РЕШЕНИЕ
№ 226
гр. Перник, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20211720201933 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление № НП- 296 от 11.11.2021г.
(НП), издадено от заместник-председател на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор (ДАМТН), гр. София, с което на СД
**************, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
***************** е наложена на основание чл. 55, ал.2 от Закона за
техническите изисквания към продуктите (ЗТИП) имуществена санкция в
размер на 500 лв. (петстотин лева) за нарушение на § 12, ал. 2 от Преходните
и заключителни разпоредби (ПР) към Постановление № 62 на Министерския
съвет (ПМС) от 17.03.2014г. за изменение и допълнение на Наредбата за
безопасната експлоатация и технически надзор на асансьори (НБЕТНА), вр.
чл. 39, ал.2 от НБЕТНА.
По изложени в жалбата бланкетни доводи дружеството- жалбоподател
моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В хода на
съдебното производство при извършена служебна проверка /ex officio/ в срока
за произнасяне, настоящият състав констатира съществени противоречия
1
между твърденията на свидетеля и констатациите в АУАН № 187/14.06.2021г.
и издаденото въз основа на него процесното наказателно постановление с №
НП- 296 от 11.11.2021г. (НП), поради което с Определение №64/08.02.2022г.
е възобновено съдебното следствие по НАХД № 1933/2021 г. по описа на
ти
Районен съд Перник, VI- наказателен състав.
Жалбоподателят в хода на съдебното производство се представлява от
процесуалния си представител адв. Я. С.а от ПАК, която навежда твърдения
за несъобразяване на сроковете по чл. 34, ал. 1, подточка „в“ от ЗАНН при
образуване на административнонаказателното производство.
Застъпва становище, че описаното административно нарушение не
кореспоннира изцяло и в пълнота с посочената като законова разпоредба.
Твърди че от така направето описание на вмененото административно
нарушение дружеството доверител не може да разбере по ясен и несъмнен
начин в какво точно се изразява вината му, а именно дали е следвало да
монтира устройство за двустранна връзка или вината му се изразява в това,
че с оглед липсата на това устройство в асансьор, същото не е спряло от
движение асансьора. Според адв. С.а АНО е направил описание на две
административни нарушения, а именно, че в асансьора няма монтирано
алармено аварийно устройство, поради което асансьорът не е спрян, както и,
че дружеството не уведомило съответния отдел на ГДИДТН за това
съответния отдел регионален.
Счита, че не са изложени мотиви за размера на определената санкция,
като алтернативно пледира за нейното изменение в минимално предвидения
размер. Претендира за направени по делото разноски, за което представя
списък. Прави искане за присъждане на адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган (АНО) ДАМТН, гр. София
оспорва жалбата, като за съдебно заседание не изпраща представител.
По допустимостта:
Жалбата е подадена от подадена от лице, имащо правен интерес и в
предвидения срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по
същество се явява частично основателна.
От фактическа страна:
В Държавна агенция за метрологичен и технически надзор постъпили
сигнали за неизправни асансьори в сгради, намиращи се на територията на гр.
Перник, във връзка с които директорът на Главна дирекция „Инспекция за
2
държавен технически надзор” (ГД „ИДТН”) със заповед № 2080-16 от
13.05.2021г. възложил извършване на проверка от служители в Регионален
отдел „Инспекция за държавен технически надзор” - Западна Централна
България (РО „ИДТН”-ЗЦБ) в срок от 19.05.2021г. до 21.05.2021г.
В изпълнение на посочена заповед св. П. М. Д. - инспектор в РД
„ИДТН”-ЗЦБ, на 19.05.2021 г. извършил проверка на асансьор с
регистрационен № 700АС09222, монтиран в жилищна сграда в гр. Перник,
ул. ********, който се поддържал от **************, ЕИК ******* съгласно
договор за абонаментно сервизно обслужване и ремонт на асансьор от
01.06.2011г. В присъствието на К.С.- представител на СД **************,
контролните органи констатирали, че асансьорът е в експлоатация без
монтирано аварийно алармено устройство, което да позволява провеждане на
двустранна разговорна връзка между кабината на асансьора и лицето, което
извършва аварийно обслужване на асансьора съгласно чл. 9, ал.1, т.5 от
НБЕТНА.
Проверяващите установили, че при извършен преглед на асансьора на
19.05.2021г. от надзорна фирма - *********, като лизензиран орган с
лицензия за технически надзор на асансьори в жилищни сгради, е било
установено, липсата на процесното алармено устройство, което е било
обективирано в съставения ревизионен акт № 7 от 19.05.2021г., неразделна
част от ревизионната книга на асансьора.
Предвид горепосочените данни, св. Д. извършил проверка на
14.06.2021 г. на асансьор с регистрационен № 700АС09222, на *******, в гр.
Перник. При проверката се установило, че асансьорът се експлоатира без да
има монтирано аварийно устройство за двустранна разговорна връзка между
кабината на асансьора и лицето, което поддържа асансьора по договор, тъй
като нормативната разпоредба Наредбата за експлоатация и технически
надзор на асансьори е дала срок за монтирането на такива устройства на
всички асансьори на територията на страната 31.12.2016 г., а от §12, ал.2
задължението за недопускане на експлоатация на асансьори, които нямат
такива монтирани устройства, е вменено това задължнеие на поддържащата
фирмата. Във връзка с това св. Д. спрял асансьора от експлоатация с
Ревизионен акт № 7/19.05.21г.
Въз основа на констатираното св. П.Д., в присъствието на Г.И.П. и
К.С. - последният представляващ дружеството- жалбоподател, съставил акт за
3
установяване на административно нарушение (АУАН) № АУАН-187 от
14.06.2021г. за нарушение на § 12, ал.2 от ПР към НБЕТНА, вр. чл. 39, ал.2 от
НБЕТНА. Актът бил надлежно предявен и подписан без възражения. Препис
от същия бил връчен на представляващото лице.
В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН било депозирано писмено
„обяснение” от дружеството-жалбоподател, в което са лансирани твърдения,
че живущите в процесната сграда са отказали да съдействат за монтиране на
аварийно алармено устройство, което да позволява провеждане на двустранна
разговорна връзка между кабината на асансьора и лицето, което извършва
аварийно обслужване на асансьора, както и че липсата на същото, според
**************, пряко не застрашавало сигурността на пътниците. Изложени
са съображения и че спирането на асансьора от поддържащото го лице щяло
да доведе да нереализиране приходи от абонаментни такси.
Заместник-председател на ДАМТН в качеството си на АНО, след като
приел за неоснователни направените възражения в депозираното
„обяснение”, издал НП № НП-296 от 11.11.2021г. , с което за нарушение на §
12, ал.2 от ПР към ПМС № 62 от 17.03.2014г. за изменение и допълнение на
НБЕТНА, вр. чл. 39, ал.2 от НБЕТНА наложил на СД *********** на
основание чл. 55, ал.2 от ЗТИП имуществена санкция в размер на 500 лв.
(петстотин лева).
По доказателствата:
От представения по административнонаказателната преписка договор
за абонаментно сервизно обслужване и ремонт на асансьор от 01.06.2011г. се
установява, че дружеството-жалбоподател е приело да извършва абонаментно
сервизно обслужване и ремонт на асансьора, монтиран в жилищна сграда в
гр. Перник***********.
По делото е приложен ревизионен акт № 7 от 19.05.2021г. за извършен
преглед на този асансьор, удостоверяващ посочените в акта и НП
обстоятелства, констатирани при проверката.
Изложената фактическа обстановка се доказва и от показанията на
св.П. М. Д., които съдът прие за достоверни предвид тяхната
последователност, логичност и непосредствено възприемане на фактите, за
които свидетелства. Същите кореспондират с приложените към
административнонаказателната преписка и приети по делото писмени
доказателства АУАН № АУАН-189 от 14.06.2021г , извлечение от
4
ревизионната книга на процесния асансьор, ведно с ревизионен акт № 7 от
19.05.2021г. и от проверка, извършена въз основа на заповед № А-405 от
19.07.2021г. на председателя на ДАМТН, които са безпротиворечиви, относно
подлежащите на доказване факти и установяват по несъмнен начин
възприетата по-горе фактическа обстановка.
От правна страна:
Приетата като писмено доказателство заповед № А-405 от 19.07.2021г.
на председателя на ДАМТН доказва материалната компетентност на издателя
на НП.
При съставянето на АУАН и издаването на НП са спазени
императивните изисквания, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН, като при реализиране на административнонаказателната отговорност
на дружеството-жалбоподател не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на
защита на санкционираното лице.
Съгласно чл. 32 от ЗТИП асансьорите са съоръжения с повишена
опасност по смисъла на този закон и попадат в обхвата на НБЕТНА, приета на
основание чл.31, ал.1 от ЗТИП. Разпоредбата на чл. 39, ал.2 от НБЕТНА
гласи, че ползвателите на асансьори, които нямат аварийно алармено
устройство, трябва да осигурят асансьорът да има аварийно алармено
устройство съгласно т. 5.14.3 от БДС EN 81-80: 2003, което да позволява
двустранна разговорна връзка между кабината на асансьора и лицето, което
извършва аварийно обслужване на асансьора съгласно чл.9, ал.1, т.5. В
нормата на § 12, ал.2 от ПР към ПМС № 62 от 17.03.2014г. за изменение и
допълнение на НБЕТНА е предвидено, че при неизпълнение на мерките по
глава пета от НБЕТНА след изтичане на посочените в ал.1 срокове
ползвателят и лицето, което поддържа асансьора, са длъжни да спрат
неговата експлоатация и да уведомят съответния РО на ГД „ИДТН”. От своя
страна разпоредбата на ал.1, т.3 от посочения § 12 регламентира, че с цел
подобряване на безопасността на съществуващи асансьори ползвателите на
асансьори трябва да осигурят реализирането на мерките по глава пета от
НБЕТНА в срок до 31.12.2016г.
В настоящия случай при проверката, извършена на14.06.2021г.
контролните органи на РД „ИДТН”-ЗЦБ са констатирали, че асансьор с рег.
№ 700АС09222, монтиран в жилищна сграда в гр. Перник, ************ се
5
експлоатира от живущите в сградата, като същият се поддържа от СД
**************, съгласно приетия като писмено доказателство по делото
договор за абонаментно сервизно обслужване и ремонт на асансьор от
01.06.2021г. Към извършването на процесната проверка на 14.06.2021г. по
категоричен и несъмнен начин е установено, че в проверения асансьор не е
имало аварийно алармено устройство по чл. 39, ал.2 от НБЕТНА. Същото е
задължителна мярка по глава пета от НБЕТНА, като за него не е спазен срока
за поставянето му. Въпреки това обстоятелство асансьорът е бил в
експлоатация и не е бил спрян от такава по силата на § 12, ал.2 от ПР към
ПМС № 62 от 17.03.2014г., с оглед обезпечаване на техническата му
безопасност, като съответно не е и уведомен РО „ИДТН”-ЗЦБ. Поставянето
на такова алармено устройство в горепосочения срок, както и пускането и
спирането от експлоатация на процесния асансьор, несъмнено е задължение
именно на дружеството- жалбоподател. Тези обстоятелства категорично
доказват, че именно дружеството-жалбоподател е субект на задължението на
§ 12, ал.2 от ПР към ПМС № 62 от 17.03.2014г. за изменение и допълнение на
НБЕТНА, вр. чл. 39, ал.2 от НБЕТНА.
Изпълнителното деяние на процесното нарушение е осъществено чрез
бездействие - дружеството-жалбоподател е допуснало в експлоатация
асансьор, който е без монтирано аварийно алармено устройство, позволяващо
двустранна разговорна връзка между кабината на асансьора и лицето, което
извършва аварийно обслужване на асансьора, като не е спряло същия и не
уведомило съответния РО на ГД „ИДТН”, като всички елементи от вмененото
нарушение са описани ясно и точно. Касае се за едно нарушение, което
правилно е било квалифицирано както в АУАН, така и в издаденото НП.
Фактическият състав на процесното противоправно деяние се реализира чрез
бездействие от санкционираното лице, което е непрекъснато, във всеки
момент от изтичане на крайния срок за извършване на вмененото задължение
за действие до неговото изпълнение. От своя страна именно бездействието
определя нарушението като продължено, тъй като то трае продължителен
период от време до момента, в който деецът предприеме предвиденото в
закона правомерно поведение или същото бъде констатирано, т.е. срокът по
чл. 34 от ЗАНН в конкретния случай следва да се брои от 14.06.2021г., когато
контролните органи са констатирали експлоатацията на процесния асансьор,
който е бил без монитрано устройство.
Неоснователно е наведеното твърдение в депозираното в срока по чл.
6
44, ал.1 от ЗАНН писмено „обяснение” от дружеството-жалбоподател, че
живущите в сградата са отказали да съдействат за монтиране на аварийно
алармено устройство, което да позволява провеждане на двустранна
разговорна връзка между кабината на асансьора и лицето, което извършва
аварийно обслужване, тъй като каква е позицията на собствениците на
имотите относно поставянето на процесното устройство е ирелевантно
обстоятелство, предвид императивно въведеното задължение за лицето, което
извършва аварийно обслужване на асансьора да осигури аварийно алармено
устройство, като при липса на такова да спре асансьора и да уведоми
съответния РО на ГД „ИДТН”.
Не се спори, че на 14.06.2021г. в гореописания асансьор не е имало
аварийно алармено устройство, което да позволява двустранна връзка между
кабината на асансьора и СД **************, като въпреки това дружеството-
жалбоподател е допуснало експлоатация на този асансьор на 14.06.2021г., с
което не е изпълнило задълженията си, регламентирани в § 12, ал.2 от ПР към
ПМС № 62 от 17.03.2014г. за изменение и допълнение на НБЕТНА, вр. чл. 39,
ал.2 от НБЕТНА.
Не е налице основание за извод, че посочената за нарушена законова
норма не е точна и пълна що се отнася до липсата на привръзка с ал.1, т. 3 на
§ 12 от ПР към ПМС № 62 от 17.03.2014г. за изменение и допълнение на
НБЕТНА, тъй като това не е съществен порок при квалифицирането на
нарушението, предвид изричното отразяване както в АУАН, така и в НП, че
се касае за неизпълнение на мерките по глава пета от същата Наредба в
посочения в §12, ал.1 срок, който изрично е вписан - до 31.12.2016г., след
изтичане на който ползвателя и лицето, което поддържа асансьора са длъжни
да спрат неговата експлоатация и да уведомят съответния РО на ГД „ИДТН”
за това.
Предвид изложеното съдът намира, че в случая нарушението, вменено
във вина на дружеството-жалбоподател е конкретизирано в степен,
позволяваща да се разбере в какво е обвинено и срещу какво да се защитава,
поради което и по никакъв начин не е било ограничено правото му на защита.
Неоснователно е възражението на пълномощника на дружеството-
жалбоподател, че са описани две административни нарушения, тъй като
самото противоправно бездействие се състои в спиране от експлоатацията на
асансьора, тъй като в същия липсва устройство за двустранна връзка, и
7
уведомяване на съответния РО на ГД „ИДТН”, което е едно нарушение. За
същото са изложени точно и изчерпателно всички релевантни факти при
детайлното описаната фактическа обстановка в АУАН и в издаденото НП.
Съдът споделя съображенията, изложени от АНО в обжалвания акт, че
допуснатото функциониране на асансьорното съоръжение, което е такова с
повишена опасност, вместо да бъде спряно от експлоатация, тъй като не е
обезпечено с монтирането на процесното аварийно алармено устройство, е
довело до необезпечена техническа безопасност при ползването му и до
опасност от възникване на злополуки от неговите ползватели, поради което и
процесно нарушение не може да се прецени като маловажно по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН.
По вида и размера на наказанието:
НБЕТНА е приета на основание чл.31, ал.1, чл.41 и чл. 42, ал.2 от
ЗТИП, поради което и е приложима санкционната разпоредба на чл. 55, ал.2
от ЗТИП, определяща размера на имуществената санкция в границите от 100
до 2000 лв. В конкретния случай АНО е наложил такава в размер на 500 лв.,
който съдът приема, че е завишен. Не са налице доказателства за извършени
от дружеството-жалбоподател други нарушения на ЗТИП и на НБЕТНА, тъй
като посочените НП в приложената по делото справка от АНО не могат да
бъдат ценени като отекчаващи обстоятелства, защото към датата на
установяване на процесното нарушение не са били влезли в сила. Предвид
този факт се налага категоричния извод, че до настоящия момент спрямо
нарушителят не е било упражнявано поправително и предупредително
въздействие за извършени нарушение от този вид. Същевременно не са
налице и данни за финансовото състояние на санкционираното дружеството,
което да е било взето предвид при определяне на санкцията с процесното НП.
Съобразявайки изложеното съдът намира, че за извършеното
нарушение следва да бъде определена санкция в минимално предвидения в
закона размер от 100 лв. (сто лева), като счита, че същият в достатъчна степен
би изпълнил целите на чл.12 от ЗАНН, в какъвто смисъл следва да бъде
изменено процесното НП.
По разноските:
При този изход на спора, при който се прие, че деянието е
осъществено, като е намален само размера на имуществената санкция, съдът
дължи произнасяне съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК по
8
направените искания от процесуалните представители на АНО и на
дружеството-жалбоподател за присъждане в тяхна полза на сторените по
делото разноски, като счита, че това следва да стане съразмерно на изменения
размер на имуществената санкция.
От дружеството-жалбоподател е доказано извършването на разноски в
размер на 300 лв., с оглед приложения на л.35 договор за правна защита и
съдействие от 24.11.2021г., установяващ, че санкционираното юридическо
лице е възложило на адвокат Я.С.а оказването на правна защита и съдействие,
изразяващи се в процесуално представителство и защита пред Районен съд
Перник по повод обжалване на процесното НП, тъй като договореното
адвокатско възнаграждение е заплатено в брой при подписване на договора,
т.е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд.
Съгласно чл.80 от ГПК, субсидиарно приложим на основание на чл.144 от
АПК, вр чл. 63д, ал.1 и ал.2 от ЗАНН процесуалния представител на
жалбоподателя е представил на съда списък на разноските, в който изрично е
вписал, че претендира за присъждане на такива в размер на 300 лв,
конкретизирайки като основание за тях представения договор за правна
защита и съдействие. При това положение поисканите 300 лв следва да бъдат
намалени пропорционално съобразно с изложеното по-горе относно
изменения размер на административната санкция с една пета, поради което и
АНО следва да заплати на СД ************** сумата от 60 лв за адвокатско
възнаграждение на един адвокат.
Съгласно 63д, ал. 4 и ал.5 от ЗАНН, вр. чл. 37, ал.1 от Закона за
правната помощ и като съобрази фактическата и правна сложност на делото,
както и вида и количеството на извършената дейност, предвид приключване
на производството в едно съдебно заседание, настоящият състав намира, че за
реално осъщественото процесуално представителство на АНО, в полза на
ДАМТН, гр. София е дължимо юрисконсултско възнаграждение в
минималния размер от 80 лева, предвиден в чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ. В съответствие с правилото на чл. 78, ал.3
от ГПК от ГПК същото следва пропорционално да бъде намалено съобразно
изменения размер на имуществената санкция, която е намалена с една пета,
като дружеството-жалбоподател бъде осъдено да заплати 16 лв. (шестнадесет
лева) такова в полза на ДАМТН, гр. София.
9
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2,т.4, вр.ал.1 и вр чл.58д, т.1
от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № НП-296 от 11.11.2021г.,
издадено от заместник-председател на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор, гр. София, с което на СД **************, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: ***************** е наложена на
основание чл. 55, ал.2 от Закона за техническите изисквания към продуктите
имуществена санкция в размер на 500 лв. (петстотин лева) за нарушение на §
12, ал.2 от Преходните разпоредби към Постановление № 62 на
Министерския съвет от 17.03.2014г. за изменение и допълнение на Наредбата
за безопасната експлоатация и технически надзор на асансьори, вр. чл. 39,
ал.2 от същата наредба, като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция
до размер на 100 лв. (сто лева).
ОСЪЖДА на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор
с адрес: гр. София бул. Г.М.Димитров № 52А да заплати СД
*******************, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:
***************** сумата от 60 лв. (шестдесет лева), представляваща
направени по делото разноски - адвокатско възнаграждение за един адвокат.
ОСЪЖДА СД **************, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: ***************** да заплати на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор с адрес: гр. София бул. Г.М.Димитров №
52А сумата от 16 лв. (шестнадесет лева), представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава
дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
10