О П Р
Е Д Е Л Е Н И Е
№ 164
гр. Велико Търново, 13.04.2023 г.
Административен съд – гр. Велико Търново, ІV-ти състав, в закрито съдебно
заседание на тринадесети април две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ - ДОКЛАДЧИК: МАРИЯ ДАНАИЛОВА
като разгледа
докладваното от съдия Данаилова адм. д.
№ 218/2023 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 41, ал. 3, вр. с чл. 127ж, ал. 1 от ДОПК.
Образувано
е по жалба на *** М. Е., в качеството му на пълномощник на „Зарзаватчийница“
ЕООД от гр. В. Търново, срещу Решение № 64/28.03.2023г. на директора на ТД на
НАП – В. Търново и действията по обезпечаване на доказателствата, извършени от
органи по приходите при Дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, обективирани
в протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 167202532061_3/22.03.2023г.
Жалбоподателят
твърди, че действията на органите по приходите са необосновани, а направените
изводи не се подкрепят от събраните доказателства и не намират опора в закона.
Моли да бъдат отменени като незаконосъобразни обжалваните действия като постановени
в нарушение на материалния закон, административнопроизводствените правила и
задължителната практика на съда на ЕС и националните съдилища. Неправилно
определен намира размера на обезпечението. С потвърдителното решение на
директора на ТД на НАП Велико Търново недопустимо били допълнени мотивите с
данни от производството по извършена проверка от 06.01.2023г., което
производство не е приключило. Претендира
за присъждане на разноски по производството, представляващи държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
Ответникът
по жалбата – директорът на ТД на НАП – В. Търново, в представено писмено
становище (л. 96 от делото), чрез ***С.С., оспорва подадената жалба и моли съда
да я остави без уважение, като претендира и присъждане на разноски. Прави
възражение за прекомерност на разноските за адвокат на жалбоподателя.
Съдът
като прецени оспорвания административен акт, взе предвид становищата на
страните и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
Решението
на директора на ТД на НАП е връчено на пълномощника на дружеството жалбоподател
на 30.03.2023г. Жалбата срещу него е подадена на 03.04.2023 г., което е видно
от поставения на нея вх. № 8776/03.04.2023 г. по описа на ТД на НАП – В.
Търново. Подадена е от лице, имащо правен интерес от обжалване и е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество е основателна, по следните мотиви:
От
събраните по делото доказателства се установява, че на 22.03.2023г. в 14:01ч. от
органи по приходите в дирекция „Фискален контрол" при ЦУ на НАП е
извършена проверка на стоки с висок фискален риск - плодове и зеленчуци -
закупени от ЕООД „Зарзаватчийница" в пункт за фискален контрол зеленчукова
борса с. Първенец и превозвани с товарен автомобил с регистрационен № ***. Превозваните
с посоченото МПС стоки са домати, пресни и охладени – 2967,8кг. Поставено е
техническо средство за контрол, като при приключване на превоза в гр.Велико
Търново е извършен оглед на товарния автомобил, установена е ненарушена цялост
на поставеното техническо средство и то е отстранено.
С
протокол № 167202532061_3/22.03.2023г. на основание чл.
121а, ал. 3 от ДОПК на „Зарзаватчийница" ЕООД е наложено обезпечение в общ
размер на 2412,82 лв.
представляващо 30% от стойността на посочените стоки. Органите по приходите
приемат, че при последващо разпореждане със стоките, събирането на дължимите
данъци значително ще се затрудни, поради което и на основание чл.121а, ал. З, във вр. с чл.121а, ал. 2 от ДОПК налагат посочените обезпечителни
мерки.
Фактическите
основания послужили за формиране на извода са, че дружеството
декларира резултат ДДС за внасяне, подлежащ за внасяне, несъответстващ на
размера на оборотите за съответния период; данъчната
основа на реализираните продажби е почти равна на тази на покупките; при
извършена проверка в обект (06.01.2023г.)
от органи по приходите е установено нарушение на чл.25, ал.1 (неиздаване
на фискален касов бон) и чл.ЗЗ, ал.1 (разлика
в касовата наличност) от Наредба № Н-18 / 2006г.; несъответствие
между налична стока при фактическо преброяване в сравнение с наличността по
счетоводни данни - излишък на стоки, които не са намерили отражение в
счетоводните регистри, което води до неотчитане на разходи, респективно
неотчитане на приходи.
Стоките,
върху които е наложено обезпечение са освободени след представяне на банкова
гаранция за размера на наложеното обезпечение.
Впоследствие
от „Зарзаватчийница“ ЕООД е подадена жалба срещу действията на органите по
приходите от Дирекция „Фискален контрол“ до директора на ТД на НАП. По тази
жалба решаващия орган по чл. 41, ал. 3, изр. първо от ДОПК се е произнесъл в
срока, посочен в същия текст с решение, с което е отхвърлил подадената жалба.
Това решение и потвърдените с него действия на органите по приходите се
обжалват пред съда в настоящето производство.
Горестоящия
орган в потвърждаващото решение конкретизира посочените по-горе факти, като
посочва извършването на контролна покупка, за която не е издаден касов бон и
съставен акт за установяване на административно нарушение № F692294/16.01.2023г., установена разлика при същата
проверка между регистрираните с фискално устройство продажби и наличните в
касата парични средства в размер на 221,12лв. повече налични средства и
наложена принудителна административна мярка със заповед № 11379 / 18.01.2013г.,
предмет на а.д. № 81/2023г. по описа на АСВТ. Извършено на 06.01.2023г.
преброяване на наличните активи установяващо налична стока на стойност 247
220,79лв., която след приспадане на надценка и ДДС е на себестойност 175
114,73лв. и налична стока по сметка 304 в размер на 134 551,57лв. Налице са
фактически налични стоки на стойност 40 563,16лв., които не са отразени в
счетоводството.
Действията
на органите по приходите при извършване на фискален контрол като проследяване и
контролиране на стоките, определени като такива с висок фискален риск и
правомощията на тези органи, които следва да се предприемат с оглед
обезпечаване на фиска и пресичане на възможността за извършване на данъчни
измами са регламентирани в Глава петнадесет „а“ от ДОПК, озаглавена „Фискален
контрол върху движението на стоки с висок фискален риск“ чл. 127а – чл. 127з от ДОПК, като отделно са регламентирани правомощия на тези органи в чл. 121а от ДОПК, носещ заглавие „предварително обезпечаване при фискален контрол“. В
конкретния случай служители в Дирекция „Фискален контрол“, които са извършили
проверката, са предприели обезпечителните действия и са документирали същите
посредством изготвянето на протокола, като са действали в рамките на
правомощията, предоставени им посредством Заповед № ЗЦУ-159/10.02.2014 г.,
приложена по делото. По този начин са спазени изискванията по чл. 127а от ДОПК,
определящ кръга на приходните органи, осъществяващи фискалния контрол на стоки
с висок фискален риск.
Обжалваните
действия са извършени от оправомощени органи и в рамките на тяхната
компетентност, въведена с разпоредбите на чл. 12, ал. 2 и ал. 6 от ДОПК. В
случая длъжностите лица, които са извършили действията и съставили посочения
протокол, който ги обективира, имат качество на органи по приходите, съгласно
чл. 7, ал. 1, т. 4 от ЗНАП.
Спорния
между страните въпрос е относно наличието на основания за предприемане на
действия по обезпечаване на доказателства чрез определяне на обезпечение във
връзка с бъдещо налагане на предварителни обезпечителни мерки.
Органите
на Дирекция „фискален контрол" се позовават на хипотезата на чл. 121а, ал.2 от ДОПК, а именно - при
последващо разпореждане със стоката събирането на дължимите данъци ще бъде
невъзможно или значително ще се затрудни. Тези изводи са обосновани с посочване
на обстоятелствата, че декларираният в справки-декларации по ЗДДС данъчен
резултат - данък за внасяне, не съответства на размера на оборотите; данъчната
основа на доставките е равна или почти равна на тази на покупките; наличие на
неиздаване на фискална касова бележка и разлика в касовата наличност и
неотразени в счетоводството налични стоки.
Съдът
намира, че нито едно от посочените обстоятелства не е доказано и относимо към
основанията за налагане на спорните обезпечения.
Всъщност
между страните няма спор, че жалбоподателят реализира продажби на стоки при
осъществяване на дейността си и извършва разплащания. В решението на директора
на ТД на НАП - Велико Търново е посочено, че дружеството към момента на
проверката няма непогасени и просрочени задължения.
Както
многократно е посочвано в решения на АСВТ по казуси, аналогични на процесния,
не е ясно какви са тези данъчни задължения, които ще бъдат дължими, на кое
законово основание, кога ще настъпи техния падеж, а и липсват всякакви данни за
техен предполагаем размер, както това се прави в производството по чл.121 от ДОПК, Вярно е, че няма изрично нормативно изискване за това, но винаги, когато
се обезпечават бъдещи задължения, по реда на чл. 121 или чл. 121а от ДОПК,
следва да са налице дори предварителни данни за основанието и размера на
задължението, без да става дума за неговата ликвидност или безспорност. Тези
изисквания следва да се спазват с оглед зачитането на основните правни принципи
в административния процес, регламентирани в Глава първа на
ДОПК. Нито в протокола за обезпечаване на доказателствата, нито в решението на
органа по чл.41, ал. 1 от ДОПК се съдържат данни за това.
Първото наведено
основание за налагане на обезпечението се явява недоказано - не са представени
справки-декларации и счетоводни данни, които да удостоверят размера на
оборотите, начисления данък добавена стойност и ползваното право на данъчен
кредит. Дори и да бяха представени, то ниския размер на дължимия ДДС не води до
извод, че данъците по конкретната доставка на плодове и зеленчуци няма да бъдат
платени.
Второто
основание - наличие на неиздаване на фискална касова бележка и разлика в
касовата наличност - също не може да бъде обвързано с конкретния товар и
невнасянето на дължимите данъци за него. Няма данни за системно неизпълнение на
задължението за документиране на всяка извършена продажба, поради което и
еднократното неиздаване на фискална касова бележка не може да обективира извод
за системно неотчитане на продажби, респективно невнасяне на дължими данъци.
Третото
основание за налагане на обезпечението е само една индиция за нередности при
воденото счетоводство. От представените по делото доказателства не може да се
направи извод за надлежно извършена инвентаризация. Липсват данни относно броя
на търговските обекти, наличие на получени фактури в периода и надлежното им
отчитане и съпоставка на данните от сметка 304 със стоковата програма в обекта.
При толкова неизяснени факти изводът за налични стоки, които не са счетоводно
отразени, е недоказан.
Всички
посочени от органите по приходите обстоятелства за изискване на обезпечение за
получаваните стоки са неотносими към този вид предварителни обезпечителни
мерки. Неотчитането на приходи не е основание за изискване на обезпечение, а
само неплащането на данъци. При наличието на индиции за нередовно водено
счетоводство, органите по приходите разполагай с възможност за определяне на
дължимите данъци след провеждане на ревизионно производство. Дори и служебно
определените задължения за данъци могат да бъдат платени доброволно, поради
което и в тази хипотеза не е налице основание за определяне на обезпечение за
получените стоки с висок фискален риск. Поради това обжалвани актове и действия
се явяват незаконосъобразни.
При
този изход на делото основателни са претенциите на жалбоподателя за присъждане
на разноски по производството, представляващи внесена държавна такса в размер
на 50 лв. и заплатен адвокатски хонорар, намален с оглед възражението за
прекомерност при материален интерес от 2412.82лв. и разпоредбата на чл. 7, ал.
2, т. 2, вр. с чл. 8 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, до 650 лева с вкл. ДДС.
Водим
от горното и на основание чл. 41, ал. 3, вр. с чл. 127ж, ал. 1 от ДОПК, Административният съд – В. Търново, Четвърти
състав,
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОТМЕНЯ действията по обезпечаване на
доказателствата, извършени от органи по приходите при Дирекция „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП, обективирани в протокол за извършена проверка на стоки с висок
фискален риск № 167202532061_3/22.03.2023г.,
потвърдени с Решение № 64/28.03.2023 г. на директора на ТД на НАП – В. Търново.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да
плати на „Зарзаватчийница“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. В.
Търново, ул. К. Паница № 5, вх. Е, ап. 13, с ЕИК *********, сумата от 700 (седемстотин)
лв. разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :