№ 178
гр. Варна, 15.05.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Магдалена Кр. Недева
Членове:Диана Д. Митева
Даниела Д. Томова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
Сложи за разглеждане докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско
дело № 20233001000593 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 16:08 часа се явиха:
-ро
След спазване разпоредбите на чл. 142, ал. 1, предл. II от ГПК:
Въззивницата Р. И. Г. , редовно призована, не се явява, представлява
се от адв. Д. П., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Въззиваемият „БОР“ ЕООД, редовно призован, представлява се от
адв. М. Ж., редовно упълномощена и приета от съда от преди.
Третото лице - помагач „ВИДА ГРУП“ ООД , редовно уведомено по
реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не изпраща представител.
Вещото лице арх. А. Д. Д., редовно призована, явява се лично.
АДВ. П.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Ж.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ не намира пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Делото е отложено за събиране на нови доказателства – допълнителна
съдебно-техническа експертиза с арх. А. Д. Д., постъпила в срока по чл. 199
от ГПК с вх. № 2812/17.04.2024 г.
СЪДЪТ пристъпи към снемане самоличността и разпит на вещото
лице:
А. Д. Д., ***, българка, български гражданин, неосъждана, без родство
1
и дела със страните по спора, предупредена за наказателната отговорност по
чл. 291 НК, обещава да даде вярно и безпристрастно заключение.
Вещото лице Д.: Поддържам представеното заключение.
АДВ. Ж.: Нямам въпроси към заключението.
АДВ. П.: Представям в писмен вид въпроси от името на моя
доверител, който държи те да бъдат зададени.
Съдът се оттегли на съвещание в 15:12 часа.
Съдебното заседание продължи в 15:20 часа.
След съвещание, съдът намира, че част от въпросите следва да бъдат
допуснати и по тях вещото лице следва да даде отговор – въпрос № 3 и
въпроси от № 16 до № 23.
Останалите въпроси съдът отклонява, тъй като намира, че са извън
предмета на експертизата и касаят процедурата по изготвяне на Акт 15, която
е законоустановена и чието разяснение не е в компетентносттта на вещото
лице.
Въз основа на горното, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА въпрос № 3 и въпроси от № 16 до № 23 по молбата на адв.
П..
ОТКЛОНЯВА останалите въпроси по молбата на адв. П..
АДВ. П.: По въпрос № 3: Участвали ли сте в приемателна комисия за
подписване на Акт 15?
В. Л. Д.: Аз съм проектанта на Административен съд – Добрич. Освен
в приемането му, също като проектант и на много други обекти, съм
участвала и в сгради със значителна стойност, авторитет и ако трябва да
докажа своята компетентност...
АДВ. П.: Не, не е необходимо. По въпрос № 16: Смятате ли, че може
да се подпише Акт 15, ако в имотите има обширни течове от атмосферни
води към момента на съставяне на Акт 15, в случая и в двата апартамента по
т.д. 593/2023 г., но общо пет за всички праводатели, като по тавани, стени,
под прозорци и вратопрозорци, а някъде и по пода, има видими огромни
петна, обрушвания и отложени соли, а в помещенията не може да се диша от
влага?
В. Л. Д.: Ако има такива физически признаци за дефекти, това би
2
трябвало да се отбележи от комисията. Изрично са посочени основанията,
които не допускат подписване на Акт 15 и приемане съответно на сградата в
чл. 178, ал. 3 от ЗУТ и ако има дефекти, които навеждат за такъв род
проблеми, би следвало въобще да не се стигне до подписване.
В. л. Д. на въпроси на Член на състава: Пречка може да бъде теч
дори от наводнение. Би следвало да се установи какъв точно е проблемът.
Всеки един теч може да има различен характер.
Относно въпроса кои течове са пречка и кои не са, трябва да се
установи годността на строежа, т.е. дали покривът има изолация – това би
следвало комисията да е установила с всички актове. Самият строеж започва с
откриване на строителна площадка и съответно се правят поетапно
многобройни по вид актове, които доказват, не само местоположението, т.е.
спазването на ПУП като габарити, а и самата конструкция, съгласно
одобрените проекти, трябва да осигури здравината на сградата, съответно
другите части – ел., ВиК, архитектура и всички останали. Проектните части
поставят изискванията, а всеки един от проектантите поетапно си подписва
актове преди Акт 15, т.е. имаме актове, които доказват скрити работи, т.е. те с
подписа си поетапно са проследявали всички неща, които визуално не могат
да се установят на едно формално събиране. Ако има теч, той трябва да се
установи откъде е.
При дефекти, които са в обхвата на чл. 178, ал. 3 от ЗУТ, не може да се
подпише Акт 15, което означава съществени дефекти, а не само на база
довършителни работи.
В. л. Д. на въпроси на Член на състава: Принципно Акт 15 може да
се подпише, ако се касае за отстраними дефекти чрез довършителни работи.
На практика това е всичко, което бихме могли да направим без
разрешение за строеж. Бихме могли да си подменим мазилката, да си
направим някакви ремонти, които не водят до някакви съществени намеси в
сградата. Примерно, да си сменим дограма, не е такъв проблем, който да
изисква разрешение за строеж. Тези работи са описани в чл. 151, ал. 1 от ЗУТ
– всички работи, които са допустими без разрешение за строеж. Т.е. всички
работи, които биха могли да бъдат извършени и в по-нататъшния процес да
възникнат проблеми и да бъдат отстранени, се считат за несъществени.
Пречка за Акт 15 би било не само некачествено изпълнение, което
засяга конструкцията и годността на сградата, но и липсващо изпълнение,
може да няма покривно покритие, например. За да има дадена степен на
3
завършеност на груб строеж, сградата трябва да има ограждащи елементи,
ограждащи стени и покрив. Покривът е задължение още като степен на
завършеност груб строеж, т.е. изпълнението на покрива е едно от основните
изисквания за груб строеж.
Ако има следи от някакво некачествено изпълнение, което може да
бъде ремонтирано, без за ремонтната дейност да се изисква разрешение за
строеж, този недостатък не е съществен и не е пречка за приемане на сградата
и въвеждането и в експлоатация. Би могло по друг договорен ред да се
́
отстранят останалите недостатъци.
Още веднъж искам само да обобщя, че самият Акт 15 е обобщаващ
документ и за да се стигне до него трябва да са съставени всички предходни
актове. Конструкторът подписва акт за приемане на конструкцията. Отделно
ел. и ВиК подписват скрити работи. Архитектът си приема дали сградата е
позиционирана правилно, да няма нарушение, което вече би довело до
невъзможност да се поправи такава грешка, в началото да се ситуира сградата
на точното място според действащия ПУП и съответно накР. относно
довършителните работи архитектът също си има участие. Трябва да има
довършени общи части, фасади, парапети да са обезопасени, всичко, което е
един вид обществен интерес.
Ако има видим теч, трябва да се установи откъде е течът, тъй като Акт
15 се подписва при участието на всички специалисти и ако е направен
съответно като комисия и като заседание, дори поединично да са посещавали
обекта, те трябва да видят откъде произтича такъв един проблем.
Ако установят, че е отстраним, без ремонтът да има нужда от
разрешение за строеж, пак ще подпишат Акт 15. Както биха могли да ни
наводнят апартамента и след това виновникът да си заплати ремонта.
Пречка за подписване на Акт 15 е неправилно свързана водопроводна
инсталация, но не би трябвало преди това да е подписан Акт 15 за скрити
работи от ВиК. Това, което е в сградата е възможно да бъде ремонтирано по
принцип.
АДВ. П.: Аз бих искал да задам следния въпрос. Вие говорите за
течове по покрива. В сградата има големи открити тераси, които не са под
покрив. Ако имате течове по тези огромни тераси?
В. Л. Д.: Покривът може да бъде плосък, може да бъде скатен. Когато
имаме покривна тераса, тя също е един вид покрив. Откритата тераса е
покрив на долно помещение и към нея важат изискванията за покрив. Ако
4
има жилищно помещение под най-горната тераса, всъщност това се явява
покрив.
АДВ. Ж.: Ами за всичко е покрив – дали е цял апартамент, дали е
отделен обект, дали е жилищен или друг характер, той играе ролята на
покрив.
В. Л. Д.: Дали е тераса или по друг начин довършителна работа, това е
вид покрив, ако отдолу е обитаемо помещение.
В. л. Д. на въпроси на Член на състава: Ако ремонтът касае такава
тераса, която има характера на покрив, не искам да кажа, че не е съществен
дефект. Такъв дефект би могъл да възникне с течение на времето.
Аз считам, че течове в подпокривна тераса е отстраним дефект. Това е
проблем в настилката на самата тераса, било фуга или нещо друго, не е
неотстраним дефект и не е пречка за подписване на Акт 15.
АДВ. Ж.: Може ли да кажете дали тези дефекти, които коментираме в
момента, попадат в обхвата на гаранционната отговорност, която се носи от
строителя, изпълнил строежа на сградата, т.е. дали тези, които са се появили и
по-късно са от такъв характер, които попадат в тази гаранционна
отговорност?
АДВ. П.: Аз считам, че този въпрос е неотносим към делото. Искът ни
не се основава на гаранционна отговорност.
СЪДЪТ отклонява въпроса на адв. Ж..
АДВ. П.: Смятате ли, че може да бъде подписан Акт 15, ако
представената документация е недостоверна - например, в отделни документи
не присъстват имената на истинските, а на бивши собственици, ако
документите от институциите са издадени на името само на част от
собствениците, а не на всички собственици, ако в Акт 15 е написано, че
собствениците не се явяват, а в други предоставени нотариално заверени
документи нотариусът е удостоверил, че те се явяват, там, където са били
поканени, ако са фалшифицирани подписи на собственик във важни
документи и след това на база на тези документи се издава документация от
институциите, смятате ли че може да бъде подписан Акт 15 ?
В. Л. Д.: Самата документация изисква всички данни в нея да бъдат
вписани вярно. Зависи дали е техническа грешка. Ако е техническа грешка,
има ред за изправяне.
Не мога да взема отношение относно това дали са били
5
фалшифицирани подписи. Когато сме имали проблеми с документи, ги
отнасяме към Полицията.
АДВ. П.: Въпрос 18: Смятате ли, че може да бъде подписан Акт 15, ако
в протоколите за замерване на инсталациите не присъстват имената на
възложителите, тъй като те не са поканени на замерванията и в крайна сметка
това довежда до недостоверни измислени резултати и неадекватно
удостоверяване в полза само на един от възложителите, ако те са част от
документацията, която се изисква при подписване на крайния акт?
В. Л. Д.: Нямам пред мен такъв документ, но доколкото имам визуален
спомен този протокол за замерване на инсталациите се подписва от
технически лица, той има технически параметри и най-вече проверява дали
има някъде пропуски в системата. Така че основно е задължение на
техническите лица. Дали всички възложители трябва да подписват, в момента
не мога да кажа на 100 %, без да имам бланките, които те подписват. Мисля,
че в случая това е технически въпрос - дали са годни тези замервания, за да
докажат годността на инсталацията.
АДВ. П.: Въпрос 19: Следва ли да бъде съставен Акт 15, ако в части от
фасадата топлоизолацията не е изпълнена или е изпълнена, но не с
необходимата дебелина?
В. л. Д. на въпрос на Член на състава: Относно въпроса дали
комисията проверява това или проверява само документи за вложените
дебелини на изолационните панели, принципно, комисията работи на база на
съставените до момента актове и няма как да се стигне до демонтиране на
панели, за да се проверява самата дебелина, т.е. би следвало да се приеме, че
това, което е заложено, е описано в съответните протоколи, актове. Всеки
един материал на обекта се доставя на базата на технически спецификации.
Няма нужда да се стига до демонтаж и да се проверява и ако има такова
несъответствие, би следвало съответния специалист да не е подписал. И
самата дебелина не е единственият фактор. Може да има материали, които са
заменими или да кажем с по-малка дебелина, но да имат същата
характеристика, т.е. пак това е въпрос на преценка на съответния специалист
и се проверява документално, т.е. пак е въпрос на отговорност на човека,
който съответно е приел да се направи такава замяна, ако изобщо е
извършена.
АДВ. П.: А ако изобщо няма топлоизолация, понеже там има едни
директни термомостове от парапети и бордове, където няма изобщо
6
топлоизолация? Трябва да има, но няма изпълнена изобщо.
АДВ. Ж.: А къде е проектът по делото? Това са принципни въпроси.
Никой не е установявал и по делото, и в първа инстанция не е установено по
отношение на тези апартаменти, които са предмет на конкретното дело и на
следващото, да няма изпълнена изобщо топлоизолация в определени
участъци или като цяло на сградата, най-малко пък в тези конкретни обекти.
Така хипотетично вещото лице да дава отговор на такива въпроси…
АДВ. П.: Аз ще направя едно изявление преди да задам следния
въпрос. Съдът по принцип имаше право да назначи служебно експертиза.
Тази експертиза следваше да бъде поставена и със задача вещото лице да
извърши и проверка на обектите. Тук съдът служебно назначи експертиза, без
да назначи и оглед.
По въпрос 20: Следва ли да се състави Акт 15, ако не е монтирана
входна врата към определен имот директно от терена?
В. л. Д.: Принципно общите части трябва да бъдат завършени. Ако не е
монтирана, най-вече трябва да се обезопасят имотите. Какво означава, че този
имот не е затворен?
АДВ. П.: Да, не е затворен.
АДВ. Ж.: Как не е затворен?
В. л. Д. на въпрос на Член на състава: Фасадата е обща част. Всички
общи врати, прозорци и парапети трябва да бъдат поставени, всичко трябва
да бъде обезопасено.
Щом има Акт 15, би следвало там да има врата. Аз не мога да
предполагам хипотетично дали може да бъде махната една такава врата.
Вандализми сме виждали и дограмата да се свали. Така че би трябвало всички
общи части да са обезопасени.
АДВ. П.: По архитектурен проект са предвидени прегради между
отделните тераси на отделните апартаменти – всяка тераса трябва да има
преграда. Ако не бъдат изпълнени тези прегради между отделните тераси,
следва ли да се състави Акт 15?
В. Л. Д.: Принципно, когато сме посещавали такива обекти, се
посещават общите части и фасадите. Между отделните балкони това е един
вид парапети, преграда, която няма отношение към безопасността и пак бих
казала, че като забележка би могла да бъде отстранена. Няма отношение към
безопасността, предполагайки, че не е някаква пропаст. Като забележка би
7
следвало да се отстрани, но не мисля, че е нито конструктивен проблем, нито
особен. Зависи дали са плътни зидове или са парапет. Нямам конкретни
виждания. Преградата може да бъде като параван. Би било редно да я има, но
като забележка е отстраним проблем. Би трябвало този елемент да няма
конструктивни качества.
АДВ. П.: По архитектурен проект е предвидено изграждането на
канална помпена станция, която е част от външната канализация на сградата,
но за нея не е съставен Акт 15. Следва ли да се състави Акт 15 за сградата.
Тук говорим дали е необходимо да се състави отделен акт за каналната
помпена станция?
В. Л. Д.: Ако има отделно разрешение, отделните обекти или
подобекти се изпълняват по всяко едно разрешение за строеж. Предмет ли е
на това същото разрешение?
Ако е предмет на това разрешение – задължително. Ако не е предмет
на това разрешение - до въвеждане в експлоатация, което не е Акт 15, а е вече
самото удостоверение за въвеждане.
АДВ. П.: В случая не е предмет на отделно разрешение. Предмет е на
разрешението за строеж на цялата сграда.
В. Л. Д.: Ако е предмет на това разрешение и не е правена промяна по
време на строителство, което също може да се раздели на етапи. Ако има
етапно отделяне или е предмет на отделно разрешение, не е проблем да бъде
подписан Акт 15. За въвеждане в експлоатация трябва да са налични всички
обслужващи сградата съоръжения. Това е, когато вече се издава самото
удостоверение за въвеждане.
АДВ. П.: Въпросът беше трябва ли да се съставя Акт 15 за тази
помпена станция?
В. Л. Д.: Ако има отделно разрешение или ако има етапи в самото
разрешение, също е възможно да се подписват отделни Акт 15.
Акт 15 не ви допуска сградата в експлоатация, удостоверение за
въвеждане я допуска в експлоатация. Т.е., когато издавам удостоверение за
въвеждане, аз може да имам разрешение за строеж за външна връзка, за ел., за
ВиК и тогава преди да издадем удостоверението проверяваме дали всички
външни връзки са налични. Те могат да бъдат с отделно разрешение, но това
е за въвеждане, не за Акт 15.
В. л. Д. на въпрос на Член на състава: Ако за всички тези външни
дейности и захранвания – помпена станция, канализация, др. ел. системи, има
8
издадено отделно разрешение за строеж или са били отделени като етапи към
разрешението за строеж на сградата, те могат да бъдат поотделно приемани,
но когато се издава удостоверението за въвеждане в експлоатация на
сградата, те трябва да са или предварително налични или заедно с това да се
издават.
АДВ. П.: Т.е. трябва да е съставен Акт 15 за тази канализация, за да се
въведе сградата в експлоатация?
В. Л. Д.: Съставянето на Акт 15 не въвежда сградата в експлоатация.
Пак казвам, тя е необходима за въвеждане.
АДВ. П.: Въпросът беше липсата на Акт 15 за тази помпена станция
пречка ли е за въвеждане на сградата в експлоатация?
В. Л. Д.: Не е достатъчно условие. Тази помпена станция не само
трябва да има Акт 15, тя трябва да е въведена, преди да е въведена в
експлоатация сградата или трябва да бъдат едновременно. Говорим за
въвеждане, не за Акт 15.
АДВ. П.: Но помпената станция е въведена без Акт 15.
В. л. Д. на въпрос на Член на състава: Принципно, за да се издаде
удостоверение за въвеждане в експлоатация, трябва да са съставени всички
предходни актове, вкл. и Акт 15 за приемане.
АДВ. Ж.: Намерих удостоверението за въвеждане в експлоатация и
сградното водопроводно отклонение, и външна канализация.
В. л. Д. се запозна с удостоверението за въвеждане на сградата в
експлоатация.
В. Л. Д.: Те са били в един общ обект, така разбирам.
АДВ. Ж.: В удостоверението за въвеждане в експлоатация са описани
всички издадени разрешения, въз основа на които е реализирано
строителството.
Има съставен Акт 15, в който се коментира и канално-помпената
станция.
В. Л. Д.: В разрешението за строеж, когато един обект съдържа
множество подобекти, като например басейни, гаражи, огради, подпорни
стени, е възможно в разрешението за строеж да бъде записано само да кажем
жилищен комплекс. В този обект се счита за разрешено всичко, което е
прието в проектната документация, т.е. самата проектна документация по
част ел. и ВиК съдържат тези подобекти, които обаче са предмет на общото
9
разрешение за строеж. Разрешението за строеж върви заедно с цялата
проектна документация, те са неразделно обвързани и дори в самото заглавие
на разрешението да не е вписана подстанция или канално-помпена станция,
ако това е било предмет и е било част от проектната документация и подлежи
на изпълнение и въвеждане заедно с нея, това означава, че е предмет на
всички актове, заедно с Акт. 15 и би следвало да е предмет на един цялостен...
АДВ. Ж.: Има съставен отделно Акт 15 за сградно водопроводно
отклонение и външна канализация от канална помпена станция до
канализационен тласкател на КПС Кабакум.
В. л. Д. на въпрос на Член на състава: Имаме т.нар. частна помпена
станция, която си е обслужваща само сградата и отделно имаме връзка от нея
към общата мрежа.
АДВ. Ж.: За частта, която е принадлежност към сградата, има съставен
Акт 15 и е представен по делото.
Обект на Акт 15 е строежа сградно водопроводно отклонение за
посочени няколко ПИ-та и външна канализация от канална помпена станция
до канализационен тласкател на КПС Кабакум.
АДВ. П.: Т.е. няма за помпената станция като съоръжение Акт 15.
В. Л. Д.: Акт 15, който е процесният, касае разрешение за строеж №
657/2006 г., това е за сградата. А сградното отклонение, което коментираме е
с отделно разрешение за строеж № 81/2008 г. Затова имат отделни Актове 15.
В. л. Д. на въпрос на Член на състава: Към кое разрешение за строеж
трябва да фигурира самото съоръжение помпена станция зависи как е
включено в проектната документация. Би трябвало да е към сградата, защото
обслужва сградата. Оттам нататък е връзката между общата мрежа да доведе
до сградите.
АДВ. П.: По въпрос 23.
СЪДЪТ отклонява въпрос 23 от молбата на адв. П., по вече изложени
съображения за неотносимост към задачата на вещото лице.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ намира, че днес изслушаното заключение по допълнителната
съдебно-техническа експертиза следва да бъде приобщено към
доказателствения материал по делото, поради което и
О П Р Е Д Е Л И :
10
ПРИЕМА и ПРИЛАГА заключението на вещото лице А. Д. Д. по
извършената допълнителна съдебно-техническа експертиза.
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение в размер на 985.00 лв.,
съгласно представената справка-декларация, от които 600 лв. да бъдат
изплатени от внесения депозит.
(Изд. РКО за сумата от 600 лв.)
ЗАДЪЛЖАВА въззиваемата страна да довнесе сума в размер на 385.00
лв. по сметка на Варненски апелативен съд в 3-дневен срок от днес с
представяне на доказателства за това в същия срок.
АДВ. П.: Представям молба с искане за поставяне на допълнителна
задача на вещото лице.
Първоначалната експертиза на в. л. О. беше назначена служебно от
съда, като, съгласно задължителната практика на ВКС, съдът има право.
Но така, както е поставена задачата, тя отговаря само на въпроси,
които съответстват единствено на закона, но те нямат предмет
съществуващото фактическо положение. Ние по принцип не оспорваме
експертизата и на О., и на Д., но там са чисто правни въпроси. За да се
отговори обаче подробно на задачата, във всички случаи се налага да се
извърши и оглед на сградата. Именно затова искам да се извърши оглед на
сградата, да се запознае с целия материал, включително и снимков материал и
вещото лице да даде отговори на въпросите. Тогава ще се реши дали Акт 15
не може да се състави или се съставя, ако е направено това и това, но ние не
можем да кажем дали всичко, което е необходимо по закон е направено.
АДВ. Ж.: Противопоставям се на искането да се допълва задачата на
вещото лице по поставените в молбата въпроси. Искам да отбележа, че
всички тези въпроси са били предмет на проверка при административно
оспорване на удостоверението за въвеждане в експлоатация. Считам, че там
също бяха проведени единична и тройна експертиза, които категорично
дадоха отговори на всички тези въпроси, за които сега колегата П. иска да
намери нови отговори и очаква да бъдат различни. В този смисъл се е
произнесъл и Върховният касационен съд и ние следва да сме подчинени на
основание разпоредбата на чл. 302 ГПК и да зачетем правните последици на
издаденото удостоверение за въвеждането в експлоатация в състоянието, в
което се е намирала сградата към момента на нейното въвеждане. Сега да се
прави оглед, след като са минали повече от 6 години към днешна дата, тази
сграда е значително видоизменена. Може да има нововъзникнали недостатъци
11
по обектите, които не се поддържат, не се обитават и пр., вкл. и наличието на
локви по съответните тераси, които са запушени и към настоящия момент и
отговорността да се осъществява тяхната поддръжка е изцяло на собственика.
Така че какво ще се огледа сега и какво ще се установи, за да се прави
паралел било ли е такова състоянието към момента на съставянето на Акт 15,
смятам за абсолютно ненужно.
АДВ. П.: Тук не се прави разлика между съставянето на Акт 15 на
07.03.2017 г. и удостоверението за въвеждане в експлоатация, което е от
28.04. Важно е за делото да се установи какво е било състоянието към 07.03.
Ние твърдим, че може да се установи. Има снимки по делото.
След съвещание, съдът намира искането за поставяне на допълнителна
задача на съдебно-техническата експертиза за недопустимо, тъй като то е
преклудирано. Въпросите, които съдържат това искане не касаят
необходимостта от попълване на делото с доказателства във връзка с вече
изслушаното и прието в днешно съдебно заседание заключение на съдебно-
техническата експертиза, поради което СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника за допускане на
допълнителна задача на съдебно-техническата експертиза.
АДВ. П.: Последното, което ще направя е, че с едно становище от
12.03.2024 г., което е депозирано по делото, моят доверител лично е направил
едно искане в последния абзац за допускане на съдебно-техническа
експертиза, няма да я коментирам.
СЪДЪТ указва на адв. П., че се е произнесъл по искането на
14.03.2024 г.
АДВ. П.: Не ни е съобщено и затова направих искането.
Страните заявиха, че нямат други искания по доказателствата.
АДВ. П.: Представям списък на разноски.
АДВ. Ж.: Представям списък по чл. 80 ГПК, като моля към него да
включите и днес определения допълнителен депозит за вещото лице в размер
на 385 лв.
Страните си разменят списъците на разноски.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна,
поради което
О П Р Е Д Е Л И :
12
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. П.: Уважаеми апелативни съдии, моля да уважите жалбата, да
присъдите направените по делото разноски. Моля да ми дадете поне 10 дни
да представя подробна писмена защита.
АДВ. Ж.: Уважаеми апелативни съдии, от името на моя доверител, Ви
моля за решение, с което да потвърдите обжалваното решение на ВОС. Моля
за възможност да представим писмена защита по делото и да присъдите на
доверителя ми разноските по представения списък, касаещи само заплатените
от него депозити за изготвяне на съдебно-технически експертизи.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на процесуалния представител на въззивната
страна да представи писмени бележки в 14-дневен срок от днес, а на
процесуалния представител на въззиваемата страна – още три дни след 14-
дневния срок – в 17-дневен срок от днес.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 17:07
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
13