Р Е Ш Е Н И Е
№429
от 28.06.2022 г., гр. Хасково
Административен съд - Хасково, в открито съдебно заседание на седми
юни, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: БИЛЯНА ИКОНОМОВА
като
разгледа дело № 301/2022 г. по описа
на Административен съд – Хасково, докладвано от съдията, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/.
Образувано
е по жалба на М.М.Ш. срещу
Уведомително писмо /УП/ изх. № 02-260-6500/2168/10.03.2022 г. на Заместник
изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, В ЧАСТТА, с която са обективирани частичен отказ за финансово
подпомагане по Подмярка 13.1./НР 1, СЕПП, Мярка 12/Натура 2000, СПП, СПК, ЗДП,
пълен отказ за финансиране по мярка СЗ-КЛЧ и е наложена санкция по мярка
СЗ-КЛЧ, последната в размер на 6073,78 лева /съгласно уточнение от 16.05.2022
г. от процесуалния представител на жалбоподателя и Определение № 376/18.05.2022
г. по настоящото дело/.
Изложени
са доводи за нищожност на акта като издаден от некомпетентен орган. Нарушени
били разпоредбите на чл. 26 и чл. 35 АПК. Твърди се, че са допуснати съществени
процесуални нарушения. Не била спазена установената в закона форма – конкретно
не били изложени мотиви за кои от площите са оторизирани суми, за кои от тях е
постановен отказ и на кое основание – резултат от проверки за двойно
декларирани площи, от административни и други проверки, от несъответствие с
площите със слоя площи в добро земеделско състояние. Били предвидени намаления
относно неспазване на финансовата дисциплина и линейно намаление. Актът бил
издаден в противоречие с материалния закон. Не били посочени за кои БЗС по
заявлението или части от тях са оторизирани суми, нито на кое правно основание
е определено намалението. Липсвали конкретни мотиви при определяне на санкцията
за бъдещ период и при извършване на прихващането. Моли да бъде прогласена
нищожността на акта, алтернативно – същият да бъде отменен. Претендира
разноски.
В
проведеното съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и
не се представлява.
Ответникът
- Заместник изпълнителен директор на Държавен фонд „Земеделие“, редовно
уведомен, не се явява и не се представлява. Изразено е писмено становище за
неоснователност на жалбата.
Административен съд - Хасково, като
обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда
на чл. 144 АПК във връзка с чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното
от фактическа страна:
М.М.Ш. е подал заявление УИН
26/280520/01235 за кампания 2020 г. за оторизиране и изплащане на финансово
подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, както
следва: схемата за единно плащане на площ – СЕПП; схема за преразпределително
плащане /СПП/, селскостопански практики, благоприятни за климата и околната
среда /зелени директни плащания, ЗДП/, схема за обвързано подпомагане за
зеленчуци /картофи, лук и чесън; СЗ-КЛЧ/, схема за обвързано подпомагане за
протеинови култури /СПК/, компенсационни плащания за планински райони /Подмярка
13.1./НР 1/, плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите /Мярка 12/.
С
УП изх. № 02-260-6500/2168/10.03.2022 г. Заместник изпълнителният директор на
Държавен фонд /ДФ/ „Земеделие“, е обективирал по заявлението частичен отказ за
финансово подпомагане по Подмярка 13.1./НР 1, СЕПП, Мярка 12/Натура 2000, СПП,
СПК, ЗДП, и пълен отказ за финансиране по мярка СЗ-КЛЧ, като е наложил санкция
по мярка СЗ-КЛЧ в размер на 6073,78 лева.
В
таблица 1 от УП „Оторизирани суми /в лева/“ се съдържат схема/мярка за директно
плащане, базирано на площ /колона 1/, поисканата сума /колона 2/, намаления
/колона 3/ и оторизирана сума /колона 6/. Посочени са ставките за всяка една от
схемите и мерките, с изключение на Мярка 12/Натура 2000. Като основания за
намаление на субсидията е посочено – след извършени административни проверки,
при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното
заявление – проверки за площи, заявени от повече от един кандидат, проверки на
място или автоматизирани проверки спрямо данните в слоя допустими площи от СИЗП
и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ, в случаите, когато не са спазени сроковете
за подаване и/или редакция на заявлението съгласно Наредба № 5/27.02.2009г. за
условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания,
наложена ставка на корекция /„финансова дисциплина“/, определена съгласно чл.
26 от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 и чл. 8, § 1 от Регламент /ЕС/ № 1307/2013 в
изпълнение на Регламент /ЕС/ № 2020/1801 на Комисията от 30.11.2020 г. /за
кампания 2020 г. – 2,906192 %/.
В
таблица 2 от УП „Извършени плащания /в лева/“ се съдържат схема/мярка за
директно плащане, базирано на площ /колона 1/, дата /колона 2/, оторизирана
сума /колона 3/ и изплатена сума /колона 6/. Липсват данни за прихваната сума и
удържан данък.
В
УП е посочено, че по схемите, базирани на площ, администрирани съгласно чл. 19
от Делегиран Регламент /ЕС/ № 640/2014 на Комисията за кампания 2020 г., са
наложени санкции, подлежащи на прихващане от бъдещи плащания, които суми се
прихващат в съответствие с чл. 28 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 908/2014 на
Комисията, с уточнение - в срок от три календарни години след годината на
констатация и при анулация на оставащата неиздължена сума.
УП
е получено на 24.03.2022 г., а жалбата срещу него е депозирана директно пред
съд на 06.04.2022 г.
Административен съд - Хасково, при така
установената фактическа обстановка, като прецени доводите на страните и
служебно по реда на чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК провери
законосъобразността на административния акт в оспорената му част, приема за
установено от правна страна следното:
Жалбата
е ДОПУСТИМА като подадена в срока по
чл. 149, ал. 1 АПК от лице с правен интерес срещу тази част на индивидуален
административен акт /ИАА/ по чл. 21, ал. 1 АПК, която го засяга неблагоприятно,
и който акт подлежи на съдебен контрол.
Разгледана
по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
На първо място, УП е издаден от
компетентен административен орган - Заместник изпълнителен директор на ДФ
„Земеделие“, въз основа на делегиране на правомощия от Изпълнителния директор
на ДФ „Земеделие“ - органа, „в чиято компетентност поначало е решаването на
съответния проблем“ /§ 1, т. 1 ДР АПК/, като ирелевантно е обстоятелството кое
е физическото лице, избрано от Управителния съвет на ДФ „Земеделие“ по
предложение на министъра на земеделието, храните и горите съгласувано с
министър-председателя, да бъде носител на административни правомощия в
качеството му административен орган, конкретно – Изпълнителен директор на ДФ
„Земеделие“ /чл. 18, ал. 1, т. 2, чл. 20, т. 1-3, чл. 20а във връзка с чл. 12,
ал. 7 от ЗПЗП; чл. 6, ал. 2, т. 1 и чл. 10 от Устройствения правилник на ДФ
„Земеделие“; Протокол № 114 от заседанието на Управителния съвет на ДФ
„Земеделие“ от 15.06.2017 г. и Заповед № 03-РД/2891#2/16.06.2021 г. на Изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“ - л. 12-16; ТР № 4 от 22.04.2004 г. по адм. д. № ТР-4/2002 г., ОСС
на ВАС; ТР № 1 от 21.01.2022 г. по тълк. д. № 4/2019 г., ОСС на ВАС, I и II
колегия/. По тези съображения се формира извод, че не е налице основание за
прогласяване нищожността на акта съгласно чл. 168, ал. 1 – ал. 2 във връзка с
чл. 146, т. 1 от АПК.
На
второ място, по заявлението на М.М.Ш. е издадено и оспореното в
настоящото съдебно производство УП. В последното се съдържат данни за сумите,
които подлежат на оторизиране, и сумите, които са изплатени. Реално искането на
заявителя се удовлетворява чрез превод на съответната сума по негова сметка.
Ако бъдат констатирани обстоятелства, които са пречка за изплащане на
субсидията или са предпоставка за прилагане на санкции, субсидия не се изплаща.
Крайният акт в административното производство намира външен израз във
фактическите действия – превод на сума или непревеждането й, а в писмена форма
заявителят се уведомява за предприетите по заявлението му действия на ДФ
„Земеделие“ с УП от вида на процесното. В съдебната практика е утвърдено
разбирането, че самото УП обективира административния акт, постановен по
съответното заявление. Поради това по отношение на УП се извършва преценка
нарушена ли е разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК относно формата и
съдържанието на ИАА.
Въпреки
опосредяването на данните по преписката в табличен вид, в УП не се съдържат ясни
мотиви защо не се допуска оторизиране на поисканата сума /чл. 59, ал. 2, т. 4 и
т. 5 от АПК/. Липсата на мотиви предпоставя извода за нарушение на производствените
правила, от категорията на съществените, като води до ограничаване правото на
защита и правото на участие в административния процес /широк смисъл/ на лицето
заявител, съответно до отмяна на постановеното УП. Липсата на мотиви препятства
преценката издаден ли актът в съответствие с материалния закон и неговата цел.
Съгласно
Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на Общото събрание на гражданската
колегия на Върховния съд мотивите „не е необходимо обаче да съвпадат по време
издаването на административния акт или отказа и излагането на съображенията, по
които административният орган е стигнал до едното или другото разрешение.
Възможно е мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг
документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. Не
съществува пречка мотивите да бъдат изложени и допълнително, след издаването на
административния акт, стига да се постигат целите, които законодателят е
преследвал с изискването за мотивиране на индивидуалните административни актове
и отказите за издаване на такива“. В случая липсва конкретизиране на заявената
площ, за цялата или за част от нея е оторизирана и изплатена сума, съответно какъв
е размерът на недопустимата/наддекларираната площ от парцелите, които са
заявени за подпомагане, както и на фактите, обуславящи приложимост на
институтите „финансова дисциплина“ и „санкция, подлежаща на прихващане от
бъдещи плащания“. От събраните по преписката писмени доказателства и
обективираното в УП не може да се обуслови категоричен извод кое е основанието
да се откаже финансиране – площи, заявени от повече от един кандидат, неспазване
на срокове за подаване и/ли редакция на заявлението, наложена ставка на
корекция /„финансова дисциплина“/, и в хода на каква проверка са установени
недопустими за подпомагане площи, посочени в съответното заявление –
административни проверки /чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от ЗПЗП във връзка с Наредба №
105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и
ползване на ИСАК/, проверки на място /чл. 37, ал. 3 и ал. 4 и чл. 26а-чл. 26б
от ЗПЗП/, автоматизирани проверки спрямо данните в слоя допустими площи от СИЗП
и предоставени данни от МЗХГ и МОСВ. За извършването на конкретните проверки се
предоставя информация едва в становище от ответника от 17.05.2022 г., към което
са приложени и други писмени доказателства, но след указания със съдебно разпореждане
от 21.04.2022 г. срок за изпращане заверено копие от цялата административна
преписка, по която е издаден оспореният акт. Административният орган е задължен
да изложи коректно фактите по делото, въз основа на които е формирал и своите
правни изводи, още при издаване на административния акт. Недопустимо е осъществилата
се фактическа обстановка да се установява въз основа на твърдения досежно
фактите и обстоятелствата от значение за случая, изложени от страните за първи
път в хода на съдебното производство, в което съдът осъществява контрол за
законосъобразност на оспорения акт и същият не следва да допълва/изменя волята
на административния орган, изразяващо се в подмяна на съображенията, мотивирали
преценката на органа. Не е допустимо преценяването на законосъобразността на
акта на фактически и правни основания извън тези, които е посочил издаващият го
орган, както и излагане на мотиви от съда по един немотивиран от
административния орган акт. Правораздавателният контрол цели обезпечаване на
субективните права и интереси на адресата на акта при наличието на властническо
волеизявление. Мотивите за издаването на акта не могат да бъдат допълвани след
приключване на процедурата по издаване на административния акт и неговото
съобщаване, не могат да бъдат посочени за първи път в писменото становище по
жалбата, депозирано от ответника на 17.05.2022 г., доколкото страната е била
напълно лишена от възможността да разбере причините, довели до постановяване на
конкретното решение /отказ за оторизиране на финансова помощ и налагане на
санкция за бъдещ период/ и съответно да организира адекватно защитата си, а
съда - да извърши съдебен контрол за законосъобразност. Налице са сочените в чл.
168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК основания за отмяна на ИАА
в оспорената му част.
В
тази посока е и съдебната практика: Решение № 1487 от 16.02.2022 г. по адм. д.
№ 10488/2021 г. на ВАС, V отд., Решение № 331 от 17.01.2022 г. по адм. д. №
8785/2021 г. на ВАС, V отд., Решение № 13170 от 22.12.2021 г. по адм. д. № 7845/2021
г. на ВАС, V отд., Решение № 12366 от 3.12.2021 г. по адм. д. № 7003/2021 г. на
ВАС, V отд., Решение № 9297 от 10.07.2020 г. по адм. д. № 6537/2019 г. на ВАС, ІV
отд., Решение № 8556 от 01.07.2020 г. по адм. д. № 4231/2020 г. на ВАС, V отд.
Извод:
съдът приема акта в оспорената му част за незаконосъобразен - издаден от
компетентен орган, но при неспазване на изискуемата писмена форма и в нарушение
на административнопроизводствените правила, от категорията на съществените,
поради което жалбата на М.М.Ш.
следва да бъде уважена като основателна. Преписката следва да бъде изпратена на
административния орган за ново произнасяне съгласно чл. 172, ал. 2 и чл. 173,
ал. 2 АПК, който следва да посочи конкретни факти и обстоятелства, подкрепени с
приложени писмени доказателства, като формира окончателните си правни изводи
относно размера на сумата, която подлежи на оторизиране и изплащане,
основанието за пълен или частичен отказ за оторизиране на суми за кампания 2020
г., наличието на основания за прихващане на суми и налагането на санкции за
бъдещ период. Органът е длъжен да съобрази, че по заявлението на М.М.Ш. са оторизирани и изплатени конкретни
суми по заявени схеми/мерки, вкл. и по отношение на „Възстановяване от финансова
дисциплина“, в които части УП е благоприятно за издателя и поради което спрямо
тях не се дължи ново произнасяне.
С
оглед изхода от спора и чл. 143, ал. 1 АПК, в съответствие с т. 11 от
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълкувателно дело № 6/2012г., ОСГТК на
ВКС, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1110
/хиляда сто и десет/ лева – държавна такса и адвокатско възнаграждение,
уговорено и платено в брой съгласно договор за правна защита и съдействие /л.
8-9/.
Така
мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2 и чл. 174, чл. 143, ал.
1 от АПК, Административен съд - Хасково,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Уведомително писмо изх. №
02-260-6500/2168/10.03.2022 г. на Заместник изпълнителен директор на Държавен
фонд „Земеделие“, В ЧАСТТА, с която
са обективирани частичен отказ за финансово подпомагане по Подмярка 13.1./НР 1,
СЕПП, Мярка 12/Натура 2000, СПП, СПК, ЗДП, пълен отказ за финансиране по мярка
СЗ-КЛЧ и е наложена санкция по мярка СЗ-КЛЧ, последната в размер на 6073,78
лева.
ИЗПРАЩА преписката за ново произнасяне
от административния орган по заявлението на М.М.Ш. с УИН 26/280520/01235 в едномесечен срок от влизане в сила
на постановения съдебен акт в съответствие със задължителните указания по
тълкуването и прилагането на закона, изложени в него.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, със
седалище – гр. София, да заплати на М.М.Ш., ЕГН **********, с адрес ***,
направените по делото разноски в размер на 1110 /хиляда сто и десет/ лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните до Върховен административен съд на Република
България, чрез Административен съд - Хасково.
ПРЕПИС
от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал.3 във връзка с
чл. 137 АПК.
Съдия: