РЕШЕНИЕ
№ 85
гр. Враца, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на единадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
при участието на секретаря Мария К. Ценова
като разгледа докладваното от Евгения Г. Симеонова Търговско дело №
20211400900191 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба вх.№ 3795/29.12.2021 г.
на Е. Б. П., ЕГН **********, с адрес: гр.***, подадена чрез пълномощника й
адв.Р. Д., с която е предявен осъдителен иск срещу „ДЗИ – Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, за
сумата от 65 000 лева, представляваща незаплатено застрахователно
обезщетение по щета № 44012952100071 за настъпило застрахователно
събитие - кражба на лек автомобил марка „БМВ“, модел „730Д Х Драйв“, рег.
№ ВР***СХ, със сключена автомобилна застраховка „Каско+“, с покритие
„пълно каско“, с номер на полицата ***/06.03.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на постановяване на отказа от
застрахователя – 29.10.2021 г. до окончателното й изплащане, алтернативно -
от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. Претендират
се и сторените разноски по делото.
В исковата молба се твърди, че на 06.03.2020 г. ищцата Е. Б. П. е
сключила застрахователен договор с "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД по
застрахователна полица № *** за автомобилна застраховка "Каско+" със срок
от 15:22 ч. на 06.03.2020 г. до 23:59 ч. на 05.03.2021 г. Посочва се, че по
силата на този договор е застрахован собствения на ищцата лек автомобил
марка „БМВ“, модел „730Д Х Драйв“, рег.№ ВР***СХ, с покритие "Пълно
каско", за застрахователна сума в размер на 65 000 лв. Твърди се, че
застрахователната премия в размер на 3425,50 лв. е заплатена изцяло на
четири премиални вноски в договорените срокове.
Ищцата твърди, че около 19:30 ч. на 08.02.2021 г. Д. К. С., на когото е
предоставила за временно ползване описаното МПС, е паркирал автомобила в
гр.***, заключил същото и се отдалечил, след което около 19:45 ч. на
1
10.02.2021 г. установил, че автомобилът го няма и е откраднат. Посочва, че Д.
С. е уведомил застрахователя и органите на МВР, като по случая е образувано
досъдебно производство 230 ЗМК № 248/2021 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.
пр. № 2910/2021 г. по описа на СРП. С постановление № 2910/25.06.2021 г. на
СРП, досъдебното производство е спряно, тъй като извършителят на
престъплението не е разкрит. На 07.10.2021 г. от 06 РУ-СДВР е издадено
удостоверение, от което е видно, че към датата на издаването му не е
установен извършителя на инкриминираното деяние и автомобилът не е
намерен.
В исковата молба се сочи, че с писмо изх.№ 0-92-1378/29.10.2021 г.
"ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД е уведомил ищцата, че отказва изплащане на
застрахователно обезщетение по заявената претенция, тъй като
декларираните обстоятелства при завеждане на претенцията не са подкрепени
с конкретни и непротиворечиви доказателства. Ищцата счита, че този отказ е
бланкетен, неоснователен и немотивиран, тъй като не съдържа точно
изложение на фактическите и правни основания за неговото постановяване;
не е подкрепен с доказателства; няма извършена реална проверка, данните от
която да дават право на застрахователя да откаже изплащането на
обезщетение. Навежда доводи, че в настоящия случай не е налице нито една
от визираните в разпоредбата на чл.408, ал.1 КЗ хипотези, в които
застрахователят може да откаже плащане на обезщетение. Счита, че
постановеният отказ е неправомерен и поражда правен интерес от търсене
защита на правата й по съдебен ред.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор вх.№ 474/24.01.2022 г.
от ответника "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, който оспорва иска по
основание и размер. Ответникът счита, че не е налице настъпило
застрахователно събитие, което съгласно договора да е риск, който
застрахователят има задължение да покрие по действащите Общи условия
/ОУ/ към застраховката. Оспорва твърденията на ищцата, че описаният в
исковата молба лек автомобил е противозаконно отнет на посочените дата,
час и място. Навежда доводи, че липсват каквито и да са доказателства в
подкрепа на изложените в исковата молба твърдения за кражбата на
автомобила, както и че тези твърдения не съответстват с декларираните от Д.
К. С..
Ответникът твърди, че застрахованият не е предоставил вярна и точна
информация за обстоятелствата, при които е настъпило твърдяното
застрахователно събитие, поради което е налице основание за отказ за
заплащане на застрахователно обезщетение съгласно чл.363 КЗ и ОУ по
застраховката – т.3.3, 3.6 от Раздел І – премълчаване на обстоятелство или
неточно обявяване на обстоятелство, свързано с настъпило събитие, което е
съществено с оглед интереса на застрахователя.
На следващо място, ответникът счита, че МПС е било обект на
престъпление и/или е било обявено за издирване от компетентните органи
като противозаконно отнето в или извън страната към момента на сключване
на застрахователния договор и анекса към него, което съгласно т.92 от Раздел
І на ОУ изключва покритие по застраховката. Твърди, че МПС не е било
стопанисвано с грижата на добър стопанин, оставено е незаключено и
необезопасено, вследствие на което е настъпила кражбата.
В отговора се навеждат и доводи, че размерът на претендираното
2
застрахователно обезщетение е значително завишен и не съответства на
средната пазарна стойност на вредите към деня на заявеното събитие, както и
че е налице надзастраховане по смисъла на чл.388, ал.1 КЗ. В условията на
евентуалност се прави искане за прилагане т.10.8 от Раздел І на ОУ и
застрахователното обезщетение да бъде намалено с оглед на това, че
застрахованият не е изпълнил свои задължения, произтичащи от
застрахователния договор.
В срока по чл.372, ал.1 ГПК е подадена допълнителна искова молба вх.
№ 973/14.02.2022 г. от ищцата Е. Б. П., която оспорва всички твърдения в
отговора, че не е налице покрит риск по сключената застраховка и че
исковете са в завишен размер. Счита твърденията на ответника за голословни
и недоказани, тъй като с исковата молба са представени необходимите
доказателства. Посочва, че твърденията на ответника навеждат на извършено
престъпление "застрахователна измама", което обаче следва да бъде
установено с влязла в сила присъда или по реда на чл.124, ал.5 ГПК. За
гражданския съд, пред когото се развива производството за заплащане на
застрахователно обезщетение, не е допустимо по реда на инцидентния
контрол да установи наличие на състав на престъпление и на това основание
за освободи застрахователя от отговорност. В тази насока се позовава на
практика на ВКС.
Ищцата изразява несъгласие и с твърденията на ответника, че МПС не
е стопанисвано с грижата на добър стопанин, както и че е налице
надзастраховане.
В срока по чл.373, ал.1 ГПК не е постъпил допълнителен отговор от
ответника.
По делото са събрани писмени доказателства и е изслушано
заключението на специализирана авто-техническа експертиза /САТЕ/.
След като обсъди доказателствата, поотделно и в тяхната пълнота,
настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна
следното:
Между страните не се спори, а и от приложеното по делото заверено
копие от свидетелство на регистрация – част І /л.12/ се установява, че ищцата
Е. Б. П. е собственик на лек автомобил марка „БМВ“, модел „730Д Х Драйв“,
рег.№ ВР***СХ. Безспорно е и обстоятелството, че за този автомобил е бил
сключен договор за автомобилна застраховка "Каско+" с ответника "ДЗИ-
Общо застраховане" ЕАД, обективиран в застрахователна полица № *** /л.9/
със срок на действие от 15:22 часа на 06.03.2020 г. до 23:59 часа на 05.03.2021
г. Договорената застрахователна сума е в размер на 65 000 лв., а дължимата
застрахователна премия е 3 435,50 лева, чието плащане следва да бъде
извършено в брой на 4 броя вноски, чиито падежи и размери са посочени в
договора.
В договора е посочено, че покритието на рисковете "Кражба" и
"Грабеж" влиза в сила след изпълнение на изискванията за наличие на
алармена система или имобилайзер. От приложения приемо-предавателен
протокол № 04451/07.03.2020 г. /л.10/ е видно, че при сключване на договора
за застраховка по заявка на собственика е монтирано устройство Имобилайзер
К-И 231, като комплектът включва 2 броя транспондери.
Между страните не се спори, и от представените 3 броя сметки за
платени застрахователни вноски /л.14/ е видно, че на 06.03.2020 г., 04.06.2020
3
г. и 27.11.2020 г. Е. Б. П. е заплатила дължимата застрахователна премия в
общ размер от 3 504,22 лв. в договорените срокове.
Страните спорят относно настъпването на твърдяното застрахователно
събитие – кражба на застрахования автомобил в периода между 19:30 ч. на
08.02.2021 г. и 19:45 ч. на 10.02.2021 г. Ищцата е представила заверено копие
от Постановление за спиране на наказателно производство от 24.06.2021 г.
/л.16-л.17/ по пр.пр.№ 2910/2021 г. по описа на СРП, от което е видно, че на
10.02.2021 г. въз основа на заявление на Д. К. С. е било образувано ДП №
284/2021 г. по описа на 06 РУ-СДВР за престъпление по чл.195, ал.1, т.2, т.4,
пр.2 и т.12 вр. чл.194, ал.1 НК за това, че в неустановен момент между 20:30
ч. на 09.02.2021 г. и 19:45 часа на 10.02.2021 г. в гр.*** чрез използване на
техническо средство неизвестен извършител е отнел чужда движима вещ –
лек автомобил "БМВ", модел "730Д Х Драйв", с рег.№ ВР***СХ и номер на
рамата WBAYC41080DZ77196 от владението на Д. К. С. без негово съгласие с
намерение за незаконно присвояване. В постановлението е отразено, че не
може да се установи кой е извършителят на престъплението и въпреки
проведеното разследване той остава неразкрит, поради което са налице
предпоставките за спиране на досъдебното производство до разкриване на
извършителя. От приложеното удостоверение от 07.10.2021 г., изд. от 06 РУ-
СДВР /л.19/ е видно, че към датата на издаване на документа не е установен
извършителят на инкриминираното деяние и автомобилът не е намерен.
По делото е представен заверен препис от писмо изх.№ 0-92-
13738/29.10.2021 г. от "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД /л.21/, от което е
видно, че на 11.02.2021 г. е било подадено уведомление да настъпване на
застрахователно събитие по застраховка "Каско+" с полица № *** и е
регистрирана застрахователна претенция № 44012952100071. В писмото е
посочено, че след проучване на документите, твърденията и фактите по
преписката, се установява, че обстоятелствата, декларирани при завеждане на
претенцията, не са подкрепени с конкретни и непротиворечиви доказателства.
Данни за събитието се черпят единствено от уведомлението за щета и от
прокуратурата, като постановлението и удостоверението да издадени в полза
и въз основа на заявление от страна на застрахования и реално преразказват
неговите твърдения. Посочено е, че по преписката липсват други
доказателства, които да потвърждават твърденията на застрахования и не
може по категоричен начина да се установи нито датата, на която е
откраднато МПС, нито мястото, на което е било паркирано, нито че
собственикът е заключил и привел в действие алармата и другите защитни
системи на автомобила, нито че при напускането МПС е заключено и
обезопасено срещу противозаконно отнемане. Застрахователят приема, че
поради липсата на категорични доказателства не може да извърши преценка
дали застрахованият е спазил всички свои задължения по ОУ, чието
неспазване представлява самостоятелно основание за отказ за изплащане на
обезщетение. При тези съображения застрахователят уведомява Е. Б. П., че
не са налице основания за изплащане на застрахователното обезщетение и
постановява отказ по щета № 44012952100071.
Към отговора на исковата молба са приложени ОУ на автомобилна
застраховка "Каско+" на "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, както и
постъпилото уведомление за щета, допълнителни пояснения във връзка със
заявената кражба, както и представените пред застрахователя писмени
4
обяснения от Д. К. С..
Спорен между страните и е въпросът за пазарната стойност на
процесния автомобил. По делото е изслушана САТЕ, от чието заключение се
установява, че средната пазарна стойност на лек автомобил "БМВ", модел
"730Д Х Драйв", с рег.№ ВР***СХ към датата на застрахователното събитие –
10.02.2021 г., е в размер на 66 086 лв., но предвид големия пробег на
автомобила, установен от представените ключове, вещото лице е намалило
пазарната цена с 16%, съгласно каталога Евротакс "Шваке", и е определило
действителна такава в размер на 55 512 лв. В експертизата е посочено, че от
застрахования са предоставени на застрахователя 2 бр. оригинални ключове,
които са от процесния автомобил. Вещото лице е отразило, че не може да се
установи дали са изваждани други ключове за процесното МПС, без да се
свали информация от самия автомобил, който в случая липсва. В
заключението се сочи, че според информацията, записана върху единия ключ,
автомобилът е управляван за последно на 08.02.2021 г. в 18:32 ч., а според
информацията, съдържаща се на другия ключ, със същия автомобилът е
управляван на 08.03.2020 г. в 13:44 ч. Констатиран е пробег при последния
запис на ключовете от 349 163 км.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.405 КЗ.
За да се ангажира отговорността на застрахователя, ищецът носи
тежестта да докаже в условията на пълно и главно доказване следните факти:
1. Наличието на валидно сключен договор за застраховка между страните; 2.
Настъпване на твърдяното застрахователно събитие в периода на осигуреното
застрахователно покритие; 3. Търсената договорната отговорност произтича
от предвиден и покрит застрахователен риск; 4. Наличие на вреди, за които се
претендира застрахователно обезщетение, възникнали в резултат от
застрахователното събитие; 5 Качеството на ищеца на изправна страна в
застрахователното правоотношение, т.е. че е изпълнил задълженията си по
договора, в т.ч. уведомяване на застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие в съответствие със законовите изисквания, респ.
общите условия на договора.
Ответникът носи тежестта за доказване на противопоставените
възражения с оглед оборване на заведения иск.
Както бе посочено по –горе при изясняване на делото от фактическа
страна, между страните не се спори, поради което с постановеното по реда на
чл.374 ГПК Определение № 184/26.04.2022 г. съдът е прогласил за безспорно
обстоятелството, че между Е. Б. П. и "ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД е бил
сключен застрахователен договор за лек автомобил марка „БМВ“, модел
„730Д Х Драйв“, рег.№ ВР***СХ, обективиран в застрахователна полица №
***.
Ответникът не е направил възражения относно действителността на
този договор, поради съдът намира за доказано, че в периода от 15:22 часа на
06.03.2020 г. до 23:59 часа на 05.03.2021 г. страните са били обвързани от
валидно сключен договор за автомобилна застраховка "Каско+".
За безспорно е обявено и обстоятелството, че ищцата Е. П. е заплатила
дължимата застрахователна премия в общ размер от 3 504,22 лв. в
договорените срокове.
5
Спорни са въпросите дали в срока на действие на договора е настъпило
застрахователно събитие – кражба на МПС и налице ли е предвиден и покрит
застрахователен риск за същото.
От представените по делото удостоверение, издадено на 07.10.2021 г.
от 06 РУ-СДВР, и постановление от 24.06.2021 г.по пр.пр.№ 2910/2021 г. на
прокурор при СРП, на 10.02.2021 г.се установи, че лицето Д. К. С., ЕГН
**********, е заявил информация за противозаконно отнемане от негово
владение в периода от 19:30 ч. на 08.02.2021 г. до 19:45 ч. на 10.02.2021 г. на
застрахования лек автомобил "БМВ", модел "730Д Х Драйв", с рег.№
ВР***СХ и номер на рамата WBAYC41080DZ77196, след паркирането му на
адрес: гр.***. По случая е образувано досъдебно производство 230 ЗМК
№284/2021 г. по описа на 06 РУ-СДВР. Същото е водено срещу неизвестен
извършител за престъпление по чл.346, ал.1 НК и към момента е спряно.
Съдържащата се в тези документи информация действително се базира
на сведенията, получени от ползвателя на автомобила Д. К. С., но същата се
потвърждава и от заключението на изслушаната по делото САТЕ, в което е
отразено, че на застрахователя са предадени двата оригинални ключа от
лекия автомобил и от запаметените данни в единия ключ е видно, че
автомобилът е управляван за последно на 08.02.2021 г. в 18:32 ч., т.е. по
времето, съобщено от лицето, което е управлявало автомобила за последен
път преди противозаконното му отнемане. Официалните документи не са
оспорени от ответника и от негова страна не са представени други
доказателства, от които да се установяват различни време, място и
обстоятелства във връзка с противозаконното отнемане на посоченото МПС.
На ответника е издадено съдебно удостоверение, по силата на което да се
снабди с документи от досъдебното производство, но същият е проявил
процесуално бездействие и не е ангажирал никакви доказателства. Ето защо
съдът приема, че в рамките на периода на застрахователното покритие, а
именно – между 19:30 ч. на 08.02.2021 г. и 19:45 ч. на 10.02.2021 г.
застрахованият автомобил е бил противозаконно отнет. По смисъла на Раздел
ІІ, т.2.2.1 от представените от ответника ОУ, представляващи част от
застрахователния договор, кражбата на цяло МПС представлява покрит
застрахователен риск.
Видно от писмо изх.№ 0-92-13738/29.10.2021 г., застрахователят "ДЗИ-
Общо застраховане" ЕАД е отказал изплащане на застрахователно
обезщетение, тъй като обстоятелствата, декларирани при завеждане на
претенцията, не са подкрепени с конкретни и непротиворечиви доказателства,
поради което не може да извърши преценка дали застрахованият е спазил
всички свои задължения по ОУ.
Във връзка с така постановения отказ следва да се има предвид, че
дейността на застрахователите е обществено значима, поради което е
подложена на мащабна законова регулация, част от която са и основанията за
отказ /пълен или частичен/ за изплащане на застрахователни обезщетения
след настъпване на застрахователното събитие. Тези основания са
императивно уредени в чл. 408, ал. 1 КЗ, според който застрахователят може
да откаже плащане на обезщетение само: 1) при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от лице, което има право да получи
застрахователното обезщетение; 2) при умишлено причиняване на
застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на
6
застрахователното обезщетение от друго лице; 3) при неизпълнение на
задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е
значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон
или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие; и 4) в други случаи, предвидени със закон.
Такива други случаи са установени например при: 1) съзнателно или
несъзнателно необявяване на съществени за риска обстоятелства, за които
застрахователят е поставил писмено въпрос, съществували при сключването
на застрахователния договор – чл. 363 и чл. 364 КЗ; 2) съзнателно или
несъзнателно необявяване на съществени за риска обстоятелства, за които
при сключване на договора застрахователят е поставил писмено въпрос и
които са настъпили след сключването на застрахователния договор – чл. 365
КЗ; 3) неизпълнение на задължението на застрахования да вземе мерки за
предпазване на застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията
на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на източниците
на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да прави
проверки – чл. 395, ал. 3 и 4 КЗ; 4) неизпълнение на задължението на
застрахования да уведоми застрахователя за настъпилото застрахователно
събитие в установените срокове с цел да попречи на застрахователя да
установи обстоятелствата, при които е настъпило събитието, или ако
неизпълнението е направило невъзможно установяването им от
застрахователя – чл. 403, ал. 4 КЗ. Характерно за всички основания за отказ е,
че тяхното законосъобразно приложение е обусловено от наличието на пряка
причинно-следствена връзка между неизпълнението на конкретното
задължение на застрахования и настъпването на застрахователното събитие,
неговото установяване от застрахователя, размера на вредите, респ.
възможността да бъдат предотвратени вредите от същото или техният размер
да бъде намален. Това изискване е изрично законово закрепено в хипотезите
на чл. 363, ал. 4, чл. 395, ал. 4 и 5 и чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ, но се извежда по
тълкувателен път и за всички други хипотези. Доказването на причинната
връзка е в тежест на застрахователя, като същата не се презумира, дори и в
застрахователния договор или общите условия към него да е предвидено
друго, вкл. че при конкретно неизпълнение застрахователят може да откаже
плащане на обезщетението.
От посочените по-горе основания за отказ, изложени от застрахователя
"ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД в писмо изх.№ 0-92-13738/29.10.2021 г., е
видно, че липсва конкретизация на точно коя хипотеза от кой фактически
състав и коя законовата/договорната разпоредба се позовава ответника.
Липсата на такава конкретизация препятства обективната преценка относно
вида на неизпълненото задължение, т.е. дали същото е от естество за увеличи
риска от настъпването на застрахователното събитие или до повлияе размера
на вредите.
В отговора на исковата молба се посочва, че са налице основанията по
чл.363 КЗ и т.3.3 и т.3.6 от Раздел І на ОУ по застраховката, тъй като е налице
премълчаване на обстоятелство или неточно обявяване на обстоятелство,
свързано с настъпилото събитие, което е съществено с оглед интереса на
застрахователя по смисъла на чл.363, ал.4 КЗ и т.10.8 от Раздел І на ОУ.
Отново обаче не се посочва конкретно кое е това премълчано или неточно
обявено обстоятелство, поради което не може да се извърши преценка дали
7
същото е оказало въздействие за настъпването на събитието като една от
предпоставките за постановяване на отказ, съгласно чл.363, ал.4, изр.1 КЗ.
Следва да бъде отбелязано и това, че за да постанови отказ, застрахователят
следва да е поставил писмено и въпрос относно конкретното обстоятелство
при сключването на застрахователния договор (чл.362, ал.2 КЗ). В случая не
само не е конкретизирано премълчаното или неточно обявеното
обстоятелство и дали то е съществувало към момента на сключване на
договора или е новонастъпило, но не е представен и въпросника към
конкретната полица.
На следващо място ответникът твърди, че застрахованото МПС е било
обект на престъпление и/или е било обявено за издирване от компетентните
органи като противозаконно отнето към момента на сключване на
застрахователния договор, което съгласно т.9.2 от Раздел І на ОУ изключва
покритие по застраховката. В подкрепа на така изложените твърдения не са
представени каквито и да са доказателства по делото, от които да се
установява наличието на тези предпоставки за постановяване на отказ.
В отговора на исковата молба се прави и възражение, че МПС не е
било стопанисвано с грижата на добър стопанин, оставено е незаключено и
необезопасено, вследствие на което е настъпила кражбата. В подкрепа на тези
твърдения също не е проведено насрещно доказване.
Към изложеното следва да бъде добавено и това, че отказът на
застрахователя следва да бъде мотивиран и в него да бъдат посочени всички
обстоятелства, на които се основава, за да се избегне злоупотреба с право от
страна на застрахователя. Предвид на това в случаите, когато е налице отказ
да бъде платено застрахователно обезщетение спорът дало този отказ е
основателен или не се свежда до това дали съществуват или не основанията,
посочени в отказа за плащане на застрахователно обезщетение. В конкретния
случай, последните две възражения, изложени в отговора на исковата молба, а
именно – че застрахованото МПС е било обект на престъпление и/или е било
обявено за издирване от компетентните органи като противозаконно отнето
към момента на сключване на застрахователния договор, както и че МПС не е
било стопанисвано с грижата на добър стопанин, не са били посочени като
основания при постановяване на отказа за изплащане на застрахователното
обезщетение, а се сочат за първи път в хода на исковото производство.
При горното, се налага извода, че ответникът не е провел успешно
насрещно доказване на противопоставените възражения, при което
настоящият съдебен състав приема, че ищцата е изправна страна по
застрахователния договор.
В обобщение на изложеното съдът приема, че са налице
предпоставките, свързани с осъществяването на фактическия състав,
ангажиращ отговорността на застрахователя, и исковата претенция се явява
основателна и доказана.
По отношение размера, в който следва да бъде уважен предявения иск,
съдът взема предвид следното: При настъпване на застрахователно събитие,
обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на
договорената максимална застрахователна сума, съобразно стойностния
еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определена като
пазарната му стойност към датата на увреждането. При настъпване на
8
застрахователно събитие в срока на договора е необходимо да бъде установен
размерът на вредата към деня на събитието, като при погиване или кражба на
МПС този размер е равен на действителната му стойност – стойността, срещу
която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото
качество. За определяне действителната пазарна стойност на процесния лек
автомобил към датата на застрахователното събитие, по делото е допусната,
изслушана и приета САТЕ. Съгласно заключението, което като неоспорено,
обективно и компетентно се възприема от съда, пазарната стойност на
автомобила към 10.02.2021 г. е в размер на 55 512 лв. От процесуалния
представител на ищцата се навеждат данни, че следва да се вземе предвид
пазарната оценка на автомобила от 66 086 лв., без да се извършва намаляване
с 16%, заради големия пробег на автомобила. Настоящият съдебен състав
намира, че предвид липсата на автомобила, не може да бъде установено по
несъмнен начин неговото състояние към релевантния момент, но при
изследване на действителната застрахователна стойност следва да бъдат взети
предвид всички установени по делото обективни данни, влияещи върху
пазарната стойност на автомобила, а именно - годината на производство на
автомобила и данните за пробега на същия, съдържащи се в информацията,
снета от предадените оригинални ключове. Ето защо предявеният иск следва
да бъде уважен до размер от 55 512 лв., като в останалата част до пълния
предявен размер от 65 000 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Обезщетението за имуществени вреди следва да бъде присъдено ведно
със законната лихва, считано от 29.10.2021 г. до окончателното изплащане на
главницата.
По разноските:
При този изход на делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски,
съобразно уважената част от исковата претенция. От приложените по делото
договор за правна защита и съдействие и вносни бележки е видно, че ищцата
е направила разноски в общ размер от 6 400 лв., в т.ч. 2 600 лв. – внесена
държавна такса, 300,00 лв. – внесен и изплатен депозит за САТЕ и 3 500 лв. –
договорено и заплатено в брой адвокатско възнаграждение. От така
направените разноски следва да й бъдат присъдени 5 465,80 лв., съобразно
уважената част от исковата претенция.
Ответникът не е претендирал присъждане на разноски по делото.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.405, ал.1 КЗ „ДЗИ – Общо застраховане“
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, ДА ЗАПЛАТИ
на Е. Б. П., ЕГН **********, с адрес: гр.***, сумата 55 512 лв. /петдесет и
пет хиляди петстотин и дванадесет лева/, представляваща застрахователно
обезщетение по Застраховка "Каско+", обективирана в полица №
***/06.03.2020 г., за претърпени имуществени вреди вследствие на
настъпилото в периода между 19:30 ч. на 08.02.2021 г. и 19:45 ч. на 10.02.2021
г. застрахователно събитие – кражба на лек автомобил марка „БМВ“, модел
9
„730Д Х Драйв“, рег.№ ВР***СХ, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 29.10.2021 г. до окончателното изплащане на главницата.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с останалата му част като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „ДЗИ – Общо застраховане“
ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, ДА ЗАПЛАТИ
на Е. Б. П., ЕГН **********, с адрес: гр.***, сумата 5 465,80 лева /пет
хиляди четиристотин шестдесет и пет лева и осемдесет стотинки/,
представляваща направени по делото разноски, съобразно уважената част от
исковата претенция.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
10