Р Е Ш Е Н И Е
№ 260172 / 12.7.2022г.
гр. Перник, 12.07.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Кристина Иванова, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 7998 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на З.Р.З., с ЕГН: ********** срещу Областна дирекция на
МВР-Перник, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 1100 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за
положен извънреден труд в размер на 166 часа
за периода от 01.10.2017 г. до 30.09.2019 г., получено в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с в дневен с коефициент 1.143, както и
сумата от 100 лева, представляваща обезщетение за забава върху неплатеното
трудово възнаграждение за извънреден труд, дължимо от датата на забава
плащането на главницата за съответното тримесечие до 09.12.2019 г. вкл., ведно
със законната лихва за забава върху вземането, считано от датата на подаване на
исковата молба – 10.12.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че ищецът е служител в Първо РУ при Областна
дирекция на МВР (ОДМВР)-Перник,
считано от 02.11.2012 г. като съгласно Закона за МВР е със статут на държавен
служител. На следващо място се посочва, че същият е полагал труд на
смени – по 8, 12 или 24 часа, съобразно утвърден от Началника
на РУ управление график. Твърди се, че в периода от 01.10.2017 г. до 30.09.2019 г. ищецът е полагал труд на смени като работното време е
изчислявано сумарно на тримесечие. В тази връзка ищецът посочва, че за процесния
период е положил общо 1162 часа нощен труд, който преизчислен с нормативно
установения коефицент от 1.143 възлиза на 1328 часа. В тази връзка ищецът
счита, че след преизчисляването на нощния към дневен труд същият е положил
извънреден труд от 166 часа, който следва да му бъде заплатен допълнително от
ответника съгласно приложимата нормативна уредба, подробно цитирана в исковата
молба. С тези аргументи се иска предявеният иск да бъде уважен. Представят се писмени доказателства, прави се искане за назначаване на
експертиза със задачи, формулирани в исковата молба, и искане за задължаване на
ответника да представи намиращи се у него документи. Претендират се разноски.
В срока по
чл. 131 от ГПК от ответника Областна дирекция на МВР-Перник, чрез процесуалния му представител
юрк. Звездалина Василева, е депозиран писмен отговор, в който се излагат
аргументи за недопустимост и неоснователност на предявените от страна на ищеца
осъдителни искове. По отношение на допустимостта се навеждат доводи, че
ответникът не е надлежна страна по делото, доколкото няма материално правна
легитимация. В тази връзка се обръща внимание, че правоотношението със
служители на ОД МВР възниква и се прекратява с акт на министъра на вътрешните
работи, а директорът на ОД на МВР може единствено да преназначава на длъжност.
Уточнява се и че директорът на ОД на МВР – Перник няма правомощия да разпределя
бюджетни средства за заплащане на допълнителни възнаграждения.
По същество ответникът
не оспорва обстоятелството, че за исковия период ищецът е бил служител в Първо РУ
Перник към ОД на МВР – Перник. Твърди се обаче, че на последния са изплатени
всички реално дължими суми за положен извънреден труд, за което са представени
писмени доказателства. Уточнява, че при изготвянето на експертизата вещото лице
следва да съобрази, че е възможно да има разлика между отчетените часове и
изплатените суми за месеца поради представяне на протоколи в сектор ФОУССД след
подаване на информация до ДПУБ - МВР и окончателното счетоводно приключване за
месеца, като дължимите суми се начисляват и изплащат в следващия месец. Излага
подробни доводи, че цитираните от ищеца общи разпоредби на Кодекса на труда и
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не са приложими в
настоящия случай, предвид спецификата на служебното правоотношение, в което се
намира ищецът. С тези аргументи се иска предявените претенции да бъдат
отхвърлени. Представят се писмени доказателства, като се иска същите да бъдат
приети. Претендират се разноски.
В съдебно
заседание, проведено на 11.07.2022 г. процесуалният представител на ищеца по
делото, надлежно упълномощен, е заявил писмено изменение на иска – като е
посочил, че искът следва да се счита предявен за сумата от общо 930.89 лева – главница за периода от
01.10.2017 г. до 30.09.2019 г. като за разликата до пълния първоначален размер
е направено оттегляне на иска и за сумата от 93.11 лева – обезщетение за забава като за разликата до пълния
първоначален размер е направено оттегляне на иска. От страна на ответника е
изразено изрично съгласие с оттеглянето, поради което съдът е прекратил
производството по исковете в оттеглената част. В тази връзка и съдът е приел иска
за главница с размер от 930.89 лева, а искът за обезщетение за забава с размер
от 93.11 лева.
По същество
процесуалният представител на ищеца излага доводи за уважаване на иска като
представя писмено становище.
От своя
страна процесуалният представител на ответника излага доводи за отхвърляне на
исковете като също представя писмени бележки.
Пернишкият
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:
Страните
по делото не спорят, а и от представените доказателства – удостоверение
УРИ313р-11498/26.09.2019 г. се установява, че със заповед № К-12123/31.10.2012
г., считано от 02.11.2012 г. ищецът З.Р.З. е преназначен за държавен служител в МВР на длъжността „полицай“ в група „Охрана на обществения ред“ на сектор
„Охранителна полиция“ при Първо районно управление гр. Перник към ОДМВР –
Перник.
Страните
не спорят и че З.Р.З. е държавен служител в МВР през процесния период като е полагал труд на
смени, в това число и нощен труд.
По делото
е изготвена и приета съдебно икономическа експертиза като експертното
заключение не е оспорено от страните. От последното се
установява, че ищецът е
работил в ОДМВР - гр. Перник на часови работни смени, съгласно месечен график
за дежурство. Работното време е изчислявано сумарно за тримесечен период.
Вещото лице уточнява, че при работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22:00 ч. и 6:00ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа на всеки 24 – часов период.
На следващо място от експертизата се установява,
че в периода от 01.10.2017 г. до 30.09.2019 г. ищецът е положил 1 162 часа нощен труд (между 22:00 ч. и 6:00ч.).
Предвид поставените задачи в експертното заключение тези часове нощен труд са преизчислени
чрез превръщането им в дневни часове с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време (коефициент 0,143),
при което се получава 166 часа дневен извънреден труд. В тази връзка от
експертизата се установява, че стойността на така положения извънреден труд за
процесния период възлиза на 1221,39 лева. При изчисляването му е съобразено, че
същият се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение
на ищеца за съответния период. Работодателят е заплатил 290.50 лева (нощен труд
– 1162х0.25 лева), поради което за целия процесен период на ищеца не били
платени 930.89 лева /1221,39 лева – 290.50 лева /.
Изготвената експертиза следва да бъде кредитирана, доколкото експертните
изследвания са задълбочени, подробни и компетентно извършени, а по делото
липсват и данни за евентуална заинтересованост на вещото лице от изхода на
производството. Освен това заключението не е оспорено и е изготвено въз основа на
документи, съставяни от представител на ответника, поради което съдът му дава
вяра.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявен е
иск с правно основание по чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР съединен с иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже, че се намира в служебни отношения с
ответната страна, наличието на правото на преизчисляване на положения нощен труд, при което се получава извънреден
труд за процесния период, както и да докаже размера на дължимото възнаграждение
за положения извънреден труд. Ищецът следва да докаже и изпадане на ответника в
забава по задължението му за заплащане на извънредния труд. В тежест на ответника
е да установи плащането на дължимото се допълнително трудово възнаграждение.
По допустимостта:
Настоящият състав
намира предявеният иск за допустим, а възражението на ответника за липса на
пасивна процесуална легитимация за неоснователно. В тази връзка следва да се
отбележи, че съгласно разпоредбата на
чл. 142 от ЗМВР служителите на МВР са три вида: държавни служители по ЗМВР,
чиито статут е уреден със ЗМВР, други държавни служители, чиито статут е уреден
със Закона за държавния служител (ЗДСл) и служители, работещи по трудово
правоотношение, чиито статут е уреден по Кодекса на труда (КТ).
В процесния случай следва да се приеме, че ищецът
е държавен служител по ЗМВР, като орган по назначаването е Директорът на ОДМВР
- гр. Перник, тъй като същият е издал заповед за назначаване на ищеца на
горепосочената длъжност. По тези съображения съдът счита, че именно ОДМВР - гр.
Перник е пасивно легитимирана да отговаря по процесния иск, доколкото посочената
дирекция е самостоятелно юридическо лице и работодател на ищеца в процесния
период. В този смисъл е и трайната съдебна практика – напр. Решение №
99/03.07.2019 г. по дело № 1876/2018 г. на ВКС, ГК, IV г.о. Аргумент в полза
наличието на пасивна процесуална легитимация на ОДМВР се съдържат и в Решение №
311/08.01.2019 г. по гр.д. № 1144/2018 г. на ВКС, IV г.о., с което
ОДМВР е осъдено да заплати обезщетение за положен извънреден труд.
В тази връзка съдът намира за безспорно, че
страните са обвързани от служебно правоотношение по ЗМВР, доколкото за
процесния период ищецът е бил държавен служител в ОДМВР – гр. Перник. Това
налага извод, че приложимият закон, който урежда този вид обществени отношения
е ЗМВР, който е специален по отношение на ЗДСл по аргумент от чл. 142, ал. 2 от ЗМВР.
С оглед характера на заеманата длъжност през
процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22:00 – 06:00 часа), а
отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство
също липсва спор между страните. Съгласно разпоредбата на чл. 176 от ЗМВР
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените
в същия закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд – чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР.
Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР
регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни – подневно, а за работещите на 8 -, 12 - или 24 - часови смени – сумирано
за тримесечен период. Работата извън редовното работно време съгласно ал. 5 от
същия текст се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в
работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и
празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период – за служителите
работещи на смени. Съгласно
разпоредбата на чл. 187, ал. 6 от ЗМВР извънредният труд по ал. 5 се заплаща с 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение.
От своя страна текстът на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР предвижда
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители да се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
В настоящия случай релевантни са следните три
нормативни акта, издадени от министъра на вътрешните работа: Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014 г. (отменена ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила
02.08.2016 г., при приемане на долупосочената трета наредба), Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. (отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по
адм. д. № 5450/2016 г., обн., ДВ, бр. 59 от 29.07.2016 г.) и Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 02.08.2016г.) и Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018 г.
Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в четирите наредби
са идентични, като гласят, че при работа на смени е възможно полагането на труд
и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014 г. (отм.) предвижда, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между
22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143. Полученото число се
сумира с общия брой отработени часове за отчетния период, т. е. часовете
положен нощен труд се преизчисляват с коефициент 1,143. Подобна регламентация
за преизчисляване на нощния труд в дневен обаче липсва в Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. (отм. с решение на ВАС), в Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г. и в последната Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018 г.
Съдът намира, че трудовото възнаграждение
(месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения) е основен елемент на
служебното правоотношение, тъй като е неразривно свързано с осъществяването на
правото на труд. Освен това следва да се отбележи и че е незаконосъобразно
извършването на едностранно изменение от работодателя на размера на
получаваното трудово възнаграждение, за което липсва съгласието на служителя. Действително
съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР работодателят има право да определя реда за
отчитане на работното време, но това не може да се прилага по начин, водещ до
намаляване възнаграждението за труд. В този смисъл съдът не споделя тезата на
ответната страна, че липсата на разпоредба в Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016г. и в Наредба №
8121з-908 от 02.08.2018 г. , регламентираща
преизчисляване на нощния труд в дневен (с коефициент 0,143), е израз на
възложеното правомощие на министъра на вътрешните работи да определя реда и
начина на изплащане на допълнителните възнаграждения. По тези съображения съдът
приема, че липсата на подобна разпоредба следва да се третира като пропуск
(празнота) в правилата за преизчисляване на нощния труд в дневен, отнасяща се
до съществуващите служебни правоотношения към
момента на влизане в сила на Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. За
неуредените случаи следва да се прилагат разпоредбите, които се отнасят до
подобни случаи.
При липсата на специално правило, което да
определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при
сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в
МВР, нормативната празнота, следва да се преодолее чрез субсидиарното
приложение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата (НСОРЗ). Съгласно това общо правило при
сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, т. е. приложимият коефициент за преизчисляване на
нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно при деление на нормалната
продължителност на дневното (8 часа) и нощното (7 часа) работно време. Този
коефициент е идентичен с този по чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от
11.08.2014 г. (отм.), за което дава информация вещото лице. От заключението на
експерта става ясно, че сумата от 930.89 лева (1221.39 лева – 290.50 лева /за
нощен труд/), представлява допълнително възнаграждение за извънреден труд за
периода от 01.10.2017 г. до 30.09.2019 г., получен в
резултат на преизчисляване на положения нощен труд в дневен труд и което не е
платено от работодателя.
Извънреден труд ще е налице, ако отработеното
време за съответния период, надвишава нормочасовете за този период. Преизчисляването
на нощния труд в дневен труд е начин за отчитане на нормата фактически положен
труд. Нормата отработено време, включва допълнително и часовете, които са
получени след превръщането на нощните часове в дневни, поради което е допустимо
тези часове да се разглеждат като извънреден труд, ако надвишават нормочасовете
за този период. В този смисъл е неоснователно възражението, че процесните
часове са „изкуствено“ получени (чрез преизчисляване), а не са реално
отработени. В подкрепа на това са дадените разяснения в мотивите на Решение №
14 от 27.03.2012 г. по гр. д. № 405/2011 г. на ВКС, IV г. о.
Не на последно място съдът счита и че възприемането
на тезата на ответника – за липсата на основание по отношение на длъжността,
заемана от ищеца, да се извършва преизчисляване на нощен труд в дневен с оглед
характера на служебното му правоотношение – би поставило държавния
служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудови
правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ, както и тези работещи
по служебно правоотношение по ЗДС. Това
тълкуване е в съответствие и с основния правен принцип за равенство и
недопускане на дискриминация, закрепен и в чл. 6 от КРБ и чл. 14 от ЕКЗПЧОС. От
своя страна Конституцията на Република България също утвърждава като основно
достижение на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции
за пълноценната му реализация. Основният закон гарантира равенство на правата
на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на правоотношението,
в рамките на което реализират правото си на труд, поради което и всички
служители, полагащи труд следва да бъдат поставени при еднакви условия.
С оглед всичко гореизложено настоящият състав
намира исковата претенция за основателна, поради което и същата следва да бъде
уважена. Предвид основателността на главния иск и липсата на твърдения за
плащане на сумата на същия за основателен следва да се приеме и искът за
обезщетение за забава – в размер на 93.11 лева съгласно приетата и неоспорена
експертиза.
Само за пълнота следва да се отбележи, че на
настоящия състав е известно решение от 24.02.2022 г. на съда на ЕС по дело С-262/2020, образувано по
преюдициално запитване от районен съд - Луковит по дело със същия предмет на
спора. С това
решение не се отговаря конкретно на основния спорен въпрос относно
приложимостта на общата правна уредба на България в правоотношенията с
държавните служители, доколкото в обхвата на компетентността на СЕС са включени
общностните норми и вътрешноправните разпоредби, които съдържат такива норми, а
не националното право и функцията на този съд е не да тълкува националните
правни норми. Следва да се подчертае, че съдът на ЕС е достигнал до
същите правни изводи, а именно: че не се налага да се приема национална правна
уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за
работниците в публичния сектор е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда, но при всички случаи, ако това е така, в полза на
тези работници трябва да има други мерки за защита, които да компенсират това. В
решението на СЕС е изложено, че аргументът за липсата на механизъм за
преобразуване, обяснен със съображения от правен и икономически порядък, видимо не отразява
допустима от закона цел, годна за обоснове разглежданата в главното
производство разлика в третирането. Правото на ЕС не е пречка за държавите членки да вземат предвид
бюджетни съображения успоредно със съображения от политически, социален или
демографски порядък и да въздействат върху естеството или обхвата на мерките,
които смятат да приемат, но такива съображения не могат сами по себе си да
представляват цел от общ интерес. Ако не е основана на такъв обективен и разумен
критерий, всяка разлика в третирането, която разпоредбите на националното право
в областта на нощния труд въвеждат по отношение на различни категории
работници, намиращи се в сходно положение, би била несъвместима с правото на
Съюза и би налагала в такъв случай националният съд да тълкува националното
право във възможно най-голяма степен с оглед на текста и целта на съответната
разпоредба на първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и
приложи признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната
ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо на
преследваната с нея цел. В тази връзка сочените „компенсационни
механизми“, допълнителни материални стимули и нематериални блага, предвидени в ЗМВР
за служителите" не може да се приеме, че представляват допълнителна
защита или обезщетение по смисъла на Директивата и решението на СЕС по
преюдициалното запитване. Тези придобивки ползват всички служители на МВР, а не
само тези, полагащи нощен труд и на тях не може да се придава качеството на
обезщетение, след като не са насочени специално към категорията служители,
полагащи нощен труд, нито пък се предоставят поради и съобразно
продължителността на труда им през нощта, а обхващат всички, работещи в
системата на МВР.
На последно място на настоящия състав е известна и
противоречивата практика на ОС Перник по дела, идентични с настоящото – а
именно Решение № 44 от 11.02.2020 г. по в. гр.
д. № 864 / 2019 г. на II състав на Окръжен съд – Перник, с което предявените
искове в сходен случай са отхвърлени. По-новата практика на ОС Перник, обаче е
в обратния смисъл – напр. Решение № 260004/11.05.2022 г. по в.гр.д. № 19/2020
г. на Пернишкия ОС – с което претенциите се приемат за основателни. Поради това
и съдът намира за удачно да се съобрази с по-новата практика на въззивната
съдебна инстанция предвид липсата на произнасяне до момента по Тълкувателно
дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС.
Относно възражението на
ответника съдът отбелязва и че му е известна отмяната с решение на Върховния
административен съд на Наредба № 8121з-1353 от 15 декември 2020 г. за реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и
ал. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи. Посочената наредба от
една страна обаче не касае процесния период – който е от 01.10.2017 г. до 30.09.2019 г., доколкото е
приета на 15.12.2020 г. От друга страна решението на ВАС има действие занапред.
По исканията за разноски на страните:
Разноски в настоящото производство претендират и двете страни по спора. С
оглед изход на делото и предвид заявеното частично оттегляне на искове такива
се дължат и на двете страни.
Ищецът претендира сумата от 480 лева – разноски за адвокатски хонорар, който
видно от представен по делото договор за правна защита и съдействие е заплатен.
От ответника обаче е направено възражение за прекомерност на хонорара, което
предвид разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения предвид цената на иска е
основателно. Съгласно цитираният законов текст хонорарът възлиза на 314 лева.
Предвид фактическата и правна сложност на делото сумата, дължима за адвокатско
възнаграждение следва да бъде намалена на 360 лева. От тази сума предвид
частичното прекратяване на делото на ищеца се дължат 251.33 лева.
От своя страна ответникът претендира разноски за юрисконсулт в минимален
размер от 100 лева. Предвид прекратената част от делото от тази сума му се
дължи 14.67 лева.
Ответникът следва
да бъде осъден да заплати в полза на Пернишкия районен съд сумата от 85.33 лева
– възнаграждение за вещо лице и 42,67 лева – държавна такса съобразно уважения
размер на исковите претенции.
Искане за предварително
изпълнение на решението не е въведено.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР – Перник, с ЕИК:********* и адрес на управление: гр. Перник,
ул. „Самоков“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на З.Р.З., с ЕГН: **********,*** сумата от 930.89 лева
/главница/, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд в размер на 166 часа за периода от 01.10.2017 г. до 30.09.2019 г., получено в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с в
дневен с коефициент 1.143 и сумата от 93.11
лева – обезщетение за забава за периода от датата, следваща датата на
настъпване на изискуемост на всяко вземане /26-то число на месеца, следващ
тримесечието, през което трудът е бил положен/ до датата 09.12.2019 г., ведно със законната лихва за забава
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.12.2019
г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Перник, ЕИК:********* ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на З.Р.З., с ЕГН: ********** сумата от 251.33 лева – разноски за
адвокатско възнаграждение в настоящото производство съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА З.Р.З., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на Областна
дирекция на МВР – Перник, ЕИК:********* на основание
чл. 78, ал. 2 от ГПК на сумата от 14.67 лева – разноски за юрисконсултско
възнаграждение в настоящото производство съобразно прекратената част от
исковете
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Перник, ЕИК:********* ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по
сметка на Пернишки районен съд
сумата от 85.33 лева - заплатено от бюджета възнаграждение за вещото лице и сумата
от 42,67 лева, представляваща дължимата държавна такса
по уважената искова претенция.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на обжалване от страните пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Препис от решението да
се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА
Вярно с оригинала: И.Д.