№ 3402
гр. София, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20221100509702 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №7091 от 24.06.2022г., постановено по гр.дело №67025/2021г. по описа на
СРС, ГО, 126 с-в, ответникът „ЗД Д.з.“АД, ЕИК:**** е осъден да заплати на „ЗАД А.Б.”АД,
ЕИК:****, на основание чл.411, изр.2 КЗ, вр.чл.45 ЗЗД сумата от 3088,03 лева- регресно
вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Каско” за
вреди на лек автомобил „Форд Kyгa“, peг.№****, причинени от ПТП на 23.06.2017 г. в
гр.София, бул.„Ломско шосе“ и ликвидационни разноски, заедно със законната лихва от
25.11.2021 г. до погасяване на задължението, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 868,08
лева- обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 15.02.2019 г. до
22.11.2021 г. и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 862,42 лева разноски по делото, като
искът с правно основание чл.411 КЗ е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от
3860,04 лева, а искът за мораторна лихва е отхвърлен за разликата до пълния предявен
размер от 1080,96 лева. Ищецът е осъден да заплати на ответника 64,78 лева разноски по
делото.
Срещу така постановеното решение в осъдителната му част, е подадена в
законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника „ЗД Д.з.“АД.
Жалбоподателят поддържа, че не е установено безспорно противоправното поведение на
застрахования при него водач. Твърди, че отговорността за процесното ПТП е изцяло на
трето, неустановено по делото лице, което отнело предимството на водача на лекия
1
автомобил „Форд Фокус“ и за да избегне удар с него, при условията на крайна необходимост
последният предприел маневрата, довела до процесното ПТП. Претендира отмяна на
решението на СРС в обжалваната част и отхвърляне на исковете изцяло, както и
присъждане на разноски.
Въззиваемият ищец „ЗАД А.Б.”АД в подадения в срок отговор на въззивната жалба
оспорва същата като неоснователна. Излага съображения за правилност на обжалваното
решение и моли същото да бъде потвърдено, а въззивната жалба отхвърлена. Претендира
разноски за адвокатско възнаграждение във въззивната инстанция.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно
решение, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението е и правилно в обжалваната му част, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във
връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Съгласно чл.411 КЗ когато причинителят на вредата има сключена застраховка
"Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по
застраховка "Гражданска отговорност" до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне.
В случая механизмът на настъпване на процесното ПТП, участниците в него, вида и
размера на вредите са установени от представените писмени доказателства, свидетелските
показания и неоспореното заключение на вещото лице по АТЕ. Първоинстанционният съд е
обсъдил в обжалваното решение всички представени по делото доказателства.
Ответникът, а не ищецът носи доказателствената тежест относно въведеното от него
възражение за причиняване на вредоносния резултат изцяло от трето неизвестно по делото
лице, при условията на пълно и главно доказване. В тежест на ответника е да обори и
законово установената презумпция относно вината за настъпване на процесното ПТП. В
случая и настоящият състав достига до извода, че такова доказване не е проведено от
ответника. Докато за водача на застрахования при ответника лек автомобил нарушаването
на правилата за движения по пътищата е безспорно установено, по отношение на водача на
застрахования при ищеца лек автомобил се установява съпричиняване в приетия от
първоинстанционни съд размер, предвид паркирането на лек автомобил „Форд Kyгa“ в
кръстовището. Не се установява какво точно е участието на третото, неизвестно по делото
лице, управлявания от него автомобил, скоростта и посоката му на движение. Липсват
2
доказателства за точната скорост на движение на лекия автомобил „Форд Фокус“ и
съответно- опасната зона за спиране при внезапно възникнало препятствие на пътното
платно. Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП водачите на ППС са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
Правилно първостепенният съд не е кредитирал показанията на свидетеля А. в тази връзка,
тъй като по отношение на същия е приложима разпоредбата на чл.172 от ГПК, а тези
показания са единствената индиция в подкрепа на тезата на ответника- жалбоподател. На
тези показания се базира и допълнителното уточнение на вещото лице по АТЕ, дадено в
откритото съдебно заседание при приемане на заключението му.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна,
а първоинстанционното решение- потвърдено като правилно и законосъобразно в
обжалваната му част.
В останалата (отхвърлителна) част решението е влязло в сила като необжалвано.
По отношение на разноските:
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. На ответника по
жалбата следва да се присъдят направените разноски в размер на 1210,56 лева с ДДС за
адвокатско възнаграждение. Възражение относно размера не е направено.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №7091 от 24.06.2022г., постановено по гр.дело
№67025/2021г. по описа на СРС, ГО, 126 с-в в обжалваната част.
ОСЪЖДА „ЗД Д.з.“АД, ЕИК:**** да заплати на „ЗАД А.Б.”АД, ЕИК:**** сумата от
1210,56 лв. (хиляда двеста и десет лева и 56 стотинки)- разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4