Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Ихтиман, 30.06.2020 г.

 

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, пети състав, в открито заседание на 09.06.2020 г., в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ

при участието на секретаря Надя Борисова като разгледа докладваното от съдията АНД № 25 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на И.К.П. против Наказателно постановление № 19-1204-002786 от 14.10.2019 г. на началника на група към ОДМВР София, сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – София, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР, с което за нарушение на чл. 58, т. 3 ЗДвП на основание  чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца и за нарушение на чл. 190, ал. 3 ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лв.;

В жалбата и депозираното писмено становище се претендира отмяна на наказателното постановление при подробно изложени съображения.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2  ЗАНН от процесуално легитимирана страна срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване.

Разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна:

На 26.08.2019 г. около 14.28 часа в община Костенец на автомагистрала „Тракия“ в района около 50 км. с посока на движение към гр. София свидетелите Г. и К. изпълнявали служебните си задължения по контрол на движението по пътищата в качеството на полицейски служители към ОДМВР – София. По същото време и място при извършван обход забелязали моторно превозно средство марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“ с рег. № СТ4237РВ, коeто се движелo в лентата за принудително спиране. Свидетелите подали сигнал на водача за принудително спиране и извършили проверка, при която била установена самоличността му – жалбоподателят И.П.. Той бил във видимо добро здравословно състояние, не съобщил на полицейските служители да има здравословен проблем. Обяснил, че се движи в лентата за принудително спиране, тъй като управлявания от него автомобил е специализиран за репатриране на други автомобили и извършва услуга на свой приятел. Моторното превозно средство било в добро техническо състояние и нямало външно никакви признаци за налична повреда. При извършената проверка полицейските служители чрез проверка с техническо средство в системата на КАТ било установено още, че жалбоподателят не е заплатил в срок наказание „глоба“, наложено с Фиш серия № К/2425421/07.12.2018 г., издаден от СДВР.

За това, че на горепосоченото място и време в качеството на водач на автомобил марка „Мерцедес“, модел „414 КА Спринтер“ с рег. № СТ4237РВ 1. управлява МПС на автомагистрала в лента за принудително спиране, без повреда на пътното превозно средство и без здравословни проблеми на водача и пътниците в превозното средство не е изпълнил задължението си по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП и затова, че 2. управлява МПС с неплатено в срок наказание „глоба“, наложена с Фиш серия № К/2425421/07.12.2018 г., издаден от СДВР, свид. И.Г., в качеството си на мл.автоконтрольор при ОДВМР – София, съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение за на чл. 58, т. 3 от ЗДвП и на чл. 190, ал. 3 ЗДвП.  

Въз основа на АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление, с което при същата фактическа обстановка за:

1.     нарушение на чл. 58, т. 3 ЗДвП на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП на жалбоподателя П. е наложено наказание „глоба“ в размер на 1000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца;

2.     нарушение на чл. 190, ал. 3 ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лв.;

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателства и АУАН, които са логични и непротиворечиви, поради което следва да бъдат кредитирани в цялост. От показанията на двамата разпитани свидетели се установяват всички факти и обстоятелства около поведението на жалбоподателя, което е предизвикало процесната проверка. Те са логични, последователни и взаимнодопълващи се, поради което следва да бъдат кредитирани в цялост. Достоверността на показанията се потвърждава от приложения по делото АУАН, който предвид разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗАНН има доказателствена стойност, тъй като не е оборен от други доказателства. Полицейските служители в рамките на нормалното, предвид естеството на работата им, която предполага множество проверки и изминалия период от време, изразяват достатъчно ясен спомен, че водачът е бил в добро състояние здравословно състояние, както и че автомобилът се е движел в лентата за принудително спиране без да има признаци на техническа неизправност.

Предходните наказуемост на жалбоподателя се установява от приложената справка нарушител вода.

Голословни са твърденията в писменото становище за липса на доказателства за здравословното състояние на водача, пътниците, техническото състояние на моторното превозно средство и метрологичните условия. Както беше посочено относно здравословното състояние на водача и техническото състояние на МПС са събрани гласни и писмени доказателства – показанията на разпитаните свидетели и АУАН. Те не са оборени от други доказателствени източници и не са налице данни, които да внесат съмнение в тяхната достоверност или да сочат на потенциал за събиране на други доказателства. Следва да се припомни, че в административнонаказателния процес фактите от обективната действителност е възможно да се установяват с всички доказателства, няма такива с отнапред установена доказателствена стойност, за разлика от граждански процес, поради което няма пречка обстоятелства като здравословно състояние на водача, техническо състояние на автомобила и прочие да бъда установени чрез свидетелски показания.

Твърденията на жалбоподателя за наличие на пътници в автомобила и че не е установено здравословното им състояние са лишени от доказателствена основа, тъй като липсват данни или индиции за наличие на пътници в същия.

Категорично са опровергани твърденията за наличие на предпоставките по чл. 59 ЗДвП – спиране в лента за аварийно движение поради независещи от водача обстоятелства, както и при намалена видимост. От свидетелските показания и АУАН следва несъмнен извод, че жалбоподателят се е движел с управляваното от него МПС в лента за аварийно спиране и същото не е било в спряло състояние. Няма данни за влошени метрологични условия, а дори такива да има по силата на посочената разпоредба водачът трябва да спре движението на автомобила, а не да го продължи в лентата за аварийно движение.

От правна страна:

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 вр. чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Издадените АУАН и НП не страдат от формалните пороци по чл. 42, съотв. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан е и е връчен надлежно на нарушителя. При издаване на НП правилно била определена правната квалификация на деянието, представляващо нарушение на 58, т. 3 ЗДвП, обстоятелствената част на АУАН отговаря на обстоятелствената част на НП, като възприетото от фактическа страна деяние правилно било квалифицирано като покриващо състава на административното нарушение. Законосъобразно административнонаказващият орган е приел, че деянието, авторството, вината и наличието на причинна връзка между поведението на водача и извършеното са безспорно доказани.

         Компетентността на администратвнонаказващия орган се установява от Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи и Заповед № 517з-51/05.01.2018 г. на директора на ОДМВР – София, като възраженията в обратния смисъл са неоснователни.

         Не могат да бъдат приети за основателни лишените от конкретика доводи за допуснато нарушение на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. Всяко едно от вменените нарушения е надлежно описано от фактическа и правна страна като не са налице допуснати каквито и да е нарушения от АНО. Налице е пълно единство между словесното описание на извършените нарушения, цифровата им квалификация и приложимата санкционна норма.

         Не се споделят бланкетните доводи за наличие на двусмислици и неточности при изложената фактическа обстановка в наказателното постановление. Напротив, достатъчно ясно и конкретно са описани извършените нарушения с всички техни обективни елементи, както и нарушените правни норми. 

Твърдението, че при съставянето на АУАН е нарушена разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН е несъстоятелно. Той е съставен в хипотезата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН в присъствието на нарушителя и на пряк свидетел на нарушението  - свид. Я.К. и е подписан от двамата в съответствие с изискванията на чл. 43, ал. 1 ЗАНН.

Противно на твърденията на жалбоподателя АНО е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 ЗАНН, като изводите му от фактическа страна напълно се потвърждават и споделят от настоящия състав. По делото не са установени изключващи отговорността и/или вината обстоятелства.

При това положение жалбоподателят законосъобразно е наказан на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП.

От обективна страна на 26.08.2019 г. около 14.28 часа в община Костенец на автомагистрала „Тракия“ в района около 50-ти км. с посока на движение към гр. София жалбоподателят И.П. управлявал моторно превозно средство марка „Мерцедес“, модел „414 КА Спринтер“ с рег. № СТ4237РВ, като се движел в лентата за принудително спиране без да има повреда в автомобила или водачът да има здравословни проблеми.

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл – жалбоподателят е съзнавал, че управлява на автомагистрала моторно превозно средство като се движи в лентата за принудително спиране, без то да страда от техническа неизправност, съзнавал е, че в качеството на водач няма здравословни проблеми, че няма други пътници в автомобила и пряко е целял да управлява автомобила на горепосоченото място.

Деянието съставлява нарушение на чл. 58, т. 3 ЗДвП, поради което законосъобразно жалбоподателят е наказан е наказан с наказанието предвидено в чл. 178ж, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП – лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 3 месеца и глоба в размер на 1000 лв.

Възраженията за недоказаност на фактическите констатации на АНО бяха подробно обсъдени при доказателствения анализ и тук следва да се посочи единствено, че са неоснователни, тъй като същите констатации са потвърдени в рамките на съдебното производство.

На следващо място, трябва да се отбележи, че жалбоподателят е заявил изрично на полицейските служители, че прави услуга на приятел, като не е съобщил за каквито и да е здравословни проблеми или неизправности на автомобила.

Размерът на наказанието е правилно определен предвид нормата на чл. 178ж, ал. 1 от ЗДвП.

Ето защо съдът приема, че атакуваното наказателно постановление в тази част е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Неправилно обаче административнонаказващият орган е приел, че като е управлявал МПС с неплатено в срок наказание „глоба“, наложена с наложена с Фиш серия № К/2425421/07.12.2018 г., издаден от СДВР, е допуснал нарушение на чл. 190, ал. 3 ЗДвП. Цитираната разпоредба не въвежда правило за поведение, а урежда срока за доброволно изпълнение на наказание „глоба“, наложена с влязло в сила наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване. След изтичането на този срок задължението подлежи на принудително изпълнение и е основание за налагане на принудителни административни мерки спрямо неизпълнилия го длъжник, но не е основание за реализиране на административнонаказателна отговорност. В този смисъл е и съдебната практика, съгласно която систематичното и логическо тълкуване на тази разпоредба сочи, че тя е разположена след като са изчерпателно изброени санкционните норми, в нея не се предвижда наказание, налагано по административен ред и тя е свързана с изпълнението на влезлите в сила наказателни постановления. Неплащането в срок на наложените глоби е обвързано с други неблагоприятни за дееца последици - невъзможност да си възстанови евентуални отнети му контролни точки /чл. 158, ал. 1, т. 1 от ЗДвП/, предприемане на мерки за принудително събиране на публичното държавно вземане, а така също и опасност от налагане на принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелството за управление" по реда на чл. 171, т. 1 б. "д" от ЗДвП (вж. Решение № 64 от 24.02.2020 г. на АдмС - Шумен по к. а. н. д. № 34/2020 г., Решение № 22 от 7.02.2020 г. на АдмС - Видин по к. а. н. д. № 9/2020 г.).

Изложеното налага наказателното постановление да бъде отменено в тази част.

Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 1, пр. 3 ЗАНН,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1204-002786 от 14.10.2019 г. на началника на група към ОДМВР София, сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – София в частта, с която за нарушение на чл. 190, ал. 3 ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП на И.К.П., ЕГН ********** е наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лв.

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-1204-001912 на началника на група Наказателно постановление № 19-1204-002786 от 14.10.2019 г. на началника на група към ОДМВР София, сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – София в останалата част.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: