Решение по дело №1374/2019 на Районен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ...............

 

гр. Кюстендил, 16.03.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Кюстендилският районен съд, в публично съдебно заседание на деветнадесети февруари, две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елисавета Деянчева

            при секретаря Боянка Янкова, като разгледа докладваното от съдия Ел. Деянчева гр.д. № 1374 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по искова молба, депозирана от „ОТП Факторинг България“ ЕАД, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1000, район „Оборище“, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 19, етаж 2, представлявано от И. Г. Д.-М. - Изпълнителен директор и Е. Д. К. - Прокурист, чрез пълномощника си юрисконсулт Р. М. М., против Й.Б.К., ЕГН **********,***.

В исковата молба се сочи, че на 16.10.2012г. между Й.Б.К., ЕГН: ********** и „Банка ДСК“ ЕАД било сключено Споразумение за обединяване на кредити, по силата на което Договор за кредит за текущо потребление от 20.06.2007г. с първоначално разрешен размер 16000.00 лв. и Договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка от 04.11.2004 г. с предоставен размер на овърдрафта 3000.00 били обединени като кредит за текущо потребление с общ размер от 5443.00 лв., който кредит се отчитал по новооткрита кредитна сметка с номер 20605239 и се погасявал чрез разплащателна сметка № 02/84781131 с титуляр ответникът, с месечни вноски съгласно подписан от него погасителен план. Кредитополучателят заплащал променлива лихва, която към датата на сключване на процесното споразумение била 13,95% годишно или 0,03% на ден.

Неразделна част от споразумението били Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление, както и Тарифа за лихвите, таксите и комисионите като и двете били доведени до знанието на кредитополучателя.

           По силата на Договор за покупко-продажба на вземания от 31.07.2014 г., процесното вземане бил прехвърлено на настоящия ищец ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Сочи се, че договорът за цесия произвел своето действие с оглед извършеното от цедента писмено потвърждение на прехвърлянето на вземанията.

Ищецът в настоящото производство и цесионер по договора за цесия бил изрично упълномощен от цедента да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне съгласно посочения цесионен договор на осн. чл. 99, ал.3 от ЗЗД. В този смисъл било изпратено Уведомително писмо – спр. Известие за доставяне *PSFABG0065AK2*, заради което длъжникът бил надлежно уведомен за смяната на кредитора по облигационното отношение. Алтернативно ищецът иска от съда в случай, че приеме връчването за нередовно да се извърши такова заедно с връчване на преписа от исковата молба, каквото разрешение съдебната практика позволявала.

Ответникът не изпълнявал задълженията си по процесното споразумение, което било основание за прилагане на санкциите по т.19.2 на Глава VII от Общите условия, неразделна част от Споразумението, а именно да бъде обявен целият остатък от кредита за предсрочно изискуем. Цедентът не упражнил това свое право, ето защо с допълнително споразумение от 10.03.2017г. към Договора за цесия възложил това право на цесионера и ищец в настоящото производство. Доколкото последният придобивал вземането с всички произтичащи от или във връзка с него права на осн. чл. 99, ал.2 ЗЗД, това включвало и правото да обяви предсрочната му изискуемост. Заради това се иска предсрочната изискуемост на вземането по Споразумението за обединяване на кредити от 16.10.2012г. на длъжника Й.Б.К., да се извърши с връчване на препис от исковата молба.

Съгласно т.19.1 от ОУ към процесното споразумение при забава на плащането на месечната вноска, от деня следващ падежната дата, частта от вноската представляваща главница, се олихвявала с договорения лихвен процент, който бил увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. Така, към 12.06.2016 г. до датата на подаване на исковата молба и доколкото непогасената по давност наказателна лихва се дължала за 3 години назад от датата на подаване на исковата молба, възлизала на 438.43 лв.

Ето защо се поддържа искане да бъде осъден ответникът Й.Б.К., ЕГН: **********,*** да заплати на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София 1000, район „Оборище“, бул. „Княз Александър Дондуков“ №19, ет.2, (като правоприемник и цесионер на „Банка ДСК „ЕАД – цедент), следните дължими и изискуеми суми по Споразумение за обединяване на кредити от 16.10.2012 г.:

           - 2311,96 лева, представляваща непогасената по давност падежирала към датата на подаване на исковата молба част от главница по Споразумение за обединяване на кредити от 16.10.2012г., която част е включена в анюитетните вноски с падежи от 05.07.2014 г. вкл. до 05.06.2019г вкл., съгласно погасителен план, който е неразделна част Споразумение за обединяване на кредити от 16.10.2012 г., ведно със законната лихва върху претендираната главница от датата на подаване на исковата молба до пълното й изплащане;

            - 2716,81 лева, представляваща предсрочно изискуемата част от главницата по Споразумение за обединяване на кредити от 16.10.2012 г. и включена в анюитетните вноски с падежи от 05.07.2019 г. вкл. до 05.09.2022 г. вкл. съгласно погасителен план, който е неразделна част от Споразумение за обединяване на кредити от 16.10.2012 г., ведно със законната лихва върху претендираната главница от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане;

          - 1463,17 лева, представляваща непогасената по давност възнаградителна лихва по Споразумение за обединяване на  кредити от 16.10.2012 г., включена в анюитетните вноски с падежи от 05.07.2016 г. вкл. до 05.06.2019 г. вкл. съгласно погасителен план, който е неразделна част от Споразумение за обединяване на  кредити от 16.10.2012 г. ;

        - 438,43 лева, представляваща неустойка по чл. 19.1 от ОУ към Споразумение за обединяване на  кредити от 16.10.2012 г., начислена върху главниците по анюитетните вноски с падежи от 05.07.2014 г. вкл. до 12.06.2019 г. вкл., съгласно погасителен план, за периода от съответния падеж (но не по-рано от 12.06.2016 г.) до датата на подаване на исковата молба.

Претендират се и направените в производството разноски, вкл. за юрисконсултско възнаграждение.

Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор. Навежда доводи за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Поддържа възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва автентичността на Споразумение за обединяване на кредити от 16.10.2012 г. като сочи, че документът не е подписан от него. Сочи още, че е извършвал ежемесечни погасявания, без да му е представена информация относно методиката за начисляване и погасяване на главниците, лихвите, комисионите, таксите и другите разходи по кредита. Навежда доводи за неоснователност и недопустимост на исковата претенция поради липсата на приложени от ищеца изрично посочени в отговора писмени доказателства.

Ответникът счита, че ищецът не е надлежно легитимиран доколкото липсва уведомяване на ответника за станалата смяна на кредитора по облигационното отношение.

Отделно от горното ответникът сочи, че кредиторът не е уточнил как са изчислени претендираните лихви, редовни и наказателни, какъв лихвен процент е прилаган, върху каква основа – какви размери на главници, за какви периоди и какъв лихвен процент се е прилагал за формирането на тази обща стойност, както и каква част от задължението е било погасявано с направените от ищеца погасителни вноски.

Процесните кредитни договори и Споразумението за обединяването им били нищожни в частта определяща размера на дължимите лихви, доколкото същите били в размер по-голям от обичайния и били договорени в противоречие с разпоредбите и принципите на Закона за защита на потребителите и в противоречие с европейските директиви.

В съдебно заседание исковата молба се поддържа, а ответната страна я оспорва по съображенията, изложени в постъпилия отговор.

 

 

 

 

            Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

            Видно от приложеното заверено копие на Споразумение за обединяване на кредити от 16.10.2012 г., ведно с приложените към него Общи условия,  кредиторът – „Банка ДСК“ ЕАД и длъжникът (настоящ ответник) са постигнали съгласие Договор за кредит за текущо потребление от 20.06.2007г. с първоначално разрешен размер 16000.00 и Договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка от 04.11.2004г. с предоставен размер на овърдрафта 3000.00 (последните два представени като доказателство, ведно с приложенията към тях на л. 43 до 64 от кориците на гр.д. 1533/2019 г. по описа на БРС, последното прекратено и изпратено по подсъдност на настоящия съд), да бъдат обединени като кредит за текущо потребление с общ размер от 5443.00 лева.

             От представеното заверено копие на Погасителен план към процесното споразумение се установява, че броят на погасителните вноски е 120, с посочен в същия размер, а крайният срок за погасяване на задължението е 16.10.2022 г.

Не се спори, че сумата по договора не е възстановена.

 

 

 

 

Видно от приложения и неоспорен договор за продажба и прехвърляне на вземания от 31.07.2014 год. сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Банка ДСК“ ЕАД, от една страна и „ОТП Факторинг България" ЕАД  от друга, както и Приемо-предавателен протокол към Договора за цесия от 15.09.2014 г., вземането по процесното споразумение за обединяване на кредити от 16.10.2012 г., било прехвърлено на ищеца изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви.

Представено е и заверено копие на потвърждаване на цесията от страна на цедента.

Съгласно § 2.4 от Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), окончателният размер на вземанията, предмет на договора за цесия, се определя с подписването на Приемо-предавателен протокол.

Приложена е и Извадката от Приемо-предавателен протокол, съдържаща описание на процесното вземане на името на кредитополучателя Й.Б.К..

Уведомление за извършената продажба на вземането било изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от страна на цедента, с представено копие от обратна разписка, видно от която „пратката не е потърсена от получателя“.

Представено е и заверено копие на Допълнително споразумение към Договора за покупко-продажба на вземания от 10.03.2017 г.

За изясняване на фактическата обстановка по делото е допусната и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, от заключението по която се установява, че извършените по процесното Споразумение за обединяване на кредити от 16.10.2012 г. погашения представляват 7 бр. плащания в общ размер на 634.85 лева, от които е погасена главница – 108,96 лв; лихва – 262.21 лв., такса за закъснение – 254.68 лв. и санкционна лихва – 9 лв. Сумите са постъпили по сметка на цедента, като няма данни за извършвани плащания по сметка на цесионера. Последното погашение е от дата 09.10.2013 г., след който момент плащанията са преустановени. Към датата на подаване на исковата молба – 12.06.2019 г. – общият брой на договорените и неиздължени анюитетни вноски с настъпил падеж е 60, равняващ се на 5061 лева; към датата на получаване на препис от исковата молба от ответника (19.08.2019 г.) – 62 бр. в общ размер на 5229.70 лева и към датата на изготвяне на експертното заключение ( 28.10.2019 г.) – 64 бр. в общ размер на 5398.40 лева. Общият брой на договорените и неиздължени анюитетни вноски с ненастъпил падеж е както следва: към датата на подаване на исковата молба (12.06.2019 г.) – 40 бр. в общ размер на 3281.64 лв.; към датата на получаване на препис от исковата молба от ответника (19.08.2019 г.) – 38 бр. в общ размер на 3112.94 лв. и към датата на изготвяне на експертизата (28.10.2019 г.) – 36 бр. в общ размер на 2944.24 лв. Непогасената по давност възнаградителна лихва за периода от 05.07.2016 г. до 05.06.2019 г. е в размер на 1461.31 лв. От данните по т.5 от експертното заключение се установява още, че към датата на последното плащане м. октомври 2013 г. до 12.06.2019 г. дължимата главница е 5146.94, общо дни: 2045, лихва 23.95% и размер 7002.37 лв.; от 06.07.2014 г. до 12.06.2019 г. – дължима главница – 2314.81 лв, общо 1803 лв., лихва 23.95% и размер 277660 лв. и от 17.06.2016г. до 12.06.2019 г. дължима главница 1539.80 лв., общо дни 2045, лихва 23.95% и размер 1117.61 лв.

Останалите събрани по делото доказателства не променят крайните изводи на съда, поради което и не следва да се обсъждат подробно.

            При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът приема от правна страна следното:

С договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.

Установимо е от приетите доказателства, че по силата на Споразумение за обединяване на кредити от 16.10.2012 г., Договор за кредит за текущо потребление от 20.06.2007 г. с първоначално разрешен размер 16000.00 лв. и Договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка от 04.11.2004 г. с предоставен размер на овърдрафта 3000.00 са били обединени като кредит за текущо потребление с общ размер от 5443.00 лева.

С това следва да се приеме за установено предоставянето на паричните средства в заем. В тази хипотеза за заемополучателя се е породило задължението за връщането им. Според приетото и неоспорено заключение на вещото лице М. В., което съдът цени с доверие, обаче, последното погашение е от дата 09.10.2013 г., след който момент плащанията са преустановени. Така следва да се приеме, че е приложима санкцията по т.19.2 на Глава VII от Общите условия, неразделна част от Споразумението, а именно да бъде обявен целият остатък от кредита за предсрочно изискуем. Но, макар и по делото да не е спорно, че процесното вземане е било прехвърлено на настоящия ищец, а цедентът не е упражнил това свое право, по делото е установено, че с допълнително споразумение от 10.03.2017г. към Договора за цесия, възложил това право на цесионера. Доколкото няма доказателства за връчване на уведомление до длъжника в горния смисъл, то следва да се приеме, че предсрочната изискуемост на вземането по Споразумението за обединяване на кредити от 16.10.2012 г. е извършено с връчване на препис от исковата молба – на 19.08.2019 г. Анализ в т.см. е необходим, въпреки липсата на възражения, доколкото основанието на предявения иск, предполага произнасяне по твърдения от кредитора – ищец факт за настъпила предсрочна изискуемост на предоставения от Банката-цедент кредит на длъжника. Уведомяването, извършено от ищеца поражда правните последици, залегнали в нормата на чл.99, ал.4 ЗЗД, поради което цесията има действие на отношение на ответника – така и решение № 204 от 25.01.2018 г. на ВКС по т. д. № 2230/2016 г., I т. о. и др. Така и т.18 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК.

Досежно размера на вземането е прието заключение по допусната ССче, което се цени като пълно и обективно, респ. искът за присъждане на сумата от 2311,96 лева, представляваща непогасената по давност падежирала към датата на подаване на исковата молба част от главница по Споразумение за обединяване на кредити от 16.10.2012г., която част е включена в анюитетните вноски с падежи от 05.07.2014 г. вкл. до 05.06.2019г вкл., съгласно погасителен план, който е неразделна част Споразумение за обединяване на кредити от 16.10.2012 г., ведно със законната лихва върху претендираната главница от датата на подаване на исковата молба до пълното й изплащане, е основателен и ще бъде уважен.

С чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗКИ е въведено изискване условията на Банката да уреждат метода за изчисляване на лихвата, предвид възмездния характер на договора за банков кредит, както и условията, при които може да се променя последната до пълното погасяване задължението на кредитополучателя. Не съществува спор в правната доктрина и в съдебната практика, че методът на изчисляване на съответния лихвен процент, трябва да съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура, посочваща вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните компоненти - пазарни индекси и/ или индикатори. Поради това и предвид правната характеристика на договора за кредит, безспорна е и необходимостта от постигнато между съконтрахентите съгласие за начина на формиране възнаграждението на кредитодателя, т. е относно конкретната формула за определяне възнаградителната лихва - съществен елемент от съдържанието на този вид банкова сделка. Следователно методиката за изчисление на лихвата също се явява елемент от договора за кредит, което само по себе си изключва възможността същият да бъде едностранно променян от кредитодателя след сключване на кредитния договор, независимо дали се касае до фиксиран лихвен процент или до променлив такъв. (Решение № 95 от 13.09.2016 г. на ВКС по т. д. № 240/2015 г., II т. о., ТК). Тук, в т. 7 от споразумението страните са приели, че ще се дължи променлива лихва, която към датата на сключване на споразумението е 13.95 % годишно, ли 0,03 % на ден. Начинът за определяне на лихвата по кредита, когато тя е променлива, следва да отговаря на изискването да е ясен и разбираем, да е определяем. Посочената лаконичност в тази част от договора, обосновава разбирането, че е налице неравностойност на насрещните задължения и в крайна сметка разпоредбата на чл. 7 от споразумението противоречи на добрите нрави. В този смисъл е и наложилата се съдебна практика (решение № 236/20.12.2016 по т. д № 3082/2015 на ВКС, ІІ т. о; решение № 205/7.11.2016 г. по т. д. № 154/2015 г. на ВКС, решение № 165/3.12.2016 г. по т. д. № 1777/2015 г. на ВКС, І т. о.), отнасяща се до договаряне по начин осуетяващ възможност на кредитополучателите да преценят бъдещата финансова тежест по задължението за връщане на кредит и позволяващ на кредитора да увеличава възнаграждението си до непосилен за потребителя размер без той да има възможност за се освободи от непредвиден при договарянето ангажимент. Клаузите за изменение на лихвения процент не са формулирани по ясен и недвусмислен начин, за да се прецени дали отговорят на критерия за изключение от общия принцип (чл. 147, ал. 1 ЗЗП), че потребителят трябва да получи достатъчна информация как банката може да промени цената (какъвто характер има възнаградителната лихва при договорите за кредит) – така Решение № 51 от 04.04.2016 г. по т. д. 504/2015 г., II т., о., ВКС, и Определение № 379 от 03.05.2016 г. по т. д. № 2088/15 г., I т. о., ВКС.

При посочените доводи искът за присъждане на сумата от 1463,17 лева, представляваща непогасената по давност възнаградителна лихва по Споразумение за обединяване на  кредити от 16.10.2012 г., включена в анюитетните вноски с падежи от 05.07.2016 г. вкл. до 05.06.2019 г. вкл. съгласно погасителен план, който е неразделна част от Споразумение за обединяване на  кредити от 16.10.2012 г., се намира за неоснователен и ще бъде оставен без уважение.

Досежно иска за сумата от 2716,81 лева, представляваща предсрочно изискуемата част от главницата по Споразумение за обединяване на кредити от 16.10.2012 г. и включена в анюитетните вноски с падежи от 05.07.2019 г. вкл. до 05.09.2022 г. вкл. съгласно погасителен план, който е неразделна част от Споразумение за обединяване на кредити от 16.10.2012 г., следва се посочи, че както вноските с падеж преди датата на настъпване на предсрочната изискуемост, така и вноските, станали предсрочно изискуеми, са вземания, възникнали на едно и също основание - договора за кредит. Упражненият избор от кредитора да иска изпълнението преди първоначално определения срок поради съществуващия за него риск преустановява добросъвестното ползване на паричната сума от длъжника, поради което се дължи само непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането, но уговореното възнаграждение за ползване за последващ период - след настъпване на предсрочната изискуемост, не се дължи. Според приетото по-горе предсрочната изискуемост е съобщена на ответника с връчването на препис от исковата молба на 19.08.2019 г. Така претенцията е основателна за сумата от 2519,60 лв. и за периода 05.09.2019 г. – 16.10.2022 г., съгласно заключението на вещото лице М. В., което се възприема за пълно и обективно. Тази сума ще се дължи ведно със законната лихва върху претендираната главница от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, като претенцията до пълния предявен размер от 2716,81 лв. и за периода от 05.07.2019 г. до 04.09.2019 г., като неоснователна ще бъде оставена без уважение.

Относно претенцията за присъждане на сумата от 438,43 лева, представляваща неустойка по чл. 19.1 от ОУ към Споразумение от 16.10.2012 г.

По своята правна същност договорната наказателна лихва, която се начислява върху главницата и възнаградителната лихва е неустойка. В посочената клауза от Общите условия е предвидено, че при забава в плащането остатъкът от дълга ще се олихвява с договорната лихва, увеличена с наказателна надбавка от 10 пункта. Така предвидената неустойка излиза извън типичните си обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Същата е уговорена с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗЗП, уреждащ максимален размер на годишния процент на разходите, поради което на основание чл. 21 ЗЗП е нищожна и плащане по нея не се дължи, респ. искът в тази част ще бъде оставен без уважение.

В допълнение ще се посочи, че възражението по автентичността на Споразумение за обединяване на кредити от 16.10.2012 г. не бе установено със средствата на ГПК. Липсват доказателства, които да опровергават твърдението, че документът не е подписан от ответника.

Досежно поддържаното възражение по чл. 111 от ЗЗД:

Законодателят е предвидил в чл. 114 от ЗЗД, че давността тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Ответникът намира, че правото на иск е погасено по давност, без да конкретизира становището си.

Въпреки това, съдът намира за необходимо да посочи, че приложимо тук е правилото на по чл. 110 от ЗЗД. В т.см. е и съдебната практика, която следва да бъде съобразена, а именно Решение № 261 от 12.07.2011 г. по гражд. д. № 795 от 2010 г., ІV г. о., ГК и Решение № 28 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г. о., ГК, Определение № 35 от 15.01.2016 г. по т. д. № 362/2015 г., II т. о., ТК на ВКС и т.н. В нея се приема еднопосочно, че договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части, което обаче не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява частични плащания по договора. По делото е установено, че по договора не е налице предсрочна изискуемост, което обосновава извода, че намира приложение чл.84, ал.1 от ЗЗД. Касае се за  изискуеми вземания, които не са платени до датата на падежа, съотв. 05.07.2014 г. и 19.08.2019 г. Поради това се възприема за неоснователно направеното от ответника възражение в горния смисъл.

По разноските: С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 и 3 от ГПК на всяка от страните в производството се следват деловодни разноски. Ответната страна не поддържа такова искане, заради което на ищцовото дружество се следва сумата от 484,29 лв., в т.ч. и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено по указанията в разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, по реда на чл.37 от Закона за правната помощ и съгласно разпоредбите на чл.25, ал.1 и ал.2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед правната и фактическа сложност на делото.        

            Водим от гореизложеното, съдът

Р Е Ш И:

            ОСЪЖДА Й.Б.К., ЕГН **********,***, да заплати на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1000, район „Оборище“, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 19, етаж 2, представлявано от И. Г. Д.-М. - Изпълнителен директор и Е. Д. К. - Прокурист, сумата в размер на 2311,96 лв. (две хиляди триста и единадесет лева и деветдесет и шест стотинки), представляваща непогасената по давност падежирала към датата на подаване на исковата молба част от главница по Споразумение за обединяване на кредити от 16.10.2012г., която част е включена в анюитетните вноски с падежи от 05.07.2014 г. вкл. до 05.06.2019г вкл., съгласно погасителен план, който е неразделна част Споразумение за обединяване на кредити от 16.10.2012 г., ведно със законната лихва върху претендираната главница от датата на подаване на исковата молба до пълното й изплащане, както и сумата в размер на 2519,60 лв. (две хиляди петстотин и деветнадесет лева и шестдесет стотинки), представляваща предсрочно изискуемата част от главницата по Споразумение за обединяване на кредити от 16.10.2012 г. за периода 05.09.2019 г. вкл. до 05.09.2022 г., ведно със законната лихва върху претендираната главница от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, като този иск до пълния предявен размер от 2716,81 лева, представляваща предсрочно изискуемата част от главницата по Споразумение за обединяване на кредити от 16.10.2012 г. и за периода 05.07.2019 г. до 04.09.2019 г., оставя без уважение като неоснователен и недоказан;

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ претенцията за присъждане на сумата от 1463,17 лева, представляваща непогасената по давност възнаградителна лихва по Споразумение за обединяване на  кредити от 16.10.2012 г., включена в анюитетните вноски с падежи от 05.07.2016 г. вкл. до 05.06.2019 г. вкл. съгласно погасителен план, който е неразделна част от Споразумение за обединяване на  кредити от 16.10.2012 г., както и на сумата от 438,43 лева, представляваща неустойка по чл. 19.1 от ОУ към Споразумение за обединяване на  кредити от 16.10.2012 г., начислена върху главниците по анюитетните вноски с падежи от 05.07.2014 г. вкл. до 12.06.2019 г. вкл., съгласно погасителен план, за периода от съответния падеж (но не по-рано от 12.06.2016 г.) до датата на подаване на исковата молба, като неоснователна и недоказана.

ОСЪЖДА Й.Б.К., ЕГН **********,***, да заплати на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1000, район „Оборище“, бул. „Княз Александър Дондуков“ № 19, етаж 2, представлявано от И. Г. Д.-М. - Изпълнителен директор и Е. Д. К. - Прокурист, сумата в размер на 484,29 лв. (четиристотин осемдесет и четири лева и двадесет и девет стотинки), за представляваща сторени в хода на производството деловодни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд - Кюстендил.

Препис от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: