№ 3333
гр. София, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ТР. ЖИВКОВА
ОФИЦЕРСКА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛА ТР. ЖИВКОВА ОФИЦЕРСКА
Гражданско дело № 20211110140893 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени искове по чл. 74, ал.4 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2
и т.3 КТ от Р. Б. АНДР. с ЕГН **********, от гр. София, ул. ...................., бл. ................
против Д.Л.Ц., БУЛСТАТ ...................., гр. София, ул. ..................... № ..............
Ищецът Р. Б. АНДР. твърди, че работила при ответника по Трудов договор №
354/20.10.2020г. на длъжност „Логопед“, сключен за срок 20.10.2020г.-31.05.2021г. Със
Заповед № 316/31.05.2021г. трудовият договор бил прекратен на основание чл. 325, ал.1, т.3
КТ – с изтичане на уговорения срок на 31.05.2021г.
Ищцата счита заповедта за незаконосъобразна, поради недействителност на клаузата
за срок на трудовия договор, предвид липсата на предпоставките по чл. 68, ал.3 и ал.4 КТ,
поради което на основание чл. 68, ал.5 КТ договорът следва да се счита сключен за
неопределено време.
Предявява искове по чл. 74, ал.4 КТ – за обявяване недействителността на клаузата , с
която трудовият договор е сключен за определен срок и искове по чл. 344 КТ – за
признаване уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност /която по силата на трудовия договор е „Логопед“, а мястото
на работа е посочено в 33 СУ/ и за обезщетение по чл. 225, ал.1 и ал.2 КТ в размер на
3 407.50 лв. за периода 01.06.2021г.-16.08.2021г.
Ответникът Д.Л.Ц. оспорва предявените искове, като излага съображения за
неоснователността им. Поддържа, че за сключването на срочен трудов договор с ищцата са
били налице изключения: тя е назначена след проведен конкурс, като не е покрила
въведените от работодателя вътрешни изисквания съгласно утвърдени правила на Д.Л.Ц., но
предвид липсата на кандидат, покрил тези изисквания и необходимостта от обезпечаване на
такъв вид специалисти в училищата, както и с оглед затруднения, свързани с извънредната
епидемична обстановка през 2020г., било взето решение, както и съгласие от ищцата,
трудовият договор да бъде сключен за определен срок – до края на учебната година, след
1
което да се проведе нов конкурс.
Освен това се поддържа, че на 31.05.2021г. ищцата подала заявление за прекратяване
на трудовия договор, което работодателят приел и прекратил трудовото правоотношение с
оспорената заповед. Поддържа се, че трудовото правоотношение следва да се счита
прекратено по взаимно съгласие на основание чл. 325, ал.1, т.1 КТ, доколкото грешната
правна квалификация на уволнителното основание не води до незаконосъобразност на
заповедта. Счита, че е осъществен фактическият състав на прекратяване на трудовия
договор по съгласие на страните.
Ответникът оспорва и иска по чл. 344, ал.1, т.2 КТ и на самостоятелно основание –
доколкото трудовото правоотношение следва да се счита прекратено на основание чл. 325,
ал.1, т.1 КТ – по взаимно съгласие на страните, доколкото ищцата е подала молба за
прекратяването му на 31.05.2021г.
В подкрепа на твърденията и възраженията на страните са събрани писмени и гласни
доказателства.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По така предявените искове, доказателствената тежест с оглед на конкретните
фактически твърдения на страните се разпределя, както следва:
По иска по чл. 74, ал.4 КТ в тежест на ответника е да докаже действителността на
клаузата за срок на трудовия договор – че е било налице изключение от правилата по чл. 68,
ал.3 КТ, както и че ищцата е дала изрично писмено съгласие за сключване на трудов договор
със срок по-малко от 1 година.
В тежест на ответника по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ е да докаже при
условията на пълно и главно доказване законността на уволнението, като установи
осъществяване на уволнителното основание.
Ищецът по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ следва да докаже размера на полученото от
него последно пълно месечно брутно трудово възнаграждение преди уволнението, както и
че не е работил през периода, за който претендира обезщетение за оставане без работа
поради уволнението или е работил на по-ниско платена длъжност.
Съдът е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата за наличие
на валидно трудово правоотношение между страните по делото, по силата на което ищецът
е заемал длъжността „Логопед“, както и че със Заповед № 316/31.05.2021г. трудовото
правоотношение било прекратено.
Видно от Заявление от ищцата от 16.10.2020г. до Директора на Д.Л.Ц., тя е заявила
желанието си да бъде назначена на пълен работен ден на позицията „Логопед“, считано от
20.10.2020г.
Видно от Трудов договор № 354/20.10.2020г. ищцата е назначена на длъжност
„Логопед“ в предприятието на ответника, на пълно работно време, за определено време -
20.10.2020г.-31.05.2021г., съгласно клаузата на т.1, изр. 4 от Трудовия договор. Основното
месечно трудово възнаграждение е определено на 1 085 лв. и допълнително възнаграждение
за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 54.25 лв. Уговорено е и
допълнително възнаграждение „за дефектология“ в размер на 40 лв. Служителят се е
задължил да постъпи на работа на 20.10.2020г.
Видно от представеното по делото Заявление от ищцата до Директора на ДЛЦ-гр.
София от 31.05.2021г. ищцата е заявила желание трудовия договор № 354/20.10.2020г. по чл.
2
68, ал.1, т.2 от КТ да бъде прекратен, поради изтичане срока на договора на 01.06.2021г.
Със Заповед № 316/31.05.2021г. на директора на Държавния логопедичен център, на
основание чл. 325, т.3 от КТ и заявление от лицето, трудовото правоотношение с ищцата е
прекратено, считано от 01.06.2021г. Заповедта е връчена на ищцата на 31.05.2021г.
Ответникът е представил по делото конкурсната документация –Заповеди,
формуляри за оценка, за проведен конкурс за заемане на длъжност „Логопед“ в ДЛЦ, видно
от която ищцата е получила общ общо 78,40 точки.
Представен е Правилник за вътрешния трудов ред, утвърден от Директора Я.Д. и
План за управление на човешките ресурси за 2020г. на ответния държавен център.
Представено е Уведомление за ищцата, с което ответникът я кани да се яви на
конкурс за длъжността „Логопед“ , определен за провеждане на 16.08.2021г., както и
Уведомление от 17.09.2021г. от Директора на 33-то ОУ „Санкт Петербург“ /мястото на
работа на ищцата по силата на трудовия договор/ до ДЛЦ, че няма да се възползва от
предоставяната от ДЛЦ услуга.
В откритото съдебно заседание е извършена констатация от оригинала на трудовата
книжка на ищцата, при която е установено, че след прекратяване на трудовия договор с
ответника, за периода 01.06.2021г.-16.08.2021г. няма вписано друго трудово
правоотношение.
Между страните не е формиран спор по делото относно твърдението на ищцата в
исковата молба, че месечното трудово възнаграждение с постоянен характер възлиза на
1 363 лв. от 01.01.2021г.
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпит на свидетели.
При така установеното, се налагат следните правни изводи:
По иска по чл. 74, ал.4 КТ:
Искът за прогласяване за недействителна на основание чл. 74, ал. 4 във връзка с ал. 1
от КТ клаузата на Трудов договор № 354/20.10.2020г., с която се определя срок на договора
20.10.2020г.-31.05.2021г. като противоречаща на чл. 68, ал. 3 и ал. 4 от КТ е основателен.
Началното сключване на срочен трудов договор за определено време е допустимо в
две групи от случаи, посочени съответно в чл.68, ал.3 и ал.4 от КТ. Първата група съдържа
три вида работи - временни сезонни и краткотрайни. Временни са работите, които имат
случаен и еднократен характер спрямо постоянния основен предмет на дейност на
работодателя, който те подпомагат. Тяхната продължителност е от няколко дни до няколко
месеца и се изчерпват с изпълнението им. Сезонни са работите, които зависят от годишното
време, а краткотрайни са работите с епизодичен и кратък срок за изпълнение. Другата
хипотеза е сключване на срочни договори с новопостъпващи работници или служители в
обявени в несъстоятелност или в ликвидация предприятия. Втората група от случаи, при
които може да се сключи срочен трудов договор съгласно чл.68, ал.4 от КТ, е за работи и
дейности, които нямат временен, сезонен или краткотраен характер, а се отнасят до
основния предмет на дейност на работодателя. Това обаче е възможно само по изключение.
Какво представлява изключението е посочено в параграф 1, т.8 ДР на КТ. Според легалната
дефиниция „ изключение“ по смисъла на чл. 68, ал. 4 от КТ е налице при конкретни
икономически, технологически, финансови, пазарни и други обективни причини от подобен
характер, съществуващи към момента на сключване на трудовия договор, посочени в него и
обуславящи срочността му /решения № 61 от 16.06.2020г. по гр.д. № 3437 по описа за 2019г.
на III ГО, № 94 от 17.04.2018 г. по гр.д. №3082 по описа за 2017 г. на IV ГО, № 164 от
3
18.02.2010 г. по гр. д. № 4656 по описа за 2008 г. на I ГО, № 104 от 23.02.2010 г. по гр. д. №
453 по описа за 2009 г. на III ГО на ВКС и много други/.
По делото не са изложени от ответника твърдения и не са представени доказателства,
от които работата на логопеда да може да се окачестви като временна, сезонна или с
краткотраен характер. Затова за длъжността на ищцата не може да се сключва срочен трудов
договор на основание чл.68, ал.3 от КТ.
Допустимо е да се сключи срочен трудов договор по чл.68, ал.4 от КТ, но в такъв
случай обстоятелствата, обосноваващи изключението по смисъла на §1, т.8 от ДР на КТ
трябва да бъдат посочени в трудовия договор. Разпоредбата на чл. 68 КТ е императивна,
поради което следва да се приеме за задължително изискването на § 1, т. 8 от ДР на КТ
обуславящите срочността на трудовия договор обстоятелства да са вписани в трудовия
договор. В този смисъл е трайната практика на ВКС, съдържаща се в решения № 94 от
17.04.2018 г. по гр.д. №3082 по описа за 2017 г. на IV ГО, № 164 от 18.02.2010 г. по гр. д. №
4656 по описа за 2008 г. на I ГО, № 104 от 23.02.2010 г. по гр. д. № 453 по описа за 2009 г. на
III ГО, №104 от 23.02.2010г. по гр.д. 453/2009 на ІІІ ГО на ВКС, № 889 от 29.10.2008 г. на
ВКС по гр. д. № 1730/2006 г. на IV ГО и много други. Трудовият договор между страните не
разкрива такова съдържание. В него не са посочени причините и обстоятелствата,
обуславящи необходимостта от срочност. Тази липса не може да бъде преодоляна в
съдебното производство по оспорване заповедта за уволнение, поради което всички
възражения и доказателства, свързани с недоброто представяне на ищцата на проведения
конкурс и въпреки това назначаването и с оглед епидемичната обстановка, необходимостта
от логопеди, даденото от нея съгласие за това и т.н. не могат да обосноват извод за
действителност на оспорената клауза.
Действително, изложените от ответника обстоятелства, довели до сключването на
трудов договор с определен срок може и да съставляват изключението по смисъла на чл. 68,
вр. §1, т.8 от ДР на КТ, но тези обстоятелства е следвало да бъдат посочени в трудовия
договор между страните. Длъжността „Логопед“ не се твърди и не са представени
доказателства да е временна, нито сезонна, нито представлява краткотрайна услуга, а се
касае за работа, която има постоянен характер. Трудов договор за такава работа може да се
сключи само по изключение по посочени в самия договор причини, които не са
формулирани в случая. Поради това клаузата за срок в трудовия договор между страните
трябва да бъде обявена за недействителна.
Съответно този договор следва да се счита за сключен за неопределено време, поради
което прекратяването му поради изтичане на срока е незаконосъобразно и трябва да бъде
отменено на основание чл.344, ал.1, т. 1 от КТ.
Относно възражението на ответника, че в случая всъщност бил осъществен
фактическия състав на прекратяване на трудовото правоотношение по съгласие на страните
– чл. 325, ал.1, т.1 КТ:
Видно от Заповед № 316/31.05.2021г., трудовото правоотношение е прекратено, като
работодателят е мотивирал прекратяването с „на основание чл. 325, т.3 КТ и заявление на
лицето“. Т.е. работодателят е мотивирал заповедта с посочване на правното основание,
съответстващо на изтичане срока на договора, и подадено заявление от
работника/служителя за прекратяване на трудовия договор на това основание. Никъде в
заповедта не е посочено, че тя се мотивира с постигнато съгласие на страните за
прекратяване на трудовия договор – нито словесно е посочено това, нито е посочена правна
квалификация по чл. 325, ал.1, т.1 КТ, т.е. не може да се приеме, че заповедта за
прекратяване на трудовото правоотношение е мотивирана със съгласие на страните.
Съгласно чл. 195 КТ, уволнителната заповед следва да е мотивирана, като в случая по чл.
325, т.1 КТ е достатъчно да е посочено, че трудовия договор се прекратява по съгласие на
страните или по чл. 325, ал.1, т.1 КТ, което в случая не е направено. Ищцата не е въвела с
4
исковата молба като основание за незаконосъобразност на уволнителната заповед нейната
немотивираност по чл. 195 КТ, но наличието на такова уволнително основание е въведено от
ответника едва с отговора на исковата молба.
Позоваването от ответника на техническа грешка с твърдение, че е налице
прекратяване по взаимно съгласие, а в заповедта грешно е посочено различно основание, е
неоснователно по следните съображения:
Трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие,
когато те са постигнали взаимно съгласие, изразено писмено. Прекратяването на трудовото
правоотношение по реда на чл. 325, т.1 КТ по взаимно съгласие означава, че и двете страни
желаят сключеният между тях трудов договор да прекрати своето действие, считано от
определен момент нататък. Всяка от страните следва да изрази волята си ясно, категорично,
безусловно и свободно. Необходимо е волеизявленията на двете страни за прекратяването на
трудовия договор да съвпаднат, в това число и по отношение на основанието за
прекратяване, датата, от която договорът се счита прекратен и т.н. Предложението за
прекратяване на договора по взаимно съгласие може да бъде направено от всяка от страните
– както от работодателя, така и от работника или служителя. Необходимо е предложението
за прекратяване да бъде направено писмено. Страната, към която е отправено предложение
за прекратяване на трудовия договор по съгласие на страните на основание чл. 325, ал.1, т.1
КТ, следва да вземе отношение по него и да уведоми в 7-дневен срок от получаването му
другата страна дали го приема или не. Ако тя не направи това, смята се, че предложението
не е прието. Страната, към която е отправено предложението, трябва: а) да вземе отношение
по него, т.е. да заяви дали го приема или го отхвърля; б) да уведоми другата страна за своето
становище, като срокът за уведомяване е 7-дневен от получаване на предложението /срокът
е в календарни дни/. Взаимното съгласие означава, че и двете страни желаят сключеният
между тях трудов договор да престане да съществува. Взаимното съгласие се отнася и до
датата, от която трудовият договор се прекратява /в смисъл, че между страните не трябва да
има спор относно това/. Съгласието на работодателя може да се изразява и без отделно
уведомяване на работника или служителя, ако в седемдневен срок е издал заповед за
прекратяване на трудовия договор. Ако в съдебния процес е оспорено основанието по чл.
325, т.1 КТ за прекратяване на договора и във връзка с това оспорване се установи, че не е
изразено писмено категорично и ясно желание за прекратяване на правоотношението по
смисъла на чл. 325, ал.1, т.1 КТ и това не се установява от събраните по делото
доказателства, не може да се приеме, че е постигнато съгласие относно основанието за
прекратяване и последиците от това и следователно, че е налице прекратяване на договора
по взаимно съгласие.
Предложението по чл. 325, т.1 КТ следва да изразява ясно и по безсъмнен начин
волята за прекратяване на трудовия договор, без да е нужно страната да е посочила точния
текст от закона – достатъчно е от изявлението й да следва, че желае трудовото
правоотношение да бъде прекратено. Основание за прекратяване на трудовия договор трябва
да бъде посочено или да следва от текста на изявлението, когато страната по договора
упражнява потестативното си право да го прекрати едностранно на друго основание,
различно от това по чл. 325, ал.1, т.1 КТ, тъй като тогава изявлението й не съставлява
предложение, а уведомяване за прекратяване на трудовото правоотношение и поражда
правни последици от момента на достигането му до адресата. Единствената предвидена в КТ
хипотеза, в която всяка от страните по трудовия договор може да предложи на насрещната
прекратяването му без да сочи причини и без предизвестие е това по чл. 325, ал.1, т.1 КТ.
Основанието по чл. 325, ал.1, т.1 КТ следва да бъде посочено задължително само в
заповедта за уволнение, което в случая не е сторено. Така Решение № 265/15.11.2013г. по
гр.д. № 1383/2012г. на ВКС, IV г.о.
Съотнесено горното към настоящия казус, фактическият състав на прекратяването по
чл. 325, т.1 КТ изисква отправено от работника/служителя писмено безусловно изявление за
5
прекратяване на трудовия договор и писменото му приемане от работодателя, както и
уведомяване на работника/служителя в 7 дневен срок от получаване на предложението.
Дори да се приеме, че заявлението на ищцата от 31.05.2021г., входирано при ответника на
01.06.2021г. съставлява такова предложение за прекратяване на трудовия договор, за да
настъпят правните последици на последното е необходимо писменото му приемане от
работодателя. По делото не се твърди и няма доказателства преди издаване на процесната
заповед работодателят писмено да е приел предложение на ищцата за прекратяване по
взаимно съгласие. Приемането от работодателя може да бъде обективирано и с издаване на
заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, но в която изрично и
непротиворечиво се заявява съгласие трудовия договор да бъде прекратен по съгласие на
страните. В случая в оспорената Заповед такова съгласие няма как да бъде прието, че е
изразено, доколкото нито е посочено, че договорът се прекратява по съгласие на страните,
нито, че се прекратява на основание чл. 325, ал.1, т.1 КТ. Заповедта, с която трудовото
правоотношение се прекратява на основание чл. 325, т.1 КТ има само констативен
ефект – тя констатира настъпило прекратяване при съвпадение на двете насрещни
волеизявления на страните за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие.
Такова съвпадение по делото не се установява, вкл. и от изявлението на работодателя в
процесната заповед. В нея е обективирано само уведомяване от работодателя за
прекратяване на трудовия договор поради изтичане на срока му, а наличието на изрично
заявление на работника/служителя за това не може да санира недействителността на
клаузата за срок и респ. – фактически извършеното уволнение поради изтичане срока на
трудовия договор.
Ето защо съдът приема, че не е осъществен фактическия състав на уволнителното
основание по чл. 325, ал.1, т.1 КТ.
Искът по чл. 344, ал.1, т.1 КТ е основателен.
По исковете по чл. 344 ал.1 т.2 и т.3 КТ:
Предвид обусловеността им от изхода на спора по иска за отмяна на уволнението,
исковете за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност и за
обезщетение за принудителна безработица са основателни и следва да се уважат.
Страните не спорят по размера на дължимото обезщетение за процесния период, за
който посредством констатация от трудовата книжка на ищцата се установи, че е била без
работа.
По разноските:
На осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 6 от ГПК ответникът следва да заплати дължимата ДТ –
376.30 лв., съобразно изхода от производството /240 лв. за неоценяемите искове по чл. 74,
ал.4, чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ и 136.30 лв. за иска по чл. 344, ал.1, т.3 КТ/.
Ищецът не е направил съдебно-деловодни разноски по делото. Претендира се
присъждането на адвокатско възнаграждение в полза на Адвокатско дружество „В. и Л.“,
БУЛСТАТ ........................., чрез адв. Г.В.на на осн. чл. 38, ал.2 ЗА, което възлиза на сумата
от 2 063 лв. с ДДС /720 лв. с ДДС минимално адвокатско възнаграждение по иска по чл. 74,
ал.4 КТ, на основание чл. 7, ал.1, т.4 от НМРАВ; 780 лв. с ДДС минимално адвокатско
възнаграждение по исковете по чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ на основание чл. 7, ал.1, т.1
НМРАВ и 563 лв. с ДДС минимално адвокатско възнаграждение по оценяемия иск по чл.
344, ал.1, т.3 КТ, определен по реда на чл. 7, ал.2, т.2 НМРАВ/.
Мотивиран от горното, Съдът
6
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за недействителна на основание чл. 74, ал.4 КТ клаузата в Трудов договор
№ 354/20.10.2020г. между Д.Л.Ц., БУЛСТАТ ...................., гр. София, ул. ..................... №
..............и Р. Б. АНДР. с ЕГН **********, от гр. София, ул. ...................., бл. ................,
определяща срок на договора 20.10.2020г.-31.05.2021г., поради противоречие с чл. 68, ал.3 и
ал.4 КТ.
ОТМЕНЯ по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ като незаконно уволнението на Р. Б.
АНДР. с ЕГН **********, от гр. София, ул. ...................., бл. ................, извършено със
Заповед № 316/31.05.2021г. на Директора на Д.Л.Ц., БУЛСТАТ ...................., гр. София, ул.
..................... № ..............
ВЪЗСТАНОВЯВА на осн. чл. 344, ал.1, т.2 КТ Р. Б. АНДР. с ЕГН **********, от гр.
София, ул. ...................., бл. ................ на заеманата преди уволнението длъжност - „Логопед“
в Д.Л.Ц., БУЛСТАТ ...................., гр. София, ул. ..................... № ..............
ОСЪЖДА на осн. чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал.1 КТ Д.Л.Ц., БУЛСТАТ
...................., гр. София, ул. ..................... № ..............да заплати на Р. Б. АНДР. с ЕГН
**********, от гр. София, ул. ...................., бл. ................ сумата от 3 407.50 лв. –
обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 01.06.2021г.-
16.08.2021г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 13.07.2021г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА Д.Л.Ц., БУЛСТАТ ...................., гр. София, ул. ..................... № ..............да
заплати на Адвокатско дружество „В. и Л.“, БУЛСТАТ ........................., чрез адв. Г.В.на на
осн. чл. 38, ал.2 ЗА на осн. чл. 38, ал.2 ЗА сумата от 2 063 лв. с ДДС – дължимо адвокатско
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство.
ОСЪЖДА Д.Л.Ц., БУЛСТАТ ...................., гр. София, ул. ..................... № ..............да
заплати, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, по сметка на Софийски Районен Съд дължимата
държавна такса в размер на 376.30 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок, считано от
25.10.2021г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7