Решение по дело №1829/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2406
Дата: 29 юни 2022 г.
Съдия: Кръстина Любенова Димитрова
Дело: 20225330101829
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 февруари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2406
гр. Пловдив, 29.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Кръстина Люб. Димитрова
при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова
като разгледа докладваното от Кръстина Люб. Димитрова Гражданско дело
№ 20225330101829 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на И. И. Р., ЕГН
********** от гр. П., ул. “В. Р. С.“ № *, ет. *, ап. * против „Вива Кредит“
ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к.“Люлин“, бул.“Дж.Неру“№28, бл.АТЦ Силвър център, ет.2, офис 73Г, с
която е предявен иск по чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.26, ал.1, пр.2 и 3 от
ЗЗД.
Ищцата твърди, че между страните е сключен договор за паричен заем
от 28.04.2021г., по силата на който е получила от ответника сумата 1200,00
лева. В чл.4, ал.2 от договора била уговорена неустойка за неизпълнение на
задължение за предоставяне на обезпечение във фиксиран размер – 392,76
лева. Поддържа се, че така уговорената клауза е недействителна, поради
противоречие с добрите нрави и поради заобикаляне на закона, а именно
разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се
оспорва исковете по същество с излагане на подробни съображения. Моли се
за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно
и в съвкупност, намира за установено следното:
Страните не спорят, че на 28.04.2021г. са сключили договор за паричен
заем, по силата на който ответникът е предоставил на ищцата сумата 1200,00
лева. Не се спори и относно съдържанието на атакуваната клауза за
1
неустойка, намерила израз в чл.4, ал.2 от договора. Видно от представения по
делото договор, Р. е поела задължение, в случай на неизпълнение на
задължението да осигури обезпечение съгласно чл.4, ал.1, да заплати
неустойка в размер на 392,76 лева, която ще заплаща разсрочено на равни
части към всяка от погасителните вноски.
В петитума на исковата молба на първо място ищецът е посочил като
основание за недействителност на клаузата за неустойка противоречие с
добрите нрави.
Съгласно нормата на чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД договорите, които
накърняват добрите нрави са нищожни. Критериите дали е налице
нищожност поради противоречие на неустойката с добрите нрави, се
съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а
именно - такава е неустойката, която е уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Преценката за
нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки конкретен
случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени
критерии, като естеството и размер на обезпеченото с неустойката
задължение, обезпечение на поетото задължение с други, различни от
неустойката правни способи, вида на самата уговорена неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между размера на
неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението. В този
смисъл е постановено решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. №
818/2009 г., II т. о.
В настоящия случай страните са уговорили клауза за задължаване на
заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в тридневен
срок от сключването на договора, като обезпечението следва да отговаря на
редица конкретно посочени в договора условия /чл.4, ал.1/ и при
неизпълнение да заплати неустойка във фиксиран размер. Или предвидено е
неустойката да санкционира заемателя за виновното неизпълнение на
договорно задължение. Изискванията към обезпечението, което ищцата е
следвало да предостави от гледна точка на неговия вид и срокове, са в
състояние да създадат значителни затруднения и на практика да
възпрепятстват изцяло изпълнението на това задължение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение не рефлектира
пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен
заем. Грижата за осигуряване на обезпечение, което да гарантира интересите
му при неизпълнение на насрещните задължения по договора за кредит, е за
заемодателя, който при всеки индивидуален случай следва да прецени
възможностите на заемателя и да поеме риска от предоставяването на заем.
Прехвърлянето на отговорността за осигуряване на гаранции върху
заемополучателя и обвързването на тази отговорност с парична санкция води
единствено до скрито оскъпяване на кредита. Ето защо съдът счита, че
предвидената неустойка по съществото си представлява част от
възнаградителната лихва, която увеличава стойността на договора и в крайна
2
сметка води до неоснователно обогатяване на ответника за сметка на ищцата.
В този смисъл неустойката излиза извън рамките на присъщата й
обезпечителна функция и се явява нищожна, поради противоречие с добрите
нрави. При сключване на договора тази клауза не е произвела целените
правни последици и нейната недействителност следва да се прогласи. Искът е
основателен и доказан, поради което следва да се уважи само на основание
противоречие с добрите нрави, без да се разглеждат останалите основания,
посочени в исковата молба.
Предвид разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищцата следва
да се присъдят направените по делото разноски в размер на 50,00 лева –
платена държавна такса.
Видно от представения договор за защита и съдействие, адв.С.К. Н. е
оказал на ищцата безплатна правна помощ по делото. Съгласно чл.38, ал.2 ЗА
на адвоката следва да се определи възнаграждение в размер не по-малък от
предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Ето защо и на основание чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Н. възнаграждение в
размер на 300 лева.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за нищожна клаузата за неустойка, обективирана в чл.4,
ал.2 от договор за паричен заем № ****** от ***** г., сключен между И. И.
Р., ЕГН ********** от гр. П., ул. “В. Р. С.“ № *, ет. *, ап. * и „Вива Кредит“
ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к.“Люлин“, бул.“Дж.Неру“№28, бл.АТЦ Силвър център, ет.2, офис 73Г,
като противоречаща на добрите нрави.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр.София, ж.к.“Люлин“, бул.“Дж.Неру“№28, бл.АТЦ Силвър
център, ет.2, офис 73Г да заплати на И. И. Р., ЕГН ********** от гр. П., ул.
“В. Р. С.“№*, ет. *, ап. * сумата 50,00 лева – разноски делото.
ОСЪЖДА „Вива Кредит“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: гр.София, ж.к.“Люлин“, бул.“Дж.Неру“№28, бл.АТЦ Силвър
център, ет.2, офис 73Г да заплати на адвокат С. К. Н., БУЛСТАТ ********** с
адрес: гр. П., ул. “Й. Г.“ № ** сумата 300,00 лева – адвокатско
възнаграждение, дължимо на основание чл.38, ал.2 от ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.


3
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4