РЕШЕНИЕ
№ 457
гр. Казанлък, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ИВ. СТОИЛОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИНА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20255510100079 по описа за 2025 година
Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение
първо ЗЗД, във връзка с чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК и чл. 55, ал.1, предл.1- во от ЗЗД
във вр. с чл. 34 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от Д. И. Г., ЕГН
**********, с адрес: ****, чрез пълномощника адвокат М. Д. от АК-Ст.Загора
с адрес за получаване на съдебни книжа: ****, против „Кредит Тайм“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от
управителя А.С.Г.. Ищецът твърди, че сключил с ответника Индивидуален
договор за паричен заем № ****. Съгласно чл. 16, ал. 1 от този договор,
заемателят - ищец се задължил в срок от 7 дни след сключването му, да
осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в поемане на
солидарно задължение в полза на заемодателя – ответник за връщане на
всички погасителни вноски, лихви, разходи и неустойки. Твърди, че към
настоящия момент ищецът е погасил изцяло задълженията си към ответното
дружество, произтичащи от горепосочения договор за заем, като му заплатил
сумата от 2029,35 лв., част от която била и недължимо платената неустойка от
858,00 лв. Съгласно чл. 16, ал. 6 от същия договор, в случай, че заемателят в
определения срок не изпълни задължението си посочено в чл. 16, ал. 1, за
когото да са изпълнени условията на чл. 16, ал. 3 от договора за заем, същият
дължал на заемодателя неустойка в размер на 858,00 лв. Счита, че клаузите,
съдържащи се в 16, ал. 6 от Индивидуален договор за паричен заем № ****,
1
сключен между ищеца и ответника, които предвиждали заплащането на
неустойка в размер на 858,00 лв. са нищожни на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД
и поради това, че са сключени при неспазване на нормите на чл. 10а, чл. 11, чл.
19, ал. 4 от ЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП. Законът не
допускал кредиторът да изисква заплащането на такси, неустойки и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита - чл.
10а, ал. 2 от ЗПК. Основната цел на така уговорените клаузи била да доведе до
неоснователно обогатяване на кредитодателя-ответник в настоящото
производство за сметка на кредитополучателя, до увеличаване на
подлежащата на връщане сума допълнително с още % от предоставената
главница. Клаузата, регламентирана в чл. 16, ал. 6 от Индивидуален договор
за паричен заем № ****, сключен между ищеца и ответника за нищожна на
основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, вр. с чл. 24 от ЗПК, тъй като не се явявала
индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал. 2 от ЗЗП, защото била част
от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и
кредитополучателите нямали възможност да влияят върху съдържанието им
към момента на сключване на договора. /в т.см. Директива 93/13/ЕИО на
Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори/. Счита, че на основание чл. 55 ал. 1, предл. първо ЗЗД ответникът
„Кредит Тайм” ЕООД, ЕИК *********, следва да заплати на ищеца сумата в
размер на 858,00 лева. Моли съдът са постанови решение, с което да приеме,
че клаузата съдържаща се в чл. 16, ал. 6 от Индивидуален договор за паричен
заем № ****, сключен между ищеца и ответника, която предвижда
заплащането на неустойка в размер на 858,00 лв. е нищожна на основание чл.
26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 22, вр. с чл. 10а, чл. 11, чл. 19 от ЗПК и чл. 143, ал. 1 от
ЗЗП; да осъди „Кредит Тайм” ЕООД, ЕИК *********, да заплати на ищеца по
предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, сумата в
размер на 858,00 лева, представляваща недължимо платена сума по клауза за
неустойка съдържаща се в чл. 16, ал. 6 от Индивидуален договор за паричен
заем № ****, сключен между ищеца и ответника, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда, до
окончателното изплащане на сумата. Претендира присъждане на разноски.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК е постъпил
отговор от „Кредит тайм“ ЕАД. С отговора е направено възражение за местна
неподсъдност на делото и искане за изпращането му на СРС. Посочено е, че
ищецът няма качеството на потребител. Твърди, че клаузата е действителна. В
хода на процеса прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на
ищеца.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и
доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от
фактическа страна следното:
По делото са представени договор за паричен заем № ****, сключен на
****г. между „Кредит Тайм“ ЕООД и Д. И. Г.., в качеството им съответно на
заемодател и заемополучател, по силата на който е предоставена заемна сума в
2
размер на 1000 лв., при фиксиран лихвен процент от 38. 90 % и годишен
процент на разходите на заема 46. 27 %. Представен е и погасителен план към
договора за заем. Сумата следвало да бъде върната на 6 погасителни вноски, с
първа погасителна вноска , всяка от които по 186,00 лв. Посочено е, че
неустойката по чл. 16, ал.1 от Договора е включена в погасителната вноска и
е в размер на 143 лв.. Общият размер на погасителната вноска – 329 лв.
Съгласно чл. 16, ал. 1 от договора, заемателят - ищец се задължил в срок от 7
дни след сключването му, да осигури действието на трето физическо лице,
изразяващо се в поемане на солидарно задължение в полза на заемодателя –
ответник за връщане на всички погасителни вноски, лихви, разходи и
неустойки. Съгласно чл. 16, ал. 6 от същия договор, в случай, че заемателят в
определения срок не изпълни задължението си посочено в чл. 16, ал. 1, за
когото да са изпълнени условията на чл. 16, ал. 3 от договора за заем, същият
дължал на заемодателя неустойка в размер на 858,00 лв.
От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че към настоящия момент вземането по процесния договор е
погасено. Размерът на платената от ищеца Д. И. Г. към ответника сума за
погасяване на задължението е 2007,35 лева. Размерът на неустойката за
непредставяне на обезпечение е 858,00 лева. Такава е заплатена, съгласно
чл.16.1. от Индивидуален договор за паричен заем № **** от ****г.
Неустойката за непредставяне на обезпечение не е включена в ГПР по
кредита. Ако се включи и неустойката от 858,00 лева, ГПР ще бъде -
1313,69%.
При така възприетата фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
По делото не се спори, установява се и от представените писмени
доказателства, че на **** г. между страните е сключен договор за паричен
заем № ****, по силата на който е отпусната парична сума в размер на 1000
лв., фиксиран лихвен процент – 38.90 %, ГПР – 46.27 %. Ищецът е физическо
лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята
професионална компетентност, а ответникът е предоставил кредита в рамките
на своята търговска дейност, т. е. страните по договора за кредит имат
качеството съответно на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и на
кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният между страните договор
по своята правна характеристика и съдържание представлява договор за
потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва
да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за
периода редакция. Предвид неравнопоставеното положение между страните
по правоотношението ЗПК предвижда редица специални правила,
рефлектиращи върху действителността на облигационното правоотношение –
глава Шеста на ЗПК. Всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща
за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна – чл.
21, ал. 1 ЗПК. В чл. 16, ал. 1 от договора е предвидено заемателят - ищец се
задължил в срок от 7 дни след сключването му, да осигури действието на
3
трето физическо лице, изразяващо се в поемане на солидарно задължение в
полза на заемодателя – ответник за връщане на всички погасителни вноски,
лихви, разходи и неустойки. Съгласно чл. 16, ал. 6 от същия договор, в случай,
че заемателят в определения срок не изпълни задължението си посочено в чл.
16, ал. 1, за когото да са изпълнени условията на чл. 16, ал. 3 от договора за
заем, същият дължал на заемодателя неустойка в размер на 858,00 лв.
Съгласно чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи, като обезщетение за вредите от неизпълнението, без
да е нужно да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение за по-
големите вреди. Съдът намира, че с клаузата на чл. 16 от договора очевидно не
се търси обезпечаване изпълнението на задължението, каквато е същността на
неустойката, а представлява такса, която по своята същност е допълнително
възнаграждение извън уговорения размер на договорната лихва. С
предвиждането на тази неустойка реално се заобикаля разпоредбата на чл. 19,
ал. 4 ЗПК и се увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането на
всички задължения се получава допълнително възнаграждение. С нея се
покриват разходи, които следва да бъдат включени в ГПР, при което неговият
размер би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния
му размер и съотношението между главницата, неустойката и
възнаградителната лихва. Ето защо, посоченият в договора ГПР не отговаря
на действителния. Това от своя страна представлява невярна информация и
следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска
практика, съгласно чл. 68 г, ал. 4 ЗЗП, вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП и член 6,
параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Тя подвежда потребителя относно
спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени
реалните икономически последици от сключването на договора.
Освен горното, клаузата е нищожна и поради противоречие с добрите
нрави. Дължимата сума представлява над 50 % от предоставения заем. Видно
е, че такава уговорка изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.
26, ал. 1, предложение 3 ЗЗД, тъй като нарушава принципа на справедливост.
Основната цел на така уговорената клауза е да дoведе до неоснователно
обогатяване на кредитора за сметка на длъжника и до увеличаване на
подлежаща на връщане сума, което е в противоречие с добрите нрави и е във
вреда на потребителя. Тъй като противоречието между клаузата и добрите
нрави е налице още при сключване на договора, според чл. 26, ал. 1, вр. с ал. 4
ЗЗД, в тази част същият не е породил правно действие. Нищожността на
клаузата е пречка за възникване на задължение по нея. Поради това съдът
намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изложеното съдът намира, че начислената по договора
неустойка от 858 лв. не се дължи поради нищожността на клаузата от
договора, която я урежда и подлежи на връщане като заплатена без основание,
въз основа на нищожна клауза от договора.
При този изход на делото и предвид направеното от ищеца искане,
4
следва да му се присъдят разноски в размер на 100 лв. заплатена държавна
такса, 263 лв. за експертиза.
По делото ищецът се е представлявал от адв. Д., която е поискала
присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗА. Представен договор за правна помощ и съдействие, съгласно който на
ищеца е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл. 38 ЗА, като
съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА на адвоката се определя размер не по-малък от
предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, доколкото не се оборва твърдението за материална
затрудненост на ответника. При съобразяване, с правна и фактическа
сложност на делото и обстоятелството, че са заведени обективно съединени
искове, материалния интерес, извършените процесуални действия, обема и
характера на събраните доказателства, и задължителните разяснения, дадени в
Решение от 25.01.2024 г. по дело № C-438/2022 г. на Съда на ЕС, съдът
намира, че разумните, справедливи разноски за адв. възнаграждение и с оглед
направеното възражение за прекомерност възлизат на 480 лв. с ДДС..
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на клаузата за неустойка, предвидена в чл.
16 от договор за договор за паричен заем № ****, сключен на ****г. между
„Кредит Тайм“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
****, представлявано от управителя А.С.Г. и Д. И. Г., ЕГН **********, с
адрес: ****, като противоречаща на добрите нрави.
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД във вр. чл. 34 от ЗЗД
„Кредит Тайм“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
****, представлявано от управителя А.С.Г., ДА ЗАПЛАТИ на Д. И. Г., ЕГН
**********, с адрес: **** сумата от 858 лв., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба 14.01.2025г. до окончателното
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, „Кредит Тайм“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ****, представлявано от
управителя А.С.Г., ДА ЗАПЛАТИ на Д. И. Г., ЕГН **********, с адрес: ****
сумата 363 лв., сторени по делото разноски за заплатена държавна такса и
депозит за експертиза.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 38 ЗА, „Кредит Тайм“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ****, представлявано от управителя А.С.Г.,
ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М. Д. от АК-Ст.Загора, с адрес за получаване на
съдебни книжа: **** разноски в размер на 480 лв. с ДДС – разноски за
адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-Стара Загора,
5
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
6