№ 33483
гр. С., 08.12.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20211110172439 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Производството е образувано по искова молба, депозирана от З.” срещу A. Л. А., като
е предявил иск с правно основание чл. 500, ал. 2 от КЗ за заплащане на сумата от 680,16 лева
– представляваща обезщетение за причинени щети на лек автомобил „А.” с рег. № ., в
резултат на ПТП, реализирано на 23.12.2016г. в гр. С., ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на главницата.
По делото е постановено решение Решение № 9584 от 26.08.2022г.
В срока за обжалване ищецът З.“ депозира молба по чл. 248 ГПК с вх. № 192200 от
15.09.20222г. за изменение на решението на съда в частта относно присъдените в полза на
ищеца разноски за адвокатско възнаграждение. Претендира заплащането на целия
адвокатски хонорар, като в тази насока се мотивира с наличието на проведено
обезпечително производство, както и с изготвянето на преписи от адвоката, за което били
начислени допълнителни суми по чл. 6, т. 13 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
В дадения от съда срок за становище, ответникът А. А. не депозира такова.
СРС счита, че молбата по чл. 248 ГПК е подадена в законоустановения срок от
легитимирана страна и е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Аргументите на съда за това са следните:
С постановеното решение по настоящото дело съдът е отхвърлил предявения иск по
чл. 500, ал. 2 КЗ в частта, касателно претендирата главница, поради погасяване на
задължението чрез плащане в хода на съдебното производство, като е осъдил А. Л. А. да
заплати на З.” АД законна лихва лева за периода от 17.12.2021г. до 07.02.2022г. върху
главницата от 680,16 лева. Присъдил е на ищеца разноски в общ размер на 415 лева, като е
съобразил и направеното възражение на ответната страна в хода на производството.
Този състав счита молбата на ищеца за изменение на решението в частта относно
присъдените му разноски за адвокатско възнаграждение за неоснователна.
1
Ищецът З.“ АД е сторил разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение в
размер на 720 лева с ДДС. Съдът и към настоящия момент счита така заплатеното и
претендирано адвокатско възнаграждение за завишено предвид фактическата и правна
сложност на делото, която не е голяма, в какъвто смисъл е направено и възражение от
страна на ответника чрез неговия процесуален представител. Още повече, че ответникът е
заплатил претендираната главница в хода на съдебното производство, което е допринесло и
за приключване на производството в едно съдебно заседание без събиране на допълнителни
доказателства. Ето защо, и към настоящия момент приема, че присъденото на ищеца
минимално адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева /с включено ДДС/, предвидено
в нормата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004г. с оглед защитавания правен интерес за
съответно на фактическата и правна сложност на делото.
Обстоятелството, че в исковото производство е било издадено по искане на ищеца
обезпечителна заповед, по никакъв начин не мотивира извод, различен от вече
обективирания от съда, както в самото решение, така и в настоящото определение относно
полагащия се размер адвокатско възнаграждение.
С аналогични доводи, съдът счита, че без значение е и обстоятелството твърдяно от
ищеца, за начислени разходи от адвоката във връзка с изготвените заверени преписи,
представени по делото, тъй като същите би следвало да са били включени в общо
уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение, чиято прекомерност или липса на
такава, се преценява в цялост, с оглед фактическата и правна сложност на самото дело.
С оглед на това, молбата на ищеца по чл. 248 ГПК за изменение на решението на
съда в частта относно присъдените разноски в полза на ищеца за адвокатско възнаграждение
следва да бъде оставено без уважение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на З.“ депозира молба по чл. 248 ГПК с вх. №
192200 от 15.09.20222г. за изменение на Решение № 9584 от 26.08.2022г. на СРС, 61 състав в
частта относно присъдените в полза на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2