Решение по дело №30/2022 на Районен съд - Велики Преслав

Номер на акта: 36
Дата: 9 май 2022 г. (в сила от 25 юли 2022 г.)
Съдия: Елена Симеонова Геренска
Дело: 20223610200030
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 януари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 36
гр. Велики Преслав, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, II СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елена С. Геренска
при участието на секретаря Марияна П. Василева
като разгледа докладваното от Елена С. Геренска Административно
наказателно дело № 20223610200030 по описа за 2022 година


Производството е образувано по жалба на Ц. ХР. Ц. с ЕГН **********,
против Наказателно постановление №21-0323-000760 от 21.12.2021 г.,
издадено от Началник Група към ОД на МВР-Шумен, РУ Велики Преслав, с
което за нарушение на чл. 483, ал.2 от КЗ, на осн. чл. 638, ал. 3, вр.чл.461, т.1
от КЗ на жалбоподателя е наложено административно наказание "Глоба" в
размер на 400,00 лв.
С жалбата се сочи, че издаденото НП следва да бъде отменено,
аргумент за което се изтъква незаконосъобразното и неправилно съставяне
АУАН от лица, които не са били свидетели на твърдяното нарушение
извършено от жалбоподателя, както и липсата на доказателства за
обективираното в същото.
В съдебно заседание, въззивникът се представлява от надлежно
упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата, като моли
НП да бъде отменено изцяло на посочените в жалбата аргументи, основен от
които сочи допуснато нарушение на разпоредбите на чл.40, ал.1 и ал.3 от
ЗАНН свързани със съставянето на АУАН, както и липсата на доказателства
относно извършителят на нарушението, конкретните обстоятелства за
извършването му и собствеността на автомобила.
Въззиваемата страна, чрез своя представител оспорва изцяло
подадената жалба.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
На 14.10.2021 г., св.А., пътувала заедно със свой познат –
жалбоподателя Ц.Ц. с управляван от същия автомобил – JEEP GRAND
1
CHEROKE с чужд рег.номер в посока от гр.Шумен към с.Риш. Преминавайки
през с.Веселиново преди пешеходната пътека на централната улица –
„Брестова“ имало спрял тир, като водачът предприел изпреварване на същия,
при което автомобилът не успял да спре, за да избегне сблъсък с
преминаващо по пешеходната пътека дете – първокласник и ударил същото.
Св.Д. – очевидец на случилото се, застанала пред спрелия автомобил и казала
на шофьора да отбие встрани от пътя, както и направил. Жалбоподателят
отишъл при детето, интересувайки се от състоянието му и нуждата да го
закара в Бърза помощ, но същото отказало. Междувременно случилото се
било съобщено на тел.112. Докато чакали идването на полицейските
служители на мястото където бил автомобила пристигнал с кола братът на
момчето, което придружавало първокласника и баща на същия, носейки
дървена пръчка в ръка и се отправил към автомобила на жалбоподателя
заедно с други мъже, като се стигнало и до физическо съприкосновение.
Тогава жалбоподателя рязко тръгнал, при което ударил св.Д. и се отдалечил
от мястото в посока – с.Риш.
На място пристигнали полицейски служители, като св.Г. установил
единствено св.Д., която подробно му разказала случилото се преди идването
им, както и детето придружавало удареното момче и снел обяснения на
двамата. Междувременно бил установен водачът на автомобила, който същия
ден, заедно със св. А. лично отишли в РУ-Велики Преслав, където обяснения
дали както същите, така и М.М. – ударното дете и баща му – А.А. Св.Г.
изготвил и Докладна записка по случая, като на 17.11.2021 г. бил съставен и
Протокол за ПТП – невръчен на жалбоподателя, а на 08.12.2021 г. на същия
били съставени два АУАН, единия от които – Акт за установяване на
административно нарушение, бл. №390487 за нарушение по чл.483, ал.2 от
КЗ, съставен от св.Т., с вписани свидетели колегите му М. и Н., предявен и
връчен на въззивника и подписан от същия без възражения, обективирал
фактите свързани с управлението на МПС от жалбоподателя при напускането
му на с.Веселиново, след преместването на автомобила от същия пред
дом№86 на ул.“Брестова“.
В хода на административната преписка, видно от изискана информация
от Дирекция „ДМОС“, процесният автомобил с номер на рама
1G8G8E8272Y115959 е с рег.табели - LT02NZN, британски такива, като
превозното средство е с прекратена регистрация на 15.05.2013 г, маркирано
като износ от Великобритания и няма действаща застраховка на територията
на тази страна.
Предвид посоченото, било издадено и обжалваното пред настоящия съд
НП, издалият го орган на което, възприел посочената в съставения акт
фактическа обстановка, като приложил с оглед установеното правна
квалификация досежно същото по чл. 483, ал.2 от КЗ и на осн. чл. 638, ал. 3,
вр.чл.461, т.1 от КЗ и санкционирал жалбоподателя, за това, че като лице,
което е длъжно да сключи гранична застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите на граничния контролно-пропускателен пункт, от който
влиза на територията на Република България до напускането й управлявал
МПС автомобил – JEEP GRAND CHEROKE с номер на рама
1G8G8E8272Y115959, без валидна за територията на Република България
застраховка ГО и наложил на Ц. глоба в размер на 400,00 лв.
Приетата за установена фактическа обстановка, съдът изведе въз основа
на анализа на доказателствата - писмени и гласни, събрани в хода на
2
настоящото производство, вкл. и приобщени в хода на съдебното следствие.
Свидетелските показания депозирани от разпитаните свидетели –
полицейските служители св.Г. и св.Т., както и на св.Д. са еднопосочни,
взаимно допълващи се и в кореспондираща връзка помежду си, като
колерират и с писмените доказателствени средства, като поради липса на
предпоставки за тяхната критика съдът възприема с доверие и кредитира
както показанията на разпитаните свидетели считайки ги обективни и
достоверни, така и писмените доказателствени източници. Като подкрепящи
същите следва да се посочи, че са и свидетелските показания на св.А., които
са идентични с посоченото от св.Д. за случилото се на 14.10.2021 г., по
отношение на релевантните към предмета на настоящото дело факти и
обстоятелства, а именно – лицето управлявало процесния автомобил, а
именно – жалбоподателя, преминаването им с него през с.Веселиново на
посочената дата и час, спирането му рязко след маневра на изпреварване на
тир на пешеходна пътека, последващото преместване на автомобила и
потеглянето му предвид агресивното поведение на лица по отношение на
същия.
Така депозираната пред настоящия съд жалба е подадена в
законоустановения срок. Същата изхожда от легитимирана страна и е
насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата се явява
неоснователна, като съображенията за това на настоящата инстанция са
следните:
В случая доколкото съдът намира за безспорно установено от
събраните по делото доказателства, че на посочените в наказателното
постановление дата, час и място жалбоподателят Ц. ХР. Ц. е управлявал
автомобил – JEEP GRAND CHEROKE с номер на рама 1G8G8E8272Y115959
и с английски рег.табели - LT02NZN в с.Веселиново, на ул.“Брестова“, до дом
№86, в посока към с.Риш, както и че към този момент по отношение на
посоченото МПС не е имало застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
Основните спорни въпроси релевирани по настоящото дело от страна
на процесуалния представител на въззивника са свързани със
законосъобразността на издаденения АУАН доколкото актосъставителя на
същия, както и останалите вписани в него лица не са бил свидетели на
извършеното нарушение, както и по отношение санкционирането му от едно
и също лице с разлика от няколко минути в посоченото за извършено
нарушение. Спорен е и въпросът касателно собствеността на управлявания
автомобил.
Съдът намира, че в случая Актът за установяване на административно
нарушение, респ. наказателното постановление са съставени от компетентни
органи като са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Спазена е процедурата
по съставянето и връчването им и не са допуснати сочените от защитника на
жалбоподателя нарушения при изготвянето на АУАН, въз основа на който е
издадено и настоящото НП, водещи до незаконосъобразност на същите.
Действително, актосъставителят св.Т. не е свидетел – очевидец на
описаното нарушение, т. е. той не е установил пряко и непосредствено това
нарушение, както и вписаните в същия като свидетели - полицейските
служители М. и Н..
3
Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, актът за установяване на
административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на
нарушението. Разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН изрично допуска при
невъзможност на свидетелите, присъствали при извършването или
установяването на нарушението, актът да се състави в присъствието на други
двама свидетели, като това изрично се отбележи в акта. Изключение от
посочената в ал.1 хипотеза се въвежда и с нормата на чл. 40, ал.4 от ЗАНН,
даваща възможност когато нарушението е установено въз основа на
официални документи, актът може да се състави и в отсъствие на свидетели.
В случая, нарушението възоснова на което е издаден АУАН е е
установено въз основа на изготвената от св.Г., Докладна записка №323Р-
17209/14.10.2021 г. и материалите към нея, като обстоятелството, че в
съставеният на 08.12.2021 г. АУАН от св.Т. в присъствието на полицейските
служители М. и Н., същите са свидетели при съставянето му е изрично
вписано в него. Актосъставителят и свидетелите са се подписали под акта
съгласно чл. 43, ал. 1 ЗАНН. Същият е съставен в присъствието на
нарушителя Ц., който го е подписал без възражения, като такива не са и
постъпили в законоустановения срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН. В този смисъл и
съдът не намира, че при съставянето на АУАН, възоснова на който е издадено
обжалваното пред настоящия съд НП е допуснато твърдяното от защитника
на жалбородателя нарушение водещо до порочност на същото и
предпоставящо неговата отмяна.
В АУАН и НП е определена правната квалификация на извършеното
нарушение, като такава по чл.483, ал.2 от КЗ, предвид и което на осн.чл.638,
ал.3 от КЗ е наложено обективираното в НП наказание. Съгласно посочената
разпоредба на чл.483, ал.2 от КЗ, лице по ал. 1, т. 2 е длъжно да сключи
гранична застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите на
граничния контролно-пропускателен пункт, от който влиза на територията на
Република България. Лицето по ал. 1, т. 2 трябва да има валидна гранична
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите до напускането на
територията на Република България.
Съгласно чл.483, ал.1, т.2 от КЗ, договор за застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което
управлява моторно превозно средство от трета държава при влизане на
територията на Република България, когато няма валидна за територията на
Република България застраховка.
"Трета държава" по дефиницията на § 1, т. 7 ДР КЗ е: "държава, която не
е държава членка по смисъла на т. 6. 4, а според т. 6 - "6. "Държава членка" е
държава – членка на Европейския съюз, или друга държава – страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство.
Видно от приложените към делото материали процесното МПС JEEP
GRAND CHEROKE с рег № - LT02NZN е от Кралство Великобритания. От 31
януари 2020 г. Великобритания не е член на ЕС и се оттегля от него. От
посочената дата до 31 декември 2020 г. започва да тече 11-месечен преходен
период, в който европейското законодателство продължава да действа на
територията на Обединеното кралство. По време на преходния период двете
страни имат възможност да договорят бъдещите си взаимоотношения, като в
случай на необходимост, периодът може да бъде удължен еднократно при
изявено желание от двете страни до 1 юли 2021 г. Случаят касае дата
4
14.10.2021 г., поради което жалбоподателят обективно е в обхвата на лице по
чл. 483, ал. 1, т. 2 КЗ. По см. на чл. 483, ал. 2 КЗ задължението е за водача и
той е адресат на посоченото.
В случая, АНО е приел, че доколкото е налице нарушено задължение по
см. на чл. 483, ал. 2 КЗ, то и осъществената от въззивника деятелност следва
да бъде субсумирана под нормата на чл.683, ал.3 от КЗ.
За осъществяването на административнонаказателния състав, визиран в
цитираната правна норма, е необходимо деецът да е управлявал МПС, което
не е негова собственост и във връзка с чието притежаване и използване да
няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
От събраните по делото доказателства се установява, че на посочените
в наказателното постановление дата, час и място въззивникът е управлявал
МПС JEEP GRAND CHEROKE с английски рег № - LT02NZN. Тези факти са
безспорно доказани, видно от всички събрани по делото гласни и писмени
доказателства. Няма спор и по отношение липсата на сключена застраховка
ГО към този момент по отношение управляваното от жалбоподателя МПС, и
това, че същото не е било регистрирано на територията на Р. България, като
релевираните спорни факти са свързани единствено с наличието, липсата на
осъществени по ЗДвП нарушения, които по съществото си не са предмет на
настоящото дело. Доколкото в хода на административно-наказателната
преписка, а и на настоящото производство не се събраха и представиха
надлежни доказателства за собствеността на МПС, удостоверяващи това
обстоятелство (арг. от чл. 144 от ЗДвП), то и правилно отговорноста на
лицето е ангажирана по предвидения в чл.638, ал.3 от КЗ състав, предвиждащ
административнонаказателна отговорност за водач, който управлява МПС,
което не е негова собственост, във връзка с чието притежание и управление
няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите.
В действителност, в обстоятелствената част на НП е посочено, че
нарушителят е управлявал собственото си МПС, но това несъответствие
настоящия състав не намира за съществено такова, щото същото да води до
пълна невъзможност лицето да разбере какво нарушение е извършило и кои
относими норми от действащото законодателство, следва да бъдат приложени
и не е бил лишен от възможността да организира своята защита и да подаде
възражения както срещу съставения АУАН, а в последствие и жалба срещу
НП.
В този смисъл и съдът намира, че така описаното нарушение съдържа
всички изискуеми факти, поради което нарушителят обективно би могъл да
организира защитата си. По никакъв начин не е нарушено правото му на
защита да се противопостави на предявеното обвинение в извършване на това
нарушение, но доказателства оборващи тази теза не са ангажирани и не се
установява наличието на описаната задължителна застраховка за съответния
автомобил към датата, когато е управляван от въззивника, както и такива
свързани със собствеността на МПС, валиден сертификат "Зелена карта" -
отрицателна предпоставка за санкционирането му съгласно чл.483, ал.3 от
КЗ.
Съдът не кредитира посоченото от защитата възражение досежно
невъзможността жалбоподателя да бъде санкциониран за извършени през
5
незначителен период от време нарушения, доколкото и по делото безспорно
остава за съда обстоятелството, че се касае за две отделни нарушения,
установени на две отделни места, по различно време, действително с
изключително малък времеви диапазон, като тук следва да бъде отчетен и
фактът, че въззивникът е санкциониран не за неизпълнение на задължението
си по принцип да сключи задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, а за управление на МПС, за което няма
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, като следва да бъде
съобразено, че с договора за застраховка "Гражданска отговорност"
застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума за причинените на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Ето защо и като се има предвид конкретните
обстоятелствата, предпоставили съставянето на АУАН, възоснова на който е
издадено и обжалваното НП, обществената опасност на деянието, изразяващо
се в управление на МПС, за което няма сключен и действащ застрахователен
договор за задължителна засраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, което от своя страна препятства възможността за
евентуално имуществено удовлетворение на трети, пострадали от ПТП лица,
като по този начин се засягат интересите на неопределен кръг адресати, с
което обществено опасните последици биха могли да засегнат множество на
брой субекти, деянието не може да бъде квалифицирано и като маловажен
случай по смисъла на чл. 28 б. "а" ЗАНН.
Предвид изложеното, съдът намира, че като е ангажирал отговорността
на жалбоподателя Ц. на основание чл. 638, ал. 3 от КЗ, АНО е постановил
законосъобразно наказателно постановление, при издаването на което са
спазени административнопроизводствените правила и изискването за форма.
Наложеното наказание е в предвидения в санкционната норма абсолютен
размер, с оглед и на което обжалваното НП, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН в съдебните производства
по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В
настоящото производство са претендирани разноски и от двете страни, като с
оглед изхода на делото такива следва да бъдат присъдени на въззиваемата
страна. Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид,
че производството по делото е приключило в две съдебни заседания без
участието в едното на проц.представител на същата, съотв. същото не
представлява фактическа и правна сложност намира, че на страната следва да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер,
предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата, а именно за сумата от 80
/осемдесет/ лева.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът




6
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №21-0323-000760 от
21.12.2021 г., издадено от Началник Група към ОД на МВР-Шумен, РУ
Велики Преслав, с което за нарушение на чл. 483, ал.2 от КЗ, на осн. чл. 638,
ал. 3, вр.чл.461, т.1 от КЗ на Ц. ХР. Ц. с ЕГН ********** е наложено
административно наказание "Глоба" в размер на 400,00 лв.
ОСЪЖДА Ц. ХР. Ц. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОД на МВР
Шумен сумата от 80,00 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Шумен по реда на АПК в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
7