Решение по дело №171/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 138
Дата: 13 май 2022 г. (в сила от 13 май 2022 г.)
Съдия: Весислава Иванова
Дело: 20221000600171
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 21 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 138
гр. София, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Весислава Иванова
Членове:Емилия Колева

Величка Цанова
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
в присъствието на прокурора Д. К. Ар.
като разгледа докладваното от Весислава Иванова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221000600171 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК и се разглежда за втори път в тази
инстанция. С решение № 60223 от 18.2.2022 г., постановено по н.д. № 834/21 г. по
описа на ВКС, първо наказателно отделение, е отменено въззивното решение на САС
по в.н.о.х.д. № 80/21 г. и делото е върнато за ново разглеждане поради непълноценна
дейност по индивидуализацията на наказанието и при игнориране на съществени
доказателства за степента на обществената опасност на деянието и дееца.
Въззивната проверка е инициирана по въззивна жалба на повереника на
частните обвинители Б. М. К., Б. К. Б., Г. Р. К., М. Б. К. и ЕЛ. Д. К. и по въззивна жалба
на защитника на подсъдимия Г. Г. Ч. срещу присъда № 26007 от 10.11.2020 г.,
постановена по н.о.х.д. № 246/20 г. по описа на Окръжен съд – Враца (ВрОС).
С присъдата подсъдимият Г. Г. Ч. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 2., б. „б“, предл. 1., вр. ал. 4., вр. чл. 342, ал. 1
НК и е осъден, при условията на чл. 373, ал. 2, вр. чл. 58а, ал. 1 НК, на лишаване от
свобода за срок от две години и осем месеца при първоначален общ режим и на
лишаване от право да управлява моторно превозно средство (МПС) за срок от четири
години. Осъден е и да заплати направените деловодни разноски.
С въззивната жалба на частните обвинители се изразява недоволство от
присъдата в санкционната й част. Поддържаната теза е, че определеното наказание
лишаване от свобода е занижено и несъответно на тежестта на извършеното и
причинените множество телесни травми на четири лица наред със смъртта на един от
пострадалите. Отправената претенция е за увеличаване на санкцията лишаване от
свобода.
1
С въззивната жалба на защитника също се поддържа довод за несправедливост
на санкцията лишаване от свобода, но не по отношение на размера на самото
наказание, а заради това, че изпълнението на последното не е било отложено с
изпитателен срок по реда на чл. 66, ал. 1 НК. С въззивната жалба се поддържа също, че
съдът е приложил неправилно материалния закон като е признал подсъдимия за
виновен за нарушенията на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и по чл. 63, ал. 2, т. 1 ППЗДвП, тъй като
нито едно от двете не се намирало в причинна връзка с настъпилия удар. В подкрепа е
изтъкнато заключението на автотехническата експертиза, съобразно което ударът би
настъпил и при движение с разрешената скорост от 90 км/ч. Отправеното искане е за
изменение на присъдата чрез приложението на чл. 66, ал. 1 НК.
Във въззивните жалби не се твърдят останали неизяснени обстоятелства и не е
поискано събиране на доказателства в тази инстанция.
Срещу жалбите не са депозирани писмени възражения по реда на чл. 322 НПК..
В проведеното по реда на чл. 327 НПК закрито съдебно заседание въззивният
съд е приел, че за правилното решаване на делото не се налага събирането на
доказателства в тази инстанция.
В съдебното заседание, проведено на 14.4.2022 г., страните поддържат
позицията си, че не се налага събирането на доказателства, която е споделена и от
съдебния състав.
В хода на съдебните прения повереникът на частните обвинители – адвокат А.
Т., поддържа изцяло жалбата си и отправеното с нея искане по изложените
съображения, които по същество преповтаря.
Адвокат Н. Д. - защитник на подсъдимия, поддържа жалбата, депозирана от
колегата му, и моли за приложение на разпоредбата на чл. 66 НК. Паралелно с това
развива теза, че първостепнният съд не е изследвал в пълнота доказателствата по
делото, в резултат на което е достигнал до погрешни правни изводи. В подкрепа се
основава на заключението на изготвената автотехническа експертиза, съобразно което
ударът е бил непредотвратим и при движение на автомобила на подсъдимия с 90 км/ч.,
от което следвало, че нарушението на чл. 21 ЗДвП не е в причинноследствена връзка с
настъпването на произшествието. Защитникът счита още, че подсъдимият е започнал
изпреварването на разрешено място, което също е било пренебрегнато от съда. На
следващо място – че нарушението на чл. 63, ал. 2, т. 1 ППЗДвП също не е в
причинноследствена връзка с настъпването на произшествието, тъй като пресичането
на осевата линия няма връзка с резултата. Според адвокат Д. подсъдимият е нарушил
само едно правило за движение, а не няколко както му се вменява. Като поставя акцент
върху добрите характеристични данни на подсъдимия, липсата на предходни
нарушения на правилата за движение и действително критичното му отношение към
случая, защитникът изтъква ниската степен на обществена опасност на Ч.. С тези
съображения защитникът пледира за намаляване на наказанието и за прилагане на
разпоредбата на чл. 66 НК.
Другият защитник на подсъдимия – адвокат С. П., се фокусира основно върху
приложението на чл. 66 НК. Отбелязва, че за да откаже прилагането на този институт
първостепенният съд се е основал на целите на генералната превенция. Защитникът
намира този подход за неправилен и влизащ в противоречие с утвърденото в
практиката, че решаващ критерий за отлагане на изтърпяването на наказанието е дали
ефективното изтърпяване е целесъобразно за действителното поправяне на осъдения, а
не начинът на осъществяване на престъпния състав и наличието на едни или други
квалифициращи обстоятелства. Адвокат П. счита, че събраните от съда
характеристични данни за осъдения били оскъдни и затова изясняването на въпроса,
2
свързан с постигането на целите на личната превенция е било пренебрегнато. Все пак,
настоява да се отчете обстоятелството, че подсъдимият, въпреки наличната вече
възможност, все още не е взел свидетелството си за управление и от произшествието
досега не е управлявал автомобил, което е доказателство за неговото отношение към
случилото се.
Подсъдимият Ч. поддържа казаното от защитниците му, което не допълва.
В реплика към защитната реч адвокат Т. припомня, че неговите доверители са
против приложението на чл. 66 НК. Добавя, че аргументите на защитниците са в
известен смисъл противоречиви, доколкото настояват за отлагане на изпълнението на
наказанието заради личността на подсъдимия, а същевременно твърдят, че нямало
достатъчно доказателства за нея.
Прокурорът изразява становище за неоснователност на жалбата на подсъдимия.
Счита, че доказателствата несъмнено обуславят извод за вината на подсъдимия.
Намира присъдата за правилна и в частта, в която е определено ефективно изтърпяване
на наказанието. Представителят на държавното обвинение застъпва тезата, че
наказанията поначало се налагат, за да се изтърпяват, а отлагането им е по изключение.
Като акцентира, че нарушените правила са три на брой, а пред 2009 г. подсъдимият бил
санкциониран за шофиране с превишена скорост.
В реплика към речта на прокурора адвокат Д. настоява, че подсъдимият не е бил
санкциониран, тъй като не е било издадено наказателно постановление. Съвсем
отделно – че в случая имало съпричиняване, но тези доказателства били неглижирани
от първоинстанционния съд.
В предоставената му последна дума подсъдимият Ч. изразява искрено
съжаление за случилото се. Заявява, че за него светът е спрял да се върти от инцидента
насам; че го преживява всеки ден, въпреки че съзнава невъзможността си да върне
времето назад; че не мисли, че някога изобщо ще придобие сила да бъде участник в
движението. Моли да не изтърпява ефективно наказанието.

След като прецени изложените в жалбите доводи, становищата на страните
и провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, Софийският апелативен
съд (САС) намери за установено следното:

С приоритетно значение се явява проверката за допуснати съществени
процесуални нарушения, тъй като наличието на такива, в случай че са и неотстраними
от въззивния съд, обуславя необходимост от отмяна на съдебния акт на това основание
и определя като безпредметно обсъждането на въпросите, свързани със същината на
обвинението. Тази проверка въззивният съд дължи служебно, независимо дали е
сезиран с изричен довод. Така е заради ревизионното начало, уредено в разпоредбата
на чл. 314 НПК. Отделен е въпросът, че едно от наведените в случая оплаквания на
защитата, макар и да е заявено като свързано с нарушение на материалния закон, по
същината си касае процесуалния.
Производството по делото е протекло по реда на диференцираната процедура,
регламентирана в нормата на чл. 371, ал. 1, т. 2 НПК.
С Тълкувателно решение № 1 от 6.4.2009 г. по тълк. д. № 1/2008 г., ОСНК на
ВКС са изяснени редица значими въпроси касателно провеждането на делото по реда
на диференцираната процедура в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК. Видно от т. 8.2 на
цитираното решение въззивният съд дължи на първо място проверка за това дали
процесуалната дейност на първостепенния съд е проведена при съблюдаване
3
нормативната уредба на диференцираното производство. Проверката обема
изследването на наличните предпоставки за прилагане на особената процедура, сред
които са действително направено волеизявление по чл. 371, т. 2 НПК и
законосъобразност на доказателствената преценка. При установено изпълнение на
лимитираните в Глава двадесет и седма от НПК правни предписания, въззивният съд
не разполага обаче с процесуална възможност да реши делото на основата на
фактическа обстановка, различна от очертаната в обвинителния акт и да приеме
фактически положения, несъвместими с признатите факти.
Като се е позовал на същото тълкувателно решение, ВКС е посочил изрично в
мотивите на отменителния съдебен акт, че „допустимата защита на подсъдимия остава
ограничена в рамките на признатите фактически положения по обвинителния акт.“
Съобразявайки горните положения като принципна отправна точка, съставът на
апелативния съд намира, че, отнесени до конкретния казус, те обуславят извод, че
доказателствената преценка на първостепенния съд за провеждане на делото по
диференцираната процедура се явява незаконосъобразна.
В разглеждания случай подсъдимият е признал фактическите обстоятелства,
изложени в обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тях.
Съдът е приел, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните по делото
доказателства, включително и относно обстоятелството, че подсъдимият е управлявал
автомобила със скорост от около 122,7 км/ч. Според поддържаното от обвинението
фактическо положение така подбраната от водача превишена скорост на движение е
била в пряка причинна връзка с резултата, поради което му е вменено нарушение и на
чл. 21, ал. 1, предл. 1. ЗДвП. Изготвеното заключение на автотехническата експертиза
обаче съдържа експертен извод, че и при скорост от 90 км/ч. (колкото е била
разрешената) на лекия автомобил „Сеат Ибиза“ ударът е бил непредотвратим – л. 73,
том 1. ДП. Това фактическо положение не е намерило отражение в акта на
обвинението, а съдът, прилагайки диференцираната процедура, е длъжен да се
придържа към фактологията на обвинителния акт без да внася съществени изменения в
нейните очертания.
От съществено значение при решаване на въпроса за наказателната отговорност
на дееца е да се установи пряката причинноследствена връзка между конкретното
нарушение на правилата за движение и настъпилия вредоносен резултат, което
накратко означава, че е нужен ясен отговор (дори ако са допуснати повече нарушения)
кое е онова от тях, без чието допускане резултатът не би настъпил. В тази насока –
Решение № 126 от 10.07.2012 г. по н. д. № 191/2012 г., Н. К., ІІ Н. О. на ВКС. Деецът
може да е допуснал няколко нарушения, но за съставомерността на деянието са
релевантни само онези, които са в пряка причинноследствена връзка с настъпилия
резултат. Останалите могат да се ценят единствено като относими за
индивидуализацията на наказателната отговорност. Преценката за
причинноследствената връзка е правна, но тя несъмнено е обусловена от фактическите
положения. По тази причина, разглеждайки делото по специално обособената
процедура, нито първостепенният съд, нито въззивният съд биха могли да приемат за
установено, позовавайки се на заключението на експертизата, че ударът е бил
непредотвратим и при движение с разрешената скорост от 90 км/ч. Заключението не е
било събрано и проверено в хода на проведено съдебно следствие по общия ред (при
съблюдаване на принципа за непосредственост). В проведената диференцирана
процедура то се ползва от съда, но само дотолкова доколкото подкрепя
самопризнанието, тоест относно факта, че подсъдимият е управлявал автомобила си
със скорост от 122,7 км/ч. Следва да се подчертае, че заключението не съдържа извод,
че от техническа гледна точка причина за настъпване на произшествието е
4
превишената скорост, с която подсъдимият е управлявал автомобила си. В този смисъл
то и не подкрепя признаването на подобен причинноследствен факт.
При това положение с основание възниква въпросът дали е била приложима
тази диференцирана процедура. Първостепенното задължение на съда е да подсигури
разкриването на обективната истина по делото. В случая, въпреки че направеното
самопризнание на подсъдимия на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, привидно се подкрепя от събраните доказателства, положението с
причинноследствената връзка между вменените му нарушения и обусловения от тях
резултат е било неизяснимо поне за едно от тях. По част от нарушенията съдът
действително би могъл да изведе единствено само правна оценка в рамките на
посочените фактически положения, доколкото се касае за съотношение на нормите и
поглъщането на общите от специалните. Но за коментираното за скоростта това не
важи.
Очертаната проблематика е от процесуално естество и препятства решаването
на въпроса за правилното приложение на материалния закон. Както бе посочено, в
случая въззивната инстанция не разполага с възможност да приема за установени
фактически положения, различни от изложените в обвинителния акт и признати от
подсъдимия (заради естеството на диференцираната процедура в конкретната й
разновидност), при все че има данни за това превишението на скоростта да не е в пряка
причинноследствена връзка с настъпването на резултата. Проведеното пред първата
инстанция съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 НПК не позволява
провеждането на съдебно следствие по общия ред в тази инстанция. Недопустимо е
смесването на две различни процедури в рамките на един наказателен процес в
различните инстанции. Изведеното тук обсъждане на експертното заключение на
автотехническата експертиза от досъдебното производство е допустимо само в
контекста на обосноваването на виждането на въззивния съд, че определението,
постановено от ВрОС по реда на чл. 372, ал. 4 НПК, е незаконосъобразно, защото
самопризнанието на подсъдимия досежно съществено фактическо положение не е
подкрепено от доказателствата. Недопустимо е обаче провеждането на доказателствен
анализ (в нарушение на установените основни принципи за устност, непосредственост
и състезателност) за обосноваване на изводи по същество, след като съдебното
следствие пред първата инстанция е протекло по диференцираната процедура.
Мотивиран от изложеното, съставът на САС приема, че присъдата следва да
бъде отменена поради допускането на съществено и неотстранимо по реда на
въззивния контрол съществено процесуално нарушение, а делото – върнато на
първоинстанционния съд за новото му разглеждане от друг съдебен състав от стадия на
съдебното заседание, в етапа на разпоредителното заседание.
Обсъждането на останалите доводи на страните, касаещи нарушение на
материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание, не се налага при
този изход на делото в настоящата инстанция.
С оглед изложеното и на основание чл. 334, т. 1, предл. 1. и чл. 335, ал. 2, вр. чл.
348, ал. 3, т. 1 НПК, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда № 26007 от 10.11.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 246/20 г.
по описа на Окръжен съд – Враца.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане на друг съдебен състав от Окръжен съд –
Враца от стадия на съдебното заседание.
5
Решението е окончателно.
Страните да бъдат уведомени писмено за изготвянето на решението като се
изпратят съобщения на САП, на частните обвинители и повереника им, на подсъдимия
и на защитниците му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6