Решение по дело №1311/2020 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 87
Дата: 11 февруари 2021 г. (в сила от 29 юни 2021 г.)
Съдия: Светомир Витков Бабаков
Дело: 20207150701311
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 20 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№87 /11.2.2021г.

 

гр. Пазарджик,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – VIIІ – административен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети януари, две хиляди двадесет и първа  година в състав:

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СВЕТОМИР БАБАКОВ

 

 

 

 

при секретар

Янка Вукева

и с участието

на прокурора

 

изслуша докладваното

от съдия

СВЕТОМИР БАБАКОВ

по адм. дело № 1311 по описа на съда за 2020 г.

                                                  

Производството е образувано по жалба на Ф.Ф.Б. ***,  лично и със съгласието на Н.Б., като негова майка и законен представител, против Заповед № 1684/13.11.2018г. издадена от Зам. кмет на община Септември.

С обжалваната заповед,  на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 1 от ЗУТ е наредено на Н.В. Б да премахне незаконен строеж: "Двуетажна пристройка към съществуваща жилищна сграда" находящ се в УПИ IV – 179, кв. 95 по плана на гр. Ветрен, общ. Септември, изграден без необходимите строителни книжа и документи в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ.

В жалбата се излагат възражения, че спорният строеж не е незаконен и е търпим, оспорва се и компетентността на органа издал административния акт. Иска се отмяната на оспорената заповед. Моли се за присъждане на разноски. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,    и не се представлява.

Ответникът – Зам.-кмет на Община Септември, редовно призован, се представлява от адв. И.. Счита, оспореният административен акт за правилен и законосъобразен, издаден от компетентен орган и мотивиран. Моли жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение.

Делото се разглежда от настоящата съдебна инстанция за втори път, след като с решение № 14307/18.11.2020 г. на ВАС по адм. д.13677/2019 г. по описа на ВАС е отменено решенето на АС Пазарджик и делото е върнато за ново разглеждане.

Пазарджишкият административен съд, първи състав, след преценка на събраните по делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, тъй като жалбата беше потвърдена и от непълнолетния жалбоподател, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

Жалбата е неоснователна.

Установи се поделото, а не се спори и от страните, че Ф.Ф.Б. е собственик на УПИ IV-179, кв.95 по плана на гр. Ветрен.

Административното производство е отпочнато със съставяне на констативен акт № 09/12.10.2018г. за премахване на установен незаконен строеж – „Двуетажна пристройка към съществуваща жилищна сграда“ находяща се в УПИ IV-179, кв.95 по плана на гр. Ветрен. За извършването на проверката, жалбоподателят  е надлежно уведомен чрез майка му – Н. Б. В законоустановения срок са депозирани писмени обяснения от жалбоподателя, отново действащ чрез законния си представител, към което са приложени нотариално заверени декларации, видно от които строежа е изпълнен  в периода 1999-2000 г. и съществува и до днес.

Възраженията не били приети за основателни от зам. кмета на Община Септември и била издадена оспорената в настоящото производство  заповед,  с която на основание чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ, във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 1 от ЗУТ е наредено на Н. В. Б. да премахне незаконен строеж: "Двуетажна пристройка към съществуваща жилищна сграда" находящ се в УПИ IV – 179, кв. 95 по плана на гр. Ветрен, общ. Септември, изграден без необходимите строителни книжа и документи в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ и чл. 147, ал. 1, т. 1 от ЗУТ.

По делото е изготвено заключение на съдебно- техническа експертиза, съгласно което, строежът не е допустим по действащите към 1999-2000 г. правила и строителни норми на ЗТСУ/ в сила от 10.04.1973 до 31.03.2001/ и Правилник за прилагане на ЗТСУ /09.07.1973 до 02.01.2001/. За същият се изисква одобрен проект и разрешение за строеж.  Въпросният обект се поддържа и фактическото му състояние е много добро. Вещото лице не може да даде отговор кога е извършен строежа.

По делото е изготвена допълнителна техническа експертиза, съгласно която към 1949 г. действащият нормативен документ e Закон за благоустройството на населените места /чл. 227; чл. 228 и чл. 240/. Съгласно цитираните по- горе разпоредби на действалия към 1949 г. закон, строежът не  е бил допустим.

По делото като свидетели са  разпитани св. Л. Ч. и св. Й. Б..  Съгласно показанията им, строежът „Двуетажна пристройка към съществуваща жилищна сграда“  е изпълнен около 1950 г. Съдът не кредитира показанията на тези свидетели, тъй като те противоречат на нотариално заверени декларации /л.52 и л.53 по дело на дело 1126/2018 по описа на АС Пазарджик/, подписани именно от тези свидетели, в които се сочи, че строежът е реализиран през 1999-2000 г.

При така изложената фактическа обстановка, могат да се направят следните правни изводи:

Заповедта е издадена от компетентен орган- зам. кмета на Община Септември, на когото са делегирани правомощия по чл. 225 ал.2 от ЗУТ от Кмета на Община Септември, съгласно  Заповед № 1705/22.11.2017 г.  Същата съдържа реквизитите по чл. 59 от АПК. Съдът не констатира други съществени процесуални нарушения и с оглед указанията в отменителното решение на ВАС намира, че следва да разгледа спора по същество.

Основният спор по казуса се свежда до това дали строежът е търпим по смисъла на разпоредбите на §127 ПЗР към ЗИД ЗУТ и §16 от ПЗР на ЗУТ. Според приложените по  делото нотариално заверени декларации, строежът е изграден през 1999-2000 г. За този строеж е приложима нормата на §16 ал.3 от ПЗР на ЗУТ, доколкото същият е изграден през 1999-2000 г., а §16 ал.3 урежда строежите започнати след 30 юни 1998 г. до 02.01.2001 г.  Не може да намери приложение разпоредбата на чл. 127 ал.1 от ПЗР към ЗИД ЗУТ, тъй като тя е относима само за строежи, реализирани след 02.01.2001 г. От заключението на съдебно- техническата експертиза се установява, че строежът е изграден в разрез със строителните правила и норми действали в периода 30 юни 1998 г. до 02.01.2001 г., а по делото липсва спор, че строежът не е бил деклариран в 6 месечен срок в обнародването на § 16 ал.3  от ПЗР на ЗУТ. Ето защо следва да се приеме, че  строежът не е търпим по смисъла на §16 ал.3 от ПЗР на ЗУТ и на това основание следва да бъде премахнат.

Дори и да се приеме, че постройката е изградена през 1949-1950 г., в каквато насока са събраните по делото гласни доказателства, в този случай ще сме изправени пред хипотезата на строеж, за който може да се претендира търпимост по смисъла на §16 ал.1 от ПЗР на ЗУТ, доколкото същият ще е изграден до 07 април 1987 г. Съгласно допълнителната техническа експертиза обаче, не са спазени строителните правила и норми и по Закона за благоустройството на населените места, действал към момента на застрояването-1949 г./ако се кредитират свидетелските показания по делото/ и поради това не е налице и предпоставката на §16 ал.1 от ПЗР на ЗУТ за търпимост по тази правна норма. Посоченото е само за допълнение, тъй като както се каза по- горе, съдът приема, че строежът е бил изграден 1999-2000 г.,  и за него може да бъде приложима само разпоредбата на §16 ал.3 от ПЗР на ЗУТ.

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК следва да бъде осъден жалбоподателя Ф.Ф.Б., действащ лично и със съгласието на майка си Н. Б. да заплати на Община Септември направените по делото разноски в размер общо на 2470  лв. – съгласно списък на разноските на л. 132 от делото. Така мотивиран, Пазарджишкият административен съд

                                                 Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ф.Ф.Б. ***, действащ  лично и със съгласието на Н. Б., като негова майка и законен представител, против Заповед № 1684/13.11.2018г. издадена от Зам. кмет на община Септември.

ОСЪЖДА Ф.Ф.Б. ***, действащ  лично и със съгласието на Н. Б., като негова майка и законен представител да заплати на Община Септември сумата от 2470  лв. разноски по делото.

Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението.

АДМ. СЪДИЯ:/п/

 

 

Решение № 7811 от 29.06.2021г. на ВАС - София, Второ отделение по АД № 4208/2021г. - ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 87/11.02.2021 г., постановено по адм. дело № 1311/2020 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на Ф. Ф. Б., действащ лично и чрез майка му Н. Б., срещу заповед № 1684/13.11.2018г., на Зам.кмет на община-Септември, за премахване на незаконен строеж.
ОСЪЖДА Ф
. Ф.Б., действащ лично и чрез майка си Надежда Бързакова, да заплати на община-Септември, сумата от 1200 (хиляда и двеста) лв. разноски за касационното производство.
Решението е окончателно.