Определение по дело №5/2019 на Районен съд - Свищов

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е

№ 103

гр. Свищов, 17.05.2019г.

 

 

            Свищовският районен съд в закрито заседание на 17.05.2019г.  в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : Стела Бъчварова

 

като разгледа докладваното от съдията ЧНД № 5 по описа за 2019г., за да се произнесе, взема предвид:

Производство по реда на чл. 243, ал. 5 от Наказателно процесуалния кодекс

Постъпила е жалба от Р.В.К. против постановление на РП-Свищов за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №550/2017г. по описа на РП-Свищов, водено за престъпление по чл.206, ал.1  от НК. В жалбата се сочи, че прокурорският акт е необоснован. В тази връзка сочи, че е налице противоречие на мотивите.  Налице било необсъждане на въпроса кой е собственик на вещта предмет на престъплението. Посочва, че прокурорът е приел обясненията на Н., но не обсъдил въпроса, след като същата е знаела, че вещта е лизингова, то тогава същата не може да бъде предмет на дарение. Дори обаче да се приеме противното, то същата е знаела, че телефонът лизингов и че за него не са плащани дължимите вноски, то в момента, когато е поискана от жалбоподателя, същата не е върната.

Видно от известията за доставяне обжалваното постановление е връчено на жалбоподателя на 03.01.2019г.

Жалбата е подадена в срока на чл.243, ал.4 от НПК – по куриер на 07.01.2019г.

 Р.В.К. се явява пострадало лице по смисъла на чл.74,ал.1 от НПК, доколкото процесната вещ е закупена на лизинг, т.е. същият е упражнявал правомерна фактическа власт върху нея ( в този смисъл Решение №348 от 09.10.2009г. на ВКС по н.д. №363/2009г., ІІІ н.о.).

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съдът, като се запозна с жалбата, постановлението на прокурора и събраните материали по ДП №550/2017г. на  РУ на МВР Свищов намира за установено следното:

Досъдебното производство било образувано с постановление за образуване на досъдебно производство от 13.12.2017г. -      за това, че на неустановена дата след 09.11.2016г. в гр. Свищов е присвоена чужда движима вещ - мобилен телефон „Samsung” G 5 с ИМЕИ 3587007544833 общо на неустановена стойност - собственост на Р.В.К. ***, които вещи деецът е владеел и пазел -    престъпление по чл. 206, ал.1 от НК. 

С атакуваното Постановление на РП-Свищов, наблюдаващият прокурор на основание чл. 243, ал. 1 от НПК е прекратил воденото наказателно производство по ДП№ 550/2017 година по описа на РУ Свищов за извършено престъпление по чл.206, ал.1 от НК, като е обосновал и извод за неизвършено престъпление и по чл.209, ал.1 от НК.

Наблюдаващият прокурор приел следната фактическа обстановка :

Св.Р.В.К. поддържал в продължение на десет години интимна връзка със М. П. Н.от гр.Свищов. В края на 2016г. Н. споделила пред К., че се нуждае от нов мобилен телефон. Н.даже споменала, че й харесва „Самсунг Галакси“ модел „А5“. Добавила, че в момента не е изтекъл договора й за мобилни услуги и няма как сама да си закупи. Под влияние на чувствата си към Н., К. решил да закупи сам такъв телефон и да го предостави на приятелката си. На 08.11.2016г., К. сключил договор за лизинг на мобилно устройство в гр.Видин и закупил телефона. С договора, той се задължил да изплаща лизингови вноски по 26.50 лв. всеки месец. След това на 09.11.2016г. К. изпратил телефона с куриерска служба в гр.Свищов. На 10.11.2016г. в офис на „Еконт“ в гр.Свищов Н.получила телефона. След това започнала да го ползва. След получаването на телефона К. и Н. продължили да поддържат връзка за известно време. В крайна сметка се разделили, след като през м.декември 2016г. имали интимни срещи в хотел в гр.Свищов. Малко след тези срещи Н.заявила, че преустановява връзката си с К.. Тогава свидетелят си поискал обратно телефона с принадлежностите му, но Н.отказала да го върне с убеждението, че го е получила като подарък. К. от своя страна останал недоволен и сезирал РП-Свищов с твърдението, че Н.е извършила обсебване.

Предвид възникналите противоречия са извършени очни ставки между К. и Н. и между нея и очевидеца Ц.

Наблюдаващият прокурор е счел, че по делото са извършени всички обективно възможни и необходими процесуално-следствени действия, но събраните доказателства, не са достатъчни, за да се направи безспорен и категоричен начин за извършено от обективна и субективна страна престъпление по чл.206, ал.1 или чл.209, ал.1 от НК.  В този смисъл прокурорът е направил анализ на събраните доказателства, обосновал е на кои от тях дава вяра и на кои не дава, както и поради какви причини.

Съдът, като взе предвид възраженията на жалбоподателя, постановлението  и доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, намира следното:

Изводите на прокурора, съдът намира за правилни и обосновани. Прокурорът е извършил обективно, всестранно и пълно разследване на всички обстоятелства и е достигнал до единственият възможен извод, че липсват доказателства за извършено престъпление от общ характер. Правилен е извода, че от събраните доказателства не се установява да е имало договорка между Н. и К., Н. да ползва телефона и да го върне на К. след време. Напротив, според К. уговорката им е била същата да плаща лизинговите вноски. Правилно прокурорът не дал вяра на св.Ц., който бил станал свидетел на п договорките между К. ***. Същият свидетел е сочен от жалбоподателя на по-късен етап от разследването, а и при разпитите и извършените очни ставки, същият дава противоречиви показания. Следва да се посочи, че видно от събраните доказателства и към настоящия момент лизинговите вноски не са платени. В случай, че К. имаше намерение да притежава вещта, то същият несъмнено би заплащал лизинга. Явно не такова е било намерението му, като   съмнението в наказателния процес при преценка на тезата на която и да било от двете страни, никога не ползва обвинението, защото ангажирането на наказателната отговорност не може да почива на предположения.

Изпълнителното деяние по чл. 206 от НК може да се осъществи както чрез разпореждане с вещта, така и в отказ тя да се върне. Отказът следва да е противозаконен, а не в резултат на неуредени или противоречиви гражданско-правни отношения, включително и възникнали въз основа на договорка между страните за заплащането на лизинговата вещ. В този смисъл съдът приема, че се касае за неуредени гражданско - правни отношения, като обстоятелството, че К. е поискал процесната вещ от Н.след прекратяване на интимната им връзка не може да обоснове осъществествено изпълнителното деяние на обсебването.

Прокурорът е постановил обосновано прекратяване, като е обсъдил не само твърдяното престъпление по чл. 206, ал.1 от НК, но и възможността за квалифициране на евентуалната противоправна деятелност по чл. 209, ал.1 от НК. Посочил е, че  от събраните доказателства безспорно се установява, че у Н. е нямало изначално намерение за въвеждане на К. в заблуждение, че ще плаща лизинговите вноски. Съдът споделя изцяло този извод на прокурора.

Досежно до заявените претенции на двамата за взаимно дължими парични суми и те както въпросът с телефона имат изцяло гражданско-правен характер.   

Така мотивирано постановлението е обосновано и съдът намира, че преценката на доказателствената съвкупност по делото обуславя категоричен извод за липсата на доказателства, които да обуславят повдигането на обвинение за извършено престъпление.

Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 6, т. 1 НПК, Свищовският районен съд   

                                          О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА постановлението на Районна прокуратура-Свищов от 31.12.2018 г., с което е прекратено наказателното производство по ДП № 550/2017 г. по описа РУ на МВР Свищов и пр.пр. № 771/17 г. по описа на РП-Свищов, водено за престъпление по чл. 206, ал.1 от НК, като правилно и законосъобразно.

Определението подлежи на обжалване или протест пред Окръжен съд Велико Търново в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от определението да се връчи на РП – Свищов и на жалбоподателя.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: