№ 106
гр. Варна, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Георги Н. Грънчев
Светла В. Даскалова
при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева
в присъствието на прокурора Николета Лъчезарова Добрилова-Арнаудова
(АП-Варна)
като разгледа докладваното от Светла В. Даскалова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20213000600071 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.313 и сл. от НПК.
Предмет на въззивната проверка е правилността на присъда № 260011,
постановена на 22.12.2020 година от Окръжен съд, гр.Шумен по НОХД №
163/2019 г., с която подсъдимият И.К. И. е признат за виновен в това, че на
08.06.2018 г. в с. Лятно, обл. Шумен, като непълнолетен, но като могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си умишлено умъртвил Е.С. Р., като смъртта е настъпила на 26.06.2018 г.,
убийството е извършено по особено мъчителен начин за убитата и с особена
жестокост, като на основание чл.116, ал.1, т.6, пр. второ и трето, вр. чл.115,
вр. чл.63, ал.2, т.1 и чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от дванадесет години при първоначален строг режим.
С присъдата, на основание чл.25, вр. чл.23 от НК съдът е определил на
подс. И. най-тежкото от наказанията, определени му по НОХД № 163/2019 г.
на ШОС и по НОХД № 77/2019 г. на PC, гр.Нови пазар, а именно дванадесет
години лишаване от свобода.
На основание чл.59, ал.1 от НК съдът е зачел времето, през което
подс.И. е бил задържан, считано от 11.07.2018 г. до влизане на присъдата в
сила.
С присъдата ШОС е осъдил подс.И. да заплати на всяка от
гражданските ищци А.. С. АР., Г.. С. Р., Н. С. Ш. и АС. С. Р. суми от по 50
1
000 лв., ведно със законната лихва от датата на извършване на деянието -
08.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил
исковете над тази сума като неоснователни и недоказани.
Съдът е постановил подс.И. да заплати държавна такса върху уважените
граждански искове в размер на 8 000 лв., както и направените по делото
разноски в размер на 1341.91 лв. по сметка на Окръжен съд, гр. Шумен, и
5739.71 лева - по сметка на Окръжна прокуратура, гр. Шумен.
ШОС е постановил веществените доказателства по делото да бъдат
унищожени след влизане в сила на присъдата.
Недоволен от така постановената присъда е останал служебният
защитник на подсъдимия – адв.Й., който я е обжалвал с оплаквания за
незаконосъобразност и за явна несправедливост на наложеното наказание.
Твърди се също, че съдът е допуснал нарушения на процесуалните правила,
свързани с допускане, събиране, проверка и оценка на доказателствата и
доказателствените средства. Според защитата обвинението не е доказано
както от обективна, така и от субективна страна, а уважените размери на
гр.искове са в прекалено високи размери. Направено е искане за отмяна на
присъдата и постановяване на нова, с която И. бъде признат за невинен, а
гр.искове да бъдат отхвърлени, алтернативно – за намаляване размера на
наложеното наказание или връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на първоинстанционния съд.
В съдебно заседание представителят на ВАпП изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба. Счита, че присъдата, постановена от
ШОС е правилна и законосъобразна, а наложеното наказание – справедливо.
В съдебно заседание адв.П., повереникът на гражданския ищец и частен
обвинител А.Р. счита, въззивната жалба за неоснователна.
Гражданските ищци и частни обвинители А.. С. АР., Г.. С. Р. и Н. С. Ш.
не са изразили становище по въззивната жалба.
В хода на съдебните прения служебният защитник на подс.И., адв.Й.
поддържа жалбата, като застъпва становището, че правото на защита на
подсъдимия е било нарушено в хода на ДП, тъй като не е била осъществена
достатъчно добра комуникация с неговия защитник поради затруднения на
тълковника от ДП да осъществи качествен контакт и разбиране на
споделеното от И.. Според адв.Й. такъв контакт е бил осъществен едва чрез
тълковника, назначен от ШОС.
Защитата застъпва становището, че извършеното от подс.Й. е
съставомерно по чл.124 от НК, тъй като у подсъдимия вещите лица по СППЕ
са установили дефицит на прогнозата му за последиците от неговото
поведение, поради което и неговата цел не е била да умъртви пострадалата.
Моли за отмяна на присъдата и връщане на делото на ШОС за ново
разглеждане. Алтернативно – за преквалифициране на деянието от чл.116 от
НК на такова по чл.124 от НК с налагане на подходящо наказание.
Алтернативно - за намаляване на наложеното наказание.
Подс.Илиев иска да бъде намалено наложеното му наказание.
Варненският апелативен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, обсъди изложените от страните съображения и като сам
служебно провери правилността на присъдата, намери следното:
2
Въззивната жалба е процесуално допустима, подадена е в срока за
обжалване и от надлежна страна.
Въз основа на събраните в хода на първоинстанционното съдебно
следствие доказателства, а и в хода на проведеното въззивно съдебно
следствие, настоящата инстанция приема за безспорно установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият ИСМ. К. ИС. е глухоням по рождение. Никога не е
посещавал детска градина или училище. Той не е изучавал, респ. не владе
българския жестомимичен език. С околните се разбирал с елементарни
житейски жестове. С майка си се разбирал най-добре като използвали
жестове, установени помежду им. Подсъдимият бил общителен- събирал се с
деца на неговата възраст, работел при различни хора като гледал животни или
извършвал селскостопански дейности.
Когато бил около шестнадесет годишен изгоряла къщата в гр.
Каолиново, в която живеел заедно с майка си К.А. И.а и двамата си по-малки
братя.
Майка му помолила свид. В.В. да им разреши да живеят в негова
стопанска постройка в покрайнините на града, което последният сторил. Така
около 6 -7 месеца живели там, като заедно с тях бил и братът на подсъдимия
Д.К.И..
По това време подс. И. започнал да се събира с група младежи в града,
които го настройвали срещу мъжа, с който майка му живеела- А.Е.А.
Подсъдимият започнал да употребява алкохол, а когато пиел ставал
агресивен, вдигал скандали и нанасял побои на близките си.
В началото на 2018 г. четиримата /подсъдимият, майка му и двамата
му братя/ се преместили да живеят в с. Лятно, община Каолиново, Шуменска
област. Настанили се в изоставена къща на ул.“Добри Чинтулов“. В селото
подсъдимият се запознал с Л.В.М. /починал на 10.10.2019 г./, известен с името
Л., който отглеждал крави и понякога го наемал на работа, за да му помага.
На 08.06.2018 г. подсъдимият косил люцерна в двора на свидетеля.
Когато приключил, двамата започнали да се черпят, пиели ракия и бира.
Заедно с тях в имота намиращ се на ул. „Панайот Волов" № 14 били още
майка му К. И.а, брат му Д.И., Н.А.С. - брат на Л.М., сестрата на М. - Величка
Асенова Събева, синът й Д. Гюнайдънов А..
Около 20:30 часа дошла и пострадалата Е.С. Р. от гр. Каолиново. Тя
имала заболяване и била с нарушена походка /куцала/. Познавала се със свид.
Л.М. и сестра му – свид.В.С. и често им гостувала в с. Лятно. Предишния ден
- 07.06.2028 г. свид. Л.М. й се бил обадил по телефона, за да я покани в дома
си. Той знаел, че тя ще получи пенсията си и й казал да донесе бира. Вечерта
на 08.06.2018 г. тя занесла пластмасова бутилка от 2.5 литра бира, седнала на
двора при останалите и започнала да пие от нея. От поведението й си личало,
че и преди това е консумирала алкохол. Имало музика и Р. започнала да играе
кючек. В един момент седнала на земята и започнала да плаче, защото скоро
бил починал баща й. Свид. Л.М. седнал до нея и я прегърнал. Без тя да усети
взел от десния джоб на якето й розово портмоне, което преди това видял.
Станал отишъл до входа на къщата си, обърнал се с гръб и взел 25 лева от
портмонето. Сестра му видяла действията му, но той й казал, че няма пари, а
само карти и бележки. Когато връщал портмонето в джоба на Р. усетил, че
има и мобилен телефон, взел го и го оставил на масата в стаята си.
Пострадалата не усетила нищо, защото вече била силно повлияна от алкохола.
По-късно свид. М. я хванал за дрехите, изправил я, ударил я по лицето, казал
3
й да си отива и я избутал от двора. Р. залитнала силно, но не паднала и
тръгнала по улицата. М. дал 20.00 лв. на племенника си Д.А. и той купил с тях
още бира и цигари. Малко след това Р. установила, че й липсва телефона,
върнала се и започнала да вика да й го върнат. М. заключил входната врата и
не я пуснал в дома си.
Около 22:00 ч., Е. Р. отишла до хранителен магазин в центъра на с.
Лятно. Там тя се оплакала на свидетелите Б.И.Н. и С.Б.А., че Л. (Л.М.) й е
взел телефона. В 22:16 ч. свид.Б.Н. подал сигнал за това на тел. 112. Около
22:30 ч. на място пристигнали служители на РУ - гр. Каолиново - свидетелите
С.И. и В.К.. Пострадалата им казала, че Л. откраднал мобилния й телефон
марка „Теленор" и я ударил по лицето, след това променила версията и
казала, че това сторил Р. от с. Лятно. Полицаите забелязали рана и кръв по
лицето й. Пристигнал и екип на ЦСМП, гр. Шумен, филиал гр. Каолиново.
При извършения преглед от медицинския фелдшер П.С. не били установени
сериозни наранявания по тялото и главата на Р.. Тя помолила полицейските
служители да я закарат до гр. Каолиново, но същите й отказали, тъй като това
било забранено. Попитали я дали има къде да нощува в с. Лятно. След като тя
потвърдила, че има къде, те си тръгнали оставяйки я пред магазина.
След това Е. Р. се върнала пред къщата на Л.М.. От улицата тя
започнала да вика да й върнат телефона. Подсъдимият И.И. бил буден, видял
Р. и излязъл от къщата. Свид.Л.М. също излязъл. Двамата /подсъдимият и
свид.М./ излезли извън двора и заедно с Р. тръгнали към центъра на с.Лятно.
На ул. „Тича" свид.М. ударил Е. Р. и я съборил на земята и осъществил полов
акт с нея. През това време подсъдимият гледал случващото се.
След като половия акт приключил, Р. се изправила, а подсъдимият И.
я ударил с юмрук в лицето, при което тя се свлякла на земята по гръб. Тогава
и подсъдимият и свид.М. започнали да й нанасят изключително силни удари с
юмруци и ритници по главата и тялото. М. притискал с ръце шията й. След
като той спрял, казал на подс.И. да се включи и последният също започнал да
души пострадалата.
Когато спрели с побоя, оставили окървавената Р. да лежи на земята и
си тръгнали – подсъдимият се прибрал в къщата на свид.В.С. и легнал да спи,
а свид.М. тръгнал в друга посока с намерение да пие още алкохол.
Е. Р. се изправила и първоначално тръгнала по улицата в северна
посока, след което се обърнала обратно и поела в южна посока, като
достигнала в близост до пощата на с. Лятно, където паднала в безсъзнание на
земята върху затревена площ.
Около 03:00 ч. на 09.06.2018 г. свид. И.А., който се прибирал към
дома си в с. Лятно, видял тялото на човек, което лежало на земята. Той подал
сигнал за това на тел.112 в 03:13 ч. на 09.06.2018 г. и заедно с баща си Ф.А.
изчакал пристигането на медицинския екип. Пристигнал същият медицински
екип на ЦСМП - филиал гр. Каолиново и откарал Е. Р. за лечение в МБАЛ -
гр. Шумен.
По - късно, същия ден подсъдимият отишъл при Л.М., който пасял
крави край селото. М. обяснил на подсъдимия, че иска да направи видеоклип
на телефона си, като казал на И. да разкаже какво се е случило с Е. Р. и да
разкаже, че той е осъществил половия акт с нея и че я е набил.
Подсъдимият се съгласил и започнал да обяснява с жестове, че е
удрял куцата жена /визирайки пострадалата Р./, че я е измил в интимната
зона, че е осъществил полов акт с нея, и че я е душил. Това било заснето от
свид.Л.М. с камерата на телефона, който ползвал – „Samsung Galaxy J3". След
4
това М. показал заснетия клип на племенника си – свид. Д.А. и му казал да го
„качи“ във Фейсбук. Свид.А. публикувал във фейсбук профила си „Д. Г.“
заснетия от вуйчо му видеоклип.
На 26.06.2018 г., въпреки проведеното лечение, Е.С. Р. починала в
МБАЛ - гр. Шумен.
От заключението на съдебномедицинската експертиза за оглед и
аутопсия на трупа на Е.С. Р. се установявят следните травматични
увреждания: съчетана травма: глава, шия, гръден кош, крайници:
1.Тежка черепномозъчна травма: Три разкъсноконтузни рани в
областта на лицето. Кръвонасядания на клепачите на двете очи и
ретробулбарни хематоми. Тежка лицевочелюстна травма: Фрактура на
дясната скула заедно с долно-външната част на дясната очница.
Многофрагментно счупване на вътрешния ръб на дясната очница с
разместване. Счупване на носния корен и на носната преграда. Счупване на
лявата скулна кост заедно с долно-външната страна на лявата очница.
Двустранно счупване на скулните кости в областта на зигоматичните
израстъци на слепоочните кости. Счупване на долната челюст тип Льо Фор
III. Счупване на двата максиларни синуса. Дифузна травма на мозъка.
Субарахноидални кръвоизливи на ограничена площ теменно в дясно и
теменно в ляво. Наличие на единични точковидни кръвоизливи в мозъчния
паренхим.
2. Контузия на шията: Кръвонасядания в лявата и в дясната
странична част на шията - средна трета.
3. Контузия на гръдния кош: Фрактура на 8 ребрена дъга в ляво,
контузия на ляв бял дроб.
4. Контузия на крайниците: Множествени охлузвания и
кръвонасядания на ограничена площ в областта на двата горни и на левия
долен крайник.
Съгласно същото заключение са установени усложнения и болестни
състояния: Състояние след ИБВ. Двустранна бронхопневмония. 2. Агенезия
на десен бъбрек. 3. Множествени плеврални сраствания на ограничена площ
двустранно. 4. ДЦП. 5. Аденоматозен ендометриален полип.
Според вещото лице причината за смъртта на Е.С. Р. е двустранна
конфлуираща бронхопневмония. Между установените травматични
увреждания (ведно с развилите се усложнения) и настъпилата смърт е налице
пряка причинно-следствена връзка. Развитието на бронхопневмония е често
срещано усложнение при пациенти, което общо състояние изисква
продължителна изкуствена белодробна вентилация и е в пряка причинна
връзка с тежката лицевочелюстна и черепномозъчна травма.
Съгласно заключението на вещите лица изготвили тройната СМЕ по
писмени данни № 10/2019 г. локализацията и вида на установените
увреждания в областта на главата, шията и гръдния кош отговарят те да са се
получили при легнало по гръб тяло на пострадалата. Травмите по ръцете и
краката е възможно да се получат при разнообразни позиции между
нападател и пострадал. Всички травми са били получени по механизмите на
действие на твърди тъпи предмети, основно чрез силни директни удари. При
кръвонасяданията в областта на шията и при някои от тези по горните
крайници е осъществен натиск, а при получаване на охлузванията - удари в
неравна повърхност и триене.
Съгласно посоченото заключение, комплексното разглеждане и
съпоставка на нараняванията с показанията на свидетелите показват, че
5
травмите могат да се получат по начина, който сочат данните по делото - при
събаряне на Е. Р. на земята и нанасяне на удари с ритници и юмруци по
главата и тялото, притискане на шията с ръце, захващане, задържане на
крайниците. В областта на главата и лицето са били нанесени не по-малко от
5-6 удара с изключително голяма сила, които са довели до многофрагментно
счупване на лицевите кости. Ударите са нанесени с посока отпред назад, от
ляво на дясно и от дясно на ляво. В лявата гръдна половина са били нанесени
един-два удара със значителна сила, довела до счупване на ребро и контузия
на ляв бял дроб. Ударите са с предмет със сравнително ограничена
травмираща повърхност и съответстват на удари с ритници.
Кръвонасяданията в областта на шията са получени по механизма на натиск,
като най-вероятно са били причинени при стискане с ръце в тази област. От
стискане и притискане може да се приемат и кръвонасяданията по двете ръце,
но е възможно и да са отделни удари в засегнатите области. Тежестта,
локализацията и броят на лицевите травми и тези в областта на шията не е
възможно да се получат при самонараняване или падане от собствен ръст на
земната повърхност.
Според експертите при получаване на всяко едно от множеството
наранявания в различни области на тялото, пострадалата е изпитвала чувство
на болка, като изключително силни са били болевите усещания в местата на
счупените лицеви кости. Болката в случая е била придружена и от редица
други нарушения, като кървене, затруднено дишане, невъзможност за
говорене, нарушения в зрението и др., които допълнително засилват
страданията на пострадалата. Характерът и тежестта на получените
наранявания без оказване на своевременна висококвалифицирана помощ
неминуемо би довела до смъртен изход в много по-ранен етап, като
състоянието й следва да бъде квалифицирано по медикобиологичния признак
постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота. Смъртният
изход не е бил преодолян, въпреки оказаната специализирана медицинска
помощ.
По делото е приобщен и компакт-диск с видеозапис направен от
свид.М. с мобилен телефон. Записът е възпроизведен в с.з. и пред
първоинстанционният съд и в хода на въззивното съдебно следствие.
Съгласно заключението на комплексната видео-техническа и
лицево-идентификационна експертиза, не са установени манипулации по
видеофайла, свален от телефон „Samsung Galaxy J3, ползван на 09.06.2018 г.
от свид.Л.М.. Според експерта, лицето заснето на клипа, обозначено под №2,
е подсъдимият ИСМ. К. ИС.. Самият подсъдим и пред ШОС, и пред
настоящия съд потвърждава, че той е записан на видео-клипа.
От заключението на съдебномедицински експертизи на веществени
доказателства се установява, че по предоставените за изследване: чифт
маратонки с надпис „MAVEZ", принадлежащи на подсъдимия (обект №3),
черна тениска с надпис „ZIEN", принадлежаща на пострадалата (обект №8) се
наблюдава положителна бензидинова реакция, която е ориентировъчна
реакция за наличие на кръв по горепосочените обекти. Поради минималното
количество на материала за изследване по горепосочените обекти, по-
нататъшните изследвания са били прекратени, а обектите съхранени за
последващо изследване по метода на ДНК профилирането.
По предоставените за изследване:
- сива жилетка с дълъг ръкав и черен цип, с надпис „CAHOTER"
върху метален орнамент на гърдите, принадлежаща на подсъдимия (обект
№1);
6
- сини дънки с червени шарки, принадлежащи на пострадалата
(обект №4);
- чифт плетени терлици, червени на цвят, със синьо-лилави шарки,
принадлежащи на пострадалата (обект №6);
- платнено елече с качулка, принадлежащо на пострадалата (обект
№7) се доказало наличие на кръв. Кръвта по обекти с №№1, 4 и 7 има
човешки произход. Не бил установен произходът на кръвта по обект №6. В
човешката кръв по обект №4 се доказва наличие на „В" аглутиноген, който се
съдържа в кръвта на лица от кръвна група В (алфа) и заедно с „А"
аглутиноген - в кръвта на лица от кръвна група АВ /0/. Видно от фиш за
имунохематологично изследване № С-41/ 2018 г. на ОСМ при МБАЛ - гр.
Шумен, пострадалата Р. е от кръвна група В /алфа/. Кръвногруповата
принадлежност на представената за изследване кръв, иззета на 24.07.2018 г. от
ИСМ. К. ИС., е В /алфа/- т.е. кръвта по обект №4 би могла да произхожда от
тях. Не била установена кръвно-груповата принадлежност на човешката кръв
по обекти с №№ 1 и 7. Не било доказано наличие на кръв по памучна блуза с
дълъг ръкав на сиво-черно райе, с надписи по двете рамена „LEVIS",
принадлежаща на подсъдимия (обект №2) и по розово на цвят портмоне, с
розов цип, принадлежащо на пострадалата (обект №5).
Не било доказано наличие на сперма по изследваните обекти.
Всички обекти били съхранени за последващо изследване по метода на ДНК
профилирането.
От заключението по изготвената съдебномедицинска експертиза на
веществени доказателства по метода на ДНК профилирането, при
изследването на обект №1 (сива жилетка), принадлежаща на подсъдимия, се
установила смес от клетъчен материал от две лица - от женски и от мъжки
пол в различно съотношение. Биологичният материал в по-голямо количество
(кръв) има ДНК профил, напълно съвпадащ в генотипизираните локуси с този
на пострадалата Р.. За биологичния материал в по-малкото количество се
установява, че всички алели от генотипа на подс. И. присъстват в генотипа на
сместа от клетъчен материал. При наличие на смес от клетъчен материал
статистическата оценка е невъзможна, но това съвпадение е силно
доказателство, че клетъчният материал по изследвания обект (сива жилетка)
представлява смес от биологичен материал (вкл. кръв) от Р. (в основното
количество) и от И. (в по-малкото количество).
Описаната по-горе фактическа обстановка се различава отчасти от
възприетата в проверяваната присъда, тъй като въззивната инстанция
установи неправилна оценъчна дейност на първоинстанционния съд, довела
до незаконосъобразни изводи по фактите. Видно от изложеното въззивната
инстанция възприема фактическа обстановка, идентична на тази, установена
от първоинстанционния съд единствено за събитията преди деянието. По
отношение на участвалите лица при нанасянето на побоя върху Р. настоящият
състав на съда намира, за установено, че това са подс.И. и свид.М., като
последният е имал водеща роля.
Според въззивния съд така описаната по-горе фактическа обстановка се
установява въз основа на съвкупната оценка на всички гласни и веществени
доказателства събрани чрез съответните процесуални способи, в съответствие
с реда на изготвяне и проверка. За изясняване на фактическата обстановка
допринасят и протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към него,
множеството експертизи и писмените доказателства - протоколи за
доброволно предаване, справка за съдимост и характеристика.
7
Неоспорено от страните е обстоятелството, че вследствие на нанесените
на инкриминираната дата травматични увреждания на пострадалата Р. и
развилите се при лечението й усложнения е последвала нейната смърт. Това
се установява освен от обясненията на подсъдимия и от СМЕ за оглед и
аутопсия на трупа на Е.С. Р., и от тройната СМЕ по писмени данни № 10/2019
г.
Относно обясненията на подс.И.:
Съдът кредитира с доверие обясненията подс.Й., дадени пред
настоящата инстанция и пред първоинстанционния съд. Макар и малко
хаотични тези обяснения внасят яснота за това кой е участвал в побоя над
пострадалата (подсъдимият и свид.М.), кой от двамата е започнал нанасянето
на ударите (свид.М.), как са били нанасяни (с юмруци, с ритници, а при
душенето – с длани), в кои части на тялото и главата, при какво положение на
пострадалата (повечето в легнало положение) и в какво положение е била
оставена тя след побоя (легнала на земята).
Тези обяснения са в унисон с констатациите на вещите лица по
тройната СМЕ по писмени данни № 10/2019 г относно механизма на нанасяне
на телесните увреждания, силата на нанасяните удари, положението на телата
на пострадалата и извършител-я /-лите/ при нанасянето на ударите.
Тук следва да се отбележат и поясненията, дадени в хода на
проведеното въззивно съдебно следствие от вещите лица, изготвили тройната
комплексна СППЕ. Според експертите подс.И. не разполага с интелектуален
и умствен капацитет, който да му послужи при изграждане на алиби, което да
е стройно и последователно. При него мисленето е конкретно образно.
Обясненията на подсъдимия настоящия състав намира за
правдоподобни. Този извод следва от обстоятелството, че е житейски
логично споделеното от подсъдимия, че е започнал да удря пострадалата Р.
след като първо свид.М. я е удрял, че е започнал да я души след като първо М.
го направил и го подканил да стори същото.
Това е обяснимо с оглед дадените разяснения в хода на проведеното
въззивно съдебно следствие от вещите лица, изготвили тройната комплексна
СППЕ. Според експертите подс.И. е лесно внушаем и лесно манипулируем,
което произхожда от възрастта му, от леката умствена изостаналост и от
говорната и слуховата му депревация. Същият няма „потенциал на
хипереболизиране на факти“, констатира се „подражаемост“ и „дифицит на
прогнозируем резултат“.
Всичко изложено води съда до извода, че обясненията на подс.И. не
следва да се приемат за негова защитна позиция по обвинението, а като
достоверно пресъздаване на възприетото от него през инкриминираната
вечер.
Предвид изложените съображения, въззивният съд счете, че
споделеното от подсъдимия пред първоинстанционния и въззивния съд,
съпоставено с другите доказателства, показват последователност и стоят
логически убедително, поради което и ги кредитира с доверие.
По отношение свидетелските показания:
Според настоящия състав на съда е било нормално, предвид
обремененото си съдебно минало, свид.М. да се опита да насочи
подозренията относно нанесения побой към другиго в желанието си да
8
отклони подозренията от себе си още повече, че той е поканил пострадалата в
дома си, а по-късно й е взел телефона и парите и я е ударил, за което са били
викани екипи от органите на реда и спешна медицинска помощ. Затова е и
напълно логично поведението му в хода на досъдебното производство – в
първоначалните си показания той отрича да е взимал портмонето и телефона
на пострадалата и да я е удрял пред къщата си, нещо повече - убедил
подсъдимия да обясни пред камерата на телефона си, че именно той е
осъществил полов акт с пострадалата и, че именно той й е нанесъл побоя. А
по-късно направил така, че видеоклипът да стане обществено достояние
давайки го на племенника си с искане да бъде публикуван във Фейсбук.
Въззивният съд не кредитира с доверие показанията на свид.М. в
частите, отнасящи се до начина, по който вещите на пострадалата са се
озовали у него, за това, че не й е нанасял удар пред къщата си, относно
обстоятелството, че след като тя си е тръгнала той повече не я е виждал да се
връща, а е легнал да спи, както и относно обстоятелствата около
видеозаснемането на обясненията на подс.И.. В тези части показанията на М.
не са последователни и не са подкрепени от останалите гласни доказателства.
Съдът не кредитира показанията на свид. В.С. и свид.К. И.а относно
обстоятелството, че само подс.И. е тръгнал след Р.. Напълно логично е двете
свидетелки да не са видели, че и свид.М. е излязъл от своята част на къщата и
е тръгнал с Р. и И., тъй като и двете свидетелки са останали в къщата след
излизането на подсъдимия и са си легнали да спят. В останалата им част,
показанията на тези свидетелки съдът кредитира с доверие, като логични и
подкрепени от останалите доказателства.
Показанията на останалите свидетели настоящият съд кредитира с
доверие като последователни, непротиворечиви и подкрепящи се взаимно,
както и от събраните по делото писмени доказателства – протокол за оглед на
местопроизшествие и фотоалбум към него и протоколи за доброволно
предаване.
Варненският апелативен съд намира, че при така описаната фактическа
обстановка е установено по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият
И. е извършил престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр. второ и трето, вр. чл.115,
вр. чл.63, ал.2, т.1 от НК, тъй като е осъществил елементите на този престъпен
състав.
И. е годен субект, тъй като е наказателноотговорно лице – макар и
непълнолетен е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да
ръководи постъпките си, съгласно заключенията на СПЕ и тройната
комплексна СППЕ. Според експертите подс.И. не страда от психично
заболяване. Интелектуалното му развитие е оценено в рамките на лека
умствена изостаналост, която може да е изначална или да е резултат на
непълноценно личностово и социално израстване, в съображение с вродената
глухонемота и крайната фрустрация и депревация, в които е израснал
(примитивна среда, отсъствие на каквито и да е било образователни и
възпитателни въздействия). Към момента на извършване на деянието той е
бил в състояние на обикновено алкохолно опиване, средна степен, в неговата
възбудно-агресивна разновидност, но е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Законосъобразно Окръжен съд, гр.Шумен е стигнал до извода, че
подсъдимият е лишил от живот пострадалата Р., тъй като чрез активните си
9
действия- нанасяне на побой на пострадалата, стискайки я за шията, той е
въздействал върху организма й по начин да предизвика биологичната й
смърт, която е настъпила. Да, смъртта е настъпила по-късно – на 26.06.2018 г.,
но причинната връзка между нанесените травматични увреждания и
настъпилата смърт е налице предвид заключенията на СМЕ за оглед и
аутопсия на трупа на Е.С. Р., и на тройната СМЕ по писмени данни № 10/2019
г. От заключението на съдебно-медицинската експертиза на труп се
установява, че причината за смъртта на Р. е двустранна конфлуираща
бронхопневмония. Между установените травматични увреждания (ведно с
развилите се усложнения) и настъпилата смърт е налице пряка причинно-
следствена връзка. Развитието на бронхопневмония е често срещано
усложнение при пациенти, което общо състояние изисква продължителна
изкуствена белодробна вентилация и е в пряка причинна връзка с тежката
лицевочелюстна и черепномозъчна травма. Т.е. съставомерният резултат е
пряка последица от активните действия на подс.И. и свид.М.. Неправилен е
единствено извода на ШОС, че подсъдимият е действал сам, а не в съучастие
със свид.М..
По отношение формата на вината:
Вината е субективен елемент на престъплението, свързан с определено
психическо състояние на дееца, отразяваща неговото субективно отношение
към общественоопасния характер и общественоопасните последици.
Изводите досежно вината, без оглед на нейната форма следва да се основават
на обективните данни по делото. Решавайки въпроса за съдържанието на
умисъла при престъпленията против личността, съдът е длъжен да изхожда от
съвкупната преценка на всички обстоятелства, касаещи извършеното.
Основният въпрос поставен във въззивната жалба, на който трябва да се
отговори в случая е как се обективират намеренията на подсъдимия, тъй като
за умисъла му, се прави извод от реално извършеното от него.
Първоинстанционният съд е приел, че подсъдимият е извършил
деянието при пряк умисъл –подсъдимият целял настъпването на смъртта на
пострадалата, извод за което, според проверявания съд са силата, броя на
ударите в жизнено важни органи от човешкото тяло и душенето на жертвата.
Въззивният съд, като взе предвид незрялостта на подсъдимия във
възрастово отношение и изразения дефицит на прогнозите му за последиците
от неговото поведение, приема че подс.И. е действал при евентуален умисъл,
т.е. наред с целения резултат /да набие Р., т.е. да й причини телесни
увреждания/ той е допускал, че може да настъпи смъртта на пострадалата, но
се е отнесъл безразлично към нея /ПП на ВС № 2/1957 г./. Допускането
съдържа в себе си предположение или известна степен на вероятност за
настъпване на последиците. В случая ритайки, удряйки и душейки
пострадалата /но спирайки още когато е била жива/, подсъдимият не е
съзнавал, че неизбежно, закономерно и задължително ще настъпи смъртта й,
но той е допускал, че тази смърт може да настъпи, примирявал се е с нейното
настъпване, т.е. отнасял се е безразлично към нея. Така че, подсъдимият е
допускал настъпването на смъртта, тя е влизала в неговите представи, тъй
като в случая той е нанесъл множество удари със юмруци, ритници и е душил
пострадалата, поради което въззивният съд приема, че нараняванията са
толкова много и безогледни, че подсъдимият е допускал настъпване на
смъртта като възможна последица.
Отделно от изложеното следва да се подчертае, че макар и да
съществуват разлики между двете форми на умисъла /пряк и евентуален/, тези
10
разлики не оказват никакво влияние върху правната квалификация на
извършеното от подс.И. престъпление както и върху неговата наказуемост.
Обосновано първоинстанционният съд е постановил, че деянието е
осъществено при по-тежко квалифициращи обстоятелства.
Едно от тях е с оглед начина на извършване - с особена жестокост като
качество на субекта. Този признак от обективна страна се проявява чрез
избрания способ за умъртвяване. Според постоянната практика на ВКС при
преценката дали деецът е проявил особена жестокост се вземат предвид
такива обстоятелства като предхождащото и последващото му поведение,
броя на нанесените удари и тяхната сила, причинените телесни увреждания на
пострадалата, отношението на извършителя към нея по време на извършване
на изпълнителното деяние, характеристичните данни за личността на дееца.
Подсъдимият И. е нанесъл множество удари със значителна сила на
пострадалата Р.. Ритал я е по тялото, удрял я е с юмруци по главата. В
резултат на побоя на пострадалата са били причинени тежка черепно-мозъчна
травма и контузия на гръдния кош, контузии на шията и крайниците,
получени от нанасяне на множество удари с твърди тъпи предмети по главата,
лицето и крайниците, нанасяне на силни удари или силен натиск по предната
гръдна стена и стискане с ръце за шията. Тези удари са изключително
многобройни и в различни части на тялото и главата.
Според вещите лица, изготвили СМЕ по писмени данни,
последователността на нараняванията след събаряне на Е. Р. на земята най-
вероятно е в следния ред: нанасяне на удари с ритници и юмруци по главата и
тялото, притискане на шията с ръце, захващане, задържане на крайниците. В
областта на главата и лицето са били нанесени не по-малко от 5-6 удара с
изключително голяма сила, които са довели до многофрагментно счупване на
лицевите кости. Ударите са нанесени с посока отпред назад, от ляво на дясно
и от дясно на ляво. В лявата гръдна половина са били нанесени един-два
удара със значителна сила, довела до счупване на ребро и контузия на ляв бял
дроб. Ударите са с предмет със сравнително ограничена травмираща
повърхност и съответстват на удари с ритници. Кръвонасяданията в областта
на шията са получени по механизма на натиск, като най-вероятно са били
причинени при стискане с ръце в тази област. От стискане и притискане може
да се приемат и кръвонасяданията по двете ръце, но е възможно и да са
отделни удари в засегнатите области.
Пострадалата с поведението си не е предизвикала подсъдимия и
свид.М.. След осъществения полов акт и нанесените удари по главата, тя е
паднала на земята и е останала там през цялото време до отдалечаването на
двамата. Не е оказвала съпротива и не се е отбранявала.
Квалифициращият признак особена жестокост за подс.И. е налице, тъй
като по интензитет изпълнителната му дейност надхвърля необходимото за
причиняване на смъртта на пострадалата Р. и сочи на допълнително
субективно отношение към последната, отличаващо се с неоправдана злоба,
ярост, ожесточеност и свирепост. С подобно поведение спрямо пострадалата,
която не е провокирала нито подсъдимия нито свид.М., не е оказвала
съпротива и не се е отбранявала, с безразличието си към страданията й,
подсъдимият е проявил коравосърдечие и безчовечност, демонстрирал е
отсъствие на състрадание. Особена жестокост у подсъдимия е налице
предвид: начина на извършване на престъплението, чрез нанасяне на
изключително силни и много на брой удари – с юмруци и
ритници, съзнавайки, че с тях ще причини, на пострадалата силни болки в
момента на удара и за немалък период след това; изоставянето й сама в
11
изключително тежко състояние, налагащо незабавна и
животоспасяваща медицинска помощ и вероятност за невъзможност за
намиране на такава от същата, предвид тежкото й състояние след побоя,
късния час и отдалечеността от лечебно заведение.
Доказателства за субективните качества на дееца се съдържат и в
гласните доказателства. Голяма част от свидетелите го описват като
агресивен и конфликтен когато е употребил алкохол, както в
инкриминираната вечер.
Другото по-тежко квалифициращо обстоятелство с оглед начина на
осъществяване е свързан с преживяванията на пострадалата Р. по време на
деянието - по особено мъчителен начин за нея. С оглед уврежданията на
същата като вид, място, брой, механизма, по който са причинени, може да се
направи извод, че тя е изживяла големи болки и страдания, тежки мъки.
Според заключението на вещите лица, изготвили съдебно – медицинските
експертизи при нанасяне на ударите по главата, и лицето, пострадалата е
съзнавала какво става, изпитвала е силни болки и страдание. Според
експертите при получаване на всяко едно от множеството наранявания в
различни области на тялото, пострадалата е изпитвала чувство на болка, като
изключително силни са били болевите усещания в местата на счупените
лицеви кости. Болката в случая е била придружена и от редица други
нарушения, като кървене, затруднено дишане, невъзможност за говорене,
нарушения в зрението и др., които допълнително засилват страданията на
пострадалата.
Пострадалата Р. е изпитвала болки в момента на нанасяне на ударите и
е агонизирала след тях, осъзнавайки собствената си безпомощност, в
продължение на много минути до изпадането си в безсъзнание. Тези
изживени от пострадалата Р. болки и страдания са повече от тези при
обикновения случай на убийство, тъй като са продължили по време на целия
побой, нанесен й от подсъдимия и свид.М. - до изпадането й в безсъзнание.
Горното дава основание и на въззивната инстанция да приеме
кумулативното наличие и на двата квалифициращи белега на убийството
"особена жестокост", демонстрирана от подсъдимия и "особено мъчителен
начин" за пострадалата.
По наведените от защитата оплаквания за допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила:
Въззивният съд не установи в хода на досъдебното производство
процесуалните права на подсъдимия да са били нарушени – когато са били
извършвани процесуално-следствени действия с негово участие, е участвал и
защитникът му и назначения тълковник. Нещо повече – по време на
извършването на самите процесуално-следствени действия защитникът не е
правил подобни възражения, което да е индиция за недобра комуникация с
подсъдимия.
Неоснователно е и оплакването на защитника, че подсъдимият не е
разбрал в какво е обвинен. На първо място самият И. заявява, че е разбрал
какво е обвинението срещу него.
Не се възприемат възраженията на защитата за това, че на ДП на
подсъдимия не е било разяснено срещу какви факти и обстоятелства да се
защитава, респ. за какво да се защитава т.к. в съд заседание пред въззивната
инстанция И. поясни, че още към момента на задържането му в полицейското
управление на следващия ден след деянието неговия познат, с който играят
12
карти – полиц.инспектор Вълчев и с когото успява да комуникира му е
разяснил причината за задържането му и обвиненията срещу него.
Пред настоящият съдебен състав подс.И. заяви, че правото му да не дава
обяснения и да не се уличава е било разяснено в полицията.
Следователно подсъдимият е бил уведомен за какво започва
разследване срещу него, бил му е осигурен защитник и тълковник, разяснени
са му правата и в пълна степен са били спазени процесуалните му права.
Ето защо въззивният съд приема, че дори и да има някакво процесуално
нарушение, то не е от категорията на съществените, защото не е ограничила
правото на защита на подсъдимия.
Настоящата инстанция не констатира при разглеждане на делото от
първоинстанционния съд да са допуснати нарушения на процесуалните
правила. В съдебното производство и пред първоинстанционния и пред
въззивния съд подсъдимият участва активно, като са били назначени
тълковник и сурдопедагог. Тълковникът, определен от ШОС, по мнението на
настоящият състав е направил всичко възможно, за да бъде осъществен
максимален контакт с подсъдимия.
Предвид изложеното съд намира за неоснователно оплакването на
защитата за допуснато в хода на ДП и от ШОС съществено процесуално
нарушение, ограничило правото на защита на подсъдимия.
По алтернативното искане на защитата – за преквалифициране на
деянието от чл.116 от НК на такова по чл.124 от НК с налагане на подходящо
наказание.
Първоинстанционният съд законосъобразно е отказал да приеме, че
смъртта на пострадалата е причинена по непредпазливост, в резултат на
умишлено нанесена телесна повреда.
Една от основните разлики между престъпленията по чл.116 от НК и по
чл.124 от НК е в различното психическо отношение на дееца към
съставомерния смъртен резултат. В първият случай деецът проявява умисъл –
смъртта на пострадалата е желана или допускана от извършителя. Във
вторият случай - смъртният изход не е целената последица, но е възможна и
предвидима в съзнанието на дееца, предвид характера на упражненото от него
въздействие върху здравето на пострадалата, което той обективно не е
допускал, но е могъл и е бил длъжен да предвиди.
Друга разлика между двете деяния е в обективната им характеристика,
поради което за изясняване на психическото отношение на дееца към
причинения от него смъртен резултат, съдът е длъжен да изследва
обективната страна на поведението му: характера, насоката и силата на
нанесените удари, използваните средства за засягане на пострадалата,
засегнатите органи на тялото й, причинените непосредствени наранявания и
др. Едва след комплексната оценка на посочените обстоятелства може да се
даде обоснован и аргументиран отговор дали деецът е причинил смъртта на
пострадалата умишлено или по непредпазливост /решение № 40/1996 г. по
н.д. № 323/1995 г., І н.о. на ВКС/. Решаващо значение за правилното
квалифициране на поведението на дееца имат не твърденията му, че не е
искал настъпването смъртта на жертвата, а обективното проявление на
протичащите в съзнанието му психически процеси. Щом в съзнанието си
подсъдимият е допускал, че може да настъпи смъртта на пострадалата, като
се е примирявал с нейното настъпване е налице умисъл за убийство, а не за
причиняване на телесна повреда.
13
По изложените съображения искането да се преквалифицира деянието
като причиняване на смърт по непредпазливост в следствие на умишлено
нанесена телесна повреда и да се приложи закон за по-леко наказуемо
престъпление е неоснователно.
По наведените от защитата оплаквания за несправедливост на
наложеното наказание:
Проверката на присъдата в тази й част изисква изследване на
правилното прилагане на принципите на законосъобразност и
индивидуализация на наказанието.
Деянието, извършено от подсъдимия е наказуемо по чл.116, ал.1, т.6 от
НК - тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК.
С оглед възрастта на подсъдимия – 17 г. към инкриминираната дата,
правилно е била приложена разпоредбата на чл.63, ал.2, т.1 от НК, като след
редукцията по посочения текст за това престъпление, законодателят е
предвидил наказание лишаване от свобода от 5 до 12 години.
Първоинстанционният съд е наложил максималното по размер
наказание лишаване от свобода, като е приел, че липсват смекчаващи
обстоятелства, а като отегчаващо е отчел лошите характеристични данни за
подсъдимия, „а именно, че често след употреба на алкохол проявява агресия,
без да е провокиран от лицата, срещу които тя е насочена“. ШОС е приел
също, че подсъдимият е изразил съжаление за извършеното съвсем формално.
Въззивният съд намира, че подходът, който е използвал
първоинстанционният съд при изясняване степента на обществена опасност
на деянието и дееца и открояване на смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства е позволил непълно изясняване на всички елементи по
индивидуализацията на наказанието.
Така например отчетено е като отегчаващо отговорността
обстоятелство, че след употреба на алкохол подсъдимият проявявал агресия
като лоши характеристични данни, но не е отчетено, че са налични и добри
такива – когато не е употребил алкохол – той бил общителен, отделно от това
работел при различни хора като помагал в отглеждането на животните им или
извършвал селскостопански дейности.
Неправилно самопризнанието не е било отчетено като смекчаващо
обстоятелство – още в хода на ДП подсъдимият признал участието си в
нанасянето на побоя над пострадалата.
Като смекчаващи обстоятелства следва да бъдат отчетени
необремененото съдебно минало на подс.И. към датата на деянието и
изразеното съжаление за извършеното.
Установените пропуски, значими за индивидуализацията на
наказанието на подс.И. следва да бъдат отстранени от настоящата инстанция.
При така възприетите обстоятелства влияещи върху определяне размера на
наказанието лишаване от свобода, което да е съответно на извършеното от
подс.И. престъпление, Варненският апелативен съд прецени, че справедливо
се явява наказанието лишаване от свобода, определено при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства – в размер между минималния и
средния на специалната норма, а именно в размер на седем години.
Първоначалният режим на изтърпяване на това наказание следва да е строг,
съгласно чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
14
Така определеният период на изолация на подсъдимия в
пенитенциарно заведение от една страна ще въздейства предупредително и
възпиращо на членовете на обществото, а от друга ще даде възможност за
поправянето и превъзпитанието му.
Изменението на атакуваната присъда относно размера на наложеното
наказание, налага изменение и в определеното от първоинстанционния съд на
основание чл.25, вр. чл.23 от НК общо най-тежко наказание измежду
наказанията, определени му по НОХД № 163/2019 г. на ШОС и по НОХД №
77/2019 г. на PC, гр.Нови пазар, а именно седем години лишаване от свобода.
Правилно, на основание чл.59, ал.1 от НК първоинстанционният съд е
зачел времето, през което подс.И. е бил задържан, считано от 11.07.2018 г. до
влизане на присъдата в сила.
По оплакването за прекомерност на присъдените обезщетения в полза
на гражданските ищци:
Законосъобразно подсъдимият е осъден да заплати на всяка от
гражданските ищци А.. С. АР., Г.. С. Р., Н. С. Ш. и АС. С. Р. суми от по 50
000 лв., представляващи обезщетение за причинените им неимуществени
вреди от престъплението, на основание чл.45 от ЗЗД, както и законната лихва,
считано от 08.06.2018 год., до окончателното им изплащане. Предявените
граждански искове над тези суми, правилно са били отхвърлени като
неоснователни и недоказани.
Обоснован е извода на първоинстанционният съд, че гражданските
искове са доказани по основание. От събраните по делото доказателства може
да се направи извод, че е изпълнен фактическият състав на чл.45 от ЗЗД, а
именно: противоправно действие, вина под формата на умисъл, вреди и
причинна връзка между деянието на подс.И. и причинените на гражданските
ищци неимуществени вреди.
Въззивният съд намира, че присъдените суми, като обезщетение за
неимуществени вреди, справедливо ще репарират претърпените болки и
страдания от роднините на пострадалата, т.к. те са изгубили сестра си.
Загубата й е предизвикала неприятни и тягостни усещания, емоционален
дискомфорт у гражданските ищци.
Първоинстанционният съд се е произнесъл относно веществените
доказателства по делото, което въззивният съд намира за правилно.
Съобразно нормата начл.189 от НПК в тежест на подсъдимия са възложени
направените разноски по делото, както и държавна такса върху уважената
част от гражданските искове.
С оглед на изложеното и на основание чл.337, ал.1, т.1 и чл.338 от НПК,
Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ присъда № 260011, постановена на 22.12.2020 година от
Окръжен съд, гр.Шумен по НОХД № 163/2019 г., като НАМАЛЯВА
наложеното на подс. И.К. И. за извършеното от него престъпление по чл.116,
15
ал.1, т.6, пр. второ и трето, вр. чл.115, вр. чл.63, ал.2, т.1 от НК наказание
лишаване от свобода за срок от дванадесет години на СЕДЕМ ГОДИНИ при
първоначален строг режим.
ИЗМЕНЯ присъда № 260011, постановена на 22.12.2020 година от
Окръжен съд, гр.Шумен по НОХД № 163/2019 г. и по отношение
приложението на чл.25, вр. чл.23 от НК, като ОПРЕДЕЛЯ подс. И.К. И. да
изтърпи най-тежко наказание измежду наказанията, определени му по НОХД
№ 163/2019 г. на ШОС и по НОХД № 77/2019 г. на PC, гр.Нови пазар, а
именно седем години лишаване от свобода при първоначален строг режим.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението може да бъде обжалвано и протестирано в 15 дневен срок от
съобщаването му пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16