№ 11
гр. Кюстендил, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Йоланда М. Цекова
Членове:Надя Сп. Георгиева
Николай Ал. Николов
при участието на секретаря Теодора С. Димитрова
в присъствието на прокурора К. П. Б.
като разгледа докладваното от Николай Ал. Николов Частно наказателно дело
№ 20251500200051 по описа за 2025 година
Производството по делото е по глава трета от Закон за признаване,
изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС).
Делото е образувано по книжа, издадени въз основа на решение за
прилагане на финансова санкция, постановено от несъдебен орган на Австрия
срещу Д. М. от гр.К..
Приложено е удостоверение по чл.4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета, издадено от Областна администрация Гюсинг –
Австрия (Bezirkshauptmannschaft Güssing), относно прилагането на принципа
за взаимно признаване на финансови санкции по отношение на Д. М., роден на
**********г. с последен известен адрес в гр.К., ул.****. На лицето е наложена
финансовата санкция от 150 евро за нарушение, което се санкционира по реда
на Правилника за движение по пътищата на Австрия. Иска се да се допусне
признаване и изпълнение на решението.
Представителят на Окръжна прокуратура-гр.Кюстендил пледира за
уважаване на искането.
1
Санкционираното лице не бе намерено, за да бъде редовно
призовано, респ. не се явява пред окръжния съд, не е участвал в съдебното
производство и не е изразил становище.
Служебният защитник на същия - адв.О. П. от АК-гр.Кюстендил
пледира за постановяване на отказ за признаване на решението.
Кюстендилски окръжен съд, след преценяване доводите и
възраженията на
страните и условията на посочения закон, в частност разп. на чл.35 от него,
визираща факултативни основания за отказ и по реда на чл.32 във вр. с чл.16,
ал.1-8 от закона, прие от фактическа и правна страна следното:
Постъпилото удостоверение по чл.4 от посочения закон за признаване
и изпълнение на решение по преписка/дело BH-GS/03/246000150472/24,
постановено от Областна администрация Гюсинг – Австрия (издаваща
държава по смисъла на закона) за налагане на финансови санкции -
задължение за заплащане на 150 евро за това, че на ***г. в 04:15 часа в гр.Н.
(**), Австрия (А4, Strkm 61, 950) от Д. М. – с превозно средство с рег.№*** е
извършено нарушение – превишаване на скоростта с 31 км/ч, при разрешена
максимална скорост от 130 км/ч. Това нарушение се санкционира по реда на
Правилника за движение по пътищата на Австрия.
Процесното решението представлява такова на несъдебен орган в
издаващата държава. Д. М. има постоянен и настоящ адрес в изпълняващата
държава по см. на закона, т.е. Република България. Решението е постановено
на 26.08.2024г., а е влязло в сила на 14.09.2024г. Паричната сума, наложена с
решението е общо 150 евро. Нарушението е такова на разпоредбите за
движение по пътищата.
Според т.2, б”з” от удостоверението производството по налагане на
парична санкция е било писмено и лицето е било уведомено съгласно
законодателството на решаващата държава относно правото си да обжалва
решението, както и за срока за обжалване. Решението е постановено от
несъдебен орган в издаващата държава въз основа на наказуемо деяние по
нейния национален закон.
Д. М. е с българско и северномакедонско гражданство,
ЕГН********** и постоянен и настоящ адрес – гр.К., ул.****, ***.
От тази фактическа обстановка се извеждат следните правни изводи:
Съгласно чл.31, ал.1 от посочения закон компетентен да признае и
допусне изпълнението на решения за налагане на финансови санкции е
окръжният съд по местоживеенето на лицето, т.е. Кюстендилският окръжен
съд.
От съдържанието на удостоверението по чл.4 ЗПИИАКОРНФС и
рамковото решение безспорно се установява, че българският гражданин Д. М.
е санкциониран с влязъл в сила в Австрия акт на несъдебен орган за плащане
на глоба, наложена за нарушение във връзка с правилата за движение по
2
пътищата. Т.е. в случая безспорно се касае за влязъл в сила акт по смисъла на
чл.3, ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като е издаден от несъдебен орган на
страна - членка на Европейския съюз и финансовата санкция е постановена по
повод извършено административно нарушение. Налице е потвърждаване, че
лицето е било уведомено съгласно законодателството на решаващата държава
относно правото си да обжалва решението пред съд, компетентен по
наказателни дела. В този смисъл липсват основанията по чл.3, ал.2
ЗПИИРКОРНФС за отказ от признаване и изпълнение на решение, с което е
наложена финансова санкция.
По делото е представено удостоверението, което се изисква по чл.4,
ал.1 от същия закон, както и по силата на член 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции. От приложените доказателства се установява, че
наказателното преследване, във връзка с което е постановен акта по чл.3 от
ЗПИИРКОРНФС, касае административно нарушение по чл.30, ал.2, т.1
ЗПИИРКОРНФС (поведение, което нарушава правилата за движение по
пътищата), т.е. в този случай изследването на двойна наказуемост не се
изисква.
В случая не е налице нито една от факултативните предпоставки за
отказ от признаване и изпълнение на процесното решение, визирани в чл.35 от
закона.
Удостоверението по чл. 4 е придружено с копие на решението,
издадено на официална бланка от страна на постановилия го орган. Не са
налице данни за постановено и приведено в изпълнение за същото деяние в
България или друга, различна от издаващата държава решение за финансови
санкции срещу същото лице. Не е налице изтекла давност по българското
законодателство и административното нарушение, извършено в Австрия, не е
подсъдно на български съд. Липсва имунитет или привилегия, които да са
пречка за предприемане на наказателно производство за такива деяния.
Наложената финансова санкция не е по-малка от 70 €. Деянието съставлява
административно нарушение и по българското законодателство. Решението е
постановено срещу пълнолетен български гражданин, който носи наказателна,
респ. административнонаказателна отговорност.
Предвид изложеното съдът прие, че са налице условията на чл.30,
ал.1 и 2 ЗПИИРКОРНФС за признаване на процесното решение. Не са налице
основания за намаляване размера на финансовата санкция. Съгласно
разпоредбата на чл.16, ал.8 от закона, съдът определи размера на паричното
задължение в левова равностойност според съотношението евро – лев към
момента на издаване на решението в издаващата държава. Размерът на
наложената с решението парична санкция от 150 евро, чиято левова
равностойност е в размер на 293, 37 лева.
С оглед горното, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПРИЗНАВА решение за прилагане на финансови санкции от
26.08.2024г. по преписка/дело BH-GS/03/246000150472/24 на Областна
администрация Гюсинг – Австрия (Bezirkshauptmannschaft Güssing), в сила от
14.09.2024г., издадено по отношение на Д. М., ЕГН********** с последен
известен адрес в гр.К., ул.****, ***, с което на същия е наложена финансова
санкция в размер на 150 евро, чиято левова равностойност е 293, 37 лева за
извършено нарушение на ***г. в 04:15 часа в гр.Н. (**), Австрия (А4, Strkm 61,
950) с превозно средство с рег.№*** – превишение на скоростта с 31 км/ч.
След влизане в сила на решението, препис от него да се изпрати на
НАП за изпълнение.
Да се уведоми по съответния ред компетентния орган на издаващата
държава, а копие от уведомлението да се изпрати на МП на Република
България.
Решението може да се обжалва пред САС в 7- дневен срок от
узнаването за постановяването му, като обжалването не спира изпълнението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4