Определение по дело №23/2019 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 февруари 2019 г.
Съдия: Христина Захариева Марева
Дело: 20192000500023
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 30 януари 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №53

Гр. Бургас, 21.02.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АПЕЛАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи февруари, през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павел Ханджиев,

ЧЛЕНОВЕ: Нели Събева,

Христина Марева,

 

 

 

като разгледа докладваното от съдия Хр. Марева частно гражданско дело № 23 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по частна жалба на основание чл. 66, ал. 2 ГПК.

Обжалвано е като неправилно и незаконосъобразно и постановено при допуснати процесуални нарушения, определение №1986/11.10.2018 г. по в.ч.г.д. №202/2018 г по описа на Бургаски окръжен съд, с което е отхвърлена молбата на частния жалбоподател – адв. В. Ж. от САК, за възстановяване на срок за отстраняване нередовностите на частна жалба вх. №6444/04.05.18г., подадена срещу Определение №675/11.04.18г. по ч.гр.д. №202 по описа на Бургаски окръжен съд за 2018г.

На първо място е посочено като процесуално нарушение обстоятелството, че член от състава на съда – постановил обжалваното определение, е страна по договор за кредит с ответната по делото банка, като посочения член от състава на съда бил длъжен да се отведе.

Като друго процесуално нарушение е въведено твърдение, че частният жалбоподател не е бил надлежно уведомен за последното съдебно заседание по делото, като по този начин е нарушено правото му на участие в процеса. Освен това въпреки многократните му искания, председателя на състава на съда отказал предоставянето на копия от материали по делото, като информация за делото реално не е била обявена и на сайта на съда. Счита, че по този начин правата на доверителя му са нарушени умишлено.

На следващо място поддържа, че в определението не е са обсъдени всички факти по делото и конкретно посочваното обстоятелство, че не е било връчено разпореждане № 1459/08.05.2018г. – нито на довереника, нито на доверителя, а по делото няма данни за упълномощаване на лицето, на което на което разпореждането е било връчено. Прави оплакаве, че не са му връчени за запознаване обясненията на връчителя Н. Р. И. , като с това съставът на съда ясно бил демонстрирал своята пристрастност, приобщавайки тези показания, без наличие на основание за това.

Изцяло неправилно според частния жалбоподател е приложена и разпоредбата на чл. 51, ал.1 ГПК, която позволявала връчването на съобщения и книжа в кантората на адвоката на само на лица, работещи по трудовоправно отношение с адвоката или да сътрудничи въз основана изричен договор. Поддържа, че и в двата случая е необходимо за тези лица да е извършено упълномощаване, извън което и само поради обстоятелството, че се намират в адвокатската кантора, не дава основание да им бъдат връчвани книжата.

Предвид горното поддържа, че не му е било връчено разпореждане № 1459/08.05.2018г. и това обстоятелство, не би могло да бъде преодоляно, поради което единствената възможност е да бъде поискано възстановяване на срока, за което ответната банка не е направила възражения.

В срока за отговор по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещната страна не е подала отговор на частната жалба.

Бургаски апелативен съд, констатира, че частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274 ГПК, от надлежно легитимирана страна, като срока за обжалване е спазен. Обжалваното определение е връчено на адв. В. Ж. чрез Д. Д. С. , за която са представени пълномощни по т.д. № 202/2018г.: от 04.09.2018г., валидно до 31.12.2018г. – заедно с разписката за връчване на 21.09.2018г. на разпореждане от 10.09.2018г., така и пълномощно за Д. Д. С. от 24.10.2017г. валидно също до 31.12.2018г., с разписката за връчване на съобщението за отстраняване на нередовност на частната жалба – предмет на настоящото дело.

Разгледана по съществото й, частната жалба е неоснователна предвид следното:

Поначало твърдението, че на страната не са били връчени указанията за отстраняване на нередовности на частната жалба, по съществото си е твърдение, че този срок изобщо не е почнал да тече, респективно – няма предпоставки за възстановяването му. Съответно разглеждането им е релевантно по въпроса за правилността на разпореждането за връщането на частната жалба, а не по молбата за възстановяване на срока за изпълнение на тези указания.

Доколкото обаче въпросът за изтичането на срока е предпоставка за възстановяването му, съдът следва да разгледа възраженията.

Обжалваното определение №1986/11.10.2018 г. по в.ч.г.д. №202/2018 г. по описа на БОС е правилно, като при постановяването му не са допуснати нарушения, препятстващи участието и правото на защита на адв. В. Ж. и доверителя му – Т. Х. В него първоинстанционния съд е изложил подробни мотиви, които настоящата съдебна инстанция изцяло споделя и към който на основание чл. 272 ГПК във вр. чл. 278, ал.4 ГПК препраща.

В него е прието и се установява от данните по приложеното ч.гр.д. № 202/2018г. по описа на БОС, че е обра образувано по възражение от Т. Д. Х. на основание чл. 423 ГПК, срещу издадена срещу него заповед за изпълнение на парично задължение №155/23.03.2015г. по ч.гр.д. №262/2015г. по описа на НРС, в полза на „Р“ – Е. – гр. С.. Възражението е било оставено без разглеждане с определение от 11.04.2018г., като е съобщено на Т. Х. чрез съдебен адресат – адв. В. Ж. на 25.04.18г., чрез процесуален представител на адреса на адвокатската кантора. Срещу определението е подадена по пощата на 07.06.18г. частна жалба, по редовността на която с Разпореждане №1459/08.05.18г., жалбата са дадени указания за внасяне на държавна такса, в размер на 15.00 лева по сметка на БАС. Съобщение, ведно с препис от разпореждането е връчено на адреса на кантората на адв. Ж. на 25.05.18г., на получател Д. Д. С. , с отбелязване – пълномощник. На 07.06.2018г. БОС е констатирал, че указанията не са изпълнени в срок и е върнал частната жалба с Разпореждане №1834/07.06.18г., частната жалба е върната. Съобщение, ведно с препис от разпореждането е връчено на адреса на кантората на адв. Ж. , на получател А. П. Б. на 21.06.2018г., като молбата за въстановяване на срока относно указанията за отстраняване неродовността на частната жалба срещу определението от 11.04.2018г. е подадена на 28.06.2018г., по пощата е подадена молба от молителя Т. Д. Х. , чрез адв. Ж. , като препис от същата е връчен на насрещната страна по реда на чл. 276, ал.1 ГПК

В с.з. на 08.10.2018г., съдебният състав на БОС е приел, че страните са редовно призовани и с обжалваното определение №1986/11.10.2018 г. по в.ч.г.д. №202/2018 г. е оставил без уважение молбата за възстановяване на срока, като е приел, че не се установяват посочените в нея причини, поради които адв. В. твърди, че не е узнал своевременно за дадените указания, изтъквайки, че няма упълномощаване от негова страна на лица в кантората му, чрез които да бъде връчвано съобщението.

Изтъкнатото на първо място обстоятелство във връзка с твърдението за наличие на основателно съмнение в безпристрастното решаване на делото от член на съдебния състав, поради сключен договор за кредит с „Р“ Е. , не налага извод за неправилност на съдебния акт. За страната не е съществувала пречка да узнае и по-рано – чрез надлежно подадена и обявена публично декларация за предотвратяване конфликт на интереси, за сключения договор за банков кредит. Въвеждането на този факт едва с частната жалба и с оглед постановения отрицателен резултат по молбата на възстановяване на срок по чл. 64, ал. 2 ГПК няма отношение към правилността и законосъобразността на съдебния акт. Страната не е искала отвод на съдията на това основание по чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК, което да е оставено без уважение или, което да не е разгледано. По делото няма конкретно изведени обстоятелства, от които да се поражда съмнение извън факта на договора за кредит, който сам по себе си не създава съмнение в безпристрастното разглеждане на делото. Касае се за договор за кредит, сключен с оглед дейността на кредитните институции, която по естеството си е насочена към неограничен кръг от физически лица потребители и това качество не се изключва inter alia за магистратите, нито ги поставя в особено положени в сравнение с останалите потребители на банкови услуги. Във връзка със сключения договор за кредит е необходимо да са насложени и други обстоятелства, сочещи на специално насочени, създадени или поддържани с магистрата облигационни отношения, каквито не са посочени от страната и няма данни да са налице.

Липсват конкретно посочени други факти и обстоятелства, които да налагат извод за нарушаване на гарантираното от чл. 6, § 1 ЕЗКПЧОС право на страната на справедлив съдебен процес и разглеждане на делото от безпристрастен съд. Съмнение в тази насока не се поражда от отказа за предоставяне на копия от документи. Освен с факта на достъпност на съдържанието на протокола от съдебните заседания на интернет-страницата на съда, разпореждането от 10.09.2018г. е обосновано с оглед липсата на приложен документ за дължима държавна такса, в каквато връзка правото изрично е указано на страната в диспозитива на разпореждането.

Не се установява и соченото в частната жалба нарушение на процесуалните правила, свързано с нередовното призоваване на страната и препястване по този начин да упражнява правото си на участие в процеса. По молбата за възстановяване на срок, на основание чл. 64, ал. 2 ГПК съдът е провел съдебни заседания на 13.08.2018г. и на 08.10.2018г. В протокола за проведеното съдебно заседание на 13.08.2018г. е отразена констатацията на съда, че молителят не е бил редовно призован чрез адв. В. Ж. За да се избегне мултиплициране на оплакването за връчване на книжата чрез намиращо се в кантората лице – А. Б. , ход на делото не е бил даден и е постановено призовките за следващото съдебно заседание да бъдат връчвани лично или чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК в съответствие с правилото по чл. 51, ал. 2 ГПК. За следващото съдебно заседание – на 08.10.2018г., адв. В. Ж. не е бил открит на адреса на кантората, поради което е било залепено уведомление на 20.08.2018г., а освен това, призовка за съдебното заседание е връчена лично на страната – на 13.09.2018г. Приобщените обяснения от съдебния връчител са цитирани в определението във връзка с констатацията за нередовното призоваване на страната за съдебно заседание на 13.08.2018г., но същите не са обусловили решаващия извод на съда за надлежно връчване на разпореждането от 08.05.2018г. адв. В. Ж. Относно редовното призоваване съдът се е позовал на връчването по реда на чл. 51, ал. 1 ГПК, наложил се именно с оглед възраженията за връчване на съобщенията и съдебните книжа чрез лицето А. Б.

Що се отнася до лицето Д. Д. С. , чрез която на 25.05.2018г. е връчено съобщението за отстраняване нередовността на частната жалба, по делото е представено пълномощно от адв. В. Ж. , удостоверяващо представителната й власт за получаване на книжа и документи. Приложеното пълномощно е с дата 04.09.2018г., но по повод връчване на съобщение за отстраняване нередовност на частната жалба срещу определение №1986/11.10.2018 г. по в.ч.г.д. №202/2018 г., към съобщението е приложено друго пълномощно, от което е видно, че същата е била надлежен пълномощник на адв. В. Ж. , считано от 24 октомври 2017г., който съдът следва да вземе предвид съгласно чл. 235, ал. 5 ГПК.

Извън това, апелативният съд споделя изцяло извода на първоинстанционния съз, следващ и от цитираната в обжалваното определение съдебна практика на ВКС по чл. 274, ал. 3 ГПК, според която „…съобщението до адвокат на страна по делото, което е връчено при условията на чл. 51, ал. 1, изр. 2 ГПК има материална доказателствена сила относно обстоятелствата, че връчителят е извършил проверка и се е убедил, че са налице законовите условия да извърши връчването на лице, различно от адвоката, когато е намерил лицето в адвокатската кантора и то е в отношения на работа и сътрудничество с адвоката. Дадено е тълкуване, че за да връчи съобщението на лице, различно от адресата, връчителят е длъжен да провери пасивната процесуална представителна власт, но законът не изисква връчителят да опише всички действия по тази проверка. Достатъчно е в съобщението да посочи качеството на лицето, на което е връчил…“ От установените по делото обстоятелства не се оборва материалната доказателствена сила на удостоверениет от връчителя обстоятелства. Данните по делото потвъпрждават констатациите на връчителя, касателно лицето на което на 25.05.2018г. е било връчено съобщението относно разпореждане от 08.05.2018г. за отстраняване на нередовности по подадената частна жалба, срещу връщането на частната жалба срещу определението от 11.04.2018г. и твърдението, че адвокатът не е могъл да узнае за указанията, не се доказва.

Всичко изложено по-горе установява факта, че срокът за изпълнение на указанията – дадени с разпореждането от 08.05.2018г. е започнал да тече на 25.05.2018г. и е изтекъл в първия работен ден след 02.06.2018г. – 04.06.2018г. Няма наведени и не се доказват особени е непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 ГПК, които да са поперчили на страната да изпълни указанията и, които да не е могла да преодолее.

Следователно определението, с което е отказано възстановяването на срока като краен резултата е правилно и следва да се потвърди.

Водим от гореизложеното Бургаски апелативен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1986/11.10.2018г. по в.ч.г.д. № 202/2018 г. по описа на Бургаски окръжен съд

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:

 

 

Членове: