Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Нова Загора, 30.09.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
НОВОЗАГОРСКИ РАЙОНЕН
СЪД в публичното заседание на трети септември през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА НЕНОВА
при участието на секретаря Д.Д.
и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия НЕНОВА гр. дело № 118 по описа за 2020 г. на Районен
съд – Нова Загора и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на Г.Х.Ч., с ЕГН **********,***,
който е предявил против М.Н.Р.,
с ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.59, ал.9 от СК за изменение на
режима на лични контакти между ищеца и ненавършилото им пълнолетие дете - Х.Г. Х.
с ЕГН **********, определен по гр.д. № 977/2016 г. по описа на Районен съд –
Нова Загора, като се иска същият да бъде разширен, както следва: детето да бъде
при ищеца всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 08.00 до 20.00 часа
с преспиване, както и всяка втора и четвърта сряда от месеца, както и тридесет
дни през лятото, които не съвпадат с годишния платен отпуск на майката и
двадесет дни през зимата.
В
исковата молба се сочи, че по силата на решение по гр.д. № 5192/2014 г. по
описа на Районен съд - Стара Загора, бракът между страните им бил прекратен с
развод по взаимно съгласие. Родителските права по отношение на сина им били
предоставени на майката М.Р.. На ищеца
бил определен режим на лични отношения, съобразен с крехката възраст на детето Х.
– тогава на малко повече от година. Сочи се, че по-късно, по силата на одобрена
от Районен съд - Нова Загора спогодба по гр.д. № 977/2016 г., сключена между
ищеца и ответницата бил определен нов режим на лични отношения, който в
настоящото производство се иска да бъде разширен. Разширеният режим на лични
отношения щял да даде на ищеца възможност да прекарва повече време със сина си,
както през уикендите, отредени за техните срещи, така и през празничните дни и
училищните ваканции.
Излага
аргументи в тази насока, сочейки че към момента на определяне на досегашния
режим на лични отношения, през м.февруари 2017 г. Х. бил малък – почти на
четири години. Предвид ниската възраст на детето, с майка му са се спогодили
ищеца да взема и връща детето от дома на майката, всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 10.00 часа на съботния ден до 18.00 часа на неделния ден с
преспиване на съботната вечер, без присъствието на майката; 30 дни през лятото или 2 пъти по 15 дни, съответно по
време на лятната ваканция на детето, които да не съвпадат с платения годишен
отпуск на майката; първите пет дни от зимната ваканция и първите пет дни от
пролетната ваканция, определяни ежегодно от министъра на образованието за всяка
учебна година след навършване на 7 годишна възраст, както и по време на
Коледните празници от 15 декември до 26 декември всяка четна година с
преспиване и Новогодишните празници за дните от 31 декември на нечетна година
до 01 януари на следващата година с преспиване.
Посочва
се, че на 03.03.2020 г. Х. ще навърши 7 години и от септември месец вече ще
бъде ученик в първи клас, както и че с течение на времето, колкото повече расте
детето страните, макар и да не живеят заедно, изградили и продължавали да
изграждат една трайна и много дълбока емоционална връзка, присъща за баща и
син. Твърди се, че те често ходят заедно при родителите на ищеца, а също и при
чичото. Бабата и дядото на детето били много привързани към детето и много го
обичали, а когато им гостували в гр. Елхово, детето много обичало баба му и
дядо му, да го водят на разходка в парка и да кара колело. Ходели заедно до
детския магазин в града, за да си избира играчки. Имал и приятели, с които
често се срещал и играел. Сочи се, че всяко лято ищеца ходел с детето на море.
Разяснява се, че през лятото на 2018 г. бащата водил Х. в гр. Бургас, а миналото
лято двамата ходили на почивка за 12 дни в затворен хотелски комплекс в Слънчев
бряг. Забавлявали се, като се качвали на виенското колело, на влакчето, на
въртележките. Ходили и в гр. Несебър, в
Аквапарка и детето било много щастливо. Твърди се, че бащата
осъществявал и други забавления на сина си.
Застъпва
се, че с промяната на възрастта на детето, особено при момчетата след
определена възраст било нормално те да прекарват повече време с баща си, а
докато е малко, детето имало много по-голяма нужда от грижата на своята майка,
но растейки и ставайки по-самостоятелно било редно и бащата да участва по-активно в неговото възпитание
и формиране като личност. Сочи се, че това може да става единствено, чрез
осъществяване на по-чести контакти - лични срещи, прекарано повече време
заедно, разговори по телефона или чрез други технически средства, осигуряващи
звукова и зрителна връзка между баща и син.
Твърди
се, че към настоящият момент страните не са в добри отношения, поради което не
били в състояние извънсъдебно да уговорят помежду си по-разширен режим на лични
отношения от вече определения, а ищеца имал огромно желание и възможност да
бъде част от живота на сина си. Искал да го вижда как расте, искал моменти на
щастие, на близост. Искал да бъде пълноценен баща. Ищецът бил убеден, че целта
на режима на лични отношения е да се постигне възможност децата да растат и се
развиват под грижата и с подкрепата на двамата родители.
Сочи
се, че искането на ищеца за разширяването на вече определения режим било
продиктувано от настъпилите изменения и обстоятелства, изразяващи се в порастването
на Х. и все по-голямата му нужда и потребност да бъдат заедно.
Твърди
се на следващо място, че в сега определения режим има непълноти и
несъответствия при определянето на времето, което детето трябва да прекарва с
него по време на празниците и през ваканциите, които можело да породят
конфликтни ситуации между него и ответницата.
Моли
се съдът да постанови решение, с което да измени определения по гр.д. №
977/2016 г. на Районен съд - Нова Загора, режим на лични отношения на детето Х.Г.
Х. с баща му в следния смисъл:
Бащата
Г.Х.Ч. да осъществява режим на лични отношения с детето Х.Г. Х., както следва:
1.
Всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване в дома на бащата за
времето от 18.00 часа на петъчния ден до 18.00 часа на неделния, без
присъствието на майката.
2.
Всяка четна година бащата да прекарва с детето с преспиване Коледните празници
за времето от 18.00 часа на 23 декември до 18.00 часа на 28 декември, а всяка
нечетна година Новогодишните празници - за времето от 18.00 часа на 29 декември
до 18.00 часа на 02 януари.
3.Всяка
четна година бащата да прекарва с детето с преспиване Великденските празници –
от 18.00 часа на Велики четвъртък до 17.00 часа на Велики понеделник.
4.
Всяка нечетна година Гергьовден – от 18.00 часа на 05 май до 18.00 часа на 06
май, в годините, когато празника се пада в делничен ден, а в случаите когато се
пада през почивните дни, ще се спазва режима на лични отношения така както е
отреден в точка първа.
5.
Всяка четна година за рождения ден на детето – от 18.00 часа на 02 март до
18.00 часа на 03 март в годините, когато празника се пада в делничен ден, а в
случаите когато се пада през почивните дни, ще се спазва режима на лични
отношения така както е отреден в точка първа.
6.
Всяка година – по половината ваканционни дни определяни от министъра на
образованието за всяка учебна година, несъвпадащи с празника Великден през
Пролетната ваканция.
7.
По 30 последователни дни през лятото или разпределени на два пъти по 15 последователни
дни, съвпадащи с лятната ваканция на детето през месеците юни, юли и август
всяка година, когато майката не ползва платен годишен отпуск.
8.
Да има право да се чува с детето си чрез връзка по „Вайбър”, „Скайп” и други
технически средства, осигуряващи звукова и зрителна връзка всеки понеделник,
сряда и събота за времето между 18.00 и 19.00 часа, както и да разговаря с него чрез телефона на майката в случай, че
не могат да се свържат по „Скайп”, „Вайбър” и други технически средства, осигуряващи
звукова и зрителна връзка, в определеното му за това време.
Бащата
Г.Х.Ч. се задължава да осигури техническо средство – или таблет, или лаптоп или
мобилен телефон, позволяващи осъществяването на звукова и зрителна връзка с
детето, със съответната СИМ карта с инсталираните за целта програми, приложения
и други със съответните регистрации, потребителски имена и пароли създадени от
бащата и на името на бащата.
Прави
се доказателствено искане за разпит на двама свидетели, при режим на довеждане.
Представят
се писмени доказателства.
В законоустановеният срок по чл.131 от ГПК,
ответницата М.Н.Р. е депозирала отговор на исковата молба с който оспорва
предявения иск, като неоснователен. Заявява, че оспорва всички твърдения в
исковата молба, касаещи способностите на
ищеца да се грижи за детето и създадената връзка между него и детето, като
неверни.
Твърди
се, че след определяне на мерките по отношение на детето при прекратяване на
брака им по образувано гр.дело № 977/2016 г. на Районен съд – Нова Загора са
постигнали спогодба, която била одобрена от съда и съгласно която към момента е
уредено осъществяването на личните отношения. Посочва, че част от режима за
личните отношения между ищеца и детето по спогодбата все още не бил изпълняван,
тъй като вземането на детето през зимна и пролетна ученически ваканции следвало
да се изпълнява, след навършване на седемгодишната му възраст, която детето
навършило на 03.03.2020 г.
Твърди
се, че обстоятелствата при които бил постановен режима за лични отношения между
ищеца и детето със спогодбата по посоченото по-горе дело не били променени и
към настоящия момент. В тази връзка се сочи, че не винаги ищецът е вземал
детето, съобразно режима за това. Твърди също, че е имало периоди с продължителност
около два месеца, през които ищецът не е осъществявал никакви отношения с
детето, а в по-голямата част от случаите, в които ищеца вземал Х., го е водил в
гр. Елхово при родителите си. Посочва се също, че през лятото на 2019 г. ищецът
е вземал детето за по-малко от половината от времето, в което е имал право. В
много от случаите братът на ищеца и съпругата на брат му идвали да вземат
детето. Твърди се и че почти винаги, когато трябвало да върне детето, ищецът не
спазвал определения за това час, с цел чрез детето да провокира ответницата, за
което нееднократно същата търсила съдействието на полицията и при тяхно
обаждане, той веднага ѝ връщал детето. Твърди се че през 2018 и 2019 г.
поне три пъти била търсила органите на реда, заради поведението на ищеца, който
не спазвал определения от съда режим.
Ответницата
считала, че ищецът, който според исковата молба имал претенции да бъде за
пример, не притежавал нужните възпитателни качества и отговорност. Твърди, че
той се държал изключително невъзпитано и арогантно с нея, когато идвал да взема
детето, както и че пред очите на детето хвърлял предмети по ответницата
/лекарства за детето/ и я заплювал. Посочва, че дори в един от случаите при
вземането на детето, той я заклещил с вратата на колата ѝ, от която
излизала и започнал да я души. Многократно псувал, викал, обиждал я. Предвид
това му поведение в последно време детето се предавало на ищеца от нейната
майка.
Твърди
също, че през 2019 г. в детската градина на детето вдигнал скандал пред
служителите и пред него, псувал и обиждал пред всички и избягал, когато разбрал,
че идва патрул на полицията. Разяснява, че изобщо по принцип ищецът се държал невъзпитано и
безпардонно, показвал незачитане на всякакви норми, обиждал по първичен начин,
изключително грубо се държал не само към ответницата, но и към близките ѝ. Счита, че интересът към детето бил свързан с
целта му да провокира ответницата. Поради горното считала, че той не е пример
за детето, защото това не е в негов интерес.
Сочи
се, че той не се грижел за детето по начин, по който следвало да се отнася и
грижи един отговорен родител. Многократно бил връщал детето гладно или храната
му за деня била закупена по път от Макдоналдс, редовно го возел в автомобила си,
без да е закопчал детското столче, както и го поверявал на други хора да го
возят, без изобщо да е в столче, във връзка което се сочи, че през м.август
2019 г. Х. си ударил сериозно главата при внезапно спиране, от което му бил
останал белег. В края на 2019 г. и през 2020 г. върнал няколко пъти детето
болно, заради това че не го преобличал след изпотяване или не е бил подходящо
облечен за излизане навън. При изпращане на детето ответницата винаги изпращала
дрехи, но нямало случай при който да е било преобличано и тези дрехи да са
ползвани.
Посочва
се още, че ищецът не бил в състояние да научи детето да ходи до тоалетна по
голяма нужда и поради това Х. към момента имал проблем. Когато се върнел,
винаги ответницата установявала, че се е стискал, защото не бил ходил до
тоалетна.
Освен
това ищецът не можел да успокои детето при определени ситуации, което
онагледява със случай през лятото на 2019 г., когато го бил взел за около две
седмици, детето е плакало цяла нощ след кошмарно събуждане и той не могъл да го
успокои, докато самото то не се е изморило да плаче, след което Х. не искал да
спи сам, както бил свикнал преди ищецът да го е вземал. Обяснението на детето
било, че когато се е събуждал в жилището, не е имало никой и това го е
изплашило.
Сочи
се, че показателно за отношението на ищеца към детето било обстоятелството, че
за рождения си ден през 2018 г. и през 2019 г. детето било при ищеца, но според
думите му не е получило нищо за подарък и не е имало празненство, каквото при
връщането си очаквало с огромно нетърпение.
Счита
се, че за личните качества на ищеца значение имал и факта, че преди около
година ищецът дал на детето смартфон, на който включил функции с цел да следи
всяко действие, извършвано на телефона. Твърди, че ищеца накарал детето да включва
камерата и да ги снема вкъщи, поради което ответницата върнала телефона.
Сочи
се, че изложеното по-горе не обосновава интереса на детето да осъществява
повече контакти с ищеца от тези, които са в одобрения от съда режим на лични
отношения към момента. Този режим не бил изпълняван изцяло понастоящем и нямало
основание за неговото разширяване. Режимът с родителя, който не упражнявал
родителски права, следвало да създава в детето съзнание къде е постоянното му
местоживеене и какъв е ритъма за отношения с другия родител. Режимът не следвало
да води до объркване на представите на детето и до невъзможност да се
удовлетворят и неговите желания за прекарване на свободно време и празници.
Твърди
се също, че режимът, който искал ищеца не бил съобразен с възрастта,
заниманията и грижите за Х., както и с възможностите и служебната ангажираност
на ответницата.
В
обобщение се моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявения
иск като неоснователен.
Ответницата
е претендирала направените по делото разноски.
Правят
се доказателствени искания да се изиска и приложи по настоящото дело гр.дело №
977/2016 г. по описа на Районен съд - Нова Загора.
Прави
се доказателствено искане за разпит на трима свидетели, при режим на довеждане.
На
23.06.2020 г. Дирекция „Социално подпомагане“ – Нова Загора е депозирала
социален доклад с изх. №
ПР/Д-СН-НЗ/34-001/19.06.2020 г., в който се посочва, че след посещение и
проведени разговори с майката М.Н.Р. и детето Х.Г. Х. в дома им, социалният работник
Д.Д. Бинева е установила, че детето е в добро физическо, здравословно и
емоционално състояние, осигурена му е уютна жилищна среда, в която се поддържа
добра хигиена, както и достатъчно лично пространство и спокойна семейна
обстановка.
Установено е, че детето е привързано и към двамата си
родители и има изградена силна емоционална връзка с тях, както и че поддържа
редовни контакти с бащата Г.Х.Ч..
В откритото съдебно заседание проведено на 18.06.2020 г. е представено
и становище от адв. Г. – процесуален представител на ищеца. В него ищцовата
страна посочва, че счита изложеното в отговора на исковата молба за
неоснователно и неотговарящо на обективната истина. Оспорват се всички наведени
от ответницата твърдения и е отправено допълнително доказателствено искане към
съда да конституира Дирекция „Социално подпомагане“, с цел изготвяне на социален
доклад, който да установи потребностите на детето, родителския капацитет и
стабилност на двамата родители, емоционалната близост на детето с тях, семейната
среда и т.н.
Моли
съдът да призове и разпита свидетеля – директора на ДГ„Слънчице“ Ц.С..
Представени
са и нови доказателства.
На
11.08.2020 г. Дирекция „Социално подпомагане“ – Елхово е депозирала социален
доклад с изх. № ПР/Д-Я-Е/19-001/07.08.2020
г., в който се посочва, че след посещение и проведени разговори с Г.Х.Ч.,
неговата майка Величка Костадинова Чепелева и детето Х.Г. Х., социалният работник
Галина Стоянова Владева е посочила, че г-н Ч. коментирал, че редовно заплаща
дължимата издръжка за детето и винаги когато вземал Х. за режима на лични
отношения му купувал подаръци. Бащата разказал също, че осъществява редовно
срещи със сина си, съгласно определеното в съдебното решение време. Допълнил,
че понякога обаче нямал тази възможност, предвид трудовата си ангажираност, тъй
като е международен шофьор.
Социалният работник Г. С. В.
е установила, че жилищните условия в дома на сем. Ч. са добри,
обзавеждането било съвременно и функционално, а за детето имало обособена стая.
Детето се чувствало видимо спокойно и уравновесено, показало играчките, който
баща му и неговите баба и дядо по бащина линия са му закупили и разказало, че обича да играе с тях.
На
31.08.2020 г. Дирекция „Социално подпомагане“ – Стара Загора е депозирала
социален доклад с изх. №
ПР/Д-СТ/126-001/25.08.2020 г., изготвен след посещение и проведен разговор с Г.Х.Ч.
в дома му.
В него социалният работник Петя И., относно жилищните условия посочва, че Х. има самостоятелна детска стая, в която били подредени дрехите
на детето и има доста играчки, а в коридора имало негови обувки от различен
вид. Сочи, че хигиената в жилището била на отлично ниво и условията в него са
много добри, което гарантирало
безопасна и сигурна среда за детето.
Относно трудовата заетост, работно време и доходи
на бащата посочва,
че работи на длъжност международен шофьор във фирма „Хилпа“ ЕООД и декларирал
месечен доход в размер на 630.00 лева.
Бащата
споделил, че срещите между него и Х. се осъществяват редовно и че в
изключително редки случаи е пропускал да вземе сина си, поради трудови ангажименти.
Посочил, че когато например отиде да вземе детето с известно закъснение,
например малко повече от час, то г-жа Р. отказвала да му го даде, тъй като била
на мнение, че бащата губи правото си да осъществи режим на лични контакти със
сина. В същото време посочва, че майката държала лично бащата да ходи и да
взема детето, но от няколко месеца насам, не тя, а бабата по майчина линия му
го предавала. Бащата информира, че когато му се предава детето, единствената
информация, която получавал била дали Х. е болен и евентуално какви лекарства
пие и кога. Допълнил е, че не контактува с майката по никакъв друг повод.
Ищецът
е съобщил, че не е имал възможност да осъществява срещи със сина си за период
от два месеца, тъй като му било отказано от майката да вземе Х., като
използвала като извинение обявеното извънредно положение, което според него не
е основание за спиране на контактите между тях. По тази причина депозирал жалба в полицията в гр.
Нова Загора и след този период, контактите им били възстановени.
Бащата
е изразил мнение, че докато са заедно с Х., детето се чувствало добре. Посочва,
че е имал възможност да е заедно със сина си на 5-ия и на 7-ия му рожден ден,
като организирал тържества и в двамата случая - купувал торта, подаръци.
Споделя, че както през предходните години през лятото, така и тази година е
имал възможност и завел Х. на почивка на
море. Първият път отишли почивка в Приморско, а миналата година почивали на
Слънчев бряг.
Ч.
допълва, че се стараел по всякакъв начин да осигурява разнообразие на сина си,
във времето, когато са заедно. В тази връзка съобщава, че когато взима Х. за
почивните дни, то задължително води детето да си избере някаква играчка. Заедно
карали колела, ходели на разходка на Езерото, на кино. За да разнообрази
времето на сина си му закупил тротинетка, ново колело, а наскоро и плейстейшън
игра.
Бащата
информирал, че понякога в режима на лични контакти, той и детето гостували на
родителите му в гр. Елхово, от където е той родом. Споделил, че наблюденията му
са, че детето се чувства добре, когато гостува на своите баба и дядо.
Г.Ч.
определял себе си, като добър и грижовен баща. На мнение бил, че грижите, които
полага за сина си са добри и адекватни. В тази връзка съобщавал, че не изпитва
никакви притеснения в това отношение.
Емоционални взаимовръзки и стабилност:
От
разговора си с Г.Ч., социалният работник Петя И. е останала с впечатление, че
между него и детето Х. има изградена положителна емоционална връзка, която
бащата иска да се запази, а освен това желае да участва по-активно в живота на сина
си.
В заключителнаат част на социалния доклад са
направени следните изводи:
•
Гражданският брак между родителите на детето е прекратен по
взаимно съгласие, като съдът е одобрил постигнатата помежду им спогодба и родителските
права спрямо Xpистиян се упражняват от неговата майка.
•
На бащата е бил определен режим на лични отношения с детето, който
през 2016 г. бива изменен.
•
От проучването се установило, че майката като цяло не
възпрепятства контактите между бащата и
детето, с изключение на двумесечен период през настоящата година.
•
Настоящия иск бащата предявил, най-вече защото иска да прекарва
повече време с детето си, за да може да участва по-активно в неговия живот.
•
Бащата разполага с отлични жилищни условия в дома си, в който
детето има самостоятелна стая, обзаведена според неговите потребности.
Доходите, с които разполага бащата са
добри.
•
Докато детето е заедно с него, бащата се стараел да му даде всичко
необходимо - подходящи дрехи и обувки, почивки, различни по вид за развлечения,
контакти с близките му.
•
Безспорно за Х. е от изключително значение връзката с неговия баща
запазена с цел правилното му израстване и психическо развитие, като режимът на
лични контакти следва да бъде съобразен с потребностите на детето.
В откритото съдебно
заседание на 03.09.2020 г. са разпитани свидетелите Ц.К.С. – директор на ЦДГ
„Слънчице“, Цветана Динчева Великова – без родство (живее на семейни начала с
брата на ищеца), Красимир Х.Ч. – брат на ищеца, Танчо Данев Данев – без родство
(живее на семейни начала с ответницата) и Цветана Динкова Коянкова – без
родство.
Съдът след като прецени събраните по
делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
Съдът е приел представените писмени доказателства по делото:
пълномощно, Решение №654/29.06.2015 г. по гр.д. №5192/2014 г. по описа на
Районен съд – Нова Загора, Споразумение от 24.06.2015 г. Протокол от съдебно
заседание от 28.02.2017 г. по гр.д. № 977/2016 г. по описа на Районен съд –
Нова Загора, пощенски плик на л.13 по делото, Социален доклад с изх. № ПР/Д-СН-НЗ/34-001/19.06.2020 г., Социален
доклад с изх. № ПР/Д-Я-Е/19-001/07.08.2020 г., Социален
доклад с изх. № ПР/Д-СТ/126-001/25.08.2020
г., снимков материал от л.35 до л.43 по делото, пощенски плик на л.44 по
делото, пощенски плик на л.68 по делото, както и представените от ответницата
заверени преписи от кореспонденция/съобщения/ между страните, списък на
разноските от адв. Г., списък на разноските от М.Н.Р., както и събраните гласни
доказателства в съдебно заседание.
Видно от материалите по делото, страните са родители на детето Х.Г. Х., с ЕГН **********, родено
на *** г.
С влязло в законна сила Решение по гр.д. № 5192/2014 г. по описа
на Районен съд – Стара Загора, бракът между ищеца и ответницата е бил прекратен
по взаимно съгласие, упражняването на родителските права е било предоставено на
майката М.Н.Р., като за детето е определено местоживеене при нея, а бащата Г.Х.Ч.
е бил осъден да заплаща издръжка на детето, както и му бил определен режим на
лични отношения.
Със спогодба по гр.д. № 977/2016 г. по описа на Районен съд – Нова
Загора, досежно режима на лични отношения на бащата Г.Х.Ч. с малолетното дете Х.Г. Х., страните са постигнали
споразумение и бил определен нов разширен режим, а именно: Ищеца
в настоящото производство, да взема и връща детето от и до жилището на
ответницата, всяка първа и трета събота и неделя от месеца, от 10.00 часа на
съботния ден до 18.00 часа на неделния ден с преспиване на съботната вечер, без
присъствието на майката; 30 дни през лятото или 2 пъти по 15 дни през лятото,
съответно по време на лятната ваканция на детето, които да не съвпадат с
платения годишен отпуск на майката; Първите пет дни от зимната ваканция и
първите пет дни от пролетната ваканция, определяни ежегодно от министъра на
образованието за всяка учебна година след навършване на 7 годишна възраст,
както и по време на Коледните празници от 25.12. до 26.12 всяка четна година с
преспиване и Новогодишните празници за дните от 31.12. на нечетна година до
01.01. на следващата година с преспиване.
В исковата си молба ищеца сочи, че с промяната на възрастта на
детето, особено при момчетата след определена възраст е нормално да прекарват
повече време с баща си. Докато е малко, детето има по-голяма нужда от грижата
на майката, но счита че с възрастта става по- самостоятелно и е редно бащата да
участва по-активно в неговото възпитание и формиране като личност. Посочва, че
това става единствено, чрез осъществяване на по-чести контакти - лични срещи, прекарано повече време заедно,
разговори по телефона и др., осигуряващи звукова и зрителна връзка между баща и
син.
Твърди че има огромно желание и
възможност да бъде част от живота на сина си, бидейки пълноценен баща, във
връзка с което моли съдът да постанови решение, с което да измени определения
по гр.д. № 977/2016 г. на Районен съд - Нова Загора, режим на лични отношения
на детето Х.Г. Х. с баща му, в следния смисъл:
Всяка
първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване в дома на бащата за
времето от 18.00 часа на петъчния ден до 18.00 чеса на неделния, без
присъствието на майката.
Всяка
четна година бащата да прекарва с детето с преспиване Коледните празници за
времето от 18.00 часа на 23.12. до 18.00 часа на 28.12., а всяка нечетна година
Новогодишните празници - за времето от 18.00 часа на 29 декември до 18.00 часа
на 02 януари.
Всяка
четна година бащата да прекарва с детето с преспиване Великденските празници –
от 18.00 часа на Велики четвъртък до 17.00 часа на Велики понеделник.
Всяка нечетна година Гергьовден – от
18.00 часа на 05.05. до 18.00 часа на 06.05., в годините, когато празника се
пада в делничен ден, а в случаите когато се пада през почивните дни, ще се
спазва режима на лични отношения така както е отреден в точка първа.
Всяка
четна година за рождения ден на детето – от 18.00 часа на 02.03. до 18.00 часа
на 03.03. в годините, когато празника се пада в делничен ден, а в случаите
когато се пада през почивните дни, ще се спазва режима на лични отношения така
както е отреден в точка първа.
Всяка година – по половината
ваканционни дни определяни от министъра на образованието за всяка учебна
година, несъвпадащи с празника Великден през Пролетната ваканция.
По
30 последователни дни през лятото или разпределени на два пъти по 15
последователни дни съвпадащи с лятната ваканция на детето през месеците юни,
юли и август всяка година, когато майката не ползва платен годишен отпуск.
Да
има право да се чува с детето си чрез връзка по „Вайбър”, „Скайп” и други
технически средства, осигуряващи звукова и зрителна връзка всеки понеделник,
сряда и събота за времето между 18 и 19 часа, както и да разговаря с него чрез телефона на майката в случай, че
не може да се свържат по „Скайп”, „Вайбър” и други технически средства,
осигуряващи звукова и зрителна връзка, в определеното му за това време.
Бащата
Г.Х.Ч. се задължава да осигури техническо средство – или таблет, или лаптоп или
мобилен телефон, позволяващи осъществяването на звукова и зрителна връзка с
детето, със съответната СИМ карта с инсталираните за целта програми, приложения
и други със съответните регистрации, потребителски имена и пароли създадени от
бащата и на името на бащата.
С
отговора си ответницата М.Н.Р. оспорва предявения иск, като неоснователен. Оспорва
всички твърдения в исковата молба, като неверни.
Твърди
че след определяне на мерките по отношение на детето при прекратяване на брака
им по образувано гр.дело № 977/2016 г. на Районен съд – Нова Загора и спогодбата
помежду им, одобрена от съда, съгласно която към момента е уредено осъществяването
на личните отношения, част от режима за личните отношения между ищеца и детето
все още не бил изпълняван, тъй като вземането на детето през зимна и пролетна
ученически ваканции следва да се изпълнява, след навършване на седемгодишната
му възраст, която детето навършило на 03.03.2020 г.
Счита,
че към настоящия момент не е налице промяна на обстоятелствата при които е постановен
режима за лични отношения между ищеца и детето със посочената спогодбата. Сочи,
че не винаги ищецът е вземал детето, съобразно режима, а също и че е имало
периоди с продължителност около два месеца, през които ищецът не е осъществявал
никакви отношения с детето, както и че в повечето от случаите, в които ищеца
вземал Х., го води в гр. Елхово при родителите си. Посочва се също, че през
лятото на 2019 г. ищецът е вземал детето за по-малко от половината от времето,
в което имал право.
Посочва
също, че понякога братът на ищеца и съпругата му идвали да вземат детето.
Твърди също, че когато трябвало да върне детето, ищецът често не спазвал
определения за това час, с цел чрез детето да я провокира.
Счита,
че ищецът, който според исковата молба имал претенции да бъде за пример, не
притежава нужните възпитателни качества и отговорност. Твърди, че ищеца се
държал изключително невъзпитано и арогантно с нея, когато идвал да взема
детето, както и че пред очите на детето хвърлял предмети по ответницата
/лекарства за детето/ и я заплювал. Посочва, че дори в един от случаите при
вземането на детето, той я заклещил с вратата на колата ѝ, от която
излизала и започнал да я души. Многократно псувал, викал, обиждал я, поради
което в последно време детето се предавало на ищеца от нейната майка.
Твърди
също, че през 2019 г. в детската градина на детето вдигнал скандал пред
служителите и пред него, псувал и обиждал пред всички и избягал, когато
разбрал, че идва патрул на полицията.
Поради
изложеното в отговора счита, че ищеца не е пример за детето, защото това не е в
негов интерес.
Сочи,
че предвид тези факти, не е в интерес на детето да осъществява повече контакти
с ищеца от тези, които са в одобрения от съда режим на лични отношения към
момента, които не бил изпълняван изцяло понастоящем и нямало основание за
неговото разширяване. Режимът с родителя, който не упражнявал родителски права,
следвало да създава в детето съзнание къде е постоянното му местоживеене и
какъв е ритъма за отношения с другия родител. Режимът не следвало да води до
объркване на представите на детето и до невъзможност да се удовлетворят и
неговите желания за прекарване на свободно време и празници.
Твърди
се също, че режимът, който искал ищеца не бил съобразен с възрастта,
заниманията и грижите за Х., както и с възможностите и служебната ангажираност
на ответницата.
На
основание изложеното моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск като неоснователен.
От
представените социални доклади безспорно е установено, че хигиенно-битовите
условия на жилищата, в които живее и пребивава детето Х. са добри. Осигурено му е достатъчно лично пространство и
спокойна семейна обстановка. Отношенията на всеки от родителите му към
него също са адекватни и добри – детето е обгрижвано пълноценно и обичано
безрезервно. И майката, и бащата отделят необходимото време и внимание в интерес на детето.
Установено е също, че детето е привързано и към двамата си
родители и има изградена силна емоционална връзка с тях.
От свидетелските показания на св. Ц.К.С. – директор на ЦДГ
„Слънчице“ по делото, разпитана в последното открито съдебно заседание не се
потвърждават детайлите от твърденията на ответницата за сезиране на полиция при
конфликтна ситуация с ищеца в детската градина. Сочи, че Ч. се е държал вежливо
с нея и учителката на групата на детето и е разбрала че после е вдигал скандал
на майката, но не е разбрала какъв е конфликта, тъй като не са ѝ се
оплаквали.
От
показанията на разпитаните свидетели се обособяват две основни версии – едната
от близки на ищеца – св. Ц. Д. В. – без родство
(живее на семейни начала с брата на ищеца) и К. Х.Ч. – брат на ищеца, а другата
от близки на ответницата – Т.Д.Д. – без родство (живее на семейни начала с
ответницата) и Ц.Д.К. – без родство.
Първата група свидетелстват, че детето Х. е привързано към
бащата Г.Ч., чувства се добре с него, приятно му е да са заедно и баща му се
грижи отлично за него.
Посочват, че понякога се е случвало да не може да вземе
детето, според определения режим на лични контакти, което било свързано с
естеството на работата му.
Св. К. Ч. посочва, че Г. е работил като военен, но от около
година е шофьор на тежкотоварен камион и прави превози в България и чужбина.
Св. В. потвърждава, че се е случвало детето да бъде взето от
чичо си К. – брата на Г., когато той не е можел да го вземе.
Втората група свидетели посочват, че ищеца не изпълнявал в
пълнота режима на лични контакти с детето – случвало се понякога да вземе
детето и да не го върне в определеното време и се налагало позвъняване на 112.
Св. Д. сочи, че през 2019 г. ищеца взел детето за 10 дни,
след което не пожелал да го вземе отново, а също и че неведнъж се е случвало Г.
да не вземе детето в определения за това час, като казвал че е ангажиран и
майката да седи и да чака – когато имал време, тогава щял да дойде да го вземе.
Свидетелства също за грубо и непристойно държание на ищеца по отношение на
ответницатав присъствието на детето, което налагало бабата на детето по майчина
линия да го извежда и взема.
Св. К. посочва, че ищеца имал арогантно и агресивно държание,
което влияело негативно на детето след престоя му при бащата. Също
свидетелства, че бащата често не се обаждал на майката, че не може да дойде да
вземе детето или че ще закъснее, което оставяло детето в очакване и
разочарование. Твърди, че Ч. или не вдигал телефона в такива ситуации, или
отговарял на Р. „Ще стоиш и ще чакаш, щом съда е казал отпред ще ме чакате, когато
реша ще дойда“.
С оглед
изложеното, от правна страна съдът намира за обосновани следните изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл.59, ал.9 от СК.
С
предявения пред съда иск бащата Г.Х.Ч. търси промяна в режима на лични контакти
с детето Х.Г. Х. с по-разширен режим от последно постановеният такъв.
Съгласно разпоредбата
на чл.154, ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест всяка
страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или
възражения.
В тежест на ищеца бе да докаже, че са налице изменения на
обстоятелствата, при които със съдебна спогодба по гр.д. № 977/2016 г. на Районен съд – Нова Загора е
бил определен режим на лични контакти на детето Х. с бащата Г.Х.Ч..
В
тежест на ответницата бе да докаже твърдените от нея факти в отговора на
исковата молба.
Съгласно
разпоредбата на чл.59, ал.9 от СК постановените мерки, относно упражняването на
родителските права по отношение на ненавършилите пълнолетие деца при
прекратяване на брака на техните родители, могат да бъдат изменяни и да бъдат
определени нови, при изменение на обстоятелствата, при които са определени
първоначалните такива.
Осъществяването
на лични контакти между детето и родителя при когото то не живее е част от
обема на родителските права и е неотменно правото на детето да контактува с
двамата родители, а такива са налице и към момента.
Несъмнено
бе установено, че за детето Х. са осигурени отлични хигиенно-битови условия в
жилищата, в които живее и пребивава то.
Осигурено му е достатъчно лично пространство и спокойна семейна обстановка.
Отношенията на всеки от родителите му към него също са адекватни и добри –
детето е обгрижвано пълноценно и обичано безрезервно. И майката, и бащата
отделят необходимото време и внимание в
интерес на детето. То е привързано и към двамата
си родители и има изградена силна емоционална връзка с тях, която не следва да
бъде разрушавана.
При
обосноваване на своите изводи съдът се позовава на изготвените по делото
социални доклади и свидетелски показания и писмени доказателства.
Настоящият съд не
приема, че доказателствата по делото установяват съществено
изменение на обстоятелствата, което да налага по-широк времеви диапазон за
срещи между ищеца и детето.
Още повече, че от
приетите по делото социални доклади и свидетелски показания остана безспорно,
че понякога бащата Г.Ч., не се е възползвал пълноценно от цялото отредено му
време за срещи с детето, най-вероятно поради трудови ангажименти. Закъснявал е за
срещи, понякога дори и без да съобщи своевременно за това, случвало се е да
закъснява и с връщането на детето при майка му, изпращал е брат си да вземе
детето, вместо той лично да го стори. Пропускал е цели периоди от време през
лятото.
Също така предвид
факта, че понастоящем детето вече е навършило 7 години и е ученик, в режима на
лични контакти на ищеца е предвидено те да бъдат допълнително увеличени и с
първите пет дни от зимната ваканция и първите пет дни от пролетната ваканция,
определяни от министъра на образованието за всяка учебна година.
Укорително е и
поведението на ищеца към ответницата в присъствието на малолетното им дете,
което пък обяснява факта, че при срещите с баща си, детето било предавано и
приемано от баба си по майчина линия, а не лично от ответницата.
Предвид гореизложените
факти, не е в интерес на детето да осъществява по-голям обем контакти с ищеца
от тези, които са в одобрения от съда режим на лични отношения към момента и не
е налице основание за неговото разширяване.
Режимът не следва да
води до объркване на представите на детето и до невъзможност да се удовлетворят
и неговите желания за прекарване на свободно време и празници.
В настоящия случай
съдът счита, че не са налице нови обстоятелства от съществено значение, които
да се явяват основателна причина за разширяване режима на лични контакти на
детето с баща му, поради което не следва да се уважи предявения иск.
С оглед уважаването
на предявения иск следва да се осъди ищеца, да заплати на ответната страна и
направените разноски по делото в размер на 700.00 лв. за адвокатски хонорар на
адв. М.Й.Г. ***.
Съдът определя и
държавна такса в размер на 50лева. Тъй като ищеца е внесъл при завеждане на
делото държавна такса в размер на 25лева, следва същият да довнесе окончателна
в размер на 25лева.
Водим от горното и на
осн.чл.59,ал.9 от СК, съдът:
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявеният от Г.Х.Ч., с ЕГН **********,***, против М.Н.Р., с ЕГН **********,***, иск
да бъде изменен режимът на лични контакти на ищеца по отношение на детето Х.Г. Х.,
с ЕГН **********, определен по гр.д. № 977/2016 г. по описа на Районен съд –
Нова Загора, съгласно Спогодба № 75 по делото, като го запазва непроменен,
както следва: Бащата Г.Х.Ч., с ЕГН **********,*** да осъществява режим на лични
отношения с детето Х.Г. Х., с ЕГН **********, всяка първа и трета събота и
неделя от месеца, от 10.00 часа на съботния ден до 18.00 часа на неделния ден с
преспиване на съботната вечер, без присъствието на майката М.Н.Р., с ЕГН **********,***;
30 /тридесет/ дни през лятото или 2 /два/ пъти по 15 /петнадесет / дни през
лятото, съответно по време на лятната ваканция на детето, които да не съвпадат
с платения годишен отпуск на майката; Първите пет дни от зимната ваканция и
първите пет дни от пролетната ваканция, определяни ежегодно от министъра на
образованието за всяка учебна година след навършване на 7 годишна възраст,
както и по време на Коледните празници от 25-ти декември до 26-ти декември
всяка четна година с преспиване и Новогодишните празници за дните от 31-ви
декември на нечетната година до 1-ви януари на следващата година с преспиване.
ОСЪЖДА Г.Х.Ч., с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на М.Н.Р., с ЕГН **********, СУМА в размер на 700.00 лв. /седемстотин лева/ за направените от
последната разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА Г.Х.Ч., с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ да заплати в полза на Държавата, по
бюджета на съдебната власт, сумата от 25.00 лева, представляваща доплащане окончателна
държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Сливенски Окръжен съд в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: