Решение по дело №1375/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84, ал. 3, вр. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

 

Образувано е по жалба на Х. М. Х. – гражданин на Сирия, непълнолетен, действащ със съгласието на своя законен представител З. И. С. А., против Решение № 11884/14.11.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

 

В жалбата се сочи, че административният акт бил издаден в нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Същият бил постановен при съществено нарушение на административно-производствените правила, при неизяснена фактическа обстановка и липса на задълбочен анализ на заявените обстоятелства. В резултат на това бил направен необоснован и незаконосъобразен извод, че не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставял на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Тежките посегателства можело да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не можела или не желаела ефективно да противодейства. Причините, поради които чужденецът напуснал Сирия, били изложени добросъвестно пред административния орган, но същите били възприети и изтълкувани неправилно. Чужденецът заявил, че се опасявал за своята сигурност вследствие на военните действия в района му. В частта на административния акт, в която били изложени мотивите за отказ за предоставяне на хуманитарен статут, решаващият орган неправилно и в противоречие с изложеното в първата част на обжалвания акт преценил, че чужденецът не бил заявил, че за него съществува риск от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, тоест хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ. Такъв риск за чужденеца бил налице и той не можел да се завърне в Сирия поради обстоятелствата, изложени по време на интервюто. Ако не съществувала заплаха за живота и личността му, той нямало да търси убежище в България, далеч от дома си. Решаващият орган приел, че спрямо чужденеца не били настъпили никакви последствия, свързани с живота и сигурността му. Практиката на ЕСПЧ показвала, че чл. 3 от ЕКПЧ включвал една от основните ценности на демократичното общество и категорично забранявал изтезанието или нечовешкото или унизителното отнасяне или наказание, независимо колко нежелателно или опасно било поведението на жертвата. По силата на чл. 3, държавата носела отговорност, когато било извършено експулсиране в случаи, при които били представени съществени доводи, че засегнатото лице щяло да бъде изложено на реален риск от изтезание или друго нечовешко или унизително отнасяне или наказание в държавата, в която било върнато. Призната била и нуждата от закрила на лица, чиито основания за убежище възникнали след напускането на родината им („бежанци sur place“). Чл. 5 от Квалификационната директива изрично включвал в обхвата си въпроса за тежки посегателства въз основа на събития, състояли се след напускането на държавата на произход. Всички изложени факти, преценени в тяхната съвкупност, сочели на повърхностно провеждане на административната процедура, което довело до издаването на незаконосъобразен акт, касаещ живота и сигурността на чужденеца. С оглед на така изложеното, жалбоподателят моли да бъде отменено Решение № 11884/14.11.2024 г. на Председателя на ДАБ при МС със законните последици от това.

 

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и заявява, че не желае да се върне в Сирия заради войната и бомбардировките от турски сили. Неговият законен представител З. И. С. посочва, че семейството ѝ се нуждае от закрила и убежище в България, заради нейните здравословни проблеми и психичните проблеми на съпруга й, както и поради липсата на безопасност в Сирия.

 

Ответникът – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИТЕ при Министерски съвет, в представен по делото писмен отговор, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Навежда доводи в насока направен от административния орган задълбочен анализ, обхващащ всички релевантни факти и обстоятелства от административното производство. Не били допуснати административно производствени нарушения, правилно бил приложен материалният закон, поради което жалбата следвало да бъде отхвърлена.

 

ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – ХАСКОВО, чрез представителя си в съдебно заседание, посочва, че макар и сложна и с инциденти, ситуацията в Сирия не била такава на безогледно насилие. Жалбоподателят не бил преследван по причините, посочени в чл. 8 от ЗУБ, поради което постановеният отказ бил правилен, а жалбата следвало да бъде отхвърлена.

 

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

 

С Молба вх.№ 1615/08.07.2024 г. по описа на РПЦ - Харманли жалбоподателят е поискал предоставяне на закрила в Република България (молбата е регистрирана в Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет с рег. № УП-33406/08.07.2024 г.). Чужденецът е регистриран като придружен непълнолетен чрез попълване на Регистрационен лист рег. № УП-33406/08.07.2024 г., в който е вписан с имената Х. М. Х., от мъжки пол, роден на [дата]. в Сирия, [населено място], с идентичен постоянен адрес, гражданин на Сирия, етническа принадлежност: **, религия –***, основно образование, без професия, семейно положение – неженен, без документи за самоличност. В Приложение към регистрационния лист са вписани данни за близките на чужденеца - имената, възрастта и местонахождението на родителите му, четиримата му братя и една сестра. Отблязано е, че родителите на чужденеца се намират в България, братята му - в Германия, а сестра му - в Сирия. Личните данни на чужденеца са установени въз основа на подписана декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

Родителите на чужденеца: майка - З. И. С. А., [ЛНЧ], и баща - Х. М. Ш., [ЛНЧ], са регистрирани в отделни производства по подадени молби за предоставяне на закрила.

С писмо № Х-16-931/09.07.2024 г., на основание чл. 15, ал. 4 от Закона за закрила на детето, директорът на РПЦ – Харманли е уведомил Дирекция "Социално подпомагане" – Харманли за подадената молба за закрила от непридружен непълнолетен и за това, че предстои да се проведе интервю с лицето на 18.07.2024 г., като е поискал съдействие до приключване на административното производство по предоставяне на закрила и при последващи процедури, да бъде определен социален работник, който да действа в качеството си на гарант за защита на правата и интересите на детето и да даде становище или да предостави социален доклад, отчитайки най-добрия интерес на детето.

С Писмо рег. № УП-33406/10.07.2024 г. от Специализирана дирекция „М“ – ДАНС е изискано писмено становище по постъпилата от Х. М. Х., молба за закрила. В писмо с рег. № 12324/22.08.2024 г. на За Директор на Специализирана дирекция „М“ към Държавна агенция „Национална сигурност“ е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Република България на жалбоподателя, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

Със Заповед № ЗД/Д-Х-Х-462/10.07.2024 г., издадена от Директор на Дирекция "Социално подпомагане" Харманли, във връзка с необходимостта от определяне на социален работник, който да действа в качеството на гарант за защита на права и интереси на малолетен/непълнолетен молител до приключване на административното производство по предоставяне на международна закрила и при последващи процедури, на основание чл. 26, ал. 2 от Устройствения правилник на Агенция за социално подпомагане и във връзка с чл. 15, ал. 4 от Закона за закрила на детето, е определена Д. С. К., на длъжност социален работник в отдел "Закрила на детето" при Дирекция "Социално подпомагане" – Харманли, да присъства при провеждането на интервю с детето Х. М. Х., гражданин на Сирия.

С непълнолетния кандидат за международна закрила е проведено интервю на 18.07.2024 г., в което са изяснено фактите и причините, поради които е напуснал страната си на произход и е подал молба за закрила в Република България.

В интервюто Х. М. Х. е заявил, че е роден на [дата]. в [населено място], Сирия, където живял до напускането на страната. Притежавал само сирийско гражданство и лична карта, издадена в Сирия. Нямал други документи. Не бил посещавал училище, не бил [семейно положение]. Пребивавал в лагера в Харманли заедно с родителите си. Имал четирима братя в Германия, които били там от осем-девет години и имали документи. Имал и сестра, която останала в Сирия. По етническа принадлежност бил кюрд, а по религия - мюсюлманин-сунит. В края на месец юни 2024 година напуснал Сирия нелегално и влязъл в Турция заедно с родителите си. Установили се в Истанбул, където нямали проблеми с властите. В България влезли в началото на месец юли 2024 г. нелегално. Търсещият закрила напуснал Сирия поради продължаващата война и за да избегне предстоящата военна служба след две години. В момента на напускането в А. все още имало военни действия. Жалбоподателят не бил членувал в политически партии, не бил арестуван или осъждан и нямало заведени срещу него съдебни дела. Нямал проблеми с официалните власти в Сирия. Не бил жертва на насилие и не бил получавал заплахи. Не бил срещал проблеми заради етническата си принадлежност като кюрд или религиозната си принадлежност като мюсюлманин-сунит. Подал молба за закрила в България, защото харесвал страната и смятал, че тук има сигурност. За България научил от братята си, които били тук, преди да заминат за Германия.

За жалбоподателя е изготвен и представен в ДАБ Социален доклад рег. № 33406/07.08.2024 г. от социален работник в отдел "Закрила на детето" към Дирекция "Социално подпомагане" – Харманли.

С. С. рег. № УП-33406/04.11.2024 г. на интервюиращ орган при РПЦ – Харманли, на председателя на ДАБ при МС е предложено на търсещия закрила да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

С Решение № 11884/14.11.2024 г. Председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ. Решението е връчено на 27.11.2024 г. на чужденеца в присъствието на двама свидетели, удостоверили връчването, в присъствието на неговата майка, преводач и при налично удостоверяване, че е запознат с текста на същото на език, който разбира. Жалбата срещу решението е депозирана на 02.12.2024 г. и регистрирана с вх.№ УП-33406/02.12.2024 г. по описа на ДАБ при МС.

В хода на съдебното производство се представиха Справка вх. № МД-02- 109/29.11.2024 г., издадена от Дирекция "Международна дейност" при ДАБ, и Социален доклад № ДП/Д-Х-Х/256-002/13.12.2024 г., изготвен от Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли.

 

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

 

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл. 84, ал. 3 от ЗУБ.

 

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

 

Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл. 48, ал. 1, т. 1 от ЗУБ има правомощие да отказва международна закрила в Република България.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК. В решението се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му и обосноваващи отказа на органа да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя.

Не са налице допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения.

Установява се от доказателствата по делото, че пред интервюиращ орган към РПЦ – Харманли при ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, отразено в нарочен протокол, състояло се в присъствието на социален работник при Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли, неговата майка, както и преводач, на език, посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола е прочетено на интервюирания също в присъствието на преводача и на разбираемия за търсещия закрила език.

Спазени са и процедурните изисквания на чл. 15, ал. 6 от Закон за закрила на детето, като в административното производство, по което се засягат правата или интересите на непълнолетния жалбоподател (дете по смисъла на чл. 2 от същия закон), административният орган е уведомил Дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, която Дирекция е определила свой представител, присъствал на проведеното интервю. Преди вземане на процесното решение, от страна на социалния работник към отдел "Закрила на детето" при Дирекция "Социално подпомагане" - Харманли е изготвен социален доклад, представен пред административния орган.

Спазено е изискването на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ, като в случая от страна на орган на ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето с процесното решение и съгласно същото, ДАНС не възразява да се предостави статут на лицето при наличие на законовите предпоставки за това.

 

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:

 

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. В нормата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ са предвидени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, свързани, от една страна, с основателно опасение от преследване, а, от друга страна – това преследване да е поради някоя от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група.

Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че в хода на производството не се установява спрямо търсещия закрила да е било осъществено визираното в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От оспорващия не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да се направи извод за опасение от преследване основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежността му към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал. 5 на същата норма – действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия няма обективирани в разказаната от жалбоподателя бежанска история и не се установяват по делото. Изложените от кандидата мотиви за напускане на страната му по произход не са правно значими за търсения вид защита, тъй като не могат да се приемат за обосновано опасение от преследване. Той не е заявил спрямо него да е било осъществено преследване от държава, партии или организации и недържавни субекти в страната му на произход – Сирия. Не е бил заплашван и върху него не е било оказвано насилие, както и самият той заявява в интервюто. Същият не е осъждан или преследван по етнически или религиозни причини в Сирия.

По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки в процесната фактическа хипотеза за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец на Х. М. Х..

 

По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца, следва да се отбележи, че в случая от негова страна не се твърди в държавата си по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито предвижда разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Няма изложени твърдения и за наличие на обстоятелства като предвидените в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ.

Административният орган е извършил преценка и относно материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно Решение от 17 февруари 2009г. на Съда на Европейския съюз по дело C-465/07, член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО, във връзка с член 2, буква „д“ от същата Директива, трябва да се тълкува в смисъл, че: съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Понастоящем с член 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на член 15 от последната е преповторен в текста на член 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването дадено с Решение от 17.02.2009г. по дело № С-465/2007г. на Съда на Европейския съюз е запазило своето значение.

Съдът намира, че посочените хипотези от Решението на Съда на Европейския съюз в случая не са налице, тъй като споделената пред интервюиращ орган на ДАБ информация за личното положение на жалбоподателя, както и останалите данни и доказателства, не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на Сирия е налице конфликт и че той достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в Сирия, в конкретен регион там, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си.

Ответникът е извършил преценката си по прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ въз основа на обективираната информация в Справка вх. № ЦУ-1852/27.08.2024 г. и Справка № МД-02-3/15.10.2024 г., издадени от Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, относно Сирийска арабска република, включително състоянието на сигурността в област Хасака. Предвид изложеното в тях е приел, че за района на Хасака може да се направи извод, че интензитетът на конфликтите в различните части на територията на този район се различават съществено, като за референтния период броят на инцидентите (насилието срещу цивилни) бил най-голям в окръзите Хасака и Рас ал Айн и най-нисък в Маликия. Анализът на изложената информация сочил тенденция на намаляване на броя на смъртните случаи в цялата провинция. Налагал се извода, че в голяма част от областта нямало разумна вероятност насилието срещу цивилни да достига нива, при които да съществува реален риск лицата, пребиваващи на територията, да понесат „тежки посегателства“, релевантни за визираните в чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Органът посочил и че не е налице добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата. За да били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие както в провинция Хасака, така и цяла Сирия, следвало да е изключително, каквото то не било. Не се установявало спрямо кандидата да били налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на тези държава, той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна на предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. От справката за Сирия се установявало, че завръщането на чужденеца там и по-точно в [населено място], обл. Хасака, било разумно и релевантно, тъй като било законно, физически достъпно и не съществувала в достатъчна степен вероятност чужденецът да бъде изложен на сериозни посегателства, нарушаващи неговия личностен и физически интегритет.

Съдът намира изложените от административния орган съображения за обосновани, тъй като са изцяло съобразени с изложената пред него бежанска история. Същата е правилно възприета и съпоставена с реалната обстановка в Сирия и в частност с тази в района, в който е живял жалбоподателят до напускането на страната относима към датата на издаване на обжалваното решение.

От информацията в приложените Справка с вх. № МД-02-3/15.10.2024 г. и Справка с вх. № ЦУ-1852/27.08.2024 г. на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ към МС, относими към датата на издаване на обжалвания акт, се установява, че в Сирия е налице вътрешен конфликт и има случаи на насилие, но те не обхващат цялата територия на тази държава. Така например в една от справките се сочи, че за периода август – ноември 2023 г. в района на провинция Хасака има регистрирани 4 смъртни случая на цивилни лица на 100 000 жители. Това е показателно за това, че въпреки определянето на ситуация като „нестабилна“, насилието в тази област не може да се приеме за безогледно по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ.

Следва да бъде отбелязано, че дори и да е налице въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице, това не във всички случаи е предпоставка за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Преди прилагането на визирания законов текст се изисква оценка на конкретния случай. Изводът от тази оценка в разглежданата фактическа хипотеза показва, че визираната разпоредба от ЗУБ не намира приложение спрямо Х. М. Х..

Към настоящия момент в Сирия не е налице ситуация на изключително безогледно насилие. Не се установяват данни понастоящем ситуацията там да е достигнала нива, обосноваващи извод за съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самият жалбоподател не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствена заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Преди да напусне страната, не е бил жертва на насилие и не са били отправяни заплахи срещу него.

От данните по преписката не може да се направи и извод, че личното и общественото положение на жалбоподателя го поставят в такава рискова група, чиято дейност да го изложи на неблагоприятни последствия на фона на съществуващите информации за все още наличен конфликт в страната по произход на оспорващия и данните за спорадични проблеми със сигурността там.

По изложените съображения, съдът намира за обоснован извода на административния орган, че за лицето не се установява наличие на предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Изводите, че по отношение на търсещия закрила не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл. 9 от ЗУБ, са законосъобразни, и макар да не са напълно актуални към настоящия момент в крайна сметка разпоредителната част на акта е правилна.

Липсват и предпоставки за предоставяне на статут по чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ, а именно – член от семейството на жалбоподателя да има предоставена международна закрила.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че в хода на съдебното производство е представена Справка вх. № МД-02-124/12.12.2024 г., съдържаща информация относно актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия след падането на режима на Б. А..

Съдът намира, че предвид настъпилите промени в политическата обстановка в Сирия в последните седмици, информацията в справката следва да бъде съобразена при настоящото произнасяне. Според данните, новата власт в Сирия, начело с ислямистката група „Хаят Тахрир ал Шам“ (HTS), е благосклонна към населението в страната, като обявява, че „…. хората, включително религиозните или етническите малцинства в частност, не би следвало да се страхуват от тяхното управление“, като бунтовниците обещават да изградят „родина за всички, включително всички секти и социални класи“. Посочва се, че Националната коалиция на сирийските революционни и опозиционни сили, представляваща вече бивши опозиционни групи, е заявила, че се е ангажирала да „завърши прехвърлянето на властта към преходен управляващ орган с пълни изпълнителни правомощия, проправяйки пътя към свободна, демократична и плуралистична Сирия“. Налице са и данни в справката за плавно и мирно предаване на държавната власт от страна на досегашните членове на правителството на преходно правителство. Цитира се изявление на пратеника на ООН за Сирия, който заявява, че „Реалността е такава, че HTS, а също и другите въоръжени групировки, изпращат добри послания към сирийския народ... за единство, за приобщаване“. Следва да се отбележи и че в справката се съдържат данни за все още съществуващи въоръжени сблъсъци в части от Източна Сирия. Има и информация за атаки на израелската армия на територията на Сирия, като цели на ударите са предполагаеми правителствени обекти за химическо оръжие и ракети, а унищожаването им се прави, за да не се допусне възможност за попадането им в ръцете на екстремистите.

Анализът на данните от Справка с вх. № МД-02-124/12.12.2024 г. води до извода, че към настоящия момент на територията на страната по произход на жалбоподателя не е налице насилие, което да се приеме за достигащо нива, обосноваващи предоставяне на закрила на гражданите, идващи от Сирия, на основание чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Напротив, информациите за тази страна дават основание настоящият състав на съда да приеме, че обстановката след оттеглянето (свалянето от власт) на Б. А. е по-скоро сравнително спокойна. Настъпилите нови обстоятелства не са довели до съществена промяна в обществено-политическия живот в Сирия, която да рефлектира негативно на гражданите ѝ. От фактическа страна няма индикации за това, че след идването на власт на новите управляващи в страната са настъпили преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост (основания по чл. 8 от ЗУБ). Информацията от справката и от различните информационни източници не сочи към датата на постановяване на настоящия съдебен акт в Сирия да са регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, да е налице отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца (основания по чл. 8 от ЗУБ). Смяната на властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие (основания по чл. 9 от ЗУБ). Засега тенденциите за общото положение в Сирия са по-скоро положителни, като в тази насока са и информациите от множество общодостъпни средства за масово осведомяване.

Като се има предвид актуалната обстановка в Сирия, съдът не намира основания да приеме, че положението там се характеризира с обстоятелства, обосноваващи прилагане на чл. 8 или чл. 9 от ЗУБ по отношение на оспорващия.

Доколкото се касае за непълнолетно лице, правилно е посочено в обжалваното решение, че от основополагащо значение е принципът за висшия интерес на детето в съответствие и със Закона за закрила на детето. В случая най-висшият интерес на детето е защитен - спазена е процедурата по провеждане на производството и същото е проведено с участие на представители на отдел "Закрила на детето" при Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли. Административният орган е обсъдил доказателствата, относими към изискванията да бъде защитен най-добрият интерес на детето, но съпоставени с приложимите за хуманитарен статут норми, правилно е преценено, че тези доказателства не са достатъчни, за да се приеме, че са налице предпоставките за предоставяне на такъв статут. Както изрично е възприето в практиката на ВАС - Решение № 11313 от 17.10.2024 г., постановено по адм. дело № 3843/2024 г., изискването за спазване на посочения принцип не може да се интерпретира като императив за предоставяне на закрила без оглед на изискванията по специалния закон.

С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от порок, налагащ отмяната му, жалба срещу него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

 

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х. М. Х. – гражданин на Сирия, непълнолетен, действащ със съгласието на своя законен представител З. И. С. А., против Решение № 11884/14.11.2024 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.