Р Е Ш Е Н И Е
№ 677
Гр. Плeвен, 29.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛЕВЕН, ІІ касационен състав, в публично заседание на двадесет
и девети септември две хиляди
и двадесета година в състав:
Председател: Даниела
Дилова
Членове: Цветелина Кънева
Снежина Иванова
при секретар Цветанка Дачева и с участието на прокурора Иван
Шарков, като разгледа
докладваното от съдия Дилова к.а.н.д. № 719 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по чл. 63 ЗАНН, във връзка с
чл. 208 и сл. от АПК.
Производството
по делото е образувано по касационна жалба подадена от В.Б.П. чрез адв. Хр. Т. против решение № 353/09.07.2020г.
по НАХД 169/2020г по описа на РС Плевен, с което е потвърдено наказателно постановление № 478868-F504093 от 29.11.2019 г., издадено от директор на
ТД на НАП
В.Търново офис Плевен,
с което на В. П. в качеството на
представляващ юридическо
лице подлежащо на облагане по реда на ЗКПО „В. 92“ ЕООД ЕИК *********, затова че не е подала Годишна данъчна декларация по чл.
92 от ЗКПО за финансовата 2018г. в законоустановения срок до 31.03.2019г., на основание чл. 264, ал.1, вр. чл. 261 ЗКПО, за нарушение
по чл. 92 ал.2 ЗКПО и е наложена
глоба в размер на 200 лв. Според
касатора обжалваното решение е постановено в противоречие с процесуалния и
материалния закон и при допуснати съществени процесуални
нарушения, а наложеното наказание се явява несправедливо. Твърди се, че съдебното решение е
постановено в противоречие със събраните по делото доказателства. В жалбата се
твърди, че дружеството не е извършвало дейност под управлението на В.П., а посочените от НАП факти за отчетени обороти
единствено от фискално устройство с № DY398959,
регистрирано на адрес ул. „Д.Попов“ № 10- цветарски магазин не са от дейност
извършвана със знанието и съгласието на управителя. Сочи, че от оборотите на
официално регистрирания от В.П. фискален апарат няма приложени от НАП отчетени
обороти, а отчетените обороти от второто фискално устройство не са извършени
под управлението на В.П., а са резултат от действия на трети лица, които са
злоупотребили с чужда фирма извършвайки стопанска дейност без знанието и
съгласието на управителя. Твърди се, че съдът не е изяснил посочените от
жалбоподателката факти и обстоятелства, включително извършено ли е нарушение,
извършено ли е виновно и степента на обществена опасност. Излага доводи, че
съдът не е изпълнил задължението си по чл. 13 от НПК съгласно който съдиите са
длъжни да вземат всички мерки за да осигурят разкриването на обективната
истина, при спазване на принципа, че всеки е невинен до доказване на
противното. Твърди се, че при постановяване на съдебния акт съдът не е обсъдил
показанията на актосъставителя, от които се установява, че нарушението е
установено чрез справка в информационната система на НАП. Твърди се, че изводът
на съда, че наказателното постановление е издадено при спазване на
процесуалните срокове по чл. 34 от ЗАНН е неправилен, тъй като според
жалбоподателя тримесечния срок е започнал да тече на 01.04.2019г и е изтекъл на
01.07.2019г., а АУАН е съставен след този срок. Твърди, че изводът на съда
относно приложението на чл. 28 от ЗАНН е неправилен, тъй като липсват данни за
виновно извършено нарушение и в контекста на това, че управителят на
дружеството не е извършвал търговска дейност с фирмата нито е регистрирал второ
фискално устройство на което са отчетени обороти. Моли съда да отмени решението
на РС Плевен и постанови друго, с което да отмени изцяло обжалваното
наказателно постановление.
В
съдебно заседание касатора се представлява отадв. Хр.Т., който поддържа
касационната жалба.
Ответникът ТД на НАП В.Търново се
представлява от юрк. Гатев, който изразява становище, че решението на ПлРС е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение, че жалбата е неоснователна, а
решението на районния съд е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
Административен
съд Плевен
ІІ касационен състав,
намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от
страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е
процесуално допустима.Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК настоящият
съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на решението,
а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността, допустимостта и
съответствието на решението с материалния закон.
Съдебното решение не страда от посочените пороци и е
съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му,
съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, която е подробно
описана и не следва да се преповтаря. Настоящият съдебен състав намира за
неоснователни оплакванията за неправилен анализ от страна на въззивния съд на събраните
по делото доказателства. В обжалваното решение е направен цялостен анализ на
събраните гласни и писмени доказателства и съдът е изложил мотиви в достатъчен
обем, от които може да се направи извод, че фактическата обстановка, описана в
АУАН е достоверна. Настоящият съдебен състав напълно споделя изложените
мотиви във въззивния съдебен акт, поради което не намира за нужно да ги
преповтаря с оглед разпоредбата на чл.221, ал.2 от АПК.
Нормата на чл. 92, ал.1 и 2 ЗКПО урежда декларирането
на корпоративния данък. Съгласно чл. 92, ал.1 и ал.2 ЗКПО данъчно задължените
лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация
по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък,
като годишната данъчна декларация се подава в срок до 31 март на следващата
година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по
регистрация на данъчно задълженото лице, т.е. нормата определя срока, в който данъчно
задължените лица трябва да подадат годишните си данъчни декларации.
По делото не се спори, че В. П. като
едноличен собственик на „В. 92“ ЕООД с договор за прехвърляне на дружествени
дялове с нотариална заверка на подписите от 19.04.2017г. е прехвърлила
дружествените дялове, което обстоятелство
подлежи на вписване в Търговския регистър.
По делото не се спори, че тази промяна не е отразена в търговския
регистър към момента на установяване на административното нарушение. Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ, вписаното обстоятелство се смята, че е станало известно на третите
добросъвестни лица от момента на вписването, т. е. вписването има за цел
оповестяване на важни обстоятелства във връзка с извършването на сделките,
управлението и представителството на субектите в гражданския и търговския
оборот. Следва да се отбележи, че и към
датата на съдебното заседание в касационната инстанция промяната не е вписана в
Търговския регистър и жалбоподателката все още е управител и едноличен
собственик на капитала на „В. 92“ ЕООД. Районният
съд е изложил пространни мотиви в тази насока, които се споделят от
касационната инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. Като попада в кръга на лицата, за които съществува
задължение да подават годишна данъчна декларация по ЗКПО и не е сторила това, жалбоподателката е осъществил визираното в наказателното постановление
административно нарушение. Следователно вмененото на наказаното лице нарушение
е доказано по безспорен начин, за което законосъобразно му е наложена
предвидената в закона санкция. Санкцията е определена към
минимума предвиден в закона, ще постигне целите на наказанието.
Неоснователни
са аргументите на касатора В. П. за неспазване сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Съгласно чл. 34, ал. 1, предл. 2-ро ЗАНН, не се
образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за
митнически, данъчни, екологични и валутни нарушения, както и по Изборния
кодекс, Закона за политическите партии, Закона за публичното предлагане на
ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата
със специална инвестиционна цел, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните
злоупотреби с финансови инструменти, Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския
парламент и на Съвета от 16 април 2014 г. относно пазарната злоупотреба
(Регламент относно пазарната злоупотреба) и за отмяна на Директива 2003/6/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета и директиви 2003/124/ЕО, 2003/125/ЕО и
2004/72/ЕО на Комисията (OB, L 173/1 от 12 юни 2014 г.), Закона за дейността на
колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно
инвестиране, част втора, част втора "а" и част трета от Кодекса за
социално осигуряване, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по
прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години. Процесното нарушение несъмнено е "данъчно
нарушение" по смисъла на цитираната норма и за него е приложима хипотезата,
че не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен
акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако са изтекли 2 години от извършване на нарушението. За
нарушението, разпоредбата предвижда два давностни срока за
административнонаказателно преследване - тримесечен и двугодишен. Първият срок
започва от деня, в който органът, който е овластен да състави акта, е узнал кой
е нарушителят. Съгласно чл. 92, ал. 2 от ЗКПО този вид данъчни декларации се
подават в срок до 31 март на следващата година, следователно срокът за
изпълнение на задължението за подаване на ГДД за финансовата 2018г. срокът е
изтекъл на 31.03.2019г. Срокът за
съставянето на акта е започнал да тече, не от 01.04.2019г., а от датата на която нарушителят е бил установен от
органите – 29.05.2019 г., датата на
която е изпратена поканата до представляващия „В. 92“ ЕООД. АУАН е съставен на
12.08.2019г., в тримесечен срок от откриване на нарушението, поради съдът приема че е спазен срокът по чл. 34 ЗАНН.
Неоснователно
е и поддържаното и пред настоящата съдебна инстанция искане за приложение на
чл.28 от ЗАНН. В тази норма е предвидено, че за маловажни случаи на
административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като
предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Съгласно Тълкувателно
решение №1 от 12.12.2007г. на ВКС, преценката на административния орган за
маловажност на случая е по законосъобразност и тя подлежи на съдебен контрол. Според
настоящия съдебен състав, извършеното деяние не разкрива признаците на
„малозначителност“, поради което и не са налице основания за отмяна на решението
на РС, съответно – на наказателното
постановление.
Ето защо, настоящият касационен състав намира,
че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на Виктория
П.. Издаденото наказателно постановление не страда от пороци, които да
обосновават незаконосъобразност.
Предвид горното настоящият съдебен състав намира, че
РС- Плевен не е допуснал твърдените от касатора нарушения при
постановяване на оспореното решение. Същото е постановено от родово и местно
компетентен съд, при спазване на процесуалните правила за разглеждане на
производството, поради което АС- Плевен намира, че то е валидно, допустимо и
съответно на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН
във връзка с чл. 221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА решение №353 от 09.07.2020 год., постановено по НАХД № 169/2020 год. по
описа на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.