Решение по дело №17/2024 на Административен съд - Габрово

Делото е образувано по жалба с вх. № СДА-01-729 от 26.04.2022 г., подадена от «Конарското» ЕООД, с. Конарско, общ. Трявна, против Уведомително писмо /УП/ рег. № 01-2600/2049 от 25.04.2022 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2017, в частта му, в която е отказано изплащането на финансова помощ по мярка 13 «Плащания за райони с природни или други специфични ограничения» от ПРСР 2014-2020, подмярка 13.1 – «Компенсационни плащания в планински райони».

По жалбата е образувано адм. д. № 73 от 2022 г. по описа на АСГ, приключило със съдебно решение № № 102 от 18.11.2022 г. С него съдът е отхвърлил оспорването. Дружеството е подало касационна жалба против първоинстанционния съдебен акт и с Решение № 305 от 11.01.2024 г., постановено по адм. д. № 1744 от 2023 г. по описа на ВАС същият е отменен и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Мотивите за отмяната на решението се изразяват в това, че в подадената до АСГ жалба са налице изтъкнати доводи за нищожност на акта, които съдът е разгледал, но е установено частично припокриване на заявени от няколко субекта имоти, които субекти са свързани лица, като е достигнато до извода за наличието на предпоставки по чл. 13, ал. 1, т. 8 от Наредба № 6 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 13. ВАС намира, че решението е изготвено при допуснати съществени процесуални нарушения. При извършване на СТЕ вещото лице не е отговорило на всички поставени му въпроси и по-конкретно – на поставения от ответната страна въпрос, при което делото е останало неизяснено от фактическа страна. Също така не е изяснен въпросът кое е стопанството на всяко от петте свързани лица и дали е налице такова презастъпване за съответния период. Представените заявления за подпомагане на всеки от тези земеделски производители, касаещи само кампания 2017, не установяват размера на всяко стопанство по смисъла на чл.4, §. 1, б. «б» от Регламент /ЕС/ 1307/2013 г. на ЕП и на Съвета от 17.12.2013 г. След изясняването на тези обстоятелства съдът може да установи дали е налице хипотезата на чл. 60 от Регламент 1306/2013 г. и тези по чл. 13, ал. 1, т. 8 от Наредба № 6 от 24.02.2015 г. за прилагането на мярка 13.

В жалбата на дружеството се излагат аргументи за нищожност на оспорения административен акт, като се твърди, че същия е издаден от некомпетентен орган, извън законоустановения срок и постановен в противоречие с установения правов ред в България и ЕС. Срокът за произнасяне по подаденото Заявление е бил месец юни, 2018 г., а произнасянето с процесното Уведомително писмо станало значително след тази дата. Алтернативно се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, тъй като в него липсват мотиви, което било пречка да се осъществи контрол за законосъобразност и правилността на акта. В издадения административен акт нямало конкретни, относими и адекватни констатации по отношение на заявлението на оспорващото лице, не става ясно на какво се основава съмнението че „има създадени изкуствени условия“. В българското законодателство липсва дефиниция на понятието „изкуствено създадени условия“ и Наредба № 6/24.02.2015г. препраща досежно тези условия към разпоредбата на чл. 60 от Регламент /ЕС/ №1306/2013г. Въз основа на изложеното е отправено искане за прогласяване на нищожност, респективно – за отмяна на атакуваното Уведомително писмо. Претендират се и направените деловодни разноски.

Ответникът – Заместник изпълнителен директор на ДФ Земеделие, оспорва жалбата. Твърди, че обжалваната заповед отговаря на изискванията за административен акт съгласно чл. 59, ал.2 от АПК, като същият е издаден в писмена форма, от компетентен орган и съдържа подробно изложение на фактическите и правни основания, въз основа на които е взето решението за отказ от оторизация на суми по подмярката. Сочи, че установените в хода на административното производство факти обосновават извода, че са налице изкуствено създадени условия за субсидиране по смисъла на чл. 60 от Регламент 1306/2013 г., съгласно който не се дава никакво предимство на физическо или юридическо лице, за които е установено, че условията, необходими за получаване на такива предимства са създадени изкуствено, в противоречие с целите на това законодателство. Въз основа на изложените в съдебно заседание аргументи отправя искане за отхвърляне на оспорването, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е и възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение от оспорващия.

В проведеното по делото о.с.з. жалбоподателят се представлява от адв. И., която поддържа жалбата.

Ответната страна се представлява от юрисконсулт Ц. Ц., която оспорва жалбата и моли за оставяне в сила на процесния ИАА.

На основание чл. 168, ал. 1 от АПК съдът обсъди наведените в жалбата основания, както и останалите непосочени в нея основания по чл. 146 от същия Кодекс за отмяна, респективно – прогласяване на нищожност, на процесните административни актове.

Като съобрази събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

С процесното Уведомително писмо /УП/ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2017 г., зам. изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ уведомява дружеството – жалбоподател, че по отношение на подадено заявление за подпомагане с УИН 07/080617/44806 за кампания 2017 г. са налице оторизирани и изплатени суми от средствата на ЕФГЗ, ЕЗФРСР и националния бюджет на Република България. Общата оторизирана сума е изчислена чрез ИСАК след извършени административни проверки и/или проверки на място, съгласно чл. 37 от ЗПЗП на данни, отразени в Заявлението за подпомагане на същото лице. Данните са сравнени с наличната информация във външните регистри на ИСАК, подадени на основание чл. 30 от ЗПЗП дружеството е кандидатствало по мярка М.13.1/НР1. През кампания 2017 е установено съмнение за изкуствено разделяне на стопанството по мярка 13 „Плащания за райони с природни или други специфични ограничения от ПРСР между лицата: М. С. Д., С. Й. Д., П. П. Д., дружеството – жалбоподател с управител П. Д. и фирма „Кръстец 2016“ ЕООД, отново със същия управител.

Съгласно чл. 7, ал. 1от Наредба № 6 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 13 от ПРСР за 2014 – 2020 г., изчисленията на финансовата помощ по подмярката „Компенсационни плащания в планински райони“ за всеки отделен кандидат за подпомагане се извършва въз основа на средния размер на нивата на плащане към съответните декларирани площи, определени както следва:

1.за частта до 50 ха – левовата равностойност на 130 евро на хектар;

2.за частта от 50 ха до 100 ха – левовата равностойност на 70 евро на хектар;

3.за частта над 100 хектара – левовата равностойност на 30 евро на хектар.

При извършените административни проверки и посещения на място на по-горе посочените кандидати се установява, че на петте заявления на тези кандидати отговаря един и същ адрес; налице е съвпадение на телефони за контакти между С. Д. и М. Д.; констатирана е родствена връзка между П. Д., С. Д. /съпрузи/, а М. Д. е техен син. Също така П. Д. и М. Д. са кандидати за директни плащания на площ за първи път от кампания 2014, а С. Д. – от кампания 2015. През кампания 2016 П. Д. подава заявление и като юридическо лице чрез дружеството – жалбоподател, а през кампания 2017– и чрез „Кръстец 2016“ ЕООД. При извършените географски проверки за кампании от 2014 до 2017 е установено, че част от площите се заявяват от различни кандидати през отделните кампании, т.е. има прехвърляне на част от площите между заявленията на тези кандидати. От последните са поискани обяснения за отхвърляне на възникнали съмнения за кампания 2017 и такива са представени в ДФЗ. Въз основа на събраните доказателства е направен извод, че със заявлението на жалбоподателя по изкуствен начин са разделени стопанствата в размер не по-голям от 100 ха, за да могат те да получат финансово подпомагане по подмярката в по-висок размер, като средният размер нива в този случай е изчислен на по-високи ставки. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредба № 6, изчисляването на помощта за всеки кандидат се извършва въз основа на средния размер на нивата към съответните декларирани площи, като плащанията са за такива до 50 ха и между 50 и 100 ха. В случай, че площите са заявени с над 100 ха, то финансовата помощ би била значително по-малка. Горепосочените лица не извършват самостоятелна земеделска дейност, поради което РА счита, че са налице изкуствено създадени условия по чл. 13, ал. 1, т. 8 от Наредба № 6 от 24.02.2015 г., поради което отказва изплащането на финансовата помощ по тази подмярка, без да се налагат допълнителни санкции.

Процесният ИАА е издаден от компетентен орган при реализиране на предоставените по закон правомощия – зам. изпълнителен директор на ДФЗ с надлежно делегирани правомощия от изп. директор на Фонда – РА, съгласно приложената поделото Заповед № РД-772 от 08.03.2022 г.

Съдът намира, че от съдържанието на процесния ИАА могат да се направят безспорни изводи за основанията, поради които РА отказва оторизация на цялата сума по подмярката, като процесното УП съдържа всички необходими реквизити, вкл. фактически и правни основания за своето издаване и отговаря на изискванията за форма на акта.

Оплакването на жалбоподателя за произнасяне след срока от страна на административния орган е фактически вярно, но това нарушение не е такова, че да налага отмяна на процесния ИАА на това основание. Срокът не е преклузивен. Жалбоподателят не е оспорил мълчалив отказ по заявлението, а последвалия, макар и със значителна забава, изричен такъв. Това забавяне не опорочава постановения със забава административен акт до степен налагащ неговата отмяна или водещ до обявяването му за нищожен. Задължение за административния орган е да се произнесе по подадено заявление, което в случая е сторено с постановеното Уведомително писмо. За да се постанови отмяна на обжалвания административен акт поради нарушение на чл. 146, т.3 от АПК, следва да е налице такова нарушение на общия принцип за гарантиране правото на защита на субекта, което да пречи или да прави невъзможно релевантните за спора факти да се установят точно от административния орган и това съответно да рефлектира и върху материалната законосъобразност на акта. Такива са нарушенията, които създават вероятност за неистинност на фактите, които органът е счел за установени и които са от значение за съществуването на процесното субективно право. Нарушението на административно производствените правила би било съществено само ако допускането му е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на издадения акт, когато ако не беше допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на органа. Ако нарушенията не са повлияли и не са могли да повлияят върху съдържанието на акта, то същите са несъществени и не са основание за неговата отмяна. В случая не се установява наличие на процесуални нарушения на така посоченото основание – забавяне в произнасянето от страна на компетентния орган, чието недопускане би довело до волеизявление на административния орган в друг смисъл, такива не се и сочат от жалбоподателя. Административният орган, макар и в забава, е събрал доказателствата, които е счел за релевантни и необходими за изясняване на поставения за разглеждане пред него въпрос и се е произнесъл въз основа на тях.

От фактическа страна правилно административният орган е установил, че посочените в процесния ИАА лица са свързани такива, с родствена връзка между физическите такива и в състояние на свързаност с двете дружества, по който въпрос не се спори. Установено е също така че през отделните кампании е налице промяна в декларираните площи за подпомагане на тези лица, като назначеното по делото вещо лице е дало подробно описание на това през коя от тях какви и кои площи са заявени от всяко от лицата, като заявява изрично, че за 2017 година не е налице застъпване между заявените от тях площи. Застъпването на площи за процесния период не е и основание за издаването за издаване на процесния ИАА.

О. П. писмо /л.549/ на ответника става ясно, че по отношение на горепосочените лица са извършвани географски проверки за периода от кампании 2014 г. до 2021 година. Тези проверки установяват заявени земеделски територии от всяко от тези лица, различни за всяка година, като през различните години са заявявани земи и части от такива от едно лице, а в следващи години същите са били заявени от друго, като е направено проследяване по години за ползваните парцели от всяко от 5-те лица, вкл. жалбоподателя.

С писмена молба /л. 577/ жалбоподателят е поискал назначаване на СТЕ, като е поставил като задачи за изясняване въпросите, дали е налице идентичност на имотите, с които дружеството е кандидатствало за кампания 2016 с тези, които е заявило за кампания 2016, както и да установи имотите, с които то кандидатства за кампания 2017 – на какво основание кандидатства за подпомагане и как са формирани площите с оглед твърденията от страна на ДФЗ за разделяне на стопанството с посочената в УП цел, като съдът е допуснал назначаването на такава експертиза.

В становище на ДФЗ /л. 285 и сл./ се изразява желание вещото лице да анализира и провери предоставената информация от Фонда и да отговори допълнително на въпроса, дали описаните географски проверки и данните от подадените заявления на петимата кандидати от кампания 2014 до кампания 2021 са извършени правилно и коректно и дали е имало едни и същи площи, заявени от тях. При първоначалното разглеждане на делото съдът не се е произнесъл по молбата на ответника за поставяне на този въпрос към експерта и последният не го е включил в заключението си. Освен това съдът намира въпросът за некоректно зададен и недопустим за поставяне на вещо лице в този му вид, т.к. правилното извършване на проверките е обща формулировка, а наличието на нарушения при тях не е от компетентността на експерта, а е правен въпрос. Тази формулировка не води до изясняване на конкретни факти. Що се отнася до еднаквите площи при повторното разглеждане на делото съдът е предоставил на вещото лице възможност да отговори на въпроса, но и в тази си част той е некоректно зададен, защото не става ясно какво се домогва да установи ответната страна – дали става въпрос за заявяване на едни и същи площи пред един годишен период/кампания или става въпрос за заявяването им в различни кампанийни периоди.

В първоначално изготвеното заключение вещото лице сочи, че парцелите, използвани от жалбоподателя за кампания 2016 г., изцяло попадат в границите на парцелите, използвани от него и през следващата 2017 година, като през процесния период общата площ е двойно по-голяма от тази, ползвана през предходната година, т.е. той е ползвал и други парцели и/или части от такива. Местоположението и размера на стопанисваните от него земи са определени със споразумение за ползване, подписано от собствениците и ползвателите, към което е приложена и карта за разпределение на масивите за текущата кампания. По поставени в о.с.з. въпроси експертът отговаря, че в материалите по делото е налице достатъчно информация през кои години какви площи са ползвали петте лица, вкл. жалбоподателя, но и не само от тях и потвърждава, че всички имоти, ползвани и заявени за подпомагане по мярката за 2016 г. са заявени и за 2017 година, както и че през процесната са заявени и допълнително други имоти. Което означава, че жалбоподателят не е намалил през процесната 2017 г. ползваните площи, а напротив – увеличил ги е и то - двойно, видно от данните по делото.

При извършването на допълнителната експертиза при повторното разглеждане на делото вещото лице заявява, че географските данни са събирани през различни периоди от време от 2014 г. до 2022 година в една и съща координатна система. Резултатите от извършената обработка са представени в отделни таблици за всеки бенефициент /л.555 – 570/ и по години на кампаниите, за които всеки от тях е участвал. Въз основа на наличната информация безспорно се установява, че едни и същи парцели или части от такива за целия 7-годишен период са заявявани от различни земеделски производители от списъка с 5-те лица. Всяко окончателно заявление на кандидат за подпомагане съдържа пълният списък на заявените от него парцели за дадена кампания и това е неговото „стопанство“ за съответната година, съгл. чл. 4, пар.1, б. „б“ от Регламент 1307/2013 г. на ЕП. В приложените материали по делото не става въпрос за застъпване на парцели на жалбоподателя в една кампания с такива на други лица, като на практика това не следва да се допуска още при подаването на документите и първоначалното очертаване на площите за ползване, т.к. още на този етап това е установимо и следва да не се допуска. Конкретно за жалбоподателя не е установено географско припокриване на заявени площи, вкл. и за предходни години, със заявени площи на останалите 4 лица. От 2019 година е налице преразпределяне на ползваните от жалбоподателя площи от предходните години, като вещото лице е посочило в какво се изразява това преразпределяне, но това касае последващи периоди и то не непосредствено следващи процесния такъв. Всъщност единствено П. Д. и М. Д. са ползвали от 2019 година до 2022 година площи, които са заявени за подпомагане от „Конарското“ ЕООД през 2016 г., 2017 г. и 2018 година, като с това не са нарушили нормите нито на националното, нито на европейското законодателство. В проведеното по делото о.с.з. вещото лице още веднъж изрично заявява, че през 2017 година не е налице застъпване /припокриване/ на площи, заявени от жалбоподателя, с такива на други лица.

Съдът намира, че не е изследвано от ответника към датата на издаване на акта въпросът, дали и на какво основание е станало прехвърлянето на ползваните през 2017 година от жалбоподателя имоти на други лица и защо от 2019 г. до 2022 г. такива са заявени от тях. Този въпрос нито е изследван при постановяване на процесния ИАА, нито административният орган е развил такива мотиви, за да направи изводите си и да издаде УП.

Спорният въпрос в случая е дали при наличието на така установените по несъмнен начин факти е налице основание да се счита, че за 2017 година конкретно жалбоподателят, с подаденото за именно тази година свое заявление, е разделил по изкуствен път стопанството си в размер не по-голям от 100 ха, за да може да получи финансова помощ в по-висок размер и, в тази връзка, налице ли са изкуствено създадени от кандидата условия за постигането на тази цел.

Съгласно нормата на чл. 13, ал. 1, т. 8 от Наредба № 6/24.02.2015 г., че Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, може да откаже изплащането на финансова помощ частично или изцяло, когато са установени изкуствено създадени условия. В тези случаи заявлението за подпомагане може да получи отказ за финансиране поради несъответствие с целите, дейностите и изискванията, определени с тази наредба. Финансовата помощ по наредбата е безвъзмездна и се предоставя за създаване и развитие на стопанства на млади фермери. Конкретните цели на мярка 13, разписни в чл. 1, ал. 1-3 от Наредба № 6/24.02.2015 г. са поддържане на земеделската дейност в районите с природни или други специфични ограничения и предотвратяване на изоставянето на земеделските земи; противодействие на обезлюдяването на районите с природни или други специфични ограничения; поддържане на ландшафта и биологичното разнообразие; рационално използване, съхранение и устойчиво управление на земята и другите природни ресурси.

В случая административният орган приема, че тези цели не са изпълнени, тъй като е налице схема за изкуствено създадени условия, чрез изкуствено разделяне на парцелите в стопанството по начин да се получи по-висок размер на финансова помощ. Съгласно чл. 60 от Регламент (ЕС) 1306/2013, без да се засягат специфичните разпоредби, в секторното законодателство в областта на селското стопанство не се дава никакво предимство на физическо или юридическо лице, за които е установено, че условията, необходими за получаване на такива предимства, са създадени изкуствено, в противоречие с целите на това законодателство. Разпоредбата е транспонирана в чл. 13, ал. 1, т. 8 от Наредба №6/24.02.2015г., на която се е позовал административният орган, за да постанови оспорения пред съда отказ за финансиране. Наличието на злоупотреба от страна на получател на такава помощ следва да се установи от установените факти и обстоятелства, като въпреки формалното спазване на предвидените в съответната правна норма условия, целта, преследвана с тази правна норма не е постигната и е налице субективен елемент, изразяващ се в намерение да се получи предимство от правната уредба на Съюза, като изкуствено се създадат условията, необходими за неговото получаване. Тази правна фигура наподобява злоупотреба с право – законът не е пряко нарушен, но нормите му се заобикалят и целите му не се постигат, т.к. адресатът им преследва други свои цели, неприети от законодателя като легитимни. Това намерение следва да се докаже от административния орган, който твърди наличието на основание за отказ от заявено плащане.

Според отразените данни в административната преписка петимата посочени в УП бенефициенти, включително жалбоподателя „Конарското“ ЕООД, са кандидатствали за получаване на финансиране кампания 2017г. като са подали заявления за подпомагане по мярка 13 «Плащания за райони с природни или други специфични ограничения » от Програма за развитие на селските райони за период 2014 - 2020 г.

Служители на ОД на ДФЗ Габрово, посочили, че по време на прием на заявленията по мярка 13 «Плащания за райони с природни или други специфични ограничения“ от ПРСР е установено, че условията, необходими за получаване на предимство /подпомагане/ по отношение на посочените правни субекти са създадени изкуствено, в противоречие с разпоредбите на Регламент /ЕС/№1306/2013г. на ЕП и Съвета от 17.12.2013г., както и на Наредба №6/24.02.2015г. Като такива лица са посочени М. С. Д. с УРН624358 и УИН 24/070617/01180 и заявена площ по мярка 13.1 в размер на 91.61ха, С. Й. Д. с УРН649097 и УИН24/070617/01176 и заявена площ по мярка 13.1 в размер на 38.05ха, П. П. Д. с УРН627423 и УИН24/070617/01177 и заявена площ по мярка 13.1 в размер на 40.52ха, „Конарското“ЕООД ЕИК203835961 с управител П. П. Д. с УРН661760 и УИН 07/080617/44806 и заявена площ по мярка 13.1 в размер на 42.88ха, „Кръстец- 216“ЕООД с управител П. П. Д. с УРН680363 с УИН07/160517/43988 и заявена площ по мярка 13.1 в размер на 45.33ха.

Не се спори и от преписката се установява, че действително посочения в ИСАК адрес за кореспонденция е един и същ за всички пет заявления. Налице е съвпадение между посочения в ИСАК телефон за контакт между С. Й. Д. с УРН649097 и М. С. Д. с УРН624358. Установена е родствена връзка между посочените по-горе физически лица - П. П. Д. и С. Й. Д., които са съпрузи, а другите две физически лица са техни синове. П. П. Д. с УРН627423 и М. С. Д. с УРН624358 са кандидати по директни плащания на площ за първи път от кампания 2014 г. С. Й. Д. с УРН649097 е кандидат по директни плащания на площ за първи път през кампания 2015 г. През кампания 2016 г. П. П. Д. подава заявление и като управител на „Конарското“ ЕООД с УРН661760. През кампания 2017 г. П. П. Д. подава процесното заявление, както и заявление за подпомагане за първи път и като управител на „Кръстец- 26“ЕООД с УРН680363. При извършените географски проверки и съпоставяне на данните от кампании от 2014 г. до 2017 г. е установено, че част от площите се заявяват от различни кандидати, измежду посочените по-горе през отделните кампании, при което има прехвърляне на част от площите между заявленията на изброените по-горе кандидати. В тази връзка от бенефициентите са поискани обяснения по така възникналите съмнения за кампания 2017 г.

Съгласно §.1, т. 2 от ДР на Наредба № 6, "Изкуствено създадено условие" е всяко установено условие по смисъла на чл. 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013, т.е. не е налице легална дефиниция на понятието в българското вътрешно право, създадено от националните правни норми. Нормата, към която се препраща, е тази на чл. 60 от Регламента, според която без да се засягат специфичните разпоредби, в секторното законодателство в областта на селското стопанство не се дава никакво предимство на физическо или юридическо лице, за които е установено, че условията, необходими за получаване на такива предимства, са създадени изкуствено, в противоречие с целите на това законодателство.

В случая както в процесния ИАА, така и в преписката към него не е налице нито правен, нито фактически анализ, от който да е видно дали и по какъв начин е реализиран съставът на тази норма. Наличието на свързаност между лица, ползващи през различните кампании различни площи за финансиране нито е забранено от правото, нито е налице презумпция или индиция, че това обстоятелство е дало предимство на жалбоподателя точно през процесната година и пред кого е дало такова предимство. Непротив – през нея той освен че е ползвал заявените и подпомагани площи от предходната 2016 година, е заявил и ползвал отново същите площи, както и още толкова като размер допълнителни такива, с което не само не увеличава, а и намалява субсидиите за единица заявена площ, съгл. чл. 7, ал. 1 от Наредба № 6. Жалбоподателят не е „разделял стопанството си на части“, напротив той го е запазил по същия начин, като през предходната година и го е увеличил значително. Ако друг субект е сторил това, то последиците не следва да рефлектират в патримониума на този жалбоподател. Административният орган не е изложил мотиви относно извода си за наличие на обстоятелства по чл. 13, ал. 1, т. 8 от същата, не съставлява мотивировка излагането на факти за свързаност между лицата и цитирането на тези норми, вкл. и на норми от приложими Регламенти – част от правото на ЕС. Тази свързаност /между двете дружества и управляващите ги – персонална и правна/ е съществувала още преди кандидатстването, като други нови обстоятелства не са настъпили след подаване на заявленията за плащане и забавеното издаване на процесното УП. Административният орган е имал задължението да посочи и докаже кои са тези изкуствени условия и как водят до получаване на предимство. В преобладаващата част от изтъкнатите факти за свързаност има други логични причини, стоящи в света на бизнеса и неговите планове, вкл. по отношение на мениджмънта. Бизнесът е динамична и променлива величина и той не може да се ограничава, освен ако това не е изрично предвидено със закон. Финансирането от ЕСИФ изисква устойчивост на дейностите и съхраняване на резултата, а не забрана за промяна на управляващите. Няма факти и доказателства в какво се изразява предимството на бенефициера и по каква причина се счита, че увеличаване размера на стопанството през процесната година в сравнение с предходната води или може да доведе до получаване на по-големи суми за единица площ. Единствено съществен за спора е въпросът, дали въпреки тези обстоятелства на "свързаност" е постигната целта на мярката, по която се предоставя финансиране. Анализ на този въпрос обаче ответникът не е направил и на този етап от производството е недопустимо тепърва да се прави от съда. Дали останалите четири лица са представили и какви документи по настоящата преписка е ирелевантно обстоятелство, т.к. адресат на УП е само жалбоподателят и само по отношение на него административният орган е следвало да установи изкуствено създадени условия и да обоснове извода си за наличие на такива при него. Не съставляват мотиви в тази насока механичното изброяване на приложени документи от други лица – анкетни карти, договори за услуги между тях и трети лица, фактури, платежни нареждания, справки и обяснения. От тях по никакъв начин не става ясно защо органът счита, че точно жалбоподателят и точно в процесния период е реализирал хипотезата на чл. 60 от Регламент № 1306/2013 на ЕП и Съвета, във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 8 от Наредба № 6, нито по какви причини намира, че не са спазени целите на относимото законодателство с сферата на подпомагане на селското стопанство. Не е задължително всички земи в определено землище да се ползват и заявяват от един кандидат, нито е забранено различните ползватели на такива земи да нямат никаква връзка по между си. Органът не е изложил мотиви и не е направил изводи за извършване на обща дейност от петте лица по отношение ползваните и заявени за подпомагане площи през процесния период. Това, че в последващи периоди от 2019 година до 2022 година две физически лица от тях са ползвали площи, които дружеството е ползвало и заявило през 2016 г. и 2017 г. не е достатъчно, за направата на такъв извод, това са само факти, които дори не са посочени в УП, а са установени и описани изрично на по-късен етап от вещото лице. Те не са обсъдени от ответника конкретно в тази връзка. Той не е доказал и обосновал наличието на свързани стопанства през 2017 година, нито, ако такава свързаност е била установена, от съдържанието на акта става ясно защо това следва да се приеме като умишлено действие, целящо получаване на по-големи субсидии. Налице са само изказани в такава насока предположения, което е недостатъчно, за да бъде актът обоснован и изводите, направени в него, приети като правилни.

Фактическият състав на отказа на пълно или частично плащане включва няколкото елемента, които следва да бъдат установени и доказани в хода на съдебния контрол за законосъобразност от административния орган, който е постановил отказа: 1. констатирано изкуствено създаване на условия, необходими за получаване на помощта; 2. целта на това да е осъществяване на предимство или облага; 3. това предимство или облага да са в противоречие с целите на мярката, включително и след извършването на допълнителни проверки. Следва да се има предвид, че, напр., според диспозитива на решението по дело С-434/2012 г. не се допуска да бъде отказано плащане по схемата за подпомагане от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) единствено поради това, че инвестиционен проект, който кандидатства за подпомагане по тази схема, е функционално несамостоятелен или че съществува правна свързаност между кандидатите за такова подпомагане, без да се вземат предвид другите обективни елементи по конкретния случай, а в настоящия такъв в ИАА е обсъдена основно правната връзка между петте лица, като релевантен факт, което е недостатъчно за направата на изводите от органа. Ответникът не установява наличие както на обективни, така и на субективни елементи в поведението на жалбоподателя по смисъла на решението на СЕС по дело № С-434/2012 г. Доказани са лични и роднински връзки между физически лица, като и свързаност с двете дружества, но не и конкретното съдържание на финансови и икономически взаимоотношения между различните бенефициенти като икономически оператори, ползващи съответните имоти, последиците от тях и непостигане на заложените цели на мярката. При подаването на документите за кандидатстване административният орган е бил наясно с тези факти по отношение на жалбоподателя, а именно - че той и П. Д. /управител и също заявител за субсидия по мярката/ са свързани лица, т.к. фактът се приема за общоизвестен поради вписването му в публичен регистър на АВ. Въпреки това той е счел отпускането на помощта за допустимо и мотивира отказа си с обстоятелство, което не е нито новопоявило се, нито новоизвестно, едва след подаване на заявлението за плащане.

Следва да се вземе предвид и това, че изкуствено създадените условия за финансиране в по-голям размер по мярка 13 са обосновани от ответника с наличието на изчерпателно посочени данни за свързаност между физически и юридически лица, сред които е и жалбоподателят, от една страна, а от друга страна – с мотива, че при извършени географски проверки и съпоставяне на данните от кампания 2014 до 2021 било установено, че част от площите cе заявяват от различни кандидати през отделните кампании, т. е. имало прехвърляне на тези площи между тях. Това „прехвърляне“ обаче не упоменава в акта като такова през 2017 година и до датата на подаване на заявлението за плащане. На него органът се позовава близо 4 години по-късно, като самият факт е реализиран също година след ползването им, от 2019-та. Тези имоти не са конкретизирани от ответника, не е посочено през коя кампания кой кандидат ги е заявил, нито какви изводи следва да се направят въз основа на това. Както бе посочено по-горе, „прехвърлянето“ е реализирано в последващи периоди – от 2019 до 2021 година. Недопустимо е такова конкретизиране да става едва на етап съдебно обжалване на УП чрез назначената в него експертиза.

В заключение съдът приема, че са налице отменителни основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК. Налице е процесуално нарушение, изразяващо се в необоснованост от фактическа страна на процесния ИАА, поради което и изводите за реализиран състав на приложимата материална правна норма също са необосновани. Изводите, съдържащи се в него, не са подложени на фактически и правен анализ, като не се доказа жалбоподателят да е създал изкуствени условия за получаване на финансиране по мярка 13 и в какво се изразяват те. Не се доказа умишлена координация между икономически оператори, в какво се е изразила тя, ако е налице такава и до какви последици е довела, вкл. и конкретно за този правен субект. Не се доказа получило ли е дружеството предимство, спрямо кого е това предимство и в какво се изразява то. Не е изследвано постигнати ли са целите на финансиране по мярката, не са направени изводи в тази насока. Не са изложени фактически и правни основания и по какви причини не се оторизира цялата заявена от жалбоподателя сума, а това не е направено частично. Поради това, крайният извод на АО за отказ заплащане е необоснован, с оглед на което УП следва да бъде отменено, а преписката върната на АО за ново произнасяне, на основание чл. 173, ал. 2 от АПК и при съобразяване с посочените в настоящия съдебен акт указания по тълкуването и приложението на закона.

При този изход на спора и своевременно направеното искане на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 1410.00 лева, от които: 50.00 лв. държавна такса; 400.00 лв. депозит за вещо лице; 960.00 лв. адвокатско възнаграждение, с включен ДДС. За разходи, направени пред касационната инстанция /ВАС/ разноски е следвало да се присъдят от същата, като настоящият съдебен състав не е компетентен да се произнася по тях.

Имайки предвид от една страна чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията към датата на приключване на устните състезания, според която разпоредба за дела по Закона за подпомагане на земеделските производители минималното адвокатско възнаграждение е 800 лв. и договореното възнаграждение е с включен ДДС, като горницата е именно 20% от тази сума, а от друга страна – фактическата и правна сложност на спора, съдът намира, че не е налице прекомерност на адвокатския хонорар.

Воден от горните мотиви, Административен съд Габрово, на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ, във вр. с ал. 1 от АПК

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба с вх. № СДА-01-729 от 26.04.2022 г. по описа на съда, на „Конарското“ ЕООД, с. Конарското, общ. Трявна, обл. Габрово, ЕИК: *********, Уведомително писмо рег. № 01-2600/2049 от 05.04.2022 г. на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" в частта й, с която се отказва изцяло изплащането на финансова помощ пo мярка М.13.1/НР1 "Плащания за райони с природни или други специфични ограничения" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. на същия жалбоподател.

ВРЪЩА преписката на Заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за ново произнасяне в едномесечен срок от влизане в сила на настоящия съдебен акт по заявлението на кандидата и настоящ жалбоподател за 2017 година, при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Държавен фонд "Земеделие" да заплати на „Конарското“ ЕООД, с. Конарското, общ. Трявна, обл. Габрово, ЕИК: *********, сумата от 1410.00 лева, от които: 50.00 лв. държавна такса; 400.00 лв. платен депозит за вещо лице; 960.00 лв. адвокатско възнаграждение, с включен ДДС.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена чрез Административен съд Габрово до Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от съдебния акт да се изпрати на страните, в едно с призовките.