Производството е по чл.196 и сл. от ГПК. С решение № 80/04.09.2006 г., постановено по гр.д. № 725/2006 г. Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявените от Радка Атанасова Попова от гр.Кърджали, ул.”Омуртаг” 2, вх.”Б”, ет.2, ап.26, с ЕГН ********** против Община Кърджали, бул.”България” № 41 иск с правно основание чл.106, ал.3 от ЗДСл за сумата 9 940.80 лв., представляваща обезщетение в размер на 14 месечни брутни заплати, ведно със законната лихва по чл.86 от ЗЗД за сумата от 3000 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 9 940.80 лв. за периода от 20.01.2004 г. до 19.06.2006 г. – датата на предявяване на иска. Със същото решение Радка Атанасова Попова от гр.Кърджали, ул.”Омуртаг” 2, вх.”Б”, ет.2, ап.26, с ЕГН ********** е осъдена да заплати на Община Кърджали, бул.”България” № 41 сумата 50 лв., представляваща разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата Радка Атанасова Попова, която го обжалва като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. В жалбата се сочи, че неправилно било тълкуването на §2, 1 от ПЗР на ЗДСл, който следвало да бъде приложен в хипотезата на обезщетение при придобиване право на пенсия. Неправилно била тълкувана и приложена разпоредбата на чл.115 от ЗДСл. Сочи, че видно от заповед № 1139/14.09.1972 г., заповед № 627/17.06.1980 г. и Заповед № 11018/30.08.1979 г., заемала длъжности в общината, които включвали работа именно на държавна служба. Назначавана била на длъжност с административен акт от председател на общински съвет, т.е. с властнически акт, което доказвало, че била държавен служител. През всички прослужени години работела като държавен служител по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗДСл. Понятията “държавен служител” и “държавна служба” съществували и преди влизането на ЗДСл в сила. Такова било и разбирането на законодателя, който по тази причина приравнил служебния стаж към трудовия. Моли съда да отмени обжалваното решение на Кърджалийския районен съд и да постанови ново, с което да уважи предявените искове. В съдебно заседание поддържа жалбата си по изложените в нея съображения. Претендира разноски. Въззиваемата страна Община Кърджали, представлявана от ю.к. Дедев оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата. Сочи, че решението на първоинстанционния съд не страда от описаните в жалбата пороци. Въззивният съд, при извършената преценка на събраните доказателства в двете инстанции, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира: Жалбата е допустима, а по същество разгледана е неоснователна. От представеното като доказателство по делото служебно досие на Радка Атанасова Попова се установява, че същата е бил в трудово правоотношение с община Кърджали, считано от 14.09.1972 г. до 25.09.2000 г. и в служебно правоотношение, считано от 29.09.2000 г. до 12.01.2004 г., когато служебното й правоотношение е прекратено на основание чл.106, ал.1, т.5 от ЗДСл поради придобиване на право на пълна пенсия за осигурителен стаж и възраст. На въззивницата са изплатени обезщетения по чл.106, ал.3 от ЗДСл в размер на шест брутни заплати и по чл.106, ал.4 от ЗДСл в размер на едно месечно брутно възнаграждение за неотработено предизвестие. Същите обстоятелства се установяват и от представените като доказателства по делото заверени копия от трудова и служебна книжка на Радка Атанасова Попова, заповед № 347/21.05.1991 г., 2 бр. длъжностна характеристика 2 бр. писма на ИК на ОНС – Кърджали. Пред въззивната инстанция са представени като доказателства заверени копия от заповед № 1139/09.1972 г. на Председателя на ГОНС – гр.Кърджали (л.3 от служебното досие на Радка Атанасова Попова), заповед № 1101/30.08.1979 г. на Председателя на ИК на ОНССС – гр.Кърджали (л.11 от служебното досие на Радка Атанасова Попова), заповед № 627/17.06.1980 г. на Председатля на ИК на ОНС – гр.Кърджали (л.14 от служебното досие на Радка Атанасова Попова), заповед № 24/07.01.1982 г. на Председателя на ИК на ОНССС – гр.Кърджали (л.19 от служебното досие на Радка Атанасова Попова), заповед № 132/14.02.1985 г. на Председателя на ОНСС – Кърджали, (л.27 от служебното досие на Радка Атанасова Попова), заповед № 1414/20.12.1990 г. на Председателя на ИК на ОбНС – Кърджали (л.80 от служебното досие на Радка Атанасова Попова), заповед № 55/24.02.1995 г. на Кмета на Община Кърджали (л.137 от служебното досие на Радка Атанасова Попова), заповед № 65/02.03.1995 г. на Кмета на Община Кърджали (л.137 от служебното досие на Радка Атанасова Попова), заповед № 21/15.01.1997 г. на Кмета на Община Кърджали (л.159 от служебното досие на Радка Атанасова Попова), заповед № 25/29.09.2000 г. на Кмета на Община Кърджали (л.198 от служебното досие на Радка Атанасова Попова) и уведомително писмо с дата 14.09.2000 г. Кърджали (л.190 от служебното досие на Радка Атанасова Попова), от които се установява, че въззивницата е била в трудово и служебно правоотношение с Община Кърджали. При тези данни въззивният съд намира, че предявеният иск с правно основание чл.106, ал.3 от ЗДСл е неоснователен и недоказан, както правилно е приел и първоинстанционния съд. От събраните по делото доказателства се установява, че въззивницата е работила по служебно правоотношение с Община Кърджали за времето от 29.09.2000 г. до 12.01.2004 г. Установява са също, че към момента на прекратяване на служебното правоотношение Радка Попова е работила в същата администрация – тази на Община Кърджали, през последните десет години, поради което дължимото обезщетение е в размер на шест месечни брутни заплати съгласно разпоредбата на чл.106, ал.3, предложение второ от ЗДСл. За опредеÙяне на дължимото обезщетение цитираният текст въвежда критерият “прослужени години като държавен служител”, които се отъждествяват с времето, през което е съществувало служебно правоотношение. В случая към това време не може да бъде прибавяно и времето, през което същият служител е бил в трудово правоотношение със същия работодател. Тук не може да се прави аналогия с § 2, ал.1 от ПЗР на ЗДСл, тъй като тази разпоредба приравнява трудовия стаж със служебния, но само по отношение на социалното и здравно осигуряване, но не и относно дължимите обезщетения по чл.106, ал.3 от ЗДСЛ. Така, трудовият стаж ще се приравни към служебния, за придобиване право на пълна пенсия за осигурителен стаж и възраст, както е в случая, или за осъществяване на здравноосигурителни права. Не случайно законодателят е употребил израза “прослужени години като държавен служител”, а не служебен, респ. трудов стаж. В ЗДСл липсва разпоредба, приравняваща трудовия стаж с прослужените години като държавен служител по отношение на дължимото обезщетение по чл.106, ал.3 от ЗДСл. В този смисъл е и решение № 837/11.08.2003 г. по гр.д. № 137/2002 на ВКС, ІІІ г.о. Неоснователни са доводите, изложени от въззивницата, че работата й по трудово правоотношение с Община Кърджали представлявала държавна служба по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗДСл. Въведените от Закона за държавния служител обн. Д.в. бр.67/27.07.1999 г., в сила от 28.08.1999 г. понятия “държавен служител” и “служебно правоотношение” не могат да бъдат приравнявани към правоотношения, които са възникнали преди влизането на закона в сила, освен ако няма изрична разпоредба за това, както това се отнася за социалното и здравното осигуряване. Не така са уредени отношенията при възникването и изплащането на обезщетения при придобиване право на пълна пенсия за осигурителен стаж и възраст. В тези случаи законът не приравнява прослужените години като държавен служител с трудовия стаж преди влизането на закона в сила. Неоснователен е и акцесорният иск за заплащане на мораторна лихва с правно основание чл.86 от ЗЗД и цена 3000 лв. по изложените по-горе съображения. Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде оставено в сила решение № 80/04.09.2006 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 725 по описа за 2006 г. на същия съд. Ето защо и на основание чл.208 ал.1 от ГПК, въззивният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 80/04.09.2006 г., постановено от Кърджалийския районен съд по гр.д. № 725 по описа за 2006 г. на същия съд. Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВКС в 30-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Председател:
Членове: 1. 2.
|