Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 30.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР СТОИЦЕВ
ИРИНА СТОЕВА
при
участието на секретар Ивайла Желязкова, като разгледа докладваното от съдия Стоицев ВНЧХД
№1853/20 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
глава XXI от НПК.
С присъда на Софийски
районен съд, НО, 110 с-в от 16.10.2019 г. по НЧХД № 9772/18 г. подс. Б.П.Д. е
призната за невиновна в това, че на 25.04.18 г. около 14.30 ч., в сградата на
Национален институт по метеорология и хидрология, находяща се в гр. София, бул.
„********в коридор на третия етаж, пред кабинета на ръководителката им г-жа Ц.Н.,
казала унизителни думи за честта и достойнството на частния тъжител Т.Р.Г., в
нейно присъствие, като я нарекла „Т., тутурутке“ и обидата е нанесена публично,
и на основание чл.304 от НПК е оправдана по повдигнатото обвинение за извършено
престъпление по чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК.
Със същата присъда подс. Б.П.Д.
е призната за невиновна в това, че на 25.04.18 г. около 14.30 ч., в сградата на
Национален институт по метеорология и хидрология, находяща се в гр. София, бул.
„********в кабинета на ръководителката им г-жа Ц.Н. причинила на частния
тъжител Т.Р.Г. болка и страдания, като нанесла удар с дясната си ръка, свита в
юмрук, в областта на лявата част на лицето на тъжителката, и на основание
чл.304 от НПК е оправдана по повдигнатото обвинение за извършено престъпление
по чл.130, ал.2 от НК.
Със същата присъда е
отхвърлен предявения от частния тъжител Т.Р.Г. срещу подс. Б.П.Д. граждански
иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата 6 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени в резултат на престъплението по чл.148, ал.1, т.1 вр.
чл.146, ал.1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
датата на увреждането – 25.04.18г. до
окончателното изплащане на сумата.
Със същата присъда е
отхвърлен предявения от частния тъжител Т.Р.Г. срещу подс. Б.П.Д. граждански
иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за сумата 6 000 лв., представляваща
обезщетение за причинени в резултат на престъплението по чл.130, ал.2 от НК
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 25.04.18 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Срещу присъдата е постъпила въззивна
жалба от адв. Ч.Т., повереник на частния тъжител Г.. Във въззивната жалба и
допълнението към нея се твърди, че присъдата на районния съд е неправилна и
незаконосъобразна, и се прави искане за нейната отмяна и за постановяване на
осъдителна присъда, алтернативно – за отмяна на присъдата и връщане на делото
за ново разглеждане от първата инстанция. Изложени са съображения, че по делото
е доказано по безспорен и категоричен начин причиняването на лека телесна
повреда от подсъдимата на частния тъжител, както и че съдът неправилно е
интерпретирал семантичното значение на думата „Т.“, за да направи извод за
липса на осъществен състав на престъпление по чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146,
ал.1 от НК. В жалбата е направено искане за преразпит в хода на въззивното
производство на всички свидетели по делото, както и за назначаване на
езиковедска експертиза, която да даде заключение относно семантичното значение
на думите „божурка“ и „Т.“. Съдът е приел направените доказателствени искания
за неоснователни, тъй като в хода на първоинстанционното производство
свидетелите по делото са разпитани подробно и задълбочено, а в искането за
назначаване на експертиза са поставени въпроси относно общоизвестни факти.
В хода на съдебните прения повереникът
на частния тъжител поддържа въззивната жалба. Твърди, че от събраните по делото
гласни и писмени доказателства се установява нанесения от подсъдимата на
тъжителката удар, който е довел не само до физическа болка, но и до морални
вреди. Счита, че защитната теза, че в случая е приложим института на
реторсията, не се доказва от доказателствата по делото. Посочва, че първоинстанционният
съд не е изследвал значението на употребения от подсъдимата обиден израз и е
достигнал във връзка с него до неправилни правни изводи.
Защитникът на подсъдимата
моли съда да потвърди обжалваната присъда, като правилна и законосъобразна.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, VI-ти въззивен състав, след като обсъди доводите в жалбата,
както и тези, изложени в съдебно заседание от страните, и след като в
съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакувания съдебен
акт, намира следното:
Първоинстанционният съд е установил правилно
фактическата обстановка по делото, след обстоен и задълбочен анализ на събраните в
хода на съдебното следствие доказателства. Отделните доказателствени материали
са анализирани поотделно и в тяхната съвкупност, интерпретирани са прецизно,
правилно, обърнато е внимание на съществуващите противоречия в доказателствата
и са изложени убедителни аргументи защо съдът е дал вяра на едни доказателства
за сметка на други. Въззивният съд изцяло споделя възприетата от първата
инстанция фактическа обстановка и съображенията във връзка с оценката на
доказателствата, поради което не е необходимо да ги преповтаря наново.
Съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимата
Б.П.Д. е родена на *** г. в гр.София, с постоянен и настоящ адрес ***,
българка, българска гражданка, със завършено средно образование, работи в
НИМХ-гр.София на длъжност „хидрометеорологичен наблюдател“, разведена, с две деца,
неосъждана, ЕГН **********.
Към
25.04.2018 г. и понастоящем, подсъдимата и тъжителката работят в НИМХ-гр.София.
Пряк ръководил на звеното, към което двете работят, е свидетелката Ц.Н., а
свидетелят Г.О.- ръководител на отдела, който извършва аерологични сондажи. В
института работи и свидетелката Ц. Д., както и свидетелката Е.З., която преди
инцидента между страните по делото, е преместена в друга сграда, поради
възникнал конфликт с тъжителката Т.Г..
На
25.04.2018 г., тъжителката и подсъдимата били на работа. Още в началото на
работния ден, между двете започнал спор, по повод направена поръчка от
подсъдимата за два броя лакове, чрез тъжителката, които последната обещала да
поръча, но не знаела кога ще направи това. Междувременно, и след направената
поръчка при тъжителката, подсъдимата Д. направила поръчка за същите продукти,
но при друго лице, тъй като същите й били необходими по повод празнуване
рождения ден на приятеля й в заведение на 06.04.2018 г., а направената поръчка
при тъжителката преди датата на празненството, все още не била поръчана и
доставена. Въпреки, че подсъдимата заплатила на тъжителката стойността на
поръчката и доставката, Т.Г., разбирайки, че подсъдимата е направила на друго
място поръчка за същите продукти, се обидила и върнала заплатената сума от
подсъдимата, оставяйки парите й в гардероб.
Колегиалните
отношения между страните по делото често били обтегнати. Още преди
инкриминираната дата, тъжителката започнала да се обръща към подсъдимата с
името „Божурке, Божурке“, включително и пред техни колеги, а не със собственото
й име „Б.“, от което подсъдимата Д. се чувствала унизена и незначима.
На
инкриминираната дата, сутринта, по повод започналия спор с тежителката Г.,
подсъдимата Д., гледайки клип във Фейсбук на страницата на хумористичното
предаване „Т.“, спонтанно решила да нарече тъжителката с името „Т.“. Във връзка
с това си хрумване, подсъдимата Д. заявила на тъжителката Г., че след като
последната е решила да я нарича с име на цвете, то тя съответно ще се обръща
към нея с наименованието „Т.“. Горното задълбочило конфликта между подсъдимата
и тъжителката, доколкото последната упорито настоявала, че обръщението на Д.
към нея има обидно съдържание.
На
същата дата, около 14:00 часа, свидетелят О. Г., чувайки разговорите и
караниците между страните по делото, ги предупредил, че идва време за сондаж,
като им напомнил, че следва да изпълнят първо служебните си задължения,
доколкото преди сондажа предстои извършаването на подготвителни действия, а
личните си отношения да уреждат след работно време. По същото време тъжителката
го попитала знае ли какво означава думата „Т.“, защото подсъдимата Д. я нарича
така. Същият въпрос му задала и подсъдимата. Свидетелят Г. им отговорил, че
негов колега използва тази дума за смартфоните, а другото й значение свързва с
наименованието на хумористично предаване на една от кабелните телевизии.
Въпреки,
че подсъдимата Д. настоявала да предприемат действия по изпълнение на
служебните си задължения, доколкото времето за извършване на аерологичния
сондаж наближавало, тъжителката Г. от своя страна упорито настоявала двете
заедно да отидат и при прекия си ръководител - свидетелката Ц.Н., за да попитат
и нея какво означава тази дума. Отивайки към кабинета на свидетелкатаН., спорът
между страните по делото продължил на висок глас. Влизайки в кабинета на
свидетелкатаН., тъжителката Т.Г. я попитала какво означава думата „Т.“, като в
същото време говорела шепнешком нещо с насочен назидателно пръст пред носа на
подсъдимата Д., който последната се опитала да отблъсне с ръка. Непосредствено
след това мониторът и телефонът на свидетелкатаН. паднали от бюрото на земята,
последната се навела да ги вдигне, а след изправянето си забелязала счупените
очила на Б.Д..
Свидетелят
О.ов, чийто кабинет се намирал срещу кабинета на свидетелкатаН., чувайки шум от
падане на предмет в съседната стая, веднага отишъл в кабинета й. При влизането
си видял свидетелкатаН. наведена да си вдига падналия мотитор, а тъжителката и
подсъдимата били една срещу друга, викайки си на висок тон. Г. обяснявала на Д.,
че ще си плати за този удар, а Д. на Г., че ще си плати за счупените очила. С
това инцидентът бил преустановен.
Когато
подсъдимата и тъжителката влезли в кабинета на свидетелката Ц. Д., където
трябвало да изпълняват съвместни задължения, свидетелката Д. забелязала от
дясната страна на скулата на окото на Т.Г. подутина, поради което донесла лед,
за да спре отока. Тъжителката й казала, че подсъдимата я ударила. Двадесет
минути, след приключване на инцидента, зачервяване на скулата на тъжитеката Г.
забелязал и свидетелят О.ов.
На
следващият ден - 26.04.2018 г., тъжителката Г. посетила кабинет в КСМД при
УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, където в 10:20 часа била прегледана от съдебен
лекар и издадено съдебно медицинско удостоверение №232/2018 г. Съгласно
даденото заключение, при прегледа на Т.Г. били установени оток и кръвонасядания
в средния лицев етаж вляво, които травматични увреждания са получени в резултат
от действието на твърд тъп предмет, каквито характеристики има и човешката ръка
свита в юмрук, и могат да се получат по време и начин, както съобщава
прегледаната. Травматичните увреждания са причинили на Г. болка и и страдание.
Изложената
по-горе фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел за установена от
събраните по делото доказателства: показанията на разпитаните свидетели и
приобщените, чрез прочитане по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, а
именно: съдебно медицинско удостоверение №323/26.04.2018 г.; фактура за
заплащане на сумата от 40 лева за извършен преглед от съдебен лекар; справка за
съдимост по отношение на подсъдимата Б.Д., съгласно която е същата не е
осъждана.
Въззивният съд споделя извода на първата
инстанция, че деянието по чл.130, ал.2 от НК не е доказано по несъмнен
начин в хода на съдебното следствие. По делото е приложено СМУ, от което се
установява, че на частната тъжителка са били причинени оток и кръвонасядания в средния
лицев етаж вляво, които травматични увреждания довели до болка и страдание. Наличието
на уврежданията се доказва също така и от показанията на свидетелите П.и Д.. Правилно
районният съд се е аргументирал, че няма безспорни доказателства за авторството
на деянието. Съдът е обсъдил подробно показанията на свидетелитеН. и О.ов.
Твърдяното в тъжбата деяние се е случило в кабинета на св.Н., но последната
посочва, че няма възприятия относно нанасяне на удар от подсъдимата на тъжителката,
тъй като вниманието е било отклонено с вдигане на паднали вещи от бюрото й. Св.
О.ов твърди, че е възприел разменени реплики между страните, като чул
тъжителката да казва: „Ще си платиш за този удар“, а подсъдимата: „А ти ще си
платиш за счупените очила“, но така възпроизведения диалог може да породи
единствено предположение относно нанесен удар от подсъдимата на тъжителката.
Св. О.ов не е очевидец на нанасяне на удар и по делото няма свидетели-очевидци
на такъв. Установено е единствено, че тъжителката е размахвала заканително
пръста си пред носа подсъдимата и че очилата на подсъдимата били паднали на
земята и били счупени /видно от показанията на св.Н./. Правилно е заключението
на първата инстанция, че осъдителната присъда не може да почива на
предположения и че подсъдимата следва да бъде призната за виновна единствено
при положение, че обвинението срещу нея е доказано по несъмнен и категоричен
начин.
Въззивният съд поддържа становището на
първоинстанционния, че престъплението по чл.148, ал.1, т.1 вр. чл.146, ал.1 от НК не е
съставомерно от обективна и субективна страна. За да е налице обида, следва да
бъдат казани в присъствието на пострадалия думи, които са обективно годни да
накърнят неговото достойнство и според общоприетия в обществото морал са
неприлични, вулгарни и цинични. Изразът „Т.“, евентуално употребен от
подсъдимата, не отговаря на тези критерии. В Български тълковен речник не се
съдържа определение за думата „Т.“, а разпитаните по делото свидетели заявяват,
че свързват значението на тази дума с име на хумористично предаване по
телевизията, със смартфон или със свирка. При преценката на обидната форма
следва да се изхожда не от субективната преценка и възприятие на пострадалия, а
от обективни критерии, основани на общоприети морални и обществени разбирания
относно годността на определен израз /обръщение/ да засегне честта и
достойнството на човек. Само действителното изричане на неприлични или цинични
думи, а не подразбирането им като такива, може да изпълни съдържанието на
обективните признаци на престъплението обида.
По изложените по-горе съображения, настоящата
съдебна инстанция споделя извода на районния съд, че подс. Д. не е осъществила
от обективна и субективна страна състава на престъпленията по чл.148, ал.1, т.1
вр. чл.146, ал.1 от НК и по чл.130, ал.2 от НК, поради което правилно е била
оправдана по повдигнатите обвинения. Също така, не се установява и виновно
противоправно поведение от страна на подсъдимата, довело до причиняване на
неимуществени вреди на тъжителката, поради което правилно двата иска с правно
основание чл.45 от ЗЗД са били отхвърлени от първата инстанция.
Воден от гореизложеното и на
основание чл.334, т.6 и чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда
на Софийски районен съд, НО, 110 с-в от 16.10.2019 г. по НЧХД № 9772/18 г.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.