№ 9594
гр. София, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
при участието на секретаря РАДКА Т. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20211110174709 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 40 ЗУЕС.
Ищецът „Т------“ ЕООД твърди, че е собственик на апартамент на ет. 3 в сградата, като
общото събрание на ЕС на 17.11.2021 г. е било проведено при допуснати нарушения на
императивни процесуални норми – не е бил спазен 7-дневният срок по чл. 13, ал. 1 ЗУЕС за
обявяване на поканата преди провеждане на събранието, като след изготвяне на протокола
същият въобще не е бил разгласен на е---, като не е било поставено съобщение на видно и
общодостъпно място във входа за изготвяне на протокола. Ето защо моли да бъдат отменени
като незаконосъобразни решенията на Общото събрание на е--- в сграда на адрес: гр. С-,
проведено на 17.11.2021 г.
Ответниците – е--- на сграда на адрес: гр. С-, представлявани от управителя на ЕС „В---“
ЕООД, не подават отговор на исковата молба. С писмена молба преди откритото съдебно
заседание по делото оспорват иска.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За основателността на исковете с правно основание чл. 40 ЗУЕС в тежест на ищците е да
1
докажат, че решенията, чиято отмяна се иска, са били взети, като съобразно разпоредбата на
чл. 154 ГПК всяка от страните следва да докаже положителните факти, на които основава
твърденията си за допуснати нарушения на материалноправни или процесуалноправни
норми, респ. твърденията си за законосъобразността на взетите решения на общото
събрание. С оглед конкретно наведените от страните доводи и възражения, ответниците
следва да установят спазването на всички императивни процедурни изисквания за свикване
и провеждане на общото събрание, включително по отношение на срока за обявяване на
поканата за ОС и процедурата по обявяване на изготвения протокол от него.
По делото не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че
страните са етажни собственици в сграда, находяща се в гр. С-, като от протокола от
17.11.2021 г. е видно, че на посочената дата е проведено общо събрание на ЕС на посочената
сграда и са били взети решения относно етажната собственост. Във връзка с възраженията
на ответниците следва да се отбележи, че искът в случая е предявен в рамките на
преклузивния срок по чл. 40, ал. 2 ЗУЕС, тъй като последният тече от датата на обявяване на
протокола от ОС без оглед на обстоятелството дали собственикът, който подава иска, е
присъствал на събранието или не – при всички положения срокът за оспорване на решенията
не тече от датата на самото общо събрание. В настоящия случай липсват данни за
оповестяване на протокола чрез поставяне на съобщение за изготвянето му на видно и
общодостъпно място в сградата по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, но копие от същия е бил
изпратен на ищеца на посочена от него електронна поща съобразно разпоредбата на чл. 13,
ал. 2 ЗУЕС на 25.11.2021 г. (л. 50 от делото), като искът е подаден по пощата на 21.12.2021
г. – в рамките на 30-дневния срок по чл. 40, ал. 2 ГПК, поради което е допустим и подлежи
на разглеждане по същество.
При предявен иск за отмяна по чл. 40 ЗУЕС съдът не разполага с правомощие да проверява
изцяло законосъобразността на приетото решение, като с оглед на диспозитивното начало в
гражданския процес следва да се произнесе само по изрично посочените от ищеца основания
за отмяна, доколкото само те представляват основанието на предявения иск. В настоящия
случай, ищецът основава доводите си за незаконосъобразност на решенията на нарушение
на процедурните разпоредби за свикване на общото събрание и за оповестяване на
протокола от него.
Съгласно разпоредбите на чл. 12, ал. 1, чл. 13, ал. 1 и ал. 7 ЗУЕС, общото събрание на е--- се
свиква от управителния съвет (управителя) или от контролния съвет (контрольора) чрез
покана, подписана от лицата, които свикват общото събрание, която се поставя на видно и
общодостъпно място на входа на сградата не по-късно от 7 дни преди датата на събранието,
а в неотложни случаи - не по-късно от 24 часа. Датата и часът на поставянето задължително
се отбелязват върху поканата от лицата, които свикват общото събрание, за което се съставя
протокол. В поканата се посочват дневният ред на общото събрание, датата, часът и мястото
на провеждането му, като общото събрание може да бъде насрочено и да се проведе най-
рано на осмия ден след датата на поставяне на поканата, а в неотложни случаи – не по-рано
от 24 часа след поставянето й. Посочените разпоредби са императивни и очертават
2
задължителната процедура, която следва да бъде спазена с оглед законосъобразното
свикване и провеждане на общото събрание на ЕС, като изпълнението на описаните
действия следва да бъде доказано пълно и главно от ответниците като положителен факт, на
който те основават твърденията си за законосъобразност на взетите решения.
По делото е представена покана за свикване на общото събрание (л. 8 от делото), като в
същата е посочено, че е поставена на 10.11.2021 г. в 13:00 ч. без данни къде е била залепена.
Съобразно разпоредбата на чл. 13, ал. 1, изр. последно, най-ранната дата, на която е можело
да бъде законосъобразно проведено събранието, е 18.11.2021 г. – съгласно посочената
разпоредба, събранието се насрочва и провежда най-рано на осмия ден след датата на
поканата, т.е. денят на поставяне на поканата не се брои, като осмият ден, считано от
11.11.2021 г. включително, е 18.11.2021 г. Процесното общо събрание е било насрочено и
проведено на предходния ден – на 17.11.2021 г., което означава, че същото не е било
свикано в указания от императивната правна разпоредба срок, като по делото липсват данни
взетите решения да са били неотложни и да са наложили провеждане на общо събрание
преди изтичане на седемдневния срок съобразно предл. последно на чл. 13, ал. 1, изр.
последно ЗУЕС. Следва да се отбележи, че с изменение на чл. 13, ал. 1 ЗУЕС, обн. бр. 26 на
ДВ от 2016 г., изрично е дописано последното изречение на разпоредбата, като е
конкретизирано, че законосъобразно общо събрание може да се проведе едва на осмия ден
след поставяне на поканата, с което волята на законодателя е била допълнително уточнена и
към датата на провеждане на процесното ОС е била напълно ясна. В тежест на ответниците е
да установят спазването на описаните императивни процедурни изисквания, като при
липсата на доказателства в тази насока съдът намира, че процесното общо събрание от
17.11.2021 г. не е било надлежно свикано съобразно императивните изисквания на чл. 13, ал.
1 ЗУЕС. Допуснатото нарушение на уредената с императивни норми процедура по свикване
на събранието е абсолютно, поради което се явява основание за отмяна на всички атакувани
решения, предмет на делото, без съдът да дължи произнасяне по останалите наведени
доводи за процесуална незаконосъобразност. Следователно, предявеният иск се явява
основателен, като оспорените решения на ОС са незаконосъобразни и следва да бъдат
отменени.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените от него разноски за държавна такса в размер на 60 лв. (съобразно
приложения списък по чл. 80 ГПК – л. 52 от делото). Съдът намира, че не следва да
присъжда възнаграждение на процесуалния представител на ищеца по чл. 38 ЗА, доколкото
е несъмнено, че в случая не са налице основанията за осъществяване на безплатна правна
помощ на ищцовата страна – същата е юридическо лице, което е обективно невъзможно да
се намира в родствени или близки отношения с адвоката по делото. В тази връзка следва да
се отбележи, че евентуалното наличие на роднинска връзка между адв. Д. и управителя или
съдружника в ищцовото дружество е неотносимо, тъй като страна в производството е
самото юридическо лице, а не неговите управителни органи. Търговските дружества не са
сред изчерпателно посочените лица, на които законът признава правото да бъдат
3
представлявани безплатно от адвокат, а именно – лица с право на издръжка, на материално
затруднени лица и на роднини, близки или на друг юрист. Поради правния си статут на
търговско дружество ищецът не попада в нито една от хипотезите на чл. 38, ал. 1 ЗА, с които
законът свързва присъждането на адвокатско възнаграждение за безплатно оказана
адвокатска защита пред съд. В този смисъл – Определение № 60487 от 21.12.2021 г. на ВКС
по ч. т. д. № 2452/2021 г., II т. о., Определение № 673 от 21.12.2016 г. на ВКС по ч. т. д. №
920/2016 г., II т. о., и др.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по иск с правно основание чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, предявен от „Т------“ ЕООД, ЕИК --
-, със съдебен адрес: гр. С-----, срещу Е--- на сграда, находяща се в гр. С-, представлявани от
управителя на ЕС „В---“ ЕООД, решенията на общото събрание на е--- на сграда, находяща
се в гр. С-, взети на 17.11.2021 г.
ОСЪЖДА Е--- на сграда, находяща се в гр. С-, представлявани от управителя на ЕС „В---“
ЕООД, да заплатят на „Т------“ ЕООД, ЕИК ---, със съдебен адрес: гр. С-----, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 60 лв., разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4