№ 13291
гр. София, 28.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело №
20221110102775 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по искова молба от „******* ************“ ЕООД
срещу „М и М *************“ ООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 233 ЗЗД
за сумата 20 278,80 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от ползването
на недвижим имот по договор за наем от 01.12.2018г. за складово помещение- складово хале
№ 1 и склад от 4 обособени склада, с обща площ 1072,15 кв.м. и навес с площ 121.07 кв.м.
Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че на 01.12.2018г. между
страните бил сключен договор за наем, по силата на който ищецът, в качеството му на
наемодател, предоставил на ответника, като наемател, за временно възмездно ползване
складово помещение- складово хале № 1 и склад от 4 обособени склада, с обща площ
1072,15 кв.м. и навес с площ от 121,07 кв.м., за срока на договора. Същият твърди, че
договорът бил прекратен едностранно от наемателя с тримесечно писмено предизвестие от
16.06.2021г., съгласно уговореното в договора, в резултат на което наемното
правоотношение между страните било прекратено, считано от 16.09.2021г. Държането на
имота било предадено на наемодателя на 27.09.2021г., когато на място били констатирано
множество недостатъци и щети в обекта, за които бил съставен приемо- предавателен
протокол между представители на страните.
В исковата молба са наведени доводи, че за отстраняване на установените вреди в
имота следвало да бъдат извършени строително- ремонтни дейности и да бъдат закупени
материали, както следва:
- демонтиране на 24 кв.м. деформирани композитни стенни панели, при единична цена
1
от 4.90 лева/ кв.м., без ДДС, на обща стойност 117,60 лева, без ДДС;
- доставка и монтаж на композитен стенен панел с полиуретанова пяна за стена 60 мм,
скрит монтаж, цвят RAL ************/*****************, при единична цена 65 лева/
кв.м., без ДДС, на обща стойност 1560 лева, без ДДС.
- демонтиране на 48 кв.м. деформирани композитни стенни панели, при единична цена
4.90 лева/ кв.м., без ДДС, на обща стойност 235.20 лева, без ДДС.
- доставка и монтаж на 48кв.м. композитен стенен панел с полиуретанова пяна за стена
60 мм, скрит монтаж, цвят RAL ************/*****************, при единична цена 65
лева/ кв.м., без ДДС, на обща стойност 3120 лева, без ДДС.
- шпакловка на 334 кв.м. деформирани и изронени стенни участъци, при единична цена
от 13.20 лева/ кв.м. без ДДС, на обща стойност 4408.80 лв. без ДДС.
- боядисване на 334 кв.м. деформирани и изронени стенни участъци, при единична цена
12 лева/ кв.м., без ДДС, на обща стойност 4008 лева, без ДДС;
-монтаж и демонтаж на скеле- конструкция за 334 кв.м., при единична цена 6 лева/
кв.м., без ДДС, на стойност 2004 лева, без ДДС;
- демонтиране на 18кв.м. деформирани композитни стенни панели, при единична цена
4,90 лева/ кв.м., без ДДС, на обща стойност 88.20 лева, без ДДС;
- доставка и монтаж на 18 кв.м. композитен стенен панел с полиуретанова пяна за стена
60 мм, скрит монтаж, цвят RAL ************/*****************, при единична цена 65
лв./ кв.м., без ДДС, на обща стойност 1170 лева, без ДДС;
- шпакловане на 6 кв.м. деформирани и изронени стенни участъци, при единична цена
13.20 лева/ кв.м., без ДДС, на обща стойност 79,20 лева, без ДДС;
- боядисване на 6 кв.м. шпакловани стени, при единична цена 12 лева/ кв.м., без ДДС,
на обща стойност;
- монтаж и демонтаж на скеле- конструкция за 6 кв.м., при единична цена 6 лева/ кв.м.,
без ДДС, на обща стойност.
При изложените твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да плати сумата 20278,80 лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди от ползването на недвижим имот по договор за наем от 01.12.2018г. за складово
помещение- складово хале № 1 и склад от 4 обособени склада, с обща площ 1072,15 кв.м. и
навес с площ 121.07 кв.м. Претендира законната лихва, от подаване на исковата молба
(20.01.2022 г.), до окончателното плащане на сумата.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който изразява
становище за неоснователност на предявените искове. Поддържа, че не бил изготвен
документ, удостоверяващ състоянието на имота към датата на прекратяване на договора. В
тази насока излага доводи, че независимо от изразената от ответника готовност да се
състави протокол, такъв не бил съставен. Ответникът оспорва вредите да са надлежно
установени в съставения между страните протокол от 27.09.2021г. На следващо място, в
2
отговора са наведени доводи, че евентуалното наличие на вреди е вследствие на обичайното
ползване на имота по неговото предназначение (складово помещение). Ответникът оспорва
предявеният иск и по размер, като оспорва да са настъпили вреди в претендирания от ищеца
размер, както и същият да е сторил разходи на тази стойност.
В отговора на исковата молба ответникът навежда доводи, че по време на действие на
договора е платил възнаграждение по договор за охрана на обектите- предмет на договора за
наем, в размер на 3225,60 лева. Според ответника посочената сума била платена без
основание, тъй като страните били постигнали съгласие разходите за охрана на имота да
бъдат в тежест на наемодателя.
Предвид изложеното ответникът предявява възражение за прихващане с
претендираните от ищеца вземания на свое насрещно вземане за сумата 3 225,60 лева,
представляваща възнаграждение по договор за охрана на обектите- предмет на договора за
наем.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните
по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за
установено следното от фактическа страна:
На 01.12.2018г. между страните е бил сключен договор за наем на недвижими имоти-
складово хале № 1 и съществуващ склад, състоящ се от четири обособени склада, с обща
площ 1072,15 кв.м., и навес, с площ 121,07 кв.м. В договора е посочено, че имотът ще се
използва от наемателя за склад, в т.ч. митнически/ данъчен склад за свободно складиране
или друг вид склад за хранителни или индустриални стоки.
На 21.09.2021г. между страните е сключен приемо- предавателен протокол, съгласно
който наемателят е предал на наемодателя един брой карта- пропуск и пет броя ключове за
складове. В същия документ е дописано, че на 27.09.2021г. е извършен оглед на имота и са
направени следните констатации: в склад № 1- огънати панели- 4 броя, вдлъбнатини вътре в
склада, огъната външна малка врата; в склад № 3- вдлъбнатини на осем броя вътрешни
панели; стар склад- изронени стени, подлежащи на шпакловка и боядисване, малък склад до
навед- обшивката над вратата е за смяна; вдлъбнатини на три броя панели на навес; ударена
стена за шпакловка и боядисване; компроментирани подове в складовете. Протоколът е
подписан от представител на ответника
По делото е представено предложение, изготвено от ЕТ “Гарантстрой- Грозев” за
извършване на строително- монтажни работи (СМР) и дейности, адресирано до ищцовото
дружество, в което са описани СМР и дейности за отстраняване на констатираните при
огледа на 27.09.2021г. вреди и е посочен размерът на възнаграждението за извършването им.
Към същото е приложена оферта, съгласно която стойността на необходимите СМР и
дейности е 20278,80 лева.
С уведомление от 12.11.2021г. ответникът е изразил готовност да извърши за своя
сметка следните дейности: замазка, шпакловка и боядисване на компроментираната част от
обшивка на врата в тухлен склад 151,7 кв.м., замазка, шпакловка и боядисване на
3
компроментираната част на тухлена стена в склад 151,7 кв.м. По отношение на останалите
повреди е изразено становище, че същите се дължат на обикновеното ползване на имота
При така установената фактическа обстановка, съдът прие следното от правна страна:
Фактическият състав на иска по чл. 233, ал. 1, изр. 2 ЗЗД включва наличието на
следните предпоставки: между страните да е сключен валиден договор за наем; вреди по
вещите, които са възникнали по време на ползване на вещта.
Конкретиката на случая сочи, а и е изводимо от представения договор за наем от
01.12.2018г., че между страните съществува наемно правоотношение, възникнало въз основа
на договор за наем. Не е спорно и, че договорът е прекратен на 16.09.2021г., с тримесечно
предизвестие от наемателя, в съответствие с договореното от страните в договора.
Съгласно чл. 228 ЗЗД с договора за наем наемодателят се задължава да предостави на
наемателя една вещ за временно ползване, а наемателят- да му плати определена цена. При
липса на друга уговорка между страните наемодателят е длъжен да предаде вещта в
състояние, което отговаря на ползването, за което е наета (чл. 230, ал. 1 ЗЗД), а наемателят е
длъжен да върне вещта, както и да заплати обезщетение за вредите, причинени през време
на ползването от вещта, освен ако докаже, че те се дължат на причина, за която той не
отговаря- чл. 233, ал. 1, изр. 1 и 2 ЗЗД. Наемателят дължи обезщетение и за вредите,
причинени от лица от неговото домакинство или от неговите пренаематели (чл. 233, ал. 1,
изр. 3 ЗЗД). Съгласно разпоредбата на чл. 233, ал. 1, изр. 4 ЗЗД, до доказване на противното
се предполага, че вещта е била приета в добро състояние. Посочената правна норма
предвижда оборима презумпция по отношение доказване на състоянието на вещта при
предаването от наемодателя на наемателя по договора за наем. В случая страните по
наемното правоотношение не са подписали двустранно приемо- предавателен протокол,
установяващ състоянието на отдадената под наем вещ, поради което приложение намира
оборимата презумпция на чл. 233, ал. 1, изр. 4 ЗЗД, съгласно която се счита, че вещта е
получена от наемателя в добро състояние. Ако наемателят твърди, че вещта е предадена в
лошо състояние, с недостатъци или в състояние, което не отговаря на ползуването, за което
е наета, т.е. в ненадлежно състояние, доказателствената тежест за установяване на
съответното състояние е негова. Ответникът не представя доказателства, оборващи
презумпцията, регламентирана в посочената разпоредба, поради което следва да се приеме,
че вещите са предадени в добро състояние, отговарящо на целта, за която са наети.
Състоянието на имота след прекратяване на договора за наем е удостоверено в
съставения на 27.09.2021г. приемо- предавателен протокол, в който е отразено състоянието
на обектите, предмет на прекратения договор за наем. От същия се установява, че в имотите,
предмет на договора, са констатирани щети. Посоченият документ е частен свидетелстващ и
има формална доказателствена сила относно изявленията на подписалите го страни.
По отношение на размера на дължимото обезщетение следва да се отбележи, че законът
се интересува от стойността на вредите по средната им пазарна стойност към момента на
настъпването им (в частност към момента на връщането на наетия имот). Обемът на
4
отговорността при неизпълнение на договорно задължение се определя от закона - той е в
размер на действително причинените вреди (чл. 82 ЗЗД), а обезщетението трябва да
съответства на това, което увреденият следва да разходва, за да възстанови предхождащото
увреждането състояние. Следователно меродавни са средните пазарни цени, по които това
възстановяване може да се извърши.
Относно размера на вредите по делото са представени писмени доказателства- оферта
от 06.10.2021г. от ЕТ „Гарантстрой– Грозев“ за извършване на СМР в процесния имот на
стойност 20 278,80 лв., с период на валидност 10 дни. От представения частен документ-
оферта за строително-ремонтни дейности от ЕТ „Гарантстрой- Грозев“ с посочената в нея
цена не може да се направи по категоричен извод, че същият отразява дейности, свързани с
настъпили в резултат от действията на ответника вреди. На следващо място, при изрично
оспорване от страна на ответника, от представеният документ не може да се изведе
безспорен извод за размера на твърдените вреди. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е
длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. С доклада
на ищеца е указано, че не сочи доказателства за размера на причинените вреди. Ето защо
поведението на ищеца под формата на последващо бездействие по отношение на даденото
изрично указание от съда води до негативен за страната ефект- недоказаност на
обстоятелствата отнасящи се до размера на претендираните вреди и, че същите за настъпили
по време на действие на процесния договор.
В обобщение, настоящият състав счита, че ищецът не е представил доказателства, при
негова доказателствена тежест, какъв е обемът на причинените вреди и респ. каква е
стойността на обезщетението за обезвреда.
Изложеното обуславя извод, че не са налице предпоставките от фактическия състав на
иска по чл. 233 ЗЗД, което обуславя извод за неоснователността на предявения иск.
При извод за неоснователност на предявения иск, не следва да бъде разглеждано
предявеното от ответника възражение за прихващане.
По разноските:
Съобразно с изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски има
ответника, който е доказал сторени такива за адвокатско възнаграждение в размер на 1368
лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „******* ************“ ЕООД, с ЕИК ****************,
против „М и М *************“ ООД, с ЕИК ***************, за сумата 20 278.80 лева,
представляващи обезщетение за имуществени вреди от ползването на недвижим имот по
договор за наем от 01.12.2018г. за складово помещение- складово хале № 1 и склад от 4
5
обособени склада, с обща площ от 1072.15 кв.м. и навес с площ от 121.07 кв.м., на основание
чл. 233 ЗЗД, като неоснователен.
ОСЪЖДА „******* ************“ ЕООД, с ЕИК ****************, против „М и М
*************“ ООД, с ЕИК *************** сумата 1368 лева, представляваща направени
пред първоинстанционния съд разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6