Решение по дело №13/2021 на Апелативен съд - Пловдив

_{Р Е Ш Е Н И Е}

^{№  260043}

Гр. Пловдив, 10 март 2021 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в открито заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:        

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ

                   ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ                                                                               

                                        ВЕСЕЛИН ГАНЕВ

при участието на секретаря Нина Стоянова и на прокурора Албена Кузманова, като разгледа докладваното от съдия ИВАН РАНЧЕВ НД /В/ № 13 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тридесет и трета от НПК.

Образувано на основание чл.424, ал.1, вр. чл.422, ал.1, т.5 НПК по подадено на 11.11.2020 г. искане н.Г.п.н.Р.Б. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 520/2020 г., с постановено протоколно определение от 04.06.2020г. на РС – Хасково за одобряване на споразумение, влязло в законна сила на същата дата.

С определението на ХРС е одобрено постигнатото споразумение между прокурор от РП – Хасково, подсъдимия Д.Д.Р. и неговия защитник, с което той е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК, като при условията на чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от НК му е определено наказание „Лишаване от свобода“ от 7 месеца и „Глоба“ в размер на 190 лева.

На основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от 3 години.

На основание чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК му е наложено наказание -  лишаване от право да управлява МПС за 1 година и 3 месеца.

В искането се твърди, че в хода на протеклото по реда на Глава 29 от НПК съдебно производство пред първоинстанционния съд, е било допуснато нарушение на материалния закон, довело до постановяването на съдебен акт, при съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила – основания за възобновяване на наказателното производство по чл.422, ал.1, т.5, вр. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК.

Нарушението на материалния закон се състои в незаконосъобразното приложение на чл.343г от НК, тъй като от приложените по делото доказателства е видно, че подс. Р. е неправоспособен водач с отнето свидетелство за управление на МПС и впоследствие не му е било издавано ново свидетелство. Лишаването от правоуправление може да се налага като наказание само по отношение на лице, което притежава такова право или е било временно лишено от него.

Съдът не е спазил и разпоредбата на чл.382, ал.7 от НПК, като вместо да предложи на страните промени в споразумението го е одобрил, въпреки противоречието му със закона, с което е нарушил и процесуалните правила. Затова се иска, на основание чл.425, ал.1, т.4 от НПК, възобновяване на наказателното производство и отмяна на определението на съда в частта за наложеното незаконосъобразно наказание лишаване от правоуправление, тъй като основанията са в полза на осъдения.

Прокурорът от АП - Пловдив поддържа искането н.Г.п.н.Р.Б. по изложените в него подробни съображения.

Осъденият Д.Р. се явява лично, като моли да се уважи искането на главния прокурор.

Пловдивският апелативен съд, след като взе предвид изложените в искането доводи, съобрази становищата на страните и извърши проверка за правилността на постановеното и влязло в законна сила определение, намира за установено следното:

Искането н.Г.п.н.Р.Б. е неоснователно.

Основното оплакване касае твърдения за нарушение на разпоредби от материалния закон в Глава пета от Общата част на НК, свързана с правомощията на съда за определяне на наказанието и конкретно - неправилно постановеното допълнително наказание „Лишаване от право да се управлява МПС“.

Винаги нарушението на материалния закон води до опорочаване на постановения съдебен акт, което го прави негоден да породи своите правни последици и се явява касационно основание за неговата отмяна.

Съгласно разпоредбата на чл. 383, ал.1 от НПК, постановеното от съда определение за одобряване на сключеното споразумение за решаване на делото има характера и последиците на влязла в законна сила присъда.

За престъплението по чл.343б, ал.1 от НК са предвидени наказания лишаване от свобода от 1 до 3 години и глоба от 200 до 1000 лева, както и на основание чл.343г НК - лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК.

В искането за възобновяване се твърди, че от доказателствата по делото – писмо рег. №* на началника на „ПП“ при ОДМВР –* и справка за нарушител водач /л.15 и л.16 от ДП/ е установено, че към момента на извършване на инкриминираното деяние, обв. Р. е бил неправоспособен водач с отнето СУМПС, защото издаденото СУМПС№ * с изтекла валидност на 26.03.2004г., като след тази дата не му е издавано ново свидетелство[1].

По делото е установено от обективните данни на приложената справка за нарушител/водач, че действително осъденият Р. е имал издадено на 26.03.2002г. СУМПС№ *с изтекла валидност на 26.03.2004г., като то е унищожено и няма данни да му е издавано ново такова. Там обаче е записано, че осъденото лице е правоспособно с категории В, М, АМ /вкл. за процесното МПС/ и въпреки унищожаването на това СУМПС, разполага с валиден контролен талон №*, със статус: наличен, като към 31.01.2014г.  на осъдения са му въстановени 22 контролни точки, а общо има 39 контролни точки. Видно е също, че има издаден АУАН с № * и НП № *с вписани отнети документи СУМПС *, както и ЗППАМ №*, но вече без данни за отнети документи и статус на водача - регистриран в системата. Отделно от справката за съдимост на осъденото лице е видно, че Р. с Присъда №77/03.07.2008г. по НОХД № 645/2008г. на РС – Кърджали, в сила от 18.07.2008г. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, като съобразно чл.55 от НК му е наложено наказание пробация и по чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК е лишен от правоуправление за срок от 1 година, считано от датата на изземване на свидетелството, т.е. същият към този момент е притежавал валидно свидетелство за управление на МПС, явно различно от горепосоченото в искането с изтекла валидност от 2004г.

Съдебната практика по тези въпроси е категорична като приема, че наказанието лишаване от правоуправление на МПС за извършено престъпление против транспорта може да се наложи само на водач, който притежава такова право или временно е бил лишен от него[2].

За „правоспособноста“, се изисква да е налице призната по съответния нормативен ред съвкупност от теоретични знания, практически умения и подготовка, които позволяват на дадено лице да упражнява определено занятие, професия или дейност[3].

Придобитата правоспособност да се управлява МПС не е завинаги и може да отпадне, ако с течение на времето лицето загуби необходимите теоретични знания и практически умения. Такава загуба е налице при отнемане на всички точки от контролния талон към СУМПС на водача, съгласно чл. 157, ал.5 ЗДвП. А според чл.171, ал.1, т.4, вр. чл. 157, ал.4 ЗДвП, при изчерпване на контролните точки, водачът губи правоспособността си и може да я възстанови след полагане на нов теоретико-практически изпит.

Затова и дадено лице ще е неправоспособно по смисъла на чл. 102 и чл. 177 ЗДвП само в две хипотези: когато никога не му е издавано СУМПС, което да удостовери придобитата правоспособност и когато поради отнемане на всички точки към контролния му талон, то е загубило правоспособността си[4]. И тогава спрямо него не намира приложение санкцията по чл. 343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 НК[5].

Липсата на СУМПС е пречка за упражняване на правоспособността, но не е равнозначно на отсъствието изобщо на такава. Това е възможно, когато на лицето е било издадено валидно СУМПС, което удостоверява наличието на правоспособност, но впоследствие по някаква причина е останало без валидно СУМПС, т.е. лицето е правоспособно и спрямо него е приложима санкцията за лишаване от правоуправление[6].

Подобна хипотеза е налице и когато лицето, макар и правоспособно е без валидно СУМПС, тъй като е изтекъл неговия срок за валидност. Тогава старото СУМПС не се подновява автоматично, защото за издаването на ново свидетелство, водачът следва да представи надлежни документи и да докаже, продължаващата наличност на физическа и психическа пригодност. Или в този случай, тъй като правоспособността не е загубена, за издаването на подновено СУМПС не се налага полагането отново на теоретично-практичен изпит[7]. След изтичане на срока за валидност на свидетелството, водачът носи административно-наказателна отговорност по ЗБЛД, тъй като в ЗДвП тази материя не е уредена.

Друга хипотеза, при която макар и правоспособно, лицето е без валидно СУМПС, когато временно е било лишено от правоуправление и същото е предадено на контролния орган, срокът на лишаване от правоуправление е изтекъл, но водачът не е направил необходимите постъпки и представил нужните документи, за връщането на свидетелството.

Лишаването на лицето от право да управлява МПС за даден период от време по административен или съдебен ред, представлява временна забрана да се упражнява придобитата вече правоспособност. И това е така, защото лицето не губи правоспособността си, поради което и СУМПС се възстановява след изтичане срока на наказанието, без да се полага теоретико-практичен изпит, като е възможно да се наложи наказанието лишаване от правоуправление[8].

Отнемането на СУМПС, поради приложена ПАМ или по чл. 69а НК, оново не позволява на лицето да управлява законосъобразно МПС, но не губи правоспособността си, поради което и в този случай спрямо него е приложима санкцията по чл. 343г от НК[9].

В тази връзка настоящият състав намира, въз основа на представените по делото доказателства за установено по безспорен начин, че съдът правилно е одобрил предложеното му от прокурора споразумение в частта относно приложението на чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК, като не е било наложително да предлага по чл.382, ал.7 от НПК на страните промени в текста и го е одобрил, без да е налице противоречие в тази му част с материалния закон и да е нарушавал процесуалните правила.

В заключение, искането н.Г.п.н.Р.Б. е неоснователно за незаконосъобразно наложено на осъдения Р. допълнително наказание по чл.343г, вр. чл.37, ал.1, т.7 от НК от 1 година и 3 месеца, заедно с наложеното най-тежко наказание лишаване от свобода.  

Водим от гореизложеното, Пловдивския апелативен съд, намира че не следва да бъдат упражнени правомощията по чл.425, ал.1, т.4 от НПК, като съдебно производство не подлежи на възобновяване по постановеното определение за одобреното споразумението в тази му част,

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  искането на Главния прокурор на РБ за възобновяване на НОХД № 520/2020 г., по което е постановено протоколно определение от 04.06.2020г.  на РС – Хасково за одобряване на споразумение.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                               

                                                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                                                                                                                   

                                                                                    2.