Определение по дело №2388/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3614
Дата: 12 октомври 2021 г. (в сила от 12 октомври 2021 г.)
Съдия: Мл.С. Александър Валентинов Цветков
Дело: 20213100502388
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 септември 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3614
гр. Варна, 12.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в закрито заседание на
единадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова

мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20213100502388 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на подадена от ИВ. СТ. ЗЛ., чрез
процесуален представител адв. Т.Д., въззивна жалба срещу Решение №673/17.06.2021 г.,
постановено по гр. д. № 11519/2020 г., по описа на ВРС, с което е отхвърлен предявения от
жалбоподателя иск с правно основание чл. 124 от ГПК за приемане за установено в
отношенията между страните, че не дължи на „Електроразпределение север” АД, гр. Варна
сумата от 2858,36 лева, представляваща корекция по силата на договор за продажба на
електроенергия за потребена в обект находящ се в гр. Долни чифлик, ********** през
периода 27.10.2015г. до 24.06.2020г., но неотчетена и неплатена електроенергия, която е
остойностена във фактура № **********/07.07.2020 г., и ищецът е осъден да заплати на
ответника сумата от 726,11 лева, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни
разноски.
Въззивникът изразява становище за неправилност, поради съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и неспазване на материалния закон, и за необоснованост на
обжалваното решение. Твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че
ответното дружество законосъобразно претендира от потребителя заплащане на сумата по
процесната корекция на сметка, тъй като в заключението на СТЕ се установявало, че не е
възможна манипулация на СТИ чрез нанасяне на показания в скритите тарифи, тъй като за
това било необходимо проникне във вътрешността му, което с оглед целостта на стикерите
и пломбите му не било осъществено. На следващо място сочи, че ответникът не е изпълнил
задължението си по чл. 42, ал. 5 от ПИКЕЕ да обслужи измервателния уред най-малко
веднъж на всеки три месеца, поради което неизправностите или отклоненията в последния
не следвало да се вменяват в тежест на потребителя. Жалбоподателят излага твърдения още,
1
че въззиваемото дружество притежава единствено лицензия за разпределение на
електрическа енергия на обособена територия, издадена на основание чл. 39, ал. 1, т. 3 от ЗЕ
от ДКЕВР, поради което разполага с правомощие единствено да транспортира и разпределя
ел.енергия, но не и да я препродава. Сочи, че приложимата нормативна уредба и общите
условия предвиждат разпределителното дружество само да констатира данните за
неизмереното количество, въз основа на преизчисления да съставя справка и да уведомява
крайния снабдител - продавач за задължението на абоната, но не позволяват то да
претендира компенсация на свой технологичен разход. По изложените съображения оспорва
извода на съда, че дори и общите условия на въззиваемия да не отговарят на изискването на
чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, то корекцията е законосъобразно извършена, доколкото следва да се
приложат правилата на договора за продажба по чл. 183 от ЗЗД, тъй като ответното
дружество не е страна по сключения договор за продажба на ел. енергия. На следващо място
въззивникът твърди, че по делото са налице противоречиви доказателства, доколкото СТЕ
противоречи на констативния протокол на БИМ досежно установяването на неточно
отчитане, поради което последното не е установено от ответника в условията на главно и
пълно доказване. Оспорва още като неправилен извода на съда относно обективния характер
на отговорността на потребителя, като счита, че съобразно общата норма на чл. 82 от ЗЗД
насрещната страна е следвало да докаже виновното му неправомерно поведение. В
заключение сочи, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по всичките му редовно
заявени доводи и възражения, както и по искането му за инцидентно произнасяне относно
валидността на чл. 17 от ПИКЕЕ. По изложените съображения моли за отмяна на
обжалвания съдебен акт с присъждане на извършените в производствата пред двете съдебни
инстанции съдебно-деловодните разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от „Електроразпределение
Север“ АД, гр. Варна, представлявано от адв. Хр. Игн., с който се изразява становище, че
първоинстанционното решение е правилно, законосъобразно и обосновано. Сочи, че с
въззивникa са страни по договор за пренос и достъп до ел. енергия, като дружеството е
оператор на разпределителна мрежа по смисъла на ЗЕ и по силата на чл. 45 от ПИКЕЕ е
легитимирано да извършва технически проверки на мястото и измервателната система на
СТИ. Твърди, че когато ел. енергия е вече отчетена като технологичен разход на мрежовия
оператор и е заплатена по такава стойност се дължи от абоната именно на
"Електроразпределение Север" АД, което е извършило разходите за нея. Сочи още, че
разпоредбата на чл. 56 от ПИКЕЕ не цели реализиране на приходи от продажба на
ел.енергия или санкциониране на клиенти, при които има неизмерване, неправилно или
неточно измерване, а единствено компенсиране на разходите, които те предизвикват без
това да ощетява другите потребители. В заключение въззиваемият твърди, че
електрическата енергия натрупана в невизуализираните регистри е реално доставена и
потребена от потребителя, но същата не е заплатена от него, поради което се дължи на
основание чл. 200, ал. 1, предл. I от ЗЗД. Отправя искане за съда за потвърждаване на
обжалваното решение с присъждане на съдебно-деловодни разноски.
2
Съгласно т.10 от Тълкувателно решение № 1 от 4.01.01 г. на ОСГК на ВКС по т.гр.д.
№ 1/2000г.,съдът може както по молба на страните, така и по своя преценка да назначи
експертиза,когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси из областта на
науките, изкуството, занаятите и др., за които са нужни специални знания, които съдът няма.
С оглед наведените във въззивната жалба възражения за необоснованост на обжалваното
съдебно решение по отношение на въпросите, касаещи реалното предоставяне, потребление
и отчитане на количествата електрическа енергия, регистрирани в тарифа 3, както и
твърденията на въззиваемия за дължимост на сумата по общите правила на ЗЗД, а и с оглед
актуалната съдебна практика на Върховния касационен съд, за изясняване на релевантните
за спора въпроси, изискващи специални знания следва да бъде допусната комплексна
съдебно-техническа и софтуерна експертиза. Назначаването на същата се налага още поради
факта, че проведената при първоинстанционното разглеждане на делото СТЕ е изготвена без
софтуерно прочитане на измервателното средство, което налага назначаването на
посочените задачи, изискващи софтуерната му проверка.
Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ подадена от ИВ. СТ. ЗЛ., чрез процесуален
представител адв. Т.Д., въззивна жалба срещу Решение №673/17.06.2021 г., постановено по
гр. д. № 11519/2020 г., по описа на ВРС, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателя
иск с правно основание чл. 124 от ГПК за приемане за установено в отношенията между
страните, че не дължи на „Електроразпределение север” АД, гр. Варна сумата от 2858,36
лева, представляваща корекция по силата на договор за продажба на електроенергия за
потребена в обект находящ се в гр. Долни чифлик, ********** през периода 27.10.2015г. до
24.06.2020г., но неотчетена и неплатена електроенергия, която е остойностена във фактура
№ **********/07.07.2020 г., и ищецът е осъден да заплати на ответника сумата от 726,11
лева, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни разноски.
НАСРОЧВА производството по гр. дело № 2388/2021г. на 16.11.2021 г. от 09:00
часа, за която дата и час да се уведомят страните.
ДОПУСКА провеждането на допълнителна комплексна съдебно-техническа и
софтуерна експертиза, по която вещите лица след извършен софтуерен прочит на паметта на
средството за търговско измерване, и след запознаване с необходимите материали,
намиращи се по делото, в страните или у трети лица, да дадат отговор на следните въпроси:
1. От кого е извършена първоначалната параметризация на електромера? Има ли данни
електромерът да е бил отварян преди извършване на експертизата от БИМ?
3
2. Като се съобразят снетите показания в протокола за монтаж по дневна и нощна
тарифа, може ли да се даде отговор какви са били показанията в „скрития регистър“?
Има ли данни електромерът да е монтиран на друг обект преди поставянето му в
процесния?
3. При съобразяване на техническите параметри на СТИ, както и на всички относими
данни, касаещи потреблението в обекта, възможно ли е през измервателното средство
да е преминало отчетеното в „скрития регистър“ количество електрическа енергия за
процесния период? При какво натоварване?
4. Установява ли се неправомерно софтуерно въздействие върху паметта на СТИ, и ако
такова е налице – по какъв начин, кога и от кого е извършено? Налице ли са безспорни
данни за автора на въздействието?
5. Електроразпределителното дружество, негови служители или други свързани с него
лица разполагат ли със софтуер и техническа възможност /парола, достъп и пр./ за
параметризиране на измервателното средство, включително чрез въвеждане, изтриване
или изменение на записаните данни в регистър 1.8.3 на СТИ?
6. Каква част от коригираната сума е начислена за период предхождащ влизане в сила на
Правилата за измерване на количеството на електрическа енергия (ПИКЕЕ), издадени
от Комисията за енергийно и водно регулиране, обнародвани в „Държавен вестник“,
бр. 35 от 30.04.2019 г., и каква част от сумата е начислена при действието на
Правилата?
7. По каква тарифа /цена/ е изчислена коригираната стойност на ел. енергията от
въззиваемото дружество и изчислението математическо правилно ли е? Стойността
при приложената от дружеството тарифа надвишава ли сумата, която би била дължима
при определянето и по приложимата дневна, съответно нощна тарифа, съобразно
́
обичайното съотношение между двете тарифи при отчетеното потребление клиента за
сходни до процесния периоди?
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 300 лева, платими от въззивника, в тридневен срок
от получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА в качеството на вещи лица Н. В. В. и Св. Д. Д..
ЗАДЪЛЖАВА вещите лица, на основание чл. 199 от ГПК, да представят
заключението си най – късно една седмица преди съдебното заседание.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ възможността да разрешат спора, чрез медиация, като
ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава
Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел
Кънчев" № 12, тел. *********; служител за контакти - Нора Великова.

4
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи на страните от настоящото определение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5