№ 346
гр. Бургас, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
Радостина П. Иванова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско
дело № 20232100500178 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по постъпила
въззивна жалба на ответника ПК „НОВ ЖИВОТ“, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: с. Екзарх Антимово, общ. Карнобат, представлявана от председателя й
Атанаска Станчева Брадова, действаща чрез упълномощения й процесуален представител
адв. Димитринка Димова Вълева против решение № 253 от 09.11.2022 г. постановено по
гр. д. № 227/2022г. по описа на Районен съд – Карнобат, в частта, с която на основание
чл.109 от ЗС въззивната кооперация е осъдена на основание чл. 109 от ЗС да преустанови
неоснователните си действия, с които смущава правото на собственост на ищеца ЗПК
„НИВА“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: с. Сърнево, община
Карнобат, представлявана от председателя на кооперацията Атанас Атанасов като премахне
всички поставени съоръжения върху стената на сградата му, представляваща масивна
постройка - магазин за хранителни стоки с площ 78 кв.м. с вход от север, състоящ се от
търговска зала и три складови помещения, находяща се на територията на ЗПК „Нива“ –
външно тяло на климатик, охранителна камера, рекламно пано от винил и водосточна тръба
/улук/, както и в частта, с която ответната кооперация е осъдена да заплати на ищеца сумата
от 477 лв., представляващи разноски в първоинстанционното производство, съразмерно с
уважената част от исковете.
В жалбата се изразява недоволство от първоинстанционното решение, в атакуваната
му част, като се твърди, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Въззивникът сочи, че
въпреки дадените указания в първата инстанция указания, ищецът не е уточнил ясно кои
предмети е поискал да бъдат премахнати от ответника с оглед посочването в петитума на
исковата молба „и други“, като въпреки това ответната кооперация е осъдена да премахне и
улука на сградата. По тези съображения се възразява, че не е спазено изискването за
индивидуализация на предмета на делото, за което цитира съдебна практика. На следващо
място излага несъгласие с неуваженото му от първоинстанционния съд искане за
1
прекратяване на делото на основание чл. 238, ал. 2 от ГПК, с което счита, че е допуснато
нарушение на процесуалния закон. Излага съображения, че не е ясно защо исковата
претенция е насочена само срещу ответната кооперация, при условие, че в процесната
сграда и има и друго лице - „ДАР АГРО“ ООД, което също притежава собствени обекти.
Сочи, че част от вещите, които ответникът е осъден да премахне – външно тяло на климатик,
пано и др. предмети не са поставяни от него, а от наемателя, поради което счита, че в тази
част искът се явява неоснователен. Относно законността на притежаваната от въззивната
кооперация масивна търговска сграда в жалбата се излагат доводи, че неправилно районният
съд се е занимавал с този въпрос,въпреки, че той е неотносим по делото. Сочи, че е налице
удостоверение за търпимост на същата сграда, което не е оспорено от насрещната страна.
Счита, че въпреки това по делото са извършени две съдебно-технически експертизи, като
заявява, че съдът следва да цени само повторното заключение. Навежда съображения, че по
делото не е установено по какъв начин вещите, чието премахване се иска пречат на ищеца
да упражнява правото си на собственост върху имота му, още повече, че стените на сградата
са общи части. В подкрепа на доводите си цитира съдебна практика, като сочи, че поради
несъобразяването й с нея районният съд е направил погрешни правни изводи. По подробно
изложените в жалбата съображения се иска отмяна на решението в обжалваната му
осъдителна част и постановяване на ново, с което искът да бъде отхвърлен.
В съдебно заседание, въззивникът не изпраща представител. Представя
писмена молба, подадена чрез упълномощения си процесуален представител, с която
заявява, че поддържат въззивната си жалба и моли за уважаването им и присъждане на
разноските по делото.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемият ЗПК „НИВА“, чрез
упълномощения си процесуален представител адв. Диньо Бозаджиев е депозирал писмен
отговор, в който е изразил становище за неоснователност на въззивната жалба. Посочил е,
че счита решението в обжалваната му част за правилно и законосъобразно при спазване на
процесуалните правила и материалния закон. Изложил е, че решението е обосновано със
събраните в хода на делото доказателства, които след анализ на установените въз основа на
тях факти, съдът е стигнал до обосновани фактически и правни изводи. Относно
възражението за неясен петитум въззиваемия счита, че същите са необосновани, по
съображения, че за установяване на понятието „и други“ изрично е поискано извършване на
експертно заключение. Що се касае до твърденията в жалбата за нарушение на чл. 238, ал. 2
от ГПК в отговора се излагат съображения за тяхната неоснователност, като въззиваемият
сочи, че споделя мотивите на районния съд в тази връзка. На последно място по отношение
възраженията за нарушения на материалния закон, св отговора се излага, че съдът след
анализ на доводите на страните се е произнесъл в унисон с доказателствата по делото.
Заявява, че във въззивната жалба не са наведени аргументи, различни от изложените в
първата инстанция, като същите са обсъдени от районния съд. По изложените в писмения
отговор съображения се иска потвърждаване на решението в обжалваната му част и
присъждане на разноските във въззивното производство.
В съдебно заседание, въззиваемият, чрез адвокатския си представител поддържа
писмения си отговор, счита, че не са налице сочените в жалбата породи на обжалваното
решение и моли за потвърждаването му като правилно и законосъобразно. Излага, че
експертизите по делото категорично сочат, че зидът, върху който се намира стената, където
са поставени процесните съоръжения са намира изцяло в имота на ищеца. Претендира
присъждане на разноските във въззивното производство.
Бургаският окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и
гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционното производство пред РС- Карнобат е образувано по предявен от
2
ищеца ЗПК „НИВА“ като собственик на УПИ V в кв. 52 по плана на с. Сърнево, с площ от
465кв.м., ведно с построената в него масивна едноетажна сграда със застроена площ от 134
кв.м. иск за осъждане на ответника ПК „НОВ ЖИВОТ“ на основание чл. 109 от ЗС да
преустанови неоснователните си действия, с които смущава правото на собственост на
ищеца като се иска да се забрани на ответника, чрез негови служители, наематели на имота
и др. лица, оправомощени от ответника да навлизат и преминават през имота на ищеца и
построената в него сграда, да бъде осъден ответника да премахне всички поставени
съоръжения върху стената на сградата му, представляваща масивна постройка - магазин за
хранителни стоки с площ 78 кв.м. с вход от север, състоящ се от търговска зала и три
складови помещения, находяща се на територията на ЗПК „Нива“ – външно тяло на
климатик, охранителна камера, рекламно пано от винил и всички други предмети, както и да
му се забрани да пречи на ищеца да постави по съответния ред съоръжение, с което да
огради и обезопаси собствения си имот.
Ищeцът твърди, че на север имота му граничи с УПИ IV в кв. 52 – собственост на
ответника, в който е разположена масивна сграда, като наред с нея без да му е отстъпено
право на строеж ответникът държи постройка, намираща се в част от ищцовия имот, която
представлява незаконен строеж. Сочи се, че в тази постройка са монтирани и вещи, които
допълнително увеличават размера на незаконно заетата част от имота – охладително тяло на
климатик, рекламни пана и охранителни камери, като за поддържането на тези вещи
представители на ответника неоснователно преминават през ищцовия имот. В исковата
молба се твърди, че въпреки отправената на 21.07.2021г. покана, ответникът не е премахнал
незаконната постройка и вещите, монтирани върху нея. Ищецът сочи, че видно от протокол
за трасиране от 23.06.2021г. е извършено означаване на имотните граници на имотите въз
основа на данните по действащия план, от който се установява, че част от сградата, която
ответникът твърди, че притежава е разположена в границите на ищцовия терен. По този
начин се твърди, че ответникът пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост
върху имота си, като претендира да се забрани на ответника, чрез негови служители,
наематели на имота и др. лица да навлизат и преминават през имота, собственост на ищеца,
да бъде осъден ответника да премахне всички поставени съоръжения върху стената на
оградата му, находяща се от страната на неговия имот – тяло на климатична инсталация,
охранителни наблюдателни камери, рекламни пана и др. предмети, както и да не пречи на
ищеца да постави съоръжение, с което да огради и обезопаси имота си.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който е
оспорило исковете. Заявил е, че е собственик на сградите в УПИ IV в кв. 52 плана на с.
Сърнево, част от които е продал преди завеждане на делото. Сочи, че сградите се намират в
собствения му терен и са законни, като заявява, че се легитимира като техен собственост
съгласно представения нотариални актове за собственост. Заявява, че няма изменение на
регулацията между процесните съседни имоти и, че собствените му постройки се намират в
собствения му имот. При условията на евентуалност се навежда възражение за изтекла в
негова ползва петгодишна, респ. десетгодишна придобивна давност върху земята, върху
която е построена процесната сграда. Оспорва твърденията в исковата молба,че негови
служители навлизат и преминават през имота на ищеца, сочи, че няма поставени в имота на
ищеца климатици, пана и др. предмети, като заявява, че ако има такива те са поставени от
3
негови наематели. Възразява, че не е ясно с какви действия пречи на ищеца за поставянето
на огради и съоръжения.
Районният съд е квалифицирал предявените искове с правно основание чл. 109 от ЗС.
С обжалваното съдебно решение, районният съд е уважил единия от исковете, като е
осъдил ответника да преустанови неоснователните си действия, с които смущава правото на
собственост на ищеца ЗПК „НИВА“, като го е задължил да премахне всички поставени
съоръжения върху стената на сградата му, представляваща масивна постройка - магазин за
хранителни стоки с площ 78 кв.м. с вход от север, състоящ се от търговска зала и три
складови помещения, находяща се на територията на ЗПК „Нива“ – външно тяло на
климатик, охранителна камера, рекламно пано от винил и водосточна тръба /улук/, като
останалите искове са отхвърлени като неоснователни.
Предмет на въззивно обжалване е решението в уважаващата иска по чл. 109 отЗС
част. В останалата отхвърлителна част същото не е обжалвано и е влязло в законна сила.
За да уважи иска районният съд позовавайки се на приетите по делото доказателства
е приел, че ищецът е провел пълно и главно доказване на фактическите си твърдения, че е
собственик на УПИ V в кв. 52, че ответника държи процесната постройка, навлизаща в
имота му, че върху стената на тази постройка без правно основание са поставени тяло на
климатична инсталация, охранителни наблюдателни камери, рекламно пано и улук. Счел е,
че с тези си действия ответникът създава на ищеца по-големи от обикновените пречки да
ползва имота, с оглед на което е осъдил последния да премахне процесните съоръжения.
Досежно представеното от ответника удостоверение за търпимост на процесната сграда –
магазин, районният съд е изложил съображения, че този статут е неотносим към вещно-
правните последици от незаконното строителство и, че същият не може да задължи ищецът
да търпи създаденото от незаконния строеж ограничение на правото на собственост.
При извършена на основание чл. 269 от ГПК служебна проверка на
първоинстанционното решение в обжалваната му част, въззивният съд не установи
съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което
намира, че то е валидно и допустимо. По съществото на спора, с оглед изложените в жалбата
оплаквания съдът намира следното:
Установено е, че ищецът е собственик на УПИ V в кв. 52 по плана на с. Сърнево, с
площ от 465кв.м., ведно с построената в него масивна едноетажна сграда със застроена площ
от 134 кв.м., който е придобил с договор за продажба на имот- частна общинска
собственост от 03.06.2011г. Не се спори също, че по силата на нот. акт от 20.03.2008г.
ответникът е признат за собственик по давностно владение на 348/800 кв.м. ид.ч. от
съседния имот УПИ IV в кв. 52 по плана на с. Сърнево, както и на находящите се в него
сгради, които няма издадени строителни книжа и документи и за тях е издадено
удостоверение от 18.03.2008г. за търпимост по пар. 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, а именно масивна
търговска сграда, представляваща магазин за хранителни стоки с площ от 78 кв.м. и
ресторант с площ от 191.50 кв.м., както и масивна сграда, представляваща външен санитарен
възел с площ от 11 кв.м. Установява се също, че впоследствие с нот. акт от 14.01.2022г.
4
ответникът е продал на трето лице правото на собственост върху горепосочените ид.ч. от
терена, заедно с едната от построените в него сгради- ресторант.
По делото са представени скици, издадени от Община Карнобат, от които е видно, че
ищцовия УПИ V в кв. 52 граничи на север с УПИ IV в кв. 52, като в някои от тях сградата,
представляваща магазин с площ от 78 кв.м. е нанесена като изцяло находяща се в УПИ IV в
кв. 52, а в други- дворищнорегулационната линия минава през същата сграда. Това
обстоятелства се потвърждават и от заключенията по допуснатите съдебно-технически
експертизи, извършени в първата инстанция, в които се сочи, че от съществуващите планове
и отразените в тях сгради не може да се направи извод дали някоя от сградите в имот УПИ
IV навлиза в съседния имот, собственост на ищеца. Посочено е, че регулацията за имота е от
1936г., но в тази й част досежно границата между двете УПИ не е приложена на място.
Обяснено е, че тъй като регулационния план е много стар Вещото лице Стоянова сочи обаче,
че фактически една от сградите в УПИ IV в кв. 52, представляваща магазин с площ от 78
кв.м. е изградена на регулационната линия между двата парцела. От втората експертиза се
установява, че към момента на изграждане на същата сграда двата съседни терена /УПИ/
първоначално са били един държавен имот с пл. номер 123, като помежду им няма отразена
ограда, който имот впоследствие е станал общинска собственост, и именно поради тази
причина за сградите в сегашния УПИ IV в кв. 52 е издадено удостоверение за търпимост.
След оглед на място вещото лице Стоянова е установила, че на южната фасада на
процесната сграда са закрепени външно тяло на климатик, охранителна камера, рекламно
пано от вивини и водосточна тръба, които вещи не излизат извън стрехата на сградата. На
приложената към второто заключение комбинирана скица е отразено графично, че
процесната сграда навлиза в имота на ищеца с 0.33 м. от едната страна и с 0.57 м. от другата
страна, която площ е очертана в червен цвят и според изчисленията на вещото лице в
съдебно заседание представляваа около 2.5 кв.м.
Пред първата инстанция е разпитана като свидетел И. К.- бивш дългогодишен
служител на ответната кооперация, която в показанията си сочи, че е извършвано
преустройство и пристрояване на сградите в съседния на ищеца УПИ V в кв. 52, който бил
пристроен и разширен на север през 1975-1976г., а по-късно през 1982г. от запад бил
изграден склад.
Районният съд е установил правилно фактическата обстановка и релевантните за спора
факти и обстоятелства, като направените от него фактически и правни изводи напълно се
споделят от настоящата инстанция, поради което тя препраща към тях на основание чл. 272
от ГПК без да е нужно да ги повтаря. В допълнение, що се касае до направените в жалбата
оплаквания настоящата инстанция намира следното:
По отношения на възраженията, че въпреки дадените указания в първата инстанция
указания, ищецът не е уточнил ясно кои предмети е поискал да бъдат премахнати от
ответника с оглед посочването в петитума на исковата молба „и други“, като въпреки това
ответната кооперация е осъдена да премахне и улука на сградата:
Видно от съдържанието на исковата молба, ищецът е поискал да бъде осъден
ответника да премахне всички поставени съоръжения върху стената на сградата му,
5
представляваща масивна постройка - магазин за хранителни стоки с площ 78 кв.м. с вход от
север, състоящ се от търговска зала и три складови помещения, находяща се на територията
на ЗПК „Нива“ – външно тяло на климатик, охранителна камера, рекламно пано от винил и
всички други предмети.
С определението си по чл. 140 от ГПК районният съд е предостави на ищеца
възможност в срок до първото съдебно заседание съгласно чл. 143, ал. 3 и ал. 1 от ГПК да
посочи изчерпателно съоръженията от сградата, чието премахване иска. Действително
такова конкретно уточнение не е извършено от ищеца, но за установяване точно какви
съоръжения са поставени върху процесната сграда по делото са били допуснати поисканите
от него експертни заключения, неоспорени от страните, онагледени със снимков материал,
от които става ясно, че наред с изрично посочените от ищеца вещи, върху стената на
сградата е поставен и улук. Преценявайки, че така установения улук се явява достатъчно
ясно конкретизирана по вид и местоположение вещ, попадайки в обхвата на посочените от
ищеца „и други вещи“, тъй като същият е безспорно, че се намира върху стената на
процесната сграда, включвайки го в уважената част от иска като подлежаща на премахване
вещ, районния съд не е допуснал твърдяното в жалбата процесуално нарушение, нито е
действал извън сезиращото го искане съгласно петитума на исковата молба. По тези
съображения настоящата инстанция намира за неоснователни изложените в тази връзка
възражения във въззивната жалба.
На следващо място по отношение на оплакването, че неуваженото от
първоинстанционния съд искане за прекратяване на делото на основание чл. 238, ал. 2 от
ГПК, представлява нарушение на процесуалния закон, настоящата инстанция го намира за
неоснователно по следните съображения:
Съгласно чл. 238, ал. 2 от ГПК ответникът може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако
той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново
същия иск, прилага се чл. 232, изречение второ. Анализът на така посочената разпоредба
води до извода, че за ответника са предвидени алтернативни права при кумулативното
наличие на визираните в хипотезата на правната норма предпоставки, да може да поиска
прекратяване на делото или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца.
В настоящия случай, за насроченото за 03.05.2022г. съдебно заседание ищецът е
бил редовно уведомен, чрез упълномощения му по делото адвокатски представител и
съдебен адресат – адв. Бозаджиев. Видно от разписката /л.43/, в призовката за насроченото
на 03.05.2022г. съдебно заседание изрично е отбелязано, че към нея са приложени отговора
на исковата молба на ответника, препис от определение от 06.04.2022г. по чл. 140 от ГПК от
06.04.2022г., съдържащо проект за доклад на делото за съдебното заседание с изрично
указание, че при неподаване в срока на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без
да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна
може да иска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото.
Безспорно е, че в първото по делото съдебно заседание ищецът не е изпратил свой
представител и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
6
Безспорно е също, че ищецът не е депозирал становище по отговора на исковата молба, но
за разлика от другите предпоставки на чл. 238, ал. 2 от ГПК подобно указание не му е било
дадено от съда в съответствие с изискванията на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК. Съдържащото се
в съобщението до ищеца указание е при „неподаване в срок на писмен отговор“ касае
правомощие на ответника и не е тъждествено с нужните указания за неподаване на
„становище по отговора на исковата молба“, каквото е изискването на закона. Предвид това
настоящата инстанция намира, че в случая не е спазено напълно изискването на чл. 239, ал.
1, т. 1 от ГПК, поради което не са били налице предпоставките на чл. 238, ал. 2, предл. първо
от ГПК за прекратяване на производството по делото по искането на ответника.
Освен това нормата на чл. 238, ал. 2, предл. първо от ГПК има за цел
санкциониране на поведение на ищеца, когато той се е дезинтересирал от делото, а
настоящия случай не е такъв – ищецът е направил доказателствени искания и е внесъл
разноските по извършването им в срока, предоставен му от съда. /в т. см. определение №
259 от 25.05.2017г. по ч.гр.д. № 1436/2017г. на ГК, ВКС, четвърто г.о., докладчик
председателят Борислав Белазелков/.
На следващо място по отношение на предпоставките за уважаване на иска по чл.
109 от ЗС, настоящата инстанция споделя изводите на районния съд, че те са налице, по
следните съображения:
В правната доктрина е прието, че искът по чл. 109 от ЗС е способ за правна защита
срещу всяко неоснователно действие, което пряко или косвено ограничава, смущава или
пречи на собственика да упражнява своето вещно право в пълен обем. Основание за защита
чрез иска се поражда при състояния, от които възникват заплашване и опасност от вредно и
смущаващо въздействие, което произтича от упражняване на правомощия, но които
субективно пречат и/или ограничават тези на потърсилия правната защита. Функцията на
иска е да отрече във всичките тези и други аналогични случаи правомерността и да
предотврати неоснователните действия, поведение и състояния, както и премахване на
последиците от тях/ в т. см. ТР № 31/84 по гр. д. № 10/84 г. на ОСГК на ВС/. За уважаването
на този иск е необходимо ищецът да докаже, че е собственик на имот, в който ответната
страна е осъществила твърдяното неоснователно въздействие /действие или бездействие/,
което да му създава за всеки пречки за използването на собствения му имот по-големи от
обикновените, като преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и
поради това, е конкретна по всяко дело /ТР № 4 от 06.11.2017 г. по тълк. д. № 4/2015 г. на
ОСГК на ВКС и определение № 288 от 30.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3853/2017 г., I г. о.,
ГК, докладчик съдията Дияна Ценева/.
Районният съд, основавайки се на извършените по делото експертни заключения
обосновано е приел, че процесната сграда, собственост на ответника навлиза с 0.33м. от
едната страна и с 0.57 м. от другата страна в имота на ищеца. Това обстоятелство е
онагледено в приложената към втората експертиза комбинирана скица. Правилно
първоинстанционният съд е приел, че фактът, че процесната сграда е търпим строеж
съгласно издадено удостоверение по пар. 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ води до извод, че същата
представлява незаконно строителство, което макар да е защитено от премахване поради
дадената му търпимост, не може да породи за собственика върху терена, върху който се
намира задължение да го търпи така, че да ограничи на това основание правата му на
собственост. В случая предмет на иска не касае сградата, а поставените върху външната й
стена вещи, за които безспорно е установено, че представляват външно тяло на климатик,
охранителна камера, рекламно пано от винил и водосточна тръба /улук/. Следва да се
отбележи, че в случая щом сградата, част от която е навлязла в имота на ищеца, е
7
собственост на ответника, без значение е обстоятелството кой е поставил процесните вещи -
дали той или трето лице, действащо с негово съгласие, тъй като по делото не се твърди и
няма данни тези вещи да са поставени въпреки волята на ответника. Ето защо изложените в
жалбата в тази връзка обстоятелства- чия собственост са вещите, чието премахване се иска,
нямат правно значение за спора, щом ответникът като собственик е допуснал поставянето
им върху стената на сградата си, в частта й, навлизаща в терена на ищеца, без последния да
е дал съгласие за това.
На следващо място досежно възраженията, че не е доказано, че процесните вещи
пречат на ищеца, тъй като са поставени върху стената на сградата без да излизат извън
козирката й, съдът намира следното:
Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 4 от 6.11.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 4 от
2015 г. на ОСГК на ВКС за уважаване на иска по чл. 109 от ЗС необходимо също ищецът да
докаже, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право. В
случая само по себе си естеството на извършеното от ответника нарушение съгласно
разясненията, дадени в горецитираното ТР е такова, че е ясно, че с него се пречи на
собственика да упражнява правото си в пълен обем, тъй като поддържа създадени в резултат
на негови действия състояния, без да има каквото и да е облигационно, пълно или
ограничено вещно право или сервитут върху имота, собственост на ищеца. Самото пряко
въздействие върху имота на собственика без негово съгласие и от лице, което няма право да
осъществява такова въздействие, представлява пречка за собственика да упражнява правото
си.
В конкретния случай процесните движими вещи -външно тяло на климатик,
охранителна камера, рекламно пано от винил и водосточна тръба /улук/ са монтирани на
външната част на стената на сградата, попадаща върху регулационната линия на имота на
ищеца. Затова тъй като тази част от сградата е навлязла в пространствените предели на
имота на ищеца със съответно 33см. и 57см., поставените върху нея вещи, независимо, че
попадат в очертанията на козирката, представляват пречка за ищеца за упражняване на
правото си на ползване в пълен обем, тъй като навлизат във въздушното пространство на
ищцовия имот. Затова поставянето на тези вещи върху външната част на стената на
процесния имот води до ограничаване на правото на собственост на ищеца поради
невъзможността му да ползва тази част от имота си, заета от неправомерно така поставените
вещи. Този извод следва от обстоятелството, че собственикът на терена е собственик и на
пространството над него, поради коети навлизането в това пространство на поставените на
външната страна на стената, макар и под стрехата й вещи само по себе си съставлява
достатъчно основание да се приеме, че е налице неоснователно действие по смисъла на чл.
109 от ЗС, пречещо на собственика, което той не е длъжен да търпи независимо от това дали
ще застроява имота си и как. Касае се за навлизане в чужд имот без съгласието на
собственика му, което винаги съставлява неоснователно действие, освен ако той не е дал
изрично съгласие за това / в т. см. решение № 782/05.07.2010 г. по гр. д. № 946/2009 г. на
ВКС, І гр. о. и определение № 265 от 27.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4171/2018 г., I г. о., ГК,
8
докладчик съдията Бонка Дечева/.
Следва да се отбележи също, че разбирането, че когато се касае до извършени в
собствения на ищеца имот незаконни действия самия той следва да докаже, че именно тези
действия му пречат да упражнява в пълен обем правото си на собственост, противоречи на
неприкосновения характер на частната собственост съгласно чл. 17, ал. 3 от Конституцията,
в чието съдържание се включва правото на собственика да се ползва необезпокоявано и
спокойно в предвидените от закона граници от своята собственост, както и правото му да
иска преустановяване на всички незаконни действия и посегателства, които я засягат. / в
т.см.определение № 50032 от 27.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2575/2022 г., I г. о., ГК,
докладчик съдията Теодора Гроздева/.
От гореизложеното следва извода, че както правилно е приел районния съд ищецът
доказа всички предпоставки на негаторната си претенция по чл. 109 от ЗС, предмет на
разглеждане в настоящото производство, поради което обжалваното решение, в частта, с
която този иск е уважен се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на въззиваемия-
ищец следва да бъдат присъдени направените разноски във въззивното производство за
платено адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА против решение № 253 от 09.11.2022 г. постановено по гр. д. №
227/2022г. по описа на Районен съд – Карнобат, в обжалваната му част.
ОСЪЖДА ПК „НОВ ЖИВОТ“, ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление: с. Екзарх Антимово, общ. Карнобат, представлявана от председателя й
Атанаска Станчева Брадова, ДА ЗАПЛАТИ на ЗПК „НИВА“, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: с. Сърнево, община Карнобат, представлявана от
председателя на кооперацията Атанас Атанасов на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от
1500 лв., представляваща направените във въззивното производство разноски за платено
адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9
10