Решение по КНАХД №971/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Производството е образувано по касационна жалба на Г. Г. С. – Кмет на Община Казанлък, чрез пълномощника си по делото адв. А. С. срещу Решение №246/22.07.2025 год., постановено по АНД №609/2025 год. по описа на Районен съд Казанлък. Със същото е потвърдено Наказателно постановление №11-01-799 от 11.04.2025 год. на Директора на Агенция за държавна финансова инспекция - София, с което на Г. Г. С. от гр. Казанлък е наложено административно наказание „глоба" в размер на 6 790.15 лева на основание чл.255 във връзка с чл.261, ал.2 от Закона за обществените поръчки за нарушение на чл.116, ал.1, т.2 от същия закон.

В касационната жалба се посочва, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон, при допуснато от съда нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По изложени в касационната жалба съображения моли съдът да постанови решение, с което да отмени решението на Районен съд Казанлък и да се постанови друго, с което да се отмени обжалваното наказателното постановление, както и присъждането на съдебните разноски.

Ответникът по жалбата директора на АДФИ, редовно призован, в съдебно заседание не се явява и не се представлява. В представеният отговор на касационната жалба са развити подробни съображения за правилност на обжалваното съдебно решение и неоснователност на депозираната касационна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което счита, че съдебното решение следва да бъде потвърдено.

Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.

Производството пред Районен съд Казанлък се е развило по жалба на Г. Г. С. от гр. Казанлък против Наказателно постановление №11-01-799 от 11.04.2025 год. на Директора на АДФИ, с което на Г. С. е наложено административно наказание глоба размер на 6 790.15 лв. на основание чл.255 във връзка с чл.261, ал.2 от ЗОП за нарушение на чл.116, ал.1, т.2 от същия закон. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се обосновава на това, че на 24.04.2023 год. в гр. Казанлък, Г. Г. С., в качеството си на Кмет на Община Казанлък и публичен възложител, съобразно чл.5, ал.2, т.9 от Закона за обществените поръчки е сключила допълнително споразумение №Д07-17 от 20.03.2023 год., без да са налице основанията по чл.116, ал.1, т.2 от ЗОП, позволяващи изменение на сключен договор за обществена поръчка.

За да потвърди наказателното постановление, първоинстанционният съд приел, че наказателното постановление отговаря на императивните изисквания на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а при реализирането на административнонаказателната отговорност не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват отмяната на наказателното постановление. Приел е също така, че е безспорно установено извършването на административното нарушение от страна на Г. С., деянието не представлява маловажен случай, размера на глобата е определен съгласно закона.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Спор относно фактическата обстановка по делото не съществува между страните, като не се оспорват фактите подробно отразени в обжалваното наказателно постановление. Спорът е правен и касае налице ли са предпоставките за изменението на вече сключения договор за обществена поръчка, съобразно разпоредбите на чл.116 от ЗОП.

Районният съд е изложил подробни мотиви относно безспорната установеност на административното нарушение, които се споделят и от настоящата инстанция.

Не е спорно между страните, че към 24.04.2023 год. е бил налице договор за СМР, с предмет ремонт на улиците на територията на Община Казанлък. Същият е свързан с изпълнението на подмяната на ВиК мрежата в гр. Казанлък от страна на „Водоснабдяване и канализация“ЕООД Стара Загора и е с дата 20.03.2023 год. и е сключен с участника „Щрабаг“ЕАД гр. София – договор №Д07-17. Същият предвижда възстановяването на асфалтови настилки на улици в гр. Казанлък след подменената водопроводна мрежа и е на стойност 565 845.52 лв. без ДДС /679 014.62 лв. с ДДС/. В този договор са описани изчерпателно улиците, на които подлежи на възстановяване асфалтовата настилка.

На 12.04.2023 год. е съставен констативен протокол от комисия при Община Казанлък, в която е посочено, че са налице и улици, на които е подменена водопроводната мрежа и които са лоша асфалтова настилка. Посочени са седем улици и прогнозната стойност на СМР.

На 24.04.2023 год. е подписано допълнително споразумение между Община Казанлък и „Щрабаг“ЕАД гр. София, с което допълнително споразумение е изменен договора, като са включени нови улици и цената на договора. Като правно основание за подписването на споразумението е посочена разпоредбата на чл.116, ал.1, т.2 от ЗОП, като е обосновано наличието на непредвидени обстоятелства по смисъла на т.27 от ДР на ЗОП.

Деянието, на Г. С. през процесния период, за сключване на анекс към договора за обществената поръчка представлява нарушение на чл.116, ал.1, т.2 от ЗОП, посочено като основание за сключването на допълнителното споразумение. Изменя се предметът на договора за обществената поръчка, който е ясно очертан – посочени са улиците, на които ще се възстанови асфалта. С анекса се разширява дейността и обхвата на извършваните строително-монтажни дейности досежно улиците, като се променя и неговата стойност. Извършено е при обстоятелства, които са могли да се предвидят. На касатора е било известно наличието на сключен договор от страна на „Водоснабдяване и канализация“ЕООД Стара Загора, по европейската програма, като са представени и съгласуване на линейни графици за изпълнението на ремонтните дейности, както и да се избегне дублиране на извършваните СМР от „ВиК“ЕООД Стара Загора по възстановяване на асфалтово покритие при подмяната на ВиК мрежата и инвестиционната програма на Община Казанлък. В тях ясно са предвидени и сроковете за изпълнението на програмата и подмяната на водопроводната мрежа на всяка една улица. Тези срокове няма данни да са променяни, нито още по-малко да са включени нови улици за подмяната на водопроводната мрежа и които да се включват допълнително към вече сключения договор. В качеството му на длъжностно лице касаторът е могъл да положи дължимата грижа и да предвиди обема на необходимите строително-ремонтни дейности преди обявяването на обществената поръчка.

Съгласно т.27 от ДР на ЗОП, „непредвидени обстоятелства“ са обстоятелства, които са възникнали след сключването на договора, не са могли да бъдат предвидени при полагане на дължимата грижа, не са резултат от действие или бездействие на страните, но правят невъзможно изпълнението при договорените условия. В конкретния случай, не са изтъкнати нови факти и обстоятелства, които да са възникнали след сключването на договора и които да правят невъзможно неговото изпълнение при договорените условия. В нито един момент, не се твърди, че възложените СМР са невъзможни за изпълнение. Напротив - те са изпълнени при договорените условия, но е разширен обема на поръчката и нейната стойност, което се дължи именно на включването на нови улици, а не на нови обстоятелства, възникнали след сключването на договора и които да се отнасят до вече включените в предмета на договора улици.

Въз основа на изложените съображения, касационната инстанция направи извода, че атакуваното решение на районния съд, с което е потвърдено наказателното постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.

От страна двете страни е направено искане за присъждане на направените разноски, като при този изход на делото основателно е това на ответника по касация, като на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН касатора следва да бъде осъдено да заплати на агенцията сумата от 80.00 лева, представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита в касационното производство, определено съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2, предложение второ от АПК и чл.222, ал.1 от АПК, Старозагорският административен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №246/22.07.2025 год., постановено по АНД №609/2025 год. по описа на Районен съд Казанлък.

ОСЪЖДА Г. Г. С., [ЕГН] и с постоянен адрес гр. Казанлък, [улица]да заплати на Агенция за държавна финансова инспекция сумата от 80.00 /осемдесет/ лв., разноски за касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.