№ 6219
гр. София, 06.02.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА МАГДЕЛИНОВА Гражданско дело
№ 20241110126754 по описа за 2024 година
В изпълнение нормата на чл. 140, ал. 1 и ал. 3 от ГПК съдът приема, че исковата
молба е редовна и процесуално допустима, поради което следва да се произнесе по
допускане на доказателствата, да насрочи делото за разглеждане в открито съдебно
заседание и да съобщи на страните проекта си за доклад.
Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 24.04..2025г. от
15,10 часа, за което да се призоват страните и да им се връчи препис от настоящото
определение.
Съобщава на страните проекта си за доклад на делото:
Ищецът И. Л. Пановска, ЕГН**********, предявява иск с правно основание чл. 200
от КТ срещу Специално училище за ученици с нарушено зрение "ЛУИ БРАЙЛ"-СОФИЯ, с
БУЛСТАТ *********, за заплащане на сумата от 42 000 лева - главница, представляващи
обезщетение за неимуществените вреди, които ищецът търпял и продължава да търпи
вследствие на трудова злополука от 08.11.2022 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на злополуката до окончателно изплащане на обезщетението, както и направените
разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че считано от 01.11.2012 г. между И. Л.
Пановска - Велчева и СУ за ученици с нарушено зрение „Луи Брайл“ - София, БУЛСТАТ
********* е налице трудово правоотношение. Твърди се, че по допълнително споразумение
от 01.01.2024 г. била назначена на длъжност „Старши учител на деца с нарушено зрение“ с
основно трудово възнаграждение в размер на 2 183 лв. и допълнително трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 545,75 лв. Сочи, че на
08.11.2022 г. в 09:30 часа през работно време и на работното място на ищцата, в коридор
1
пред класна стая на 56 клас, детето Калоян Георгиев Кривошиев е хванало пети пръст на
лявата й ръка (малкия пръст) и силно го е извило, пръстът се е изкривил в неестествена
позиция, при което усетила много силна болка и потърсила спешна медицинска помощ в
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД. Поддържа, че със съдебно медицинско удостоверение №
850/2022 г., издадено от УМБАЛ „Александровска“ ЕАД на 17.11.2022 г. било констатирано
обективно медицинско състояние, свързано с палпаторна болка по предната повърхност в
областта на лявата раменна става. Поддържа, че отвеждането на лявата мишница встрани от
тялото било ограничено до около 60 градуса, поради нарастваща болезненост в раменната
става, като пети пръст на лявата ръка бил обхванат в твърда обездвижваща шина. Сочи, че в
лист за преглед в КДБ/СО, № 224971/09.11.2022 г., от УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД,
била отразена диагноза по МКБ: травма на екстензорен мускул и сухожилия на друг пръст,
на ниво китка на длан, като била предписана е шина за 35 дни. Поддържа, че били
установени данни за контузия (навяхване, преразтягане) на лявата раменна става; контузия и
преразтягане на пети пръст на лявата ръка и мускулно-сухожилни елементи, участващи в
движението на пръста. Изложени са твърдения, че с Разпореждане на ТП на НОИ - София
град, злополуката от 08.11.2022 г. била приета за трудова. Сочи, че в резултат на трудовата
злополука е получила постоянно разстройство на здравето, като била налице загуба на
хватателната функция на пети пръст на лявата ръка, липса на възстановяване на функцията
на увредения пръст след проведени множество физиотерапевтични процедури и
продължаваща болезненост. Поддържа, че в резултат от трудовата злополука е била в
продължителен отпуск поради временна неработоспособност, както следва: БЛ №
Е20222681177/18.11.2022 г. за периода от 10.11.2022 г. до 23.11.2022 г. - 14 календарни дни; с
БА № Е20222694213 за периода от 24.11.2022 г. до 23.12.2022 г. - 30 календарни дни; БЛ №
Е20222694246 за периода от 24.12.2022 г. до 22.01.2023 г. БЛ №
Е20233240914/13.02.2024 г. за периода от 13.02.2024 г. до 21.02.2024 г. - 9 календарни дни;
БЛ № Е20240910367/05.03.2024 г. и БЛ № 20240910366/05.03.2024 г. за периода от 22.02.2024
г. до 08.03.2024 г. - 16 календарни дни.
Изложени са твърдения, че увреждането е свързано с висока степен на болки и
страдания, като продължително от датата на увреждането: 08.11.2022 г. до момента на
подаване на исковата молба. Сочи, че поставената шина (лонгета), която е носена от ищцата
в периода от 08.11.2022 г. до 18.01.2023 г., е причинила висока степен на болка на ищцата,
като на 21.11.2022 г. сложената шина в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД била сменена и
същата била носена до 18.01.2023 г. Поддържа, че през първата на година след злополуката
ищцата е изпитвала силни интензивни болки, които са пречили на съня, като и към
настоящия момент често не можела да спи нощем и употребявала постоянно
болкоуспокояващи, поради невъзможност на спи от изпитваните болки. Твърди се, че към
настоящия момент хватателната способност на лявата ръка е ограничена, не може да носи
багаж, липсва сила на захвата, изпуска малки предмети, като телефон, докато провежда
разговори, чаши и други свързани с битово обслужване. Изложени са твърдения, че ищцата
е трудоустроена с ЕР на ТЕЛК № 91836/220 от 16.11.2023 г. с 62% нетрудоспособност, като
от допълнението към ЕР на ТЕЛК било видно, че за увреждането на петия пръст на лявата
2
ръка била определена 10% нетрудоспособност до 01.11.2026 г. Поддържа се, че ищцата е
преживяла и преживява нанесената психологична травма, като е изпитвала и изпитва
безпокойство относно това дали ще може да изпълнява качествено и за напред работата на
която разчита за доходи на своето семейство. Психическото страдание се увеличавало от
тревожността за грижите, които ищцата следвала да полага за своята дъщеря, която е с 95%
неработоспособност и диагноза пароноидна шизофрения, като в продължение на една
година грижите за дъщерята на ищцата са поемани от нейния баща, за който ищцата се е
грижила и продължава да се грижи. Сочи се, че ищцата е изпитвала притеснения, тревоги,
потиснатост, безпокойство, чувство за невъзможност да се справи със ситуацията свързана с
обстоятелството, че не може да полага грижа на близките, които разчитат на нея.
Гореописаните болки и страдания, неудобства и затруднения, които ищцата е търпяла и
продължава да търпи, се явяват неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от описаната злополука и с оглед справедливостта, те следва да бъдат
репарирани. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
Ответникът Специално училище за ученици с нарушено зрение „Луи Брайл“, в
законоустановения едномесечен срок, е депозирал отговор на исковата молба, с който
оспорва претенциите на ищеца като неоснователни и със завишен размер. Оспорва
характера и механизма на получените увреждания, описани в исковата молба. Поддържа, че
ищцата не е получила болки в рамото в резултат на инцидента. Сочи, че липсват оплаквания
от ищцата за болки в раменна става, раменния пояс и мишница непосредствено след
инцидента, като подобни оплаквания, се съдържат в амбулаторен лист
№22322202С860/18.11.2022 г., издаден от АИППМП „Д-р Димитър Пеев“ ЕООД, с адрес: гр.
Враца, ул. „Раковски“ 17, който е издаден от личния лекар на ищцата, 10 дни след
злополуката и въз основа на него е издаден болничен лист Е2022 2681177 за временна
неработоспособност, който болничен лист е отменен с Решение на ЛКК №2114/06.12.2022 г.,
на ГП СМПОТ „Отромед“ ООД - Враца (приложение към ИМ, под т.28 от приложени
документи), и поради обстоятелството, че на първоначалния преглед в УМБАЛСМ
„Пирогов“, не се споменава за болка в рамото, която се описва в амбулаторния лист от д-р
Пеев. Оспорва Допълнителното медицинско заключение от 25.08.2023 г., към съдебно-
медицинско удостоверение №850/2022 г. от УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, като се излагат
твърдения, че така описаните увреждания не покрИ.т признаците на „постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живот“, евентуално, че това състояние не е в пряка
причинно-следствена връзка с механизма на допуснатата трудова злополука. Твърди се, че
не са налице претърпените болка и страдание описани като характер и степен в исковата
молба, тъй като противоречат на представените писмени обяснения от самата ищца, а
именно, че същата не е потърсила медицинска помощ в деня на злополуката, тъй като
решила, че ..няма да се обръща към лекар, за един пръст няма да има сериозни проблеми.“, а
едва на следващия ден, посещава спешен кабинет. Излагат се твърдения, че ищцата е
действала в противоречие с изискванията на чл.ЗЗ от ЗБУТ, с вменените и задължения по
длъжностна характеристика и правилата за работа с деца със специални потребности, като
3
врезултат на непрофесионалната реакция, същата е допуснала груба небрежност, довела до
въпросната трудова злополука. По подробно изложени мотиви, моли за отхвърляне на иска
като неоснователен, евентуално да бъде присъдено обезщетение в минимален размер,
съобразно критериите на чл. 52 от ЗЗД. В случай, че бъде присъдено обезщетение на
основание чл.200 от КТ на ищцата, моли да бъдат приспаднати е от него, получените суми
на това основание от застраховки, обезщетения и/или пенсия по общественото осигуряване.
Претендира разноски.
По докладваните искове СЪДЪТ указва следната тежест на доказване:
За да възникне отговорност на работодателя за обезщетяване на причинените на
пострадал от трудова злополука работник или служител неимуществени вреди, трябва в
обективната действителност да са възникнали следните материални предпоставки: 1)
трудова злополука; 2) вреда, водеща до неблагоприятни последици – болки и страдания,
респ. до имуществени загуби и пропуснати ползи и 3) причинно-следствена връзка между
злополуката и причинените имуществени и неимуществени вреди, т. е. причинените болки и
страдания, да са закономерна, естествена последица от злополуката, която е настъпила през
време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа,
извършена в интерес на предприятието. Всички тези юридически факти трябва да бъдат
установени от ищеца, като за първата предпоставка ищецът не сочи доказателства.
За установяване на подлежащите на доказване обстоятелства и на основание чл.157
от ГПК СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ПРИЕМА приложените към отговора на ответника писмени доказателства.
ДАВА възможност на ищеца да изрази становище по възраженията, направени в
писмения отговор и приложените към него писмени доказателства , в срок до насроченото
открито съдебно заседание.
УКАЗВА на ответника в срок до първото по делото открито съдебно заседание да
конкретизира доказателственото си искане по чл. 192 ГПК, като посочи точно кои
документи от преписката по разследването на трудовата злополука желае да бъдат
представени по делото, като посочи какви факти и обстоятелства цели да установи, като му
указва, че при неизпълнение на дадените указания, доказателственото искане ще бъде
оставено без уважение.
ДОПУСКА по реда на чл. 159, ал. 2 ГПК страните по двама свидетели за
установяване обстоятелствата, при които е настъпила злополуката, както и във връзка с
възражението за съпричиняване, в първото по делото заседание, чието явяване следва да се
ангажира от страните, за установяване на неимуществените вреди.
ДОПУСКА на основание чл. 195, ал. 1 ГПК СМЕ, която да отговори на поставените
в исковата молба и отговора въпроси, при депозит в размер на сумата от 600 лева, от които
300 лева, платим от бюджета на съда и 300 лева, платим от ответника в едноседмичен срок
от получаване на съобщението, в който срок следва да се представи и доказателство за
4
внасянето му.
НАЗНАЧАВА за вещо лице д-р К.С., който да се уведоми за изготвяне на
заключението.
НЕ ДОПУСКА въпрос по чл.176 от ГПК, тъй като за установяване на посочените
обстоятелства относно получените обезщетения следва да се ангажират писмени
доказателства.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал.3 от ГПК приканва страните към спогодба, като им
указва, че съгласно чл.78, ал.9 от ГПК при приключване на делото със спогодба половината
от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да използват
и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства – отпада нуждата от
събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът може да поиска да му бъде
възстановена половината от внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
УКАЗВА на ответника, че съгласно чл.238, ал.1 от ГПК ако не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да иска постановяване на неприсъствено решение срещу него или да оттегли
иска.
УКАЗВА на ищеца, че съгласно чл.238, ал.2 от ГПК ответникът може да поиска
прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено
решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище
по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
НА ОСНОВАНИЕ чл.146, ал.3 от ГПК дава възможност на страните в срок до
съдебното заседание да изложат становищата си във връзка с дадените указания и доклада
по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5