Решение по дело №220/2019 на Районен съд - Попово

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 декември 2019 г. (в сила от 30 януари 2020 г.)
Съдия: Явор Пламенов Томов
Дело: 20193520200220
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е   №177

 

                                          гр.Попово, 10.12.2019 г.

 

                                     В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Поповският районен съд,в публично заседание на четвърти декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР ТОМОВ

 

при секретаря М. А., като разгледа докладваното от съдията АНД № 220 по описа за 2019 г.  на ПпРС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. ЗАНН е образувано по жалба на „**“АД със седалище  и адрес на управление гр.П., представлявано от изпълнителния директор И. А., против НП № 44-0000467/03.10.2019 г. на Началник ОО ”АА” гр. Търговище, с което и на основание чл.104з,ал.5,пр.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвПр/ на ЮЛ е  наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/, за това, че „на 11.07.2019 г., около 04.10 ч., в гр.П., Промишлена зона, като превозвач притежаващ лиценз на Общността с № 1217 за международен превоз на пътници, е допуснал да се извърши международен превоз на пътници от гр.П. до гр. О. и обратно от водачът А.М.И. с автобус МАН РХЦ 414 от кат.М3 с рег.№ **, който не е вписан в регистъра на превозните средства в лиценза на Общността с № 1217. Превозът е извършен с книжка Интербус № 2009951 и пътен лист № 14. За превоза е издаден пътен лист № 30233/11.07.2019 г. – нарушение по чл.104з,ал.5 от ЗАвПр.

В подробно мотивираната жалба се оспорва извършването на нарушението, като се навеждат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон водещи до незаконосъобразност на издаденото НП. В с.з., ЮЛ се представлява от изп.директор И. А. и от надлежно упълномощен представител адв.** от РАК, която поддържа жалбата на заявените в нея основания и пледира за отмяна на НП.

Ответникът по жалбата, редовно уведомен, не изпраща представител в с.з.

Районна прокуратура Попово, редовно уведомени съгласно чл.62 от ЗАНН, не изпращат представител в с.з.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. ЗАНН и е процесуално допустима. Жалбоподателят – „**“АД бил регистриран със седалище и адрес на управление в  гр.П., като след 06.07.2017 г. се представлявал поотделно от изпълнителните директори С. А. А. и И. А. А. /справка от ТР и протокол, приложени в с.з. л.44-46/. Жалбоподателят извършвал превозваческа дейност – автобусни превози в страната и чужбина, за което притежавал надлежно издаден от ИА“АА“ Лиценз на Общността № 1217/ 18.11.2010 г. /приложен л.10/. На 05.07.2019 г. между  „**“ЕООД гр. Х. като наемодател и „**“АД като наемател бил сключен договор за наем на автобус марка МАН РХЦ 414 с рег.№ **, с предмет осъществяване на обществен превоз на пътници /приложен л.17/.  На 09.07.2019 г.  „**“АД подал заявление за увеличаване на броя на заверените копия /приложено л.7/ по реда на чл.9, ал.5 от Наредба № 11/31.10.2002 г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари, в което посочил, че желае да му бъде издадено 1 брой заверено копие на Лиценз на Общността. Преди изтичане на 7-дневният срок  по чл.9, ал.6 от същата наредба и без да изчака издаването на 1 бр. заверено копие, на 11.07.2019 г. превозвачът „**“АД извършил международен превоз с посочения автобус с рег.№ ** по маршрут гр.П.-гр.О. и обратно, с водач А.М.И., с книжка Интербус № 2009951 и издаден пътен лист № 30233/11.07.2019 г. /приложени по делото/.

На 17.07.2019 г. в ОО“АА“ Търговище постъпил сигнал с твърдения за нарушения при извършен обществен превоз на пътници, по който било изпратено запитване до ИА“АА“ и във връзка с него бил получен отговор  рег.№ 50-00-642/3/11.09.2019 г. /приложен л.28/, в който се посочвало, че автобус с рег.№ ** е вписан на 16.07.2019 г. към Лиценз № 1217, след подадено заявление от превозвача „**“АД с рег.№ 30-06-31-2105/09.07.2019 г. При тези обстоятелства и след разглеждане на документация от превозвача във връзка с извършени с този автобус превози, на 13.09.2019 г. служители от ОО“АА“ – И.Д.И. и И.Д.И. съставили на превозвача АУАН серия А-2018, № 267689,  с който било прието, че е допуснал нарушение на чл.104з,ал.5 от ЗДвП. В присъствие на св.Д.С. актът бил предявен на изпълнителния директор И. А. А., който се запознал с него и го подписал с отбелязване, че има възражения. След като не депозирал писмени такива в 3- дневният срок по чл.44,ал.1 от ЗАНН, било издадено атакуваното в настоящия процес НП № 44- 0000467/03.10.2019 г., връчено на 17.10.2019 г. на лицето С. И. А., член на съвета на директорите на „**“АД.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на показанията на актосъставителя И. Д.И., свидетелите И. С.И. и Д.С. /присъствал както при констатиране на нарушението, така при съставяне и връчване на акта/, както и от приложените и приобщени по делото по реда на чл.283 НПК писмени доказателства. Така установената фактическа не се оспорва от жалбоподателя видно от наведените в жалбата доводи, като се твърди, че въз основа на нея наказващият орган е ангажирал неправилно отговорността на жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Съдът констатира, че при реализиране на административнонаказателната отговорност не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като отчете,че обжалваното НП е издадено от компетентен да го издаде орган – Началникът на ОО”АА” Търговище, на когото съгласно чл.92,ал.2 от ЗАвПр и приложената /л.29/ Заповед № РД-09-249/15.05.2015 г. са делегирани права на административнонаказващ орган по смисъла на чл.47,ал.2 от ЗАНН.  Както при съставяне на АУАН, така и при издаване на НП съответните длъжностни лица изцяло са изпълнили задълженията си да се опишат пълно, ясно и конкретно от фактическа страна състава на административното нарушение и да посочат точната законова разпоредба, въз основа на които следва да се ангажира отговорността на ЮЛ. Стриктно са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съдът счита, че е налице яснота относно нарушението на ЗАвПр, за извършването на което жалбоподателят е бил санкциониран, като в този контекст изцяло неоснователен се явява и доводът за ненадлежно връчване на НП.

В преценката си дали да издаде НП наказващият орган се основава на фактическите констатации по АУАН, които в рамките на производството по налагане на административни наказания се считат за верни  до доказване на противното. От друга страна обаче, по силата на чл.14,ал.2 НПК /към която препраща чл.84 ЗАНН/, в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила–правило, което е категорично застъпено в т.7 от ППВС №10/ 1973 год., Сб.1992,  стр.530, където е посочено, че “… отразените в АУАН фактически констатации НЕ СЕ считат за установени до доказване на противното и затова административно-наказателното обвинение следва да се установи с допустимите от закона доказателства…”.В посоченият контекст, съдът е длъжен, разглеждайки делото, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение, както и обстоятелствата, при които е извършено. Съдът, при извършване на посочената проверка намира, че фактическите констатации в АУАН са обосновани и се подкрепят по несъмнен и убедителен начин от приобщените към делото доказателства.

Отговорността на жалбоподателя ЮЛ „**“АД е ангажирана за допуснато нарушение по чл.104з,ал.5,пр.2 от ЗАвПр, като е безспорно, че извършения на 11.07.2019 г. международен превоз на пътници е по маршрут гр.П.-гр.О. и обратно, и към тази дата  превозвачът не е бил вписал в регистъра на МПС използвания за извършване на превоза автобус с рег.№ **. В този смисъл се явява и неоснователно възражението  свързано с позоваване на чл.7а от ЗАвПр, според който „Лицензираните превозвачи могат да осъществяват превоз на пътници и товари на територията на Република България само с моторни превозни средства, за които има издадени удостоверения за обществен превоз на пътници или товари, освен в случаите, когато превозите се извършват с лиценз на Общността“. Не е спорно по делото, че „**“АД  притежава Лиценз на Общността с № 1217 за международен превоз на пътници, както и че именно с този Лиценз е извършил превоза на 11.07.2019 г. Посоченото обаче няма никакво отношение към нарушението по чл.104з,ал.5,пр.2 от ЗАПр, тъй като не е спорно, че към тази дата използваният за превоза автобус НЕ Е  бил включен в регистъра към списъка за лиценз на Общността № 1217.

Ноторно известно е, че административнонаказателната отговорност на ЮЛ е безвиновна, което означава, че не може да се търси аналогия с вината като понятие от НК, касаещо  субективната страна на деянието на физическо лице, т.е. при нарушения на търговски дружества изобщо не се изследва въпросът за вината /в т.см. изцяло неоснователни се явяват доводите на защитата в жалбата,  че АНО е лична и следва да се ангажира по отношение на конкретното лице, извършило нарушението/. Във всеки един случай  обаче следва да се установят релевантните обстоятелства по чл.83,ал.1 от ЗАНН, а именно че нарушението е извършено при осъществяване на дейността на жалбоподателя. В настоящият казус се установи, че в чл.104з, ал.5, пр.2 ЗАвПр действително е предвидена възможност за налагане на имуществена санкция на ЮЛ – превозвач, каквото се явява дружеството-жалбоподател. По отношение конкретният размер на наложената имуществена санкция в размер на  1 500 лв., съдът счита, че същата е индивидуализирана в размер, отговарящ на тежестта на извършеното нарушение. Визираната обща санкционна норма предвижда имуществена санкция във фиксиран размер от 1500 лв., т.е. законодателят не е предвидил минимум и максимум на имуществената санкция и не е предоставил на наказващия орган оперативна самостоятелност да определи друг размер. Наред с това, видно от съобразителната част на обжалваното НП, наказващият орган при налагане на наказанието се е съобразил изцяло с разпоредбата на чл.28, б.”а” от ЗАНН като мотивирано е преценил, че не е налице маловажност на извършеното нарушение – преценка, която съдът споделя, като следва да се посочи и това, че  това е така, предвид характера на обществените отношения, специалния лицензионен режим, на който са подложени превозвачите, с оглед гарантиране сигурността на транспорта и товара. Поради гореизложеното съдът намира, че атакуваното НП е законосъобразно и следва да бъде изцяло потвърдено.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 44-0000467/03.10.2019  г. на Началника на ОО”АА” гр. Търговище, с което и на основание чл.104з,ал.5,пр.2 от Закона за автомобилните превози, на „**“АД ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр.П., обл.Т., Промишлена зона, представлявано от изпълнителния директор И. А.А., за нарушение по чл. 104з, ал.5, пр.2 от ЗАвПр на ЮЛ е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

РЕШЕНИЕТО  подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Търговищки административен съд на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.

 

 

                                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: