Р Е Ш
Е Н И Е №177
гр.Попово, 10.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Поповският районен съд,в публично
заседание на четвърти декември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ
при секретаря М. А., като разгледа
докладваното от съдията АНД № 220 по
описа за 2019 г. на ПпРС, за да се
произнесе взе предвид следното:
Административнонаказателното
производство по чл.59 и сл. ЗАНН е образувано по жалба на „**“АД със седалище и адрес
на управление гр.П., представлявано от изпълнителния директор И. А., против НП
№ 44-0000467/03.10.2019 г. на Началник ОО ”АА” гр. Търговище, с което и на
основание чл.104з,ал.5,пр.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ на ЮЛ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500
лв. /хиляда и петстотин лева/, за това, че „на 11.07.2019 г., около 04.10 ч., в гр.П., Промишлена
зона, като превозвач притежаващ лиценз на Общността с № 1217 за международен
превоз на пътници, е допуснал да се извърши международен превоз на пътници от
гр.П. до гр. О. и обратно от водачът А.М.И. с автобус МАН РХЦ 414 от кат.М3 с
рег.№ **, който не е вписан в регистъра на превозните средства в лиценза на
Общността с № 1217. Превозът е извършен с книжка Интербус
№ 2009951 и пътен лист № 14. За превоза е издаден пътен лист № 30233/11.07.2019
г. – нарушение
по чл.104з,ал.5 от ЗАвПр.
В подробно
мотивираната жалба се оспорва извършването на нарушението, като се навеждат
доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон
водещи до незаконосъобразност на издаденото НП. В с.з., ЮЛ се представлява от изп.директор И. А. и от надлежно упълномощен представител адв.** от РАК, която поддържа жалбата на заявените в нея
основания и пледира за отмяна на НП.
Ответникът по
жалбата, редовно уведомен, не изпраща представител в с.з.
Районна прокуратура
Попово, редовно уведомени съгласно чл.62 от ЗАНН, не изпращат представител в
с.з.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, прие за установено следното:
Жалбата е подадена
в срока и по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и е
процесуално допустима. Жалбоподателят – „**“АД бил регистриран със седалище
и адрес на управление в гр.П., като след
06.07.2017 г. се представлявал поотделно от изпълнителните директори С. А. А. и
И. А. А. /справка от ТР и протокол, приложени в с.з. л.44-46/. Жалбоподателят
извършвал превозваческа дейност – автобусни превози в страната и чужбина, за
което притежавал надлежно издаден от ИА“АА“ Лиценз на Общността № 1217/
18.11.2010 г. /приложен л.10/. На 05.07.2019 г. между „**“ЕООД гр. Х. като наемодател и „**“АД като
наемател бил сключен договор за наем на автобус марка МАН РХЦ 414 с рег.№ **, с
предмет осъществяване на обществен превоз на пътници /приложен л.17/. На 09.07.2019 г. „**“АД подал заявление за увеличаване на броя
на заверените копия /приложено л.7/ по реда на чл.9, ал.5 от Наредба №
11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, в
което посочил, че желае да му бъде издадено 1 брой заверено копие на Лиценз на
Общността. Преди изтичане на 7-дневният срок
по чл.9, ал.6 от същата наредба и без да изчака издаването на 1 бр.
заверено копие, на 11.07.2019 г. превозвачът „**“АД извършил международен
превоз с посочения автобус с рег.№ ** по маршрут гр.П.-гр.О. и обратно, с водач
А.М.И., с книжка Интербус № 2009951 и издаден пътен
лист № 30233/11.07.2019 г. /приложени по делото/.
На 17.07.2019 г. в
ОО“АА“ Търговище постъпил сигнал с твърдения за нарушения при извършен
обществен превоз на пътници, по който било изпратено запитване до ИА“АА“ и във
връзка с него бил получен отговор рег.№
50-00-642/3/11.09.2019 г. /приложен л.28/, в който се посочвало, че автобус
с рег.№ ** е вписан на 16.07.2019 г. към Лиценз № 1217, след подадено
заявление от превозвача „**“АД с рег.№ 30-06-31-2105/09.07.2019 г. При тези
обстоятелства и след разглеждане на документация от превозвача във връзка с
извършени с този автобус превози, на 13.09.2019 г. служители от ОО“АА“ – И.Д.И.
и И.Д.И. съставили на превозвача АУАН серия А-2018, № 267689, с който било прието, че е допуснал нарушение на
чл.104з,ал.5 от ЗДвП. В присъствие на св.Д.С. актът бил предявен на
изпълнителния директор И. А. А., който се запознал с него и го подписал с
отбелязване, че има възражения. След като не депозирал писмени такива в 3-
дневният срок по чл.44,ал.1 от ЗАНН, било издадено атакуваното в настоящия
процес НП № 44- 0000467/03.10.2019 г., връчено на 17.10.2019 г. на лицето С. И.
А., член на съвета на директорите на „**“АД.
Фактическата
обстановка беше установена от съда след преценка на показанията на актосъставителя И. Д.И., свидетелите И. С.И. и Д.С. /присъствал
както при констатиране на нарушението, така при съставяне и връчване на акта/,
както и от приложените и приобщени по делото по реда на чл.283 НПК писмени
доказателства. Така установената фактическа не се оспорва от жалбоподателя
видно от наведените в жалбата доводи, като се твърди, че въз основа на нея
наказващият орган е ангажирал неправилно отговорността на жалбоподателя.
При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради
следните съображения:
Съдът констатира,
че при реализиране на административнонаказателната отговорност не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, като отчете,че обжалваното НП е
издадено от компетентен да го издаде орган – Началникът на
ОО”АА” Търговище, на когото съгласно чл.92,ал.2 от ЗАвПр и приложената /л.29/
Заповед № РД-09-249/15.05.2015 г. са делегирани права на
административнонаказващ орган по смисъла на чл.47,ал.2 от ЗАНН. Както при съставяне на АУАН, така и при
издаване на НП съответните длъжностни лица изцяло са изпълнили задълженията си да
се опишат пълно, ясно и конкретно от фактическа страна
състава на административното нарушение и да посочат точната законова
разпоредба, въз основа на които следва да се ангажира отговорността на ЮЛ. Стриктно
са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съдът счита, че е налице
яснота относно нарушението на ЗАвПр, за извършването на което жалбоподателят е
бил санкциониран, като в този контекст изцяло неоснователен се явява и доводът
за ненадлежно връчване на НП.
В преценката си дали да издаде НП наказващият орган
се основава на фактическите констатации по АУАН, които в рамките на
производството по налагане на административни наказания се считат за верни до доказване на противното. От друга страна
обаче, по силата на чл.14,ал.2 НПК /към която препраща чл.84 ЗАНН/, в съдебното
производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила–правило,
което е категорично застъпено в т.7 от
ППВС №10/ 1973 год., Сб.1992, стр.530,
където е посочено, че “… отразените в
АУАН фактически констатации НЕ СЕ считат за установени до доказване на
противното и затова административно-наказателното обвинение следва да се
установи с допустимите от закона доказателства…”.В посоченият контекст,
съдът е длъжен, разглеждайки делото, да установи чрез допустимите от закона
доказателства дали е извършено административното нарушение, както и
обстоятелствата, при които е извършено. Съдът, при извършване на посочената
проверка намира, че фактическите
констатации в АУАН са обосновани и се подкрепят по несъмнен и убедителен начин
от приобщените към делото доказателства.
Отговорността на
жалбоподателя ЮЛ „**“АД е ангажирана за допуснато нарушение по
чл.104з,ал.5,пр.2 от ЗАвПр, като е безспорно, че извършения на 11.07.2019 г.
международен превоз на пътници е по маршрут гр.П.-гр.О. и обратно, и към тази
дата превозвачът не е бил вписал в
регистъра на МПС използвания за извършване на превоза автобус с рег.№ **. В
този смисъл се явява и неоснователно възражението свързано с позоваване на чл.7а от ЗАвПр,
според който „Лицензираните превозвачи могат да осъществяват
превоз на пътници и товари на територията на Република България само с моторни
превозни средства, за които има издадени удостоверения за обществен превоз на
пътници или товари, освен в случаите, когато превозите се извършват с
лиценз на Общността“. Не е спорно по делото, че „**“АД притежава Лиценз на Общността с № 1217 за
международен превоз на пътници, както и че именно с този Лиценз е извършил
превоза на 11.07.2019 г. Посоченото обаче няма никакво отношение към
нарушението по чл.104з,ал.5,пр.2 от ЗАПр, тъй като не
е спорно, че към тази дата използваният за превоза автобус НЕ Е бил включен в регистъра към списъка за лиценз
на Общността № 1217.
Ноторно известно е,
че административнонаказателната отговорност на ЮЛ е
безвиновна, което означава, че не може да се търси аналогия с вината като
понятие от НК, касаещо субективната
страна на деянието на физическо лице, т.е. при нарушения на търговски дружества
изобщо не се изследва въпросът за вината /в т.см. изцяло неоснователни се
явяват доводите на защитата в жалбата,
че АНО е лична и следва да се ангажира по отношение на конкретното лице,
извършило нарушението/. Във всеки един случай
обаче следва да се установят релевантните обстоятелства по чл.83,ал.1 от ЗАНН, а именно че нарушението е извършено при осъществяване на дейността на жалбоподателя.
В настоящият казус се установи, че в чл.104з, ал.5, пр.2 ЗАвПр действително е предвидена
възможност за налагане на имуществена санкция на ЮЛ – превозвач, каквото се
явява дружеството-жалбоподател. По отношение конкретният размер на наложената
имуществена санкция в размер на 1 500
лв., съдът счита, че същата е индивидуализирана в размер, отговарящ на тежестта
на извършеното нарушение. Визираната обща санкционна норма предвижда
имуществена санкция във фиксиран размер от 1500 лв., т.е. законодателят не е
предвидил минимум и максимум на имуществената санкция и не е предоставил на
наказващия орган оперативна самостоятелност да определи друг размер. Наред с това,
видно от съобразителната част на обжалваното НП, наказващият орган при налагане
на наказанието се е съобразил изцяло с разпоредбата на чл.28, б.”а” от ЗАНН
като мотивирано е преценил, че не е налице маловажност на извършеното нарушение
– преценка, която съдът споделя, като следва да се посочи и това, че това е така, предвид характера на
обществените отношения, специалния лицензионен режим, на който са подложени превозвачите, с оглед гарантиране сигурността на транспорта и товара. Поради гореизложеното съдът намира, че атакуваното НП е
законосъобразно и следва да бъде изцяло потвърдено.
Водим от горното и
на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА НП №
44-0000467/03.10.2019 г. на Началника на ОО”АА” гр. Търговище, с
което и на основание чл.104з,ал.5,пр.2 от Закона за автомобилните превози, на „**“АД ЕИК **, със седалище и адрес на
управление гр.П., обл.Т., Промишлена зона,
представлявано от изпълнителния директор И. А.А., за
нарушение по чл. 104з, ал.5, пр.2 от ЗАвПр на ЮЛ е наложена имуществена санкция
в размер на 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Търговищки административен съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на
Глава дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: