№ 104331
гр. ., 31.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Я.М.Ф.
като разгледа докладваното от Я.М.Ф. Частно гражданско дело №
20221110145344 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 410 и сл. от ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 61640/29.07.2022 г. на „.“ ООД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление в гр. ., ул. „.“ . за издаване на заповед за изпълнение срещу
М. Д. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. ., ж. к. ., . за сумата в размер на 1 000 лева,
представляваща непогасена главница по Договор за паричен заем № ./18.08.2021 г., ведно
със законна лихва за забава от подаване на заявлението на 29.07.2022 г. до окончателно
погасяване на вземането, сумата в размер на 237,99 лева, представляваща възнаградителна
лихва по съглашението за периода от 18.08.2021 г. до 20.06.2022 г., сумата в размер на 97,56
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва
за периода от 01.11.2021 г. до 01.07.2022 г., както и сумата в размер на 1 112,01 лева,
представляваща неустойка по чл. 11 от процесния договор за неизпълнение на задължение за
предоставяне на поръчителство и сумата в размер на 250 лева, представляваща неустойка за
забава в размер на 25 % от главницата.
Съдът намира, че следва да бъде издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК за сумата в размер на 1 000 лева, представляваща непогасена
главница по Договор за паричен заем № ./18.08.2021 г., ведно със законна лихва за забава от
подаване на заявлението на 29.07.2022 г. до окончателно погасяване на вземането, сумата в
размер на 237,99 лева, представляваща възнаградителна лихва по съглашението за периода
от 18.08.2021 г. до 20.06.2022 г., сумата в размер на 97,56 лева, представляваща обезщетение
за забава върху главницата в размер на законната лихва за периода от 01.11.2021 г. до
01.07.2022 г.
По отношение на останалите вземания по подаденото заявление, съдът намира
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. На основание чл. 411, ал. 2, т. 2
ГПК съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за
изпълнение в срока по ал. 1, освен когато искането е в противоречие със закона или с
добрите нрави, а съгласно т. 3 – при констатация за наличие на неравноправна клауза или
обоснована вероятност за наличие на такава клауза, от която произтича претендирано
вземане. Тази проверка при заявлението по чл. 410 ГПК обхваща само изложените
твърдения за обстоятелства, от които произтичат вземанията. Ако съдът констатира, че тази
клауза е във вреда на длъжника, не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
1
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, следва
да направи извод за нейната евентуална неравноправност. Процесният договор за паричен
заем е сключен през 2021 г., като породените от него отношения се регулират от
специалните правила на ЗПК.
Съдът намира, че претендираните вземания за неустойка се основават на нищожни
клаузи, поради следните съображения:
Уговорката в договора за паричен заем за заплащане на неустойка за неизпълнение на
задължение за предоставяне на обезпечение (поръчители или банкова гаранция) е нищожна
поради противоречие с добрите нрави. Уговорената неустойка излиза извън допустимите
законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага
от насрещната страна в определен размер без обаче да се престира от негова страна,
респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно
обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля
риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията. По този начин на кредитополучателя се вменява
задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако не го направи,
дългът му нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличава.
Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, т. е. същата противоречи на добрите нрави, което
прави уговорката за дължимостта нищожна - т. 3 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по
т. д. № 1/2009 г., ОСТК, ВКС.
В допълнение с посочената клауза се заобикаля и законът, тъй като императивната
разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в
размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за
неизпълнение на едно акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което обаче пряко
не произтичат вреди.
По отношение на претенцията за неустойка за забава в размер на 250 лева настоящият
състав намира, че клаузата, в която е уговорено заплащането на такава неустойка, също е
нищожна. Аргументите на съда в случай са в насока, че по своята същност договорената
неустойка представлява предварително уговорено задължение на потребителя, с което по
същество се цели заобикаляне и на ограничението на чл. 33 ЗПК и въвеждане на
допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло свързана със сключването и
изпълнението на договора. Видно от твърденията в заявлението в договора е предвидено
едно допълнително обезщетение при забава в полза на кредитора, което дори е във
фиксиран размер съгласно тарифата на дружеството. Същевременно съгласно
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Такова
обезщетение за забава обаче вече има предвидено в договора и това е лихвата за забава, за
която съдът вече е издал заповед за изпълнение. Следователно от заявителя се цели да
получи за едно и също забавено изпълнение и неустойка за забава, и обезщетение за забава,
периодът на които дори съвпада.
Предвид изложеното, вземанията, произтичащи от такива клаузи, не могат да се
отнесат към категорията на безспорните вземания, тъй като съществува значителен риск за
увреждане правата на потребителя с тях, поради което не могат да бъдат защитени по реда
на заповедното производно.
По претендираните от заявителя разноски, съдът намира следното:
В подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение е направено искане в
тежест на длъжника да бъдат възложени направените от заявителя съдебни разноски в
размер на 313,95 лева, от които сумата в размер на 53,95 лева внесена държавна такса за
2
разглеждане на искането и сумата в размер на 260 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение на процесуалния представител на страната. Съгласно разпоредбата на чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
възнаграждението на пълномощника на „.“ ООД възлиза на сумата в размер на 50 лева или
общо сторените разноски в настоящото производство възлизат на сумата в размер на
103,95лева. Съдът, като съобрази частта от заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, която следва да бъде уважена, по съразмерност намира, че в тежест на
длъжника следва да бъде възложена сумата в размер на 51,47 лева, представляваща сторени
от заявителя съдебни разноски в настоящото производство.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
искане на „.“ ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. ., ул. „.“ . срещу М. Д.
Б., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. ., ж. к. ., . за сумата в размер на 1 000 лева,
представляваща непогасена главница по Договор за паричен заем № ./18.08.2021 г., ведно
със законна лихва за забава от подаване на заявлението на 29.07.2022 г. до окончателно
погасяване на вземането, сумата в размер на 237,99 лева, представляваща възнаградителна
лихва по съглашението за периода от 18.08.2021 г. до 20.06.2022 г., сумата в размер на 97,56
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва
за периода от 01.11.2021 г. до 01.07.2022 г., както и за сумата общо в размер на 51,47 лева,
представляваща сторени съдебни разноски в настоящото производство за заплатена
държавна такса за разглеждане на искането и юрисконсултско възнаграждение за
процесуалния представител на заявителя.
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
с вх. № 61640/29.07.2022 г. от „.“ ООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. .,
ул. „.“ . срещу М. Д. Б., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. ., ж. к. ., . в частта относно
сумата в размер на 1 112,01 лева, представляваща неустойка по чл. 11 от процесния договор
за неизпълнение на задължение за предоставяне на поръчителство и сумата в размер на 250
лева, представляваща неустойка за забава в размер на 25 % от главницата.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване от заявителя в едноседмичен срок от
връчване на препис от настоящия съдебен акт с частна жалба пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3