 10 м/ № ****.504.370,
която част е
отразена на
Приложение № 1 към допълнително заключение на СТЕ, изготвено от вещо лице инж. С.К.
по трети вариант.
Със същото решение С.С.М., адрес: ***, А.Х.М.,
адрес: ***, С.В.Т., Т.И.Т., двамата с адрес: *** а, Р.С.А. и Д.Н.А., двамата с
адрес: *** са осъдени да заплатят на Ц.Г.Г., ЕГН **********, адрес: *** сумата 2 363,86 лв. съдебно – деловодни
разноски.
Срещу решението на РС - Троян е подадена въззивна жалба от С.С.М. чрез адв.С.Ц., в която моли
обжалваното решение да бъде отменено и производството по делото прекратено
поради недопустимост на иска, а ако съдът счете иска за допустим, исковата
молба да бъде оставена без движение с указания ищецът да индивидуализира
процесния имот с оглед изменението на иска. Ако съдът счете исковата молба за
редовна или след отстраняване на нередовностите й, моли да бъде отменено
обжалваното решение на ТРС като постановено в нарушение на закона,
процесуалните правила и необосновано, а вместо него постановено друго, с което
се отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан, като му се присъдят
направените по делото разноски.
На първо място счита, че
постановеното решение е недопустимо поради липса на правен интерес за ищеца от
водене на настоящето производство, като излага подробни съображения в тази
насока. Счита, че решението е недопустимо и като постановено по нередовна искова
молба, тъй като съдът не е взел предвид съображенията на ответниците относно
описанието на имота след изменение на отрицателния установителен иск.
На следващо място изтъква, че
решението на първоинстанционния съд е неправилно, тъй като в нарушение на съдопроизводствените
правила и неправилна преЦ. на събраните по делото доказателства е прието, че са
доказани твърденията на ищеца относно притежавани собственически права от
наследодателя му А.С. Г. върху реална част от процесния имот, представляващ
собственост на ответниците. Счита, че неправилно съдът е обсъждал и
представения договор от 1918 г., за който е настъпила преклузия за приемането
му като доказателство по делото. Твърди, че е неправилна и преЦ.та на ТРС
относно свидетелските показания. Излага подробни съображения в жалбата с оглед
наведените основания за отмяна на обжалваното решение.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба на С.С.М. от Ц.Г.Г., чрез пълномощника Г.Ц.Г., в който моли решението на ТРС да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно. Счита, че съдът се е
произнесъл по редовна искова молба, а предявеният иск е допустим. Посочва, че
във въззивната жалба се обсъжда защо ищецът не е собственик, без да се
съобразява, че ответниците следва да докажат собствеността си.
По
делото е постъпила въззивна жалба и от А.Х.М., С.В.Т., Т.И.Т., Р.С.А. и Д.Н.А.,
чрез пълномощника адв.К.Д.. В нея са наведени идентични
доводи с тези в подадената от С.С.М. въззивна жалба.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба на А.Х.М., С.В.Т., Т.И.Т., Р.С.А. и Д.Н.А..
В съдебно заседание въззивниците редовно призован не се явяват, но се представляват от упълномощения
адв.С.Ц., която поддържа въззивните жалби на изложените основания, вкл. по
отношение допустимостта на предявения иск. Подробно съображенията си излага в
представената писмена защита, като моли да се присъдят направените от доверителите й разноски съгласно приложения списък.
Въззиваемият Ц.Г. се представлява от пълномощника Г. Г. и адв.Ст.С., които молят съда да постанови
решение, с което остави в сила първоинстанционното решение, като се присъдят и направените по
делото разноски в настоящето производство. Подробно съображенията си излага
в представената писмена защита.
Жалбите са подадени в срока по чл. 259 ГПК,
от легитимирани лица срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са
допустими.
Съгласно нормата
на чл. 269 ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните във въззивната жалба основания.
Атакуваното
решение на РС - Троян е валидно и допустимо.
Съдебният състав
счита за неоснователни наведените във въззивните жалби доводи, че атакуваният
съдебен акт е недопустим, тъй като за ищеца не е налице правен интерес от
воденето на отрицателен установителен иск. Въззивната инстанция споделя изцяло
мотивите на районния съд по направеното
и пред него възражение, тъй като са съобразени със задължителната съдебна
практика, обективирана в ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС. В случая предявения
отрицателен установителен иск е допустим, тъй като за ищеца съществува правен
интерес да защити своето право, отричайки правото на собственост на ответниците
върху процесната реална част от недвижимия имот. За него е налице правен
интерес посредством този иск да установи несъществуването на спорното право в
патримониума на ответниците, които разполагат с документ, легитимиращ правата
им. От преЦ.та на ищеца зависи в какъв обем да потърси искова защита, която при
отрицателния установителен иск е по-ограничена. В това производство ищецът
следва да докаже фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът
фактите, от които произтича правото му. В сезиращата съда искова молба ищецът
подробно е изложил обосновани твърдения, обуславящи наличието на правен
интерес, за който съдът следи при всяко положение на делото. Настоящият съдебен
състав счита, че за ищеца е налице правен интерес от установяването, който е
абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска и не са налице
основания за обезсилване на обжалвания съдебен акт и прекратяване на производството по делото.
Неоснователно е и
направеното във въззивините жалби възражение, че исковата молба е нередовна относно
описанието на имота след изменение на отрицателния установителен иск. Правното
естество на отричаното от ищеца право следва обективно от основанието и
петитума на исковата молба. За правото на собственост като предмет на защита по
иска по чл.124, ал.1 от ГПК е достатъчното фактическото съществуване и надлежна
индивидуализация по местоположение, граници и площ, вкл. чрез нанасяне на имота
от вещо лице в скица след извършен оглед и запознаване с приложените писмени
доказателства. След приемане на заключението на вещото лице инж.К., ищецът е
направил своевременно искане и съдът с определение от 12.08.2020 г. е допуснал
на основание чл.214 от ГПК изменение на иска относно площта на процесната
реална част от имот с идентификатор № ******по КККР на гр. Троян, която част е с
площ от 113 кв.м. В случая от страна на ищеца не е предявен облигационен иск,
за да изрази становище дали оттегля или се отказва за разликата до 97 кв.м., за
които е предявен първоначално иска. В този смисъл е и приетото в цитираното от
пълномощника на въззиваемия в решение № 384/02.11.2011 г. по гр.д. № 1450/2010
г. на I
г.о. на ВКС, което становище се споделя от въззивния състав.
Ловешкият окръжен
съд, след като съобрази доводите на жалбоподателя и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Производството по гр.д. № 1070/2017 г. по
описа на РС – Троян е образувано по постъпила искова молба от Ц.Г.Г. срещу
С.С.М., А.Х.М., Т.И.Т., С.В.Т., Р.С.А. и Д.Н.А. с посочено правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК – отрицателен установителен иск.
В нея ищецът
твърди, че е наследник по закон на Г. А. Г., б.ж. на гр. Троян, който е
наследник на А.С. Г.. Посочва, че в разписния списък към регулационния план на
гр.Троян от 1955 г., А.С. Г. е бил записан като собственик на имот пл. № 1309,
за който е отреден парцел І в кв. 93. Този имот фигурира и в плана от 1966 г., като в него вече попада в парцел XII на кв.
93. По плана от 1981 г. на гр. Троян процесният имот попада в кв. 72, отреден
за жилищно строителство. Изтъква, че в изменение на плана от 1988 г. се
предвижда с една част от този имот разширение на ул. „Л. К." и ул. „Г. В."
с паркинг към нея, като се оформя триъгълник от част от имота, отреден за
озеленяване.
Ищецът твърди, че процесният имот, отразен в плана
от 1955 г. като имот пл. № 1309 в кв. 93, за който е бил отреден парцел І,
никога не е бил отчуждаван по установения от закона ред от неговите
наследодатели. Излага, че на 08.12.1996 г. Г. А. Г. е инициирал процедура по
отстраняване на непълнота в кадастралния план на гр. Троян с искане да бъде
отразен процесния имот в действащия кадастрален план на града. Постановеният от
кмета на Община Троян отказ е атакуван пред Окръжен съд - Ловеч и отменен с решение, постановено по АХД № 49/97
г. по описа на ЛОС.
В изпълнение на цитираното съдебно решение е
издадена заповед № 353/31.07.1997 г. на Кмета на Община Троян за попълване и
поправка на кадастралния план на гр. Троян, като е отразен имот пл. № 4037 с
площ от 210 кв. м. и е разпоредено да се запише на името на Г. А. Г., въз
основа на решението по АХД № 92/97 г. по описа на ЛОС.
Ищецът твърди, че в одобрената КККР на гр. Троян
процесният имот представлява част от имот с идентификатор № ******с площ от 530
кв.м и като негови собственици са отразени ответниците, което установил
случайно. За тази част с квадратура от 210 кв. м има претенция, че ответниците
не са собственици.
След проверка
установил, че с нотариален акт №
87/22.10.2007 г., том V, издаден по нот. дело № 785 на Нотариус Б. К., за
собственици на 250/530 ид. части от имот с идентификатор № ******са признати
лицата Д.С.П.и Ц. И. Ц.от гр. Троян.
Впоследствие
с нотариален акт за замяна № 196 по нот. дело № 883/2007 г. на Нотариус Б.К., Д.С.П.и
Ц. И. Ц.са прехвърлили на Т.И.Т. и С.С.М. правото на собственост върху
горепосочените 250/530 идеални части от имота. В замяна са получили 10 000 броя
единични тухли, находящи се в стопански двор на с. Б. на стойност 5000 лева.
С нотариален
акт № 158, издаден по нот. дело № 142/2008 г. на Нотариус К., Д.С.П.и Ц. И. Ц.са
продали на Т.И.Т., С.С.М. и Р.С.А. останалите 280/530 идеални части от имота.
Съгласно този нотариален акт Р.С.А. е станала собственик на 30/530 идеални
части, а Т.И.Т. и С.С.М. - на по 125/530 идеални части.
С нотариален акт № 174 от 02.07.2008 г., издаден по
нот. дело № 496/2008 г. на Нотариус М.Г., Т.И.Т., съпругата му С.Т. и С.С.М. са
продали на А.Х.М. 166/530 идеални части от имота.
С констативен нотариален акт № 35, нотариално дело №
552/2008 г. на Нотариус М.Г., С.С.М. е признат за собственик на 167/530 идеални
части, А.Х.М. за собственик на 166/530 идеални части, Т.И.Т. и съпругата му С.В.Т.
за собственици в режим на СИО на 167/530 идеални части, а Р.С.А. и Д.Н.А. за
собственици при режим на СИО на 30/530 идеални части от поземлен имот, находящ се в гр. Троян с
идентификатор № ******по КК на гр. Троян, с адрес: ул. „Л.К.", целият с
площ от 530 кв. м. с трайно предназначение на територията - урбанизирана и
начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, стар идентификатор № 4037
при съседи: № ****.504.369, за второстепенна улица № ****.504.314, за
второстепенна улица № ****.504.328 и № ****.504.370.
Ищецът
твърди, че неговите наследодатели не са загубили правото си на собственост върху
имот № 4037 по кадастралния план на гр. Троян след осъществените и изброени по
- горе сделки. Процесния имот към момента на отразяването му в кадастралния
план на гр. Троян е бил зелена площ и продължи да бъде зелена площ, каквато е и
към настоящия момент. Никой от ответниците не е упражнявал фактическа власт
върху него и не е афиширано владение.
Моли съда да
постанови решение, с което признае за установено по отношение на ответниците,
че не са собственици на реална част от имот, находящ се в гр.Троян, която част
е с площ от 210 кв.м., защрихована на комбинира скица, изготвена от лицензиран
геодезист инж.Л.М.и съставлява част от ПИ, находящ се в гр.Троян, Ловешка
област с идентификатор № ******по КК на гр. Троян, одобрена със заповед №
РД-18-11/20.04.2007 г. на ИД на АГКК – София с адрес: ул. „Л.К.", целият с
площ от 530 кв. м. с трайно предназначение на територията - урбанизирана и
начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, стар идентификатор № 4037
при съседи: № ****.504.369, за второстепенна улица № ****.504.314, за
второстепенна улица № ****.504.328 и № ****.504.370, като му се присъдят
направените съдебно - деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответниците е депозиран отговор
на ИМ, с който се оспорва предявения иск. Считат, че същият е недопустим поради липса на
правен интерес за ищеца от воденето на отрицателен установителен иск. На
следващо място излагат доводи, че процесният имот не е индивидуализиран по
действащата кадастрална карта. Оспорват претенцията на ищеца като неоснователна
и твърдят, че следва да уточни идеалната част от процесния имот, върху която
той твърди, че има права. Твърдят, че иска е неоснователен, защото те са
собственици на процесния имот. Правят и възражение за придобиването му
давност.
С определение, постановено в
открито съдебно заседание на 12.08.2020 г., съдът е допуснал на основание
чл.214 от ГПК изменение на иска относно площта на процесната реална част от
имот с идентификатор № ******по КККР на гр. Троян, която част е с площ от 113
кв.м.
От представените по делото удостоверения за
наследници е
безспорно установено, че ищецът Ц.Г.Г.
е син на Г. А. Г., починал на 18.11.2013 г., а Г. А. Г. е син и законен наследник
на А.С. Г., починал на
05.10.1974 г.
В разписния лист към регулационния план на гр. Троян
от 1955 г. А.С. Г. е бил отразен като собственик на имот пл. № 1309, за който е
бил отреден парцел І в кв. 93.
От
ищеца е представен договор от 22.11.1918 г., вписан през 1924 г., с който
Стефан Г. е продал на сина си А. Г. къща и кухня с два дюкяна в гр. Троян,
заедно с дворното място и градината зад него, при съседи: Хр. Ст. И., братя П.,
Г. В., стара улица, Ц.Т., К. Г. ***.
От
представеното копие от решение № 192/13.05.1997 г. по ГАХД № 40/1997 г. по
описа на Окръжен съд – Ловеч се установява, че е отменен отказа на кмета на
Община Троян изх. № 0044069/08.12.1996 г. да извърши на основание чл.38, ал.1,
т.2 от ЗТСУ попълване на непълнота в кадастралната карта на гр.Троян по
отношение имота на Г. А. Г..
На
основание това решение и молба вх. № 3248/09.07.1997 г. от Г. А. Г., на
30.07.1997 г. е съставен акт за непълноти /грешки/ в одобрен кадастрален план и
издадена заповед № 353/31.07.1997 г. на Кмета на Община Троян, с която е
одобрено попълването и поправката в кадастралния план на гр.Троян с нов имот
пл.№ 4037 съгласно кафявите линии, щрихи и надписи на приложената скица.
Със
заповед № 300-3-289/10.12.2002 г. на Изпълнителния директор на АК е открито
производство по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри на
землището на гр.Троян, област Ловеч.
В
ДВ, бр.83/18.10.2005 год. на осн. чл.46, ал.1 и 2 от ЗКИР е публикувано
съобщение, че са приети кадастралната
карта и кадастралните регистри на землището на гр.Троян. В писмо изх. №
99-10384-11-10-8483/30.06.2011 г. на
СГКК – Ловеч /л.189 от делото на ТРС/ е отразено, че в регистъра като
собственик на ПИ № ******е вписан Г. Г. без посочен документ за собственост.
По
делото е представено възражение вх. № 1614/14.11.2005 г. от И.П.П., в което
излага, че е собственик на ПИ № ****.504.329,
но в кадастралния регистър този имот е записан на друго лице и моли тази грешка
да бъде коригирана. Посочил е, че имота има триъгълна форма и се намира между
улица „Л.К.“ и ул.“Ф.К.“. Към възражението е приложил н.а. за собственост № 17,
т.ІІ, н.д. № 508/56 г., с който на основание обстоятелствена проверка Минко И.Х.
П. е признат за собственик на 10/12 ид.ч. от дворно място – дворище 1316 в
кв.72 по плана на гр.Троян от 300 кв.м. при съседи: Р. Х., Ангел Г., н-ци на Х.
Ст. И. и път. От представения протокол от 09.02.2006 г. на комисията, назначена
да разгледа писмените възражения по КККР за землището на гр.Троян е видно, че
възражението е уважено и имота следва да се запише на М. И.Х. П..
От ответниците по делото е представен нотариален акт
№ 87/22.10.2007 г., т. V, нот. дело № 785 на Нотариус Б.К., с който за собственици
на 250/530 ид. части от ПИ с идентификатор № ******по кадастралната карта на
гр. Троян са признати Д.С.П.и Ц. И. Ц.от гр. Троян. В акта е отбелязано, че
като документ за собственост е представен н.а. № 17, т.II, дело № 508/1956
г. на РС – Троян.
С нотариален акт за замяна № 196, т.V, рег.№ 6282,
нот. дело № 883/2007 г. на Нотариус Б.К., Д.С.П.и Ц. И. Ц.са прехвърлили на Т.И.Т.
и С.С.М. правото на собственост върху горепосочените 250/530 идеални части от
имота. В замяна са получили 10 000 броя единични тухли на стойност 5000.00 лв.,
находящи се в стопански двор на с. Б..
С нотариален акт № 158 от 07.03.2008 г., т.І, рег.№
1517 по нот. дело № 142/2008 г. на Нотариус Б.К., Д.С.П.и Ц. И. Ц.са продали на
Т.И.Т., С.С.М. и Р.С.А. останалите 280/530 идеални части от този имот, като правата
на страните са следните: Р.С.А. е станала собственик на 30/530 ид.ч., Т.И.Т. -
125/530 ид.ч. и С.С.М. на 125/530 ид.ч. При изповядване на акта от Д.С.П.и
Ц. И. Ц.е представен н.а. № 28, т.І, дело № 36/1938 г. на РС-Троян, с който
последните се легитимират като собственици.
С последваща сделка, обективирана в нотариален акт №
174 от 02.07.2008 г, т.ІІІ, рег. № 4653, нот. дело № 496/2008 г. на Нотариус М.Г.,
Т.И.Т., съпругата му С.Т. и С.С.М. са продали на А.Х.М. 166/530 ид.ч. от процесния
имот.
С констативен нотариален акт № 35 от 10.07.2008 г.,
т.ІV, рег № 4971, нот. дело № 552/2008 г. на Нотариус М. Гладкова, въз основа на
описани по – горе сделки, С.С.М. е
признат за собственик на 167/530 ид.ч., А.Х.М. за собственик на 166/530 ид.ч., Т.И.Т. и
съпругата му С.В.Т. за собственици в режим на СИО на 167/530 ид.ч., а Р.С.А. и Д.Н.А.
за собственици при режим на СИО на
30/530 ид.ч. от недвижим имот, находящ се в гр. Троян с идентификатор № ******по
кадастралната карта на гр. Троян, с адрес: ул. „Л.К.", целият с площ от
530 кв. м. с трайно предназначение на територията - урбанизирана и начин на
трайно ползване: за друг вид застрояване, стар идентификатор № 4037 при съседи:
№ ****.504.369, за второстепенна улица № ****.504.314, за второстепенна улица №
****.504.328 и № ****.504.370.
От ответниците С.М. и Т.И.Т. е представено писмо вх.
№ 3-02-301/07.04.2014 г. до Кмета на Община – Троян, от което се установява, че
през 2011 г. са инициирали разработване на ПУП върху имот с кад. № ****.504.329,
но по време на процедурата възникнали спорове относно собствеността за части от
имота, което възпрепятства процеса на одобрение. Отправена е молба за
извършване на по-нататъшни действия за одобрение на ПУП с цел реализиране на
инвестиционните намерения.
От писмо изх. № 3-РД-1063/19.11.2018 г. на Община –
Троян /л.196 от делото на ТРС/ се установява, че за ПИ № 4037, находящ се в
гр.Троян с площ от 210 кв.м., е подадена
декларация по чл.14 от ЗМДТ вх. № 81459/23.07.1998 г. от Г. А. Г. и Анжел
Александров Г., като задълженията за ДНИ и ТБО са платени за периода от 1998 г.
до 2013 г. вкл. С декларация от 22.07.2014 г. е закрит като собственик Г. А. Г.
и са декларирани собствениците А. А. Г., Р. Г. Г., М. С. Г., В. С. Г., Ц.Г.Г. и
М. Ц. Г., които са плащали също задължения за ДНИ и ТБО. В писмото е посочено,
че ответниците по делото също са подали декларации по чл.14 от ЗМДТ след
описаните по-горе сделки за имот с
идентификатор № ******и заплащали дължимите данъци и такси.
По делото е изискана и приложена като доказателство
преписка № 1931/2011 г. по описа на РП – Троян, от която се установява, че
същата е образувана по постъпили жалби от Н.Г., Б.Ч. и Г. Г. във връзка с
незаконно придобит през 2007 г. имот от Д.С.П.и
Ц. И. Ц., находящ се в центъра на гр.Троян и представляващ триъгълника със
зелената площ между улиците „Л.К.“ и „Ф.К.“. С постановление от 07.03.2013 г.
РП – Троян е отказала да образува досъдебно производство и прекратила преписка
№ 1931/2011 г. Същото е обжалвано и с Постановление от 15.04.2013 г. на ОП –
Ловеч жалбите на Н.Г. и Б.Ч. са оставени без уважение, а Постановление от
07.03.2013 г. на РП – Троян потвърдено като законосъобразно.
В показанията си св.Б.Г., която
живее срещу процесния имот твърди, че след
90-та година в него растат дървета и трева, а циганите пускали там коне да
пасат. Излага, че никой не е виждала в този имот, но от съпруга си знае, че на
това място имот има Г. А. Г., а те имат
300 кв.м. Свидетелката познава Ц. И. Ц.и Д.П., но не ги е виждала да обработват
мястото. Твърди, че до демокрацията в това място нищо не е правено, но миналата
година го заградили с мрежа, но не знае от кого. Г. знае, че за процесния имот има спор, тъй
като е продаден от човек, който няма собственост там.
Св. Б.Ч. излага в показанията си,
че от раждането си през 1967 г. живее в къща, която се намира точно срещу
процесното място, което от двете страни граничи с улиците „Л.К.“ и „Ф.К.“, а от
южната страна с частен имот, който излиза на ул. „С.В.“. Спомня си, че като
деца са играли там и имота е представлявал градинка. От родителите си знае, че
преди 1989 г. имота е отчужден за различни обществени цели. За първи път при
участие в експертни съвети на Община Троян около 2000 г., когато се разглеждало
изменението на градоустройствения план, лично видял, че част от тази градинка
по съдебен път е придобита от двамата братя Г.. Впоследствие през 2011 г. или
2012 г. се разровил в документите, които са останали от родителите му, и
намерил нот. акт, с който дядо му и баща
му през 1956 г. са закупили имот, който е част от градинката и част от ул. „Л.К.”,
която е изградена по-късно. Излага, че през 1962 г. - 1963 г. част от имота е бил отчужден именно за
прекарване на ул. „Л.К.“, за което свидетелят има документи, а за другата част
няма документи, че е извършвано отчуждаване. Твърди, че при проверка в общината
през 2012 г. установил, че в разписния лист, където са записани собствениците
към 1963 г., фигурират имената на дядо му и бащи му и се замислил, че има част
от това място. Посочва по спомен, че имот там имат и братя Г.. Ответниците Д.А.,
Т.Т. и С.М., които познава, никога не ги е виждал в това място. Твърди, че до
2011 г. тази градинка се поддържала вероятно от общинските служби и когато един
ден косенето спряло, от комунални услуги му казали, че мястото е частно. От
тогава не са полагани никакви грижи, никой нищо не е правил в мястото и е
обрасло с бурени. През миналата година северната част от градинката била
оградена и като се поинтересувал разбрал,
че наследниците на Г. са оградили
своята част.
Св. М.Д. твърди, че Г. род
отдавна имат имот там, където е тяхната къща. Старата къща е съборена и през 30
– те години е построена нова, като двора е продължавал назад и е било едно
място преди да се прокара ул. „Л.К.”. От Г. Г. /наследодателя на ищеца/ знае, че е водил много дела и е възстановил
имотите си, като един от тях е и процесния имот. Описва имота като долната част
на триъгълника - зелена площ, който съществува там и е продължение на двора на
къщата на Г.. Едната граница на
процесния имот е ул. „Л.К.”, другата граница е улицата нагоре, на която Д. не
знае името, от към юг има имот на физическо лице, като имота на ищеца е една
част от този триъгълник. Твърди, че през последните 10 години не е виждал хора
да косят или копаят мястото, а общината не може да го поддържа, защото е частна
собственост. Знае, че от година и половина имотът е ограден по инициатива на Г..
Ангажираните от ответниците св. Д. Д. и А. М.
излагат в показанията, че са били служители на Агенция недвижими имоти „Адрес”.
Във връзка с работата си познават ответниците С.М. и Т.Т., които са техни
клиенти. Около 2007 г. процесния имот, който е с формата на триъгълник, е бил
обявен за продажба от Ц. Ц.и нейната майка, които представили нот. акт.
Ответниците С.М. и Т.Т. проявили интерес към този имот, след това извадили
документи и изповядали сделката пред
нотариус. После са тръгнали процедури в общината, имало е изготвен проект за
промяна на статута на самия имот, за да бъде застроен с подземни гаражи. Св.М. твърди, че преди
около година видяла, че в имота има мрежа, но не може да каже дали целия е бил
ограден.
От приетите
като доказателства по делото заключения на съдебно-техническите експертизи,
изготвени от вещите лица инж.В. П. и инж.Ж. Й., се потвърждават изложените в
обстоятелствената част на исковата молба твърдения относно отразяването на
процесния имот в действалите кадастрални и регулационни планове на гр.Троян. След
извършена проверка вещите лица са констатирали, че по регулационния план на
гр.Троян от 1955 г. имот № 1309 е бил
урегулиран в отредения за жилищно строителство парцел І, образуван от имоти пл.
№ 1309 и 1316 в кв. 93, като част от
имот № 1309 попада в сегашната улица „Л.К.“. По регулационния план от 1966 г. и
1988 г. парцел І, от кв.93 по плана от 1955 г. е заличен, тъй като по плана от
1966 г. е предвиден за обществени мероприятия, а по плана от 1988 г.
предвижданията са за паркинг, тротоар и озеленяване. И двете вещи лица са
установили, че попълненият със заповед № 353/31.07.1997 г. на кмета на Община –
Троян имот с пл. № 4037, който е нанесен в кадастралния план от 1988 г., е с
площ от 108 кв.м. Експертите дават заключение, че този имот не попада в
границите на имота, отреден за обществени мероприятия. Вещите лица правят
извод, че имот № 1309, попадащ заедно с имот № 1316, в парцел І, в кв. 93 по
рег. план от 1955 г., е идентичен с част от имот ******по КККР на гр. Троян, съставляваща
площта от 108 кв.м на имот пл. № 4037. В комбинирана скица към заключенията си,
инж.П. и инж.Й. в различни цветове са обозначили границите на имот пл. № 1309 към процесния имот по регулационния план от
1955 г., 1966 г. и 1988 г., както и по действащите КККР на гр. Троян.
Третата СТЕ и съответно
допълнителна такава, е била изготвена от инж. С.К.. Към тях са приложени
комбинирани скици в М 1:250 и М 1:500, на които с букви А, Б и В е обозначен
имот пл. № 4037 по Заповед № 353/31.07.1997 г. на Кмета на Община Троян. Площта
на контура, образуван от точки А, Б и В е 108 кв. м. и попада в северната част
на имот с идентификатор ******по КККР на гр. Троян.
Експертът
счита, че част от имот с идентификатор ******по КККР на гр. Троян съвпада с
част от имотите на М. И. П. по описаните документи.
Според
вещото лице местонахождението на описаните 210 кв. м, намиращи се между улица
„Г. В." и „Л. К." така, както са описани по граници и местонахождение
в мотивите на решението на Ловешки окръжен съд по гр.адм.д. № 49/97 год.,
съвпадат по местонахождение с графичната част към заповед № 353/31.07.1997 г.
на Кмета на Община Троян, но площта, затворена от тези граници е 108 кв. м, а
не 210 кв. м.
След
съвместяване на „план 1927 г." и действащата кадастрална карта и
съвместяване с комбинираната скица по експертизата, изработена от инж. Л.М.и
приложена по делото, е установено, че отразеният от инж. М. контур на имот 1309
в северната и западната си част максимално съвпада с контура по плана от 1955
г., но е разтеглен в източна и южна посока, като на юг включва и части от имоти
1316 и 1317.
При
изготвянето на комбинираните скици експертизата е използвала сканирани части от
плановете, съхранявани в Общинска администрация гр. Троян.
По
допълнителното заключение инж. К. е съвместила плана от 1927 г. и действащата
кадастрална карта, като е съобразила и двете сгради, нанесени по скицата на
инж. М.и е констатирала, че площта на процесната реална част е 113 кв. м.,
което е отразила в трети вариант на скицата /приложение 1/ към заключението си.
От
въззивната инстанция е прието заключение, изготвено от вещото лице инж.К. по
поставена от съда задача да изготви скици по всеки един от трите варианти от
допълнителното заключение, прието от ТРС в с.з. на 12.08.2020 г., като посочи
спорната реална част от имота и обозначи границите с букви. Това е наложено от
липсата на индивидуализация в решението на ТРС и приемането, че тази част е
отразена в Приложение № 1 към допълнителното заключение на СТЕ по трети
вариант.
В
проведеното на 06.04.2021 г. съдебно заседание вещото лице инж.К. допълва, че третият
вариант на съвместяване на плановете, при който съвместяването е извършено по
двете сгради е най-коректния, тъй като точките са разположени равномерно в
съвместената част и по този начин отклоненията и грешките са най-малки. При
този вариант площта на спорната реална част от недвижимия имот е 113 кв.м.
При тези доказателства въззивната
инстанция споделя направения от районния съд правен извод, че предявеният от Ц.Г.Г.
иск е основателен и доказан. При водения отрицателен установителен иск ищецът
няма задължение да установи при условията на пълно и главно доказване правото
на собственост върху спорната реална част от процесния недвижими имот, а само
твърденията, с които обосновава правния си интерес. В тежест на ответниците е
да докажат съществуването на отричаното от ищеца право на собственост, като
изчерпят всички основания, на които то е могло да се породи. По делото е
безспорно установено, че
процесният имот е част от поземлен имот с идентификатор ******по КККР на гр.
Троян, целият с площ от 530 кв. м, като за негови собственици в кадастралния регистър са
отразени ответниците. Правилно в
мотивите на обжалвания съдебен акт районният съд е приел, че в случая е налице
конкуренция на твърдяните от двете страни вещни права върху един и същ обект,
което обосновава правния интерес за предявяване на отрицателния установителен
иск.
Въззивният състав също счита, че
от страна на ответниците не е доказано направеното с отговора при условията на
евентуалност възражение, че са придобили процесната част от поземления имот по
давност /в т. ч. и кратка петгодишна придобивна давност, позовавайки се на
правно основание, годно да ги направи собственици/. Същите не установяват чрез провеждане на пълно и главно доказване
твърденията си за упражнена фактическа власт върху спорната реална част от 113
кв.м, която представлява част от имот с идентификатор ******по
КККР на гр. Троян.
Придобивната
давност е оригинерен способ за придобиване на право на собственост и други
вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в
продължение на определен от закона период от време. Нормативната й уредба е в
разпоредбите на чл. 79- 86 ЗС.
Нормата на чл. 79 ЗС
регламентира фактическия състав на придобивната давност, включващ като елементи
изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал.1 ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл. 68 ЗС
владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи
лично или чрез другиго като своя. От това легално определение на правния термин
владение се извличат двата основни признака на владението като юридически факт:
обективен - упражняване на фактическа власт върху вещ /corpus/ и субективен -
държане на вещта като своя /animus/, които следва да са осъществени
едновременно. Освен главните признаци на владението, следва да са осъществени и
допълнителните му признаци: владението да е постоянно и непрекъснато; да е
несъмнително, спокойно, т.е. придобито без насилие и да е явно, т.е. да не е
установено по скрит начин, тайно от предишния владелец.
В случая от съвкупната преЦ. на представените
по делото доказателства, настоящият състав на въззивния съд намира, че по делото
не се установява ответниците да са придобили спорната реална част по давност. От показанията на разпитаните по делото свидетели Б.Г.,
Б.Ч.и М.Д., на които съдът дава вяра като непосредствени,
обективни и незаинтересовани от изхода на спора се установява, че ответниците не
са владяли имота или упражнявали фактически действия върху него. Факта, че през 2011 г. са инициирали
разработване на ПУП за имот с кад. № ******са действия, насочени към
администрацията на Община –Троян. Не би могло да се приеме, че с тези свои
действия са манифестирали спрямо ищеца намерението са за своене на процесната
реална част и тяхното владение е явно. Същевременно представените по делото
писмени доказателства – подавани сигнали и жалби от наследодателя на ищеца до
компетентните органи изключват възможността владението да е било необезпокоявано.
Правилно и в съответствие с гласните доказателства, районният съд е приел, че праводателите на ответниците Д.П. и Ц. Ц.също
не са владяли процесния имот, за да се приеме, че са го придобили по давност. При тези доказателства въззивният състав споделя изцяло извода на ТРС, че
възражението за придобиването по давност на спорната реална част от процесния
имот при добросъвестно и недобросъвестно владение е недоказано.
Праводателите
на ответниците - Д.П. и Ц. Ц.не могат да се легитимират и като собственици на имот с идентификатор ******по
КККР на гр. Троян съгласно приложените нотариални актове
- н.а. № 28, т.І, дело № 36/1938 г. на РС-Троян, който е представен при
извършената сделка с нотариален акт № 158 от 07.03.2008 г., т.І, рег.№ 1517 по
нот. дело № 142/2008 г. на Нотариус Б.К. и н.а. № 17, т.II, дело №
508/1956 г. на РС – Троян, който е представен при издаването на констативен нотариален акт № 87/22.10.2007 г., том V по нот. дело № 785
на Нотариус Б.К.. От ответниците не е доказана идентичност на притежаваните от
техните праводатели имоти по приложените нотариални актове със спорния имот.
Следва да се отбележи, че в нотариален акт № 158 от 07.03.2008 г., т.І, рег.№
1517, нот. дело № 142/2008 г. на Нотариус Б.К. изрично е отбелязано, че стария идентификатор на имота е №
4037, т.е. имота на наследодателя на ищеца по кадастралния план, действал преди
приемане на кадастралната карта. Според приетото
заключение на вещото лице инж.К., само част от имот с идентификатор ******по КККР на гр.
Троян съвпада с част от имотите на техния наследодател Минко И. Попов по
описаните документи. Поради
изложените съображения следва да се приеме, че последващите нотариални актове
за замяна и покупко-продажба на спорната реална част от имот с идентификатор ******по
КККР на гр. Троян нямат
транслативен ефект, с тях ответниците не могат да се легитимират като
собственици и същите са оспорени от ищеца с предявяването на отрицателния
установителен иск.
При водения
отрицателен установителен иск ищецът няма задължение да установи при условията
на пълно доказване правото на собственост върху спорната реална част от имот с идентификатор ******по
КККР на гр. Троян, а само фактите, от които произтича правният му интерес от
този иск. Ето защо съдът не следва да обсъжда дали представения от ищеца
договор от 1918 г., вписан през 1924 г., представлява титул за собственост, въз
основа на който наследодателят на ищеца А.С. Г. е придобил процесния имот. Същият
е представен от ищеца след оспорване в хода на процеса на заключението на
вещото лице инж.Й.и установяване факта за наличие на кадастрален план на
гр.Троян през 1927 г. и има значение само досежно определяне размера на
спорната реална част. По делото няма спор, че представеното решение № 192/13.05.1997 г. по ГАХД № 40/1997 г. по
описа на Окръжен съд – Ловеч, с което е отменен отказа на кмета на Община Троян
изх. № 0044069/08.12.1996 г. да извърши на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗТСУ
попълване на непълнота в кадастралната карта на гр.Троян по отношение имота на Г.
А. Г. и издадената в изпълнение на това решение заповед № 353/31.07.1997 г. на
Кмета на Община Троян, с която е одобрено попълването и поправката в
кадастралния план на гр.Троян с нов имот пл.№ 4037, не са титул за собственост.
Решението по административното дело обаче следва да се зачете от гражданския съд,
разглеждащ последиците от отмяната на незаконосъобразния административен акт.
След провеждане на административната процедура имот пл.№ 4037 по плана на
гр.Троян от 1988 г. е записан на името на наследодателя на ищеца, а в
първоначално одобрения кадастрален план и кадастрални регистри на гр.Троян имот с идентификатор ******също е бил записан на Г. Г.. Правилно в мотивите на обжалваното решение
районният съд е отбелязал, че в случая правно релевантно за спора е, че при проследяването
на различните планове на гр. Троян през годините, процесния имот 4037 (реална
част от имот кад. номер ****.504.329) не е бил записан в собственост на друго
частно лице, освен Г. или наследниците му. Вещите лица инж.П.и инж.Й.дават заключение, че този имот не попада в границите на
имота, отреден за обществени мероприятия, а и по делото липсват доказателства
същият да е бил отчуждаван.
От
приетото и неоспорено заключение на вещото лице инж.С.К. се установява, че спорната реална част от поземлен имот с идентификатор № ******е с
площ от 113 кв. м. Този извод вещото лице прави след съвместяване на плана от 1927 г. с действащата кадастрална карта на гр.
Троян по двете съществуващи сгради, тъй като по този начин отклоненията и
грешките са най-малки.
При тези доказателства въззивният състав също счита,
че предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
от ГПК е основателен и доказан, и следва да бъде
уважен. Този извод е направил и ТРС в обжалваното решение. Съгласно т.18 от ТР
№ 1/2001 г. на ОСКГ на ВКС, със сила на пресъдено нещо се ползва само решението
по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на
иска като предмет на спора. Затова само диспозитивът на решението представлява
източник на сила на пресъдено нещо. В
случая в диспозитива на решението на районния съд липсва индивидуализация
на спорната реална част, а посоченото, че тази част е отразена на Приложение № 1 към допълнително заключение на
СТЕ, изготвено от вещо лице инж. С.К. по трети вариант, не е достатъчно.
Поради изложените съображения, въпреки
съвпадането на крайния извод на двете инстанции, решението на ТРС следва да
бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се признае за установено
по отношение на ищеца, че ответниците не са собственици на реална част от имот с площ от 113 кв. м, съставлява част от поземлен имот,
находящ се в гр. Троян с идентификатор № ******по КККР, която част е заключена между букви А3, Б=Б3, В3,
Г3, Д3, Е3, Ж3 и К3 със син цвят по скица Приложение № 3 към
съдебно-техническата експертиза вх. № 260930/01.03.2021 г. /неразделна част от
решението/ на стр.61 по в.гр.д. № 723/2020 г. на Окръжен съд – Ловеч, изготвено от вещо лице инж. С.К..
С оглед изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответниците следва
да заплатят на ищеца направените от него
съдебно-деловодни разноски за настоящето производство в размер на 850.00 лв.,
от които 600.00 лв. адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за
правна защита и съдействие и 250.00 лв. депозит за вещо лице.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.271, ал.1 от ГПК, ЛОС
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260010/04.09.2020 г., постановени по гр.д. № 1070/2017 г. по описа на Троянския районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК по отношение на Ц.Г.Г., ЕГН **********, адрес: ***, че С.С.М., адрес: ***, А.Х.М., адрес: ***, С.В.Т., Т.И.Т.,
двамата с адрес: *** а, Р.С.А. и Д.Н.А., двамата с адрес: *** НЕ СА СОБСТВЕНИЦИ на реална част
от имот, находящ се в гр. Троян , Община Троян, Ловешка област,
която част е с площ от 113 кв. м и съставлява част от поземлен имот с
идентификатор № ******по КККР на гр. Троян, одобрени със заповед № РД-
18-11/20.04.2007 г. на Изпълнителния директор на АГКК- София, целият с площ от
530 кв. м, с трайно предназначение на територията - урбанизирана и начин на
трайно ползване: за друг вид застрояване, стар идентификатор № 4037 при съседи:
ниско застрояване /до 10 м/, № ****.504.369, за второстепенна улица №****.504.314,
за второстепенна улица № ****.504.328 и ниско застрояване /до 10 м/ № ****.504.370,
която част е заключена между букви А3, Б=Б3, В3, Г3, Д3, Е3, Ж3 и К3 със син цвят
по скица Приложение № 3 към съдебно-техническата експертиза вх. №
260930/01.03.2021 г. /неразделна част от решението/ на стр.61 по в.гр.д. №
723/2020 г. на Окръжен съд – Ловеч, изготвено от вещо лице инж. С.К..
ОСЪЖДА С.С.М., адрес: ***, А.Х.М., адрес: ***, С.В.Т., Т.И.Т.,
двамата с адрес: *** а, Р.С.А. и Д.Н.А., двамата с адрес: *** да заплатят на Ц.Г.Г., ЕГН **********, адрес: ***, направените по делото разноски
за въззивната инстанция в размер на сумата 850.00 лв., от които 600.00 лв.
адвокатско възнаграждение и 250.00 лв. депозит за вещо лице.
Решението подлежи
на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните при наличие на основанията по чл.280 ГПК.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.