МОТИВИ  към присъда по НОХД № 526/2020г. по описа на РС-Плевен

Плевенска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу К.Б.Д. за това, че на 12.10.2019г. в ***, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, запалил земеделски произведения на значителна стойност – 1 200 бр. рулонни бали от люцерна с размер 140/120 см, на стойност 63 360 лв., собственост на Г.Р.Н. *** - престъпление по чл. 330 ал. 1 вр. чл. 63 ал. 1 т. 3 от НК. 

Производството пред съда е по реда на глава XXVII НПК, като при условията на чл.371, т.2 НПК подсъдимият признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.

В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата поддържа обвинението. Моли съда да се произнесе с присъда, с която да признае подсъдимия за виновен и му наложи наказание „Лишаване от свобода”, което да се редуцира по чл.58а НК. Предлага изтърпяването да се отложи с изпитателен срок.

Защитникът на подсъдимия - адв.***И., излага аргументи в подкрепа на изложеното от представителя на прокуратурата. Счита, че адекватно на осъщественото от подсъдимия деяние се явява налагането на наказание при условията на чл.55 от НК,а именно „Пробация”.

Подсъдимият К.Д., се явява в съдебно заседание, като заявява, че съжалява за стореното.

 Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

В началото на м. 10.2019 г. подсъдимият К.Б.Д. *** и не реализирал трудови доходи. Същият бил известен в местната общност и с прозвището – ***.

   В същото село живеел св. Г.Р.Н., който отглеждал 167 бр. крави в кравеферма, която се намирала на около 300-400 м от с.***. До сградата на кравефермата имало пасище. Там били складирани 1 200 бр. рулонни бали люцерна с размери 140/120 см и слама на стойност  63 360 лв.  Балите с люцерна били предназначени за храна на отглежданите от Г.Н. животни.

На 12.10.2019 г. в същото село подсъдимият К.Б.Д. и свидетелите А.Х.Т. и С.И.А. се намирали в дома на Т. като употребили значително количество алкохол – ракия и бира. Подсъдимият Д. решил да запали описаните рулонни бали от люцерна, собственост на св. Г.Н.. За целта същият поискал от св. А.Т. запалка или кибрит. На масата се намирала запалката на Т., която била черна на цвят, с бяло сърце на нея като карта за игра, имала фенерче и ***“ . Около 20.30 ч. подсъдимият К.Д. взел запалката, излязъл от домът на Т. и се придвижил пеша до мястото, на което били складирани рулонните бали. С взетата от него запалка, той запалил сухите бали с люцерна като същите се разгорели бързо и част от тях била обхваната от пламъци. В същото време собственикът на балите – св. Г.Н. видял предаден сигнал от камерите, които бил поставил на една от постройките на кравефермата си, че балите му горят. Сигналът бил предаден на телефона на свидетеля. Същият след като забелязал пожара се обадил на тел. 112, за да бъде извикана пожарна. Непосредствено след това св. Г.Н. излязъл от селото и се насочил към мястото на което горели балите. Същият забелязал човешки силует на поляната, на която били разположени горящите бали да влиза в района на селото. На мястото имало добра видимост. Св. Г.Н. се обадил на своя син И.Г.Н. и му казал за случилото се. Св. Г.Н. се придвижил към центъра на селото с автомобил, спрял и угасил фаровете. След около две минути видял подсъдимия К.Д. да тича срещу него, като същият идвал от тъмна улица, която водела към края на селото, където свидетелят преди това бил забелязал бягащия силует. Св. Н. се усъмнил, че подс. Д. е запалил балите, тъй като след като го видял последният се притеснил и уплашил. Св. Н. му казал да извади кибрит. Подсъдимият извадил запалката. Н. го попитал с тази запалка ли е запалил балите. Н. взел запалката от Д..

Непосредствено след случилото се подсъдимият се върнал в дома на св. А.Х.Т.. Извикал Т. навън и му посочил в далечината, че балите на Г.Н. горят. А.Т. попитал той ли е запалил балите, а Д. кимнал утвърдително.

След като бил уведомен за случилото се от баща си св. И.Г.Н. привел в движение колесен товарач – „***“. Придвижил се до горящите бали и с ***та отделил горящите бали от другите. В резултат на така причинения пожар били унищожени 100 бр. рулонни бали на стойност 5 280 лв.

Общата стойност на запаленото имущество 1200 бр. рулонни бали от люцерна с размери 140/120 см била 63 360 лв.

От назначената и изготвена по делото съдебна пожаро-техническа експертиза става видно, че най-вероятна причина за възникване на пожара са умишлени действия /палеж/. Обстоятелствата, способствали за неговото възникване и разпространение са слабо населения район, тъмната част на денонощието, свободния достъп до балите, умишлените злонамерени действия.

Така изложената фактическа обстановка Съдът прие за несъмнено установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, подкрепящи самопризнанието на подсъдимия, а именно: протоколи за разпити на свидетели от ДП, свидетелските показания, протоколите за оглед от ДП, фотоалбуми, както и от другите множество приложени по делото писмени доказателства, приобщени към материалите по  делото по съответния ред на чл. 283 НПК.

Съдът намира, че горепосочените доказателства, обсъдени поотделно и в своята съвкупност категорично установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота и цялост, поради което изцяло основава на тях своите фактически изводи. 

 При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин както авторството на лицето, обвинено в извършване на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. Настоящият съдебен състав намира, че от доказателствата по делото несъмнено се установява, че от обективна и субективна страна подсъдимият Д. с деянието си е осъществил състава на престъплението по чл.330 ал.1,вр.с чл.63 ал.1, т.3 от НК, като на 12.10.2019 г. в ***, като непълнолетен, но могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, запалил земеделски произведения на значителна стойност – 1 200 бр. рулонни бали от люцерна с размер 140/120 см, на стойност 63 360 лв., собственост на Г.Р.Н. ***.

От субективна страна обвиняемият е действал виновно, при форма на вината пряк умисъл. Той е съзнавал, че деянието му е обществено опасно, предвиждал е и е целял настъпването на общественоопасните му последици.

   От обективна страна, изпълнителното деяние, изразяващо се в палеж на чуждо имущество със значителна стойност е било реализирано от подсъдимия Д.

Към момента на осъществяване на процесното деяние подсъдимият е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си, което обосновава ангажирането на неговата отговорност.

За извършеното престъпление по чл.330 ал.1 във връзка с чл.63 ал.1 т.3 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода до 3 години /след редукцията/.

За да индивидуализира наказанията по отношение на подсъдимия съдът съобрази всички обстоятелства , имащи значение за това.Степента на обществена опасност на деянието е висока , тъй като са засегнати обществените отношения , свързани опазването на имуществото на гражданите. Поставяйки се сам в алкохолно опиянение, той съзнателно ограничил своите волеви задръжки.

Смекчаващи вината обстоятелства – признанието на вината и чистото съдебно минало.

Отегчаващи вината обстоятелства – времето на извършване на деянието-късно вечерта, стойността на запаленото имущество и обстоятелството,че е извършил деянието след като употребил алкохол. 

При определяне на наказанието съдът счете, че не са налице условията на чл.55 от НК и определи наказанието при условията на чл.54 от НК, при превес на отегчаващи вината обстоятелства.

По горните съображения съдът определи една година и шест месеца „Лишаване от свобода”, съобразно разпоредбата на чл.58а, ал.1 НК намали така определеното наказание с 1/3, с оглед на което наложи на подсъдимия наказание в размер на една година „Лишаване от свобода”. Съдът намери, че така определеното наказание е съобразено с конкретната обществена опасност на дееца и деянието и ще постигне целите както на генералната, така и на индивидуалната превенция спрямо подсъдимия.

В случая са налице и материално-правните предпоставки за приложение на института на условното осъждане . От една страна, определеното  наказание „Лишаване от свобода“ е в размер на една година. От друга страна, към датата на деянието подсъдимият не е бил осъждан. Освен това съдът счита, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия не е наложително той да изтърпява ефективно наложеното му наказание от една година „Лишаване от свобода“.Не са налице законни пречки за приложението на чл.69 във връзка с чл.66 ал.1 от НК, поради което съдът отложи изпълнението на наказанието за срок от три години, който намери за подходящ.

С така наложеното по вид и размер наказание съдът, счита, че ще могат да се постигнат целите и задачите на личната и генералната превенция, а наказанието да въздейства поправително, предупредително и възпитателно по отношение на този подсъдим и по отношение на останалите граждани.

При този изход на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК на подсъдимият се възложиха разноските.

По горните съображения, съдът постънови присъдата си.

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: