Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 102
гр.Сливен, 06 февруари
2017 год.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение,
ІІ-ри граждански състав в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди и седемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ МАНОВА
при секретаря Н.Е. , като разгледа
докладваното от р. съдия гр. дело № 2082/2017 г. на СлРС , за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422
от ГПК и цена на иска 17 919.87 лева.
В
Исковата си молба ищецът – „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД /с предишно наименование „БУЛБАНК” АД/ заявява, че
на 22 май
По силата на сключения договор за
кредит кредиполучателя и солидарният длъжник са се задължили да издължават отпуснатия кредит на месечни погасителни
анюитетни вноски, включващи главница пляс лихва, дължими на 20-то число от всеки месец с краен срок за погасяване на
кредитора 21 май
Солидарната отговорност била поета съгласно чл. 14.1 от Договора за
кредит на основание гл. VІ и гл. VІІ от ЗЗД като изрично било договорено, че
всяко едно от солидарно задължените лица отговаря за цялото задължение по
договора.
За обезпечение на вземанията на банката
към кредитополучателя и солидарния длъжник, произтичащи от договора за кредит –
главница, лихви, такси, комисионни, разноски, съответно за обезпечаване на
всички вземания на банката по цитирания
договор и последващите анекси към него и
за всяко едно от тях до окончателното им погасяване в полза на кредитора
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД била учредена и
вписана законна ипотека върху недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. Злати войвода, Общ. Сливен, образуващо ПИ №
VІ 55 в кв. 12, по Плана на селото с площ от 780 кв.м. при граници: изток –
улица, запад – ПИ V-57, север – улица и юг – ПИ ХІІІ – 55, ведно с построената
в имота ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 60 кв.м., заедно с
всички подобрения и трайни насаждения в имота.
Софийски градски съд с Решение № 33 от
27 април
От приложеното Извлечение от
счетоводните книги на ищеца по сметката на кредитополучателя се установява, че
ответниците обслужвали кредита нередовно като са извършвали вноски не на падежа
и в необходимия размер.
Видно от Извлечението от счетоводните
книги на ищеца, приложено към Заявлението за издаване на заповед за изпълнение
и настоящата ИМ ответниците са изпаднали в забава от 20 май
- м. май
- м. юни
- м. юли
- м. август
- м. септември
- м. октомври
- м.
ноември
Поради забава на кредитополучателя и
солидарния длъжник за плащане продължила повече от 6 последователни месеца на
основание чл. 16.1 и чл. 16.1.1. от Договор за банков кредит № 076 от 22 май
Наличието на основание за обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита било удостоверено чрез изрично посочване на
дата в приложения документ по чл. 471 от ГПК – 21 ноември
Поради изложеното на 18 ноември
Главницата от 14 429,75 лева се дължи
заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението -
18.11.2015 г. до изплащането й като
бил издаден и изпълнителен лист за посочените суми.
За събирането им било образувано Изп.
дело № 177/2016 г. по описа на ЧСИ Павел Г.. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК
ответниците подали възражения срещу
издадената Заповед за изпълнение за което били уведомени със Съобщение на РС –
Сливен, връчено на 21 април
На банката не й било известно основание
на което отговорността на кредитополучателя и солидарния длъжник по Договор за
банков кредит № 076 от 22 май
Поради изложеното молят съда да
постанови решение с което да
признае за установено, че ответниците И.Д.Д. -
кредитополучател и Р.П.Д. - солидарен длъжник дължат солидарно на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД 14
429,75 (четиринадесет хиляди
четиристотин двадесет и девет лева и седемдесет и пет стотинки) лева–
главница; 3 490,12 (три хиляди четиристотин и деветдесет лева и
дванадесет стотинки) лева – договорна лихва за периода от 20.05.2012 г. до
16.11.2015 г.; 358,40 (триста петдесет и осем лева и четиридесет
стотинки) лева - разноски по делото –
заплатена държавна такса за образуване на делото и 933,60
(деветстотин тридесет и три лева и шестдесет стотинки) лева - адвокатско възнаграждение за пълномощника
на заявителя, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението -
18.11.2015 г.
Претендират
направените разноски по заповедното и настоящото производство.
В предоставения едномесечен срок е
депозиран Отговор от ответниците в който
считат исковете за допустими,
но неоснователни и ги оспорват изцяло по
основание и размер. Оспорват
съществуването на вземането за което е постановена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 417 от ГПК по
ч.гр.д. № 4443/2015 г. по описа на СлРС.
Оспорват всички обективно съединени искове, предявени от банката – ищец
за обща сума от 17 919.87 лева.
Правят възражение, че вземането на банката не е
ликвидно, не е изискуемо и не е
възникнало на предявеното основание и че
кредитът не е бил обявен за предсрочно изискуем валидно по отношение на тях.
Заявяват, че не дължат претендираните суми в размера,
посочен в Заповедта за изпълнение и изпълнителният лист защото ищецът
неоснователно при липса на валидно правно основание за това е завишил размерът
на погасителните вноски като е увеличил размера на годишната лихва и чрез
въвеждане на допълнителни елементи, които не са уговорени между страните чрез
незаконосъобразно поддържане на фиксиран размер на годишния лихвен процент.
Оспорват извлечението от счетоводните книги като съдържащо неверен и завишен
размер на възнаградителната лихва, включена в месечните им погасителни вноски
от 131.86 лева при първоначално посочен от 111.36 лева при сключване на Договор
за кредит.
Съгласно чл. 4 и чл. 4.1.а от раздел І ГЛП за съответния
лихвен период е формиран като сбор само
от два компонента – променлив базов лихвен процент в размер на 3.31 %към датата
на кредитния договор и надбавка от 3.52% фиксирана до края на Договора или
общ ГЛП - 6.83%
при сключване на договора.
Съгласно т. 4.4 от процесния
Договор е 111.36 лева.
В т. 11.1.1.1 от раздел ІІ било предвидено, че при
кредити, изплащани чрез анюитетни вноски общият лихвен процент за съответния
лихвен период се фиксира в размера по т. 4.1а и не се променя освен когато
пазарните условия водят до необходимост от увеличаването му най-малко с два
пункта като в този случай банката има право едностранно да променя общия размер
на ГЛП без за това да е необходимо сключване на допълнително споразумение между страните.
Правят възражение
за противоречие със закона чл. 26, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД и възражение за неравноправност и нищожност по смисъла на
общата разпоредба на чл. 143 от ЗЗП, евентуално на основание специалните клаузи
на чл. 143, ал. 10, 12 и 13 от ЗЗП и
съответно чл. 146, ал. 1 ЗЗП на
посочените клаузи от процесния договор и условията към него
-
цялата
точка 11.1.1.1. от раздел ІІ
-
частично
точка 11.1.3 от раздел ІІ само по отношение
на израза в последното изречение „........ и в съответствие с
установеното в т.11.1.1.1”, които клаузи не са индивидуално уговорени от тях и
били част от стандартните, изготвени предварително и типови условия на банката.
Посочените
клаузи били неравноправни и нищожни по смисъла на ЗЗП, тъй като в целия Договор
за кредит и в Условията по кредити на физически лица към него не била уредена
възможност дължимата от тях лихва да бъде намалена при промяна на пазарните
условия, водещи до понижаване на базисния лихвен процент, докато банката –
ответник е могла да я увеличава едностранно, съответно увеличение на ГЛП.
Съгласно представения към ИМ Погасителен
план от
Процесните клаузи по Договора за кредит били неравноправни и нищожни на общо
основание – разпоредбата на чл. 143 ЗПП
във вр. с чл. 146, ал. 1 ЗЗП.
Правят възражение срещу това, че годишната
лихва по кредита е фиксирана и считат, че банката не е намалила нейния размер
съответно на спадането на нивото на лихвения
индекс, участващ във формирането
й.
Процесните клаузи по Договора за кредит били
неравноправни и нищожни на
основание чл. 143, т.3 ЗПП, съгласно която неравноправна клауза е
тази, която поставя изпълнението на задължението на търговеца в зависимост от
условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля.
Процесните клаузи от раздел ІІ били неравноправни и нищожни и на основание
специалната разпоредба на чл. 143, т. 10 от ЗЗП във вр. с чл. 143, ал. 1 и чл.
146, ал. 1 е 2 от ЗЗП защото позволявали
на търговеца да променя едностранно условия по Договора за банков кредит въз основа на непредвидено в него,
неконкретизирано основание при пазарни условия, които не са точни и ясни.
Налице било значително неравновесие между правата на страните по
Договора, тъй като ответниците нямали
право да въздействат върху размер на ГЛП и по този начин чувствително се
увеличавал размера на задължението им
към банката. Доказателство за
претендираните от кредитора завишени суми
за възнаградителна лихва се явявало самото Извлечение от счетоводните
книги на банката, послужило за издаване на заповед за изпълнение от което се
установява, че на 20 май
Правят възражение за изтекла тригодишна погасителна
давност по отношение на претендираните от ищеца суми за дължими лихви,
считано за периода от 20 май
Правят възражение за изтекла давност по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД по отношение на втория ответник Р.П.Д.,
която разпоредба считат, че се прилага по аналогия и за солидарния длъжник,
поради което молят делото по отношение
на нея да бъде прекратено, евентуално да бъдат отхвърлени предявените искове,
защото спрямо нея срокът по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД за подаване на Заявление по чл. 417 е
изтекъл.
Правят възражение, че не са изпадали в забава към 20 май
Правят възражение за прекомерност на адвокатския хонорар
на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Оспорват изцяло Погасителния план към Договор за кредит
като негодно доказателство и молят да не
бъде допускан като доказателство и да се изключи от доказателствата защото бил
из;яло нечетлив и неясен.
На основание чл.
128, ал. 2 от ГПК молят банката да им връчи ново и ясно четливо копие от
Погасителния план.
Възразяват и молят съда да не бъде уважавано искането на
банката вещото лице да извърши проверка при ищеца по кредитното досие като считат, че всички доказателства е следвало да бъдат представени от ищеца с ИМ –
чл. 127, ал. 2 от ГПК.
Оспорват изцяло редовното съставяне на Извлечението
от счетоводните книги от 17 ноември
Ответникът И.Д.Д.
лично възразява срещу
изискуемостта на вземането, включително посочените в Извлечението видове лихви
и суми след 21 ноември
Счита, че не дължи обезщетение за забава защото предложил
изпълнение и защото живеели в сложна икономическа обстановка на кризи.
Възразява срещу липсата на дата към която да се преведат
всички задължения по Договора и посочването на
общ дълг към тази дата на основата на направените до тази дата вноски.
Оспорва истинността на документа въз основа на който е
издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, т.е. – Извлечението по
сметки. Прави възражение за надлежно
водене на кредита и за процесуална злоупотреба с право.
С оглед изложеното молят съда да се произнесе с решение по силата на което
да отхвърли изцяло иска на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД да бъде прието за установено по отношение на
ответниците съществуването на вземанията за които е постановена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 4443/2015 г. на СлРС,
както и да отхвърли всички акцесорни искове.
Молят да им бъдат присъдени направените по делото
разноски.
В с.з. ищецът, редовно призован се представлява се от адв. И.И. ***, който поддържа исковата претенция така,
както е предявена. Оспорва доводите в дадения писмен Отговор
Ответникът И.Д.Д., редовно призован
се явява лично и възразява срещу представяне на нови доказателства по делото.
Ответницата
Р.П.Д., редовно призована се явява лично и с адв. Гита ДОБРЕВА от АК –
Сливен, моли съда да задължи ищеца да
представи оригинала по Договора.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
С Договор за
банков кредит № 076 от 22 май
Към Договора са приложени Условия за
усвояване обслужване на кедита и изпълнение на задълженията по него на които са положени подписи от кредитополучателя и
солидарния длъжник .
Изготвен е Погасителен план от който
е видно, че кредита следва да бъде
издължен до 21 май
Видното от приетото като
доказателство Извлечение от счетоводните книги към 17
ноември
С Молба от 27 април
С
Решение № 33 от 27 април
С Нотариална покана до И.Д.Д. е уведомен, че в качеството си на кредитополучател по
Договора за кредит е допуснал просрочие по същия като към дата 14 май
Нотариалната покана е връчена лично на И.Д.Д. с разписка на 2 ноември
Такава Нотариална покана е изпратена
и до солидарния длъжник Р.П.Д..
Към Отговора на ИМ ответниците са
представили 87 бр. вносни бележки за
извършени плащания по кредита и Справка към тях.
На кредитополучателя и
солидарния длъжник е връчена Покана за
доброволно изпълнение, изпратена до ответниците
с изх. № 0473-20001669 от 6 юни
След получаване на Поканата за
доброволно изпълнение И.Д.Д. е депозирал до Директора на „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК” АД - филиал Сливен вх.
№ 0473 – 08 – 009624 от 18 юни
До Банката е изпратен Протест от И.Д.Д. вх. №
0473 – 05 – 001154 от 9 ноември
С Протокол № 38 от 14 октомври
С Протокол № 25
от 5 юни
С Протокол № 11 от 10 март
Приети са като доказателство
Извлечения по кредита на ответниците с движение по сметката. Приет е като
доказателство и лихвен лист за кредита от 29 септември
На различни
дати до И.Д.Д. са адресирани извлечения
по кредита като няма данни същите да са му връчени.
Приложено е ч.гр.д. № 4443/2015
г. по описа на РС – Сливен по което е
издадена Заповед № 2926 от 20 ноември
Главницата от 14 429,75 лева се дължи заедно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 18.11.2015 г. до
изплащането й като бил издаден и
изпълнителен лист за посочените суми.
По делото е назначена
съдебно-икономическа експертиза вещото лице
по която К.К. заявява, че сумата преведена от „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК” АД на И.Д.Д. -
кредитополучател и Р.П.Д.
- солидарен длъжник е 16 000 лева по сметка ********** на 31 май
Размерът на неиздължената главница
бил в размер на 14 429.75 лева към 18.11.2015 г. същата сума се дължала и
към 7.10.2015 г.
Размерът на неиздължената договорна
лихва към 18.11.2015 г. бил в размер на
3 490.12 лева, същата сума била дължима и към 7.10.2016 г.
Общият размер на задълженията към 18.11.2015
г. бил в размер на 17 919 лева. Към 7.10.2016 г. задължението било в
същият размер.
При сключването на договора базовия
лихвен процент се е определял съгласно Решение на Управителния съвет – т.11,
ал. 1.1. По време на погасяване на
кредита методиката за определяне на лихвения процент се е променяла както следва:
Формиране на лихвите по кредитите,
отпуснати от „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК” АД преди 23 юли
Към Договор за банков кредит № 076 от 22 май
След м.
ноември
Общата сума на направените вноски по всички сметки на кредита от 21 ноември
Размерът на законната лихва за
периода от 20 май
На 21 ноември
Към заключението си вещото лице
представя Информация за сметка на И.Д.Д. за периода от 1 януари
На зададените въпроси в с.з.
проведено на 17 октомври
На вещото лице са поставени
допълнителни въпроси на които същият отговаря,
че сумата приведена от "УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК" АД на И.Д.Д. и
Р.П.Д. е
16 000 лева по сметка ********** на
31 май
На
зададените от страните въпроси в с.з. вещото лице отговаря, че при изготвянето
на експертизата се е водил от представените протоколи от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК”
АД. В протокол № 38 от
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както по
отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени
доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и
допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и
обстоятелства.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът направи следните правни изводи:
Предмет на иска с пр. осн. чл. 422 от ГПК във вр. чл.
124, ал.1 от ГПК във вр. чл. 415, ал.1 от ГПК е установяване вземането на
кредитора, за което е издадена заповед за
незабавно изпълнение и
изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК. По този иск ищецът следва да докаже факта от който
произтича вземането му и неговия размер. Тъй като е подадено ищецът не следва
да проведе успешен установителен иск срещу ответниците. В негова тежест е да
докаже фактите, пораждащи претендираното и оспорено право.
Безспорно се установи в производството, че между „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК”
АД /с предишно наименование „БУЛБАНК”
АД/ и ответниците И.Д.Д. - кредитополучател и Р.П.Д.
- солидарен длъжник на 22 май
По силата на сключения договор за
кредит кредиполучателя и солидарният длъжник са се задължили да издължават отпуснатия кредит на месечни погасителни
анюитетни вноски, включващи главница плюс лихва, дължими на 20-то число от всеки месец с краен срок за погасяване на
кредитора 21 май
Солидарната отговорност е поета съгласно чл. 14.1 от Договора за кредит
на основание гл. VІ и гл. VІІ от ЗЗД като изрично е договорено, че всяко едно от солидарно
задължените лица отговаря за цялото задължение по договора.
За обезпечение на вземанията на банката към
кредитополучателя и солидарния длъжник, произтичащи от договора за кредит в
полза на кредитора „е учредена и вписана
законна ипотека върху недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. Злати войвода, Общ. Сливен, образуващо ПИ
№ VІ 55 в кв. 12, по Плана на селото с площ от 780 кв.м. при граници: изток –
улица, запад – ПИ V-57, север – улица и юг – ПИ ХІІІ – 55, ведно с построената
в имота ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 60 кв.м., заедно с всички
подобрения и трайни насаждения в имота.
На първо място съдът следва да се произнесе по
направеното от ответниците възражение,
че вземанията за лихви са погасени по давност за периода от 20.05.2012 г. до
17.11.2012 г., като следва да се приложи кратката давност по чл. 111, б. „в” от ЗЗД. В случая не се касае за периодични плащания , тъй като такива представляват
само тези самостоятелно обособени, еднородни престации, които са независими
една от друга и произтичат от общ юридически факт, като всяко едно от тях е
независимо и самостоятелно от останалите еднородни задължения, а при договорите
за кредит е налице неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на
сумата по тях да стане на погасителни вноски на определени дати, то това не
превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното връщане на кредита на
погасителни вноски представлява само съгласие на кредитора да приеме изпълнение
от страна на длъжника на части . Това обаче не превръща този договор в такъв за
периодични платежи, а представлява само частични плащания по договора /в този
смисъл е Решение № 261/2011 на IV г.о., ГК на ВКС, което е поставено по реда на
чл. 290 от ГПК и има задължителен характер съгласно т. 2 от ТР № 1/19.02.2010
г. на ОСГТК на ВКС/.
Неоснователно е и направеното възражение за изтекъл
преклузивен срок по чл. 147 от ЗЗД , по отношение на ответницата Р.Д..
Последната е подписала договора за кредит като солидарен длъжник. В същото
качество е подписала и Условията за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на
задълженията по договора.
Подписвайки тези
условия, същата е декларирала, че е запозната с тях, и не може да се направи
извод, че не я обвързват. Ответницата Р.Д. няма качеството на поръчител в процесното
кредитно правоотношение, поради което и възражението за изтекъл преклузивен
срок по чл. 147 от ЗЗД не следва да се обсъжда. С подписването на договора Д. се
е съгласила да отговаря солидарно с кредитополучателя за изплащане на
задължението му в пълен размер и за него възниква солидарната отговорност, за
което са приложими чл. 121- чл. 127 от ЗЗД, но не и разпоредбата на чл. 147 от ЗЗД..
Ответниците в отговора на исковата
молба правят възражение за неправноправност и нищожност по смисъла на общата разпоредба на чл. 143 от ЗЗД, евентуално на основание специалните клаузи на чл. 143, ал.10, 12 и 13 от
ЗЗП и съответно чл. 146, ал.1 от ЗЗП на следните клаузи от договора: цялата
точка на чл. 11.1.1.1, частично точка 11.1.3. Същите не били индивидуално
уговорени и част от стандартни такива. Липсвала основателна причина за
едностранно изменение на лихвения процент само по посока на неговото увеличение
по преценка единствено на кредитора.
Посочените клаузи били неравноправни и
нищожни по смисъла на ЗЗП, тъй като банката – ответник е могла да я увеличава
едностранно, съответно увеличение на ГЛП.
Процесните клаузи по Договора за кредит
били неравноправни и нищожни на
основание чл. 143, т.3 ЗПП, съгласно която неравноправна клауза е
тази, която поставя изпълнението на задължението на търговеца в зависимост от
условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля.
Клаузите от раздел ІІ били неравноправни и нищожни и на основание
специалната разпоредба на чл. 143, т. 10 от ЗЗП във вр. с чл. 143, ал. 1 и чл.
146, ал. 1 е 2 от ЗЗП защото позволявали
на търговеца да променя едностранно условия по Договора за банков кредит въз основа на непредвидено в него,
неконкретизирано основание при пазарни условия, които не са точни и ясни.
Налице било значително
неравновесие между правата на страните по Договора, тъй като ответниците нямали право да въздействат върху
размер на ГЛП и по този начин чувствително се увеличавал размера на задължението им към банката.
Съдът намира, че на първо място следва да определи приложимия по делото закон във връзка с
направените от ответниците възражения за неравноправност на посочените клаузи
от Договора за кредит. Към момента на сключване на договора е действал Закона
за защита на потребителите и правилата за търговия, който намира приложение във
връзка с твърденията в исковата молба за нищожност на клаузи от договора поради
противоречие със закона. Това е така, защото материалноправните норми действат
занапред, освен ако не е предвидено изрично, че намират приложение и за
заварените продължаващи правоотношения. В случая не намира приложение Закона за
защита на потребителите в сила от 10.06.2006 г. тъй като Договорът за банков
кредит е сключен на 22.05.2006 г.и в
преходните му и заключителни разпоредби не е уредено обратно действие.
Разпоредбите на чл. 143, т. 10 и 12 от ЗЗП на които се позовават ответниците ,
са идентични, съответно, с разпоредбите на чл. 35 и чл. 11 от ЗЗППТ.
Не е приложима по спора и Директива
93/13/ ЕИО от 5 април
Установи се, че Банката е извършавала
промени на прилагания лихвен процент за
погасяване на кредит № 076 от 22 май
В посочените протоколи на УС на
банката- ищец не са посочени конкретни основания за промяна в ценообразуването
на кредитите за физически лица. Съгласно чл. 11.1.1.1 от Условията за усвояване,
обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договора общия лихвен
процент за съответния лихвен период от лихвения план не се променя, освен
когато пазарните условия водят до необходимост от увеличаването му най- малко с
два пункта.
Съгласно чл. 35, ал.1 от ЗЗППТ
/отм./ неравноправна клауза в договор,
сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя.
При преценката за неравноправност на
клауза касаеща годишния лихвен процент следва да се преценят няколко критерия -
информираност на потребителя, ясни и разбираеми критерии за евентуалните
промени на годишния лихвен процент и възможност за потребителя да прекрати
договора, ако годишния лихвен процент действително бъде променен. За да не е
налице неравноправност посочените критерии следва да са налице към момента на
сключването на договора.
При формулирането на чл. 11.1.1.1 от
Условията за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по
договора
е използван неопределен термин „пазарни условия”, който създава неравноправност
по смисъла на чл. 35, ал.2, т.9 от ЗЗППТ /отм./. Определянето на задължението
на ответниците , като кредитополучатели
чрез едностранно изявление на кредитора, което е поставено в зависимост
от настъпване на събитие, което не може да бъде обективно дефинирано, на
практика означава определяне на съдържанието на договора едностранно от
търговеца. "Пазарните условия" не представляват обективно
обстоятелство, извън волята и контрола на страните по договора, което е било
уговорено или установено преди или при сключване на договора за кредит.
Употребеният израз "пазарни условия" е и бланкетен, без конкретизация на съдържанието на
понятието.
Чрез посочената клауза „Уникредит
Булбанк” е обезпечила за себе си правото произволно, при упражняване на право
на еднолична преценка да изменя годишния лихвен процент, както счете за
целесъобразно. По този начин се накърнява принципът на добросъвестност, който е
основополагащ в частноправните отношения при упражняване на породените от
договора субективни права.
В обобщение на изложеното се налага
изводът, че клаузата на чл. 11.1.1.1 от
Условията за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по процесния
договор за банков кредит е едновременно неясна и създава значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, поради
което е неравноправна по смисъла на чл. 35, ал.2, т.9 и т. 11 от ЗЗППТ /отм./ ,
което води до нейната нищожност съгл. чл. 37, ал.1 от ЗЗППТ / отм./
Банката е приела, че към 21.11.2012 г.,
видно от подаденото заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и
приложеното извлечение от счетоводните книги
вземането на банката се счита за
изискуемо в пълен размер, поради изпадане в забава на плащането на дължимите
главница и лихви , като към посочената дата
не били платени седем вноски за
главница, дължима лихва, лихва върху просрочена главница, наказателна лихва при
просрочие и редовна лихва. От друга страна заявителят представя извлечение от
дата 17.11.2015 г. за дължимите и неплатени суми към датата на подаване на
заявлението. Като основание за предсрочната изискуемост се сочи разпоредбата на
чл. 16.1 и чл. 16.1.1 от договора за кредит. Това основание е записано и във връчените до кредитополучателя и
солидарния длъжник нотариални покани за
доброволно погасяване на задължението. Предсрочната изискуемост е следвало да
бъде налице към датата на подаване на заявлението за незабавно изпълнение.
В разпоредбата на чл. 16.1 от Условията
за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договора за
кредит са посочени изчерпателно при кои хипотези кредитът става предсрочно
изискуем, една от които, посочена в чл. 16, 1.1 – допуснато просрочие на
анюитентна вноска, съответно погасителна вноска по кредита и/или съответните
лихви за всеки един от договорените падежи по т. 12. Не става ясно обаче от нотариалната покана за доброволно изпълнение кои точно погасителни
вноски не са внесени в уговорения срок, на каква сума са тези вноски.
Заявлението за издаване на Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
е депозирано в СлРС на 18.11.2015 г.
От
заключението на приетата по делото съдебно- икономическа експертиза се установи, че съгласно
предоставената информация от банката- кредитор последната вноска по кредита е
на 20 май
Към заключението е изготвена Таблица на стр. 16 от допълнителното
заключение, от която се установява, че за периода след 12.04.2012 г. са внесени
следните суми по кредита: на 14.06.2012 г- 240 лв., на 21.09.2012 г.- 135 лева, на
21.09.2012 г.- 17.02 лв., а за периода от 16.01.2013 г. до 20.11.2015
г. са внесени 5 440 лева. От тях
4 840 лева са осчетоводени за погасяване на лихва върху просрочена
главница и след 21.11.2015 г.- 600 лв. за съдебни разноски.
На въпросите
зададени от ответника вещото лице отговаря, че през периода е прилаган като
пазарен лихвен процент – Основния лихвен процент на БНБ. Стойностите на този
лихвен процент са представени в таблица
на стр. 8 от заключението. При
сключването на договора базовия лихвен процент се е определял съгласно решение
на Управителния съвет – Протокол № 3 от 21 януари
Банката- кредитор
е увеличавала прилагания лихвен процент
на база решения на Управителния съвет за увеличаване на прилаганата
надбавка от 5 юни
На вещото
лице при изготвяне на експертизата са били представени протоколи. В протокол № 38 от
В този смисъл, дори и без да се преценява
възможността за прилагане на разпоредбата на чл. 37, ал.5 от ЗЗППТ /отм./,
съгласно която сключеният между търговец и потребител договор се прилага, ако е
бил сключен и без неравноправните клаузи, то фактът, че банката е обезпечила за
себе си правото произволно, при упражняване на право на автономна преценка да
изменя възнаградителната лихва, като я увеличава със ставка, която тя счете за
целесъобразна и фактът, че в процеса на договорните отношения едностранно е
изменила стойността на насрещната парична престация - възнаградителната лихва, безспорно
се отразява върху размера на изпълнението. В този смисъл ищецът не е установил
съществуването на вземането си от обективна страна, тъй като начисляването на
възнаградителна лихва не по надлежен ред, съответно - събирането на такава от
направените погасителни вноски, се отразява, както на размера на главницата,
начислената, събрана и претендирана договорна и санкционна лихва, така и на
наличието на просрочени погасителни вноски или на периода на такова просрочие. Ищецът
в производството не установи обективният елемент като предпоставка на
настъпването на предсрочната изискуемост, относим и към размера на вземането,
поради което, съдът намира, че към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение не е настъпила предсрочна
изискуемост на вземането, поради което предявеният установителен иск следва да
се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Предмет на установителния иск е
вземането, основано на представения документ- извлечението от счетоводните
книги на банката за вземане, произтичащо от договор за кредит, в който размерът
и изискуемостта са определени от страните при сключването му. Ако фактите,
относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се
осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното
основание. В извлечението от счетоводните книги на банката, представени в
производството за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист по ч. гр.д. № 4443/2015 г. е вписано, че последната вноска по кредита е от
20.05.2012 г., което се опровергава от приетото и неоспорено по делото
заключение на вещото лице. От изготвената Таблица на стр. 16 от допълнителното
заключение по кредитанта сметка са постъпили суми на 14.06.2012 г- 240 лв., на 21.09.2012 г – 135
лева и на същата дата 17.02 лв. При това
положение не става ясно от кога кредитът се е считал за предсрочно изискуем,
което от своя страна прави искането за издаване на заповед за изпълнение
неоснователно.
Предвид изхода на спора на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на Радостина
Д. направените разноски в производството в размер на 200 лв. възнаграждение за евщо лице и 800
лв. адвокатско възнаграждение и на ответника И.д. разноски в размер на 200 лв,
внесен депозит за вещо лице.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от "УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК" АД с ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, район
„Възраждане”, пл. "Света Неделя" 7 против И.Д.Д. с
ЕГН: **********о*** –
кредитополучател и Р.П.Д. с ЕГН: **********о*** –
солидарен длъжник за признаване за
установено по отношение на ответниците, че дължат СОЛИДАРНО на "УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК" АД сумата 14
429,75 (четиринадесет хиляди четиристотин двадесет и
девет лева и седемдесет и пет стотинки) лева – главница по Договор за банков
кредит № 76/22.05.2006 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 18.11.2015 г., сумата 3 490,12 (три хиляди четиристотин и деветдесет лева и
дванадесет стотинки) лева – дължими
лихви по договора за кредит, изчислени за периода от 20.05.2012 г. до
16.11.2015 г. за които суми е
издадена Заповед № 2926/20.11.2015 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. №
4443/2015 г. на СлРС.
ОСЪЖДА "УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД
с ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, район
„Възраждане”, пл. "Света Неделя" 7 да заплати на И.Д.Д. с
ЕГН: **********о*** разноски в размер на 200 лева.
ОСЪЖДА "УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД
с ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, район
„Възраждане”, пл. "Света Неделя" 7 да заплати на Р.П.Д. с ЕГН: **********о*** разноски в
размер на 1 000 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: