РЕШЕНИЕ
№ 763
гр. Пловдив, 06.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20225300501382 по описа за 2022 година
Производството е по чл.435 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по жалба на Л. Х. М. от гр. С., ***, ЕГН
**********, чрез пълномощника й адв. Д. Б., в качеството й на длъжник
по изпълнително дело №20218230400045 по описа на ЧСИ Мариана
Кирова, рег. №823, против разпореждане на съдебния изпълнител от
19.04.2022г., с което е оставил без уважение исканията й в молби вх.
№5862 и №5863/15.04.2022г. за възстановяване на сума по наложен
запор по изпълнителното дело. В жалбата се твърди, че върху вземането
на жалбоподателката за възнаграждение за труд по договор, сключен с
„Кеър сървисиз България“ ЕООД, бил наложен запор, като от дължимото
й за м. март 2022г. възнаграждение в размер на 2718 лв. били удържани
от работодателя 1418 лв., а остатъкът от сумата в размер на 1300 лв. бил
преведен по банковата й сметка в „Уникредит Булбанк“ АД, от където й
били удържани още 590 лв. Жалбоподателката счита, че извършената
удръжка от преведената й по банковата сметка сума за възнаграждение за
труд е в нарушение на разпоредбата на чл.446 от ГПК, поради което с
писмени молби вх. №5862 и №5863/15.04.2022г. е поискала от съдебния
1
изпълнител възстановяване на сумата от 590 лв. По посочените искания
съдебният изпълнител се произнесъл с обжалваното в настоящото
производство разпореждане, с което ги оставил без уважение. С жалбата
се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалвания акт на
съдебния изпълнител, като се иска отмяната му.
Ответната страна по жалбата- „Юробанк България“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Околовръстен път“ №260, чрез пълномощника си по делото адв. Х. И.,
в писмено възражение изразява становище, че жалбата е неоснователна.
В писмените си мотиви по обжалваните действия съдебният
изпълнител изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Пловдивският окръжен съд, за да се произнесе намери за установено
следното:
Жалбата е процесуално допустима. Съгласно разпоредбата на
чл.435, ал.2, т.2 от ГПК длъжникът може да обжалва насочването на
изпълнението върху имущество, което счита за несеквестируемо. Жалбата
е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Изпълнително дело №20218230400045 по описа на ЧСИ Мариана
Кирова, рег. №823, е образувано по молба на „Юробанк България“ АД
въз основа на изпълнителен лист за събиране на парични вземания срещу
длъжника Л. Х. М.. С разпореждане на съдебния изпълнител
принудителното изпълнение е било насочено върху вземането на
длъжника за възнаграждение за труд, което получава от „Кеър сървисиз
България“ ЕООД, като върху същото е бил наложен запор. От
приложеното заверено копие от изпълнителното дело и от писмените
обяснения на съдебния изпълнител е видно, че в изпълнение на
наложения запор по процесното изпълнително дело са постъпили
следните суми: на 14.03.2022г.- 154,44 лв.; на 14.04.2022г.-495,52 лв. и
на 13.05.2022г.-848,95 лв. Така посочените суми са в рамките на
допустимите удръжки съгласно чл.446 от ГПК от възнаграждение за труд
в размер на 2718 лв., което жалбоподателката твърди, че получава. По
делото няма каквито и да са доказателства, а и такива не са представени
с жалбата, от банковата сметка на Л. Х. М. в „Уникредит Булбанк“ АД,
2
по която получава възнаграждението си, да е била удържана сума в
размер на 590 лв. от възнаграждението й за м. март в изпълнение на
наложен запор върху вземанията по банковата сметка по процесното
изпълнително дело №20218230400045. При това положение исканията й
до съдебния изпълнител по изпълнително дело №20218230400045 за
възстановяване на удържана по делото сума от 590 лв. са неоснователни
и правилно са били оставени без уважение. От приложените към
писмените обяснения на съдебния изпълнител писмени доказателства е
видно, че от банковата сметка на жалбоподателката в „Уникредит
Булбанк“ АД е била удържана сума в размер на 704,28 лв. по друго
изпълнително дело- №290/2019г., постъпила по същото на 04.05.2022г., по
което съдебният изпълнител е предприел съответните действия за
установяване на произхода й и за възстановяването й на длъжника. От
писмените обяснения на съдебния изпълнител е видно и че
жалбоподателката е длъжник по общо 7 изпълнителни дела, поради
което твърдяната от нея сума в размер на 590 лв. би могла евентуално
да е била удържана и по някое от другите изпълнителни дела, за
изясняването на който факт тя следва да прояви активност и при
установяването му да поиска връщането й от съответния съдебен
изпълнител. В обобщение се налага изводът, че жалбата на Л. Х. М.
срещу разпореждането на съдебния изпълнител от 19.04.2022г. по
процесното изпълнително дело №20218230400045, с което е отказал
възстановяване на сума в размер на 590 лв., удържана от трудовото й
възнаграждение за м. март, е неоснователна и следва да се остави без
уважение.
По изложените съображение Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. №6798/03.05.2022г. на Л. Х.
М. от гр. С., ***, ЕГН **********, чрез пълномощника й адв. Д. Б., в
качеството й на длъжник по изпълнително дело №20218230400045 по
описа на ЧСИ Мариана Кирова, рег. №823, против разпореждане на
съдебния изпълнител от 19.04.2022г., с което е оставил без уважение
исканията й в молби вх. №5862 и №5863/15.04.2022г. за възстановяване
3
на сума по наложен запор по изпълнителното дело.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4