РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. Нова Загора, 16.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на
четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР Й. МИНЧЕВ
при участието на секретаря КУНКА ИВ. МОМЧИЛОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Й. МИНЧЕВ Административно
наказателно дело № 20242220200080 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за административните нарушения
и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Г. Т. Х. с ЕГН ********** с постоянен адрес *********,
чрез адв. С., срещу Наказателно постановление (НП) № BG2023/1000-1140/НП от
05.06.2023г. издадено от директор на Териториална дирекция Митница Бургас, с което на
основание чл. 123, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) й е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1216 лева за нарушение на чл. 123, ал. 1 от
ЗАДС. На основание чл.124, ал. 1 от ЗАДС са отнети в полза на държавата стоките предмет
на нарушението.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП. Излагат
се доводи, че не е установена собствеността на процесните стоки без бандерол, което води
до недоказаност на нарушението.
В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и се представлява от адв. С..
Ответникът – директор на Териториална дирекция Митница Бургас се представлява
от юрк. Д., която оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че собствеността на
намерените стоки без бандерол е ирелевантна, тъй като са открити в жилището на
жалбоподателката. По този начин безспорно се доказва, че са били в нейно държание.
Претендира присъждане на юрисконсутлско възнаграждение.
Настоящият съдебен състав, след като се запозна с доводите и становищата на
страните, прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
На 03.02.2023 г., в 14:20 часа служители на РУ Нова Загора извършили проверка на
търговски обект магазин стопанисван от жалбоподателката Х. по постъпил оперативен
сигнал. На място била открита Х. и след беседа с нея и разясняване на повода за
1
посещението Х. заявила, че в салона няма никакви забранени стоки, но казала че
действително има тютюн без акцизен бандерол в дома си и сама впоследствие при отиване
до дома й в ж.к. .******* предала доброволно 20 кутии с тютюн за наргиле, подробно
описани в обжалваното НП. Дължимият акциз е в размер на 608/ шестстотин и осем / лева,
за което бил съставен и протокол за доброволно предаване от 03.02.2023год.
Същата обяснила на служителите на полицията, още при проверката че тютюна е на
сина й и той го е оставил като е заминал за Англия.
Във връзка гореизложената фактическа обстановка е образувана преписка с вх. №
904/2023год. по описа на РП Нова Загора приключила с постановление за отказ да се
образува досъдебно производство и преписката е изпратена на Началника на Агенция
митници за извършаване на преценка за налагане на административно наказание на Г. Т. Х..
На 28.03.2023год. бил издаден АУАН № 306а-27 с бл. № 410976, а на 05.06.2023год. и
въз основана на АУАН и обжалваното наказателното постановление № BG2023/1000-
1140/НП от 05.06.2023г. издадено от директор на Териториална дирекция Митница Бургас, с
което на основание чл. 123, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове на Х. е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1216 лева за нарушение на чл.
123, ал. 1 от ЗАДС. На основание чл.124, ал. 1 от ЗАДС са отнети в полза на държавата
стоките предмет на нарушението.
Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетелите С., К., М.
и С., тъй като същите се явяват логични, последователни, вътрешнобезпротиворечиви и
съответни на приобщените по делото писмени доказателства. Показанията на свидетелите са
достатъчно информативни, като съдържат изчерпателна информация за елементите от
състава на нарушението.
Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК,
писмени доказателства, като намира, че същите са логични, последователни, съответни и не
се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са
налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници,
събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от
правна страна следното:
Жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от легитимирано лице,
депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и срещу акт, подлежащ на
обжалване.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при
издаването на наказателното постановление са спазени изискванията за форма и
съдържание, както и специфичните процедурни правила, свързани с участието на свидетели,
предявяване на АУАН, и сроковете за това.
НП е издадено въз основа на АУАН № 306а-27 с бл. № 410976 от 28.03.2023 г., като
същият е връчен на Х.. АУАН е подписан без възражения (л. 16 по дело 410/2023 г. по описа
на РС-Нова Загора), поради което доводите на защитата за невръчване на акта се
неправилни.
По отношение на приложението на материалния закон:
Следва да бъде отбелязано, че съгласно чл. 100 от ЗАДС тютюневите изделия,
предназначени за местния пазар, се продават само облепени с бандерол, като съгласно чл. 2,
т. 2 от ЗАДС на облагане с акциз подлежат тютюневите изделия/ цигарата независимо дали е
къс или цяла кутия съдържа тютюн и съгласно чл. 11 от ЗАДС, цигарата е тютюнево
изделие, което на основание чл. 4, т. 1 вр. с чл. 2 от ЗАДС е акцизна стока.
2
Разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от ЗАДС гласи, че физическо лице, което държи,
предлага, продава, превозва или пренася акцизни стоки без бандерол, когато такъв е
задължителен, или акцизни стоки, облепени с неистински или подправен бандерол или с
бандерол с изтекъл срок на валидност, се наказва с глоба в двойния размер на дължимия
акциз, но не по-малко от 500 лв., а при повторно нарушение - не по-малко от 1000 лв.
Изпълнителното деяние в процесния случай е „държи“ и е визирано именно в
посочената норма в акта, която има характера на санкционна административнонаказателна
разпоредба и съдържа както изпълнителното деяние, така и предвиденото за същото
наказание (РЕШЕНИЕ № ОТ 15.05.2017 Г. ПО А. Н. Д. № 27/2017 Г. НА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН).
От така изложеното следва да се установи, кое лице е държало акцизни стоки без
бандерол, като собствеността не е от значение.
Правилни са доводите на процесуалния представител на ответника юрк. Д., че в
конкретния случай е ирелевантно чия собственост са акцизните стоки без бандерол.
Законодателят е използвал изразът „държи.“ Член 68, ал. 2 от Закона за собствеността
определя държането като „упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не
държи като своя“. При държанието, държателят няма намерение да свои вещта, поради което
не е от правно значение при решаване на конкретния спор, чия собственост са откритите
стоки. Той държи вещта за другиго, за владелеца или за собственика. От тях той е получил
фактическата власт на основание, което изключва намерението вещта да се държи като
собствена.
В свидетелските показания по делото, както и писмените доказателства по безспорен
начин се установява, че акцизните стоки са били в държание на Х., открити в нейното
жилище, която не отрича, че са й поверени от нейния син.
От собственоръчно продиктувано сведение (л. 19 по дело 410/2023 г. по описа на РС-
Нова Загора) Х. е заявила, че тютюна е на сина й, който го е оставил на нея, за да го продава.
Същите факти са потвърдени и в Протокола за доброволно предаване (л. 18 по дело 410/2023
г. по описа на РС-Нова Загора).
Дори и в жалбата са изложени мотиви, че намерения тютюна е собственост на Н.З.,
който е оставил на своята майка.
От показанията на св. М., съпруг на Х. също се установява, че тютюневите изделия са
оставени на нея от сина й, т.е. установява, се че са били в нейната фактическа власт.
Свидетелските показания на св. С. се установява, че Х. доброволно ги е завела в
своето жилище и им е предала акцизните стоки. Същото се потвърждава и от протокол за
доброволно предаване.
От показанията на св. К., също участвал при проверката се установява, че при
проведена беседа дали държи тютюневи изделия без бандерол Х. е потвърдила, че държи в
нейния дом и ги е завела там.
В съдебно заседание св. С. посочва, че Х. собственоръчно е извадила тютюна от един
шкаф, като е заявила, че там го пази, тъй като бил собственост на сина й.
От така изложените доказателства по безспорен начин е установено, че намерените
акцизни стоки без бандерол са били в държание на Г. Х., с което свое поведение е
осъществила състава на чл. 123, ал. 1 от ЗАДС.
Законосъобразно е и наложеното наказание, тъй като то следва да се определи в
двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 500 лв. Видно от посоченото,
стойността на стоките е 608 лева, поради което правилно е определен размера на глобата от
1 216 лева.
По отношение на направеното възражение в жалбата за маловажност на извършеното
3
нарушение. Разпоредбата на чл. 126б, ал. 2 от ЗАДС гласи, че маловажен случай е този, при
който двойният размер на акциза на стоките не надвишава 100 лева. В конкретния случаи
стойността на двойния размер на акциза е 1 216 лева, поради което е невъзможно
нарушението да бъде определено като маловажно.
С оглед изхода на спора и разпоредбата на 64д, ал. 1 от ЗАНН на ответника следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение определен по реда на чл. 27е от Наредбата
за заплащането на правната помощ в размер на 100 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № BG2023/1000-1140/НП от 05.06.2023г. издадено от
директор на Териториална дирекция Митница Бургас, с което на основание чл. 123, ал. 1 от
Закона за акцизите и данъчните складове ЗАДС на Г. Х. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1216 лева за нарушение на чл. 123, ал. 1 от ЗАДС. На
основание чл.124, ал. 1 от ЗАДС са отнети в полза на държавата стоките предмет на
нарушението.
ОСЪЖДА Г. Т. Х. с ЕГН ********** с постоянен адрес ********* да заплати на
Агенция „Митници“, сумата от 100 лева, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните за
изготвянето му пред Административен съд - Сливен по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
4