О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 16.07.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-1 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори юни
две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Илияна Коцева като разгледа докладваното от съдията т.д. № 5599
по описа на СГС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 692 ТЗ.
На 23.03.2020 г. е обявен в
търговския регистър допълнителен списък на неприетите вземания на кредиторите
на „И.“ АД /в несъстоятелност/, с ЕИК: ********, предявени в срока по чл. 688,
ал. 3 ТЗ.
По
реда на чл. 690, ал. 1 ТЗ е постъпило в съда едно възражение с вх. № 36017/31.03.2020
г. от кредитора Националната агенция за приходите с искане да се направи
промяна в допълнителните списъци на приети и неприети вземания, като се изключи
от списъка на неприети вземания публични вземания в размер на 3 880,50 лева, от
които главници 3 051 лева и лихви 829,50 лева, и се включат същите в
списъка на приетите вземания. Твърди, че с писмо изх. № 12-137-8№1/30.03.2020
г. Община В.Т. потвърждава дължимостта на процесните задължения на „И.“ АД, като основание за
облагане с туристическия данък по чл. 114, т. 1 от Закона за туризма е фактът,
че категоризацията на „И. В.Т.“ ЕООД е издадена със Заповед №
Т-РД-15-368/24.10.2018 г., и не е налице основание за коригиране задълженията
на „И.“ АД за 2017 г.
Със становище от 08.04.2020 г. синдикът В.С. счита
възражението за неоснователно. Посочва, че основание за включване на вземането
в списъка на неприети вземания е, че несъстоятелният длъжник „И.“ АД /в
несъстоятелност/ не е данъчно задължено лице по смисъла на закон, като подробни
съображения за това са представени и в самия списък.
В проведеното на 22.06.2020 г. редовно открито съдебно
заседание явилият се кредитор поддържа депозираното възражение, а от страна на
синдика е депозирано становище.
Съдът, като
взе предвид изготвения от синдика списък, направеното възражение, доводите на
страните и представените по делото писмени доказателства, намира за установено
следното:
Възражението е допустимо, тъй като допълнителен списък
на неприетите вземания на кредиторите на „И.“ АД /в несъстоятелност/, с ЕИК: ********,
предявени в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ е обявен в търговския регистър на 23.03.2020
г., а възражението е подадено по пощата на 30.03.2020 г., което е в законоустановения срок.
Процесното вземане на Националната агенция за
приходите в размер на 3 880,50 лева, от които главници 3 051 лева и лихви
829,50 лева за туристически данък за 2017 г. е предявено с молба от 05.03.2020
г. в производството по несъстоятелност на „И.“ АД /в несъстоятелност/.
За да включи вземанията в допълнителен списък на
неприетите вземания на кредиторите на „И.“ АД /в несъстоятелност/, предявени в
срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ синдикът е приел, че лицето, което предоставя
нощувките, по смисъла на чл. 61р, ал. 2 ЗМДТ, е наемателят „И. В.Т.“ ЕООД,
което дружество е и данъчно задължено лице по смисъла на закона.
Не се спори, а същото се установява и от представените
към молбата на кредитора доказателства, че процесните
вземания в общ размер на 3 880,50 лева са за туристически данък за 2017
г., като същите са установени с декларации в горепосочените размери.
Уредбата на „Туристически данък“ е дадена в Раздел VІІ,
озаглавен „Туристически данък“, от Закона за местните данъци и такси. Съгласно
чл. 61р, ал. 1 ЗМДТ, с туристически данък се облагат нощувките. В чл. 61р, ал.
2 ЗМДТ е предвидено, че данъчно задължени лица са лицата, предлагащи нощувки.
В разглеждания случай с вписан договор за управление и
отдаване под наем на недвижим имот от 18.10.2016 г. длъжникът „И.“ АД /в
несъстоятелност/ е отдал недвижимият имот, за който се дължи туристически данък
за 2017 г., на „И. В.Т.“ ЕООД. Следователно, и при съобразяване приложимата
уредба на чл. 61р и сл. ЗМДТ, наемателят „И. В.Т.“ ЕООД е лицето, което
предоставя нощувките, поради което то е и данъчно задълженото лице. Изложените
във възражението от кредитора доводи, че „И. В.Т.“ АД има категоризация от
24.10.2018 г. не може да обоснове извод, че данъкът се дължи от „И.“ АД /в
несъстоятелност/, тъй като последното дружество за 2017 г. не е предлагало
нощувки, поради което няма как да дължи данък.
Предвид изложеното съдът намира, че възражението на
кредитора Националната агенция за приходите е неоснователно и следва да се
остави без уважение.
Така мотивиран съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ
възражението с вх. № 36017/31.03.2020 г.,
подадено от кредитора Националната агенция за приходите срещу допълнителен
списък на неприетите вземания на кредиторите на „И.“ АД /в несъстоятелност/, с
ЕИК: ********, предявени в срока по чл. 688, ал. 3 ТЗ и обявен в търговския
регистър на 23.03.2020 г.
Определението не подлежи на обжалване.
Определението да се впише в книгата по чл. 634в ТЗ.
Определението подлежи на обявяване в търговския
регистър, затова препис от определението да се изпрати на Агенцията по
вписванията за вписване, на основание чл. 692, ал. 5 ТЗ.
СЪДИЯ: