Решение по дело №809/2023 на Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 1096

Хасково, 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Хасково - XII тричленен състав, в съдебно заседание на четиринадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година в състав:

Председател:	ИВА БАЙНОВА
Членове:	ПЕТЪР ВУНОВ ПЛАМЕН ТАНЕВ

При секретар МАРИЯ КОЙНОВА и с участието на прокурора ЦВЕТА ТОДОРОВА ПАЗАИТОВА като разгледа докладваното от съдия ИВА БАЙНОВА канд № 20237260700809 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „ДОРА 63“ ЕООД – [населено място], общ.Х., подадена чрез пълномощник, против Решение №165 от 05.06.2023г., постановено по АНД №327 по описа на Районен съд – Хасково за 2023 година.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Сочи се в тази връзка, че районният съд игнорирал съществените процесуални нарушения, допуснати в производството по ЗАНН. При оспорена доказателствена стойност на подадената от работника декларация относно полагания от него труд и с оглед гласните доказателства по делото, неправилни били правните изводи на съда, въз основа на които било мотивирано обжалваното решение. Неправилно било приложено материалното право. Кредитирани били несъществуващи доказателства, а съдебният акт бил мотивиран въз основа на предположения. Претендира се отмяна на решението и на потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощника на дружеството, който релевира доводи за неспазена процедура при извършване на проверката на наказаното лице. Представената декларация от лице, работещо по трудово правоотношение – М. Г. Г., по отношение, на която се твърдяло да не били изпълнени законовите изисквания за наемането ѝ от дружеството, имала съществени недостатъци, изразяващи се в поправки, за които не било ясно кой и кога ги извършил. Налице били и противоречиво посочени данни. С други думи, компрометирана била доказателствената стойност документа, въз основа на който Инспекцията по труда направила извод, че не били връчени уведомлението за регистриране на трудовия договор, трудовия договор и длъжностна характеристика. Ако този документ се игнорирал като доказателство поради многото грешки в него, то се компрометирала цялата проверка и нямало как това да бъде санирано от последващите констативни протоколи, тъй като липсвали данни за снети писмени обяснения от лицето, установено на работното място. Налице била и неправилна правна квалификация на деянието, за което била ангажирана отговорността на дружеството. Разпоредбата на Кодекса на труда изисквала кумулативно да се връчват при постъпване на работа длъжностната характеристика, трудовият договор и уведомлението. Дори и да се приемело, че не било връчено само уведомлението за регистрация на трудовия договор, отбелязването в декларацията, че лицето получило трудов договор, сочело на несъставомерност на изпълнителното деяние. Счита се на последно място, предвид съдържанието на протокол от 06.01.2023г., който имал повече от 18 точки за констатирани нарушения, че целенасочено и тенденциозно се упражнява държавната репресия върху дружеството жалбоподател.

Иска се отмяна на съдебния акт и присъждане на съдебни разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът – Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково, чрез пълномощник в писмена молба, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита оспореното решение за правилно и законосъобразно. Предлага да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд – Хасково е изменил Наказателно постановление №26-2300002 от 17.03.2023г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Хасково, с което за извършено нарушение на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда (КТ) и на основание чл.416, ал.5, във връзка с чл.414, ал.3 от КТ, на „ДОРА 63“ ЕООД, [населено място], общ.Хасково, е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева, като намалил размера на наказанието на 1500 лв.

За да постанови решението си, районният съд е приел, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение и при издаване на наказателното постановление не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Същите отговаряли на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и били издадени от компетентни органи. На следващо място, доказано било, че на посочените в АУАН и НП дата и място „ДОРА 63“ ЕООД допуснало до работа лицето М. Г. Г., на длъжност „продавач-консултант“ в смесен магазин, като това станало преди работодателят да предостави на лицето екземпляр от сключен трудов договор и копие уведомление по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Извършеното се потвърждавало от събраните по делото гласни и най-вече писмени доказателства, представени от самото дружество и изготвени, и подписани от него и работника. Установило се и че допускането до работа било извършено преди подаване на уведомление по чл.62, ал.5 от КТ, което станало един ден след извършване на проверката, а именно на 09.12.2022г., видно от представената по делото справка за приети и отхвърлени уведомления изх.№26388223038857. Постъпването на работа действително станало на 08.12.2022г., съответно нямало как уведомлението да било връчено на лицето на тази дата. При това положение, налице било нарушение по чл.414, ал.3, вр. чл.63, ал.2 от КТ, извършено от дружеството в качеството му на работодател, за което правилно била ангажирана административнонаказателна отговорност на същото. Не били налице основания за определяне на случая като маловажен. С оглед текста на чл.415в от КТ не било възможно този вид нарушение да счита за маловажно, въпреки лисата на доказателства за настъпили вреди последици за работника. Предвид последното обаче, както и с оглед размера на наложената санкция – 2000 лв., т.е. над установения минимум, както и че нарушението на дружеството било негово първо и липсвали доказателства за предходни нарушения от този вид, наказанието следвало да се намали на 1500 лв.

Настоящата инстанция приема, че решението е правилно.

Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред.

Правилен е изводът на районния съд, че административнонаказателната процедура е законосъобразно проведена. Съставеният в случая АУАН отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН, а НП – на изискванията на чл.57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП е направено достатъчно подробно и ясно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е извършено, поради което липсва неяснота относно вмененото на дружеството нарушение, съответно не е засегнато по никакъв начин правото на наказаното лице да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Налице е и пълно съответствие между описанието на извършеното от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били нарушени, а приложената от административно наказващия орган санкционна норма съответства на установеното деяние.

Настоящата инстанция споделя и извода, че описаното в АУАН и НП административно нарушение е безспорно доказано. Този извод е направен след съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства. От същите се установява, че на посочената в АУАН и НП дата и място санкционираният работодател е допуснал лицето М. Г. Г. до работа в стопанисвания от дружеството смесен магазин, намиращ се в [населено място], общ.Хасково, преди да ѝ е предоставил екземпляр от сключен трудов договор, подписан от двете страни и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП.

Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 от КТ, работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл.62, ал.3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. В чл.63, ал.2 от КТ е предвидено, че работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал.1.

Видно е от цитираните текстове, че посочените в ал.1 на чл.63 от КТ документи следва да бъдат предоставени преди допускане на работника или служителя до работа. За да е налице извършване на нарушението на чл.63, ал.2 от КТ е достатъчно, преди допускането му до работа на работника или служителя да не е бил предоставен който и да е от двата документа по ал.1. В случая е безспорно установено, че регистрацията на трудовия договор е била извършена един ден след проверката – на 09.12.2022г., което обстоятелство се установява от представената справка за приети и отхвърлени уведомления от 09.12.2022г., а освен това не се и оспорва от касатора. Само този установен факт е достатъчен да обоснове извод за осъществено нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, дори и да се приеме, че трудовият договор (съгласно отразеното в него) е бил връчен на работника на 08.12.2022г., което с оглед всички доказателства по делото остава недоказано. Налице са доказателства, обосноваващи извод за обратното – допускане на работника до работа преди предоставяне на трудов договор.

Констатираното нарушение се потвърждава и от представената по делото декларация, попълнена лично от М. Г. Г. и подписана от нея. В този документ същата е декларирала, че работи за „ДОРА 63“ ЕООД, в обекта му в [населено място], от 05.12.2022г. на длъжност „продавач-консултант“, с работно време от 06.00 ч. до 14.00 ч. и че няма сключен трудов договор.

Декларацията е редовно събрана в хода на проведената административнонаказателна процедура по реда на Кодекса на труда и съобразно правомощията на контролните органи. Същата е документ, съдържащ изричното волеизявление на издателя си и в този смисъл има силата на допустимо и годно писмено доказателство, поради което правилно е кредитирана от съда.

Не се споделят възраженията във връзка с обсъжданата декларация. Съществуващото в нея зачеркване няма отношение към крайния извод за наличие на състав на административно нарушение. Дори и хипотетично да се възприемат за основателни възраженията в тази насока, безспорен е фактът, че един от документите по чл.63, ал.1 – за вписването на началото на трудовото правоотношение по чл.62, ал.3, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, не е съществувал към датата на проверката, съответно не бил предоставен на работника към 08.12.2022г. С оглед изискването на материалноправната норма за кумулативно наличие на двата документа по чл.63, ал.1 от КТ, съответно за предоставянето и на двата на работника или служителя преди постъпването му на работа, няма как изпълнението само на едно от коментираните изисквания да е за достатъчно за да се счита, че работодателя не е извършил административното нарушение.

Предвид горното неоснователен е и доводът за несъставомерност на санкционираното административно нарушение, поради това, че лицето получило трудов договор.

Оплакването за целенасочено и тенденциозно отношение към дружеството касатор, обосновано със съдържанието на Протокол за извършена проверка от 06.01.2023г., който съдържал повече от 18 точки за констатирани нарушения, също не се споделя. Изпълнението на законоустановените контролните функции по спазване на трудовото законодателство не може да се отъждествява с упражняване държавната репресия върху съответните лица.

С оглед изложеното, правилен и законосъобразен е извода на районния съд, че е налице нарушение на нормата на чл.63, ал.2 от КТ. При това положение, настоящият състав намира, че в случая законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на санкционираното лице.

Въпреки безспорния факт на извършване от страна на дружеството на наказуемо нарушение, правилен е изводът на районния съд, че наложеното наказание е неправилно определено. В тази връзка аргументите на РС за налагане на санкция в минималния предвиден в разпоредбата на чл.414, ал.3 от КТ размер се споделят, поради което и не следва да се преповтарят.

Предвид всичко изложено, настоящият състав приема, че касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни. Обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон, и като такова следва да бъде оставено в сила.

С оглед крайния извод на касационната инстанция, следва да бъде уважено искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, направено от представляващия ответната страна. Такова съдът определя в размер на 80.00 лв., съобразно разпоредбата на чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №165/05.06.2023г., постановено по АНД №327 по описа на Районен съд – Хасково за 2023 година.

ОСЪЖДА „ДОРА 63“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], общ. Х., [ЕИК], да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ – Хасково юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.