Р Е Ш Е Н И Е
№
260359/23.09.2020 г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII с-в, в публично
заседание на осемнадесети август две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: И. СТОЙНОВ
при секретар Валентина Милчева
като разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 21037 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по настоящото дело е образувано по подадена искова молба от Е.Н.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, aп. 5, чрез адв.
М.П., срещу „*, „П.Б.м.ф." АД, ЕИК *,
с адрес на управление:*** и „*.
Ищецът
Е.Н.С. е предявил против „*“, „П.Б.м.ф.“ АД и „* (*) обективно кумулативно
субективно съединени осъдителни искове за осъждане на ответниците да му заплатят
сумата от 93 154 щатски долара, представляващи обезщетение за нетрудоспособност
в резултат на трудова злополука, претърпяна на 24.12.2016 г. по време на работа
на борда на кораб „Богдан", ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаване на исковата молба /23.12.2019 г./ до окончателното изплащане
на задължението и сумата от 27 946 щатски долара, представляващи обезщетение за
забавено плащане на сумата от 93 154 щатски долара за периода от 12.2016 г. до
23.12.2019 г. в размер на законната лихва върху същата сума.
В
условията на евентуалност, в случай, че се приеме, че лечението на ищеца не е
приключило, поради което годността му за работа на кораб не може да бъде
преценена, предявява иск за осъждане на ответниците да му заплатят солидарно
сумата от 12 213 щатски долара, представляваща обезщетение за временна
нетрудоспособност за периода февруари 2018 г. - декември 2019 г., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба
/23.12.2019 г./ до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че по силата трудов договор от
04.08.2016 г., сключен с първия ответник като корабособственик, е бил назначен
на длъжността „моряк-стюард" на кораб „*", плаващ под * флаг, с
основно месечно трудово възнаграждение в размер на 531 щатски долара. Излага,
че съгласно чл.5.2 от посочения трудов договор, за част от него ще се счита и
Колективния трудов договор, сключен между първия ответник „*“ и Моряшки
синдикат от 16.05.2016 г. Ищецът твърди, че по време на изпълнението на
задълженията по трудовия му договор, на 24.12.2016 г., при много лошо време със силен вятър край бреговете на
Англия, е бил изпратен от капитана на
палубата за почистване на хамбарите на кораба. След падане от височина около 2,5
м. получил фрактура на двата крака: десен крак - счупване в областта на
коляното (странично тибиално плато), ляв крак-
депресионна фрактура на тибия и раздробяване на
костта на петата. Постъпил в британска болница, където на 28.12.2016 г. била
извършена хирургическа операция, като костите на лявата му пета са били
наместени, а костите на десния крак били фиксирани с метални импланти. След
приключване на болничното лечение бил репатриран в България, където лечението
му продължило амбулаторно. Дясното му коляно и лявата му пета останали имобилизирани с гипс в продължение на около 4 месеца, а той
се придвижвал с патерици. Сочи, че през 2017 г. и 2018 г. е претърпял множество
медицински прегледи, в резултат от които била установена остеопороза (атрофия
на Зудек) в областта на дясното коляно и лявото
ходило, мускулна атрофия и ограничен обем на движението в дясната колянна става
и в глезените. Заявява, че с експертно решение № * г. на ТЕЛК при МБАЛ „Света
Марина", Варна, му била определена 55% нетрудоспособност за срок от една
година. С експертно решение № * г. на ТЕЛК при МБАЛ „Света Анна – Варна“ на
ищеца била определена 22,5% нетрудоспособност. Експертното решение приемало, че
ищецът не може да работи тежък физически труд и в условията на статодинамично натоварване. С оглед настъпилите увреди,
довели до негодност за служба на кораб, намира, че има право на обезщетение за
100% нетрудоспособност, съгласно чл. 24.4 от Колективния договор, възлизащо на
93 154 щатски долара. До м.януари 2018 г. включително първият ответник заплащал
на ищеца обезщетение за временна нетрудоспособност в размер на 531 щатски
месечно. На 30.03.2018 г. първият и
вторият ответник уведомили ищеца, че го считат за напълно здрав и
отказват да му платят обезщетение за нетрудоспособност, което обусловило
необходимостта от предявяването на настоящия иск. Ищецът поддържа, че
ответниците отговарят солидарно за плащането на дължимото обезщетение, тъй като
първият ответник е собственик на кораба „*“ и работодател на Ищеца по трудовия
договор; вторият ответник има задълженията и отговорностите на корабособственик
съгласно чл. II, ал. 1(j) от Морската трудова конвенция от 2006 г., а третият
ответник е застраховател на отговорността на корабособственика и изрично е
потвърдил тази си отговорност към ищеца с издадена застрахователна гаранция от
11.04.2017 г. С оглед изложеното сезира съда с искане да постанови съдебно
решение, с което да уважи предявената искова претенция, както и за присъждане
на направените по делото разноски. В съдебно заседание поддържа исковете.
Подробно излага становище по същество на спора относно приложимостта на
малтийското право, действието на КТД спрямо ищеца, неприложимост на КСО и
изискването за регистриране на трудова злополука, както и за това, че е
доказана негодността на ищеца за работа. Представя писмена защита.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор
на исковата молба от ответника „*“, в който се изразява становище за
неоснователност на иска. Намира, че липсва регистрирана в законоустановения
срок по надлежния ред трудова злополука, съгласно действащото българско
законодателство, тъй като по делото не е представено разпореждане на органа по
чл. 60, ал. 1 КСО, с което да е прието, че злополуката е трудова. Намира за
недоказано твърдението, че ищецът е членувал в Моряшки синдикат Варна и
следователно не може да се ползва от договорените в Колективния трудов договор
от 16.05.2016 г. обезщетения. Поддържа, че ищецът не е доказал, че е извършено
удостоверяване на здравословното му състояние по реда на чл. 24.2 от КТД, в
който е уговорена процедурата, по която се определя работоспособността на
моряка. Доколкото счита наличието на трудова злополука за недоказано, намира за
неоснователни предявените искове за заплащане на обезщетение за претърпени от
ищеца неимуществени вреди, както и акцесорния иск за обезщетение за забава.
Изразява становище, че застрахователят не следва да носи имуществена
отговорност въз основа на събитие, чийто фактически състав не отговаря на
условията, посочени в КЗ. Поддържа, че
издаденият застрахователен сертификат с посочена гаранция е предвиден за
случаите, когато корабособственикът не е в състояние да плаща, а по делото
липсват данни последният да е изпаднал в неплатежоспособност. Позовава се на
Етапна епикриза от 11.01.2018 г. и Амбулаторен лист №126/11.01.2018 г., въз
основа на които счита, че ищецът е здрав и не се нуждае от по-нататъшно
лечение, поради което е преустановено заплащането на обезщетенията за
неработоспособност. Настоява за отхвърляне на предявените искове като неоснователни
и недоказани. В съдебно заседание моли за отхвърляне на иска и присъждане на
разноски. Представя писмена защита.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор
на исковата молба от ответника „П.Б.м.ф.“ АД в който се изразява становище
за недопустимост, както и за
неоснователност на предявената искова претенция, като същата се оспорва по
основание и размер. Ответникът излага твърдения, че предявения иск е
недопустим, доколкото ответникът не е корабособственик, нито беърбоут чартьор на м/к Богдан,
от което следва, че не е и работодател на ищеца. Намира, че корабособственик и
съответно-работодател на ищеца е „*“. Привежда доводи, аналогични на изложените
в отговора на първия ответник, а именно: за липса на регистрирана в
законоустановения срок по надлежния ред трудова злополука, съгласно действащото
българско законодателство; за липса на доказателства, че ищецът е членувал в
Моряшки синдикат-Варна; за непредставяне от страна на ищеца на доказателства за
извършено удостоверяване на здравословното му състояние по реда на чл .24.2 от Колективния трудов договор от 16.05.2019 г.; за
липса на разпореждане на органа по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което да е прието,
че се касае за трудова злополука; възразява срещу насочването на претенцията за
обезщетение към застрахователя; изразява становище, че ищецът е здрав и не се
нуждае от по-нататъшно лечение. Моли за отхвърляне на предявените искове като
неоснователни и недоказани. В съдебно заседание поддържа отговора. Излага
съображения, че по КТД има процедура за установяване годността на моряка, която
е спазена. Същият е годен за работа, поради което не му се дължи обезщетение.
Представя писмена защита.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на
исковата молба от ответника „*)“, в който също се изразява становище за
недопустимост на предявените искове поради неподсъдност на българския съд,
както и за неоснователност и недоказаност на претенциите. Третият ответник
поддържа, че ищецът е сключил моряшки трудов договор с работодател-
регистрираното в Република * дружество „*“. Намира, че е налице договореност
между страните по трудовия договор за приложение към него на малтийското
законодателство, като се позовава и на разпоредбата на чл.12 от българския
Кодекс на търговското корабоплаване. Счита за компетентен да разгледа спора
съответния съд в Република *. Изразява становище, че дори и делото да се
разгледа от Варненски районен съд, то приложимо по делото е малтийското
материално право, което ще наложи да се издирят съответните материално-правни
норми на Република *. В условията на евентуалност, в случай, че съдът приеме за
разглеждане делото, моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Изтъква, че съгласно чл. 24.2 от КТД претендираната неработоспособност следва
да се удостовери от медицински специалист, посочен от работодателя, като при
несъгласие с оценката от страна на медицински специалист, посочен от или от
името на моряка, се определя трети медицински специалист съвместно от „*“ и
моряка, чието заключение ще бъде окончателно и задължително и за двете страни.
Твърди, че работодателят е канил ищеца да се явява за преглед пред определени
от дружеството медицински специалисти, на които покани С. се е отзовавал. Сочи,
че ищецът е бил поканен и се е явил на преглед на 05.09.2017 г. при д-р * в ДКЦ
5 „Св. Екатерина“, като изводът на медицинския специалист е бил, че състоянието
на ищеца се подобрява, но че лечението все още не е приключило. Поради това
работодателят продължил редовно да изплаща и след 05.09.2017 г. дължимото
обезщетение в размер на месечната основна заплата на моряка съгласно чл. 22.3
от Колективния трудов договор. На 15.12.2017 г. работодателят определил следващият преглед за състоянието
на моряка да се извърши от д-р * на 12.12.2017 г.,
като ищецът изпълнил дадените му указания и му била издадена съответно етапна
епикриза и амбулаторен лист. Последващ преглед бил предвиден и на 11.01.2018 г.,
като в изготвената след прегледа Етапната епикриза се приемало, че ищецът е
вече напълно възстановен и не му се налага последващо лечение, поради което от
посочената дата работодателят преустановил изплащането на обезщетението по чл.
22.3 от Колективния трудов договор. Поддържа, че при несъгласие от страна на
ищеца с последната епикриза, същият е следвало да предприеме съответните
предписани в чл. 24.2 от Колективния трудов договор действия, но той не е
предприел такива. По изложените съображения счита за напълно неоснователен и
заведения от ищеца иск в условията на евентуалност за заплащане на обезщетение
по силата на чл. 22.3 от Колективния трудов договор, тъй като според цитираната
клауза основните заплати се изплащат докато пострадалото морско лице (морякът)
бъде излекувано, или до издаването на медицинско заключение за трайна
нетрудоспособност. На следващо място третият ответник изразява несъгласие с
твърденията на ищеца, че солидарната отговорност на взаимозастрахователно
дружество „*“ произтича като поръчител на другите ответници по силата на
Стандарт А4.2.1 (б) от Морската трудова конвенция, като сочи, че измененията в
Морската трудова конвенция (изготвени и одобрени от Международната трудова
конференция на нейната 103-та сесия в Женева, 11 юни, 2014 г.), по силата на
които започна да се изисква издаването на сертификати (удостоверения) за
застраховка или друга финансова гаранция във връзка с отговорността на
корабособствениците съгласно изискванията на Правило 4.2, Стандарт А4.2.1,
параграф 1 (б) от Морската Трудова конвенция, са влезли в сила едва на
18.01.2017 г. и следователно такива сертификати (удостоверения) не са
съществували към датата на процесния инцидент. Поддържа също, че вторият
ответник „П.Б.М.Ф." АД е действал само и единствено като мениджър на
кораба „Богдан“, като е извършвал всички правни действия от името и за сметка
на *“. Твърди, че взаимозастрахователното дружество „*" са се ангажирали с
гаранция във връзка с кораб „*" не по отношение на „П.Б.М.Ф." АД, а
само и единствено по отношение на корабособственика „*“, като се позовава на
приложено по делото Писмо за ангажимент от „*" с дата 11.04.2017 г.
Доколкото счита, че работодателят и корабособственик *“ не дължи претендираните
от ищеца обезщетения, намира и че няма основание да се търси такова обезщетение
и от третия ответник в качеството му на финансов гарант на „*“. Ето защо
ответникът моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените от
ищеца искове като неоснователни и недоказани. В съдебно заседание поддържа
отговора. Сочи, че към момента на възникване на инцидентна не е бил налице
сертификат, който да ангажира отговорността на застрахователя. По отношение на
приложимото право съдът е квалифицирал иска по чл. 200 КТ, поради което и
приложимото право е българското, а липсва спазване на процедурата по КСО за
констатиране на трудовата злополука. Представя писмена защита.
Настоящият състав на
съда, въз основа на твърденията и
възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по
вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:
Не е
спорно между страните и от представените по делото доказателства се установява,
че ищецът Е.Н.С. е работил като моряк на борда на кораба *, собственост на
ответника „*“, плаващ под * флаг, за периода 12.08.2016 г. – 24.12.2016 г.
Ищецът е бил нает на работа със сключен на 04.08.2016 г. трудов договор за срок
от 6 месеца на длъжност моряк-стюард с основна месечна заплата 531 щатски
долара. В Договора е записано, че колективния трудов договор от 16.05.2016 г.
между * ЛТД и Моряшки синдикат се счита сключен и представлява част от трудовия
договор на ищеца. На 24.12.2016 г. на борда на кораба ищецът е претърпял
инцидент след падане от голяма височина.
От
медицински доклад от 10.01.2017 г. се установява, че вследствие на падане от
височина 2,5 метра лицето чувства силна болка в двата крака. Не може да движи
десния крак. Глезенът на велия крак е подут, силна болка в дясното коляно,
десният крак не може да стои в изправена позиция. Поставена е диагноза дясно
странично тибиално плато и ляво фрактура на костта на
петата, депресионна фрактура на дясна тибия и
раздробена фрактура на костта на петата. Болният се нуждае от освобождаване от
работа за период от 6 седмици и хоспитализация на пациента.
От план
за изписване на Националната здравна служба с дата 12.01.2017 г. се установява,
че пациентът е приет по спешност на 24.12.2016 г. след падане през люковото закритие на трюма на кораб, спасен от лодка на Кралската
национална спасителна служба. Пациентът е издухан от вятъра и пада на краката
си от височина 6 метра, което е довело до болка в дясното колято
и левия глезен. Лекуван е за 6 седмици и да се избягват физически натоварвания.
КТ е показал дясно латерално тибиално плато и петна
кост, депресия на дясна тибия и фрактура на лявата
петна кост. Проведена открита редукция и вътрешна фиксация
на дясното латерално тибиално плато с ВСР гранули,
фиксиращи планки на 28 декември. Поставена неносеща скоба за 6 седмици.
Фрактурата на петната кост обработена консервативно с неносеща отливка за 6
седмици. Може да се завърне в България, препоръчано посещение в най-близкото
болнично заведение за поставяне на нова отливка.
Във
връзка с травмата на ищеца е представен амбулаторен лист № 154/01.02.2017 г. на
д-р *, от който се установява, че на 24.12.2016 г. е претърпял травма от падане
от височина от около два метра и половина на кораб „“ и е получил фрактура на
коляното. Опериран е на 28.12.2016 г., като е поставена метална остиосинтеза. Лява петна кост е лекувана с гипсова имобилизация. Оплаква се от болки в областта на лявата пета
и дясно коляна. Пациентът се придвижва с патерици.
От
рапорт на д-р от 04.04.2017 г. се установява, че на
24.12.2016 г. по време на работа ищецът е получил травма със счупване на лява
петна кост и на латералния кондил на дясна тибия. Колянното счупване е
лекувано оперативно, а счупването на петата- с гипсова имобилизация.
Гипсът е снет на 15.03.2017 г. Пациентът се движи с две патерици, продължава да
ползва шарнирна колянна ортеза. Оплаква се от болки в
лява пета. От рентгенографиите от 15.03.2017 г. се
установява консолидирана фрактура на латерален тибиален
кондил в дясно – стабилна остеосинтеза,
таламична фрактура на лява пета, консолидирана в умерена
плановалгустна дислокация, инактивитетна
остеопороза. Лечението е продължило при щадящо натоварване с две патерици, ортопедичнио стелки и ЛФК. Постепенно прогресиращо
натоварване за следващите три месеца. Временно нетрудоспособен.
От
експертно решение от г. на ТЕЛК към МБАЛ „Света Марина“ се установява контрактура на дясна колянна става при вътреставна
фактура на десен крус. Спадане на свода на ходилото.
Намаление на слухва на ляво ухо. Работоспособността е
оценена на 55 % за срок до 01.07.2018 г.
От
експертно решение г. на ТЕЛК към МБАЛ „Света Марина“ се установява 22,5 %
трайно намалена работоспособност за срок до 01.06.2019 г. Противопоказни условия
на труд са тежък физически труд, статодинамично
натоварване ДК.
От
амбулаторен лист от 29.07.2019 г. на д-р се установява, че дясно коляно спокоен
постоперативен цикатрикс. Спонтанна и плапаторна болка в областта на пателарното
сухожилие. Движения ограничени в крайните си фази. Лява пета с палпаторна болезненост. Препоръчва се отстраняване на МО по
преценка на пациента.
От
етапна епикриза от 05.09.2017 г. на ДКЦ Варна се установява диагноза – счупване
на горния край на тибията, счупване на петната кост.
Прави се извод, че лечението още не е приключило предвид наличието на метална остиосинтеза от една страна и локална остеопороза заедно с ригидността на околоставните
мускули от друга. Остеопорозата и ригидността
на мускулатурата се дължат основно на продължителната имобилизация.
Преди отстраняването на остеосинтезния материал и
лечението на ригидността на мускулите и остеопорозата, не могат да се отчетат късните последици от
травмата, които са меродавни за трайната неработоспособност. Препоръчано е да
се направи нова ъглометрия след три месеца, за да се
установи обемът на движения в засегнатите стави предвид възстановяването на
мускулните контръктури и на костната плътност.
Между
страните е водена кореспонденция, от която се установява, че са уведомени и не
оспорват злополуката, както и че е налице застрахователна полица по отношение
на отговорността на корабособственика. След приключване на лечението на моряка
ще бъдат платени обезщетения съгласно колективния трудов договор от 16.05.2016
г. От кореспонденцията се установява още, че считат, че с медицинско заключение
от 11.01.2017 г. отношенията във връзка с увреждането на ищеца са прекратени и
всички обезщетения са заплатени. Искат връщане на гаранцията. Адвокат П. от
името на ищеца подава ново писмо, с което не приема становището на ответника за
оздравяването на ищеца и иска продължаване на плащанията.
изпращат
писмо до ищеца за явяването му на 05.09.2017 г. за ново освидетелстване,
доколкото представените документи не са съобразно процедурата по КТД. Поискано
е ново явяване на ищеца на 12.12.2017 г. и на
11.01.2018 г.
В
съдебно заседание е представени медицински рапорт от 22.01.2020 г. от МЦ
„Морска медицина Трансмед“ се установява, че
моментното състояние на пациента Е.С. не позволява същият да изпълнява
трудовите си задължения като моряк. Същият е негоден за работа по море.
Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият
състав на съда формира следните правни
изводи:
С доклада по делото съдът
е квалифицирал предявените искове по чл. 200 КТ и чл. 86 ЗЗД и е приел за
приложимо българското право. Съобразно разпределената в процеса доказателствена
тежест ищецът е следвало да установи, че с първия и втория ответник са се
намирали към момента на увреждането в правоотношения по сключен моряшки договор;
че увреждането представлява трудова злополука, в резултат на което са настъпили
вреди, техния размер, както и наличието на причинна връзка между вредите и
трудовата злополука; изискуемост на задължението и размер на мораторната лихва
върху главницата.
Между страните няма спор,
че ищецът е претърпял злополука и на същия е проведено продължително лечение
във връзка с уврежданията получени от нея Спорните въпроса са по отношение на
приложимото право, дали е следвало злополуката да бъде регистрирана по реда на
КСО, дали КТД от 2016 г. е следвало да се прилага за ищеца и дали същият е
оздравял, поради което и не е следвало да му се изплащат повече обезщетения от
работодателя.
Настоящият състав намира,
че доколкото е прието, че исковете за обезщетение от претърпяна трудова
злополука ще се разглеждат по реда на българското право, то с решението не може
да се ревизира този извод и в случая би следвало да са приложими разпоредбите
на чл. 200 КТ и чл. 60 КСО.
В разпоредбите на чл. 57
и следващите от Кодекса за социално осигуряване е предвидена процедура по
деклариране, разследване и квалифициране на злополуката като трудова, която е
детайлизирана в Наредба за установяване, разследване, регистриране и отчитане
на трудовите злополуки. В чл. 57,ал. 1 КСО е установено задължение за
осигурителя в срок от три работни дни да декларира пред териториалното
поделение на НОИ всяка трудова злополука. Съгласно чл. 57,ал. 2 КСО ако
осигурителят не декларира злополуката пострадалият или неговите наследници имат
право в срок от една година от злополуката да я декларират пред териториалното
поделение на НОИ. В чл. 58 КСО, съответно в посочената Наредба за установяване,
разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополука е уреден редът и
обхвата на разследването на трудовата злополука, извършвано от териториалното
поделение на НОИ. След приключване на разследването длъжностното лице,
определено от ръководителя на Териториалното поделение на НОИ, въз основа на
документите в досието в 7-дневен срок от декларирането издава разпореждане за
приемане или неприемане на злополуката за трудова – чл. 60,ал. 1 КСО.
Разпореждането на органа по чл. 60, ал.1 КСО представлява индивидуален
административен акт относно наличието или не на трудова злополука и е официален
удостоверителен документ за установените в него факти. Липсата на влязъл в сила
индивидуален административен акт относно наличието на трудова злополука е
пречка за уважаване на исковете по чл.200,ал.1 КТ, тъй като не е налице елемент
от фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя по този
текст. Установяването на факта на трудовата злополука не може да се извърши по
съдебен ред, тъй като е предвиден специален административен ред, който не може
да бъде игнориран. Липсата на влязло в сила разпореждане на органа по чл.60,ал.1 КСО не дава възможност на ищеца да предизвика установяване на трудова злополука
в рамките на съдебното исково производство. В този смисъл е установената трайна
практика на ВКС, а именно решение № 31/02.02.2011 г.
по гр.дело № 1894/2009 г. на ВКС, IV г.о., решение № 109/12.03.2012 г. по
гр.дело № 622/2011 г. на ВКС, IV г.о., решение № 753/28.01.2011 г. по гр.дело №
457/2010 г. на ВКС, III г., решение № 339/10.10.2011
г. по гр.дело № 859/2010 г. на ВКС, IV г.о. и др., всички постановени по чл.290 ГПК.
В случая по делото не се
установи регистрирането на трудова злополука от страна на работодателя или на
ищеца, поради което липсата на влязъл в сила индивидуален административен акт
относно наличието на трудова злополука е пречка за уважаване на исковете по чл.
200, ал. 1 КТ. Само на това основание исковете следва да се отхвърлят.
На второ място съдът
приема, че от индивидуалния трудов договор на ищеца следва, че спрямо него е
приложим колективния трудов договор, сключен между Моряшкия синдикат и от
16.05.2016 г. Съгласно чл. 22.4 от Договора като доказателство за продължаващо
право на обезщетение за временна нетрудоспособност ще бъдат представяни
удостоверителни медицински доклади, заверени, когато е необходимо, от определен
от компанията лекар. Ако лекар, посочен от моряка, не е съгласен с оценката,
трети лекар ще бъде определен съвместно от компанията и моряка и неговото
решение ще бъде окончателно и обвързващо от двете страни. Аналогична е и
разпоредбата на чл. 24.2 от Договора. В случая е удостоверено от посочени от
работодателя лекари, че ищецът се е възстановил, поради което и е спряно
изплащането на обезщетения във връзка със злополуката. Ако ищецът не е бил
съгласен с констатациите на лекарите е следвало да се позове на тази процедура
и да посочи друг лекар, като при разлика в констатациите им да се избере трети
лекар от двете страни. Няма данни по делото това да е сторено, поради което и
правилно работодателят е спрял да плаща обезщетения, а нарушаването на
процедурата в колективния трудов договор не може да се санира
с последващо представени доказателства за негодност на лицето да извършва
работа.
В заключение предявените
главни и евентуални искове са неоснователни и следва да се отхвърлят изцяло.
Съобразно изхода от спора
в тежест на ищеца следва да се възложат претендираните от ответниците разноски
в производството. претендират 600 лв. за адвокатско възнаграждение. Параходство
БМФ претендират 75 лв. за превод на документи, 5 лв. държавна такса за издаване
на СУ и 600 лв. юрисконсултско възнаграждение. претендират 8 410,07 лв.
адвокатско възнаграждение. Ищецът е релевирал своевременно възражение за
прекомерност на хонорара на последния ответник. Общият размер на претенцията е
121 100 щатски долара, които се равняват на 213 861,39 лв., при курс
на щатския долар към 23.12.2019 г. от 1,76599. Минималното адвокатско
възнаграждение според материалния интерес съобразно чл. 7, ал. 2, т. 5 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. е в размер на 5 807,23 лв. Претендираните от
„“ разноски за заплатено адвокатско възнаграждение следва да се редуцират до
този размер. Останалите претендирани от ответниците разноски се дължат от ищеца
и същият следва да бъде осъден да ги заплати. За образуване на делото съобразно
цената на исковете се дължи държавна такса в размер на 8 554,46 лв. Съгласно
чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК ищците работници по искове произтичащи от трудови
правоотношения не внасят такси и разноски за производството. Същите се поемат
от бюджета на съда на основание чл. 83, ал. 3 ГПК. Не е необходимо изрично
произнасяне на съда за освобождаването на страната от такси и разноски,
доколкото такова освобождаване следва по силата на закона. В този смисъл
държавната такса следва да остане за сметка на Бюджета на съдебната власт.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Е.Н.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, aп.*, срещу „дружество*, регистрирано в*, „П.Б.м.ф." АД, ЕИК*, с адрес на управление:*** и „)'' -
дружество, регистрирано в, с адрес на управление, обективно кумулативно субективно съединени
осъдителни искове за СОЛИДАРНО ОСЪЖДАНЕ на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 93 154 щатски долара, представляващи
обезщетение за нетрудоспособност в резултат на трудова злополука, претърпяна на
24.12.2016 г. по време на работа на борда на кораб „", ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба /23.12.2019 г./
до окончателното изплащане на задължението и сумата от 27 946 щатски долара, представляващи обезщетение за забавено
плащане на сумата от 93 154 щатски долара за периода от 12.2016 г. до
23.12.2019 г. в размер на законната лихва върху същата сума, на основание чл.
200 КТ и чл. 86 ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Е.Н.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, aп.*, дружество, регистрирано в*, с адрес на управление:, „П.Б.м.ф."
АД, ЕИК*, с адрес на управление:*** и „''
- дружество, регистрирано в, с адрес на управление, обективно кумулативно
субективно съединени осъдителни искове за СОЛИДАРНО ОСЪЖДАНЕ на ответниците да
заплатят на ищеца сумата от 12 213
щатски долара, представляваща обезщетение за временна нетрудоспособност за
периода февруари 2018 г. - декември 2019 г., ведно със законната лихва върху
тази сума от датата на подаване на исковата молба /23.12.2019 г./ до
окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 200 КТ и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА Е.Н.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
aп.*,
ДА ЗАПЛАТИ на дружество*, регистрирано в, с адрес на управление, сумата от 600 лв. /шестстотин лева/, представляваща сторените от ответника в
настоящото производство съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Е.Н.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
aп.*,
ДА ЗАПЛАТИ на „П.Б.м.ф." АД, ЕИК*, с адрес на
управление:***, сумата от 680 лв. /шестстотин и осемдесет лева/,
представляваща сторените от ответника в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски за юрисконсултско възнаграждение, преводи на документи и държавни
такси, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА Е.Н.С., ЕГН **********, с адрес: ***,
aп.*,
ДА ЗАПЛАТИ на „- дружество, регистрирано в *, с адрес на управление *, сумата от 5 807,23 лв. /пет хиляди осемстотин и седем лева и двадесет и три
стотинки/, представляваща сторените от ответника в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС
от решението да се
обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН
СЪД: