№ 43541
гр. София, 20.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110163540 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от М. Т. Н. срещу С. И. М..
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради
което следва да бъдат приети като доказателства по делото с изключение на частната
техническа експертиза, която не е годно доказателствено средство.
Ответникът е представил писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради
което следва да бъдат приети като доказателства по делото.
В исковата молба е направено искане за допускане на 3-ма свидетели за
посочените в т. II от доказателствените искания в исковата молба факти, като съдът
намира, че на основание чл.159, ал. 2 ГПК следва да бъдат допуснати двама свидетели
на страната на ищеца, като на този етап от производството не е необходим разпита на
трети свидетел.
По делото по реда на чл. 207 ГПК е проведена предварителна фаза на
производството по събиране на доказателства.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените от ищеца и ответника документи като писмени
доказателства по делото.
ДОПУСКА на ищеца събирането на гласни доказателствени средства чрез разпит
на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на фактите, посочени в т.
II от доказателствените искания в исковата молба, като УКАЗВА на ищеца да води
допуснатите му свидетели за насроченото съдебно заседание на 12.11.2025 г. от 9:30
часа.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1
и ал. 2 ГПК:
Предявен е от М. Т. Н. срещу С. И. М. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за
1
сумата 6000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в
собствения на ищеца недвижим имот, представляващ ап. № Х, изразяващи се в
наличен теч (наводнение), вследствие виновното и противоправно поведение на
ответника, като собственик на ап. № **, находящ се над този на ищеца.
Ищецът твърди, че е собственик на апартамент ****, находящ се в гр.Х,
разположен под собствения на ответника М. имот- апартамент **. Сочи, че
наводненията започнали в края на месец април 2024 г. най-напред в банята и в
кухнята, като първоначално усещали миризма на влага и мухъл и установили, че
шкафовете в кухнята над мивката били подгизнали, в мухъл, гърба и страниците им се
подули и се затруднявало отварянето им. Твърди се да е уведомил за проблема
ответника, който обяснил, че изпаднала гумичка на мивката и ще вземе мерки, но
такива не били предприети. Последното наложило ищецът да поправи теча, но
безуспешно. В последствие течовете продължили и установили щети в коридора по
четирикрилния гардероб, портмантото, като горните шкафове били изгнили и с мухъл.
Също така окаченият таван в банята бил ерозирал и в мухъл. Ищецът твърди, че
ответникът е извършил преустройство в апартамента си като кухнята била изнесен в
коридора, където били изнесени кухненската мивка, пералнята и съдомиялната, а
помещението за кухня било направено на стая. Излага, че извършеното къртене било
нанесло щети по плоча, а самият ответник казал, че не е правил хидроизолация пир
изнасянето на кухнята в коридора. Твърди, че тъй като са изгнили са махнали горния
ред шкафове в коридора. Ищецът поддържа, че причинените вреди са в следствие на
теча от апартамента на ответника, които създавали неудобство при обитаването на
жилището. Искането към съда е да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника С. И.
М., с който оспорва предявения иск. Оспорва течът в апартамента на ищеца да е
причинен от ответника, доколкото не се установява последният да е извършил
противоправни и виновни действия. Сочи, че не са ангажирани доказателства
твърдяното преустройство да е извършено лично от ответника и в нарушение
разпоредбите на ЗУТ. Дори да се приеме, че ответникът е извършил твърдяното
преустройство не по установения ред, то оспорва наличието на причинно връзка
между извършеното преустройство и претърпените вреди. Излага съображения за
наличието на теч от централния вертикален щранг, който също би могъл да бъде
причина за наводнението в апартамента на ищеца. Изтъква, че от средата на миналата
година ап. ** не е бил обитаван, и доколкото се твърди, че течовете в **** са
продължили, то произходът на този теч би могъл да бъде друг, а не от имота на
ответника.Наред с горното твърди, че към датата на появата на теча ответникът да не е
собственик на ап. **, а и не единствен негов собственик, поради което не би могъл да
носи отговорност за целия размер на претенцията на ищеца. Искането към съда е да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Съдът намира, че е сезиран с иск с правна квалификация чл. 45 ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже: настъпване на описаното в
исковата молба събитие, изразяващо се в проникване на вода в апартамента на ищеца,
вследствие на теч, отговорност на ответника, негово противоправно поведение в
причинна връзка, с което за ищеца са произлезли описаните в исковата молба и
уточнителната молба вреди в кухнята, коридора и банята на имота на ищеца – ****,
като вината се презумира по арг. от чл. 45, ал. 2 ЗЗД/; вида и размера на претърпените
вреди.
В доказателствена тежест на ответника е да опровергае съществуването на
предпоставките за уважаване на исковата претенция, вкл. да докаже възражението си,
че течът се дължи на теч от централния вертикален щранг.
Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация
или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
2
Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата
държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни
законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да
упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне
спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.
УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си
във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят
възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един
месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се
връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Р., като
същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от
адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение,
е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2
при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към
делото и ще се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на
юридическо лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в
регистъра адрес, а ако лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият
му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2
ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или
постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не се мотивира
по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на
предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в
съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на посочените в ИМ
обстоятелства и представените доказателства.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада
по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и препис от отговора на
исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3