№ 5198
гр. София , 02.07.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ в закрито заседание на втори
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Частно гражданско дело
№ 20211110125803 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 417 ГПК.
Образувано е по заявление на ФИРМА за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу ЦВ. С. П. за сумата
от 18967.17 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от
30.11.2019 г. до 23.11.2020 г., съгласно т. 2-ра от Нотариален акт за
учредяване на ипотека № 40, том VI, рег. № 19106, дело № 956 от 2018 г.,
сумата от 42319.50 лв., представляваща наказателна лихва за периода от
30.12.2019 г. до 23.11.2020 г., съгласно т. 2-ра от Нотариален акт за
учредяване на ипотека № 40, том VI, рег. № 19106, дело № 956 от 2018 г.,
сумата от 977.28 лв. представляваща възнаградителна лихва за периода от
30.11.2019 г. до 23.11.2020 г., съгласно т. 2-ра от Нотариален акт за
учредяване на ипотека № 40, том VI, рег. № 19106, дело № 956 от 2018 г.,
сумата от 2180.50 лв., представляваща наказателна лихва за периода от
30.12.2020 г. до 23.11.2020 г., съгласно т. 2-ра от Нотариален акт за
учредяване на ипотека № 40, том VI, рег. № 19106, дело № 956 от 2018 г.,и
2788.90 лв. разноски по делото, а именно: 1288.90 лв. държавна такса и 1500
лв. възнаграждение на адвокат.
Настоящият състав намира, че в случая така подаденото заявление следва
да бъде отхвърлено. В подаденото заявление по чл. 417 от ГПК изрично е
посочено, че се претендират паричните суми по двата договора за заем, тъй
като същите били прекратени. Съгласно решението дадено в т. 4а от
тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. по описа на
ОСГТК на ВКС не са налице основанията за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417, т.2 и 3 ГПК за вземания, основани на упражнено право
на разваляне на договор. Заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК може да
бъде издавана само за вземания за реално изпълнение на договора, за парични
суми, произтичащи от самия договор, но не е допустимо по реда на чл.418, ал.
3 от ГПК да се доказват елементи от фактическия състав, т.е. да се
установява, че договорът е развален. В конкретния случай със заявлението
заявителят не претендира издаване на заповед за изпълнение за парични суми,
удостоверени в документ сред изброените в чл. 417 от ГПК, а преценката за
наличието на предпоставки да издаване на заповед за изпълнение съдът би
следвало да извърши при обсъждане настъпили ли са основания за разваляне
на договора, упражнено ли е право действието на договора да бъде
преустановено, а според приетото Тълкувателно решение не е допустимо чрез
доказателства по чл. 418, ал.3 от ГПК да се доказва наличието на елементи от
фактическия състав, от който възниква вземането, например упражнено право
1
на разваляне на договора. С оглед на гореизложеното така подаденото
заявление следва да бъде отхвърлено.
За пълнота следва да се посочи, че са налице основания да се приеме, че
клаузите, от които заявителят твърди да произтичат задължения на длъжника
за наказателна лихва, са нищожни – както поради неравноправност, така и
поради противоречие с императивни правни норми и добрите нрави, поради
което и същите не биха могли да бъдат източник на тези вземания и да
обосноват дължимостта им, дори и да се приеме, че са обективирани в
документ по чл. 417, т. 3 ГПК.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, подадено от ФИРМА срещу ЦВ. С. П. за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за
сумата от 18967.17 лв., представляваща възнаградителна лихва за периода от
30.11.2019 г. до 23.11.2020 г., съгласно т. 2-ра от Нотариален акт за
учредяване на ипотека № 40, том VI, рег. № 19106, дело № 956 от 2018 г.,
сумата от 42319.50 лв., представляваща наказателна лихва за периода от
30.12.2019 г. до 23.11.2020 г., съгласно т. 2-ра от Нотариален акт за
учредяване на ипотека № 40, том VI, рег. № 19106, дело № 956 от 2018 г.,
сумата от 977.28 лв. представляваща възнаградителна лихва за периода от
30.11.2019 г. до 23.11.2020 г., съгласно т. 2-ра от Нотариален акт за
учредяване на ипотека № 40, том VI, рег. № 19106, дело № 956 от 2018 г.,
сумата от 2180.50 лв., представляваща наказателна лихва за периода от
30.12.2020 г. до 23.11.2020 г., съгласно т. 2-ра от Нотариален акт за
учредяване на ипотека № 40, том VI, рег. № 19106, дело № 956 от 2018 г.,и
2788.90 лв. разноски по делото, а именно: 1288.90 лв. държавна такса и 1500
лв. възнаграждение на адвокат.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2