Решение по дело №1738/2018 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 56
Дата: 28 януари 2019 г. (в сила от 28 януари 2019 г.)
Съдия: Таня Димитрова Евтимова
Дело: 20182100501738
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номeр ІV-3                 Година 2019, 28 януари                  гр.Бургас

 

 

            Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав, на четиринадесети януари две хиляди и деветнадесета година в публично съдебно заседание, в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1. ТАНЯ  ЕВТИМОВА

                                                                                           2. ДИМАНА  КИРЯЗОВА – ВЪЛКОВА

 

разгледа докладваното от съдия Евтимова въззивно гражданско дело № 1738/2018г. по описа на Окръжен съд - Бургас. За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, ул.“Хр. Г. Данов“ № 37, ЕИК: *********, представлявано от Робърт Дик, Жанет Петкова Стойчева и Михаела Михайлова Михайлова – Дьорфлер чрез юрисконсулт Кристиян Николов против решение № 1860/27.09.2018г., постановено от Районен съд – Бургас по гр.д. № 3502/2017г., с което на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД дружеството е осъдено да заплати на Ж.М.М., ЕГН: ********** сумата от 880,93 лева, представляваща: 1. допълнително начислена и получена без основание стойност на електрическа енергия в размер на 855,98 лева за периода от 20.12.2016г. до 27.09.2017г., за която е издадена фактура № **********/16.11.2017г. ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на исковата молба до окончателното плащане и 2. лихва за забава в размер на 24,95 лева. С решението са присъдени и съдебни разноски в размер на 525 лева. Съдът е сезиран с искане за отмяна на решението и за отхвърляне на претенцията с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД. Претендират се и разноски за двете съдебни инстанции.

Във въззивната жалба „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД развива доводи за противоречие на обжалваното решение със задължителната практика на ВКС и в частност с решение № 111/17.07.2015г. на ВКС по т.д. № 1650/2014г., І ТО и решение № 118/18.09.2017г. на ВКС по т.д. № 961/2016г., ІІ ТО. Към жалбата акционерното дружество прилага списък на разноските. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в случай, че жалбата бъде отхвърлена.

Електроснабдителното дружество не се представлява в съдебно заседание.

Въззиваемата страна – Ж.М.М. представя писмен отговор, в който развива съображения за правилно постановено решение. В съдебно заседание М. се представлява от адвокат К., който пледира за отхвърляне на жалбата и за присъждане на съдебните разноски.

Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:

І. ФАКТИ:

Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по искова молба на Ж.М.М. против „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД с прано основание чл.55, ал.1 от ЗЗД. В молбата ищецът твърди, че е собственик на жилище и таванско помещение, за които са монтирани отделни измервателни устройства. На 20.12.2016г. служители на електроразпределителното дружество извършват промяна на старите електромери с нови. В края на месец август 2017г. ищецът отдава таванското помещение под наем. След три месеца установява, че монтираният за това помещение електромер не отчита разходваната електрическа енергия. Уведомява електроснабдителното дружество, което извършва проверка и констатира техническа неизправност при монтирането на устройството- разменени входящи и изходящи фазови проводници на клемен блок.

На 16.11.2017г. „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД уведомява М., че на основание чл.50 и чл.51, ал.1 от Общите правила на дружеството дължи на същото сумата от 855,98 лева, представляваща допълнително начислена стойност на електрическа енергия за 281 дни в периода от 20.12.2016г. от 27.09.2017г. След последвало възражение и предложение за разсрочване на задължението, М. заплаща изисканата сума, тъй като дружеството прекъсва електрическото захранване.

В отговора по чл.131 от ГПК ответното дружество оспорва иска и заявява, че сумата е начислена правомерно на основание чл.98а, ал.2, т.6 и чл.104а, ал.2, т.5, вр. чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, вр. чл.48, ал.1, вр. чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ.

В хода на съдебното производство са събрани писмени доказателства, въз основа на които съдът формира извод за основателност на претенцията.

ІІ. ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна, за която решението поражда неблагоприятни правни последици. Поради това, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.

Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.

Решение № 944/16.05.2018г. е правилно. Този извод се налага по следните съображения:

Според задължителна практика на ВКС, извършването на едностранна промяна в сметките на потребителите за вече доставена и ползвана електрическа енергия от доставчика е лишено от законово основание, когато корекцията е само въз основа на обективния факт на неточно отчитане на доставената електроенергия от средствата за търговско измерване, без да е доказано виновно поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане и конкретното реално потребено, а не предполагаемо, количество електрическа енергия, или когато правото на такава едностранна промяна е обосновано единствено с клаузи, съдържащи се в приети от доставчика общи условия или методика. В конкретния случай между страните съществува облигационна връзка, поради което приложение следва да намери принципът на чл.82 от ЗЗД за виновния характер на договорната отговорност независимо, че корекцията е извършена съобразно методиката на ПИКЕЕ.

ПИКЕЕ са приети с т.3 от протокол № 147 от 14.10.2013 г. на ДКЕВР на основание чл.21, ал.1, т.9, вр. чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и имат характер на подзаконов нормативен акт, който има задължителна сила за адресатите си, но не могат да обосноват безвиновна отговорност и да дерогират приложението на закон, който е нормативен акт от по-висока степен.

Неоснователен е доводът на въззивника, че това правомощие е изрично закрепено в ПИКЕЕ (обн. ДВ бр.98 от 12.11.2013г.). Видно от разпоредбата на чл.45, ал.1 от същите, допуска се отчетеното количество ел.енергия да бъде определено съгласно процедура, предвидена в договора за покупко-продажба на ел.енергия, но това е само в конкретната хипотеза, посочена в правилата- когато при проверка на измервателната система се установи грешка над допустимата, съгласно наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Тази хипотеза касае случаите, при които е констатирана техническа неизправност на измервателното средство. Твърдения за подобна неизправност на електромера по делото не са въведени. Напротив. От представените по делото доказателства е видно, че в конкретния случай е налице неправилно монтиране на средството за търговско измерване по вина на дружеството.

Съществуващата противоречива практика на съдилищата по този материалноправен въпрос е преодоляна с множество решения на касационната инстанция, произнесени по реда на чл.290 от ГПК. Разрешенията, дадени в тези решения за липса на нормативна уредба, даваща възможност на доставчика на електрическа енергия за извършване на корекции на сметката на потребителя за ползваната електроенергия за минал период, са ясни и категорични и се възприемат напълно и от настоящия съдебен състав. Възражението на въззивната страна, че в случая следва да се приложат разпоредбите на чл. 98а ал.2, т.6 и чл. 104а ал. 2, т. 5 вр.  чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ вр. чл. 45, ал. 1 от ПИКЕЕ и чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ, които дават възможност за едностранна корекция на сметките на потребители при установено неправилно отчитане на СТИ (или обективна отговорност, без установен нерегламентиран достъп от страна на потребителя), е неоснователно поради следното:

Цитираните законови разпоредби не регламентират обективната отговорност на потребителя при неправилно измерване на потребената ел.енергия, а предвиждат единствено установяване на процедура за определяне на отчетеното количество електрическа енергия в случаите, когато при проверка на измервателната система се установи грешка над допустимата – чл.45 от ПИКЕЕ. Безспорно е обаче, че тази процедура не може да противоречи на закона, включително на разпоредбите на Закона за защита на потребителя (чл. 146, ал. 1 ), чл. 26, ал. 1 и чл. 82 от ЗЗД и т.н.

Според чл.120, ал.1 от ЗЕ средството за техническо измерване е собственост на ответника, поради което последният има задължение да осигури правилното и коректно функциониране, да констатира своевременно грешката в измерването или неизмерването. В конкретния случай именно въззивното дружество не е изпълнило задължението си да монтира правилно измервателното устройство. Поради това, не съществува основание, на което изисква начислената на потребителя сума за период от 281 дни. Като е достигнал до аналогичен извод, Бургаският районен съд е постановил правилно решение, което трябва да се потвърди.

По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни в процеса. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Според алинея трета ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Съдът се произнася по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция – чл.81 от ГПК. В конкретния случай, от представения по делото договор за правна защита и съдействие се установява, че въззиваемата страна е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 350 лева. Същото е в минимален размер, поради което възражението за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно. Поради това, уговореното и платено възнаграждение следва да се присъди на въззивната страна без редукция по чл.78, ал.5 от ГПК.

 

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, ІV въззивен състав

 

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1860/27.09.2018г., постановено от Районен съд – Бургас по гр. дело № 3502/2018г.

ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД със седалище и адрес на управление в гр.Пловдив, ул. “Хр. Г. Данов“ № 37, ЕИК: *********, представлявано от Робърт Дик, Жанет Петкова Стойчева и Михаела Михайлова Михайлова – Дьорфлер чрез юрисконсулт Кристиян Николов да заплати на Ж.М.М., ЕГН: ********** *** съдебно-деловодни разноски в размер на 350 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: