Р Е Ш Е Н И Е
№87 /11.2.2021г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – VIIІ – административен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети
януари, две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
СВЕТОМИР БАБАКОВ |
|
|
при секретар |
Янка Вукева |
и с участието |
на прокурора |
|
изслуша докладваното |
от съдия |
СВЕТОМИР БАБАКОВ |
|
по адм. дело № 1311 по
описа на съда за 2020 г. |
Производството е
образувано по жалба на Ф.Ф.Б. ***, лично и със съгласието на Н.Б., като негова
майка и законен представител, против Заповед № 1684/13.11.2018г. издадена от
Зам. кмет на община Септември.
С обжалваната заповед,
на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 1 от ЗУТ е наредено на Н.В. Б да премахне незаконен строеж: "Двуетажна
пристройка към съществуваща жилищна сграда" находящ се в УПИ IV – 179, кв.
95 по плана на гр. Ветрен, общ. Септември, изграден без необходимите строителни
книжа и документи в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и чл. 147, ал. 1, т. 1
от ЗУТ.
В жалбата се излагат възражения, че спорният строеж не е
незаконен и е търпим, оспорва се и компетентността на органа издал
административния акт. Иска се отмяната на оспорената заповед. Моли се за
присъждане на разноски. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
не се явява, и не се представлява.
Ответникът – Зам.-кмет на Община Септември, редовно
призован, се представлява от адв. И.. Счита, оспореният административен акт за
правилен и законосъобразен, издаден от компетентен орган и мотивиран. Моли
жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение.
Делото се разглежда от настоящата съдебна инстанция за
втори път, след като с решение № 14307/18.11.2020 г. на ВАС по адм. д.13677/2019
г. по описа на ВАС е отменено решенето на АС Пазарджик и делото е върнато за
ново разглеждане.
Пазарджишкият административен съд, първи състав, след
преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на
страните, намира следното от фактическа страна:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна, тъй като жалбата беше потвърдена и
от непълнолетния жалбоподател, поради което е допустима и следва да бъде
разгледана.
Жалбата е неоснователна.
Установи се поделото, а не се
спори и от страните, че Ф.Ф.Б. е собственик на УПИ IV-179, кв.95 по плана на гр. Ветрен.
Административното производство е
отпочнато със съставяне на констативен акт № 09/12.10.2018г. за премахване на
установен незаконен строеж – „Двуетажна пристройка към съществуваща жилищна
сграда“ находяща се в УПИ IV-179, кв.95 по плана на гр.
Ветрен. За извършването на проверката, жалбоподателят е надлежно уведомен чрез майка му – Н. Б. В
законоустановения срок са депозирани писмени обяснения от жалбоподателя, отново
действащ чрез законния си представител, към което са приложени нотариално
заверени декларации, видно от които строежа е изпълнен в периода 1999-2000 г. и съществува и до
днес.
Възраженията не били приети за
основателни от зам. кмета на Община Септември и била издадена оспорената в
настоящото производство заповед, с която на основание чл.
225а, ал. 1 от ЗУТ, във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 1 от ЗУТ е наредено на Н. В.
Б. да премахне незаконен строеж: "Двуетажна пристройка към съществуваща
жилищна сграда" находящ се в УПИ IV – 179, кв. 95 по плана на гр. Ветрен,
общ. Септември, изграден без необходимите строителни книжа и документи в
нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ.
По делото е изготвено заключение на съдебно- техническа
експертиза, съгласно което, строежът не е допустим по действащите към 1999-2000
г. правила и строителни норми на ЗТСУ/ в сила от 10.04.1973 до 31.03.2001/ и
Правилник за прилагане на ЗТСУ /09.07.1973 до 02.01.2001/. За същият се изисква
одобрен проект и разрешение за строеж.
Въпросният обект се поддържа и фактическото му състояние е много добро.
Вещото лице не може да даде отговор кога е извършен строежа.
По делото е изготвена допълнителна техническа експертиза,
съгласно която към 1949 г. действащият нормативен документ e Закон за благоустройството на
населените места /чл. 227; чл. 228 и чл. 240/. Съгласно цитираните по- горе
разпоредби на действалия към 1949 г. закон, строежът не е бил допустим.
По делото като свидетели са разпитани св. Л.
Ч. и св. Й. Б.. Съгласно показанията им,
строежът „Двуетажна пристройка към
съществуваща жилищна сграда“ е изпълнен около 1950 г. Съдът не кредитира
показанията на тези свидетели, тъй като те противоречат на нотариално заверени
декларации /л.52 и л.53 по дело на дело 1126/2018 по описа на АС Пазарджик/,
подписани именно от тези свидетели, в които се сочи, че строежът е реализиран
през 1999-2000 г.
При така изложената фактическа обстановка, могат да се
направят следните правни изводи:
Заповедта е издадена от компетентен орган- зам. кмета на
Община Септември, на когото са делегирани правомощия по чл. 225 ал.2 от ЗУТ от
Кмета на Община Септември, съгласно
Заповед № 1705/22.11.2017 г.
Същата съдържа реквизитите по чл. 59 от АПК. Съдът не констатира други
съществени процесуални нарушения и с оглед указанията в отменителното решение
на ВАС намира, че следва да разгледа спора по същество.
Основният спор по казуса се свежда до това дали строежът
е търпим по смисъла на разпоредбите на §127 ПЗР към ЗИД ЗУТ и §16 от ПЗР на
ЗУТ. Според приложените по делото
нотариално заверени декларации, строежът е изграден през 1999-2000 г. За този
строеж е приложима нормата на §16 ал.3 от ПЗР на ЗУТ, доколкото същият е
изграден през 1999-2000 г., а §16 ал.3 урежда строежите започнати след 30 юни
1998 г. до 02.01.2001 г. Не може да
намери приложение разпоредбата на чл. 127 ал.1 от ПЗР към ЗИД ЗУТ, тъй като тя
е относима само за строежи, реализирани след 02.01.2001 г. От заключението на съдебно-
техническата експертиза се установява, че строежът е изграден в разрез със
строителните правила и норми действали в периода 30 юни 1998 г. до 02.01.2001
г., а по делото липсва спор, че строежът не е бил деклариран в 6 месечен срок в
обнародването на § 16 ал.3 от ПЗР на
ЗУТ. Ето защо следва да се приеме, че
строежът не е търпим по смисъла на §16 ал.3 от ПЗР на ЗУТ и на това
основание следва да бъде премахнат.
Дори и да се приеме, че постройката е изградена през
1949-1950 г., в каквато насока са събраните по делото гласни доказателства, в
този случай ще сме изправени пред хипотезата на строеж, за който може да се
претендира търпимост по смисъла на §16 ал.1 от ПЗР на ЗУТ, доколкото същият ще
е изграден до 07 април 1987 г. Съгласно допълнителната техническа експертиза
обаче, не са спазени строителните правила и норми и по Закона за
благоустройството на населените места, действал към момента на
застрояването-1949 г./ако се кредитират свидетелските показания по делото/ и
поради това не е налице и предпоставката на §16 ал.1 от ПЗР на ЗУТ за търпимост
по тази правна норма. Посоченото е само за допълнение, тъй като както се каза
по- горе, съдът приема, че строежът е бил изграден 1999-2000 г., и за него може да бъде приложима само
разпоредбата на §16 ал.3 от ПЗР на ЗУТ.
При този изход на делото и на
основание чл. 143, ал. 3 от АПК следва да бъде осъден жалбоподателя Ф.Ф.Б.,
действащ лично и със съгласието на майка си Н. Б. да заплати на Община
Септември направените по делото разноски в размер общо на 2470 лв. – съгласно списък на разноските на л. 132
от делото. Така мотивиран, Пазарджишкият административен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ф.Ф.Б. ***, действащ
лично и със съгласието на Н. Б., като негова майка и законен
представител, против Заповед № 1684/13.11.2018г. издадена от Зам. кмет на
община Септември.
ОСЪЖДА Ф.Ф.Б. ***, действащ лично и със
съгласието на Н. Б., като негова майка и законен представител да заплати на Община Септември сумата от 2470 лв. разноски по делото.
Решението не е окончателно и
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
АДМ. СЪДИЯ:/п/
Решение
№ 7811 от 29.06.2021г. на ВАС - София, Второ отделение по АД № 4208/2021г.
- ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 87/11.02.2021 г., постановено по адм. дело №
1311/2020 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена
жалбата на Ф. Ф. Б., действащ лично и чрез майка му
Н. Б., срещу заповед № 1684/13.11.2018г., на Зам.кмет на
община-Септември, за премахване на незаконен строеж.
ОСЪЖДА Ф. Ф.Б., действащ лично и чрез майка си
Надежда Бързакова, да заплати на община-Септември, сумата от 1200 (хиляда и
двеста) лв. разноски за касационното производство.
Решението е окончателно.