№ 16100
гр. София, 06.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20221110110030 по описа за 2022 година
Предявени са от „Л..“ ЕООД, с ЕИК ..., представлявано от М.М., срещу
„А.., с ЕИК .., представлявано от И. Т., обективно съединени осъдителни
искове както следва: 1) с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за
заплащане на сумата от 9 646.70 лв., представляваща платено на отпаднало
основание възнаграждение по развален договор за предоставяне на ноу-хау от
23.10.2020 г., дължима за период от 110 месеца; и 2) с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 461.80 лв., представляваща законна
лихва от деня на забавата – 28.08.2021 г., до датата на подаване на исковата
молба – 25.02.2022 г. Претендира разноски.
Ищецът „Л..“ ЕООД с искова молба от 25.02.2022 г. и Уточнение на
искова молба от 17.05.2022 г. твърди, че на 23.10.2020 г. между него от една
страна и ответника „А.., ЕИК .. и „А..“ ЕООД, ЕИК ., от друга страна е
сключен договор за предоставяне на ноу-хау, с който ответното дружество и
„А..“ ЕООД се задължават да предоставят на ищцовото дружество ноу-хау за
продажба на бургери под марката „FAMOUS BURGERS“ за срок от 10 години
срещу заплащане на възнаграждение в размер на сумата от 20 000 лв. В
изпълнение на договора ищецът бил заплатил цялата сума на двете дружества
по равно на 16.12.2021 г. и заведението за бързо хранене било започнало
работа. Ищецът сочи, че на 20.02.2022 г. ищцовото дружество получило
уведомление от К. Д. Д., който твърдял, че е притежател на търговската марка
1
с рег. № 00109813 „FAMOUS BURGERS“ и уведомявал ищеца, че следва да
преустанови неправомерното използване. Впоследствие ищцовото
дружество решило да развали, считано от 28.08.2021 г., едностранно договора
за предоставяне на ноу-хау с едномесечно предизвестие поради неизпълнение
на задължението на ответника да осигури ползването на търговската марка
„FAMOUS BURGERS“ за целия период на договора. Ищецът твърди, че се е
опитал да уреди взаимоотношенията си доброволно с ответното дружество,
но безуспешно. Сочи, че с дружеството „А..“ ЕООД постигнал споразумение
за разсрочено плащане на дължимата от него дума, но до подобно
споразумение с ответника „А.. не се стигнало, поради което предявявал
настоящите искове.
Ответникът „А.., в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез процесуалния си
представител с надлежно учредена представителна власт, е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни и
недоказани.
Твърди, че изплатената сума е за предоставянето на ноу-хау. Сочи, че
плащането не било периодично, а нито от договора, нито от разписката,
предоставена от ищеца, не ставало ясно кое дружество каква част от сумата
от 20 000 лв. е получило. Сочи, че ответникът никога не е твърдял да
притежава търговската марка „FAMOUS BURGERS“. Твърди, че
притежателят на търговската марка е приканил ищеца да преустанови
ползването само на марката, но не и на предоставеното ноу-хау. Оспорва
плащането на сумата по договора да е било извършено. Претендира разноски
за адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
Не е спорно, а и от представените по делото доказателства се
установява, че между „Л..“ ЕООД една страна и ответника „А.. и „А..“ ЕООД,
е възникнало облигационно правоотношение по силата на сключения договор
за предоставяне на ноу-хау от 23.10.2020 г. (наименован „предварителен
договор за ноу-хау).
По силата на уговореното в чл.1 от горепосочения договор „А.. и „А..“
ЕООД са се задължили да разкрият и предоставят цялото „ноу-хау“, което
притежават на „Л..“ ЕООД, който се задължава да заплаща възнаграждение
2
при условията и по реда на сключения договор. Съобразно уговореното
между страните в б. А) от сключения договор „А.. и „А..“ ЕООД, като първа
страна управляват заведение за бързо хранене под наименованието „FAMOUS
BURGERS“, рецепти и менюта с качествени продукти, приготвяни по
иновативен и специфичен за търговеца начин, като цялата дейност, опит,
знания, производствени тайни, контрол на продуктите, схеми за обучение на
персонала, инструкции, техническа документация, описания, са наричани в
съвкупност по-долу „ноу-хау““.
В чл.24 от договора страните са уговорили, че „за предоставеното право
на ползване на „ноу-хау“ и търговската марка, предмет на настоящия и на
лицензионния договори „Л..“ ЕООД ще заплаща възнаграждение, както
следва: …“.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Основните предпоставки на института на неоснователното обогатяване
са: получаване на нещо от едно лице и отсъствие на основание за това
получаване. „Получаването” предпоставя „даването” и е фактическо
действие, което подлежи на доказване от страна на ищеца. Съобразно
правилото на чл. 55, ал.1 от ЗЗД и трайно установената съдебна практика, в
тежест на ищеца по иск с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД, е да докаже
факта на даването, респ. плащането, а в тежест на ответника е да установи, че
е налице основание за получаване, на това даване, респ. плащане, както и че е
налице основание за неговото задържане.
От събраните доказателства по делото не се установява „Л..“ ЕООД да е
заплатил на ответника „А.. и на „А..“ ЕООД на 16.12.2020 г. сумата от
20 000.00 лв., именно в изпълнение на сключения между тях договор за
предоставяне на ноу-хау от 23.10.2020 г. (наименован „предварителен договор
за ноу-хау), който факт е спорен между страните, т.е. при така установената
фактическа обстановка, не се доказва осъществяването на първата
предпоставка на института на неоснователно обогатяване, а именно: даването,
респективно плащането, от страна на „Л..“ ЕООД, в полза на ответника на
процесната сума.
Напротив установява, се от представената по делото разписка за
3
получена сума, че на 16.12.2020 г. управителите на А.. и на „А..“ ЕООД са
получили от управителя на „Л..“ ЕООД сумата от 20 000.00 лв. в изпълнение
на договор, сключен между трите фирми на 16.12.2020 г.
В конкретния случай ищецът не установи при условията на пълно и
главно доказване в съответствие с разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК и
дадените в доклада по делото указания, че „Л..“ ЕООД е заплатил процесната
главница в размер на 9 646.70 лв., поради което при последиците на
доказателствената тежест настоящият състав на съда намира, че така
предявеният иск следва да се отхвърли като недоказан, а като законна
последица следва да се отхвърли и акцесорната претенция за за заплащане на
сумата от 461.80 лв., представляваща законна лихва от деня на забавата –
28.08.2021 г., до датата на подаване на исковата молба – 25.02.2022 г.
За пълнота следва да се посочи и, че ищецът не установи при условията
на пълно и главно доказване твърденията си, че ответникът „А.. е поел
задължението да му предостави правото да използва търговската марка
„FAMOUS BURGERS“, напротив от представения по делото договор за
предоставяне на ноу-хау от 23.10.2020 г. (наименован „предварителен договор
за ноу-хау) и уговореното в чл.1 от горепосочения договор се установява, че
ответникът се е задължил да разкрие и предостави цялото „ноу-хау“, което
притежават на „Л..“ ЕООД. Съобразно уговореното между страните в б. А) от
сключения договор „А.. и „А..“ ЕООД, като първа страна управляват
заведение за бързо хранене под наименованието „FAMOUS BURGERS“,
рецепти и менюта с качествени продукти, приготвяни по иновативен и
специфичен за търговеца начин, като цялата дейност, опит, знания,
производствени тайни, контрол на продуктите, схеми за обучение на
персонала, инструкции, техническа документация, описания, са наричани в
съвкупност по-долу „ноу-хау““, т.е. предоставянето на „ноу-хау“ в
конкретния случай не включва предоставянето на правото за използване на
търговската марка „FAMOUS BURGERS“.
Същият извод може да се направи и от уговореното между страните в
чл.24 от договора, а именно че „за предоставеното право на ползване на „ноу-
хау“ и търговската марка, предмет на настоящия и на лицензионния договори
„Л..“ ЕООД ще заплаща възнаграждение, както следва: …“. Т.е. страните са
приели, че предоставянето на правото на ползване на търговската марка
4
„FAMOUS BURGERS“ е уредено в сключен между тях лицензионен договор,
противно на твърденията на ищеца в исковата молба.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника
следва да се присъдят и своевременно поисканите разноски за настоящето
производството в размер на сумата от 750.00 лв., представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Л..“ ЕООД, ЕИК ..., със съдебен адрес:
гр. София, ж.к. ..., срещу „А.., ЕИК .., със съдебен адрес: гр. София, бул. „....,
искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за заплащане на сумата
от 9 646.70 лв., представляваща платено на отпаднало основание
възнаграждение по развален договор за предоставяне на ноу-хау от 23.10.2020
г., дължима за период от 110 месеца, и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на сумата от 461.80 лв., представляваща законна лихва за периода
от 28.08.2021 г. до 25.02.2022 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА „Л..“ ЕООД, ЕИК ..., със съдебен адрес: гр. София, ж.к. ...,
да заплати на „А.., ЕИК .., със съдебен адрес: гр. София, бул. „...., сумата от
750.00 лв., представляваща разноски по делото пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5