Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    №  102

    

гр.Сливен,  06   февруари  2017 год.

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

      СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ІІ-ри    граждански състав  в закрито заседание на  шестнадесети януари  през две хиляди и  седемнадесета година в състав: 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ПЕТЯ МАНОВА

 

при секретаря Н.Е. , като разгледа докладваното от  р. съдия гр. дело № 2082/2017 г. на СлРС , за да се произнесе,  съобрази следното:

      

     Предявени са искове с правно основание  чл.  422 от ГПК и цена на иска 17 919.87 лева. 

             

 В Исковата си молба ищецът – „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД  /с предишно наименование „БУЛБАНК” АД/  заявява, че  на 22 май 2006 г.  в гр. Сливен сключил с ответниците И.Д.Д. -  кредитополучател  и Р.П.Д.  -  солидарен длъжник Договор за банков кредит № 076 от 22 май 2006 г.  по силата на който Договор банката предоставила на  кредитополучателя банков ипотечен кредит в размер на 16 000 лева с цел закупуване на недвижимо  имущество.  Усвояването на кредита било извършено на 31 май 2006 г. чрез превод на сумата по посочена в договора сметка. 

По силата на сключения договор за кредит кредиполучателя и солидарният длъжник са се задължили да издължават  отпуснатия кредит на месечни погасителни анюитетни вноски, включващи главница пляс лихва, дължими  на 20-то число  от всеки месец с краен срок за погасяване на кредитора 21 май 20131 г., съгл.  Т. 7 и 7.1 от договора за кредит.

Солидарната отговорност  била поета съгласно чл. 14.1 от Договора за кредит на основание гл. VІ и гл. VІІ от ЗЗД като изрично било договорено, че всяко едно от солидарно задължените лица отговаря за цялото задължение по договора.

За обезпечение на вземанията на банката към кредитополучателя и солидарния длъжник, произтичащи от договора за кредит – главница, лихви, такси, комисионни, разноски, съответно за обезпечаване на всички вземания на банката по  цитирания договор  и последващите анекси към него и за всяко едно от тях до окончателното им погасяване в полза на кредитора „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД  била учредена и вписана законна ипотека върху недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО, находящо се в  с. Злати войвода, Общ. Сливен, образуващо ПИ № VІ 55 в кв. 12, по Плана на селото с площ от 780 кв.м. при граници: изток – улица, запад – ПИ V-57, север – улица и юг – ПИ ХІІІ – 55, ведно с построената в имота ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 60 кв.м., заедно с всички подобрения и трайни насаждения в имота.

Софийски градски съд с Решение № 33 от 27 април 2007 г. по ф.д- № 2010/1990 г.  вписал преобразуването на „ЕЙЧ ВИ БИ БАНК БИОХИМ” АД и Банка „Хеброс” АД чрез вливането им в „БУЛБАНК” АД и прекратяването на първите две без ликвидация, поради преминаването на цялото и имущество върху „Булбанк” АД, както и е вписал промяна на наименованието на последното на  „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД.

От приложеното Извлечение от счетоводните книги на ищеца по сметката на кредитополучателя се установява, че ответниците обслужвали кредита нередовно като са извършвали вноски не на падежа и в необходимия размер.

Видно от Извлечението от счетоводните книги на ищеца, приложено към Заявлението за издаване на заповед за изпълнение и настоящата ИМ ответниците са изпаднали в забава от 20 май 2012 г. като не са изпълнили  изцяло или частично задължението си за погасяване на месечните си вноски, съгласно Договора и Погасителния план за месеците:

- м. май 2012 г.  – непогасена вноска в размер на 38.11 лева, от които: главница  в размер на 24.07 лева и договорни лихви /договорен лихвен процент, лихва върху просрочена главница и наказателна лихва при просрочие/ в размер на 14.04 лева;    

- м. юни 2012 г.  – непогасена вноска в размер на 131.85 лева, от които: главница  в размер на 24.25 лева и договорни лихви /договорен лихвен процент, лихва върху просрочена главница и наказателна лихва при просрочие/ в размер на 107.60 лева;   

- м. юли 2012 г.  – непогасена вноска в размер на 131.85 лева, от които: главница  в размер на 24.43 лева и договорни лихви /договорен лихвен процент, лихва върху просрочена главница и наказателна лихва при просрочие/ в размер на 107.42 лева;   

- м. август 2012 г.  – непогасена вноска в размер на 131.85 лева, от които: главница  в размер на 24.61 лева и договорни лихви /договорен лихвен процент, лихва върху просрочена главница и наказателна лихва при просрочие/ в размер на 107.24 лева; 

   - м.  септември 2012 г.  – непогасена вноска в размер на 131.86 лева, от които: главница  в размер на 24.79 лева и договорни лихви /договорен лихвен процент, лихва върху просрочена главница и наказателна лихва при просрочие/ в размер на 107.07 лева; 

 - м. октомври 2012 г.  – непогасена вноска в размер на 131.86 лева, от които: главница  в размер на 24.98 лева и договорни лихви /договорен лихвен процент, лихва върху просрочена главница и наказателна лихва при просрочие/ в размер на 106.88 лева; 

- м.  ноември 2012 г.  – непогасена вноска в размер на 131.86 лева, от които: главница  в размер на 25.16 лева и договорни лихви /договорен лихвен процент, лихва върху просрочена главница и наказателна лихва при просрочие/ в размер на 106.70 лева; 

 Поради забава на кредитополучателя и солидарния длъжник за плащане продължила повече от 6 последователни месеца на основание чл. 16.1 и чл. 16.1.1. от Договор за банков кредит № 076 от 22 май 2006 г. вземането на банката е обявено за изцяло предсрочно изискуемо поради допуснато просрочие  на анюитетна вноска, съответно погасителна вноска по кредита и/или съответните лихви за всеки един от договорените падежи.

Наличието на основание за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита било удостоверено чрез изрично посочване на дата в приложения документ по чл. 471 от ГПК – 21 ноември 2012 г. от която вземането се счита  за изискуемо в пълен размер преди настъпването на падежа. Кредитополучателят и солидарния длъжник били уведомени от банката за упражненото от нея право да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем чрез връчването на Нотариални покани, съответно с рег. № 3541, том 1, акт 138 по описа на Нотариус Николай Колев и   рег. № 6218, том 1 акт 76 по описа на Нотариус елена Шидерова като им била дадена възможност за доброволно погасяване на задълженията им.

Поради изложеното на 18 ноември 2015 г. банката пристъпила  към  принудително събиране на всички вземания по Договор за банков кредит № 076 от 22 май 2006 г.  чрез  подаване на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК до Районен съд – Сливен.  Било образувано ч.гр.д.  № 4443/2015 г.  по описа на РС – Сливен и била издадена Заповед № 2926 от 20 ноември 2015 г. за изпълнение на парично задължение с която съдът разпоредил И.Д.Д. с ЕГН: ********** *** – кредитополучател и Р.П.Д. с ЕГН: ********** *** – солидарен длъжник ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на заявителя "УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД, ЕИК: *********, със седалище гр. София и адрес на управление на дейността: район „Възраждане”, пл. "Света Неделя" 7, следните суми:   14 429,75   (четиринадесет хиляди четиристотин двадесет и девет лева и седемдесет и пет стотинки) лева– главница;  3 490,12   (три хиляди четиристотин и деветдесет лева и дванадесет стотинки) лева – договорна лихва за периода от 20.05.2012 г. до 16.11.2015 г.;   358,40   (триста петдесет и осем лева и четиридесет стотинки)  лева - разноски по делото – заплатена държавна такса за образуване на делото и   933,60   (деветстотин тридесет и три лева и шестдесет стотинки) лева  - адвокатско възнаграждение за пълномощника на заявителя.
         Главницата от 14 429,75 лева се дължи заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 18.11.2015 г. до изплащането й като  бил издаден и изпълнителен лист за посочените суми.

За събирането им било образувано Изп. дело № 177/2016 г. по описа на ЧСИ Павел Г.. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответниците подали  възражения срещу издадената Заповед за изпълнение за което били уведомени със Съобщение на РС – Сливен, връчено на 21 април 2016 г.   

На банката не й било известно основание на което отговорността на кредитополучателя и солидарния длъжник по Договор за банков кредит № 076 от 22 май 2006 г.да е отпаднала, което пораждало правният им интерес от предявяване на иск   срещу ответниците за установяване на вземането  му по Договор за банков кредит № 076 от 22 май 2006 г.  за сумата от 17 919.87 лева, представляваща 14 429.75 лева – главница, ведно със законната лихва, считано от 18.11.2015 г. и 3 490.12 лева  договорни лихви, изчислени за периода от 20 май 2012 г. до 16.11.2015 г. 

     Поради изложеното  молят съда да  постанови решение  с което да признае за установено, че ответниците И.Д.Д. -  кредитополучател и Р.П.Д.  -  солидарен длъжник  дължат солидарно  на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД     14 429,75   (четиринадесет хиляди четиристотин двадесет и девет лева и седемдесет и пет стотинки) лева– главница;  3 490,12   (три хиляди четиристотин и деветдесет лева и дванадесет стотинки) лева – договорна лихва за периода от 20.05.2012 г. до 16.11.2015 г.;   358,40   (триста петдесет и осем лева и четиридесет стотинки)  лева - разноски по делото – заплатена държавна такса за образуване на делото и   933,60   (деветстотин тридесет и три лева и шестдесет стотинки) лева  - адвокатско възнаграждение за пълномощника на заявителя, ведно със законната лихва върху главницата,            считано от датата на подаване на заявлението - 18.11.2015 г.

     Претендират направените разноски по заповедното и настоящото производство.        

В предоставения едномесечен срок   е депозиран Отговор от  ответниците в  който  считат  исковете за допустими, но  неоснователни и ги оспорват изцяло по основание и размер.  Оспорват съществуването на вземането за което е постановена Заповед за изпълнение на парично задължение  по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 4443/2015 г. по описа на СлРС.    Оспорват всички обективно съединени искове, предявени от банката – ищец за обща сума от 17 919.87 лева.

Правят възражение, че вземането на банката не е ликвидно,  не е изискуемо и не е възникнало на предявеното основание и  че кредитът не е бил обявен за предсрочно изискуем валидно по отношение на тях.

Заявяват, че не дължат претендираните суми в размера, посочен в Заповедта за изпълнение и изпълнителният лист защото ищецът неоснователно при липса на валидно правно основание за това е завишил размерът на погасителните вноски като е увеличил размера на годишната лихва и чрез въвеждане на допълнителни елементи, които не са уговорени между страните чрез незаконосъобразно поддържане на фиксиран размер на годишния лихвен процент. Оспорват извлечението от счетоводните книги като съдържащо неверен и завишен размер на възнаградителната лихва, включена в месечните им погасителни вноски от 131.86 лева при първоначално посочен от 111.36 лева при сключване на Договор за кредит.

Съгласно чл. 4 и чл. 4.1.а от раздел І ГЛП за съответния лихвен период  е формиран като сбор само от два компонента – променлив базов лихвен процент в размер на 3.31 %към датата на кредитния договор и надбавка от 3.52% фиксирана до края на Договора или общ  ГЛП    - 6.83%  при сключване на договора.  Съгласно т. 4.4  от процесния Договор е 111.36 лева.       

В т. 11.1.1.1 от раздел ІІ било предвидено, че при кредити, изплащани чрез анюитетни вноски общият лихвен процент за съответния лихвен период се фиксира в размера по т. 4.1а и не се променя освен когато пазарните условия водят до необходимост от увеличаването му най-малко с два пункта като в този случай банката има право едностранно да променя общия размер на ГЛП без за това да е необходимо сключване на допълнително споразумение  между страните.

 Правят възражение за противоречие със закона  чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и възражение за неравноправност и нищожност по смисъла на общата разпоредба на чл. 143 от ЗЗП, евентуално на основание специалните клаузи на чл. 143, ал. 10,  12 и 13 от ЗЗП и съответно чл. 146, ал. 1  ЗЗП на посочените клаузи от процесния договор и условията към него

-         цялата точка 11.1.1.1. от раздел ІІ

-         частично точка 11.1.3 от раздел ІІ само по отношение  на израза в последното изречение „........ и в съответствие с установеното в т.11.1.1.1”, които клаузи не са индивидуално уговорени от тях и били част от стандартните, изготвени предварително и типови условия на банката.

   Посочените клаузи били неравноправни и нищожни по смисъла на ЗЗП, тъй като в целия Договор за кредит и в Условията по кредити на физически лица към него не била уредена възможност дължимата от тях лихва да бъде намалена при промяна на пазарните условия, водещи до понижаване на базисния лихвен процент, докато банката – ответник е могла да я увеличава едностранно, съответно увеличение на ГЛП.

    Съгласно представения към ИМ Погасителен план от 2006 г. в годишната лихва участвал лихвен индекс,  стойностите на който не зависят от волята на търговеца  и тъй като лихвения индекс е измерител  на изменението на пазарните условия.  В случая липсвала основателна причина за едностранното изменение  на лихвения процент само по посока на неговото увеличение по преценка едностранно на кредитора.

   Процесните клаузи по Договора за кредит  били неравноправни и нищожни на общо основание – разпоредбата на чл. 143 ЗПП  във вр. с чл. 146, ал. 1 ЗЗП.

  Правят възражение срещу това, че годишната лихва по кредита е фиксирана и считат, че банката не е намалила нейния размер съответно на спадането на нивото на лихвения  индекс, участващ във  формирането й.

  Процесните клаузи по Договора за кредит били неравноправни и нищожни на  основание  чл. 143, т.3  ЗПП, съгласно която неравноправна клауза е тази, която поставя изпълнението на задължението на търговеца в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля.             

Процесните клаузи от раздел ІІ  били неравноправни и нищожни и на основание специалната разпоредба на чл. 143, т. 10 от ЗЗП във вр. с чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 е 2 от ЗЗП  защото позволявали на търговеца да променя едностранно условия по Договора за банков кредит  въз основа на непредвидено в него, неконкретизирано основание при пазарни условия, които не са точни и ясни.

  Налице било значително  неравновесие между правата на страните по Договора, тъй като  ответниците нямали право да въздействат върху размер на ГЛП и по този начин чувствително се увеличавал размера  на задължението им към банката.  Доказателство за претендираните от кредитора завишени суми     за възнаградителна лихва се явявало самото Извлечение от счетоводните книги на банката, послужило за издаване на заповед за изпълнение от което се установява, че на 20 май 2012 г.  сумата за дължима главница е 24.07 лева, а сумата посочена като договорен лихвен процент – 107.38 лева, т.е.  многократно завишава  цената на кредита, което е недобросъвестно поведение от страна на банката.

Правят възражение за изтекла тригодишна погасителна давност по отношение на претендираните от ищеца суми за дължими лихви, считано  за периода от 20 май 2012 г. до 17 ноември 2012 г.

Правят възражение за изтекла давност по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД  по отношение на втория ответник Р.П.Д., която разпоредба считат, че се прилага по аналогия и за солидарния длъжник, поради което молят  делото по отношение на нея да бъде прекратено, евентуално да бъдат отхвърлени предявените искове, защото спрямо нея срокът по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД  за подаване на Заявление по чл. 417 е изтекъл.    

Правят възражение, че не са изпадали в забава към 20 май 2012 г. и оспорват  размера на целия дълг, претендиран от банката.

Правят възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Оспорват изцяло Погасителния план към Договор за кредит като негодно доказателство  и молят да не бъде допускан като доказателство и да се изключи от доказателствата защото бил из;яло нечетлив и неясен. 

 На основание чл. 128, ал. 2 от ГПК молят банката да им връчи ново и ясно четливо копие от Погасителния план.

Възразяват и молят съда да не бъде уважавано искането на банката вещото лице да извърши проверка при ищеца по кредитното досие  като считат, че всички доказателства е  следвало да бъдат представени от ищеца с ИМ – чл. 127, ал. 2 от ГПК.

Оспорват изцяло редовното съставяне на Извлечението от  счетоводните книги от 17 ноември 2015 г., приложено към ч.гр.д. № 4443/2015 г.  по описа на СлРС  като невярно съставено, не цялостно, не съдържа пълна и вярна информация за направените от тях вноски през 2013, 2014, 2015 и 2016 г. и правят възражения по чл. 182 от ГПК като оспорват вписванията в счетоводните книги  като нередовно и молят съда да ги прецени с оглед другите обстоятелства по делото за което представят платежни документи не отразени в счетоводството на банката, което завишавало неоснователно размера на дълга.

Ответникът И.Д.Д.  лично  възразява срещу изискуемостта на вземането, включително посочените в Извлечението видове лихви и суми след 21 ноември 2012 г. Възразява срещу допуснатото принудително изпълнение, което според него е упражнено недобросъвестно. Възразява срещу размера на иска като го намира за неопределен, срещу изискуемостта на претендираните суми и определянето на деня в който изпада в забава,  срещу претендираната неустойка,    като твърди, че неустойка за неизпълнение на Договора не е уговаряна, срещу претендираните начислени „Договорни    лихви”  са с по-висок размер  с лихвата по чл. 86, ал. 2 от ЗЗД.

Счита, че не дължи обезщетение за забава защото предложил изпълнение и защото живеели в сложна икономическа обстановка на кризи.

Възразява срещу липсата на дата към която да се преведат всички задължения по Договора и посочването на  общ дълг към тази дата на основата на направените до тази дата вноски.

Оспорва истинността на документа въз основа на който е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, т.е. – Извлечението по сметки.  Прави възражение за надлежно водене на кредита и за процесуална злоупотреба с право. 

С оглед изложеното молят съда  да се произнесе с решение по силата на което да отхвърли изцяло иска на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД  да бъде прието за установено по отношение на ответниците съществуването на вземанията за които е постановена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК   по ч.гр.д. № 4443/2015 г.  на СлРС,  както и да отхвърли всички акцесорни искове.

Молят да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

    В с.з. ищецът, редовно призован  се представлява се от адв.  И.И. ***, който поддържа  исковата претенция  така,  както е предявена. Оспорва доводите в дадения писмен Отговор  

            Ответникът И.Д.Д., редовно призован   се   явява лично и възразява срещу  представяне на нови доказателства по делото.

            Ответницата  Р.П.Д., редовно призована   се   явява лично и с адв. Гита ДОБРЕВА от АК – Сливен,  моли съда да задължи ищеца да представи оригинала по Договора.

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

С  Договор за банков кредит № 076 от 22 май 2006 г.   кредиторът  „БУЛБАНК” АД е предоставило  на  кредитополучателите  кредит в размер на  16 000 лева  със срок на погасяване на 21 май 2031 г. За обезпечение на вземането  на банката И.Д.Д. и Р.П.Д.  е вписана законна ипотека върху следния недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с. Злати войвода, Общ. Сливен образуващи ПИ № VІ – 55 в кв. 12 с площ  780 кв.м. , ведно с построената в имота едноетажна жилищна сграда със застроена площ 60 кв.м.   

Към Договора са приложени Условия за усвояване обслужване на кедита и изпълнение на задълженията по него  на които  са положени подписи от кредитополучателя и солидарния длъжник .

Изготвен е Погасителен план от който е видно, че  кредита следва да бъде издължен  до 21 май 2031 г.  в размер на по 111.36 лева месечни анюитетни вноски.

Видното от приетото като доказателство   Извлечение от счетоводните книги към 17 ноември 2015 г. задължението по кредита възлиза на 14 429.75 лева – главница, сумата  3 490.12 лева – дължими лихви от 20 май 2012 г.  до 16 ноември   2015 г.

            С Молба от 27 април 2016 г. е  подновено вписването на законната ипотека върху недвижим имот, вписана в АВ под № 67,  том І, вх. № 4085/ /30 май 2006 г.

           С          Решение № 33 от 27 април 2007 г. по ф.д. № 2010/1990 г. на СГС   е вписана промяна на наименованието на банката от „БУЛБАНК” АД на  „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД .

 

            С Нотариална покана до  И.Д.Д. е уведомен, че в качеството си на кредитополучател по Договора за кредит е допуснал просрочие по същия като към дата  14 май 2015 г.  задължението му възлиза на  17 505.49 лева, в това число главница -  14 429.75 лева и лихви – 3 075.74 лева.  Поканен е в седмодневен срок да погаси доброволно задължението в пълен размер. Уведомяват го, че  предоставения кредит е обявен от банката за изцяло и предсрочно имискуем, считано от 21 ноември 2012 г.  

Нотариалната покана е връчена  лично на И.Д.Д.  с разписка  на 2 ноември 2015 г.

Такава Нотариална покана е изпратена и до солидарния длъжник  Р.П.Д..

            Към Отговора на ИМ ответниците са представили 87  бр. вносни бележки за извършени плащания по кредита и Справка към тях.

            На кредитополучателя и солидарния  длъжник е връчена Покана за доброволно изпълнение, изпратена до ответниците  с изх. № 0473-20001669 от 6 юни 2014 г. с която ги уведомяват, че към 6 юни 2014 г.  просроченото им задължение е в размер на 14 429.75 лева – главница и 2 151.93 лева лихва.

            След получаване на Поканата за доброволно изпълнение И.Д.Д. е депозирал до Директора на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД   - филиал Сливен вх. № 0473 – 08 – 009624 от 18 юни 2014 г.   в което сочи,   че не е получавал известие от банката за дните на просрочие, просрочените падежирани главница и лихва и  наказателни лихви.  Предлага извънсъдебно уреждане на отношенията.   

 До Банката е  изпратен  Протест от И.Д.Д.   вх.  № 0473 – 05 – 001154 от 9 ноември  2015 г.    в който заявява, че не приема сумите с които го задължават и възразява срещу намерението правата да се реализират по принудително събиране на вземането.  Заявява, че редовно внася месечни погасителни вноски в размер на 150 лева, като последната вноска е направена на 29 октомври 2015 г. по сметка на банката от съпругата му , която е солидарен длъжник.  

             С Протокол № 38 от 14 октомври 2008 г.  на УС на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД   са взети следните решения:  Цената на всеки банков кредит се определя като сбор от променлив базов лихвен процент  формиран от приложения към периода на олихвяването договорен лихвен индекс и премия определяне по размер от ГОД от 0 базови пункта до плюс 200 базови пункта според стойността на кредитния ресурс на кредитните пазари към който БЛП  се прибавя фиксирана договорена надбавка, отчитаща оценката на финансовото състояние на клиента, вида , срока на кредита, обезпеченията и други обстоятелства, отчитащи кредитоспособността на кредитоискателя и произтичащия от нея кредитен риск.

            С   Протокол № 25  от 5 юни 2009 г.  УС на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД    е взел решение да се  повиши премията като компонент на базовия лихвен процент със 100 базисни пункта за непогасени кредити на физически лица.

            С Протокол № 11 от 10 март 2010 г. на УС на  „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД   е взето решение  за промяна ценообразуването на кредитите за физически лица предоставени преди 2007 г. като се увеличи премията  като компонент на базовия лихвен процент с 250 базисни пункта.

            Приети са като доказателство Извлечения   по кредита  на ответниците   с движение по сметката. Приет е като доказателство и лихвен лист за кредита от 29 септември 2016 г. за периода от 20 юли 2007 г. до 29 септември 2016 г.

                На различни дати   до И.Д.Д. са адресирани извлечения по кредита като няма данни същите да са му връчени.

  Приложено е ч.гр.д.  № 4443/2015 г.  по описа на РС – Сливен по което е издадена Заповед № 2926 от 20 ноември 2015 г. за изпълнение на парично задължение с която съдът е разпоредил И.Д.Д. с ЕГН: ********** *** – кредитополучател и Р.П.Д. с ЕГН: ********** *** – солидарен длъжник ДА ЗАПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на заявителя "УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД, ЕИК: *********, със седалище гр. София и адрес на управление на дейността: район „Възраждане”, пл. "Света Неделя" 7, следните суми:   14 429,75   (четиринадесет хиляди четиристотин двадесет и девет лева и седемдесет и пет стотинки) лева – главница;  3 490,12 (три хиляди четиристотин и деветдесет лева и дванадесет стотинки) лева – договорна лихва за периода от 20.05.2012 г. до 16.11.2015 г.;   358,40   (триста петдесет и осем лева и четиридесет стотинки)  лева - разноски по делото – заплатена държавна такса за образуване на делото и   933,60   (деветстотин тридесет и три лева и шестдесет стотинки) лева  - адвокатско възнаграждение за пълномощника на заявителя.

Главницата от 14 429,75 лева се дължи заедно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 18.11.2015 г. до изплащането й като  бил издаден и изпълнителен лист за посочените суми.

            По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза вещото лице  по която   К.К.   заявява, че сумата преведена от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД на И.Д.Д. -  кредитополучател  и Р.П.Д.  -  солидарен длъжник  е 16 000  лева по сметка ********** на 31 май 2006 г.  По Договор за банков кредит № 076 от 22 май 2006 г.   са погасявани текущите задължения по кредита, а също така и дължимите лихви по просрочени главници и лихви.  Съгласно предоставената информация последната вноска по кредита е на 20 май 2012 г. Към 21 ноември 2012 г. не са погасени – редовна главница в размер на 14 429.46 лева,  редовна лихва в размер на 648.84 лева и лихва върху просрочена главница 2 826.51 лева, като задълженията  са натрупани до 21 ноември 2012 г.  за периода от 21ноември 2012 г. до 16 ноември 2015 г.

            Размерът на неиздължената главница бил в размер на 14 429.75 лева към 18.11.2015 г. същата сума се дължала и към 7.10.2015 г.

            Размерът на неиздължената договорна лихва към 18.11.2015 г.  бил в размер на 3 490.12 лева, същата сума била дължима и към  7.10.2016 г.

            Общият размер на задълженията към 18.11.2015 г. бил в размер на 17 919 лева. Към 7.10.2016 г. задължението било в същият размер.

            При сключването на договора базовия лихвен процент се е определял съгласно Решение на Управителния съвет – т.11, ал. 1.1.  По време на погасяване на кредита методиката за определяне на лихвения процент се  е променяла както следва:

            Формиране на лихвите по кредитите, отпуснати от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД   преди 23 юли 2014 г.  Банката е увеличавала стойността на Базовия банков лихвен процент като размера на това увеличаване е представен  в колона „Увеличаване или намаляване”.

Към Договор за банков кредит № 076 от 22 май 2006 г.   има подписан Погасителен план, който предвижда вноска в размер на 111.36 лева, която е разпределена  както следва: главница  - 20.29 лева и лихва – 91.07 лева.  При последвала промяна на лихвения процент размерът на главницата се запазва, но се увеличава размерът на дължимата лихва.  Дължимата главница е в размер на 14 429.75 лева непогасена главница за периода от 20 май 2012 г. до 20 номеври 2015 г. в размер на 172.29 лева и непогасена главница към 21.11.2015 г. в размер на 14 257.46 лева.  

            След м. ноември 2012 г. до 20 ноември 2015 г. са внесени 5 440 лева от тях 4 840 лева осчетоводени за погасяване на лихва върху просрочена главница и след 21 ноември 2015г.  - 600 лева съдебни разноски.

            Общата сума на  направените вноски по  всички сметки на кредита от 21 ноември 2012 г. до 29 февруари 2016 г. е 5 440 лева.

            Размерът на законната лихва за периода от 20 май 2012 г. до 16 номеври 2015 г.

            На 21 ноември 2012 г. Договор за банков кредит № 076 от 22 май 2006 г.  е обявен за предсрочно изискуем  като е начислявана само лихвата за просрочената главница.

            Към заключението си вещото лице представя Информация за сметка  на И.Д.Д.  за периода от 1 януари 2007 г. до 7 октомври 2016 г.

            На зададените въпроси в с.з. проведено на 17 октомври 2016 г.  вещото лице е отговорило,че   заключението  е направено само върху материалите, приложени по делото. В отговорите които   направил към въпросите имало огромни празнини,  за да може точно и коректно да отговори на въпросите.  Не му били представени документи от банката  като казали, че ще бъдат представени в с.з.   На 22  май 2006 година се  сключва Договор за кредит № 76 между  „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД,  И.Д.Д. и Р.П.Д..  На база на този Договор на стр.  6 от   становището му описал начина на олихвяване на кредита. Там имало един базов лихвен процент и една надбавка с 3.52 %.  Към този Договор били предоставени Общи правила на стр. 26 от делото,  съгласно които в чл. 11.1  този базов лихвен процент се определял с Решение на УС на банката.  В последващите точки 11.2 и 3  се конкретизирал начина на олихвяване на кредита при  нередовност.  Тъй като в Общите правила  на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД към този период се конкретизирали два различни лихвени процента при изпадане на нередовност по отношение на главница или лихва и друг лихвен процент,  когато нередовността била и към двата компонента. Поради тази  характеристика  смята, че имало неяснота, тъй като един от въпросите бил кой е пазарния индекс – ст. 8 въпрос № 1. Към момента на сключване на Договора за банков кредит не съществувала методология, която да прилага пазарен индекс, а  съществувало определяне на базов лихвен процент на база решение на УС на банката.  В таблица  на стр. 9   представил какво   извършвала банката и как е променяла лихвения процент за   периода на кредита – 21  ноември 2012 г.  След този период  или по време на този период „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД  приемала нова методология за олихвяване на ипотечните кредитите. В тези   правила  вече се виждала нова методология за определяне на базовия лихвен процент, който бил ключов за всички изчисления като този лихвен процент се определя от три компоненти.  Не можел да каже кои са компонентите към този кредит, те са едномесечен, три месечен и шест месечен Софибор плюс надбавка.  През 2014 г.  се приемат най-новите правила за ипотечните кредити в които вече пазарния индекс остава само тримесечния Софибор плюс надбавка. За да се даде коректен отговор дали банката е изчислявала увеличение или намаляла  лихвения процент,  приложен към Кредит № 076 било необходимо да се знае, точно приложимите към съответния период ОУ за олихвяване, каквито  не му били предоставени, а му било съобщено, че  ще бъдат предоставени в с.з.  Кредита имал увеличаване  на лихвените равнища,  имало и в един определен период и намаляне на дължимите лихви. На стр. 13   ги подчертал, но нямало яснота как се  е образувал този лихвен процент.  Другите неща свързани с отговора на въпросите били следните:  на 21  ноември 2012 година  кредита бил обявен за предсрочно изискуем. След този период И.Д.Д.  и Р.П.Д. правели съответните вноски, описани в заключението, но тези вноски отивали за погасяне на  наказателни лихви, това   отчел по данни,  които са му предоставени от банката. Това има нужда от повторна проверка след като се запознаел с други доказателства, ОУ, лихвени проценти за да види къде са отишли тези средства. Това става поради факта, че  по сметката на И.Д.Д. и Р.П.Д. е наложен запор и вноските които са извършвани след тази дата банката ги  правила по технически  сметки на банката. Това означава сметка собственост на банката, а не собственост на  И.Д.Д. и вече от тази сметка внесените суми с нареждане на съответния  кредитен инспектор се осчетоводят по кредита на И.Д.Д..  След  датата,  когато била вкарана  Молбата за заповедното производство били  направени 4 вноски в размер на 600 лева, които са отишли за погасяне на присъдените съдебни разноски на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД.  С оглед коректното безпристрастно отношение искал да подчертае, че  заключението е направено само въз основа на материалите, предоставени по делото. През четирите месеца от януари  до април 2010 година базовия лихвен процент бил по-нисък от записания в Договора от 2006 година.  За да бъде коректно защо е увеличаван лихвения процент следвало да се запознае представените документи от банката.  Имал  данни от юли 2007 до 21 ноември 2012 година, но можел да предположи, че и за предния период е прилаган  лихвения процент.  Точно за отговора на въпрос № 9 на стр. 16  поискал разяснения от банката, като му било казано, че ще бъде представено в с.з.  и се надява да бъде представено с днешните документи, но може да каже, че след тази дата подчертаните  вноски са вноските, правени чрез техническите сметки на банката.  Вече описах  как се извършва осчетоводяването на тези суми, от техническата сметка с нареждане  на кредитния инспектор.   Имал  справка дадена от банката, приложена по делото от която   установил каква е сумата по дължимата главница, ако имало изискване   да изчисли и главницата съответно ще извърши справка с осчетоводяванията в банката.  Предполага, че при промяна от най-старите ОУ към преминаване към условията след тях било възможно да има някакво проиграване с  главницата, но мисли че ще бъдат  не повече от 2-3 лева. Основния проблем като обобщение, е че имало през периода на кредита   увеличаване на лихвите и водело до по-високи лихвени плащания, а клиента продължавал да внася сумите,  известни му по Погасителния план и поради тази причина се получавало и изпадане в последващи фази – нередовност на лихва и главница. На база представените в делото материали заключението му  изглеждало в този вид, но счита, че това е във  интерес на ответниците да има яснота по начина на образуване на базовия лихвен процент и начина на неговото прилагане, тъй като той е в основата на всички последващи олихвявания по техния кредит. Само на приложените материали в делото това не можело коректно да бъде извършено.

            На вещото лице са поставени допълнителни въпроси на които същият отговаря,  че сумата приведена от "УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД на  И.Д.Д. и Р.П.Д. е 16 000 лева  по сметка ********** на 31 май 2006 г. По Кредит № 076 от 22 юни 2006 г. са погасявани текущите задължения, а също така и дължимите лихви по просрочени главници и лихви.  Съгласно предоставената информация последната вноска по кредита е на 20 май 2012 г. Към 21 ноември 2012 г. не са погасени: редовна главница в размер на 14 429.46 лева, редовна лихва в размер на 648.84 лева и лихва върху просрочената главница – 2 826.51 лева като задълженията  са натрупани до 21 ноември 2012 г.  за периода от 21 ноември 2012 г. до 16  ноември 2015 г. Размерът на неиздължената главница  е 14 429.75 лева към 18 ноември 2015 г. същата сума се дължи и към 7 октомври 2015 г. Размерът на неиздължената договорна лихва към 18 ноември 2015 г. е в размер на 3 490.12 лева, същата сума е дължима и към 7 октомври 2016 г. Общият размер на задълженията към 18 ноември 2015 г. е 17 919 лева. към 7 октомври 2016 г. задължението е в същия размер.  На въпросите зададени от ответника вещото лице отговаря, че през периода е прилаган като пазарен лихвен процент – Основния лихвен процент на БНБ. Стойностите на този лихвен процент  са представени в таблица на стр. 8 от заключението.  При сключването на договора базовия лихвен процент се е определял съгласно решение на Управителния съвет – Протокол № 3 от 21 януари 2005 г. По време на погасяване на кредита методиката за определяне на лихвения процент се променя. Към датата на изготвяне на експертизата методиката за образуване на   лихвения процент е отново променена като се определя от променлив годишен  лихвен процент по овърдрафтите, ипотечните и потребителските кредити с Погасителен план – годишен лихвен процент  =  Референтен лихвен процент + фиксирана /непроменлива/ надбавка.  Банката е извършавала промени на прилагания   лихвен процент за погасяване на кредит  № 076 от 22 май 2006 г. като го е увеличавала или намалявала по  начин указан в таблица на стр. 13 от допълнителното заключение.   Увеличаването на прилагания лихвен процент  бил на база на решения на Управителния съвет за увеличаване на прилаганата надбавка от 5 юни 2009 г. и 10 март 2010 г.   В Протокол № 38 от 14 октомври 2008 г. се приема, че „Цената на всеки банков кредит се определя като сбор от променлив базов лихвен процент, който се формира от приложения към периода на олихвявавенето, договорен лихвен индекс и премия от 0 до 200 базови процентни пункта.  Към този индекс се прибавя и фиксирана надбавка, отчитаща финансовото състояние на клиента, вида, срока на кредита, обезпечението и други обстоятелства. Максималния размер на премията е от 0 до 200 базови процентни пункта.  При прилагане на лихвен процент по т. 4 се получава, че е трябвало да плати лихва в размер на 5 699.06 лева.  До м.  ноември 2012 г.,    включително и отделно до датата на последното плащане – 29.02.2016 г.  банката е удържала 7 056.89 лева.  Банката е увеличила стойността на премията, формираща базовия банков лихвен процент. Към Договора има подписан Погасителен план, който предвижда вноска в размер на 111.36 лева,  която е разпределена както следва: главница – 20.29 лева и лихва – 91.07 лева.  При последвалата промяна  на лихвения процент размерът на главницата се запазва, но се увеличава размерът на дължимата лихва.  След м. ноември 2012 г. до 20 ноември 2015 г.  са внесени 5 440 лева от тях 4 840 лева  са осчетоводени за погасяване на лихва върху просрочена главница и след 21 ноември 2015 г.  600 лева   за съдебни разноски. Общата сума на внесените вноски от 21 ноември 2012 г. до 29 февруари 2016 г. е 5 440 лева.   Размерът на законната лихва за периода  от 20 май 2012 г. до 16 ноември 2015 г.  е 5 133.15 лева.  на 21 ноември 2012 г.  кредита  е обявен за предсрочно изискуем като е начислявана само лихва за просрочена главница.

                На зададените от страните въпроси в с.з. вещото лице отговаря, че при изготвянето на експертизата се е водил от представените протоколи от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД. В протокол № 38 от 2008 г. се твърди, че базовия лихвен процент се определя  от съответния пазарен индекс плюс надбавка от 0 до 2 %   и   изследвал всичките изчислявания на лихвените равнища на база това решение.  При изчисленията се установило, че  премията  е увеличена не от 0 до 2 %, а от 0 до 4.5 %.  На база на това е изчислявал само премия до 2 %. Счита, че попада  в правно естество какво трябва да се приложи. Размерът  на  надвнесената сума е 1 357.83 лева.   Д. е внесъл общо 5 440 лева или общата сума от 6 797.83 лева са внесени от Д.. Същата тази сума преизчислил като вноски по кредита, като първата вноска  е отбелязал от 20  май 2012 година – датата от която  банката счита, че кредита е предсрочно изискуем. След като  преизчислил сумата се установило, че клиента е внесъл  своето задължение до 20  юни 2017 година,  по което имало частично плащане в рамките на 4.87 лева.  Към датата на подаване на Заповедта за изпълнение кредита не е бил предсрочно изискуем,  ако се приеме, че премията се изчислява в рамките на 0 – 2 %. Ако съдът приемел, че Управителния съвет има право сам да определя премията,  банката е действала добросъвестно.  Затова изчислил два варианта, първия по въпросите на банката, а втория по въпросите на ответника.   През 2007 г. влязохме в европейския съюз и през 2008 г. се забелязвало, тъй като валутния риск на България започнал да става все по-малък   едно рязко намаляване на основния лихвен процент, който било съставна част от образуването  на базовия лихвен процент на  лихвения процент на кредита и поради тази причина, тъй като се определял от БНБ „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД,  за да защити своята рентабилност е увеличила премиите, т. е. премията с която се образува базовия лихвен процент.  Заложено било в Договора, но реално погледнато имало определи условия за това вдигане, което трябвало да се приеме от Управителния съвет, но гледал основно протоколите, които обяснявали  каква да бъде методологията и как да се формира лихвения процент по кредита. За този период методиката  за образуване на базовия лихвен процент била променена три пъти.   Въпроса бил зададен от ищеца за забава към 22  май 2012 година.   Отговорил   на база документите, предадени му от банката.   Ако трябва да отговори по съвест трябвало да влязе в  правно естество.  Това бил правен въпрос и нямал право той да правя изводи.  Правейки заключението в два варианта  е защитил интересите и на двете страни.  На 20 май 2012 година  кредита според данните на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД  излизал в просрочие. На 20  ноември 2012  кредита ставал предсрочно изискуем на база това решение на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД кредита се прехвърлял в друга сметка в която започвали да се начисляват  наказателни лихви върху цялата просрочена главница,  от 2012 – 2016 година кредита е бил такъв.  На база на това нещо всички суми, които Д. е внасял  са отивали за погасяване на наказателни лихви.   Делото е точно заради това да се прецени и  да  отговори  на въпросите на ищеца.  В отговора е сложил само договорените лихви за периода до 20 ноември 2012 г. След това  всички наказателни лихви и   предмет на  спора не били включени вътре, тъй като при преизчисляване на условия и други неща реално отпадат от претенцията. Смята, че „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД коректно си е свършила работа що се отнася до справката.   Справката се изготвя 2 - 3 дни от съответното оторизирано лице, което имало право да изготвя съответните справки. Тъй като се  предоставя на съответния юрисконсулт,  който изготвя Заявление и се получавала 1 – 2 дни разлика между сумите за олихвяване и поради тази причина има разлика, която е минимална 10 -15 лева. От справката предоставена от банката   определил датата на предсрочната изискуемост.   Предсрочната изискуемост се определяла от банката, те са кредитори и имали право.  Записал   главница 14 257.46 лева защото това излизало от документите,  предоставени му от банката.  Основата е документи, които са му предоставени от банката. Не може да преизчислява  дълг.   Единственото, което можел е да преизчисли лихвените плащания, съгласно Протоколните решение на Управителния съвет на банката, който единствено е оторизиран да извършва промени в методологията на изчисляване на базовия лихвен процент. В погасителния план били включени два компонента, част от главницата и част от лихвата.  Не е променян размера на главницата, единствено е променян размера на дължимата лихва.  С  Извлечението от сметката бил запознат.   При запознаване с движението по разплащателни сметки на Д. се установило, че първоначално кредита е имал вноска 111.33 лева, след това  започва  покачване на лихвения процент.  Д. е внасял една стандартна сума около 120 лева по Погасителен план, но тази сума не е стигала за погасяване на действителните задължения към момента.  Банката, за да изготви тази справка не описва точно в кой момент той не е внесъл, а просто всички суми, които е внесъл отнася за по-преден период. Когато настъпи една ситуация,  тъй като лихвените му проценти са по-високи се получава един период в който реално излиза, че няма погасяване на суми за тези месеци, а реално може да е извършил плащане, но тази сума да е отишла за погасяване на негово предходно задължение.  Поради тази причина  се получава това,  хората мислят, че са внасяли, а вноските се отнасят за предходни периоди. Не може да каже дали Д. е поддържал комуникации с банката, която да му обясни тези неща.   Системата е такава банката ги начислява и в едногодишен период Ви казва, Вие сте внесли толкова, но трябва да внесете друга сума.  Правени са вноски, които  не са били достатъчни. Банката под вноска разбира, че трябва да се плати главницата, а лихвата  е договорно задължение.   По делото има  документи от които се вижда от кой са правени вноските.    Първоначално вноските са правени по разплащателната сметка на Д.,  след един период – 22  ноември 2012 г., тъй като кредита става предсрочно изискуем,  а е имало запори по неговите сметка и  тъй като банката гледа да си събере задължението използва техническа сметка на банката. Парите се внасят не по неговата разплащателна сметка, а се внасят по сметка на банката и вече банката ги начислява по неговия кредит. При съществуването на кредита има две сметки – разплащателна  и друга кредитна сметка на лицето.   Банката е гледала коректно да си събере вземането, а не да отидат по наложените запори. 

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото доказателства, ценени както по отделно, така и в тяхната съвкупност. Представените по делото писмени доказателства, съдът възприе изцяло, като непротиворечиви по между си и допринасящи за изясняване на правно значимите за решаването на спора факти и обстоятелства.   

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предмет на иска с пр. осн. чл. 422 от ГПК във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК във вр. чл. 415, ал.1 от ГПК е установяване вземането на кредитора, за което е издадена заповед за  незабавно  изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 от ГПК. По този иск   ищецът следва да докаже факта от който произтича вземането му и неговия размер. Тъй като е подадено ищецът не следва да проведе успешен установителен иск срещу ответниците. В негова тежест е да докаже фактите, пораждащи претендираното и оспорено право.

Безспорно се установи в производството, че  между „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД  /с предишно наименование „БУЛБАНК” АД/ и  ответниците И.Д.Д. -  кредитополучател  и Р.П.Д.  -  солидарен длъжник  на 22 май 2006 г.  в гр. Сливен е сключен Договор за банков кредит № 076 от 22 май 2006 г.  по силата на който банката е  предоставила на  кредитополучателя банков ипотечен кредит в размер на 16 000 лева с цел закупуване на недвижимо  имущество.  Усвояването на кредита е извършено на 31 май 2006 г. чрез превод на сумата по посочена в договора сметка. 

По силата на сключения договор за кредит кредиполучателя и солидарният длъжник са се задължили да издължават  отпуснатия кредит на месечни погасителни анюитетни вноски, включващи главница плюс лихва, дължими  на 20-то число  от всеки месец с краен срок за погасяване на кредитора 21 май 20131 г., съгл.  Т. 7 и 7.1 от договора за кредит.

Солидарната отговорност  е  поета съгласно чл. 14.1 от Договора за кредит на основание гл. VІ и гл. VІІ от ЗЗД като изрично е  договорено, че всяко едно от солидарно задължените лица отговаря за цялото задължение по договора.

За обезпечение на вземанията на банката към кредитополучателя и солидарния длъжник, произтичащи от договора за кредит в полза на кредитора „е  учредена и вписана законна ипотека върху недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО, находящо се в  с. Злати войвода, Общ. Сливен, образуващо ПИ № VІ 55 в кв. 12, по Плана на селото с площ от 780 кв.м. при граници: изток – улица, запад – ПИ V-57, север – улица и юг – ПИ ХІІІ – 55, ведно с построената в имота ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 60 кв.м., заедно с всички подобрения и трайни насаждения в имота.

          На първо място съдът следва да се произнесе по направеното от  ответниците възражение, че вземанията за лихви са погасени по давност за периода от 20.05.2012 г. до 17.11.2012 г., като следва да се приложи кратката давност по чл. 111, б. „в” от ЗЗД. В случая не се касае за периодични плащания , тъй като такива представляват само тези самостоятелно обособени, еднородни престации, които са независими една от друга и произтичат от общ юридически факт, като всяко едно от тях е независимо и самостоятелно от останалите еднородни задължения, а при договорите за кредит е налице неделимо плащане. В случай, че е уговорено връщането на сумата по тях да стане на погасителни вноски на определени дати, то това не превръща тези вноски в периодични плащания. Договореното връщане на кредита на погасителни вноски представлява само съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части . Това обаче не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява само частични плащания по договора /в този смисъл е Решение № 261/2011 на IV г.о., ГК на ВКС, което е поставено по реда на чл. 290 от ГПК и има задължителен характер съгласно т. 2 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС/.

Неоснователно е и направеното възражение за изтекъл преклузивен срок по чл. 147 от ЗЗД , по отношение на ответницата Р.Д.. Последната е подписала договора за кредит като солидарен длъжник. В същото качество е подписала и  Условията за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договора.  Подписвайки тези условия, същата е декларирала, че е запозната с тях, и не може да се направи извод, че не я обвързват. Ответницата Р.Д.  няма качеството на поръчител в процесното кредитно правоотношение, поради което и възражението за изтекъл преклузивен срок по чл. 147 от ЗЗД не следва да се обсъжда. С подписването на договора Д. се е съгласила да отговаря солидарно с кредитополучателя за изплащане на задължението му в пълен размер и за него възниква солидарната отговорност, за което са приложими чл. 121- чл. 127 от ЗЗД, но не  и разпоредбата на чл. 147 от ЗЗД..

Ответниците в отговора на исковата молба правят възражение за неправноправност и нищожност  по смисъла на общата разпоредба на чл. 143 от ЗЗД, евентуално на основание специалните клаузи на чл. 143, ал.10, 12 и 13 от ЗЗП и съответно чл. 146, ал.1 от ЗЗП на следните клаузи от договора: цялата точка на чл. 11.1.1.1, частично точка 11.1.3. Същите не били индивидуално уговорени и част от стандартни такива. Липсвала основателна причина за едностранно изменение на лихвения процент само по посока на неговото увеличение по преценка единствено на кредитора.

Посочените клаузи били неравноправни и нищожни по смисъла на ЗЗП, тъй като банката – ответник е могла да я увеличава едностранно, съответно увеличение на ГЛП.

Процесните клаузи по Договора за кредит били неравноправни и нищожни на  основание  чл. 143, т.3  ЗПП, съгласно която неравноправна клауза е тази, която поставя изпълнението на задължението на търговеца в зависимост от условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля.              

Клаузите от раздел ІІ  били неравноправни и нищожни и на основание специалната разпоредба на чл. 143, т. 10 от ЗЗП във вр. с чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 е 2 от ЗЗП  защото позволявали на търговеца да променя едностранно условия по Договора за банков кредит  въз основа на непредвидено в него, неконкретизирано основание при пазарни условия, които не са точни и ясни.

  Налице било значително  неравновесие между правата на страните по Договора, тъй като  ответниците нямали право да въздействат върху размер на ГЛП и по този начин чувствително се увеличавал размера  на задължението им към банката. 

Съдът намира, че на първо място следва да определи приложимия по делото закон във връзка с направените от ответниците възражения за неравноправност на посочените клаузи от Договора за кредит. Към момента на сключване на договора е действал Закона за защита на потребителите и правилата за търговия, който намира приложение във връзка с твърденията в исковата молба за нищожност на клаузи от договора поради противоречие със закона. Това е така, защото материалноправните норми действат занапред, освен ако не е предвидено изрично, че намират приложение и за заварените продължаващи правоотношения. В случая не намира приложение Закона за защита на потребителите в сила от 10.06.2006 г. тъй като Договорът за банков кредит е сключен на  22.05.2006 г.и в преходните му и заключителни разпоредби не е уредено обратно действие. Разпоредбите на чл. 143, т. 10 и 12 от ЗЗП на които се позовават ответниците , са идентични, съответно, с разпоредбите на чл. 35  и чл. 11 от ЗЗППТ.

Не е приложима по спора и Директива 93/13/ ЕИО  от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Същата  е въведена в националното право със ЗЗП, поради което няма как да се прилага за настоящия случай.

Установи се, че Банката е извършавала промени на прилагания   лихвен процент за погасяване на кредит  № 076 от 22 май 2006 г. като го е увеличавала или намалявала по  начин указан в таблица на стр. 13 от допълнителното заключение на вещото лице.   Увеличаването на прилагания лихвен процент  е  на база на решения на Управителния съвет за увеличаване на прилаганата надбавка от 5 юни 2009 г. и 10 март 2010 г.   В Протокол № 38 от 14 октомври 2008 г. се приема, че „Цената на всеки банков кредит се определя като сбор от променлив базов лихвен процент, който се формира от приложения към периода на олихвявавенето, договорен лихвен индекс и премия от 0 до 200 базови процентни пункта.  Към този индекс се прибавя и фиксирана надбавка, отчитаща финансовото състояние на клиента, вида, срока на кредита, обезпечението и други обстоятелства. Максималния размер на премията е от 0 до 200 базови процентни пункта.  Банката е увеличила стойността на премията, формираща базовия банков лихвен процент. В протокол № 38 от 2008 г. се твърди, че базовия лихвен процент се определя  от съответния пазарен индекс плюс надбавка от 0 до 2 %     При изчисленията на вещото лице се установило, че  премията  е увеличена не от 0 до 2 %, а от 0 до 4.5 %.

В посочените протоколи на УС на банката- ищец не са посочени конкретни основания за промяна в ценообразуването на кредитите за физически лица. Съгласно чл. 11.1.1.1 от Условията за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договора общия лихвен процент за съответния лихвен период от лихвения план не се променя, освен когато пазарните условия водят до необходимост от увеличаването му най- малко с два пункта.

Съгласно чл. 35, ал.1 от ЗЗППТ /отм./  неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

При преценката за неравноправност на клауза касаеща годишния лихвен процент следва да се преценят няколко критерия - информираност на потребителя, ясни и разбираеми критерии за евентуалните промени на годишния лихвен процент и възможност за потребителя да прекрати договора, ако годишния лихвен процент действително бъде променен. За да не е налице неравноправност посочените критерии следва да са налице към момента на сключването на договора.

 При формулирането на  чл. 11.1.1.1 от Условията за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договора е използван неопределен термин „пазарни условия”, който създава неравноправност по смисъла на чл. 35, ал.2, т.9 от ЗЗППТ /отм./. Определянето на задължението на ответниците , като кредитополучатели  чрез едностранно изявление на кредитора, което е поставено в зависимост от настъпване на събитие, което не може да бъде обективно дефинирано, на практика означава определяне на съдържанието на договора едностранно от търговеца. "Пазарните условия" не представляват обективно обстоятелство, извън волята и контрола на страните по договора, което е било уговорено или установено преди или при сключване на договора за кредит. Употребеният израз "пазарни условия" е и бланкетен,  без конкретизация на съдържанието на понятието. 

Чрез посочената клауза „Уникредит Булбанк” е обезпечила за себе си правото произволно, при упражняване на право на еднолична преценка да изменя годишния лихвен процент, както счете за целесъобразно. По този начин се накърнява принципът на добросъвестност, който е основополагащ в частноправните отношения при упражняване на породените от договора субективни права.

В обобщение на изложеното се налага изводът, че клаузата на чл. 11.1.1.1 от Условията за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по процесния договор за банков кредит е едновременно неясна и създава значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, поради което е неравноправна по смисъла на чл. 35, ал.2, т.9 и т. 11 от ЗЗППТ /отм./ , което води до нейната нищожност съгл. чл. 37, ал.1 от ЗЗППТ / отм./ 

Банката е приела, че към 21.11.2012 г., видно от подаденото заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и приложеното извлечение от счетоводните книги  вземането на банката се счита  за изискуемо в пълен размер, поради изпадане в забава на плащането на дължимите главница и лихви , като към посочената дата  не били платени  седем вноски за главница, дължима лихва, лихва върху просрочена главница, наказателна лихва при просрочие и редовна лихва. От друга страна заявителят представя извлечение от дата 17.11.2015 г. за дължимите и неплатени суми към датата на подаване на заявлението. Като основание за предсрочната изискуемост се сочи разпоредбата на чл. 16.1 и чл. 16.1.1 от договора за кредит. Това основание е записано  и във връчените до кредитополучателя и солидарния длъжник нотариални покани  за доброволно погасяване на задължението. Предсрочната изискуемост е следвало да бъде налице към датата на подаване на заявлението за незабавно изпълнение.

В разпоредбата на чл. 16.1 от Условията за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договора за кредит са посочени изчерпателно при кои хипотези кредитът става предсрочно изискуем, една от които, посочена в чл. 16, 1.1 – допуснато просрочие на анюитентна вноска, съответно погасителна вноска по кредита и/или съответните лихви за всеки един от договорените падежи по т. 12.  Не става ясно обаче  от нотариалната  покана за доброволно изпълнение кои точно погасителни вноски не са внесени в уговорения срок, на каква сума са тези вноски. Заявлението за издаване на Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист е депозирано в СлРС  на 18.11.2015 г.

От заключението на приетата по делото съдебно- икономическа експертиза се установи, че съгласно предоставената информация от банката- кредитор последната вноска по кредита е на 20 май 2012 г. Към 21 ноември 2012 г. не са погасени: редовна главница в размер на 14 429.46 лева, редовна лихва в размер на 648.84 лева и лихва върху просрочената главница – 2 826.51 лева като задълженията  са натрупани до 21 ноември 2012 г.  за периода от 21 ноември 2012 г. до 16  ноември 2015 г. размерът на неиздължената главница  е 14 429.75 лева към 18 ноември 2015 г. същата сума се дължи и към 7 октомври 2015 г. Размерът на неиздължената договорна лихва към 18 ноември 2015 г. е в размер на 3 490.12 лева, същата сума е дължима и към 7 октомври 2016 г. Общият размер на задълженията към 18 ноември 2015 г. е 17 919 лева. към 7 октомври 2016 г. задължението е в същия размер.

Към заключението е изготвена  Таблица на стр. 16 от допълнителното заключение, от която се установява, че за периода след 12.04.2012 г. са внесени следните суми по кредита: на 14.06.2012 г- 240 лв., на 21.09.2012 г.-  135 лева, на  21.09.2012 г.- 17.02 лв., а за периода от 16.01.2013 г. до 20.11.2015 г.  са внесени 5 440 лева. От тях 4 840 лева са осчетоводени за погасяване на лихва върху просрочена главница и след 21.11.2015 г.- 600 лв. за съдебни разноски.

  На въпросите зададени от ответника вещото лице отговаря, че през периода е прилаган като пазарен лихвен процент – Основния лихвен процент на БНБ. Стойностите на този лихвен процент  са представени в таблица на стр. 8 от заключението.  При сключването на договора базовия лихвен процент се е определял съгласно решение на Управителния съвет – Протокол № 3 от 21 януари 2005 г. По време на погасяване на кредита методиката за определяне на лихвения процент се променя..  Банката е извършавала промени на прилагания   лихвен процент за погасяване на кредит  № 076 от 22 май 2006 г. като го е увеличавала или намалявала по  начин указан в таблица на стр. 13 от допълнителното заключение.

  Банката- кредитор е увеличавала прилагания лихвен процент  на база решения на Управителния съвет за увеличаване на прилаганата надбавка от 5 юни 2009 г. и 10 март 2010 г.   В Протокол № 38 от 14 октомври 2008 г. се приема, че „Цената на всеки банков кредит се определя като сбор от променлив базов лихвен процент, който се формира от приложения към периода на олихвявавенето, договорен лихвен индекс и премия от 0 до 200 базови процентни пункта.  Към този индекс се прибавя и фиксирана надбавка, отчитаща финансовото състояние на клиента, вида, срока на кредита, обезпечението и други обстоятелства. Максималния размер на премията е от 0 до 200 базови процентни пункта.  При прилагане на лихвен процент по т. 4 се получава, че е трябвало да плати лихва в размер на 5 699.06 лева.  До м.  ноември 2012 г.,    включително и отделно до датата на последното плащане – 29.02.2016 г.  банката е удържала 7 056.89 лева. При последвалата промяна  на лихвения процент размерът на главницата се запазва, но се увеличава размерът на дължимата лихва.  След м. ноември 2012 г. до 20 ноември 2015 г.  са внесени 5 440 лева от тях 4 840 лева  са осчетоводени за погасяване на лихва върху просрочена главница и след 21 ноември 2015 г.  600 лева   за съдебни разноски. Общата сума на внесените вноски от 21 ноември 2012 г. до 29 февруари 2016 г. е 5 440 лева.   Размерът на законната лихва за периода  от 20 май 2012 г. до 16 ноември 2015 г.  е 5 133.15 лева.  на 21 ноември 2012 г.  кредита  е обявен за предсрочно изискуем като е начислявана само лихва за просрочена главница.

                На вещото лице при изготвяне на експертизата са били представени протоколи.  В протокол № 38 от 2008 г. е прието,  че базовия лихвен процент се определя  от съответния пазарен индекс плюс надбавка от 0 до 2 %   и   изследвал всичките изчислявания на лихвените равнища на база това решение.  При изчисленията се установило, че  премията  е увеличена не от 0 до 2 %, а от 0 до 4.5 %.  На база на това е изчислявал само премия до 2 %. Размерът  на  надвнесената сума е 1 357.83 лева.   Д. е внесъл общо 5 440 лева или общата сума от 6 797.83 лева са внесени от Д.. Същата тази сума преизчислил като вноски по кредита, като първата вноска  е отбелязал от 20  май 2012 година – датата от която  банката счита, че кредита е предсрочно изискуем. След като  преизчислил сумата се установило, че клиента е внесъл  своето задължение до 20  юни 2017 година,  по което имало частично плащане в рамките на 4.87 лева, т.е към  датата на подаване на Заповедта за изпълнение кредита не е бил предсрочно изискуем.

В този смисъл, дори и без да се преценява възможността за прилагане на разпоредбата на чл. 37, ал.5 от ЗЗППТ /отм./, съгласно която сключеният между търговец и потребител договор се прилага, ако е бил сключен и без неравноправните клаузи, то фактът, че банката е обезпечила за себе си правото произволно, при упражняване на право на автономна преценка да изменя възнаградителната лихва, като я увеличава със ставка, която тя счете за целесъобразна и фактът, че в процеса на договорните отношения едностранно е изменила стойността на насрещната парична престация - възнаградителната лихва, безспорно се отразява върху размера на изпълнението. В този смисъл ищецът не е установил съществуването на вземането си от обективна страна, тъй като начисляването на възнаградителна лихва не по надлежен ред, съответно - събирането на такава от направените погасителни вноски, се отразява, както на размера на главницата, начислената, събрана и претендирана договорна и санкционна лихва, така и на наличието на просрочени погасителни вноски или на периода на такова просрочие. Ищецът в производството не установи обективният елемент като предпоставка на настъпването на предсрочната изискуемост, относим и към размера на вземането, поради което, съдът намира, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение не е настъпила предсрочна изискуемост на вземането, поради което предявеният установителен иск следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

            Предмет на установителния иск е вземането, основано на представения документ- извлечението от счетоводните книги на банката за вземане, произтичащо от договор за кредит, в който размерът и изискуемостта са определени от страните при сключването му. Ако фактите, относими към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание. В извлечението от счетоводните книги на банката, представени в производството за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр.д. № 4443/2015 г. е вписано, че последната вноска по кредита е от 20.05.2012 г., което се опровергава от приетото и неоспорено по делото заключение на вещото лице. От изготвената Таблица на стр. 16 от допълнителното заключение по кредитанта сметка са постъпили суми на  14.06.2012 г- 240 лв., на 21.09.2012 г – 135 лева и на същата дата 17.02 лв.  При това положение не става ясно от кога кредитът се е считал за предсрочно изискуем, което от своя страна прави искането за издаване на заповед за изпълнение неоснователно.

Предвид изхода на спора на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът  следва да бъде осъден да заплати на Радостина Д. направените разноски в производството в размер  на 200 лв. възнаграждение за евщо лице и 800 лв. адвокатско възнаграждение и на ответника И.д. разноски в размер на 200 лв, внесен депозит за вещо лице.

Мотивиран от гореизложеното съдът

 

                                                                    Р Е Ш И:

 

              ОТХВЪРЛЯ предявеният от   "УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД с  ЕИК: *********  със седалище и адрес на управление:  гр. София,    район „Възраждане”, пл. "Света Неделя" 7 против   И.Д.Д. с  ЕГН: **********о*** – кредитополучател и Р.П.Д. с   ЕГН: **********о*** – солидарен длъжник  за признаване за установено по отношение на ответниците, че дължат СОЛИДАРНО  на "УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД сумата 14 429,75   (четиринадесет хиляди четиристотин двадесет и девет лева и седемдесет и пет стотинки) лева – главница по Договор за банков кредит № 76/22.05.2006 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.11.2015 г., сумата 3 490,12   (три хиляди четиристотин и деветдесет лева и дванадесет стотинки) лева – дължими лихви по договора за кредит, изчислени за периода от 20.05.2012 г. до 16.11.2015 г.  за които суми е издадена Заповед № 2926/20.11.2015 г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 4443/2015 г. на СлРС.

 

  ОСЪЖДА  "УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД с  ЕИК: *********  със седалище и адрес на управление:  гр. София,    район „Възраждане”, пл. "Света Неделя" 7 да заплати на     И.Д.Д. с  ЕГН: **********о***  разноски в размер на 200 лева.

 

  ОСЪЖДА "УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД с  ЕИК: *********  със седалище и адрес на управление:  гр. София,    район „Възраждане”, пл. "Света Неделя" 7 да заплати на  Р.П.Д. с   ЕГН: **********о*** разноски в размер на 1 000 лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: