О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.........
14.10.2019 г. гр.Стара
Загора
РАЙОНЕН
СЪД – СТАРА ЗАГОРА ДЕСЕТИ
граждански състав
На 14
октомври
2019 г.
В
закрито заседание в следния състав:
Председател:
МИЛЕНА
КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ МИЛЕНА
КОЛЕВА гр.дело № 3889 по описа за 2019 година:
Съдът счита, че следва да приеме
като доказателства по делото
представените с исковата молба и с отговора на исковата молба документи,
тъй като същите са допустими, относими и необходими по отношение на предмета на
спора.
С оглед
пълното изясняване на обстоятелствата по делото следва да бъде назначена
съдебно-икономическа експертиза, която да отговори на поставените въпроси в
исковата молба.
С оглед
пълното изясняване на обстоятелствата по делото следва да бъде назначена
съдебно-техническа експертиза, която да отговори на поставените въпроси в
исковата молба.
Следва
да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да
направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по
твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това,
губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят
нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или
са налице хипотезите на чл.147 т.1 и т.2 ГПК.
Следва
да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация
/доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/,
като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите
към Министъра на правосъдието.
Следва
да бъде указана на страните възможността за постановяване на неприсъствено
решение съобразно разпоредбата на чл.238 от ГПК.
На основание чл.140 ал.3 ГПК
следва да бъде съобщен на страните проект за доклад по делото.
Съдът счита, че следва да напъти страните към доброволно уреждане на спора, включително и
чрез използване на процедура по медиация или други способи. Следва да укаже на
страните, че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е
пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор,
респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без
да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната,
насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или
прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба
могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на
това.
Водим
от горното, на основание чл.140 от ГПК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
СЪОБЩАВА
на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Ищецът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕООД твърди в исковата си молба, че е еднолично дружество с
ограничена отговорност, вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Стара
Загора, ул. Христо Ботев № 62, първоначално вписано
в регистъра на търговските дружества с Решение № 4486/14.10.1991г. по ф.дело №
4492/1991г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора. Същият осъществявал основно
дейностите по водоснабдяване, канализация, пречистване на битови и отпадни
води, проучване, проектиране, изграждане, поддържане и управление и контрол при
изграждане на водоснабдителни, канализационни и пречиствателни системи на
територията на Област Стара Загора и Община Тополовград. Същият бил потребител
на ел. енергия относно притежавания обект с ИТ № 2939032 – Помпена станция „Орешник”, Община
Тополовград, който обект бил присъединен към електропреносната система
посредством Електропровод „Венеция” 20 кV, собственост
на дружеството, като понижаването на доставената ел. енергия се извършвала със
съоръжения собственост на
дружеството. Измерването на консумираната ел. енергия на този обект се
осъществявала посредством собственият на дружеството трафопост на ниво ниско
напрежение /НН/.
Ответникът „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД, със старо наименование „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” ЕАД било еднолично акционерно дружество, със седалище и адрес на управление:
4000
гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, вписано в
Търговския регистър с ЕИК *********, притежавал Лицензия
за разпределяне на електрическа енергия
№ 140-07/13.08.2004г., издадена от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, наричан по-долу за краткост
ЕВН ЕР, и осъществявал дейност по разпределяне на електрическа енергия и
свързаните с това мрежови услуги. По силата на чл. 41 от Общите условия на
договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната
мрежа на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР №
ОУ-014 от 10.05.2008г., всеки ползвател дължал на това дружество цена за пренос
на пренесената му електрическа енергия.
Ответникът „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ”
ЕАД, със седалище и
адрес на управление: 4000 гр. Пловдив,
ул. Христо Г. Данов №
37,
вписано в Търговския регистър с ЕИК *********, притежавал Лицензия
за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-141- 11/13.08.2004г., издадена от
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, наричан по-долу за краткост
ЕВН, и осъществявал дейност по снабдяване на потребителите /клиентите/ с
електрическа енергия. По силата на чл.42 от Общите условия на договорите за
пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР №
ОУ-014 от 10.05.2008г., клиентът заплащал изчислената за пренос по
електроразпределителната мрежа и мрежови услуги вместо на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД на „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД.
През периода от 01.08.2014г. до 31.08.2014г. „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕООД заплатила на ответното дружество
следните суми, представляващи цена на ел. енергия по
ел.разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение, собственост на ищеца –
Помпена станция „Орешник”, намиращ се в общ. Тополовград:
- за м. 08.2014г. била заплатена сумата 7977,80 лева по фактура № 1117663655 и фактура № 1118300695, представляваща начислена от ответника във
фактурите цена на ел. енергия по ел.разпределителната мрежа до
обект на ниско напрежение;
Следвало
изрично да се отбележи, че по всички посочени по-горе фактури ищецът заплатил
на ответника и други начислени суми, за които към момента ищецът нямал
претенции и същите не били предмет на настоящата искова молба.
Посочените
по-горе в исковата молба
суми, били измерени и отчетени при измерване на електрическа енергия, от страна
на ниско напрежение /НН/, като измервателното устройство било разположено в ЗРУ
20 кV /киловолта/ в Помпена станция „Орешник”. Ищцовото
дружество считат, че измерването по този начин, и конкретно на това място, водило
до увреждане на ищеца, изразяващо се до начисляване за заплащане на по-големи
суми.
Съгласно
чл. 14 от Правилата
за измерване на количеството електрическа енергия, при отдаване
на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване било на
страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя
(ако имало такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя
към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа.
Съгласно
чл. 29, ал. 4 от Наредба
№ 6/09.06.2004г. за
присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределенителните електрически мрежи, когато електропровод, собственост на
потребител, се присъединявал към електрическа уредба на преносното или
съответното разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа
енергия се монтирали в електрическата уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие.
Мрежовите
услуги се заплащали от клиентите върху фактурираните количества електрическа
енергия, в съответствие със средствата за търговско измерване и/или
предоставена мощност в местата за измерване, определени в съответствие с
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл.
11, т. 1, 2 и 3 по утвърдени от КЕВР цени.
Съгласно
чл. 14 от Правилата
за измерване на количеството електрическа енергия, при отдаване
на електрическа енергия от електропреносната мрежа, съответно
електроразпределителната мрежа към потребител, мястото на измерване било на
страната с по-високо напрежение на понижаващия трансформатор на потребителя
(ако имало такава трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя
към електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа.
Съгласно
чл. 29, ал. 4 от Наредба
№ 6/09.06.2004г. за
присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределенителните електрически мрежи, когато електропровод, собственост на
потребител, се присъединявал към електрическа уредба на преносното или
съответното разпределително предприятие, средствата за търговско измерване на електрическа
енергия се монтирали в електрическата уредба на преносното или съответното
разпределително предприятие.
В
конкретния случай границата на собственост между преносното или съответното
разпределително предприятие и ищеца била Подстанция „Тополовград” 20 кV, след която
подстанция започвал собствения на ищеца Електропровод „Венеция” 20 кV. Този електропровод бил с дължина от около 7,700
км., започвал от Подстанцията, и достигал до ЗРУ 20 кV
/киловолта/ на Помпена станция „Капитан Петко Войвода", като от същия
електропровод имало отклонение с дължина от 700 метра, достигащо до ЗРУ 20 кV /киловолта/ на Помпена станция „Орешник” и
електропровода „Венеция” 20 кV, и посочените
две ЗРУ /закрити разпределителни уредби/, и помпените станции, в които се
намирали ЗРУ, били собственост на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД.
С
оглед на това, измервателното средство, отчитащо използваната от ищеца
електроенергия, следвало да бъде монтирано на тази граница - т.е. между
Подстанция „Тополовград” 20 кV и
Електропровод „Венеция” 20 кV, в електрическата
уредба на преносното или съответното разпределително предприятие, а не
на ниво ниско напрежение, в самите ЗРУ на Помпена станция „Орешник” и Помпена
станция „Кап. Петко Войвода”.
Във
връзка с изложеното по-горе относно мястото на измерване на използваната
електрическа енергия, „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД отправяло
няколкократни писмени искания от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД с искане за промяна на
мястото и нивото на измерване.
С
писмо с изх. № 1748/23.10.2018г., в отговор на изпратено от „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД писмо, ищцовото дружество изпратило писмо за
промяна на мястото на измерване, ведно с приложени документи, за следните
обекти:
-
Подстанция „Тополовград” - извод „Венеция” /т.е. за електропровод „Венеция”/;
-
Извод „Рила”;
-
ВиК – Зимница;
-
Помпена станция Ханчето.
Следвало
да се отбележи, че след получаване на това писмо от страна на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД по отношение на всички останали обекти, посочени
в Писмото, била извършена промяна на мястото и нивото на измерване, като
енергията се измервала на ниво СН, като единствено по отношение на
Електропровод „Венеция” това не било сторено.
Във
връзка с това ищцовото дружество изпратило и следващо писмо с изх. № 2013/05.12.2008г.,
с което отново изрично посочили, че желаели да бъде изместено мястото и нивото
за измерване от ниско напрежение в самите обекти, на средно напрежение в Подстанция
- гр.Тополовград, като били посочени изрично и измервателните точки за двата
обекта, за които се изисквало промяната:
-
ИТ № 2939032 - Помпена станция „Орешник” - с. Орешник;
-
ИТ № 2939033 „ВиК” - с. Капитан Петко Войвода /сега с наименование Помпена
станция „Кап. Петко Войвода” - с. Кап. Петко Войвода/.
На
това искане от ищцовото дружество „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД
изпратило писмо с изх. № 01/09.01.2009г., с което ги уведомило, че следвало да
им предоставят документи за собственост на Електропровод 20 кV, извод „Венеция”. Това искане било необосновано,
тъй като още с писмо с изх. № 1748/23.10.2008г., ищцовото
дружество изпратило по отношение на електропровод „Венеция” всички необходими
документи.
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД били собственик на Електропровод „Венеция” 20 кV, на Помпена станция „Орешник” - с.Орешник, на Помпена
станция „Кап. Петко Войвода”, и на намиращите се в тях ЗРУ, като към писмата
били приложени и съответните документи, доказващи собствеността на дружеството
върху имотите и съоръженията. Независимо, че ищцовото дружество било собственик
на имотите и съоръженията, даващи основание мястото на измерване да се промени
от НН на Ст.Н, първият ответник не изпълнявал задълженията си и продължавал да
измерва ел. енергия на ниво ниско напрежение за целия процесен период.
Ищцовото
дружество намират за безспорно, че те били собственик на Електропровод
„Венеция” 20 кV, на Помпена станция „Орешник”, с. Орешник и на
намиращите се в тях ЗРУ.
Същите
били собственост на дружеството от 29.12.1995г., когато били включени в
капитала на дружеството. Включването в капитала на дружеството ставало по
силата на Заповед № 135/12.12.1995г. на
Кмета на Община Тополовград, с която на основание чл.2 от Наредбата за държавни
имоти се предоставяло на „ВиК" ЕООД гр. Стара Загора, и на
Акт за приемане и предаване на основни средства, с който
тези активи били предадени на дружеството им.
За
тези обекти бил подписан Акт обр.16 и било издадено Разрешение за ползване №
261/09.09.1995г.
Пазарът на електроенергия в
Република България се състоял от
два сегмента - сегмент с регулирани цени и сегмент със свободно договорени цени
или т.нар. свободен пазар.
На регулирания
сегмент цените на електроенергията се определяли от
Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), а потребителите се обслужвали
от крайните снабдители (дъщерни дружества на електроразпеделителните компании)
разпределени на териториален принцип. На свободния сегмент клиентите можели
да сменят своя доставчик на електроенергия без географското им местоположение
да влияело на това. Потребители продължавали да заплащат цени за пренос и достъп до мрежата,
към която са присъединени (преносна или разпределителна). На свободния
пазар КЕВР не определял цената на електроенергията. Комисията имала
единствено роля на регулатор, който осъществявал
контрол над пазарните участници. Тя имала
правомощията да определя Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ),
размера на мрежовите такси и цена „Задължения към обществото”.
Енергията за свободен пазар, се закупувала от
търговците и крайните индустриални потребители по свободно договорени цени или
от платформите на Българска независима енергийна борса.
Съгласно
промените в Закона за енергетиката от 17.07.2012г. КЕВР
не определял цени за електроенергия за клиенти, чиито обекти били
присъединени на ниво средно напрежение. Тези клиенти следвало
да изберат доставчик на свободния пазар в срок до 01.10.2013г. В случай,
че клиентите, снабдявани на регулиран пазар от ЕВН България
Електроснабдяяване като краен снабдител, не били се
възползвали от правото си на избор, след тази дата се снабдявали
от дружеството в качеството му на Доставчик от последна инстанция.
На
свободния пазар цените на електрическата енергия се определяли
на пазарен принцип и се договаряли между
клиента и неговия доставчик. КЕВР регулирал само
цените на мрежовите услуги, които били едни
и същи, както за свободен така и за регулиран пазар.
Във връзка с
промените в Закона за енергетиката от 17.07.2012г. КЕВР
и чл.6 и чл.7 от Правилата за условията и реда за достъп до електропреносната и
електроразпределителните мрежи ВИК между страните започвало
да се води кореспонденция за излизане на обектите на средно напрежение на ищеца
на свободния пазар от 01.07.2013г.
ВИК ЕООД подало заявление за регистрация на пазара на
балансиращата енергия до Електроенергиен системен оператор ЕАД, с което ВИК
желаел да прехвърли отговорността за балансиране на обекти: ВИК ЕООД КЕЦ 40 ИТН
2117011, с. Зимница ИТН 2008261, ИЗВОД Рила гр. Казанлък с ИТН 2008237,
Пречиствателна станция въвод Ръжена с. Овощник с ИТН 2011685, Пречиствателна
станция въвод Черганово с. Овощник с ИТН 2008269, Пречиствателна станция за
отпадни води изв. Антена с ИТН 4097528, Пречиствателна станция за отпадни води
изв. Радио с ИТН 4097535, Помпена станция Марица с ИТН 2012118 и ЕИ ПС Ханчето
с ИТН 2939127.
С Писмо с изх. №
2867/05.06.2013г. на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, ВИК било уведомено, че
ВИК ЕООД отговаряли на изискванията за регистрация на балансиращия пазар по
отношение на чл. 7, ал. 1, т. 2 от Правилата за условията и реда за достъп до
електро преносната и електроразпределителните мрежи.
Вследствие на
излизане на обектите на ищеца на балансирания пазар между ВИК, в качеството си
на Възложител и Енергийна финансова група АД в качеството си на Изпълнител на
28.05.2013г. бил сключен Договор № ДЗ-14/28.05.2013г. за възлагане на
обществена поръчка, съгласно който Възложителят възлагал, а Изпълнителят
приемал да извършва доставка на определени, съгласно чл. 2 количества нетна
активна ел. енергия по цена в размера и при условията уговорени в договора. С
Писмо с изх. № ЦУ-788-3/21.06.2013г. ВИК изпратил писмо до първия ответник ЕВН
България Електроразпределение ЕАД, с което ги уведомило, че считано от
01.07.2013г. щели да регистрират график на обектите за достъп и пренос на ел.
енергия, като ги уведомили, че новия доставчик на ел. енергия и координатор на
балансиращата група бил „Енергийна финансова група” АД.
Следвало изрично
да се отбележи, че от страна на ЕВН България Електроразпределение ЕАД, по
отношение на всички останали обекти, посочени в Писмото за признаване на
собствеността, а именно извод Рила, ВИК Зимница и ПС Ханчето, била извършена
промяна на мястото и нивото на измерване, като енергията се измервала на ниво
СН, вследствие на което за тези обекти
ВИК ЕООД заплащал цена на ел. енергия по цени на свободния пазар, съгласно
сключения с „Енергийна финансова група” АД договор.
Предвид
гореизложеното било безспорно доказано, че по отношение на всички останали
обекти на ВИК ЕООД на средно напрежение били регистрирани на балансиращия пазар
и за тях ВИК ЕООД заплащал цена на ел. енергия по цени на свободния пазар, като
съгласно сключения договор между ВИК ЕООД и „Енергийна финансова група” АД от
28.05.2013г. цената на ел. енергия била 73,85 лева/MWh.
В случай, че
„ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД изпълнил
законовите си задължения и уважил искането им за
промяна на мястото и нивото на мерене на доставената ел. енергия от ниво ниско
напрежение в самите ЗРУ на ПС „Орешник”, на ниво
средно напрежение в електрическата уредба на Подстанция „Тополовград”
20 kV, ВИК ЕООД и за този обект ВИК ЕООД щяло да
премине на балансирания пазар и да заплащал цена на ел. енергия по цени на
свободния пазар въз основа на сключения с „Енергийна
финансова група АД” договор от 28.05.2013г. По
този начин ВИК ЕООД щяла да заплати цени за ел. енергия за процесния период
дължимата от ВИК за цена на ел. енергия за процесния период щяло да бъде в
размер на 5948,06 лева и платена цена на ел. енергия над тази сума се явявала
за ВИК имуществена вреда. В този случай сумата 2329,74 лева, представлявала за
ВИК имуществена вреда.
В случай, че
„ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД изпълнил
законовите си задължения и уважил искането им за
промяна на мястото и нивото на мерене на доставената ел. енергия от ниво ниско
напрежение в самите ЗРУ на ПС „Орешник”, на ниво
средно напрежение в електрическата уредба на Подстанция „Тополовград”
20 kV, заплатената от ВиК ЕООД цена за ел. енергия до обект на ниско напрежение, собственост на ищеца ПС „Орешник”, ИТН 2939032 нямало да бъде дължима и съответно
заплатена, а дължима щяла да бъде цената на ел. енергия до обект средно
напрежение по цени на свободния пазар, съгласно сключения между ВИК
ЕООД и „Енергийна финансова група АД” договор от 28.05.2013г., като за процесния период тази сума била в размер на 5948,06 лева.
Ако се
установяло, че мястото на измерване на електрическата енергия за процесния
период не следвало да бъде на ниво ниско напрежение, а ниво средно напрежение,
разликата между стойността на енергията, пренесена на ниво ниско напрежение до
втория ответник и ниво средно напрежение по цени на свободния пазар, съгласно
сключения между ВИК ЕООД и „Енергийна
финансова група АД” договор от 28.05.2013г. се явявало недължимо
платена, като тази сума била в размер на 2329,74 лева. тази сума за ВИК ЕООД
представлявала имуществена вреда, тъй като с тази сума ищецът бил увреден.
Съгласно
съдебната практика съда приемал за безспорно, че мястото за измерване на
електрическата енергия за процесния период не следвало да бъде на ниво ниско
напрежение, а на ниво средно напрежение/ в този см. Решение № 922/07.08.2018г.
по гр. дело № 499/2018г. по описа на Районен съд – Стара Загора и съгласно
Решение № 30 от 14.01.2019г. постановено по т. дело № 1327/2018г. по описа на
Окръжен съд – Стара Загора/.
В случай, че
„ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД изпълнил законовите си задължения и
уважил искането им за промяна на мястото и нивото на
мерене на доставената ел. енергия от ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС „Орешник” и ПС
„Кап. Петко Войвода”, на ниво средно напрежение в електрическата уредба
на Подстанция „Тополовград” 20 kV, заплатената от
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД цена на
ел. енергията по ел.
разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение,
собственост на ищеца - Помпена станция „Орешник” , ИТ
№ 2939032 нямало да
бъде дължима и съответно - заплатена, а дължима щяла да бъде цената
на ел. енергията по ел. разпределителната мрежа до обект
средно напрежение по цени на свободния пазар, собственост на ищеца - Помпена
станция „Орешник” , ИТ № 2939032,
съгласно сключения между ВИК ЕООД и „Енергийна ефективност”
АД договор от 28.05.2013г.
Посочената
сума в размер на 2329,74 лева
безспорно представлявала претърпяна от ВИК ЕООД имуществена
вреда в резултат на неизпълнение на законовите си задължения и не уважаване на
искането им за промяна на мястото и нивото на мерене на
доставената ел. енергия от ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС „Орешник”
на ниво средно напрежение в електрическата уредба на Подстанция „Тополовград”
20 kV, като по този
начин ВИК ЕООД било лишено от възможността да премине на
свободния пазар и да заплащал по ниски цени
на ел. енергия.
С оглед на
горното ищецът намира за безспорно, че било
налице непозволено увреждане по смисъла на чл.45 и сл. от ЗЗД:
-налице било
противоправно поведение - неизпълнение на законови задължения от страна на
първия ответник;
-налице било
увреждане - в резултат на неизпълнение на задълженията си от страна на първия
ответник ВИК ЕООД заплащал по високи цени на ел. енергия;
-налице била
и причинната връзка между противоправното поведение и уврежданията, тъй като било
безспорно, че в случай, че
първият ответник изпълнил законовите си задължения и уважил
искането им за промяна на мястото и нивото на мерене на
доставената ел. енергия от ниво ниско напрежение в самите ЗРУ на ПС „Орешник” и ПС
„Кап Петко Войвода”, на ниво средно напрежение в електрическата
уредба на Подстанция „Тополовград” 20 kV, съгласно промените в Закона за енергетиката от 17.07.2012г.,
КЕВР не определял цени за електроенергия за клиенти, чиито обекти били
присъединени на ниво средно напрежение и ВИК ЕООД щяло
да заплаща цена на ел. енергия по цени на свободния пазар;
- налице била и
вина, доколкото същата се предполагала до
доказване на противното.
При това
положение за дружеството възниквал
правен интерес да предяви против първия ответник иск за заплащане на платените
суми, представляваща нанесена на ищеца имуществена
вреда.
Тъй като
всички процесни суми били
заплащани от ищеца на втория ответник, в случай че съда отхвърли
иска против първия ответник, за тях
възниквал правен интерес да иска
втория ответник „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД,
да бъдел осъден да заплати /да върнел/
платените му суми, представляваща нанесени на ищеца имуществени вреди, които получил
от ищеца, като иска против втория ответник да предяви
при условията на евентуалност - ако бъдело
отхвърлен иска им против първия ответник.
Настоящата
искова претенция ищцовото дружество предявявало на основание чл.113 от ГПК пред
съда по седалище на ищцовото дружество. Намират, че нормата на чл.113 от ГПК
била приложима по следните съображения:
Моли
съда да постанови решение , с което на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД да
осъди ответника „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД с ЕИК *********, да заплати
на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********, сумата 2329,74 лева /две
хиляди триста двадесет и девет лева и 74 ст./, представляваща платена цена на
ел енергия по ел. разпределителната мрежа до обект на ниско напрежение -
Помпена станция „Орешник”, ИТН № 2939032, за периода 01.08.2014г. - 31.08.2014г.,
по фактура № **********/15.08.2014г. и фактура № **********/31.08.2014г.,
представляваща претърпени от ВИК ЕООД имуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на сумата, ведно със законната лихва от датата на плащане на
съответната сума до датата на връщане на сумата от ответника на ищеца. Моли
съда да им бъдат присъдени направените по делото разноски.
Заявяват, че дължимите суми
могат да бъдат платени по следната сметка на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”
ЕООД:
IBAN: ***, Банка ДСК ЕАД.
В
законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответното дружество „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, в който считат, че исковете са допустими, но
неоснователни и поради това, заявяват, че ги оспорват, както по основание, така
и по размер.
Считат, че
сумите, предмет на исковата претенция били дължими, както и, че обстоятелствата
и фактите, изложени в исковата молба не правили сумите недължими.
„ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, в качеството си на краен снабдител, съгласно
разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката, продавал електрическа
енергия на клиентите си при публично известни общи условия. Действащите общи условия
през процесния период били Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, одобрени с
решение на ДКЕВР № ОУ- 013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД бил титуляр на лицензия № Л-141-11/13.08.2004 г. и
дружеството извършвало дейността „снабдяване с електрическа енергия" (чл.
39, ал. 1, т. 10 от Закона за енергетиката) на обособената територия в
Югоизточна България. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал.4 от ЗЕ за една
обособена територия се издавало само една лицензия за снабдяване с електрическа
енергия от крайния снабдител. Според разпоредбата на чл. 986 (1) от ЗЕ (обн.
ДВ, бр. 74 от 2006 г., отм., бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012) и чл.
104а. (Нов - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). „Крайните клиенти
използват електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, към
която са присъединени, при публично известни общи условия.”, а според ал. 4 на
същия член - „Публикуваните общи условия влизат в сила за крайните клиенти без
изрично писмено приемане.”.
По
силата на чл. 7, т. 1 от общите условия „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД
поело задължение да снабдява с електрическа енергия обектите на „Водоснабдяване
и канализация” ЕООД, с кл.№
********** и няколко места на потребление (ИТН), едно от които било измервателната
точка, посочена в исковата молба.. Ищецът от своя страна, съгласно чл. 11, т. 1
от общите условия, се задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със
снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по начините, определени в
същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2. Съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия и
чл.18 от договора при неплащане в срок на дължими суми клиентът дължал
обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден.
В
изпълнение на задълженията си по общите условия „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД доставило в обекта на ищеца за процесния период електроенергия,
пренесена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД, като за стойността на доставената
ел.енергия и предоставените мрежови услуги издало фактура, представена към исковата молба,
стойността на част, от която съставлявала исковата сума.
Действително
ищецът бил клиент на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, явяващ се краен
снабдител по смисъла на Закона за енергетиката (ЗЕ) и на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ" ЕАД (електроразпределително дружество). Като такъв ищецът бил
снабдяван с електроенергия чрез разпределителната мрежа при публично известни
общи условия (чл. 98а от ЗЕ). Между ищеца и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ" ЕАД
по силата на общи условия бил сключен договор за пренос на електрическа енергия
през разпределителната мрежа.
Доставената
електрическа енергия, описана в процесната фактура, била остойностена съгласно
действащото в процесния период решение на КЕВР и съобразно нивото на напрежение
и мястото на измерване, определени при присъединяване на обекта към
електроразпределителната мрежа.
Съгласно чл. 17, ал. 1 и 2 от ОУ на договора за
продажба на електроенергия „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД фактурирало
ежемесечно на клиента при условията на доставки с непрекъснато изпълнение, като
издавало обща фактура за услугите снабдяване, пренос и достъп по определените
от КЕВР цени. В ал.З било посочено съдържанието на фактурите и от приложената
към делото фактура, било видно, че тя отговаряла на изискванията на ОУ
или
процесната сума била дължима, тъй като обектът на ищеца бил присъединен на ниво
ниско напрежение, ползвал електроенергия ниско напрежение, пренесена,
трансформирана и разпределена от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ” ЕАД и „ЕВН България
Електроснабдяване” ЕАД. След като сключил договор и приел ОУ, ответникът имал
правата и задълженията по тях.
Аналогично на издадените от КЕВР лицензни, мрежовият
оператор и крайният снабдител изпълнявали одобрените им от КЕВР общи условия.
Дейностите на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ”
ЕАД били лицензионно, финансово и юридически свързани до степен, която изисквала
да спазват общи правила за поведение. Общите условия и на мрежовия оператор, и
на крайния снабдител били съобразени с логиката, по която бил изграден и
функционира т.нар. регулиран пазар на доставка и пренос на електрическа
енергия. Чрез „Правилата за търговия с електрическа енергия” (ПТЕЕ) КЕВР създала
задължителни за лицензиантите норми на поведение, съобразно които те били
задължени да оформят и своите търговско-лицензионни отношения - както между
самите тях, така и в договорните отношения с техните клиенти-потребители.
Например - в чл. 28 от сега действащите ПТЕЕ и в чл. 25 от отменените ПТЕЕ,
КЕВР последователно въвеждали и утвърждавали правилото, че:
• потребителите на крайните
снабдители, които използвали
разпределителните мрежи при публично известни общи условия,
заплащали всички мрежови услуги на крайния
снабдител, а Крайният снабдител събирал и заплащал на оператора на
електроразпределителна мрежа суми за пренос, достъп, други
мрежови услуги за съответния ценови период за цялото
фактурирано от крайния снабдител количество електрическа енергия.
Ответното дружество твърди, че
обектът на ищеца бил присъединен към
електроразпределителната мрежа, собственост на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ”
ЕАД на ниво ниско напрежение. Присъединяването на обекта било
извършено преди влизане в сила на Наредба за присъединяване към преносната и
разпределителните електрически мрежи на производители и потребители и при
спазване на действащата към момента на присъединяването нормативна уредба, а
именно: Закон за електростопанството, обн., ДВ, бр. 95 от 12.12.1975г., отм.,
бр. 64 от 16.07.1999г. и Правилник за прилагане на Закона за електростопанството,
приет с ПМС № 62 от 1976г., обн., ДВ, бр.
72 от 7.09.1976г., отм., бр. 31 от 14.04.2000г. и
разбира се преди влизане в сила на чл. 16, ал. 1 от Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия. Начинът на присъединяване на
обекта към електроразпределителната мрежа, нивото на присъединяване и мястото
на измерване на електрическата енергия се определяли
към момента на присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа по
посочения в цитираните нормативни актове ред или в договора за присъединяване,
ако присъединяването било извършено след влизане в сила на Наредба за
присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на
производители и потребители, обн., ДВ, бр. 40 от 16.05.2000г., отм., бр. 34 от
19.04.2005г., аналогично на действащата в момента уредба в Наредба № 6 от
24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия
към преносната или към разпределителните електрически мрежи, обн., ДВ, бр. 31
от 04.04.2014г., а бил
безспорен фактът, че процесните обекти били
присъединени през 1995г. Видно било, че принципа залегнал,
както в отменените, така и в сега действащите нормативни актове бил, че нивото на напрежение и мястото на измерване на електрическата енергия
се определяли/дотоваряли
към момента на присъединяване на обекта. Еднократно към момента на
присъединяване на обекта !
Независимо от
становището им по въпроса къде следвало да бъде мястото на измерване на ел.
енергия за процесния период и изложените във връзка с него съображения по-горе,
действително, както посочил и ищеца, по този въпрос се произнесъл в мотивите си
РС и ОС – Стара Загора в решенията,
постановени по воденото между ищеца и „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД съдебно производство по гр.д. № 449/2018г. на PC - Стара Загора и в.гр.д.№
1327/2018г. на ОС - Стара Загора, с предмет - дължимостта на цена за пренос за
периода 06.02.2013г. - 13.08.2013г.
Настоящата искова претенция касаела друг период –
о1.08.2014г. – 31.08.2014г., който нямал нищо общо с процесния период,
коментиран в посочените решения. Действително според тези мотиви мястото за
измерване на електрическата енергия на обект с ИТН 2939032 следвало да бъде на
ниво средно напрежение, а според диспозитива на влязлото в сила решение
неоснователен бил иска на ВИК ЕООД в частта, която касаела разликата между
стойността на енергията, остойностена по цени за пренос на енергия на ниво
ниско напрежение и стойността на енергията, остойностена на цени за пренос на
енергия на ниво средно напрежение, както следвало:
Чл. 5.
(1) При строеж, разширение и реконструкция на промишлени, жилищни и други
обекти преди започване на проектирането,
трябвало да се поиска разрешение от
съответните електроснабдителни организации за начина на електрозахранване, както
и за необходимата мощност за строителството.
Чл. 7.
Когато за електроснабдяване на нови обекти на организациите-потребители или за
преустройство на съществуващи техни обекти се налагало
разширяване на разпределителните уредби, увеличаване на трансформаторната
мощност или други работи по съоръженията за пренос и разпределение на електрическата
енергия, това се правело за сметка на тези потребители.
Чл.
24. (1) В договора за присъединяване се включвали
клаузи за:
- ниво на напрежение и
брой на фазите в мястото на присъединяване;
- вид, технически параметри, брой и място на монтиране на средствата
за търговско измерване, на управляващите и комуникационни
устройства към тях, както и тарифи за измерване на електрическата енергия;
Чл.
19. (1) В договора за присъединяване се включвали
клаузи за:
- нивото на напрежение и
броя на фазите на границата на собственост;
- вида, техническите параметри, броя и мястото на монтиране на
средствата за търговско измерване, на управляващите и комуникационни
устройства към тях, както и тарифите за измерване на електрическата енергия;
Да се имало предвид и факта, че във връзка с
решението ищецът вече получил плащане от „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД на присъдената за връщане сума.
Ответното дружество решили да се съобразят с
решението на съда по въпроса за мястото на измерване на електрическата енергия
в обект: Помпена станция „Орешник”, ИТН 2939032, за периода от 01.08.2014г.-31.08.2014г.,
независимо от това, че касаело друг период и с оглед процесуална икономия, с
настоящия отговор заявяват, че не оспорват твърдението, че за процесния период
мястото на измерване на електрическата енергия следвало да бъде на ниво средно
напрежение, вместо на ниво ниско напрежение.
Независимо от това ответното дружество
счита, че предявените в настоящото производство искове оставали неоснователни и
следвало да бъдат отхвърлени, тъй като къде било мястото на измерване на
електрическата енергия в обекта нямало отношение към цената на електрическата
енергия. Ето защо, считали за абсолютно правилна информацията изложена в
исковата молба, свързана с пазара на електроенергия та в Република България. Не оспорват фактите, така, както били
изложени от ищеца, но не били съгласни и оспорват твърдението, че действията на
„ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД и „Електроразпределение Юг” ЕАД били причина за
настъпване на твърдените в исковата молба вреди, изразяващи се в разлика в
цената за електрическа енергия, заплатена от ищеца по цени на регулирания
пазар, вместо по свободно договорени цени. И това било така, тъй като:
·
Не съществувало
норма в българското законодателство, касаеща пазара на електрическа енергия,
която да забранявала на потребителите, чийто обекти били присъединени на ниво ниско
напрежение, какъвто за
процесния период бил ищецът, да се регистрирали на
свободния пазар на електрическа енергия в Република България и да купували
електрическа енергия по свободно договорени цени;
•
Не им било
известно защо ищецът не предприел стъпки в тази посока, но категорично твърдят,
че нито едно от дружествата-ответници не извършвало действия, които да
препятствали регистрацията на ищеца на свободния
пазар на електрическа енергия, т.е. твърдят, че
не съществувала и не съществува законова забрана или друга пречка ищецът, чийто
обект бил присъединен на ниво ниско напрежение,
да сключил договор, да купувал
електрическа енергия и да я заплащал на
избран от него доставчик на свободния пазар, вкл. и на „Енергийна ефективност”
АД, стигало да пожелаел
това;
•
Обстоятелството, че клиентите, чиито
обекти били присъединени на ниво средно
напрежение били задължение да изберяли доставчик
на свободния пазар в определен срок, след изтичането на който неизбралите
получавали доставки от Доставчик от последна инстанция
по никакъв начин не влечало след себе си правило или извод, че
клиентите, чийто обекти били присъединени на ниско ниво на
напрежение не можели да подадат заявление за регистрация
на свободния пазар и да купували енергия от
избран от тях доставчик по свободно договорени цени, каквито множество случаи били
налице. Не разбирали
защо ищецът не бил между тях;
•
Не разполагали
с данни за процесния период ищецът да подавал заявление за регистрация на
свободния пазар за обект с ИТН 2939032, нито
с данни Дружествата да отказвали да извършат регистрацията;
•
Заявленията, които ищецът правил имали
за предмет единствено искане за промяна на мястото на измерване на обект с ИТН
2939032 от ниско на средно напрежение;
•
Не им било
известно и не можели да предположат
защо ищецът не предприел действия за регистрация на свободния пазар по
отношение на обект с ИТН 2939032, но
определено твърдят, че обстоятелството, че измерването
на електрическата енергия на обекта било
на ниво ниско напрежение, не било пречка за
настъпване на пререгистрацията;
•
Поради тази причина твърдят,
че претендираните в исковата молба щети, представляващи (доколкото можели
да разберат) разликата между платената от ищеца
цена на електрическата енергия по регулирани цени, съгласно определената от
КЕВР цена за потребители на регулирания пазар и тази, която евентуално ищецът щял
да заплати, ако се регистрирал на свободния пазар, остойностени,
съгласно сключени от него договор от 28.05.2013г. с
„Енергийна финансова група” АД, касаещ други
обекти на ищеца, била последица от собственото му поведение
(непредприемане на действия за регистрация на свободния пазар), а не поради
действията на ответниците или трети лица (отказ за регистрация или др.);
•
Твърдят, че
щетите настъпили именно поради непредприемането на действия за регистрация на
свободния пазар, а не поради факта, че измерването на
електрическата енергия било на ниско ниско напрежение, тъй като това
обстоятелство не било пречка за пререгистрация;
•
Считат, че
без значение бил и факта за колко други обекта и кога
ищецът подал заявление за регистрация на свободния пазар, както и какви цени на
електрическата енергия заплащал по договорите сключени с доставчиците на
електрическа енергия в тези обекти, тъй като те не касаели
обектът, предмет на настоящия спор - помпена станция „Орешник”,
ИТН № 2939032;
•
Релевантни за настоящия спор били
единствено обстоятелствата, че по отношение на процесния обект ищецът не подал
заявление за регистрация на свободния пазар и не сключил друг договор, както и фактът, че не получавал отказ за регистрация, вкл.
и такава поради това, че обектът бил присъединен
на ниво ниско напрежение;
• В контекста
на гореизложеното не разбирали каква точно
отговорност търсел ищеца от ответниците и защо считал
процесиите суми за недължими.
Ищецът претендирал присъждането на мораторна лихва за забавено изпълнение
на паричното задължение, считано от датата на плащане на недължимо платената
сума до датата на предявяване на исковата молба в съда. Считат, че иска бил
неоснователен. Касаело се за задължения, които били без точно определен срок за
изпълнение, поради което по силата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД длъжникът по него
изпадал в забава от датата на поканата. По делото липсвали доказателства за
отправена покана преди датата на предявяване на иска, поради което и не можело
да се приеме, че до тази дата ответникът изпаднал в забава.
Считат,
че изложената фактическа и правна обстановка обосновавала
неоснователността на предявените искове, поради което моли съда
да постанови решение, с което да ги отхвърли.
При отхвърляне
на предявените искове, моли съда да им
бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски, съгласно
представените списъци по чл.80 от ГПК.
При уважаване
на предявените искове - възразяват срещу
присъждане на адвокатско възнаграждение в размер, по-голям от еднократния,
предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Считат, че ако бъдело
претендирано възнаграждение в такъв размер пред настоящата инстанция, то било
прекомерно и моли съда да бъде намалено до минималния размер,
съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1
на Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В
законоустановения срок по делото е постъпило становище от трето лице помагач на
ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ УНИКА“ АД, в което заявява, че оспорва
всички твърдения на ищеца, като същият следвало да проведе пълно и главно
доказване на твърдените от него факти и обстоятелства.
Същият
заявява, че поддържа всички направени от ответника по делото твърдения,
възражения, доказателства и доказателствени искания.
Не оспорва
наличието и валидността на застрахователен Договор № 14005ZP1001, представен от
ответника.
Оспорва ищецът
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД да е собственик на твърдяната
електропреносна мрежа – Електропровод „Венеция“ 20 kV на помпена станция „Орешник“, на помпена станция „Кап. П. войвода“ и
на намиращите се в тях ЗРУ.
Поддържа становището си, че ищецът не е собственик на горепосоченото
имущество. Видно от представената справка в търговския регистър твърдяното
имущество не е включено в капитала на ищеца.
Видно от представените от ищеца доказателства под № 4.1, 4.2,
4.3, 4.4, 4.5 и 4.6 същият не се явява собственик на твърдяната електропреносна
мрежа и ЗРУ, а само ползвател на същите. Собственик била Община Тополовград,
която единствено предоставила „безвъзмездно за експлоатация и поддържане“,
съгласно доказателство № 4.1 Заповед № 135/12.12.1985г. Съгласно същата ищецът
се явява само ползвател, но не и собственик на твърдяното имущество. Отделно от
горепосоченото цитираната Заповед не можела да породи прехвърлящ ефект по
отношение на собствеността. Същото се отнасяло и за останалите представени от
ищеца доказателства с исковата молба.
Оспорва, че
процесното имущество е включено в капитала на дружеството „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД със заповед на Кмета на Община Тополовград от 12.12.1995г. Оспорва,
че с въпросната заповед е прехвърлена собствеността на Община Тополовград.
Предвид
обстоятелството, че „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД представлява търговско
дружество с ограничена отговорност, същото се учредява и се регулира по
правилата на Търговския закон. Апортирането на имущество в капитала на
търговското дружество няма характер на прехвърляне на собственост. Апортираното
имущество остава собственост на апортиращия съдружник (в случая Община
Тополовград) и като част от капитала на търговското дружество има роля и
функция при определяне на дяловете на съдружниците и отговорността им спрямо
трети лица, кредитори на търговското дружество. Апортът в капитала на
търговското дружество обаче няма характер на сделка, с която се прехвърляла
собствеността. Собствеността се запазва за апортиращия съдружник. Същото се доказва
и от хипотезите, в които от търговското дружество излиза съдружника, апортирал
имущество в капитала. Същите обаче не са предмет на настоящото дело, но имали
отношение към твърденията, че собствеността не се прехвърля с апортирането. В
този смисъл била и задължителна практиката на ВКС относно апортът в търговското
дружество.
Предвид
гореописаното, оспорва твърдението на ищеца, че „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД е собственик на горепосочените електропреносни мрежи и съоръжения, като твърди,
че техен собственик е Община Тополовград. Поради това неоснователни били
твърденията на ищеца, че за ответника е налице задължение за инсталиране на
измервателни уреди на границата на посочената електроразпределителна мрежа.
Предвид факта,
че ищецът не е предоставил на ответника документи, доказващи собствеността му
върху твърдяната електропреносна мрежа и съоръжения (Електропровод Венеция 20 kV,
ПС Орешник и ПС Кап. П. войвода), каквито документи били необходими, съгласно
договора между страните по делото, то и неинсталирането на измервателни уреди,
а също и твърдените настъпили пропуснати ползи/спестени загуби за ищеца, не
можели да се вменят във вина на ответниците, тъй като ищецът (търговско
дружество „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД) не било собственик на твърдяното
от него имущество.
Твърди, че
искът е погасен по давност преди завеждане на исковата молба, поради което
същият се явява неоснователен.
Предвид
периодичността на задълженията, счита че в процесния случай давността следва да
бъде 3 години, предвид тълкувателната съдебна практика.
Заявява в
случай, че в първото открито съдебно заседание по делото не изпратят
представител, делото да се гледа в тяхно отсъствие, като моли да им бъде
изпратен препис от протокола на електронен адрес: ****************@*****.**
В случай, че
се даде ход на делото, моли съда да отхвърли исковите претенции на ищеца. Прави
възражение за прекомерност на претендираните разноски от страна на ищеца,
доколкото за същите са представени доказателства за реалното им плащане.
Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
От изложените обстоятелства в исковата
молба се налага извода, че искът следва да бъде квалифициран като такъв по
чл.55, ал.1 от ЗЗД, доколкото се твърди даване и получаване на парична сума без
основание. Твърденията на ищеца са, че посочената в исковата молба сума не се
дължи по силата на сключения между страните договор за доставка на електрическа
енергия, поради което подлежи на връщане като недължимо платена.
Тежестта да се
докаже даването и получаването на сумата се носи от ищеца.
Тежестта да се
докаже наличието на основание за плащане на сумата се носи от ответника.
ПРИЕМА като писмени доказателства по
делото: Решение № 4486 от 14.10.1991г.; Разпечатка от електронната страница на Търговския регистър при Агенция по
вписванията за актуална състояние по партидата на ищеца; Разпечатка от
електронната страница на Търговския регистър при Агенция по вписванията за
актуално състояние по партидата но ответника; Общи условия на договорите за
пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД; Фактура №1117663655/15.08.2014г., ведно с платежно нареждане от 20.08.2014г. и извлечение по сметка от
20.08.2014г.; Фактура №1118300695/31.08.2014г., ведно с платежно нареждане от 08.09.2014г. и извлечение по сметка от
08.09.2014г.; Писмо с изх. № 6053-30/24.09.2008г.; Писмо с изх. № 1784/23.10.2008г.; Писмо с изх. № 2013/05.12.2008г.; Писмо с изх. № 17/10.01.2009г.; Заповед № 135/12.12.1995г. на Кмета на Община Тополовдград; Акт за приемане и предаване но основни средства; Инвентаризационен опис за земя, сгради и съоръжения на Помпена станция „Орешник”; Характеристика на ДМА - Трафопост „ Орешник”; Акт обр.16 за Електропровод „Венеция” 20 kV на Помпена станция „Орешник” - с. Орешник, на Помпена станция „Кап. Петко Войвода” и на намиращите се в тях ЗРУ; Разрешение за ползване № 261/09.08.1995г.; Изисквания и ограничения,
които собственикът е длъжен да спазва при ползването на строежа; Скица на Електропровод „Венеция”; Договор №
ДЗ-14/28.05.2013г.; Писмо с изх. № ЦУ-788-3/21.06.2013г.; Декларация
от инж. Румен Райков; Известие за приемане на заявление за регистрация с
вх. № ЦУ-788/13.06.2013г.; Писмо с изх. № ЦУ-788/22.04.2013г.; Писмо с изх. № 2867/05.06.2013г.; Писмо с изх. № ЦУ-959/27.05.2013г.; Писмо с изх. № 1693/04.04.2013г.; Решение от 07.08.2018г. по гр. дело № 499/2018г. на Районен съд – Стара Загора; Решение от 14.01.2019г. по гр.
дело № 1327/2018г. на Окръжен съд – Стара Загора; Разпечатка от електронната страница на Търговския
регистър при Агенция по вписванията за актуална състояние по партидата на „Застрахователна
компания Уника” АД; Застрахователна полица № 14005ZP1001 от 30.12.2013г. на „Застрахователна компания Уника”
АД.
ПРИЛАГА към делото
б.б. за платена държавна такса и пълномощни на адв. З.Д., юриск. Ирина Колева и
юриск. Калоян Захариев.
НАЗНАЧАВА съдебно-икономическа експертиза с
вещо лице ДАНИЕЛА ДЕМИРЕВА - ГЮРОВА, която след като се запознае с материалите
по делото и извърши съответните справки навсякъде, където е необходимо да отговори
на поставените въпроси в исковата молба и отговора на исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ
депозит за изготвяне на заключението в размер на 300 лева, който следва да бъде
внесен от ищеца в тридневен срок от получаване на настоящото определение.
НАЗНАЧАВА съдебно-техническа експертиза с вещо
лице ДИМИТЪР ДЕНЕВ ДИМИТРОВ, който след като се запознае с материалите по
делото и извърши съответните справки навсякъде, където е необходимо да отговори
на поставените въпроси в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ
депозит за изготвяне на заключението в размер на 300 лева, който следва да бъде
внесен от ищеца в тридневен срок от получаване на настоящото определение.
УКАЗВА
на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват
всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от
насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят
възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови
доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или
са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и
т. 2 ГПК.
НАПЪТВА
страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане спора, като им
УКАЗВА за възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен
регистър на медиаторите към Министъра на правосъдието.
УКАЗВА
на страните, че имат право да поискат постановяване на неприсъствено решение,
когато са налице предпоставките на чл.238 от ГПК.
НАСРОЧВА
делото за открито съдебно заседание на 12.11.2019г. от 09.40ч., за която дата да се
призоват страните, третото лице помагач и вещите лица, след внасяне на
депозита.
ПРЕПИС от настоящото определение
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните. Препис от отговора на ответника и на третото лице
помагач да се връчи на ищеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: