РЕШЕНИЕ
№
………….
гр. София, 17.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на първи април две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ:
АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 10637/2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 109795/21.08.2017 г., предявена от И.Н.П., с ЕГН: **********,
действащ чрез своя законен представител – настойника си Р.Н.П., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, против ЗД
„Б.И.“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***.
Ищецът твърди, че на 22.05.2014 г., в гр. Борово, Обл. Русе, на кръстовището на ул. „Горна
Манастирица“ и ул. „Стефан Караджа“, И.В.Н., при управление на лек автомобил
„Фолксваген Голф“, с peг. № ******, нарушил правилата за движение по пътищата,
в резултат на което станал причина и реализирал пътнотранспортно произшествие
(ПТП) с велосипед, управляван от ищеца И.Н.П..
С решение № 81/21.06.2016 г. по НАХД № 45/2016
г. по описа на Районен съд – Бяла, водачът И.В.Н. бил признат за виновен за
извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ , вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл.
78 НК.
Ищецът твърди, че в резултат на описаното ПТП
са му били причинени множество увреждания: разкъсно-контузна рана на главата,
сътресение на мозъка, счупване на носни костици, подкожен интраорбитен хематом
в ляво, контузия на гръбначния стълб, счупване на десния трансверзалния
израстък на първи шиен прешлен, счипване на шиповидния израстък на пети шиен
прешлен, счупване на девети гръден прешлен, контузионно огнище на десен бял
дроб.
След ПТП, ищецът бил настанен за лечение в
МБАЛ „Русе“ АД, където бил приет в тежко състояние и хоспитализиран за периода
от 22.05.2014 г. до 30.05.2014 г. За възстановяване на фрактурите, на ищеца бил
поставен стабилизиращ колан, който следвало да носи 11-12 месеца. На ищеца била
извършена оперативна интервенция на главата.
След изпитването му, лечението на ищеца
продължило в домашни условия, като травматичните увреждания от описаното ПТП
причинили обездвижването му за период от около 1 година. Ищецът имал нужда от
помощ при обслужване на елементарни битови и хигиенни нужди. Изпитвал силно
главоболие, замаяност, безсъние, изпитвал болка при движение, вдигане на тежки
предмети, имал трудност при вдишване и издишване. Нарушената естетика
(изкривяване на носа) причинила неудобства и притеснения на ищеца при общуване
с околните. Ищецът имал видим белег и на главата. Ищецът
твърди, че уврежданията от описаното ПТП, са му причинили болки и страдания,
страх да управлявала велосипед и от моторни превозни средства.
Ищецът твърди, че към датата на увреждането,
ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата, управляващи
правомерно лек автомобил „Фолксваген Голф“,
с peг. № ******, включително и на водача И.В.Н..
Предвид изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което ответникът да
бъде осъден да му заплати сумата от 100 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от 22.05.2014
г. до окончателното им изплащане. Ищецът претендира и направените по
делото разноски.
В срока за отговор на исковата молба,
ответникът ЗД „Б.И.“ АД, е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът не
оспорва настъпването на описаното в исковата молба ПТП, виновен за което е бил
водачът на лек автомобил „Фолксваген
Голф“, с peг. № ****** - И.В.Н.. Ответникът оспорва, че към датата на ПТП е
застраховал гражданската отговорност на И.В.Н. при управление на посочения лек
автомобил.
Евентуално, прави възражение за съпричиняване
на вредата от страна на пострадалия, тъй като последният не се е движел
възможно най-вдясно на пътното платно, респ. на тротоара или на велоалеята, ако
е имало такава, и не е направил всичко зависещо от него да избегне удара, макар
и да е имал такава възможност. Ответникът твърди, че пострадалият се е поставил
в превишен риск, като е управлявал велосипед и е навлязъл на кръстовище без да
се убеди, че е било достатъчно безопасно за него.
В допълнителната искова молба, ищецът
поддържа иска и оспорва възраженията на ответника.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 267, ал.1 КЗ, вр. чл. 226, ал.1 КЗ–отм., но приложим съгласно § 22 о КЗ, обн., ДВ, бр. 102
от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.
Съгласно чл. 226, ал. 1, КЗ (отм.), увреденият,
спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко
от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал.
2 на чл. 226 КЗ (отм.), може да прави възраженията, които произтичат от
договора и от гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата
разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на
валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника
- застраховател и делинквента относно управлявания от последния автомобил.
Наред с това, за да се ангажира отговорността на застрахователя, следва да са
налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД
/деяние, вреди, противоправност, причинна връзка и вина/, пораждащи основание
за отговорност на прекия причинител – застрахован за обезщетяване на
причинените вреди, тъй като отговорността на застрахователя е функционално
обусловена от отговорността на застрахования деликвент и има вторичен характер
– застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е
отговорен спрямо увреденото лице за репатрирането им. Вината се
предполага – чл. 45, ал.2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в
тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В
настоящия случай, установява се по делото, че към 22.05.2014 г. (датата на
процесното ПТП), по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, сключен на 24.01.2014 г., във формата на застрахователна полица №
02114000435369, валидна за периода от 25.01.2014
г. до 24.01.2015 г., ЗД „Б.И.“ АД е застраховало гражданската отговорност на
лицата, правомерно управляващи лек автомобил „Фолксваген Голф“, с peг. № ******
(включително и на водача И.В.Н.). Този факт се установява от представените по
делото Справки от базата данни на Информационния център към Гаранционен фонд
(л. 43 и л. 98 от делото)
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти,
представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
На 22.05.2014
г., в гр. Борово, Обл. Русе, на ул. „Горна Манастирица“, до кръстовището с ул.
„Стефан Караджа“, И.В.Н., при управление на лек
автомобил „Фолксваген Голф“, с peг. № ******, нарушил правилата за движение по пътищата и реализирал
пътнотранспортно произшествие с волосипед, управляван от ищеца И.Н.П..
Тези факти се установяват от решение от 21.06.2016
г.
по НАХД № 45/2016
г. по описа на Районен съд – гр. Бяла, с което И.В.Н., с ЕГН: **********, е бил
признат за виновен в това, че на 22.05.2014 г., в гр. Борово, Обл. Русе, на ул.
„Горна Манастирица“, непосредствено до кръстовището с ул. „Стефан Караджа“, при
управление на МПС - лек автомобил „Фолксваген Голф“, с peг.
№ ******, нарушил правилата за движение по пътищата: Чл.15 ал.1 от ЗДвП - „На пътя водачът на пътното
превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение,а когато
пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна
лента“; Чл.48 от ЗДвП - „На кръстовище на равнозначни пътища водачът на пътно
превозно средство е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се
намират или приближават от дясната му страна“ и по непредпазливост причинил
средна телесна повреда на И.Н.П.,
изразяваща се трайно затрудняване на движенията на шията и снагата за срок
повече от тридесет дни, поради счупване на десния трансверзалния израстък на
първи шиен прешлен, счупване на шиповидния израстък на пети шиен прешлен,
счупване на тялото на девети гръден прешлен – престъпление по чл. 343, ал. 1,б.
„б“ вр. чл. 342, ал. 1 НК.
Със същото
решение, на основание чл. 78а, ал. 1 НК, И.В.Н. е освободен от наказателна отговорност,
наложено му е административно наказание – глоба, и е лишен от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца.
Решението от 21.06.2016 г. по НАХД № 45/2016 г. на РС-Бяло
е влязло в сила на 06.07.2016 г. – видно и от извършеното отбелязване.
Съгласно
чл. 413, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), влезлите в сила
присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли
е деянието, виновен ли е деецът и
наказуемо ли е деянието. Аналогична е разпоредбата и на чл. 300 ГПК.
Постановеното от съда решение има последиците на влязла в сила присъда, тъй
като нормата на чл. 413, ал. 3 НПК изрично предвижда, че разпоредбите на ал. 2
се прилагат и за актовете по глава двадесет и осма (каквото е постановеното от Районен съд - Бяла
решение). Следователно и при отчитане на обективните и субективни предели на
постановеното от Районен съд - Бяла решение по НАХД № 45/2016 г.,
настоящият състав следва да зачете
силата на присъдено нещо на съдебния акт и да приеме, че от него се установяват първите три от
посочените предпоставки по чл. 45 ЗЗД, а именно, че И.В.Н. е
извършил деянието, че то е противоправно, че деянието е извършено виновно,
както и че на ищеца са причинени вреди,
изразяващи се в описаните в решението увреждания:
- счупване на десния трансверзалния
израстък на първи шиен прешлен,
- счупване на шиповидния
израстък на пети шиен прешлен, и
- счупване на тялото на
девети гръден прешлен,
довели до трайно затрудняване на движенията на шията и снагата за срок
повече от тридесет дни. Доколкото тези увреждания са елемент от престъпния
състав на престъплението „средна телесна повреда“, то силата на присъдено нещо
на постановеното решение обхваща и
установяването на техния вид и характер, както и пряката причинна връзка с
извършеното противоправно деяние, поради което и е задължителна за гражданския съд
(решение № 135 от 13.10.2014 г. по т. д. № 3945/2013 г. на ВКС, І т. о.,
решение № 22 от 05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010 г. на ВКС, І т. о. и др.).
Ето защо и съдът приема, че по делото е установено, че в резултат на виновното
и противоправно поведение на застрахования при ответника водач, на 22.05.2014 г.,
на ищеца са причинени описаните в решението на РС-Бяла увреждания.
Освен
описаните в решението на РС-Бяла увреждания, ищецът твърди, че в резултат на описаното ПТП
са му били причинени и разкъсно-контузна рана на главата, сътресение на мозъка,
счупване на носни костици, подкожен интраорбитен хематом в ляво, контузия на
гръбначния стълб, контузионно огнище на десен бял дроб.
По
делото е прието заключението по комплексната съдебно-медицинска експертиза,
извършена от вещите лица д-р Х.Б.М., специалист по неврохирургия, и д-р К.А. С.,
специалист по ортопедия и травматология. Вещите лица, след като са се запознали
с представените
по делото медицински документи, са приели, че при процесното ПТП ищецът И.Н.
Тодоров е получил следните увреждания:
- Черепномозъчна травма с контузия и разкъсно-контузна рана в лявата слепоочна област на главата и мозъчно сътресение; Медико-биологична характеристика „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“;
- Лицево-челюстна травма с фрактура на носните кости и множество рани на лицето; Медико-биологична характеристика „Временно разстройство на здравето, неопасно за живота“;
- Гръбначна травма с фрактура на бодилестия израстък на пети шиен прешлен (С5) и фрактура на тялото на девети гръден прешлен (Тх9) от стабилен тип. Травмата е предизвикала трайно затруднение на движенията на снагата и на врата за повече от 30 дни.
На ищеца е било проведено е 8-дневно болнично лечение в „МБАЛ - Русе” АД, Неврохирургично отделение, за периода от 22.05.2014 г. до 30.05.2014 г. Извършени са били необходимите изследвания и консултация. По отношение на черепномозъчна травма е проведено комплексно медикаментозно и инфузионно лечение. Извършена е хирургична обработка на раните под обща интубационна анестезия. Гръбначната травма е третирана консервативно, с външна имобилизация с корсет и постелен режим.
В резултат на получените травматични увреждания ищецът е претърпял интензивни болки и страдания за срок до 30 дни, значителни до два месеца и умерени до шест месеца.
Вещите лица са посочили, че
възстановителният период при мозъчно сътресение е 20 до 30 дни. Получените наранявания са зараснали за срок до 10-15 дни. Зарастването на счупения
бодилест израстък на 5-ти шиен прешлен настъпва след 2-3 месеца. Фрактурата на 9-ти гръден прешлен зараства за срок от 10-12 месеца. Счупването на носните
кости зараства до 30 дни.
Вещите
лица са констатирали, че не са
представени медицински документи за трайни и остатъчни последици вследствие
на получените травматични увреждания при ищеца.
В открито съдебно заседание на 04.06.2018 г., ВЛ д-р С. уточнява, че в
епикризата е било описано, че около разкъсно - контузната рана в лява
слепоочна област е имало и компютърни
данни за подкожен кръвоизлив, освен
раната. Била е налице и контузия на белия дроб (описана само в
компютърното изследване на белия дроб, описано в приложената епикриза), която е
третирана консервативно с антибиотик, който е включен в лечението, проведено
непосредствено след травмата. След това не са настъпили усложнения, поради
което и тази контузия не е била отбелязана в крайната диагноза на епикризата, а
само при инструменталното изследване на белия дроб. ВЛ д-р С. заявява, че не
може да се говори категорично дали има изкривяване на носната
преграда. При компютърното изследване на черепа е било написано, че има
счупване на носните кости, без да е описана дислокация или разместване. След
това, при поставяне на назогастралната
сонда, е било описано, че има изкривяване на носната преграда. При рентгена не
е било описано, описано е било след това при обективния преглед.
ВЛ
д-р С. заявява, че винаги при наличието на рани остават белези, особено ако раните са разкъсно-контузни, тоест
получени от падане, тогава белегът е по-голям.
ВЛ
д-р М. е посочил, че относно лечението на счупването на гръдния прешлен е било
преценено, че фрактурата не налага оперативна стабилизация и е проведено
консервативно лечение – поставен е имобилизиращ гръдно-поясен корсет, поне един до два месеца спазване на
постелен режим. Корсетът се носи до
3 месеца. В следващите 6 – 8 месеца
се избягват физически натоварвания и се приема, че пълно зарастване на счупения прешлен настъпва до 10 - 12 месеца.
Вещото лице е посочило, че във връзка с травмите на гръбначния стълб, ищецът
може да има оплакване при промяна на времето и при физическо натоварване или
простуда.
По
делото са събрани (по делегация) гласни доказателства чрез разпита на свидетеля
С.К.Д.. Свидетелят заявява, че познава
ищеца от 26 години и че двамата са в „приятелски отношения“. За ПТП на
22.05.2014 г. свидетелят разбрал от телефонна обаждане от майката на И.П.,
която казала, че е пострадал, докато кара колело и попитала дали Д. е на работа
(свидетелят работи в ЦСМП-Русе, ФСМП-гр. Бяла). Свидетелят видял И. на втория
или третия ден след произшествието. Свидетелят сочи, че лицето му било
„зашито“, имал белези от рани, от зашиване, бил облепен целият с лейкопласт и
марли, в едната ноздра имал и тампонада.
И. изпитвал болки във врата, гърдите и носа, трудно дишал, боляла го и
главата. Не помнел какво се е случило по време на инцидента. Престоят на И. в
Неврохирургията в болницата в гр. Русе продължил 7-8 дни, през което време
свидетелят посещавам ищеца три или четири пъти, заедно с родителите на И.. След
изписването му от болницата, И. бил с яка на врата, която носил около половин
година. Първите десет дни след изписването, не можел да се обслужва сам.
Помагала му майка му, включително ходела с него до тоалетната. В продължение на 2-3 месеца, майката на ищеца
му помагала, когато излизал навън от къщата, след което излизал сам. Свидетелят
сочи, че към датата на разпита му
(25.04.2018 г.), ищецът е възстановен – няма яка и не се движи с придружител.
Останали му, обаче, белези по главата, от които И. се притеснявал. Говорел, че
шофьорът, който го е блъснал, го е обезобразил.
При така установените факти, съдът приема, че
се установяват всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията по чл.
45, ал. 2 от ЗЗД не беше опровергавана. Събраните по делото
писмени и гласни доказателства и доказателствени средства установяват предпоставките от фактическия състав на чл.
45 от ЗЗД и на на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), застрахователят по
застраховка „Гражданска отговорност“ ЗД „Б.И.“ АД
дължи да заплати обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увреденото
лице, каквото като пострадал се явява И.Н.П. (чл.
265, ал. 2 и ал. 1 КЗ-отм.).
Що
се отнася до размера на
обезщетението за претърпените неимуществени вреди съдът намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за
неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен
случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Критериите за определяне
на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на
причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания,хпродължителността на възстановителния период,
общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние на
обществото, което е от значение за номиналния размер на обезщетението.
Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето и
претърпени от ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна практика на
всички съдилища в Република България. В тази връзка съдът съобрази указанията,
дадени с Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на
Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи и отчете вида и характера на доказаните уврежданията, претърпените
болки и страдания, продължителността и интензивността на болките и страданията,
както са описани по-горе при установяване на фактическата страна на спора;
общата продължителност на лечебния и възстановителен период, ограниченията
които е търпял пострадалия, възрастта на ищеца
към датата на ПТП, необходимостта от чужда помощ за задоволяване на
елементарни битови потребности на ищеца след ПТП; начинът, по който ПТП се е
отразило на живота на ищеца, както и социално-икономическите условия към
момента на настъпване на ПТП (2014 г.) и към настоящия момент.
Предвид
всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на
уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът,
който са оказали върху начина на живот на И.Н.П., съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо на
сумата от 55 000 лева.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалното възражение на ответника
за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия ищец.
Ответникът твърди, че при настъпване на
процесното ПТП, ищецът не се е движел възможно най-вдясно на пътното платно,
респ. на тротоара или на велоалеята, ако е имало такава, и не е направил всичко
зависещо от него да избегне удара, макар и да е имал такава възможност, както и
че пострадалият се е поставил в превишен риск, като е управлявал велосипед и е
навлязъл на кръстовище без да се убеди, че е било достатъчно безопасно за него.
По
делото е прието заключението по извършената авто-техническа експертиза, което
не е оспорено от страните и което съдът кредитира. Вещото лице, след като е
анализирало обективните данни от Протокола за оглед (който представлява официален
свидетелстващ документ, с обвързваща съда доказателствена сила, съгласно чл.
179 ГПК относно установените обстоятелства при огледа на произшествието), и
скицата към протокола за оглед, е констатирало установените по делото факти, а
именно, че процесното ПТП е реализирано на 22.05.2014 г., в гр.
Борово, Русенска област, в района на кръстовището на ул. Горна Манастирица и
ул. Стефан Караджа. За да отговори на поставените задачи, вещото лице е съобразило също така,
че ПТП е реализирано около 17.10 ч., в светлата част на денонощието, при
слънчево време и добра видимост. От сруга страна, вещото лице е посочило, че според
протокола за оглед, в зоната на кръстовището, в близост до мястото на удара, са
открити висока телена ограда, обрасла с храсти и дървета, както и паркиран
автомобил на банкета, непосредствено преди кръстовището. Поради това видимостта
на водача на лекия автомобил и на велосипедиста е била ограничена, което е
наложило да се определи моментът, в който водачът на лекия автомобил и
велосипедистът са получили възможност да се забележат един друг. Видно от АТЕ,
в момента, в който велосипедистът е имал възможност да забележи лекия
автомобил, велосипедът се е намирал на разстояние 5,84 m от мястото на удара. Дължината на
опасната зона за велосипеда при определената скорост на движение от 15 км./ч. е е
била 7,07 м. Следователно,
при установената скорост на движение на велосипеда, велосипедистът не е имал
техническа възможност да предотврати произшествието и да спре преди мястото на
удара.
Възражението на ответника
за съпричиняване следва да е доказано по нетърпящ съмнение начин. В случая,
това не е така, поради което и съдът приема, че възражението е недоказано. С
оглед на това,
определеното по-горе обезщетение не следва да бъде намалявано.
Съгласно
чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) отговорността на застрахователя е обусловена от
отговорността на прекия причинител на увреждането, поради което същата е
функционална и застрахователят се смята в забава с оглед привилата на
непозволеното увреждане. При задължение от непозволено увреждане длъжникът се
смята в забава и без покана, поради което върху определеното обезщетение се
дължи лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - от
деня на увреждането (аргумент от чл. 84, ал. 3 ЗЗД). В този смисъл е и постоянната
практика на ВКС – решение № 6/28.01.2010г. по т.д. № 705/2009г. по описа на
ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 45/15.04.2009г. по т.д. № 525/08г. на ВКС, ТК,
решение № 72/30.04.09г. по т.д. № 475/08г. на ВКС, ТК, решение
№594/17.10.2006г. по т.д. № 192/2006г. на ВКС, ТК и др. Следователно
присъденото обезщетение за неимуществени вреди е дължимо от ответника, ведно
със законната лихва от датата на увреждането – 22.05.2014 г.
Относно
разноските:
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл. 7,
ал. 2 от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. Ц.
С. В., сумата от 1941.50 лева – адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска (3530 х 0.55).
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от
3915 лева от общо направените
разноски в размер на 8700 лева (8700 лв. х 0.45), в т.ч.: платено адвокатско
възнаграждение с ДДС (8400 лв., л. 94) и
депозит за АТЕ (300 лв.).
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от иска,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд,
сумата от 2530 лева – държавна
такса – 2200 лв. (55 000 лв. х 4%), и депозит за КЕСМЕ – 330 лв. (600 лв. х 0.55)от
внасянето на която ищецът е бил освободен, на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, с ЕИК *****, със седалище
и адрес на управление:***, да заплати
на И.Н.П., с ЕГН: **********,
действащ чрез своя законен представител – настойника си Р.Н.П., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, на основание чл. 267, ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ (отм.), сумата от 55 000 лева – главница, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от И.Н.П. неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 22.05.2014
г., в гр.
Борово, Обл. Русе, ведно със законната лихва, считано от 22.05.2014 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ
иска
по чл. 267, ал.1, вр. чл. 226, ал.1 КЗ
(отм.), за разликата над 55000
лева до пълния предявен размер от 100 000 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД,
с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адвокат Ц.
С. В., с ЕГН: **********, с адрес: ***-13, офис 5, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата, сумата от 1941.50 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА И.Н.П., с ЕГН: **********,
действащ чрез своя законен представител – настойника си Р.Н.П., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, да заплати на ЗД „Б.И.“ АД, с ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление:***, сумата от 3915 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание
чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 2530
лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: